Присъда по дело №238/2023 на Районен съд - Велики Преслав

Номер на акта: 16
Дата: 17 октомври 2023 г. (в сила от 2 ноември 2023 г.)
Съдия: Дияна Димова Петрова
Дело: 20233610200238
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 30 август 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 16
гр. Велики Преслав, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, I СЪСТАВ, НО, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Дияна Д. Петрова
при участието на секретаря Женя С. Проданова
и прокурора К. Огн. В.
като разгледа докладваното от Дияна Д. Петрова Наказателно дело от общ
характер № 20233610200238 по описа за 2023 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия С. М. М. с ЕГН **********, роден в гр.******, български
гражданин, с постоянен адрес гр******, с основно образование, женен, неосъждан, ЗА ВИНОВЕН
в това че на 29.03.2023 г. в гр.Върбица, обл.Шумен, противозаконно унищожил чужда движима
вещ л.а“Фолксваген Голф“ с ДК№******, собственост на И. К. И. и М. А. И. и двамата от
гр.****** на стойност 4250.00 лв., поради което и на основание чл.216, ал.1 от НК и чл.58а, ал.1
вр. с чл. 54 от НК ГО ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА“лишаване от свобода“, като на осн.чл.58а,
ал.1 от НК, НАМАЛЯВА наказанието с една трета и му НАЛАГА ОСЕМ МЕСЕЦА “лишаване от
свобода“.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК, ОТЛАГА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на наложеното наказание
“Лишаване от свобода” за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
ОСЪЖДА подсъдимият С. М. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр****** да заплати
на И. К. И. с ЕГН ********** и М. А. И. с ЕГН ********** и двамата с адрес гр.******, ******
сумата от 4250.00 лв. /четири хиляди двеста и петдесет лева/, като уважен граждански иск за
причинените й имуществени вреди от престъплението по чл.216 ал.1 от НК, ведно със законната
лихва, върху главницата, считано от 29.03.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, ОСЪЖДА подсъдимия С. М. М. с ЕГН **********, с
постоянен адрес гр****** да заплати на гражданските ищци И. К. И. с ЕГН ********** и М. А. И.
с ЕГН ********** и двамата с адрес гр.******, ******, направените от последния разноски по
1
делото в размер на 500.00 лв. /петстотин лева/.
На основание чл. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК
вр. чл. 190, ал. 2 от НПК, ОСЪЖДА подсъдимия С. М. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес
гр******, да заплати държавна такса върху уважения размер на гражданския иск 170.00 лв. /сто и
седемдесет лева/.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, ОСЪЖДА подсъдимия С. М. М. с ЕГН **********, с
постоянен адрес гр******, да заплати сума в размер на 398.95 лева, в полза на държавата по сметка
на ВПРС представляваща направените по делото разноски по обвинението, по което е признат за
виновен и 5.00 лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист за присъдените в
полза на държавата разноски.
Присъдата може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от днес пред Окръжен съд
град Шумен.

Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда по НОХД №238 по описа за 2023 г. на ВПРС
От Районна прокуратура – Шумен, Териториално отделение - Велики Преслав е внесен в
РС - гр. Велики Преслав обвинителен акт ведно с ДП№87/2023 г. по описа на РУ-В.Преслав, по
който в същия ден е образувано производство пред първа инстанция срещу С.М.М. с ЕГН
**********, роден в гр.******, български гражданин, с постоянен адрес гр.******, с основно
образование, женен, неосъждан, за това че на 29.03.2023 г. в гр.Върбица, обл.Шумен,
противозаконно унищожил чужда движима вещ л.а“Фолксваген Голф“ с ДК№******, собственост
на И.К.И. и М.А.И. и двамата от гр.****** на стойност 4250.00 лв. –престъпление по чл.216, ал.1
от НК.
Подсъдимият и защитника в разпоредителното заседание по делото заявяват, че ще се
възползват от диференцираните процедури по НПК на основание чл.371, т.2 от НПК, като
подсъдимия признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът като съобрази че
самопризнанието по чл.371, т.2 от НПК се подкрепят от събраните в досъдебното производство
доказателства с определение от 17.10.2023 г. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Предвид на това в хода на съдебното следствие на основание чл.373, ал.2 от
НПК не е извършван разпит на подсъдимия за деянията описани в обвинителния акт.
Пострадалите преди разпоредителното заседание по делото предявяват граждански иск
срещу подсъдимия за причинените им от престъплението имуществени вреди. Предявеният
граждански иск е приет за съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство.
В съдебно заседание прокурора поддържа повдигнатото обвинение, което счита за
доказано по несъмнен начин и предлага на съда, след като признае за виновен подсъдимия, да му
наложи на 1 година „Лишаване от свобода“, като на основание чл. 58а от НК същото да бъде
редуцирано с 1/3 до 8 месеца. Предоставя на съда преценката за отлагане изпълнението на
наказанието на основание чл.66 от НК. Предлага гражданският иск да бъде уважен изцяло, като
основателен и доказан.
