№ 11001
гр. София, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20221110152944 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от К. Б. К., чрез адв. К. Д., срещу В. С. М. и В.
Ц. Ц., с която са предявени следните пасивно субективно съединени осъдителни искове:
- с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС за осъждане на всяка от ответниците да
заплати на ищеца сумата в размер на по 225 лв., представляваща обезщетение за лишаване
от правото на ползване на 2/36 идеални части от съсобствен имот, представляващ
апартамент № 67 с идентификатор № ************ находящ се в гр. София, ж.к. „К.с“, блок
********** с площ от 112,75 кв.м., за периода 29.09.2017 г. – 15.07.2018 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 30.09.2022 г. до
окончателното погасяване на вземането, а в условията на евентуалност с правно
основание чл. 30, ал. 3 от ЗС за осъждане на всяка от ответниците да заплати на ищеца
сумата в размер на по 225 лв., представляваща ползи за 2/36 ид. части от отдаването под
наем на общата вещ - апартамент № 67 с идентификатор № ************ находящ се в гр.
София, ж.к. „К.с“, блок ********** с площ от 112,75 кв.м., за периода 29.09.2017 г. –
15.07.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба
– 30.09.2022 г. до окончателното погасяване на вземането;
- с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС за осъждане на всяка от ответниците да
заплати на ищеца сумата в размер на по 499 лв., представляваща ползи за 2/36 ид. части от
отдаването под наем на общата вещ - апартамент № 67 с идентификатор № ************
находящ се в гр. София, ж.к. „К.с“, блок ********** с площ от 112,75 кв.м., за периода
16.07.2018 г. – 26.06.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба – 30.09.2022 г. до окончателното погасяване на вземането, а в условията на
евентуалност с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС за осъждане на всяка от ответниците
да заплати на ищеца сумата в размер на по 499 лв., представляваща обезщетение за
лишаване от правото на ползване на 2/36 ид. части от съсобствен имот, представляващ
апартамент № 67 с идентификатор № ************ находящ се в гр. София, ж.к. „К.с“, блок
********** с площ от 112,75 кв.м., за периода 16.07.2018 г. – 26.06.2020 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 30.09.2022 г. до
1
окончателното погасяване на вземането.
Ищецът К. Б. К. извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че за
периода от 29.09.2017 г. до 09.06.2020 г. с ответниците и с неговата баба Т. И К.а са били
съсобственици на недвижим имот – апартамент № 67 с идентификатор № ************
находящ се в гр. София, ж.к. „К.с“, блок ********** с площ от 112,75 кв.м. Твърди, че в
периода 29.09.2017 г. – 09.06.2020 г. е притежавал 2/36 идеални части от посочения
недвижим имот. Сочи, че имотът бил придобит през 1977 г. от баба му и покойния му дядо в
режим на съпружеска имуществена общност, като през 1996 г. същите отчуждили 2/3
идеални части от процесния апартамент в полза на баща му Б К.. Поддържа, че след смъртта
на дядо му през 2007 г. е настъпило наследствено правоприемство по отношение на имота в
полза на баба му, леля му С.К и баща му. Посочва, че идеалните части от имота,
притежавани от баща му били изнесени на публична продан поради наличието на
непогасени парични задължения, като същите били придобити поравно от ответниците, в
размер от по 13/36 идеални части за всяка от тях. Твърди, че със съставен протокол №
705/19.04.2016 г., по описа на ЧСИ Ренета Милчева, бил извършен въвод във владение на
имота по отношение на ответниците. Ищецът сочи, че въпреки изрична уговорка имотът да
бъде използван общо от всички съсобственици, ответниците ограничили ползването му от
страна на останалите, като в тази връзка сменили ключовете за имота и монтирали
охранителна система. Твърди, че многократно били осъществявани неуспешни опити от
страна на останалите съсобственици да осъществят контакт с ответниците с цел
предоставяне на достъп до имота и обективиране на претенция за заплащане на обезщетение
поради лишаване от правото им да ползват същия. Твърди, че с нотариална покана от
12.05.2016 г. Т. К.а и С.К в качеството им на съсобственици, отправили искане до
ответниците за осигуряване на достъп до имота или за заплащане на обезщетение относно
лишаването от правото им да ползват същия. В тази връзка сочи, че бил съставен
констативен протокол от 25.08.2016 г. от нотариус Дарина Стойкова относно явяването на
представители на съсобствениците на имота в нотариалната кантора. Счита, че от
съдържанието на протокола се установявало, че представителят на ответниците заявил, че
доколкото по отношение на ползването на имота бил налице сключен договор за наем,
нямало как да бъде осигурен достъп, като изразил готовност да бъде заплащана
припадащата се част от наема в полза на останалите съсобственици. Сочи, че впоследствие
ответниците представили протокол от 19.04.2016 г., в който обективирали волята си относно
смяната на входните заключващи брави на жилището, съответно поставяне на СОТ система
и отдаване под наем на имота. Твърди, че въпреки отправената покана и явяването на
представител на ответниците пред нотариуса, исканията на останалите съсобственици
останали неудовлетворени. Посочва, че след извършена справка в Служба по вписванията се
установило, че бил налице вписан договор за наем между ответниците и П.В.Г с уговорен
двугодишен срок, срещу наемна месечна цена от 50 лв. и поето от наемателя задължение да
извърши основен ремонт в имота. Счита, че стойността на договорения месечен наем била
симулативно ниска, като обръща внимание и на обстоятелството, че наемателят бил
адвокатски сътрудник в кантората на адвокат С. М. - баща на В. М.. Ищецът твърди още, че
с влязло в сила Решение № 384880/15.04.2018 г. по гр.д. № 23373/2017 г., по описа на 74 с-в,
Софийски районен съд, била допусната делба на процесния имот при квоти за страните,
както следва: за Т. К.а – 8/36 ид. части, за С.К – 2/36 ид. части и за ответниците идеални
части в размер на 13/36 за всяка от тях. Сочи, че в производството срещу ответниците били
предявени искания по сметки по реда на чл. 346 ГПК за обезщетение във връзка с лишаване
на правото на останалите съсобственици да ползват имота. Твърди, че в хода на
производство процесуалният представител на ответницата В. М. представил договор за наем
на процесния имот от 16.07.2018г., сключен между посочената и „Ултрастрой“ ЕООД, при
договорена наемна месечна цена в размер на 770 лв. Сочи, че в хода на делбеното
производство насрещните страни обективирали искания за подобрения в имота, извършени
2
от предходния наемател в изпълнение на задълженията му по договора, но такива не били
установени в хода на делото. Поддържа, че в рамките на делбения процес по силата на
договор за продажба на наследство от 29.09.2017 г. ищецът придобил от леля му С.К 2/36
идеални части от процесния имот. По силата на договора извежда процесуалната си
легитимация за предявяване на исковите претенции, като началният момент, от който
предявява исканията си е датата на придобиване на описаните 2/36 от процесния имот.
Посочва, че към настоящия момент имотът бил собственост на Иван Дудов по силата на
влязло в сила постановление за възлагане на имота от 09.06.2020 г., изготвено въз основа на
извършена публична продан. Твърди, че с оглед изхода на извършената съдебна делба и
предявените искания за сметки, ответниците погасили вземанията, присъдени в полза на Т.
К.а и С.К чрез превод на дължимото по негова банкова сметка. От посоченото счита, че
същите са имали възможност да изпълнят и претенциите, заявени в настоящото
производство, но поради неизпълнението им бил налице правен интерес от завеждане на
производството. Ето защо моли съда да осъди ответниците при съобразяване на разделната
им отговорност за сумата от по 225 лв., дължими от всяка от тях, представляващи сбор от
вземанията му за обезщетение за лишаването му от правото да ползва имота в рамките на
притежаваните от него 2/36 идеални части, за периода 29.09.2017г. – 15.07.2018 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
погасяване на вземането. В условията на евентуалност обективира искане за осъждане на
ответниците за заплащане на сумата от по 225 лв., за всяка от тях, представляваща сбор от
получените от тях доходи за наем, имащи характера на реализирани ползи от вещта,
съобразени с припадащата се част в негова полза, за периода 29.09.2017 г. – 15.07.2018 г.,
ведно със законната лихва за забава от предявяване на иска до окончателното заплащане на
вземането. На следващо място, претендира осъждането на ответниците за сумата от по 499
лв., дължима поотделно от всяка от тях, представляваща сбор от получените доходи за наем,
припадащи се към притежаваните от него 2/36 идеални части от процесния имот, за периода
16.07.2018 г. - 26.06.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на вземанията. В условията на евентуалност моли да
бъдат осъдени ответниците да му заплатят сума от по 499 лв., дължими поотделно от всяка
от тях, представляваща сбор от вземанията му за обезщетение за пропуснатите ползи от
лишаване на правото му да ползва имота в рамките на притежаваните 2/36 идеални части за
периода 16.07.2018 г. – 26.06.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на вземанията. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата В. Ц. Ц., чрез адв. С., е подала отговор на исковата
молба, с който оспорва изцяло предявените искове по основание и размер. Потвърждава
изложената в исковата молба фактическа обстановка относно закупуването на идеални части
от имота, извършената делба, наличието на съсобственост между страните в производството
по отношение на процесния имот за посочения период, както и последващата публична
продан. Твърди, че в рамките на периода 29.09.2017 г. – 26.06.2020 г. не е получавала
доходи от наем от съсобствения имот. Отбелязва, че видно от приложения към исковата
молба договор за наем от 16.07.2018 г., страна по същия, в качеството на наемодател, била
единствено ответницата В. М.. Сочи, че не е получавала доходи от наем и с оглед
възникналото наемно правоотношение от 24.04.2016 г. Поддържа, че всички суми по
посочените договори са постъпвали в полза на ответницата В. М., която е извършвала
едностранно разпоредителни действия с процесния имот. В тази връзка, счита, че
претенцията на ищеца за реализираните ползи от вещта следва да бъде насочена единствено
спрямо В. М.. По отношение на претенциите на ищеца за присъждане в негова полза на
обезщетение за лишаването му от правото да ползва имота, твърди че доколкото самата тя
не е имала достъп до имота, съответно не е била страна по договор за наем за периода от
29.09.2017 г. до 26.06.2020 г., претенциите на ищеца спрямо нея са неоснователни. В
допълнение сочи, че ищецът не е отправял покана спрямо нея, в която да бъде обективирано
3
искането му за осигуряване на достъп до имота, респективно за заплащане на припадащата
му се част от уговорения месечен наем по наемното правоотношение. Твърди, че съгласно
съставения Протокол за опис на недвижим имот от 26.08.2019 г. от ЧСИ Орлин Мендов,
ищецът е бил оставен във владение на процесния имот. В условията на евентуалност, в
случай че съдът уважи предявените искове, релевира възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на претендираните вземания. Възразява срещу размера на
претендираното адвокатско възнаграждение, като счита същото за прекомерно и моли съда
да намали същото до нормативно установените минимални стойности. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата В. М., чрез адв. М., е подала отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Поддържа, че ищецът не
е имал качеството съсобственик на процесния имот в рамките на заявения от него период,
доколкото договорът за продажба на наследство бил вписан на 30.11.2017 г., като предвид
чл. 212, ал. 3 ЗЗД, същият можел да бъде противопоставен на третите лица само след датата
на вписването му. От изложеното прави извод, че ищецът може да претендира припадащата
му се част от вземанията по наемното правоотношение считано от 30.11.2017 г. Признава, че
имотът е отдаван под наем, като твърди че периода изложен от ищеца не отговаря на
действителния, в който са били налице наемни правоотношения. Сочи, че част от
получавания месечен наем е използвала за заплащане на дължимия местен данък по
отношение на съсобствения имот, поради което след приспадане на посоченото е получавала
сума на стойност 693 лв. Твърди, че до настоящия момент ищецът не е отправял покана за
заплащане на обезщетение за лишаване от правото му да ползва имота, съответно не е
посочвал банкова сметка, по която ответницата да изпълни, поради което счита, че не е в
забава. Поддържа, че отправената покана от Т. К.а и С.К не полза ищеца в качеството му на
правоприемник на идеалните части от съсобствеността, прехвърлени с договора за продажба
на наследство от С.К. При условията на евентуалност релевира възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на претендираните вземания. Счита, че исковата молба е
нередовна доколкото е неясна в частта относно какви месечни стойности се претендират от
ищеца. Не оспорва, че имотът е отдаван под наем съгласно приложените към исковата молба
договори за наем. Оспорва искането относно присъждане на сумите в размер на 225 лв. и
499 лв., на основание дължимо обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения имот,
както и претендираната лихва. Счита, че доколкото по отношение на процесния имот е било
налице отдаване на ползването му под наем в полза на трети лица, обезщетение на
посоченото основание не се дължи. Посочва, че на 26.08.2019 г. ищецът е оставен във
владение на имота от ЧСИ Орлин Мендов, съответно не е лишаван от ползването му.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и от представения по делото Нотариален акт за
собственост на жилище построено на държавно място от ***************., се установява,
че на посочената дата Т. И К.а и Любен Б. К. придобили в режим на СИО процесния
недвижим имот, представляващ апартамент № 67 с идентификатор № ************
находящ се в гр. София, ж.к. „К.с“, блок ********** с площ от 112,75 кв.м.
На 21.10.1996 г. Т. И К.а и Любен Б. К. прехвърлили на сина си Б Любенов К. 2/3 ид.ч.
от процесния апартамент № 67 с договор за дарение на недвижим имот, обективиран в
Нотариален акт № 154, том 112, дело № 22231/1996 г.
На 18.03.2007 г. Любен Б. К. починал, като оставил за наследници по закон: Б Любенов
К. - син, Т. И К.а - преживяла съпруга и С.Л.К - дъщеря. Този факт се установява от
Удостоверение за наследници № УГ01-7820/1 от 29.09.2017 г., издадено от Столична
община, район „К.с”.
Безспорно е между страните по делото, че с постановление за възлагане на недвижим
4
имот по изп.д. №20117900402368 В. Симеовнова М. и В. Ц. Ц. придобили от извършена
публична продан – всяка от тях по 13/36 идеални части от правото на собственост върху
процесния недвижим имот: апартамент № 67, находящ се в гр. София, общ. Столична, район
„К.с”, ж.к. ’’К.с”, блок 194, вход „В”, етаж 7, със застроена площ от 112.75 кв.м.
От представения по делото протокол за въвод във владение № 705 от 19.04.2016 г. на
ЧСИ Ренета Милчева Василева с рег. № 790 на КЧСИ по изп.дело № 20117900402368, се
установява, че на посочената дата е бил извършен по писмената молба на В. С. М. и В. Ц. Ц.
– в качеството им на купувачи от проведена публична продан въвод във владение по
отношение на притежаваните от длъжника по изпълнителното дело Б Любенов К. на 13/18
ид.ч. от процесния имот, а именно – апартамент № 67, находящ се в гр.София, ж.к. „К.с“,
бл.194, вх.В, ет.7, със застроена площ от 112.75 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна,
трапезария, кухня, и др. сервизни помещения, при съседи: от югоизток – двор и апартамент
№ 68, югозапад – апартамент № 68 и стълбище, североизток – апартамент № 38, северозапад
– двор, отдолу – апартамент № 64 и отгоре – апартамент № 70, заедно с 0.931.% ид.ч. от
общите части на сградата и толкова идеални части от отстъпеното право на строеж върху
дворното място, съставляващо парцели – II-XVII от кв.306 по плана на гр.София – К.с, при
съседи: от североизток – ул. „Дечко Йорданов“, югоизток – ул. Хубча“, от югозапад – блок
195 и от северозапад – паркинг и ул. „Димитър Малинов“. В протокола за въвод във
владение на имота е отразено, че адвокатът на останалите съсобственици - Росица
Димитрова, е предоставила доброволно достъп до имота на съдебния изпълнител и
купувачите В. С. М. и В. Ц. Ц., като са им предоставени ключове за външната врата на
блока, за междинната врата на стълбището и два броя ключа за входната врата на
апартамента. От ЧСИ е отразено изрично в протокола за въвод във владение, че имотът се
оставя за общо ползване на купувачите на имота и съсобствениците – недлъжници, т.е. Т. И
К.а и С.Л.К.
С писмен протокол от 19.04.2016 г. ответниците В. С. М. и В. Ц. Ц., в качеството им
на съсобственици, притежаващи към този момент повече от половината идеални части
(13/18 ид.ч.) от процесния апартамент № 67, са взели следните решения: 1. Да се сменят
входните заключващи брави на жилището; 2. Да се постави сигнално – охранителна техника
и 3. Жилището да се отдаде под наем, с нотариално заверен договор за наем, който да се
впише в АВ.
На 22.04.2016 г. между В. С. М., действаща лично и като пълномощник на В. Ц. Ц.,
наричани за кратко наемодател, от една страна, и от друга страна П.В.Г в качеството му на
наемател, бил сключен договор за наем, по силата на който наемодателят предоставя на
наемателя за временно и възмездно ползване процесния апартамент № 67, находящ се в
гр.София, ж.к. „К.с“, бл.194, вх.В, ет.7, със застроена площ от 112.75 кв.м., срещу което
наемателят се задължава да заплаща наемна цена в размер на 50 лв. месечно и извършване
на основен ремонт на апартамента. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, същият се сключва за
срок от 2 години, считано от датата на подписването му между страните, като може да бъде
продължен автоматично, ако страните не се противопоставят изрично. Съгласно чл. 4, ал. 2
от договора, ако след изтичането на наемния срок по предходната алинея наемателят
продължи да ползва наетата вещ със знанието и без противопоставянето на наемодателя,
договорът се счита за продължен като договор за наем за неопределен срок.
По делото е представена нотариална покана от 12.05.2016 г., изпратена от Т. И К.а и
С.Л.К до В. С. М. и В. Ц. Ц., връчена на 20.07.2017 г. на адв. С. Р. М., в която е посочено, че
след извършения въвод във владение на имота, предявилите процесната нотариална покана
са установили, че входната врата на съсобствения им имот – ап.67, е била със сменена брава
и с монтирана СОТ – система, възпрепятстваща достъпа им до имота. С поканата Т. И К.а и
С.Л.К са поискали от ответниците предаване на комплект от новите ключове за имота и
достъп до алармената система в него. Обективирана е покана до задължените по искането за
5
ползването на имота лица да се явят при нотариус Дарина Стойкова на 25.08.2016 г. в 16.00
часа и да изпълнят поставеното им условие, в противен случай е поискано обезщетение за
лишаване от ползване в размер на 300.00 лева общо месечно, считано от 01.06.2016 г.
От представения по делото Констативен протокол № 28 от 25.08.2016 г., съставен от
пом. нотариус Стефан Стойков, се установява, че на посочената дата адвокат Св. С., в
качеството му на представител на В. С. М. и В. Ц. Ц., заявил, че процесният имот е бил
отдаден под наем, поради което ответниците не могли да предадат ключовете от него на Т.
И К.а и С.Л.К. Отразено е още от представителя на ответниците В. С. М. и В. Ц. Ц., че
същите изразяват готовност да заплащат на съсобствениците Т. И К.а и С.Л.К полагащата
им се част от наемната цена, съобразно идеалните им части.
От представения по делото договор за продажба на наследство от 29.09.2017 г. се
установява, че на посочената дата С.Л.К, в качеството на продавач, и К. Б. К., в качеството
на купувач, постигнали следното споразумение: продавачът продава, а купувачът купува
наследството на продавача, останало от покойния му баща Любен Б. К., починал на
18.03.2007 г., изцяло без посочване на неговите предмети, за сумата от 1000 лв.,
включително и с правото да търси евентуално накърнена запазена част.
С Решение № 384880 от 15.04.2018 г. по гр.д. № 23373 по описа на СРС, II ГО, 74
състав, е допусната съдебна делба на процесния имот, представляващ апартамент № 67, с
идентификатор ************ находящ се в гр.София, общ. Столична, район „К.с”, ж.к.
”К.с”, блок 194, вход „В”, етаж 7, между следните лица и при следните квоти от правото на
собственост върху процесния имот, както следва: за В. С. М. - 13/36 идеални части; за В. Ц.
Ц. - 13/36 идеални части; за Т. И К.а - 8/36 идеални части и за С.Л.К - 2/36 идеални части.
На 16.07.2018 г. между В. С. М., представлявана от адвокат С. М., наричан за кратко
наемодател, от една страна, и от друга страна „Ултрастрой“ ЕООД, в качеството му на
наемател, бил сключен договор за наем, по силата на който наемодателят предоставил на
наемателя за временно и възмездно ползване процесния апартамент № 67, находящ се в
гр.София, ж.к. „К.с“, бл.194, вх.В, ет.7, със застроена площ от 112.75 кв.м., срещу което
наемателят се задължил да заплаща наемна цена в размер на 770 лв. месечно. Съгласно чл. 4,
ал. 1 от договора, същият бил сключен за срок от 1 година, считано от датата на
подписването му между страните. Съгласно чл. 4, ал. 2 от договора, ако след изтичането на
наемния срок по предходната алинея наемателят продължи да ползва наетата вещ със
знанието и без противопоставянето на наемодателя, договорът се счита за продължен като
договор за наем за неопределен срок.
С Решение № 105593 от 01.05.2019 г. по гр.д. № 23373 по описа на СРС, II ГО, 74
състав, е постановено на основание чл. 348 ГПК да бъде изнесен на публична продан
процесният апартамент № 67, находящ се в гр.София, ж.к. „К.с“, бл.194, вх.В, ет.7, със
застроена площ от 112.75 кв.м., а получената от проданта сума бъде разпределена между
съделителите съобразно делбените им права от изнесения на публична продан имот, както
следва: 1. За В. С. М. с ЕГН: ********** при квоти 13/36 ид.ч.; 2. За В. Ц. Ц. с
ЕГН:********** при квоти 13/36 ид.ч.; 3. За Т. И К.а с ЕГН: ********** при квоти 8/36 ид.ч.
и 4.За С.Л.К с ЕГН: ********** при квоти 2/36 ид.ч. Със същото решение са осъдени В. С.
М. и В. Ц. Ц. да заплатят при условията на разделна отговорност на С.Л.К на основание чл.
346 от ГПК вр. чл. 31, ал. 2 от ЗС обезщетение за лишаване от ползване за периода от
20.11.2016 г. до 29.09.2017 г. в размер на 496.76 лева по отношение на процесния
апартамент № 67, като от тази сума В. С. М. заплати на С.Л.К обезщетение за лишаване от
ползване за периода от 20.11.2016 г. до 29.09.2017 г. в размер на сумата от 248.38 лева,
ведно със законната лихва за забава от датата на предявените искове – 16.10.2018 г. до
окончателното им изплащане, а В. Ц. Ц. заплати на С.Л.К обезщетение за лишаване от
ползване за периода от 20.11.2016 г. до 29.09.2017 г. в размер на сумата от 248.38 лева,
ведно със законната лихва за забава от датата на предявените искове – 16.10.2018 г. до
6
окончателното им изплащане.
По делото е представен протокол за опис на недвижим имот от 26.08.2019 г., в който е
отразено, че на посочената дата подписаният ЧСИ Орлин Мендов, по изп.д. №
20198460400364, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 28.06.2019 г. по
гр.д. № 23373/2017 г. по описа на СРС, 74 състав, с оглед изнасянето на публична продан на
недвижимия имот, собственост на съделителите – съсобственици В. С. М., В. Ц. Ц., Т. И К.а
и К. Б. К., съгласно чл. 483 и сл. ГПК, в присъствието на следните лица: Деян Цонев – вещо
лице, адвокат С. М. – пълномощник на В. М., адв. К. Д. – пълномощник на К. К., К. К.,
адвокат С. С. – пълномощник на В. Ц., пристъпил към опис на процесния недвижим имот, а
именно Апартамент № 67, находящ се в гр.София, ж.к. „К.с“, бл.194, вх.В, ет.7, със
застроена площ от 112.75 кв.м. В протокола е отразено също така, че имотът е бил оставен
във владение на съделителите В. С. М., В. Ц. Ц., Т. И К.а и К. Б. К., като за управител на
имота била определена В. С. М..
От представения по делото приемо-предавателен протокол от 26.06.2020 г. се
установява, че на посочената дата В. С. М. и В. Ц. Ц. предали ключовете, с което и
владението върху процесния апартамент № 67, на Иван Тонев Дудов, в качеството му на
купувач на имота въз основа на влязло в сила на 09.06.2020 г. постановление за възлагане на
ЧСИ Орлин Мендов.
На основание чл. 140 ГПК съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
между страните обстоятелствата, че в периода 30.11.2017 г. – 26.06.2020 г. ищецът и
ответниците са били съсобственици при квоти - 2/36 ид. части за К. Б. К. и по 13/36 за всяка
от В. С. М. и В. Ц. Ц. по отношение на процесния недвижим имот, находящ се в гр. София.
ж.к. „К.с“, бл. 194, вх. „В“, ет. 7, ап. 67.
Не е спорно между страните по делото и обстоятелството, че средният месечен пазарен
наем на процесния имот за исковия период е в размер на 770 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна
страна:
По предявените главни искове с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС за периода
29.09.2017 г. – 15.07.2018 г.:
За да се ангажира отговорността на съсобственик по реда на чл. 31, ал. 2 ЗС, е
необходимо да се установи, че: 1/ вещта е съсобствена; 2/ вещта се ползва лично от
ответника-съсобственик и 3/ неползващият съсобственик е поискал писмено обезщетение за
ползите, от които е лишен. Тъй като се касае за правопораждащи факти, на основание чл.
154, ал. 1 ГПК, в доказателствена тежест на ищеца по исковете по чл. 31, ал. 2 ЗС е да
докаже по делото пълно и главно факта, че е поканил писмено ответниците да му
предоставят достъп или да му заплащат обезщетение за пропуснатите ползи, поради
лишаване от правото му да ползва имота; че ответниците са ползвали лично целия имот по
начин, който възпрепятствал ищеца от лично ползване, както и ползата, която ищецът е
пропуснал да реализира след поканата през процесния период.
В частност, ищецът претендира осъждане на всяка от ответниците да му заплати
сумата в размер на по 225 лв. за периода 29.09.2017 г. – 15.07.2018 г., представляваща
обезщетение за лишаване от правото на ползване на 2/36 идеални части от съсобствен имот,
представляващ апартамент № 67, с идентификатор № ************ находящ се в гр. София,
ж.к. „К.с“, блок ********** с площ от 112,75 кв.м., ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на исковата молба – 30.09.2022 г. до окончателното погасяване на
вземането.
Както се изясни, безспорно е по делото, че в периода 30.11.2017 г. – 26.06.2020 г.
ищецът и ответниците са били съсобственици при квоти - 2/36 ид. части за К. Б. К. и по
13/36 за всяка от В. С. М. и В. Ц. Ц. по отношение на недвижим имот, находящ се в гр.
7
София. ж.к. „К.с“, бл. 194, вх. „В“, ет. 7, ап. 67.
За периода от датата на подписването на договора за продажба на наследство –
29.09.2017 г. до датата на вписването му в Служба по вписванията – 30.11.2017 г.
ответницата В. С. М. оспорва, че този договор може да й бъде противопоставен, като се
позовава на разпоредбата на чл. 212, ал. 3 ЗЗД. Настоящият съдебен състав намира това
възражение за неоснователно, тъй като в случая разпоредбата на чл. 212, ал. 3 ЗЗД е
неприложима. Значението, което законът свързва с вписването по чл. 112 б. "б" от ЗС на
един договор за продажба на наследство, включващ и недвижим имот, е с оглед
конкуренцията спрямо лица, които са придобили от същия собственик и вписали по-рано
своето придобивно основание. Налице е трайно установена практика на ВКС по
приложението на чл. 113 ЗС, в която се приема, че разпоредбата на чл. 113 ЗС, съгласно
която актовете по чл. 112 ЗС, сред които е и договорът за продажба на наследство, в което
има недвижими имоти - чл. 112, б. "б", до вписването им не могат да се противопоставят на
трети лица, които по-рано са придобили от същия собственик и вписали вещни права върху
недвижимия имот, е приложима само при конкуренция между лица, придобили права върху
имота от един и същи собственик. В случая праводател по договора за продажба на
наследство, въз основа на който К. Б. К. е придобил 2/36 ид. част от имота, е неговата леля
С.Л.К, а ответниците В. С. М. и В. Ц. Ц. са придобили по 13/36 ид.ч., в качеството им на
купувачи на проведена публична продан, т.е. касае се за различни придобивни способи, по
които ищецът и ответниците имат различни праводатели (в този смисъл е Определение №
294 от 27.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3784/2021 г., I г. о., ГК).
Съгласно Тълкувателно решение № 7 от 2.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г.,
ОСГК на ВКС, претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС ще е основателна, когато неползващият
съсобственик е отправил писмено искане и то е получено от ползващия съсобственик и
въпреки това:
- той или член на неговото семейство продължава пряко и непосредствено да си служи
с цялата обща вещ, съобразно предназначението й, за задоволяване на свои (лични или на
семейството си) потребности, без да зачита конкурентните права на друг съсобственик,
- той или член на неговото семейство не си служи пряко и непосредствено с цялата
обща вещ, но имайки достъп до нея, не допуска друг съсобственик да си служи с нея,
- ползващият съсобственик е допуснал на безвъзмездно основание (с договор за заем за
послужване) трето за собствеността лице, което само или заедно с него ползва общата вещ.
В цитираното тълкувателно решение е прието, че лично ползване по смисъла на чл. 31,
ал. 2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава
останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират
добиви и граждански плодове.
В частност от събраните в настоящото производство доказателства не се установява
втората предпоставка за уважаване на предявените искове по чл. 31, ал. 2 ЗС, но за периода
от 29.09.2017 г. до 22.04.2018 г., а именно, че за този период процесният апартамент се е
ползвал лично от ответниците-съсобственици по смисъла на цитираното по – горе
тълкувателно решение. Напротив, от съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства се установява, че за този период процесният имот е бил ползван от трето лице
– П.В.Г в качеството му на наемател по договор за наем, сключен между него и ответниците
по делото за срок от две години, считано от 22.04.2016 г. до 22.04.2018 г., като по делото не
са представени никакви доказателства, от които да се направи извод за прекратяване на
договора преди уговорения срок, респ. за продължаване на договора след изтичане на срока.
Също така не са представени никакви доказателства в подкрепа на твърденията в исковата
молба относно този договор за наем – че цената била симулативно ниска и не бил извършен
основен ремонт в имота. След като ищецът не е доказал, че за периода от 29.09.2017 г. до
8
22.04.2018 г. процесният имот се е ползвал лично от ответниците-съсобственици по смисъла
на цитираното по – горе тълкувателно решение, то следва да се приеме, че релевираната
претенция с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС се явява неоснователна за този период и
подлежи на отхвърляне (виж и Решение № 269 от 18.10.2013 г. на ВКС по гр.дело №
1282/2012 г., ІV г. о., ГК).
По отношение на периода от 23.04.2018 г. до 15.07.2018 г. настоящият съдебен състав
приема въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото, че исковете по чл.
31, ал. 2 ЗС са основателни. За този период съдът приема, че ответниците, имайки достъп до
процесния недвижим имот, не са допускали ищеца да ползва апартамента, като в подкрепа
на този извод е на първо място представеният по делото протокол от 19.04.2016 г., съгласно
който В. С. М. и В. Ц. Ц. са взели решение да се сменят входните заключващи брави на
жилището и да се постави сигнално охранителна техника. На следващо място, от
представените нотариална покана от 12.05.2016 г. и констативен протокол от 25.08.2016 г. е
видно, че останалите съсобственици не са имали ключове от входната врата на апартамента,
нито са разполагали с код за достъп до сигнално охранителната техника, респ. не са били
допускани до апаратамента. В този смисъл е и изявлението на В. М., чрез процесуалния й
представител, преценено по реда на чл. 175 ГПК, обективирано в молба вх. № 5170381 от
23.10.2018 г. до СРС по гр.д. № 23373/2017 г., 74 състав, съгласно което за периода от
23.04.2018 г. до м.07.2018 г. имотът не е бил отдаван под наем, но са търсили наематели.
С нотариална покана от 12.05.2016 г., връчена на 20.07.2016 г., Т. И К.а и С.Л.К
поканили В. С. М. и В. Ц. Ц. да им заплащат обезщетение за лишаване от ползване, считано
от 01.06.2016 г. Тази нотариална покана ползва и ищеца К. Б. К., който на 29.09.2017 г. е
придобил от неговата леля С.Л.К 2/36 ид. ч. от процесния недвижим имот (в този смисъл е
константната практика на ВКС, обективирана в Решение № 491 от 28.06.2010 г. по гр. д. №
363/2009 г., Решение № 544 от 23.07.2010 г. по гр. д. № 736/2009 г., двете на ВКС, ІV г. о. и
др.).
По делото не са ангажирани каквито и да било доказателства, че ищецът е имал реално
достъп до жилището през периода от 23.04.2018 г. до 15.07.2018 г., т. е., че е разполагал с
ключ за него, респ., че на ищеца е било отправено предложение да ползва общата вещ в
съответствие с неговите права, но той да е отказал това предложение, а доказателствената
тежест в тази насока е била на ответниците (чл. 154, ал. 1 ГПК). Разпоредбата на чл. 31, ал. 2
ЗС обвързва задължението за заплащане на обезщетение пряко с осъщественото само от
единия съсобственик ползване на цялата вещ, без да е необходимо неползващият
съсобственик да доказва, че не е допускан до същата – виж например Решение № 269 от
18.10.2013 г. на ВКС по гр. дело № 1282/2012 г., ІV г. о., ГК.
Следователно, след като за времето от 23.04.2018 г. до 15.07.2018 г. ответниците са
ползвали съсобствената между страните вещ и са били поканени от праводателя на другия
съсобственик – ищеца, да заплащат обезщетение, настоящият съдебен състав приема, че в
патримониума на К. Б. К. е възникнало правото по чл. 31, ал. 2 ЗС. Ето защо ответниците
следва да заплатят на ищеца обезщетение за ползата, от която е бил лишен за периода от
23.04.2018 г. до 15.07.2018 г., която съобразно дела му (2/36 ид.ч.) и предвид размера на
средната пазарна наемна цена от 770 лв. на месец, възлиза в общ размер на 118,13 лв. за
посочения период, от които всяка от ответниците следва да му заплати по 59,06 лв., ведно
със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 30.09.2022 г. до
окончателното погасяване на вземането.
Неоснователността на главните искове по чл. 31, ал. 2 ЗС за периода от 29.09.2017 г. до
22.04.2018 г. е процесуалното условие, при което са предявени евентуалните искове по чл.
30, ал. 3 ЗС за същия период, поради което съдът дължи произнасяне по тях.
По предявените в условията на евентуалност искове с правно основание чл. 30, ал. 3
ЗС за периода 29.09.2017 г. – 15.07.2018 г.:
9
Съгласно нормата на чл. 30, ал. 3 ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежестите
на общата вещ съразмерно с частта си (съответстваща на неговия дял в съсобствеността).
Ползите от общата вещ могат да бъдат най-различни - плодове, прираст от добитък, наем и
др. Ако съсобственик получава доходи от общия имот, като го ползва не лично, а отдавайки
възмездно ползването другиму, всеки друг съсобственик може да иска от него получаване на
припадащата му се част от тези доходи. Отношенията се уреждат съгласно правилото на чл.
30, ал. 3 ЗС и реализиралия доходи съсобственик дължи да възмезди останалите
съсобственици за полагащата им се (съобразно квотите в съсобствеността) част от
реализираните доходи (в този смисъл и трайната съдебна практика - напр. Решение №
181/17.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1315/2011 г., IV ГО).
В частност, за да се ангажира отговорността на ответниците-съсобственици за исковия
период по реда на чл. 30, ал. 3 ЗС, е необходимо да се установи, че: 1/ вещта е съсобствена
(респективно какъв е делът на ищеца в съсобствеността); 2/ ответниците са сключили с
трето лице договор за наем относно процесния имот; 3/ ответниците са извличали полза,
събирайки наемната цена от тази вещ изцяло или над техните права; и 4/ ответниците не са
издължили съответния дял от тях на останалите съсобственици. Установяването на тези
правопораждащи факти е в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване -
чл. 154, ал. 1 ГПК, като в този смисъл в доклада по делото съдът изрично е указал на ищеца,
че следва да докаже пълно и главно, че в рамките на процесния период ответниците са
реализирали доходи от отдаването под наем на съсобствения имот в резултат и от
ползването на притежаваните от ищеца идеални части, от ползването на които К. Б. К. е бил
лишен.
В разглеждания случай, както се изясни, несъмнено се установява по делото, че в
периода 29.09.2017 г. – 26.06.2020 г. ищецът и ответниците са били съсобственици при
квоти - 2/36 ид. части за К. Б. К. и по 13/36 за всяка от В. С. М. и В. Ц. Ц. по отношение на
недвижим имот, находящ се в гр. София. ж.к. „К.с“, бл. 194, вх. „В“, ет. 7, ап. 67.
Ищецът претендира осъждане на всяка от ответниците да му заплати сумата в размер
на по 225 лв., представляваща ползи за 2/36 ид. части от отдаването под наем на общата вещ
- апартамент № 67, за периода 29.09.2017 г. – 15.07.2018 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на исковата молба – 30.09.2022 г. до окончателното
погасяване на вземането.
Както се изясни ищецът има право на такава претенция съобразно чл. 30, ал. 3 ЗС, но
само ако установи в условията на пълно и главно доказване, че ответниците: 1/ са сключили
с трето лице договор за наем относно процесния имот за исковия период и 2/ са извличали
полза, събирайки наемната цена от тази вещ изцяло или над техните права. От съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства съдът приема, че са доказани всички
предпоставки за уважаване на предявените искове по чл. 30, ал. 3 ЗС, но за периода от
29.09.2017 г. до 22.04.2018 г., като аргументите за това са следните. От представения по
делото договор за наем от 22.04.2016 г. несъмнено се установява, че за периода 29.09.2017 г.
– 22.04.2018 г. ответниците В. С. М. и В. Ц. Ц. са отдавали на Петър Владимиров Георгиев
под наем процесния апартамент № 67, като с клаузата на чл. 2 от договора се договорили
наемателят да им заплаща месечен наем в размер на 50 лв. и извършване на основен ремонт
на апартамента, за срок от две години, считано от 22.04.2016 г. до 22.04.2018 г., като по
делото не са представени никакви доказателства, от които да се направи извод за
прекратяване на договора преди уговорения срок, респ. за продължаване на договора след
изтичане на срока. Също така не са представени никакви доказателства в подкрепа на
твърденията в исковата молба относно този договор за наем – че цената била симулативно
ниска и не бил извършен основен ремонт в имота.
При тези данни, настоящият съдебен състав приема, че по делото е установено в
условията на пълно и главно доказване наличието на наемно правоотношение между
10
ответниците и трето за спора лице по отношение на процесния апартамент № 67 за периода
29.09.2017 г. – 22.04.2018 г., във връзка с което ответниците са събирали изцяло наемната
цена от тази вещ.
По отношение на дължимите суми по чл. 30, ал. 3 ЗС е налице установена практика на
ВКС - с Определение № 534 от 25.11.2019 г. по гр. д. № 2008/2019 г., I г. о., ГК, е допуснато
на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по
въпроса как следва да се определи дължимата сума по чл. 30, ал. 3 ЗС, когато единият
съсобственик е сключил договор с трето лице за извличане на граждански плодове от
общата вещ – чрез експертиза или чрез получената по договора цена. По поставения въпрос
Върховният касационен съд е приел следното. Съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС всеки съсобственик
участва в ползите и тежестите на общата вещ съобразно частта си. Ползите, които може да
даде една вещ, представляват естествени или граждански плодове. Този, който е добил
естествени плодове от общата вещ, дължи на останалите съсобственици съответната част от
тези плодове или съответната част от пазарната им цена, която може да бъде определена с
експертиза по делото. Когато съсобственик е сключил договор с трето лице за извличане на
граждански плодове от общата вещ, останалите съсобственици имат право на своята част от
тези плодовете по силата на правилото на чл. 30, ал. 3 ЗС, като следва да насочат
претенцията си към този съсобственик, който е получил плодовете въз основа на договора. В
този случай размерът на дължимата сума по чл. 30, ал. 3 ЗС се определя като се вземе
предвид уговорената и заплатена според договора цена, която представлява граждански
плод. Когато само някои от съсобствениците са сключили договор с трето лице за извличане
на граждански плодове, останалите имат право да получат припадащата им се част от
получената цена по договора, съразмерно на квотата им в съсобствеността. В този случай
съдът не може да присъди по реда на чл. 30, ал. 3 ЗС сума, определена от вещо лице на база
пазарната оценка. Пазарна цена може да се присъди само за естествени плодове (в този
смисъл е Решение № 67 от 29.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2008/2019 г., I г. о., ГК).
Цената по договора за наем, сключен на 22.04.2016 г., за периода 29.09.2017 г. –
22.04.2018 г. е общо 339,99 лв. На ищеца се дължи 2/36 от тази сума или 18,88 лв., от които
всяка от ответниците следва да му заплати по 9,44 лв., ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на исковата молба – 30.09.2022 г. до окончателното погасяване на
вземането.
По предявените главни искове с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС за периода
16.07.2018 г. – 26.06.2020 г.:
Както се изясни ищецът има право на такава претенция съобразно чл. 30, ал. 3 ЗС, но
само ако установи в условията на пълно и главно доказване, че ответниците: 1/ са сключили
с трето лице договор за наем относно процесния имот за исковия период и 2/ са извличали
полза, събирайки наемната цена от тази вещ изцяло или над техните права. От съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства съдът приема, че са доказани
предпоставките за уважаване на предявения срещу В. С. М. иск по чл. 30, ал. 3 ЗС за периода
16.07.2018 г. – 16.07.2019 г., като аргументите за това са следните. От представения по
делото договор за наем от 16.07.2018 г. несъмнено се установява, че за периода 16.07.2018 г.
– 16.07.2019 г. ответницата В. С. М. е отдавала на „Ултрастрой“ ЕООД под наем процесния
апартамент № 67, като с клаузата на чл. 2 от договора се договорили наемателят да заплаща
на наемодателя месечен наем в размер на 770 лв. за срок от една година, като по делото не
са представени никакви доказателства, от които да се направи извод за прекратяване на
договора преди уговорения срок, респ. за продължаване на договора след изтичане на срока.
Цената по договора за наем, сключен на 16.07.2018 г., за периода 16.07.2018 г. –
16.07.2019 г. е общо 9240 лв. На ищеца се дължи 2/36 от тази сума или 513,33 лв., от които
ответницата В. С. М. следва да му заплати 256,66 лв., ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на исковата молба – 30.09.2022 г. до окончателното погасяване на
11
вземането. За периода от 17.07.2019 г. до 26.06.2020 г., предвид липсата на доказателства за
продължаване на договора след изтичане на срока, не се установяват предпоставките по чл.
30, ал. 3 ЗС по отношение на В. М., поради което предявеният срещу нея иск следва да бъде
отхвърлен за разликата над сумата от 256,66 лв. до пълния предявен размер от 499 лв. за
периода от 17.07.2019 г. до 26.06.2020 г.
По отношение на предявения срещу В. Ц. Ц. иск с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС
за периода на действие на договора за наем, сключен на 16.07.2018 г., а именно от
16.07.2018 г. до 16.07.2019 г., съдът приема, че от събраните в настоящото производство
доказателства не са доказани предпоставките за уважаване на предявения иск. На първо
място, ищецът не е ангажирал доказателства, от които да се установи в условията на пълно и
главно доказване, че по отношение на процесния апартамент № 67 е бил сключен от В. Ц.
Ц. договор за наем с трето за спора лице. От събраните по делото доказателства се
установява единствено, че ответницата Ц. е знаела за сключването на договор за наем от
16.07.2018 г., но такъв е бил сключен единствено между В. С. М. и „Ултрастрой“ ЕООД. В
този смисъл следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 21 ЗЗД, договорът
поражда действия между страните, а спрямо трети лица - само в предвидените в закона
случаи. В конкретния случай договорът за наем е сключен между В. С. М. и „Ултрастрой“
ЕООД, като не може да се приеме, че ответницата В. Ц. Ц. е страна по този договор, тъй
като не се установява В. С. М. да е действала и като неин пълномощник. Знанието на В. Ц.
Ц., че в имота да има наемател не означава, че Ц. е страна по договора за наем, респ., че тя е
получавала част от наемната цена. На второ място, ищецът не установява в условията на
пълно и главно доказване, че В. Ц. Ц. е извличала полза, събирайки наемната цена от този
апартамент изцяло или над нейните права. Това обстоятелство не се установява от нито едно
от събраните по делото доказателства, като претенцията на ищеца се основава на
предположения. За периода от 17.07.2019 г. до 26.06.2020 г. също не се установяват
предпоставките по чл. 30, ал. 3 ЗС по отношение на В. Ц..
При тези данни, настоящият съдебен състав приема, че по делото не е установено в
условията на пълно и главно доказване наличието на наемно правоотношение между В. Ц.
Ц. и трето за спора лице по отношение на процесния апартамент № 67 за периода от
16.07.2018 г. до 26.06.2020 г., във връзка с което Ц. да е извличала полза, събирайки
наемната цена от тази вещ изцяло или над нейните права. Ето защо предявеният срещу В. Ц.
Ц. иск с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС за сумата от 499 лв. за периода от 16.07.2018 г.
до 26.06.2020 г. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Частичната неоснователност на главните искове по чл. 30, ал. 3 ЗС за периода
16.07.2018 г. – 26.06.2020 г. е процесуалното условие, при което са предявени евентуалните
искове по чл. 31, ал. 2 ЗС за същия период, поради което съдът дължи произнасяне по тях.
Относно евентуалните искове при квалификацията на чл. 31, ал. 2 ЗС за периода
16.07.2018 г. – 26.06.2020 г.:
Както се изясни, за да се ангажира отговорността на съсобственик по реда на чл. 31, ал.
2 ЗС, е необходимо да се установи, че: 1/ вещта е съсобствена; 2/ вещта се ползва лично от
ответника-съсобственик и 3/ неползващият съсобственик е поискал писмено обезщетение за
ползите, от които е лишен. Понеже се касае за правопораждащи факти, ищецът е този, който
носи тежестта за доказването им – чл. 154, ал. 1 ГПК.
По изложените по – горе съображения, за периода от 16.07.2018 г. до 16.07.2019 г.,
когато е имало сключен договор за наем между В. С. М. и „Ултрастрой“ ЕООД, настоящият
съдебен състав приема, че предявените срещу ответниците искове по чл. 31, ал. 2 ЗС са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на периода, който е след изтичане на срока на договора за наем,
сключен на 16.07.2018 г., а именно от 17.07.2019 г. до 26.06.2020 г. настоящият съдебен
12
състав приема въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото, че исковете
по чл. 31, ал. 2 ЗС са основателни. За този период съдът приема, че ответниците, имайки
достъп до процесния недвижим имот, не са допускали ищеца да ползва апартамента, като в
подкрепа на този извод освен цитираните по – горе протокол от 19.04.2016 г. и нотариална
покана от 12.05.2016 г., е и представения по делото приемо-предавателен протокол от
26.06.2020 г., в който изрично е отразено, че В. М. и В. Ц. са предали ключовете, с което и
владението върху апартамента на Иван Тонев Дудов. По делото не са ангажирани каквито и
да било доказателства, че ищецът е имал реално достъп до жилището през процесния
период, т. е., че е разполагал с ключ за него, респ., че на ищеца е било отправено
предложение да ползва общата вещ в съответствие с неговите права, но той да е отказал това
предложение, а доказателствената тежест в тази насока е била на ответниците (чл. 154, ал. 1
ГПК). Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС обвързва задължението за заплащане на обезщетение
пряко с осъщественото само от единия съсобственик ползване на цялата вещ, без да е
необходимо неползващият съсобственик да доказва, че не е допускан до същата – виж
например Решение № 269 от 18.10.2013 г. на ВКС по гр. дело № 1282/2012 г., ІV г. о., ГК.
Изясни се, че с нотариална покана от 12.05.2016 г., връчена на 20.07.2016 г., Т. И К.а и
С.Л.К поканили В. С. М. и В. Ц. Ц. да им заплащат обезщетение за лишаване от ползване,
считано от 01.06.2016 г. Тази нотариална покана ползва и ищеца К. Б. К., който на
29.09.2017 г. е придобил от неговата леля С.Л.К 2/36 ид. ч. от процесния недвижим имот (в
този смисъл е константната практика на ВКС, обективирана в Решение № 491 от 28.06.2010
г. по гр. д. № 363/2009 г., Решение № 544 от 23.07.2010 г. по гр. д. № 736/2009 г., двете на
ВКС, ІV г. о. и др.).
Следователно, след като за времето от 17.07.2019 г. до 26.06.2020 г. ответниците са
ползвали съсобствената между страните вещ и са били поканени от праводателя на другия
съсобственик – ищеца, да заплащат обезщетение, настоящият съдебен състав приема, че в
патримониума на К. Б. К. е възникнало правото по чл. 31, ал. 2 ЗС. Ето защо ответниците
следва да заплатят на ищеца обезщетение за ползата, от която е бил лишен за периода от
17.07.2019 г. до 26.06.2020 г., която съобразно дела му (2/36 ид.ч.) и предвид размера на
средната пазарна наемна цена от 770 лв. на месец, възлиза в общ размер на 483,21 лв. за
посочения период, от които всяка от ответниците следва да му заплати по 241,60 лв., ведно
със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 30.09.2022 г. до
окончателното погасяване на вземането. За разликата над сумата от по 241,60 лв. до пълните
претендирани размери от по 499 лв. предявените искове по чл. 31, ал. 2 ЗС следва да бъдат
отхвърлени.
Неоснователни са релевираните от ответниците в отговорите на исковата молба
възражения за изтекла погасителна давност, тъй като срокът в настоящия случай е бил
прекъснат с подаването на исковата молба на - арг. чл. 116, б. "б" ЗЗД.
По отношение на разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски
възниква за всяка от страните.
Ищецът претендира разноски за държавна такса в размер на 200 лв. и за адвокатско
възнаграждение в общ размер на 1200 лв., т.е. по 600 лв. спрямо всяка от ответниците,
доколкото не е уговорено друго. Своевременно релевираните от процесуалните
представители на ответниците възражения по чл. 78, ал. 5 ГПК са неоснователни, тъй като
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение с оглед предявените искове е в
минимален размер, изчислен съобразно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Т.е. общият размер на сторените от
ищеца спрямо всяка от ответниците разноски възлиза на 700 лв. (600 лв. адвокатско
възнаграждение + 100 лв. държавна такса).
13
От така определения общ размер на разноските, съразмерно с уважената част от
исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответницата В. М. следва да заплати на ищеца
сумата в общ размер на 273,98 лв., а ответницата В. Ц. следва да му заплати сума в общ
размер на 149,91 лв.
Ответницата В. М., чрез адв. М., претендира адвокатско възнаграждение в размер на
400 лв., което е в минималния размер, изчислен съобразно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. От така определения
общ размер на разноските, съразмерно с отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, ищецът следва да заплати на В. М. сумата в общ размер на 243,43 лв.
Ответницата В. Ц., чрез адв. С., претендира адвокатско възнаграждение в размер на
400 лв., което е в минималния размер, изчислен съобразно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. От така определения
общ размер на разноските, съразмерно с отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, ищецът следва да заплати на В. Ц. сумата в общ размер на 314,33 лв.
С оглед изрично заявеното от процесуалния представител на ищеца искане за
компенсиране на разноските по делото и предвид посочените по – горе размери, В. С. М.
следва да заплати на К. Б. К. по компенсация сумата в размер на 30,55 лв., а К. Б. К. следва
да заплати по компенсация на В. Ц. Ц. сумата в размер на 164,42 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. С. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ********* ап. 43, да
заплати на К. Б. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „К.с“, ********, на основание
чл. 31, ал. 2 ЗС, сумата в размер на 59,06 лв., представляваща обезщетение за лишаване от
правото на ползване на 2/36 идеални части от съсобствен имот, представляващ апартамент
№ 67 с идентификатор № ************ находящ се в гр. София, ж.к. „К.с“, блок **********
с площ от 112,75 кв.м., за периода от 23.04.2018 г. до 15.07.2018 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 30.09.2022 г. до окончателното
погасяване на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения
размер от 59,06 лв. до пълния предявен размер от 225 лв. за периода от 29.09.2017 г. до
22.04.2018 г.
ОСЪЖДА В. Ц. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. ******** ап. 85, да заплати на К. Б.
К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „К.с“, ********, на основание чл. 31, ал. 2 ЗС,
сумата в размер на 59,06 лв., представляваща обезщетение за лишаване от правото на
ползване на 2/36 идеални части от съсобствен имот, представляващ апартамент № 67 с
идентификатор № ************ находящ се в гр. София, ж.к. „К.с“, блок ********** с
площ от 112,75 кв.м., за периода от 23.04.2018 г. до 15.07.2018 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на исковата молба – 30.09.2022 г. до окончателното
погасяване на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения
размер от 59,06 лв. до пълния предявен размер от 225 лв. за периода от 29.09.2017 г. до
22.04.2018 г.
ОСЪЖДА В. С. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ********* ап. 43, да
заплати на К. Б. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „К.с“, ********, на основание
чл. 30, ал. 3 ЗС, сумата в размер на 9,44 лв., представляваща ползи за 2/36 ид. части от
отдаването под наем на общата вещ - апартамент № 67 с идентификатор № ************
находящ се в гр. София, ж.к. „К.с“, блок ********** с площ от 112,75 кв.м., за периода
29.09.2017 г. – 22.04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба – 30.09.2022 г. до окончателното погасяване на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
14
предявения иск за разликата над уважения размер от 9,44 лв. до пълния предявен размер от
225 лв. за периода от 23.04.2018 г. до 15.07.2018 г.
ОСЪЖДА В. Ц. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. ******** ап. 85, да заплати на К. Б.
К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „К.с“, ********, на основание чл. 30, ал. 3 ЗС,
сумата в размер на 9,44 лв., представляваща ползи за 2/36 ид. части от отдаването под наем
на общата вещ - апартамент № 67 с идентификатор № ************ находящ се в гр.
София, ж.к. „К.с“, блок ********** с площ от 112,75 кв.м., за периода 29.09.2017 г. –
22.04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба
– 30.09.2022 г. до окончателното погасяване на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск
за разликата над уважения размер от 9,44 лв. до пълния предявен размер от 225 лв. за
периода от 23.04.2018 г. до 15.07.2018 г.
ОСЪЖДА В. С. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ********* ап. 43, да
заплати на К. Б. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „К.с“, ********, на основание
чл. 30, ал. 3 ЗС, сумата в размер на 256,66 лв., представляваща ползи за 2/36 ид. части от
отдаването под наем на общата вещ - апартамент № 67 с идентификатор № ************
находящ се в гр. София, ж.к. „К.с“, блок ********** с площ от 112,75 кв.м., за периода
16.07.2018 г. – 16.07.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба – 30.09.2022 г. до окончателното погасяване на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за разликата над уважения размер от 256,66 лв. до пълния предявен размер
от 499 лв. за периода от 17.07.2019 г. до 26.06.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Б. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „К.с“,
********, срещу В. Ц. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. ******** ап. 85, иск с правно
основание чл. 30, ал. 3 от ЗС за осъждане на В. Ц. Ц. да заплати на К. Б. К. сумата в размер
на 499 лв., представляваща ползи за 2/36 ид. части от отдаването под наем на общата вещ -
апартамент № 67 с идентификатор № ************ находящ се в гр. София, ж.к. „К.с“, блок
********** с площ от 112,75 кв.м., за периода 16.07.2018 г. – 26.06.2020 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 30.09.2022 г. до
окончателното погасяване на вземането.
ОСЪЖДА В. С. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ********* ап. 43, да
заплати на К. Б. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „К.с“, ********, на основание
чл. 31, ал. 2 ЗС, сумата в размер на 241,60 лв., представляваща обезщетение за лишаване от
правото на ползване на 2/36 идеални части от съсобствен имот, представляващ апартамент
№ 67 с идентификатор № ************ находящ се в гр. София, ж.к. „К.с“, блок **********
с площ от 112,75 кв.м., за периода от 17.07.2019 г. до 26.06.2020 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 30.09.2022 г. до окончателното
погасяване на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения
размер от 241,60 лв. до пълния предявен размер от 499 лв. за периода от 16.07.2018 г. до
16.07.2019 г.
ОСЪЖДА В. Ц. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. ******** ап. 85, да заплати на К. Б.
К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „К.с“, ********, на основание чл. 31, ал. 2 ЗС,
сумата в размер на 241,60 лв., представляваща обезщетение за лишаване от правото на
ползване на 2/36 идеални части от съсобствен имот, представляващ апартамент № 67 с
идентификатор № ************ находящ се в гр. София, ж.к. „К.с“, блок ********** с
площ от 112,75 кв.м., за периода от 17.07.2019 г. до 26.06.2020 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на исковата молба – 30.09.2022 г. до окончателното
погасяване на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения
размер от 241,60 лв. до пълния предявен размер от 499 лв. за периода от 16.07.2018 г. до
16.07.2019 г.
ОСЪЖДА В. С. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ********* ап. 43, да
заплати на К. Б. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „К.с“, ********, на основание
15
чл. 78, ал. 1 ГПК, направените разноски по делото в размер на 30,55 лв., съразмерно с
уважената част от предявените искове по компенсация.
ОСЪЖДА К. Б. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „К.с“, ********, да
заплати на В. Ц. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. ******** ап. 85, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, направените разноски по делото в размер на 164,42 лв., съразмерно с отхвърлената
част от предявените искове по компенсация.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16