Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София, 13.06.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 5 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар Н.Първанова, като разгледа докладваното от председателя
гражданско дело № 3298 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са от „Р./Б./” ЕАД против А.Л.К.
кумулативно обективно искове с правно основание чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, вр
чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 15.08.2013
г. сключил с ответника А.Л.К. договор за потребителски кредит, съгласно който
поел задължение да му предостави кредит в размер на 40 728.28 лв. срещу поето
задължение от ответника да върне кредита при условията на договора. Тъй като ответникът
не заплатил дължимите месечни вноски по договора за периода 10.10.2015 г. – 10.03.2017
г., ищецът, с подаването на исковата молба, упражнил правото си по чл.9.2 от
договора да обяви кредита за предсрочно изискуем. Ищецът твърди, че К.дължал
следните суми по договора за кредит: 8393.80 лв./вноски с настъпил падеж за
периода 10.10.2015 г. – 10.03.2017г./, 22 240.07 лв./предсрочно изискуема
главница от 15.03.2017 г./; 2 387.20 лв./ просрочена редовна лихва за периода
10.10.2015 г. - 10.03.2017г./; 17.97 лв./редовна лихва върху предсрочно изискуема главница за периода
10.03.2017 г. – 14.03.2017 г./; 957.86лв./наказателна лихва върху просрочени
главници за периода 10.10.2015 г. до 10.03.2017г./, 72 лв. – нотариални такси. Предвид
изложените доводи, ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати горепосочените
суми, ведно със законната лихва върху всяко от вземанията, считано от датата на
подаване на исковата молба /16.03.2017 г./ до окончателното изплащане.
Претендира разноски.
Ответникът, чрез
назначения особен представител, оспорва исковете, като прави следните
възражения: оспорва да е подписал договора за кредит; оспорва да е получил
кредит от ищеца; оспорва да е настъпила изискуемост на вземанията; твърди, че
предсрочната изискуемост не била настъпила; оспорва претендираните суми; поддържа
възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли исковете.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено от фактическа
и
правна страна следното:
По предявените искове с правно основание чл. 430, ал.1 и
ал.2 от ТЗ, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД:
За да бъдат уважени исковете,
трябва да е доказан следният ФС: 1/между страните да е сключен договор за
банков кредит; 2/да е настъпила изискуемост на вземанията; 3/размерът на
задълженията да е определен, съгласно условията на договора.
При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Видно
от договор за потребителски кредит от 15.08.2013 г., сключен между „Р./Б./ЕАД“
като кредитор и ответника А.Л.К. като кредитополучател, страните са се
споразумели ищецът, в качеството на кредитор, да предостави на ответника кредит
за потребителски нужди в размер на 40 728.28 лв., а кредитополучателят е поел задължение да върне кредита при условията
на договора. Договорът е сключен при следните параметри на кредитното
задължение: цел на кредита – за рефинансиране на кредит и потребителски нужди;
срок на издължаване: до 10.08.2020г.; лихвен процент – 7.5 % за първите 12
месеца, считано от датата на усвояване на кредита; след изтичане на този срок
кредитополучателят заплаща годишна лихва в размер на 6 месечен SOFIBOR + 5.526
пункта надбавка, като стойността на шестмесечния SOFIBOR е определена за 27.02.2014г.; начин на
погасяване на кредита - 84 месечни вноски/главница и лихва/, съгласно
погасителен план; падеж на месечните вноски – 10 число на месеца, считано от 10.09.2013
г. до 10.08.2020 г. В чл.4.6 от договора е уговорена наказателна лихва в размер
на 10 пункта годишно върху забавената главница за времето на забавата до окончателното
плащане, чийто размер, изчислен към датата на сключване на договора, е 17.5 %.
Представен
е погасителен план към договора, който предвижда заплащането на 84 равни
месечни вноски в размер на 624.70 лв.,
платими на десето число на месеца, считано от 10.09.2013 г. до 10.08.2020 г.
По
искане на ответника, на основание чл.193, ал.1 от ГПК, е открито производство
по оспорване автентичността на договора за кредит в частта относно положения от
него подпис.
От
заключението на графологическата експертиза, което съдът приема като
компетентно и обективно дадено, се установява, че договорът за кредит е подписан
от ответника А.Л.К..
От заключението
на счетоводната експертиза, което съдът кредитира като изчисления, се
установява, че на 15.08.2013 г. по сметка на ответника е преведена сумата от 40
728.28 лв. Вещото лице е установило, че към 15.03.2017 г. в счетоводството на
банката фигурират следните непогасени задължения: просрочена главница – 8
393.32 лв. по 18 бр. месечни вноски с настъпил падеж за периода 10.10.2015 г –
10.03.2017 г. по таблица №1 към заключението/; 22 240.07 лв. – неплатен остатък за редовна главница към 15.03.2017г.; 2
405.17 лв./неплатена възнаградителна лихва за периода 10.10.2015 г. – 15.03.2017г./;
957.12 лв./неплатена наказателна лихва за периода 10.10.2015 г. – 14.03.2017 г./. Възнаградителата лихва е определена върху
остатъка по редовната главница до 15.03.2017 г. Годишният лихвен процент е бил
променян от банката, която е намалявала
неговия размер, както следва: за периода15.08.2013 г. - 10.09.2014 г. -
7,50%; за периода 10.09.2014г. - 10.10.2014г.
- 7,023%; за периода10.10.2014г. -10.04.2015 г. - 6,746%; за периода 10.04.2015
г.-10.10.2015 г. - 6,647%; за периода10.10.2015 г. - 10.04.2016 г. - 6,473 %;
за периода 10.04.2016 г. - 10.10.2016 г. - 5,976%; за периода 10.10.2016 г. - 10.03.2017
г. - 5,879%; за периода 10.03.2017 г. - 14.03.2017
г. - 5,817%. Наказателната лихва е
определена върху просрочена главница за периода 10.10.2015 г. -14.03.2017 г. и
е сбор от прилагания ГЛП за възнаградителна лихва + 10 % наказателна надбавка.
Спорни въпроси по делото са: дали договорът за
кредит е подписан от ответника; дали ответникът е получил посочената в договора
за кредит сума; дали е
настъпилата предсрочна изискуемост на
кредита; какъв е размерът на задълженията; погасени
ли са по давност паричните вземания на банката.
По спорния въпрос дали ответникът е подписал
договора за кредит:
От
заключението на графологическата експертиза, което съдът приема като компетентно
и обективно дадено, се установи, че ответникът е подписал процесния договор за потребителски
кредит, поради което възражението за неавтентичност на договора не бе доказано.
По спорния въпрос дали ответникът е
получил договерния кредит:
От
заключението на счетоводната експертиза, което съдът кредитира, се установи, че
по сметка на ответника е преведена на 15.08.2013
г. сумата от 40 728.28 лв., т.е банката е изпълнила задължението си по договора
за кредит и страните са обвързани от него.
По възражението на ответника, че не е настъпила
предсрочна изискуемост на кредита:
Неоснователно е
възражението на ответника, че не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита.
Съгласно т.18 от ТР 4/2013г. на ОСГТК
на ВКС, предсрочната изискуемост на
вземането има действие от получаване от кредитополучателя на изявлението на банката, че обявява кредита за предсрочно изискуем, ако към
този момент са настъпили уговорените в договора за банков кредит предпоставки,
обуславящи настъпването й.
От заключението на
счетоводната експертиза, което съдът приема, се установи, че са настъпили
предпоставките за обявяване на предсрочна изискуемост. Към датата на подаване
на исковата молба не са изплатени 18 бр. месечни вноски за главница с настъпил
падеж за периода 10.10.2015 г – 10.03.2017 г. и вноски за възнаградителна лихва
с настъпил падеж за периода 10.10.2015
г. – 15.03.2017г., поради което банката, на основание чл.9.2 от договора за
кредит, има право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
В
исковата молба се съдържа изрично изявление от страна на ищеца, че обявава
кредита за предсрочно изискуем, на основание чл.9.2 от договора.
Съгласно чл.8.1 от
договора, за „случай на неизпълнение“ се счита, ако кредитополучателят просрочи
плащане на която и да е вноска или част от вноска с повече от 31 дни от
съответната дата на плащане. Според чл.9.2, при настъпване на „случай на
неизпълнение“, банката има право едностранно, с писмено уведомление до
кредитополучателя, да обяви всички усвоени и непогасени по договора суми,
начислена лихва и комисионни за предсрочно изискуеми.