Гражданските ищци, лично и чрез повереника изразяват становище да бъде уважен изцяло
гражданския иск, както и да им бъдат присъдени направените разноски за адвокатско
възнаграждение.
В хода на съдебното следствие всеки от подсъдимият заявява, че разбира в какво е обвинен
и се признава за виновен, наясно е с последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и е
съгласен с тях.
Защитникът на подсъдимия, счита че обвинението е доказано по безспорен начин. Моли
при определяне на наказанието на подсъдимия да се вземат предвид всички смекчаващи
отговорността му обстоятелства и наказанието да бъде определено след редуцирането му по чл.58а
от НК в минимален размер на „лишаване от свобода“. Счита че са налице всички предпоставки за
прилагане на разпоредбата на чл.66 от НК. Според защитника гражданският иск е доказан по
основание и размер и следва да бъде уважен.
Подсъдимият подкрепя изцяло изложеното от защитника си, като в последната си дума
изразява съжаление за извършеното.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и
като съобрази процесуалната им годност, съдът прие за установени от фактическа страна
изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а именно:
Пострадалият И.К.И. е регистриран на горепосочения административен адрес, но
преимуществено пребивавал в ******, където заедно със съпругата си (св. М.А.И. от гр. ******)
работел. През 2021г. закупил в ****** процесният л.а. с марка „Фолксваген Голф" с ДК№ ******
за сумата от 2700,00 евро. След това, при поредното си идване в България и пребиваване на адреса
си в град ******, И. докарал и колата. През месец януари 2023 г., преди поредното отпътуване от
страната, пострадалият оставил автомобила паркиран пред дома си на ул. ****** в гр. ******. Тъй
като се било случвало при спадане на напрежението в акумулатора на автомобила, превозното
1
средство да се самозаключи, той оставил леко отворено (по думите му на пет сантиметра) стъклото
на лявата шофьорска врата (МПС-во било с три врати). Така, в случай на необходимост имал
възможност когато се прибере от чужбина, да си отключи колата. Пострадалият знаел, че между
баща му ****** и подс.С.М. съществувало неуредено финансово взаимоотношение по повод
пребиваване на последния в ****** с цел работа. Сам той лично обаче нямал отношение към този
спор между възходящия му и субекта н апрестъпление. На 29.03.2023г., пострадалият бил в ******
заедно със съпругата си М.А.И.. Посочено по-горе, процесният автомобил оставил пред дома си на
ул. ******.
На същата дата вечерта, около 08,30 часа, подсъдимият С.М. отишъл в дома на св.В.Е.Д. от
гр. ****** на гости. Там се почерпили, изпивайки заедно около литър ракия. След това, около
полунощ, подс.М. решил да се прибере пеш в дома си. Бил силно повлиян от упойващото
въздействие на изпития алкохол. По пътя си минал по улица ****** и пред дома на И., забелязал
паркирания автомобил „Фолксваген Голф" с ДК№ ******. Видял също така, че стъклото на
шофьорската врата било леко спуснато. Сетил се за спора си с бащата на И. - ****** и за
претенцията си към него за изплащане на определена парична сума. След това, с погрешното
впечатление, че това е автомобил собственост на ****** И., подсъдимият решил да си отмъсти
като запали процесното МПС-во. В джоба си носел тоалетна хартия, която запалил със запалката
си, след което през отвора на спуснатото ляво стъкло, я пуснал вътре в купето на колата, върху
предната лява седалка. После продължил към дома си. Още докато се отдалечавал обаче, видял че
купето на колата вече гори. Въпреки това не се върнал за да опита да изгаси огъня, нито пък казал
за случилото се на някого. Когато вследствие на силно развилата се температура в автомобила се
счупили задно ляво стъкло и стъклото на задната багажна врата, св. Р.А.В. и св. А.Д.В. (съседи на
постр.И.К.И., живущи на ул. ****** ******) установили горящото МПС-во. Незабавно с кофи с
вода от дома си загасили огъня във фолксвагена, като не позволили същият да се пренесе и в
двигателния му отсек. След това се обадили в УПБЗН - Върбица и съобщили за инцидента. На
място бил изпратен противопожарен екип, който констатирал вече загасения от В. автомобил. За
случая било съобщено и в РУ — В.Преслав, след което на процесния автомобил бил извършен
оглед от разследващ орган и било образувано ДП.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на:
самопризнанието на подсъдимия в хода на съкратеното съдебно следствие в съдебно заседание на
основание чл.371, т.2 от НПК, които признават изцяло фактите изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, като се съгласяват да не се събират повече доказателства за тези факти чрез
неговия разпит. Освен това съдът намира, че самопризнание по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от
събраните в досъдебното производство доказателства по надлежния процесуален ред, които са
приобщени по реда на чл.283 от НПК. Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин
доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично
единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно
убеждение на съда и обосновават решението на съда.
