Присъда по дело №70/2015 на Окръжен съд - Добрич

М О Т И В И

по присъда № 7/11.02.2016г. по н.о.х.д.№ 70/2015г.

по описа на Д.ки окръжен съд

Срещу подсъдимия П.В.И. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.124, ал.1 от НК за това, че в село Р.,***- ***, област - Д.ка по непредпазливост е причинил смъртта на В.. Й.Б., настъпила на 05.07.2012 г. вследствие на умишлено нанесена на 11.06.2012 г. средна телесна повреда – счупване на ІV и V ребра вляво, довело до затруднение движението на снагата за период от над един месец и развитието на травматична фибринозно-гнойна плевропневмония вляво в съседство на счупените ребра, представляваща разстройство на здравето, временно опасно за живота.

В съдебно заседание повдигнатото обвинение се поддържа от представителя на ДОП, като се иска налагане на наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 години, чието изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за срок от пет години.

Подсъдимият при повторното разглеждане на делото от първоинстанционния съд не се признава за виновен и не дава обяснения. Същият заедно със защитника си дава съгласие по реда на чл.371,т.1 от НПК за част от свидетелите и вещите лица да не се провежда разпит, а именно на И.С.Д., Г.Б.Х., С.Е.А., Т.П.Т., С. Д.Е., Г.А.Г., М.К.Г., М.Г.М., М.С.Ю., Е.Х.Д., Р.С.Д., Е.М.Н., както и на ВЛ, изготвили съдебно-медицинските експертизи за аутопсия на труп № 95/2012г.; хистологично заключение към СМЕ за аутопсия на труп № 95/2012г.; СМЕ по писмени данни № 147/2012г. и СПЕ. Правят искане да бъдат проведени съответните процесуално-следствени действия по общия ред по отношение на свидетелите С.Й.С., Ж.П.Ж., Д.В.А., С.Д.С., И.П.И., В.К.К., С.Д.А., Н.Т.И., Й.Т.К., В.Д.Г., Р.И.К., М.Г.И., В.Н.В., И.Т.И., С.А.П., както и да бъде допуснат в качеството на свидетел Г.Д.П..  Поддържат искането си, след преназначаване на допълнителните СМЕ, да бъдат повторно изслушани, експертите дали заключения в хода на съдебното производство в първата инстанция преди връщане на делото от въззивния съд за ново разглеждане. При пренията и предоставената последна дума подсъдимият счита себе си за невинен. Твърди, че в процесния ден единствено е избутал пострадалия от портичката навън, без да му нанасял, каквито и да е други удари.

Защитникът на подсъдимия пледира за оправдателна присъда поради несъставомерност на деянието, както от обективна, така и от субективна страна. В тази насока изтъква, че в хода на производството от събраните гласни и писмени доказателства не е доказана причинно-следствената връзка между действията на П.В.И. и настъпилата смърт на пострадалия, както и вината му. Алтернативно се прави искане, ако същият бъде признат за виновен в извършване на процесното престъпно посегателство, да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода” с прилагане на института на условното осъждане.

След като обсъди събраните в хода на съдебното следствие доказателства, съдът намира за безспорно установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият П.И. и пострадалият В.. Й.Б. били съселяни и приятели „по чашка”. И двамата живеели в с.Р.,*** Т., но на различни улици.

Подсъдимият И. работел като говедар и допълнително се занимавал с обработката на собствената си градина.

Двамата много добре се познавали и си правили услуги, но най-вече обичали да си попийват заедно. Пострадалият В.. Б. според показанията на сестра му – св.С.Й.С. бил алкохолик. Подсъдимият също често употребявал алкохол и страдал от алкохолна зависимост /вж.СПЕ/.

Около 10.00 часа на 11.06.2012 г. подсъдимият и пострадалият се срещнали пред спирката на с.Р., където се намирал и магазина, обслужван от свидетелката И.С.Д.. Подсъдимият И. си закупил една бира в двулитрова бутилка, която пред магазина изпили заедно с пострадалия Б.. Към 11.00 часа те се разделили.

Подсъдимият се прибрал в дома си, изкъпал се със затоплена от слънцето вода, като имал намерението да си легне, за да си почине. Половин или един час, след като се разделили, пострадалият Б. отишъл в дома на подсъдимия с намерение да продължат да се черпят. Въпреки, че подсъдимият му заявил, че иска да си почива и не приема гости, Б. настоявал да остане. Това ядосало подсъдимия И., който му казал да си заминава, тъй като няма нищо за пиене и че ще си ляга. След като Б. продължил да упорства, той се приближил до него, ударил му два-три юмрука в главата и го  избутал през портата от двора си. Пред уличната портичка бил спрян автомобилът на подсъдимия - марка „Фолксваген Голф” с рег №  ***. Б. ритнал с коляно един от фаровете на колата, започнал да се търкаля върху нея и накрая се изхлузил.След това се хванал за лявото странично огледало, увиснал на него и го повредил. Поради тази повреда лявото странично огледало било облепено с черна изолационна лента, като две от тях закрепяли отразяващото стъкло към основата, а третата – към стойката/вж. протокол за оглед на местопроизшествие-албум лист 32-40, том I от ДП/.