Препис от исковата молба е връчен на особения представител на ответника
на 15.11.2018 г., поради което към тази дата следва да се счита, че
предсрочната изискуемост на кредита е обявена, тъй като са налице
материалноправните представки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и
изявлението на банката е достигнало до ответника.
Относно размера на задълженията:
Относно главницата:
От
заключението на счетоводната експертиза, което съдът кредитира, се установява, че
размерът на дължимата главница при настъпила предсрочна изискуемост е 30 633.37
лв., тъй като общата стойност на усвоената главница е 40 728.28 лв., а
платените суми за главница възлизат на 10 094.91 лв./таблица № 1 към
заключението, колона 3 и 6/. Ищецът в исковата молба е заявил, че претендира
8398.80 лв. /просрочена главница за периода 10.10.2015 г. до 10.03.2017г./ и 22
240.07 лв./предсрочно изискуема главница от 15.03.2017г./. По делото се
установи, че предсрочната изискуемост е настъпила на 15.11.2018г., от която
дата се дължи цялата неизплатена част от кредита, както непогасените вноски с
настъпил падеж, така и тези, чийто падеж все още не е настъпил. Не се касае за
различни искове, а за едно и също вземане за главница, което произтича от договора
за кредит. Предсрочната изискуемост не променя основанието на претенцията, т.е
цената на иска за главница по исковата молба е сбор от двете суми за главница -
30 638.87 лв. В тази насока са и мотивите към ТР № 8 от 02.04.2019г. по
т.д.№ 8/2017г. на ОСГТК на ВКС. От
заключението на счетоводната експертиза се установява, че при настъпила
предсрочна изискуемост размерът на незаплатената главница е 30 633.37 лв., до
който размер искът за главница е основателен, а в останалата част, до пълния
предявен размер от 30 638.87 лв., следва да бъде отхвърлен.
Относно възнаградителната лихва:
Ищецът
претендира месечни вноски за договорна лихва с настъпил падеж за периода
10.10.2015 г. до 10.03.2017 г. в размер общо на 2387.20 лв., както и договорна
лихва за периода 10.03.2017г. – 14.03.2017 г. върху цялата предсрочно изискуема главница в размер на 17.97 лв.
От
заключението на счетоводната експертиза, което съдът приема, се установява,че
незаплатените вноски за договорна лихва с настъпил падеж за периода 10.10.2015
г. - 10.03.2017 г. са 2405.17 лв. Тъй
като ищецът претендира договорна лихва за този период в по-малък размер – 2387.20
лв., искът следва да бъде уважен до този
размер, а в останалата част, в която се претендира договорна лихва от 17.97 лв.
за периода 10.03.2017г. -14.03.2017г. върху цялата
предсрочно изускуема главница, искът следва да бъде отхвърлен, тъй като договорна
лихва се начислява единствено върху вноски с настъпил падеж; след настъпване на
предсрочна изискуемост договорна лихва не се дължи./ТР № 3/2017 ог 27.03.2019
г. по т.д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС/.
Относно наказателната лихва:
Ищецът
претендира наказателна лихва за периода 10.10.2015 г. - 10.03.2017 г. върху
просрочените вноски за главница, като за същия период претендира и възнаградителна лихва.
Съгласно
чл. 4.6 от договора, при забава в плащането на дължими суми по кредита ,
кредитополучателят дължи на банката обезщетение за забава – наказателна
надбавка към лихвата в размер на 10 пункта годишно върху забавената главница от
датата на забавата до окончателното изплащане на забавените задължения.
Възнаградителната
лихва представлява договорено между страните възнаграждение за заемодателя за
ползване на предоставената от него на заемателя парична сума, като тя се дължи
до падежа на задължението, а в случай, че то не бъде изпълнено точно, след
изпадане на длъжника в забава, той дължи наказателна лихва върху неплатените
между страните суми.
Недопустимо
е кредиторът да търси едновременно възнаградитена лихва, която се дължи при реално
изпълнение на договора, и наказателна лихва, която се дължи при неточно
изпълнение на договора. Едновременното присъждане на тези два вида лихви за
един и същ период от време би довело до неоснователно обогатяване на кредтора,
поради което искът за наказателна лихва за същия период, за който е
присъдена и договорна лихва, следва да
бъде отхвърлен.
По предявения иск за заплащане на
нотариална такса:
Искът
е неоснователен. Не е предвидено в
договора задължение за ответника да заплаща нотариални такси, поради което
такива разноски не се дължат на договорно основание. От друга страна, дори и
между страните да бе уговорена подобна клауза, не са ангажирани доказателства
ищецът да е направил разноски за нотариални такси.
По възражението за изтекла погасителна
давност:
Възражението за изтекла погасителна давност относно
вземанията за главница и
договорна лихва е неоснователно.
Вземанията за главница и договорна лихва се погасяват с
изтичане на петгодишна
давност. Договорът за кредит е сключен с краен срок на погасяване на вноските -
10.08.2020 г. Предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на 15.11.2018 г.,
а
исковата молба е подадена на 16.03.2017г., като с нея се прекъсва давността и
докато трае процесът, давност не тече, поради което вземанията за главница и
договорна лихва не са погасени по давност./чл. 115, б.“ж“ и чл.116, б.“б“ от ЗЗД/.
В случая не е приложима нормата на чл. 111, б.
"в" от ЗЗД, тъй като вноските за
главница и договорна лихва по договора за кредит не са периодични плащания.
Кредитът е
единно и неделимо задължение, което се изплаща на отделни вноски и по отношение
на
него е приложима общата петгодишна давност. В тази насока практиката на ВКС е
послед ователна и непротиворечива/решение № 261 от 12.07.2011 г. по гр. д. №
795/2010г., IV г.о., ГК, решение № 540 от 20.12.2011 г. по гр. д. № 110/2011 г.
на ВКС, IV ГО, решение
№ 28 от 05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., III г.о., ГК и др./.
По
разноските:
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
направените по делото разноски в размер
на 3212.82 лв., съразмерно на уважената част от исковете.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на СГС разноски за вещо лице по
графологическата експертиза в размер на 397.38 лв., съразмерно на уважената
част от исковете.
Мотивиран
така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА А.Л.К., ЕГН **********,
адрес ***, офис 43 – за особения представител адв.Ч. И.Н., да заплати на „Р./Б./“ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район“Лозенец“, бул.“*******, „Е.****“, на основание чл.430, ал.1 от ТЗ, сумата от 30 633.37 лв. /главница, дължима по договор за
потребителски кредит от 15.08.2013 г./, ведно със законната лихва, считано от
16.03.2017 г. до окончателното изплащане, като
иска в останалата част до пълния предявен размер от 30 638.87 лв., като
неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА А.Л.К., ЕГН **********, да
заплати на „Р./Б./“ЕАД, ЕИК *******, на основание чл.430, ал.2 от ТЗ, сумата от 2387.20 лв./месечни вноски за възнаградителна
лихва за периода 10.10.2015 г.
-10.03.2017г./, като иска в останалата част, в която се претендира възнаградителна
лихва в размер на 17.97 лв. за периода
10.03.2017г. - 14.03.2017 г. върху цялата
предсрочно изускуема главница по договор за потребителски
кредит от 15.08.2013 г., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОТХВЪРЛЯ предявения ог „Р./Б./“ЕАД, ЕИК *******,
против А.Л.К., ЕГН **********, иск за заплащане на сумата от 957.86лв.- наказателна
лихва за периода 10.10.2015 г. - 10.03.2017 г., дължима по чл.4.6 от договор за потребителски кредит от 15.08.2013 г.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Р./Б./“ЕАД, ЕИК *******, против А.Л.К., ЕГН **********, иск с
правно основание чл.430, ал.1 от ТЗ, вр.79, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на
ответника да заплати сумата от 72 лв., представляваща разходи за нотариални
такси по договор за потребителски кредит от 15.08.2013 г.
ОСЪЖДА А.Л.К. да заплати на „Р./Б./“ЕАД,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 3212.82 лв., съразмерно на
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА А.Л.К. да заплати на СГС направените
по делото разноски за вещо лице по графологическата експертиза в размер на 397.38 лв., съразмерно на уважаната част от исковете.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: