№ 331
гр. Варна, 24.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
Сложи за разглеждане докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно
гражданско дело № 20213100502926 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:22 часа се явиха:
Въззивната страна ХР. АП. Л., редовно призована, не се явява;
представлява се от адв. Б.Х., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.
Въззиваемата страна М. Т. ИЛ. , редовно призована, явява се лично;
представлява се от адв. Ст.П., редовно упълномощен и приет от съда
отпреди.
Въззиваемата страна Н. СТ. ГР., редовно призована, явява се лично;
представлява се от адв. Ст.П., редовно упълномощен и приет от съда
отпреди.
Въззиваемата страна ВЛ. Г. ГР., редовно призован, явява се лично;
представлява се от адв. Ст.П., редовно упълномощен и приет от съда
отпреди.
Трето лице помагач ОБЩИНА ВАРНА, редовно призована;
представлява се от юриск. Св.Ц., редовно упълномощена и приета от съда
отпреди.
Адв. Х.: Да се даде ход на делото.
Адв. П.: Да се даде ход на делото.
1
Юриск. Ц.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото и
затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА
СЪДЪТ е сезиран с въззивна жалба вх.рег. № 292997/ 02.07.2021г.
от ХР. АП. Л., против решението № 261885/09.06.2021г. постановено по гр.д.
№ 5122/2020г. по описа на ВРС – XXV - ти състав, с което е ОТХВЪРЛЕН
предявения от ХР. АП. Л., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, ул.“ИЛ.“ №2,
вх.В, ет.1, ап.3 срещу ВЛ. Г. ГР., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна,
бул.“М.Л.“ №44, Н. СТ. ГР., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, бул.“М.Л.“
№44 и М. Т. ИЛ., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, бул.“М.Л.“ № 44 иск с
правно основание чл.124,ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията
между страните, че ищцата е собственик на 45 кв.м. ид.ч. от Поземлен имот с
идентификатор №10135.1507.1038, находящ се в гр.Варна, бул.“М.Л.“№42,
целият с площ от 987 кв.м., при съседи с идентификатори : 10135.1504.207;
10135.1507.109; 10135.1507.110; 10135.1507.114; 10135.1507.1091;
10135.1507.113; 10135.1507.112; 10135.1507.108; 10135.1507.106; ОСЪДЕНА
е ХР. АП. Л., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, ул.“ИЛ.“ №2, вх.В, ет.1, ап.3
да заплати на ВЛ. Г. ГР., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, бул.“М.Л.“ №44
и Н. СТ. ГР., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, бул.“М.Л.“ №44 сумата от
400.00лв., представляваща направените по делото разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение, на основание чл.78,ал.1 ГПК; ОСЪДЕНА е ХР.
АП. Л., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, ул.“ИЛ.“ №2, вх.В, ет.1, ап.3 да
заплати на М. Т. ИЛ., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, бул.“М.Л.“ № 44
сумата от 400.00лв., представляваща направените по делото разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
2
Счита решението за незаконосъобразно и затова моли за неговата
отмяна, като вместо това бъде постановено друго за отхвърлянето на иска.
Претендират се сторените за въззивното производство разноски.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор вх.рег. №
296559/19.08.2021г. от въззиваемата страна М. Т. ИЛ., в който се оспорва
въззивната жалба като неоснователна. Счита постановеното решение за
правилно и законосъобразно и затова моли за неговото потвърждаване.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор вх.рег. №
296558/19.08.2021г. от въззиваемата страна Н. СТ. ГР., в който се оспорва
въззивната жалба като неоснователна. Счита постановеното решение за
правилно и законосъобразно и затова моли за неговото потвърждаване.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор вх.рег. №
296559/19.08.2021г. от въззиваемата страна М. Т. ИЛ. и ВЛ. Г. ГР., в който
се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Считат постановеното
решение за правилно и законосъобразно и затова моли за неговото
потвърждаване.
Във въззивната жалба е направено доказателствено искане за допускане
на един свидетел при условието на водене за установяване на извършените от
въззивната страна действия по упражняване на фактическа власт върху
имота.
Постъпила е и частна жалба вх.рег. № 297738/09.09.2021г от ХР. АП.
Л. срещу определението на ВРС № 265489/ 16.08.2021г, с което е увеличен
размерът на присъдените в полза на ответниците разноски.
Адв. Х.: Поддържам въззивната и частна жалби. Нямам възражение по
доклада на делото.
Поддържам доказателственото искането за допускане на един свидетел,
който не ни беше допуснат от районен съд.
Адв. П.: От името на моите доверители оспорваме въззивната и частна
3
жалби, нямам възражение по доклада на делото. Поддържам писмените
отговори. Противопоставяме се на искането за допускане на свидетел.
Юриск. Ц.: Оспорвам въззивната и частна жалби, нямам възражение по
доклада на делото. Оспорвам искането за допускане на свидетел.
СЪДЪТ по направеното доказателствено искане, обективирано във
въззивната жалба, съобрази следното:
След запознаване с данните от първоинстанционното дело констатира,
че в протокола от о.с.з. на 02.06.2021г е обективиран разпитът на допуснатите
по двама души свидетели на всяка от страните. След разпита на двете групи
свидетели, процесуалните представители на страните са заявили, че нямат
повече въпроси и от страна на адв.Х. липсва отправено искане за разпит на
трети свидетел.
Във въззивната жалба не са наведени оплаквания за допуснати
процесуални нарушения, и затова въззивният съд счита, че не са налице
предпоставките на чл.266 ГПК, които да дават основания за допускане на
гласни доказателства в настоящото производство, и делото следва да бъде
решено на база събрания доказателствен материал.
Воден от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане, обективирано
във въззивната жалба, за разпит на един свидетел при условието на водене.
Адв. Х.: Нямам искания по доказателствата. Не претендираме
присъждане на разноски. Правя възражение по отношение на адвокатския
хонорар.
Адв. П.: Нямаме искания по доказателствата. Представям списък на
разноските.
Юриск. Ц.: Нямам искания по доказателствата.
4
СЪДЪТ намира, че следва да бъде приет представения от въззиваемите
списък с разноски и затова
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представения от въззиваемите
списък с разноските по чл. 80 от ГПК.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. Х.: Считаме, че искът е доказан, поради което моля да уважите
въззивната жалба, на основание събраните по делото доказателства, които са
достатъчни, за да се установят твърденията наведени в исковата молба.
Смятам, че като основен момент следва да се прецени, че намерението
за своене не може да се разграничава по отношение на къщата и дворното
място поотделно. Жилището или къщата не могат да бъдат несвързани към
дворното място, те са свърза и или с право на строеж или със съответна
идеална част от дворното място. Не може да се приеме, както е приел съда, че
е налице собствеността установено като намерение за своене по отношение на
жилището, без едновременно с това неразривно свързано с това - дали право
на строеж или права на собственост върху дворното място. Не може да се
допусне това разграничение. Практически, когато установяваме намерение за
своене трябва конкретно да го разграничим и да го приемем с оглед
комплексен имот, заедно с прилежащото право на строеж или идеална част от
земя. Презумпцията на чл. 69 от ЗС определено намира приложение в случая,
именно защото е установено и доказано, че правото на собственост на моята
доверителка върху жилищния имот, това е доказано и автоматично се пренася
нейното намерение за своене и върху процесната част от дворното място.
5
Това, че това дворно място не е било вписано в нотариалните актове на
нейния праводател, а в последствие са вписани, когато той извършва
съответната разпоредителна сделка, не означава, че той от своя страна не е
имал намерение за своене на съответните ид.ч. и ги е вписал в тази
разпоредителна сделка, с която дарява на дъщеря си. По този въпрос изрично
беше коментара ни и в предходното разглеждане на дело между страните,
което е с влязло в сила решение, когато приеха за установено правото за
собственост. В предходното разглеждане на делото беше поставено
възражението на ответниците единствено по размера на притежаваното право
на собственост на дворното място, а тук в случая размерът е посочен,
съответно и ответниците не са правили възражение, че не е такъв размерът, а
е друг.
Имам предвид решението по друго дело между страните. Именно, защото там
не се прие и влезе в сила това решение, че имаме установени права, затова
тръгнахме на тази процедура, за да установим принудително владение на
жилищния имот, заедно с правата на дворното място, които така или иначе
няма как, вече казах са неразривно свързани.
Това са моите основни доводи и съображения за придобивната давност
и установяване на фактическата власт.
В мотивите на ВРС се стъпва, че тя си е живяла в къщата, но не е
обгрижвала двора и има разпиляност по него. Доказали сме си иска и моля да
приемете, че по делото има събрани достатъчно доказателства.
Адв. П.: Считаме жалбата за неоснователна, поради което, моля да
потвърдите решението на ВРС.
Съдът е преценил и обсъдил всички събрани по делото доказателства,
както писмени, така и гласни, най-вече гласните, като така е постановил и
решението си. Не съм съгласен с казаното от колегата, че владението на имот
– апартамент, означава владение и на земята, където е построена сградата,
където съществува този апартамент. В правото съществуват много случаи, в
които собствеността върху земята и тази на апартаментите в жилищната
сграда са на различни собственици. Имаме два отделни имота с площ и
граници, с посочени номера и твърденията за придобивна давност следва да
се установи с владение за съответен период за всеки един от двамата имота. В
случая се касае за дворното място.
6
Моля да ми дадете срок за представяне на писмена защита, както и
присъждане на разноски.
Юриск. Ц.: Аз встъпих в делото на 02.06.2021г. в съдебно заседание,
знаех за това дело, като тогава изразих становище, въз основа на допуснатата
СТЕ, която не е оспорена от нито една от страните и е изцяло кредитирана от
съда. Не съм обжалвала решението, като в мотивационната му част има един
аспект, съгласно който възражението на ответниците, затова, че са били
налице законови пречки да се претендира собственост на основание
придобивна давност на ид.ч. от имота, съдът ги е намерил за неоснователни и,
че не следва да бъде приложена забраната по чл. 86 ЗС, т.к. става въпрос за
публична държавна общинска собственост. Моля съдът да зачете пледоарията
ми е, която е от 02.06.2021г. пред ВРС, в което има малко технически грешки.
Общината е собственик на ид.ч. от земята, имало е предходно отчуждаване.
Предходната колежка като процесуален представител е направила искане да
се пред преписката по съставяне на акта за общинска собственост, съдът не го
е уважил. Аз лично преди съдебно заседание на 02.06.2021г. видях
документите за отчуждаване, т.к. е налице отчуждаване за мероприятия по
ПУП преди много години, сградата е построена. Логично е, че всички
собственици на обекти в тази сграда са собственици на апартаменто, но
земята е продължила да е държавна, след което е преминала в патримониума
на Община Варна. Развила съм тезата, че след като ищцата претендира 45
кв.м. ид.ч. от земята, а по предходно съдебно производство е установено, че
те са 37 кв.м., тази ид.ч. може да се навсякъде в този двор, включително и в
частта собственост на общината. Развива се тезата, че трябва да има
прилежаща част от земята към сградата, за да бъде прилежаща частта, следва
частта да бъде претендирана не идеална, а реална, тогава щеше да се изследва
налице ли са предпоставките на чл. 19 от ЗУТ, за обособяване на
самостоятелен урегулиран поземлен имот. Ние не сме в тази хипотеза.
Не съм обжалвала решението, съдът е постановил акт само на база
свидетелски показания, които не са противоречиви. Съдът се аргументира с
фактическия състав на чл. 68 от ЗС и, че презумпцията по чл. 69 е оборена.
Съдът не се произнесъл по моите доводи, че е налице хипотезата на § 42 от
ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за общинската
собственост. Моите доводи са за законови забрани за течение на давностно
7
владение.
Считам, че решението е правилно, съобразено с установената
фактическа обстановка, като краен резултат. Въпреки това ако съдът, с оглед
задълженията си по чл. 269 ГПК, моля да се произнесе по доводите, които аз
съм навела, а не са взети предвид от съда. Заключението е прието, но то само
формално е коментирано в решението на ВРС. Това заключение не е взето
предвид, защото ако беше взето, пак щеше да се стигне до извода, че са
налице законови пречки за придобиване на претендираната ид.ч., поради
което моля за решение в този смисъл.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:41
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8