Пострадалият след това отново се насочил към двора на подсъдимия И., което го ядосало още повече. Последният се приближил към Б., обърнал го с гръб към себе си, тъй като знаел, че има операция в коремната област и посегнал да го удря. Пострадалият, който бил пиян и не можел да пази равновесие, започнал да се свлича. Тогава подсъдимият го наритал  в гърба и по задните му части няколко пъти. Това е станало пред външната дворна врата, където подсъдимият го оставил да лежи на земята. Непосредствено след инцидента свидетелят И.П.И. минал покрай пострадалия, водейки коня си. Той видял Б. да лежи по гръб на земята, в близост до пътя и казал на подсъдимия И. да го премести, за да не мине някоя кола през него. Подсъдимият завлякъл Б. по-настрани от мястото, където е бил и пак го оставил. В този момент свидетелят И. успял да види от лявата страна на гърба на пострадалия червено петно. На въпроса му защо лежи там, подсъдимият му отговорил, че Б. е пиян, след което му обърнал гръб и се прибрал в дома си.

В този вид и в легнало положение на земята пострадалият останал чак до вечерта. В това положение той бил видян през деня от преминаващи край него съселяни, които си помислили, че пак се е напил. Това били свидетелите С. Е., И.И., М.Г., К.И. и М.М..

Около 15.30-16.00 часа подсъдимият И. излязъл, за да довърши работа си в градината, а след това през задната порта отишъл до магазина. Свидетелят Ж.П.Ж., който също бил говедар и замествал подсъдимия през този ден, се прибрал в селото към 19.00-19.20 часа. Пред магазина забелязал П.В.И. заедно със свидетеля С.Д.А. да пият бира от еднолитрова бутилка и го попитал дали може да гледа у тях футболния мач от Европейското първенство, тъй като нямал телевизор. Подсъдимият се съгласил и изчакал свидетеля Ж. да отиде да вземе ракия от къщи. След като той се върнал и подсъдимият си допил бирата, двамата се насочили към дома на последния. Пред външната улична портичка все още лежал Б.. Свидетелят Ж. попитал подсъдимия какво прави пострадалият там, на което последният отговорил, че през деня са пили заедно и го е «изхвърлил» да си отива. Ж. забелязал, че Б. лежи до шахтата на пътя по гръб, като единият му крак бил свит и неподвижен, а устата му била изкривена на една страна. Видял още кръв по ръцете му от охлузване и синини по левия крак и по гърба /тъй като лежал на една страна/. Свидетелят знаел, че пострадалият и подсъдимият освен, че попийвали често заедно, отвреме-навреме се и поступвали. Поради това той се обърнал към него: „Какво сте правили, тоз човек ще умре?!”, на което И. му отвърнал: „…да го еба у мамата пияна, ще му мине”. Свидетелят Ж. предложил на подсъдимия да заведат Б. до дома му, след което го хванали под мишниците от двете страни и го повдигнали. През това време пострадалият се свестил и само промълвил „полека…полека…”. Докато го влачели, тъй като не можел да си движи крака, той не казал нищо повече. Тримата тогава били забелязани от свидетеля С.Е.А.. След като го дотътрили до къщата, свидетелят Ж. и подсъсимият го оставили на леглото в кухнята и си тръгнали.

На 12.06.2012г. П.В.И. се обадил на свидетеля С.Д.С., като го помолил заедно да отидат да видят как е Б.. Когато пристигнали, те видели, че той лежи на земята до леглото - на пода от сбита пръст със застлана черга. Лицето на пострадалия било изкривено и не можел ясно да говори. Свидетелят Д. го вдигнал и го положил на леглото, забелязвайки голяма рана на кръста му, рани по краката и ръцете. Тогава не се стърпял и реагирал пред подсъдимия, че „много е бит Б..” , на което последният му отвърнал, че не го е бил, а само му е ударил шамар.

След това, двамата отишли до дома на свидетеля В.Н.В., за да го помолят да се обади на сестрата на пострадалия - свидетелката С.. Й.С. с цел да я уведомят за състоянието на нейния брат.

На същия ден подсъдимият И. срещнал С.Д.А. и му казал, че Б. е много болен. Свидетелят, обезпокоен от чутото,  отишъл до дома на пострадалия, за да го види и успял от самия него да разбере, че „П. го е бил”.

На 12.06.2012г. в дома на Б. отишли да проверят състоянието му и свидетелите В.Н.В. и М.Г.И. – вуйна на пострадалия, която останала отвън. Тогава те заварили там свидетеля Ж.Ж. и подсъдимия И.. След като установили, че здравословния статус на пострадалия не е добър, те се обадили на телефон 112 с оглед оказване на спешна медицинска помощ .