Изготвената в хода на досъдебното производство пожаротехническа експертиза дава
заключение, че пожарът е възникнал в тъмната част на денонощието около 24.00 часа на
28.03.2023г., като е посочено огнището на пожара: в областта на предната седалка на автомобила,
както и непосредствената причина за възникването му - в следствие на умишлени действия на
подсъдимия.
Според заключението на автотехническата експертиза, стойността на повреденото е
4250.00 лв., изчислена към момента на извършване на деянието. Която стойност е приравнена на
стойността на автомобила.
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК
поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимия е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер - противозаконно
унищожаване на чужда движима вещ, защото:
- обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват
неприкосновеността на собствеността върху вещи;
2
- от обективна страна подсъдимия чрез своите действия е унищожил чужда движима вещ с
определена стойност чрез запалване;
-престъплението е довършено, като престъпния резултат-пълна негодност/унищожаване/
на автомобила е настъпил;
- субект на престъплението са пълнолетно вменяемо лице;
- от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл –
съзнавал е че нарушава структурата на повредената вещ чрез запалване, предвиждал е
унищожаването й от пожар и е целял изгарянето й - т.е. съзнавал е общественоопасния характер
на деянието и е целял настъпването на общественоопасните последици.
Причините за консумирането на престъплението се коренят в ниската правна култура на
подсъдимия, нежеланието им да се съобразява с установения правен ред в страната, незачитането
на обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на личната собственост, като
настъпилия общественоопасен резултат е във пряка и причинна връзка с виновното му поведение.
Мотивът за извършване на престъплението е неуредени финансови отношения с бащата
на И. И., със съзнание че унищожава автомобил, негова собственост.
При определяне на наказанието на подсъдимия С.М.М. с ЕГН **********, роден в
гр.******, български гражданин, с постоянен адрес гр.******, с основно образование, женен,
неосъждан за извършеното престъпление, съдът се е ръководил изцяло от това, че производството
е по реда на глава двадесет и седма от НПК, в частност от чл.373, ал.2 от НПК.
Като смекчаващи отговорността му обстоятелства, съдът прие добрите характеристични
данни-неосъждан към датата на деянието /реабилитиран по право на осн.чл.88а, ал.4 вр. с ал.1 вр. с
чл.82, ал.1, т.5, ал.4 и ал.5 от НК, считано от 19.02.2021 г./ и съдействие на органите на
разследването.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства начина на извършване на престъплението,
високата стойност на унищоженото имущество и мотива за извършване на престъплението-
незаконно удовлетворяване, решаване на спорове.
Настоящият състав прецени, че не са налице многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства. Предвид на горното намира, че за извършеното
престъпление следва да му бъде определено наказание в размер на една година “лишаване от
свобода“, което на осн.чл.58а, ал.1 от НК, намали с една трета и му наложи наказание осем месеца
“лишаване от свобода“.
Съдът, като взе предвид, че в случая са налице предпоставките за приложението на чл. 66,
ал. 1 от НК и за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдената не е
наложително да изтърпи наказанието, отложи изпълнението на наложеното общо наказание
“Лишаване от свобода” за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Определеният размер на наказанието, съдът намира за справедлив и съответстващ на
тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящи да
повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на
осъдения. Съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху
него и ще му отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. По този начин и с така
определеното наказание съдът намира, че ще бъдат постигнати целите на генералната и
специалната превенция.
Досежно предявения граждански иск – установи се по делото, че с деятелността си по чл.
216, ал. 1 от НК, като унищожил чужда движима вещ, подсъдимия са причинили на гражданските
ищци имуществени вреди.
Съдът, прие за установена собствеността на унищожената вещ, съответно материалната и
процесуална легитимация на гражданските ищеци.
Съдът, при определяне на размера на причинените имуществени вреди, се съобрази с
приетото като компетентно дадено заключение на автотехническата експертиза в частта му
3
досежно пазарната стойност на повреденото.
Предвид липсата на възстановяване от подсъдимия на причинените имуществени вреди,
съдът уважи изцяло предявения граждански иск, като осъди подсъдимия да заплатят сумата от
4250.00 лв., както и направените от гражданските ищци разноски за адвокатско възнаграждение в
доказания размер – договора за правна помощ, приложен в ДП
Съдът възложи на подсъдимия деловодните разноски, направени в хода на досъдебното
производство, включително и държавната такса съобразно размера на уважения граждански иск.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:






4
Съобщи за изтекли лични данни