Р Е Ш
Е Н И Е
№ …………../………………2020г., гр.Варна.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА,
VІІ-ми касационен състав,
в публично съдебно заседание
на единадесети юни 2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТОЯН КОЛЕВ
при участието на секретаря
Мая Вълева
и прокурора Силвиян И.,
като разгледа докладваното
от съдия М.Желязкова КНАХД № 932/2020г.
по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 от АПК вр.с чл. 63,
ал. 1 ЗАНН.
Образувано
е по жалба на „Топ Капитал“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ул.“Марин Дринов“ № 66, представлявано от управителя Р.Г.Ч.,
чрез процесуален представител – адв.Т.Б., против Решение № 136/27.01.2020г. на
ВРС, І състав по НАХД № 3611/2019г., с което е потвърдено Наказателно
постановление /НП/ № 01882-58/23.07.2019г. на Директора на РИОСВ-Варна, с което
на касатора за допуснато нарушение на чл.34и, ал.24 вр. чл.17 ал.2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух
/ЗЧАВ/, вр. чл.35 ал.1 и чл.36 от Наредба № 1 за реда и начина за обучение и
издаване на документи за правоспособност на лица, извършващи дейности с
оборудване, съдържащо флуорсъдържащи парникови газове, както и за
документирането и отчитането на емисиите на флуорсъдържащи парникови газове
/Наредба № 1/2017г./, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. на
осн. чл.34и ал.24 от ЗЧАВ.
Касаторът твърди, че решението е незаконосъобразно, поради допуснати при
постановяването му нарушения на материалния закон и поради необоснованост и
неправилност. Сочи, че противно на изводите на ВРС, в случая
административнонаказателната отговорност на нарушителя не е ангажирана
правилно, предвид липсата на доказателства за извършвана дейност от касатора
като оператор на стационарна климатична система, съдържаща над 3 кг хладилен
агрегат-флуорирани парникови газове. Излага, че е нарушено правото му на защита,
тъй като в чл.35 ал.1 от ЗЧАВ се съдържат две точки, като АНО не е посочил в
коя от тях попада нарушението. Счита, че са налице условията за прилагане на
института на маловажност, предвид липсата на настъпили общественоопасни
последици. На изложените основания моли отмяна на решението и постановяване на
друго такова по съществото на спора, с което да се отмени НП. В условията на
евентуалност моли да се намали наложената имуществена санкция до предвидения от
закона минимален размер. В съдебно заседание чрез процесуален представител –
адв.Б. поддържа касационната жалба и претендира съдебни разноски.
Ответникът по
касационната жалба – РИОСВ-Варна, чрез юриск. К., оспорва последната и моли
решението на ВРС като правилно и законосъобразно да се потвърди. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на ВОП дава заключение за
неоснователност на касационната жалба.
Моли да се потвърди оспореното решение като правилно и законосъобразно.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към
наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и пред
надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е
неоснователна, по следните съображения:
Производството пред ВРС е
образувано по жалба на „Топ Капитал“ ЕООД, против
горепосоченото НП. За да се произнесе по спора
районният съд е установил от фактическа страна, че на 18.02.2019г. служители на
РИОСВ-Варна извършили документална проверка за установяване дали е
подаден от касатора в срок годишен отчет по ЗЧАВ. В хода на проверката е
установено, че процесното дружество не е изпълнило задължението си да подаде
годишен отчет за експлоатираното оборудване, зависещо от флуорсъдържащи
парникови газове за офис сграда находяща се в гр.Варна, в срок до 15.02.2019г.
за период от 01.01.2018г. до 31.12.2018г.
С оглед констатираното, на дружеството бил
съставен АУАН за нарушения на чл.34и, ал.24 от ЗЧАВ, вр. чл. 17, ал.2 от
същия закон и чл. 35, ал. 1 от Наредба №1/2017г. При връчването на АУАН
управителя на касатора вписал, че има възражения, каквито по същество не
представил. АНО като възприел изцяло описаната в акта фактическа обстановка,
издал процесното НП.
Въззивният съд е
приел, че описаната по делото фактическа обстановка се установява от събраните
по делото доказателства; Констатирал е, че АУАН и НП са издадени от компетентни
длъжностни лица и в сроковете по чл.34 от ЗАНН. За да потвърди НП е приел, че в
хода на АНП не са били допуснати съществени процесуални нарушения, довели до
ограничаване правото на защита на наказаното дружество; същото е започнало въз
основа редовно съставен АУАН издаден от компетентен орган; НП е мотивирано;
съставено е от компетентен орган, в законоустановения срок; отговаря на
изискванията на чл.57 от ЗАНН. Обсъдил е възраженията на въззивника, като е
приел същите за неоснователни. Изложил е мотиви, че правилно са приложени и
санкционните разпоредби с оглед размера на наложеното наказание.
Настоящата
инстанция напълно споделя и възприема като свои, на основание чл.221 ал.2 изр.2
от АПК, поради което и не е необходимо да преповтаря мотивите на въззивния съд
относно постановяване на НП от компетентен орган; в предвидените от закона
срокове; при спазване на процесуалните норми и при правилно приложение на
материалния закон.
Не са налице
наведените касационни основания.
Неоснователно
касаторът твърди неправилно установена фактическа обстановка. В случая АНО, на
когото е възложена доказателствената тежест, е установил по несъмнен начин, че дружеството
е оператор на стационарно хладилно оборудване, което съдържа флуорсъдържащи
парникови газове,
с над 3 кг хладилен агент, който факт го поставя в кръга на задължените лица по
чл.35, ал.1, т.1 от Наредба № 1/2017г. Достатъчно ясно и пълно е посочено
противоправното деяние, изразяващо се в бездействието на касатора да представи
в срок до 15.02.2019г. годишна информация за експлоатирано оборудване, зависещо
от флуоросъдържащи парникови газове за офис сграда в гр.Варна за предходната
2018г. В представената от дистрибутора „Деймос корект“ ООД информация към
годишен отчет за флуорираните парникови газове и веществата, нарушаващи
озоновия слой, ясно е описан вида на оборудването, количеството флуоросъдържащи
парникови газове, наименования и адрес на крайния потребител и лицето,
извършило монтажа на оборудването, като касаторът в хода на административното и
съдебно производство, не е оспорил тази декларация и не е представил
доказателства, които да я оборват.
Касационната инстанция не споделя и възражението за нарушаване на правото на защита на
наказаното лице. В АУАН нарушението е описано като такова по чл.34и ал.24 от ЗЧАВ, вр.
чл.17 ал.2 от същия закон и чл.35 ал.1 от Наредба № 1/2017г., а в НП е добавен
и чл.36 от Наредба № 1/2017г., като това е ирелевантно за
административнонаказателната отговорност на касатора. Тя се ангажира
със съставяне на акта за установяване на административно нарушение и се
реализира с наказателното постановление. Тези актове определят рамките на
административното обвинение, а тяхното съдържание не е противоречиво.
Следователно, правото на касатора да разбере в какво е обвинен и да
упражни правото си на защита, не е нарушено.
С оглед особеностите на
конкретния случай, касационният състав намира за неоснователно и последното
касационно възражение за приложимост на чл.28 от ЗАНН. Доколкото нарушението е
формално, такова на просто извършване - в случая бездействие, то ирелевантно е
обстоятелството, че от същото не са настъпили вредни последици, като
обществената му опасност не се отличава от тази, на други подобни нарушения.
Отделно, в случая и към
момента на разглеждане на делото пред касационната инстанция не са представени
доказателства за подаден отчет от касатора за 2018г., поради което нарушението не
може да се квалифицира като маловажно. В тази връзка размера на наложеното малко над минимума наказание, е
правилно и законосъобразен определен, с оглед и изрично съобразеното от въззивния
съд обстоятелство, че няма данни и към настоящия момент изискуемия от закона
отчет да е представен, макар и извън срока.
Мотивиран от изложените
съображения, настоящият касационен състав намира, че не се установиха
наведените с жалбата касационни основания. Атакуваното решение на ВРС е
валидно, допустимо и постановено при спазване на правилата на процесуалния
закон и на материалноправните разпоредби, поради което следва да се остави в
сила.
С оглед изхода на
спора, основателно се явява своевременно направеното от ответника искане
за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. С оглед фактическата и правна
сложност на делото същото следва да се определи в размер на 80 лева, съобразно
нормата на чл.63 ал.5 от ЗАНН във връзка с чл.37 ал.1 от Закона за правната
помощ и чл.27е от
Наредбата за плащането на правната помощ и да се възложи в тежест на
оспорващата страна.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 136/27.01.2020г. на ВРС, І състав по НАХД №
3611/2019г., с което е потвърдено Наказателно постановление №
01882-58/23.07.2019г. на Директора на РИОСВ-Варна, с което на „Топ Капитал“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Марин
Дринов“ № 66, представлявано от управителя Р.Г.Ч., за
допуснато нарушение на чл.34и, ал.24 вр. чл.17 ал.2 от ЗЧАВ, вр. чл.35 ал.1 и чл.36 от Наредба №
1 за реда и начина за обучение и издаване на документи за правоспособност на
лица, извършващи дейности с оборудване, съдържащо флуорсъдържащи парникови
газове, както и за документирането и отчитането на емисиите на флуорсъдържащи
парникови газове, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв., на осн.
чл.34и ал.24 от ЗЧАВ.
ОСЪЖДА „Топ Капитал“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, ул.“Марин Дринов“ № 66, представлявано от управителя Р.Г.Ч.,***
сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.