Същата вечер на 12.06.2012г., когато свидетелката С.. С. и В.Н.В. разговаряли по телефона, в дома на В.. Б. е имало екип на „Спешна помощ” и е бил изготвен фиш за спешна медицинска помощ /л.150, том І от ДП/ от фелдшер К.. При прегледа, според показанията на здравния работник, пострадалият се е оплакал само от болки в корема, поради което му е била поставена инжекция за облекчаването им. Синините по главата тя си обяснила с падането на пострадалия от леглото и тъй като не констатирала други увреждания, свидетелката К. обяснила на свидетелката С., че Б. има нужда от медицинска помощ и грижи.

На следващия ден - 13.06.2012г. /сряда/ в селото пристигнала сестрата на пострадалия заедно с дъщеря си Д. В. С.. Тя заварила брат си да лежи на леглото. Тъй като той имал вид на пребит – имал видими рани по ръцете, краката и цялото тяло, тя отишла в кметството, за да уведоми кмета на селото – свидетеля Й.Т.К. за нанесения на брат й побой. След това посетила здравната служба в с.Р. и помолила Д.В.А. - фелдшер да посети брат й в дома му и да му окаже медицинска помощ.

Свидетелят А. установил при посещението си след извършен преглед на Б., че състоянието на последния е критично - той е бил неадекватен, трудно дишал, бил с учестена ритмична сърдечна дейност. Имал видима контузия на главата с изразен хематом в лява очна ябълка, контузна и отточна лява ръка, неподвижна. Тазът отляво е бил с видими наранявания от твърд предмет и имало голяма рана. По пръстите на лявото ходило е имало разкъсно-контузна рана с оток и хематом, като е бил установен белодробен застой. Свидетелят А. посъветвал свидетелката С. да го транспортират в Д. за скенер на глава и бял дроб, за фрактури и за неврохирург, както и за евентуална хоспитализация. Тъй като тя не е имала финансовата възможност да заплати дължимите вноски за здравна осигуровка на Б., помолила свидетеля А. да осигури на брат й домашно лечение. Здравният работник предприел необходимите и възможни действия – три дни подред го посещавал в дома му, поддържал добра хемодинамика чрез вливане на глюкозно и водносолени разтвори, нотропни средства, за да бъде изведен от това състояние. Приложени били и кортикостероидни препарати с оглед затрудненото дишане, след което е бил поставен антибиотик и антиперетрик, за да се продотврати повишаването на телесната температура и да не се стигне до белодробен оток. След две поредни вливания Б. дошъл в съзнание, бил адекватен, отговарял на зададени въпроси относно състоянието си. В следващите дни свидетелката С. се грижела за брат си, който бил посещаван и от свидетеля Ж.Ж.. При едно от посещененията на последния, Б. споделил и пред двамата, че го е бил П.И.. Той не е конкретизирал дали е бил удрян с някакъв предмет, не е разказал и за причината за инцидента, а само е заявил, че е бил бит от него.

Поради факта, че Б. бил неподвижен, свидетелката С. поискала да й бъде издаден документ за освидетелстване от съдебен медик след 10 дни. След като тя получила направление за съдебен медик /л.151, томI, ДП/, на 22.06.2012г. закарала брат си В.. Й.Б. в Спешно отделение при МБАЛ- Д. /лист за преглед на пациент в спешно отделение № 16011 от 22.06.2012г. – л.152, том І от ДП/. Пострадалият бил прегледан от д-р Г.Б.Х., който преценил, че лицето не се нуждае от спешна хоспитализация. След прегледа в Спешно отделение той е бил насочен към съдебен медик – д-р Д.Д., който изготвил съдебно-медицинска консултация № 151/2012г. /л.148-149 том І от ДП/.

От прегледа, обективиран в СМК № 151/2012 било установено следното: В лява лицева половина, обхващащи чело, слепоочие, вежда са установени множество ожулвания, с розовобелезникав цвят, напълно отпаднала коричка; по лигавицата на двете устни в дясно и брадичката вляво има по една рана с неравни ръбове и дължина 2.0 – 3.0 см, покрити с белезникав налеп за устните и кафеникава коричка за брадата; по лявото рамо е установено ожулване с диаметър 12 см, покрито с кафеникава коричка в процес на отпадане; в лява хълбочна област има три ожулвания с диаметър 5.0-7.0 см – с вид на декубитална рана /рана от залежаване/; кръвонасядане с диаметър 15 см в областта на опашката с наличие на декубитална рана с деаметър 6.0 см; установени са дълбоки ожулвания по гърба и на ІІ, ІІІ и ІV пръсти на лявото стъпало, покрити частично с кафеникава коричка.

Според показанията на свидетелката С. тя се е грижила за брат си 14 дни, след което помолила да го гледат негови съселяни – свидетелите С.Д.А. и Н.Т.И., докато тя си уреди отпуск.

На 05.07.2012г. пострадалият Б. е бил намерен починал в дома си, за което е било съобщено в РУ „Полиция” – ***. Във връзка с това е бил изготвен протокол за оглед на местопроизшествие от същата дата ведно с фотоалбум/вж. л.24-30, том І от ДП. На същата дата е бил издаден и фиш за спешна медицинска помощ от фелдшер К., в който е била констатирана смъртта на В.. Й.Б./вж. л.138, том І от ДП/.

С оглед установяване на причините за смъртта на Б. в досъдебното производство е била назначена СМЕ.

В заключението си в СМЕ № 95/2012г. вещото лице визира следното:

1.При огледа и аутопсията върху трупа на В.. Й.Б. е установено: гръдна травма – счупване на ІV и V ребра вляво, травматична фибринозно- гнойна плевропневмония вляво в съседство със счупените ребра; микротромбоемболия на белите дробове; хипертонично сърце; артериоло- и нефросклероза; хронична застойна сърдечна недостатъчност; хронична обострена сърдечна недостатъчност; белодробен и мозъчен оток.

2.Причина за смъртта на В.. Й.Б. е травматичната фибринозно гнойна плевропневмония, която е в причинна връзка с установеното счупване на ребрените дъги.

След изготвяне на визираното експертно заключение е била назначена допълнителна СМЕ по писмени данни № 147/2012г., изготвена от д-р В.Д. – гл.асистент в Катедра „Съдебна медицина и деонтология” при МУ В. и д-р Д.Д. *** / л.140-144, том І от ДП/ със следните констатации: счупване на ІV и V ребра вляво, травматична фибринозно гнойна плевропневмония вляво в съседство със счупените ребра; микротромбоемболия на белите дробове; хипертонично сърце; артериоло- и нефросклероза; хронична застойна сърдечна недостатъчност; хронична обострена сърдечна недостатъчност; белодробен и мозъчен оток.

В заключението си вещите лица уточняват, че счупването на две съседни ребрени дъги в конкретния случай е довело до затруднение движението на снагата за период от над 1 месец и е причина за „залежаването” на пострадалия Б., като допълват, че в съседство със счупването на ребрените дъги, се е развила и контузионна пневмония на ляв бял дроб, която представлява разстройство на здравето, временно опасно за живота. Тази опасност се е реализирала поради неприлагане на адекватна и специализирана медицинска помощ в лечебно заведение. Естеството на полученото усложнение – контузионна пневмония при прилагане на адекватна специализирана медицинска помощ според експертите предполагала благоприятен изход от лечение и избягване на смъртоносния изход.

Като краен извод за причината за смъртта на В.. Б. експертите посочват именно травматичната фибринозно гнойна плевропневмония, която е в причинна връзка с установеното счупване на ребрените дъги.

Според експертите установените счупвания на ребра са причинени в резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети и биха могли да се получат при нанасяне на силен удар с крак /ритник/ в задно ляво странично за гръдния кош направление в областта на ІV и V ребро – така, както е посочил в показанията си свидетелят В.К., с когото подсъдимият е бил в една килия при задържането си и пред когото е споделил как е извършил процесното деяние.

Останалите увреждания, установени в СМК № 151/2012г. при огледа и аутопсията на трупа са били в резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети, включително юмруци и ритници, и обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

По отношение на установените рани в областта на лопатките на гърба и седалището е било прието, че са от залежаването на пострадалия и нямат травматичен характер.

По искане на страните и с оглед възникнали допълнителни въпроси във връзка с горевизираното заключение, в хода на съдебното производство са назначени две допълнителни  тройни съдебномедицински експертизи, съответно СМЕ № 70/2015г., изготвена от доц. д-р Д.Р.-ръководител наУНС по съдебна медицина и деонтология при МУ-В., д-р В.Д., д.м. - гл.ас. катедра „Съдебна медицина и деонтология” МУ-В. и д-р Д.Д. *** и СМЕ II-34/2015г., изготвена от проф.д-р Р.Р. – ръководител на Клиника по гръдна хирургия  при МБАЛ «Света Марина» - В., д-р М.Ц. – специалист пулмолог при МБАЛ «Света Марина» - В. и д-р Е.К. – асистент в УНС по Съдебна медицина при МУ-В..

В заключението на вещите лица по първата визирана в последния абзац експертиза са обективирани отговори на задачите в следните четири пункта:

1. Пневмонията е заболяване на белите дробове от инфекциозно възпалителен характер, което може да обхване всички структури на белите дробове, основно на алвеолите и интерстициалната белодробна тъкан. В конкретния случай лявостранната пневмония при В.. Б. е била контузионна фибринозно-гнойна плевропневмония. Тя е възникнала в областта на двете счупени леви ребра (IV и V), като вероятно в същата зона е имало и контузия на белодробната тъкан. Развитието на пневмонията е станало постепенно, което се установява от свидетелските данни в делото. Инцидентът с побоя е станал на 11.06.2012 г., а Б. е починал на 05.07.2012г. В този времеви период той е имал и лечение, предписано от фелдшер А., което е маскирало клиничната картина, като е подобрило до някаква степен състоянието на пострадалия и е намалило временно оплакванията му. Това обяснява защо проявите на пневмонията вероятно не са били ясно изразени като клинична картина. А и той е имал и други травми, които са обуславяли болков синдром, не е можел да дава точни и ясни показания (трудно говорел, показвал само с ръка къде го боли).

Необходимо е категорично да се поясни, че травмата на гръдния кош със счупените леви ребра са първопричината за развитието на травматичната гнойна плевро-пневмония.

По принцип пневмонията се характеризира с развитието на висока температура около и над 39°С, болки в гръдния кош, задух, обща отпадналост, кашлица. При тежко протичане на заболяването може да се наблюдава хиперемия /зачервяване/ на кожата, цианоза /посиняване/ на устните, понякога обрив. Общото състояние на пациентите е тежко. Болните имат обикновено повърхностно и учестено дишане, което в случая е и щадящо от счупените леви ребра. При изследване с медицинска слушалка се чуват крепитации, влажни дребномехурести хрипове. Пулсът обикновено е учестен, а кръвното налягане е ниско поради общата интоксикация. Сърдечните тонове са глуховати.

Едно от усложненията на пневмонията е остра дихателна недостатъчност, възпалението може да обхване и съседната плевра — гноен плеврит /възпаление на белодробната обвивка/, което е установено при аутопсията. Възможно е развитието и на други усложнения: ендокардит, миокардит, менингоенцефалит, гломерулонефрит, инфекциозно-токсичен шок, анемия, психози и др.

Диагностицирането на всяка пневмония се извършва чрез задълбочен физикален преглед в съчетание с анамнестичните данни за висока температура, интоксикация, кашлица, храчки и др. При прегледа се наблюдава притъпен перкуторен звук (при почукване), хрипове, и/или крепитации (при слушане със слушалка) и др.

За прецизиране на диагнозата е необходимо извършването на образни изследвания - конвенционална (обикновена) рентгенова снимка, рутинни лабораторни изследвания на кръв (които ще докажат възпалителен процес от бактериален произход в разглеждания случай) и др. По принцип лечението на пневмония, включително и на травматичната пневмония, трябва да бъде комплексно и най-добре да се извършва в лечебно заведение. Лечението включва антибиотици, антипиретици, отхрачващи лекарства и др. В тежки случаи се назначава кислородотерапия, висококалорийно и витаминозно хранене, течности и др. В по-леки случаи пневмонията може да бъде лекувана и в амбулаторни условия. Терапията на пневмониите трябва да се провежда до пълното оздравяване на пациента, като при своевременно и адекватно лечение обичайно пациентите оздравяват.

2. Абсорбирането на алкохола не е свързано пряко с нанесени удари по тялото на пострадалия, но при тежък побой с много травми, резорбцията може да бъде забавена поради общото тежко състояние на организма/Свидетелите в случая са категорични, че В.. Б. е бил много зле от момента на побоя/.

По-съществени промени в скоростта на усвояването на алкохола се наблюдават при някои чернодробни заболявания, диабет и др. Данни за такива заболявания при Б. няма в материалите по делото.

3. Не е възможно при наличието на конкретната травматична фибринозна гнойна плевропневмония показателите за кръвно налягане, бял дроб и сърце да бъдат в норма, но зависи и от преценяващото „око“, т.е. компетентността и опита на медицинския специалист или на другия човек, който прави оценката/В разглеждания случай свидетелите съобщават, че В.. не е бил добре още при намирането му след побоя, затова са се обадили на сестра му да дойде да го гледа. Съседи и приятели също са помагали да го хранят и да го лекуват/. В отговора на първи въпрос се съдържа описание на клиничната картина на пневмонията.

4. Последният отразен лекарски преглед на пострадалия е бил на 22.06.2012г. По време на този преглед не са описани клинични данни за развитието на фибринозно-гнойна пневмония, налагаща спешен прием в болнично заведение. А и самият Б. не е бил здравно осигурен и не е имал финансова възможност да компенсира здравните си вноски. По-вероятно заболяването да се е развило след тази дата, което е възможно поради естеството на клиничното протичане на пневмонията и изминалия времеви интервал до настъпването на смъртта.

Съгласно заключението на експертите по СМЕ II-34/2015г. се установява, следното:

1. При извършената на В.. Б. съдебномедицинска аутопсия е установено счупване на 4-то и 5-то ребра вляво по задна мишнична линия. Това най-вероятно се е съпътствало от контузия на белия дроб в съседство. Левостранната фибринозно-гнойна плевропмевмония се е развила като усложнение на това основно /травматично/ въздействие. При Б. са установени и тежки хронични заболявания (хипертонично сърце, артериоло- и нефросклероза - увреждания на бъбреците, хронична застойна сърдечна недостатъчност, хронична обострена сърдечна недостатъчност). Има данни и за хронична алкохолна злоупотреба. Всичко това е потиснало имунитета, значително е снижило защитно-възстановителните възможности на организма спрямо външни фактори и е създало предпоставка за настъпване на инфекциозно усложнение, правейки организма податлив на инфекциозни заболявания и техните причинители.

Все пак трябва да се подчертае, че въпреки тези особености на конкретния организъм, травматична пневмония не би се развила без първопричина травматично въздействие върху белия дроб.

2. Пневмонията, вследствие белодробна контузия, се развива за около 7-10 дни след нанесената травма. Признаците на започваща пневмония най-често са: внезапно повишаване на температурата, втрисане, болки и бодежи в гръдния кош, бързо настъпваща отпадналост, кашлица с отделяне на секрети, понякога гнойни и др. В счучаи, подобни на конкретния, със снижен имунитет и значително намалени общи защитни сили на организма, би могло заболяването да протече атипично без изява на разгърната клинична картина с всички обичайни признаци. Това налага с оглед правилно поставяне на диагноза, задължително провеждане на лабораторни и образни изследвания, каквито в случая не са били извършени.

 3. Пневмонията е възпалително заболяване на белите дробове, изискващо максимално ранно поставяне на точна диагноза и започване на комплексно адекватно лечение. Това е застрашаващо живота състояние, но при адекватно и навременно диагностициране и лечение благоприятният изход, т.е. оздравяването, би бил напълно очакван и реален.

В конкретния случай не би могло да се определи времето за развитието й - от контузията до настъпването на смъртта, защото то се повлиява от редица фактори - причинител, площ на засягане на белия дроб, общо здравословно състояние на организма - наличие на други остри и хронични заболявания, състояние на имунитета и др.

4. По делото няма достатъчно данни, по които би могло да се определи кога е започнало да се проявява заболяването. Посочено е, че Д.А. - медицински фелдшер е прегледал Б. на 13 или 14.06.12г. Тогава той е установил: неадекватен, трудно дишаше, с учестена ритмична сърдечна дейност. Видима контузия на главата с изразен хематом в лява очна ябълка, контузна и оточна лява ръка, неподвижна, голяма рана от твърд предмет вляво на таза, разкъсно-контузна рана с оток и хематом по пръстите на лявото ходило. Същият е обсъдил състоянието му с оглед евентуални прегледи и образни изследвания в болница, но тъй като Б. не бил здравно осигурен, сестра му решила лечението да се провежда у дома. Същото включвало глюкозен серум - банка от 500 мл, една ампула ноотропил - 3 г, новфилин - 0,24-10 мл, урбазон 40 мл - 2 ампули, фуроземид - 1 ампула, всичко венозно, Амоксиклав - 1000 мг. На 22. 06.12г. Б. е бил прегледан от д-р Г.Х. в приемно-спешно отделение на МБАЛ-Д., който не е установил наличие на животозастрашаващо заболяване или състояние, налагащо спешна хоспитализация на същия - кръвно налягане - 130/80, бял дроб - везикуларно дишане без прибавени хрипове, сърце - ритм. сърд. дейност, ясни тонове. Други - декубитална рана в областта на лявото рамо и левия лакът, седалището. След тази дата до смъртта на Б. в делото не е отразено да са му извършвани клинични прегледи, лабораторни или образни изследвания, по резултатите от които би могло да се определи развитието на установеното при аутопсията заболяване.

5. По принцип е възможно при счупване на ребра, причинени от удар с крак /ритник/, на кожата външно да няма видими промени, особено ако ударите са нанесени през по-дебели дрехи. Това зависи и от времето между побоя и прегледа. В разглеждания случай са установени следи ог травматични увреждания по кожата на рамото, таза, подбедрицата и ходилото вляво(Свидетелите Н. И., Ж. Ж., С. С., В. В. също потвърждават наличието на следи от побой по тялото на В.. още на 11.06.12г. Свидетелят В. К. пък съобщава, че обвиняемият му признал, че е бил В.. с юмруци в главата и го ритал в задните части и гърба).

6. В изготвената съдебномедицинска експертиза за аутопсията на трупа на В.. Б. е отразено установеното счупване на две ребра вляво по задна мишнична линия, с разместване на фрагментите, без наличие на костен калус.

По принцип давността на счупване на костите се установява по образуването и развитието на костния калус. Първите признаци на образуването му обикновено се наблюдават след 2-3 седмици от травмата, а окончателното образуване, специално при ребра, е за около шест седмици. Срокът на заздравяване на фрагментите зависи от редица фактори - локализация и характер на счупването, възраст на пострадалия, начин на лечение, съпътстващи заболявания и увреждания и др.

В хода на досъдебното производство предвид наличието на данни за наличие на системна злоупотреба с алкохол от страна на подсъдимия е била назначена съдебно- психиатрична експертиза. Според заключението на ВЛ П.В.И. страда от алкохолна зависимост. Абстинентен синдром.

Към момента на извършване на деянието той е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното, както и да ръководи постъпките си. Експертът уточнява, че алкохолната употреба снижава способността му за самоконтрол и улеснява включването му в конфликти и насилствени действия. При пренапрежение и ситуации, при които се чувства оскърбен или застрашен, той реагира нападателно, поради което поведението може да носи значителен риск за здравето на околните.

Гореописаната фактическа обстановка, независимо от обстоятелството, че подсъдимият отрича авторството на деянието, се установява от показанията на свидетелката С.Й.С./сестра на пострадалия/ и свидетеля С.Д.А./същият е посетил пострадалия след инцидента и се е грижил за него през следващите дни/. Съдът ги кредитира като обективни не само поради обстоятелството, че са логически обосновани, безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, но и с оглед факта, че въпроизвеждат непосредствено възприети от тях обяснения за инцидента лично от пострадалия, че е бил бит и то конкретно от П./вж. отметки в обстоятелствената част/, както и преки впечатления за нараняванията му. В подкрепа на тезата, че на Б. е бил нанесен побой, са не само горепосочените показания, но и твърденията на свидетеля В.Н.В., който също е имал непосредствен контакт с пострадалия и от когото знае, че е бил бит/Въпреки, че пострадалият не му е казал кой е бил деецът, свидетелят сам се е досетил, че посъдимият е бил автор на посегателството/. В насока нанесен именно от подсъдимия побой над пострадалия са показанията не само на горепосочените свидетели, но и на свидетеля В.К.К. и свидетеля Ж.П.Ж., пред които лично П.В.И. е направил самопризнания за инцидента между него и пострадалия в процесния ден. По повод тръденията на свидетеля К. следва да се допълни само, че същият няма как да е знаел детайлни подробности относно времето, мястото, начина и механизма на извършване на деянието, включително и относно наличието на предходна операция на пострадалия в коремната област, ако действително това не му е било споделено от дееца. Още повече, че той е нямал възможност за достъп до някой от другите участници в процеса за обмяна на информация именно поради задържането си в местата за лишаване от свобода. По отношение показанията на свидетеля Ж.П.Ж., следва да се отбележи, че обективират също преки впечатления от състоянието на пострадалия пред портата на подсъдимия, където И. е твърдял, че уж само го е избутал навън. Изложеното, съпоставено и отнесено спрямо показанията на свидетелите И.Т.И., К.Т.И., С. Д.Е., М.К.Г. и М.Г.М., които през деня по повод извършвана от тях селскостопанска работа са преминавали неколкократно край лежащия на земята техен съселянин, както и спрямо показанията на свидетелката И.С.Д., която е видяла как П.В.И. и В.. Й.Б. около обяд си тръгват заедно, указват, че действително на процесната дата пострадалият не е претърпял друг инцидент, извън описания в обстоятелствената част с подсъдимия. Това и фактът, че пострадалият през цялото време е бил неподвижен и впоследствие е бил пренесен до дома си, дават основание да се приеме, че ударите, които е бил нанесъл подсъдимият и за които отчасти самият той си признава, не са били само във вид на избутване или шамари, както е твърдял първоначално пред свидетеля Ж.Ж. и пред св.С.Д.С..

Предвид гореизтъкнатите съображения, съдът приема експертните заключения като обосновани, не само защото се припокриват и допълват помежду си, но и с оглед обстоятелството, че съответстват на: 1/кредитираната група гласни доказателства, 2/ на показанията на здравните работници, които са прегледали пострадалия – свидетелите фелдшер Д.В.А., фелдшер Р.И.К. и доктор Г.Б.Х. и 3/ на показанията на свидетелите И.П.И., който накарал подсъдимия да преместят пострадалия да не е близо до пътя и е видял нараняването на гърба му и Н.Т.И., който се грижел за Б. след инцидента и е видял, че той е бил „много насинен”. Представените експертизи са формално законосъобразни, в достатъчна степен пълни и мотивирани, както и безусловно ясни. Липсват каквито и да било основания за съмнения в тяхната правилност и обективна достоверност или за съмнения в професионалните качества и безпристрастността на експертите. Обсъдени в своята съвкупност, те недвусмислено изключват възможността леталният изход да е настъпил не в резултат на травматичното счупване на 4 и 5 ребра вляво, довело до затруднение на движението на снагата за период от над 1 месец и развитието на травматична фибринозно гнойна плевропневмония вляво в съседство на счупените ребра, представляваща разстройство на здравето, временно опасно за живота.

Що се касае до показанията на свидетелите М.Г.И.,  Й.Т.К., В.Д.Г., С.Е.А., Г.А.Г. и Г.Д.П., съдът намира, че макар и обективни, същите не следва да бъдат обсъждани обстойно, тъй като възпроизвеждат факти без пряко значение за инкриминираното деяние. Показанията им са без съществено значение за делото, доколкото част от тях възпроизвеждат данни: за техните отношения с подсъдимия; за отношенията между подсъдимия и пострадалия преди процесния случай; за разговорите им с някои от първата група свидетели, както и за слуховете относно инцидента из селото и т.п.

С оглед установените данни в изложената доказателствена съвкупност, настоящият съдебен състав оценява тезата на подсъдимия като защитна позиция, разчитаща единствено на факта, че никой не е видял той да е нанасял на пострадалия удари през процесния ден. Но анализът на събраните доказателства създава единна, логически издържана връзка от хронологично подреждащи се, взаимно обвързани като причина и следствие, неопровержими и взаимно допълващи се факти, описани подробно в обстоятелствената част на настоящите мотиви. Независимо от относителния превес на косвените доказателства, тази верига води до един единствен и категоричен извод, че именно П.В.И. е осъществил процесното посегателство.

На базата на кредитираната доказателствена съвкупност и съдържащите се в нея факти, съдът след техния внимателен анализ, приема за доказано от правна страна следното:

От обективна страна подсъдимият П.В.И. ***- ***, област - Д.ка по непредпазливост е причинил смъртта на В.. Й.Б., настъпила на 05.07.2012 г. вследствие на умишлено нанесена на 11.06.2012 г. средна телесна повреда – счупване на ІV и V ребра вляво, довело до затруднение движението на снагата за период от над един месец и развитието на травматична фибринозно-гнойна плевропневмония вляво в съседство на счупените ребра, представляваща разстройство на здравето, временно опасно за живота.

В конкретния случай без значение е, че за настъпването на смъртта на пострадалия е допринесло и лошото му здравословно състояние, както и невземането на своевременни ефикасни медицински мерки(тези обстоятелства са относими при индивидуализация на наказанието).

От субективна страна подсъдимият И. е действал при условията на евентуален умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, пр.2 от НК по отношение причиняването на средната телесна повреда. По отношение на съставомерния по чл.124, ал.1, пр.2 от НК общественоопасен резултат е налице непредпазливост под формата на небрежност. Действително липсват обективни данни подсъдимият да е желаел настъпването на смъртта на Б., но предвид жестокия побой, който му е бил нанесъл /дълго време Б. е останал неподвижен на местопроизшествието/ и недоброто здравословно състояние на пострадалия, съдът намира, че деецът е могъл и е бил длъжен да предвиди този летален изход.

Причината за извършване на престъплението следва да се търси в ниската социална и правна култура, както и слабите волеви задръжки на подсъдимия, обусловени от системната злоупотреба с алкохол.

За да определи наказанието на подсъдимия, съдът се съобрази не само с предвиденото в НК наказание, но и степента на обществена опасност на конкретно извършеното от него деяние и данните за личността му, и констатира следните обстоятелства от значение за отговорността му:

П.В.И. е роден на ***г*** Т., български гражданин, с основно образование, разведен, работи на повикване в дърводобива, неосъждан, ЕГН **********.

При определяне на наказанието настоящият съдебен състав, констатира, че процесното деяние е извършено при превес на смекчаващи отговорността на подсъдимия И. обстоятелства, отчетено и от представителя на ОП – Д. в хода на съдебните прения. Същият е с чисто съдебно минало, с добри характеристични данни по местоживеене и с изградени трудови навици. Горното, както и наличието на обективни обстоятелства, способстващи настъпването на общественоопасния резултат /недоброто здравословно състояние на пострадалия и непредприемането на съответно лечение поради неплащането на здравните осигуровки на пострадалия/, дават основание съдът да приеме, че са налице превес на смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, независимо от употребата на алкохол, която пък се явява отегчаващо такова. Изложеното обуславя наличието на предпостваки за налагане на наказание под средния към законоустановения минимален размер в закона. С оглед визираните съображения и в изпълнение на целите, визирани в чл.36 от НК, настоящият съдебен състав в конкретния случай, счита че наказание от вида лишаване от свобода за срок от 3 години/при законоустановен минимум от 2 години/, би следвало да изиграе в достатъчна степен своята превъзпитателна и възпираща роля осъденият да не извършва други престъпления.

Дотолкова, доколкото процесното деяние, извършено от подсъдимия е инцидентно и е изминал некратък период от време от извършването му до постановяване на крайния съдебен акт, съдът намира, че поправянето на дееца, би било постигнато с отлагане на изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от пет години на основание чл.66, ал.1 от НК.

Така определеното наказание би следвало да изиграе не само своята превъзпитателна, но и възпираща роля осъденият да не извършва други престъпления, а от друга – да въздейства превантивно и предупредително на останалите членове на обществото.

Подсъдимият в хода на досъдебното производство е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража”, считано от 06.07.2012г. до 11.04.2013г. и следва на основание чл.59, ал.1 от НК това време да бъде приспаднато и взето предвид при евентуално ефективно изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” в случай на приложение на разпоредбата на чл.68, ал.1 от НК.  

По отношение на разноските:

На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият П.В.И. следва да заплати сторените по делото разноски в размер на 1650.00 лева по сметка на ОСл.О при ОП – Д. и 3 126.94 лева по сметка на Окръжен съд – Д..

                                                                  Председател: