№ 147
гр. Велико Търново, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно гражданско
дело № 20214000500388 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно
обжалване.
С Решение № 260117/6.07.2021 година по гр. д. № 236/2020 година на Окръжен
съд Русе ЗАД „ОЗК застраховане“ („Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-
застраховане“ АД) е осъдено да заплати на М. Т. Б. сумата 15 000 лева – обезщетение по чл.
432 от Кодекса за застраховането, във връзка с чл. 45 и чл. 52 от Закона за задълженията и
договорите за причинени неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие на
28.11.2018 година по вина на Е. Е. А., управлявал товарен автомобил „Ивеко дейли“, с рег.
№ Р 38 ****, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.07.2019 година до
нейното окончателно изплащане.
Със същото решение е отхвърлена претенцията за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за сумата над 15 000 лева до 70 000 лева като неоснователна и
недоказана.
С посоченото решение „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-
застраховане“ АД е осъдено да заплати на адвокат Я.Д. адвокатско възнаграждение в размер
на 980 лева на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Със същото решение М. Т. Б. е осъдена да заплати на „Застрахователно
акционерно дружество „ОЗК-застраховане“ АД сумата 2 726 лева – направени в
1
производството разноски.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат Я.Д. – пълномощник на
М. Т. Б., против Решение № 260117/6.07.2021 година по гр. д. № 236/2020 година на
Окръжен съд Русе в частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за сумата над 15 000 лева до 40 000 лева. Във въззивната жалба се
излага, че при постановяване на решението в обжалваната част неправилно е приложен
принципа на справедливост, определеното обезщетение не съответства на съдебната
практика по сходни дела, заключението за съпричиняване от страна на пострадалата е
погрешно. Установено е, че вследствие на пътнотранспортното произшествие на
жалбоподателката са причинени сътресение на мозъка, счупване на трето, четвърто и пето
ребро вляво, колекция на въздух в ляво плеврално пространство, контузия на левия бял
дроб, обусловили разстройство на здравето, временно опасно за живота; трайно затруднение
на движенията на снагата за срок повече от тридесет дни. М. Т. Б. била доста натъртена,
изпивала главоболие поради сътресението на главата, не можела да се движи. Тя се
чувствала много зле, била бледа и не говорела твърде. Жалбоподателката престояла в
лечебно заведение пет дни, след което я закарали в село Пиргово. В продължение на около
месец и половина се налагало да бъде обслужвана сутрин и вечер за тоалет, баня, обличане.
Две седмици след дехоспитализацията продължило да с гади, ставало лошо. През първия
месец и половина М. Т. Б. спяла полуседнала. Била травмирана от злополуката, затворила се
в себе си, страхувала се да се качва в кола, до ден днешен има поносими болки. Преди
инцидента жалбоподателката участвала в група за народни танци в село Пиргово, а в
момента не е в състояние да го прави. Отсъденото обезщетение за неимуществените вреди
не съответства на характера, степента, времетраенето и интензитета на претърпените болки
и страдания, частично компенсира страданията на жалбоподателката. Справедливият размер
за репариране на неимуществените вреди, понесени от жалбоподателката, е 40 000 лева.
Изводът на първостепенния съд за наличие на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на М. Т. Б. е погрешен. Вещото лице е посочило, че коланът не може да
предпази гръдния кош при такъв удар. Следователно съпричиняването не е доказано.
Определеният процент на принос – 50%, е завишен – поведението на делинквента спрямо
пострадалия е много по-укоримо. Законодателят подхожда с много по-голяма строгост към
поведението на водачите на моторни превозни средства спрямо това на другите участници в
движението по пътищата. При формиране на заключение за принос от страна на
пострадалата същият е не по-висок от 10%.
Направено е искане да бъде осъдено „Застрахователно акционерно дружество
„ОЗК-застраховане“ АД да доплати на М. Т. Б. още 25 000 лева – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 28.11.2018 година,
ведно със законната лихва от 19.07.2019 година до окончателното изплащане на сумата, на
основание чл. 432 от Кодекса за застраховането.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от
2
адвокат Т.Т. – процесуален представител на „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-
застраховане“ АД, в който са развити съображения за нейната неоснователност.
В съдебно заседание пред Апелативен съд Велико Търново пълномощникът на
„Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-застраховане“ АД оспорва въззивната жалба.
Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери
правилността на обжалвания съдебен акт съобразно правомощията си, приема за
установено следното:
Производството по гражданско дело № 236/2020 година на Окръжен съд Русе е
образувано въз основа на предявен от адвокат Я.Д. – пълномощник на М. Т. Б., против
„Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-застраховане“ АД иск с посочено правно
основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, във връзка с чл. 45 от Закона за
задълженията и договорите за заплащане на сумата 70 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди. В исковата молба се твърди, че на 28.11.2018 година ищцата
пътувала в лек автомобил марка „Нисан“, с ДК № Р 88 ****, управляван от В. Н. В.-Т.а, на
път I-5, който поради образувало се задръстване спрял и се установил в покой. Водачът на
товарен автомобил „Ивеко“, с ДК № Р 38 **** – Е. Е. А., нарушил чл. 20, ал. 2 от Закона за
движението по пътищата и предизвикал пътнотранспортно произшествие, за което е признат
за виновен с решение по НАХД № 2314/2019 година на Районен съд Русе. След инцидента
М. Т. Б. е откарана в УМБАЛ „Канев“ със силни болки в областта на главата и гръдния кош,
позиви за повръщане, двустранно везикуларно дишане отслабено в лявата област и обща
слабост. Поставена е окончателна диагноза: контузио капитис – контузия на главата;
комоцио церебри – мозъчно сътресение; контузио торацис – контузия на гръдния кош;
фрактура косте III-IV-V син. – фрактура на трето, четвърто и пето ребро вляво;
пневтомотракс вляво – колекция на въздух в ляво плеврално пространство; конт. пулмонум
(сегмент 1 вляво) – контузия на левия дроб. Проведено е лечение на ищцата в лечебното
заведение, а впоследствие и в нейния дом. Получените увреди са причинили разстройство
на здравето, временно опасно за живота. Описват се претърпените от М. Т. Б. болки,
страдания и неудобства. Изтъква се, че вследствие на пътнотранспортното произшествие тя
станала тревожна, неспокойна, потисната; загубила здравия си сън, чувствала се в тежест на
своите близки и роднини. Започнала да изпитва страх от силни звуци и автомобили.
Относно товарен автомобил „Ивеко“, с ДК № Р 38 **** е бил сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със „Застрахователно
акционерно дружество „ОЗК-застраховане“ АД към момента на пътнотранспортното
произшествие. М. Т. Б. отправила претенция за изплащане на обезщетение в размер на
70 000 лева до дружеството-застраховател, но с Писмо с изх. № 99-3252/19.07.2019 година е
отказано изплащане на такова.
Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди
3
„Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-застраховане“ АД да заплати на М. Т. Б.
сумата 70 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди – физически болки и страдания,
ведно със законната лихва от 19.07.2019 година (датата, на която е постановен отказ от
дружеството-застраховател).
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
„Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-застраховане“ АД, с който оспорва иска;
навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата – пътувала
без правилно поставен обезопасителен колан.
В съдебно заседание пред първостепенния съд и с писмена защита процесуалният
представител на „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-застраховане“ АД оспорва
претенцията.
Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и
правни изводи:
Решение № 260117/6.07.2021 година по гр. д. № 236/2020 година на Окръжен съд
Русе е валидно. Същото е допустимо в обжалваната част.
Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане,
съдът смята, че предявеният от М. Т. Б. против „Застрахователно акционерно дружество
„ОЗК-застраховане“ АД иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди е с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането.
Съгласно чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380 от Кодекса
на застраховането. При наличие на непозволено увреждане увреденият може да търси
обезщетение за причинените му вреди от застрахователя или от застрахования по свой
избор.
С договора за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите
застрахователят – в случая „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-застраховане“
АД, се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие – чл. 429, ал. 1, точка 1 от Кодекса за застраховането. В
застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 от
Кодекса за застраховането (чл. 429, ал. 2, точка 2 от Кодекса за застраховането).
Ангажирането на отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането предпоставя съществуване на валидно сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите към датата на настъпване на
4
пътнотранспортното произшествие, осъществяване на състава на чл. 45 от Закона за
задълженията и договорите от застрахования. Фактическият състав на непозволеното
увреждане включва следните елементи: деяние (действие или бездействие), вреда,
противоправност на деянието, причинна връзка и вина, които трябва да са налице
кумулативно.
С Решение № 929/11.12.2019 година по НАХД № 2314/2019 година на Районен
съд Русе Е. Е. А. е признат за виновен в това, че на 28.11.2018 година в землището на село
Тръстеник, област Русе, по главен път I-5 (гр. Русе-гр. Бяла), в района на километър 21+300,
при управление на товарен автомобил „Ивеко“, модел „Дейли“, с ДК № Р 38 ****, нарушил
правилата за движение по пътищата по чл. 20, ал. 2 от Закона за движението по пътищата –
при избиране на скоростта на движение на управляваното от него пътно превозно средство
не се съобразил с конкретните условия на видимост, в резултат на което по непредпазливост
причинил средна телесна повреда на М. Т. Б., изразяваща се в разстройство на здравето,
временно опасно за живота, и трайно затрудняване на движението на снагата вследствие на
сътресение на мозъка без обективна неврологична симптоматика, счупване на трето,
четвърто и пето ребро вляво, колекция на въздух в ляво плеврално пространство, контузия
на левия бял дроб, като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ
на пострадалата – престъпление по чл. 343а, ал. 1, буква „а“, предложение второ, във връзка
с чл. 343, ал. 1, буква „б“, предложение второ, във връзка с чл. 342, ал. 1, предложение трето
от НК.
Пред въззивната инстанция не са наведени оплаквания относно заключението на
първостепенния съд за наличие на предпоставките на чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането за ангажиране на отговорността на „Застрахователно акционерно дружество
„ОЗК-застраховане“ АД.
С решението си първоинстанционният съд е уважил частично исковата претенция
за обезщетение за неимуществени вреди за сумата 15 000 лева, ведно със законната лихва от
19.07.2019 година до окончателното изплащане на сумата; отхвърлил е иска за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 15 000 лева до 70 000 лева.
Решението е влязло в сила като необжалвано в частите за: присъденото обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 15 000 лева, отхвърлената част на претенцията за
неимуществени вреди за разликата над 40 000 лева до 70 000 лева. С оглед на изложеното
основанието на предявения осъдителен иск е установено със сила на пресъдено нещо.
Спорът по настоящото дело се съсредоточава върху обстоятелството дали съставът на
Окръжен съд Русе законосъобразно е приложил критериите за справедливост съобразно чл.
52 от Закона за задълженията и договорите при определяне размера на заместващото
обезщетение; наличието или липсата на съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на М. Т. Б..
От заключението на експерта доктор П. Г. Д., което съдът приема за
законосъобразно и обосновано, е видно, че при пътнотранспортното произшествие М. Т. Б. е
получила: сътресение на мозъка без наличие на обективна неврологична симптоматика;
5
счупване на трето, четвърто и пето ребро вляво; колекция от въздух в ляво плеврално
пространство; контузия на левия бял дроб. Констатираните увреждания са причинили
разстройство на здравето, временно опасно за живота; трайно затрудняване на движението
на снагата за срок повече от тридесет дни. Болките в областта на гръдния кош са най-силни
непосредствено след получаване на уврежданията и постепенно намаляват при покой. Болки
в лявата гръдна половина със значителен интензитет при по-дълбоко дишане или при
движения на снагата обикновено се усещат през първите няколко седмици, след което за по-
продължителен период от време, който е индивидуален. Възможно е да има болки с по-слаб
интензитет особено при физически натоварвания или при промяна в атмосферните условия.
При удари в областта на главата, които водят до сътресение на мозъка, е възможно да има
главоболие за различен период от време – от няколко дни до няколко седмици. По
отношение на М. Т. Б. е проведено петдневно лечение в Отделение „Неврохирургия“ на
УМБАЛ „Канев“ АД, след което е изписана за домашно лечение с назначена
медикаментозна терапия и хигиенно-диетичен режим.
В съдебно заседание пред Окръжен съд Русе вещото лице доктор П. Г. Д. е
пояснил, че уврежданията на М. Т. Б. са получени в две анатомични области: в главата –
уврежданията са констатирани само на базата на оплаквания – не са констатирани видими
следи от травматични увреждания (няма данни за извършван съдебномедицински преглед за
установяване на по-дребни увреждания, каквито е възможно да е имало, а по-сериозните
травми са описани в медицинската документация); в лявата половина на гръдния кош – в
горната половина (под лявата мишница). Възстановяването на общия физически капацитет е
в рамките на един-два месеца. Болки в местата на счупване може да се усещат месеци и
години – заради болките съответното лице субективно може да преценява, че не се е
възстановило.
Свидетелят Т. И. И. – син на М. Т. Б., обяснява че при неговото посещение в
болницата майка му изпитвала главоболие, била доста натъртена, не можела да се движи
като цяло, чувствала се зле, била бледа, не говорела много. След изписването на М. Т. Б. от
лечебното заведение свидетелят и негов приятел я закарали в село Пиргово, където тя живее
със своята майка. Около месец и половина Т. И. И. ходел при нея ежедневно сутрин и вечер,
за да помага за дърва, да я обгрижва за баня и тоалетна. В началото ищцата (жалбоподател
в настоящото производство) не се справяла много добре при обличане и събличане, защото
изпитвала болки; не можела да се справя с домакинските задължения; спяла полуседнала. За
около две седмици след изписването от лечебното заведение се гадело, ставало лошо. Тя
се травмирала много от пътнотранспортното произшествие – затворила се в себе си,
стряскала се, при качване в кола се страхува да не се случи нещо. Според свидетеля може да
се каже, че след около месец и половина майката му се е възстановила, макар да изпитвала
по-поносима болка, а при смяна на сезоните я болят ребрата. Пострадалата и към момента
обработва градината, но се изморява по-бързо. Преди инцидента тя участвала в група за
народни танци в село Пиргово, а понастоящем не го прави поради страх да не я заболи
нещо.
6
Показанията на свидетеля не се опровергават от други доказателства по делото,
поради което съдът дава вяра на същите.
Съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост”
като морално-етично такова включва „съотношението между деянието и възмездието,
достойнството на хората и неговото възнаграждаване, правата и задълженията”. При
определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди от значение са начина на
извършване на деликта, характера на увреждането, произтичащите от него физически и
психологически последици за увредения, техният интензитет и продължителност, възраст и
социално положение на съответното лице, които следва да се преценят в тяхната съвкупност
и с оглед общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на
обществото. Необходимо е да се отчитат и действителните икономически условия, а като
ориентир за размера на обезщетението трябва да се вземат предвид и съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент. Към
28.11.2018 година, когато е настъпило пътнотранспортното произшествие, минималната
застрахователна сума по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите за неимуществени и имуществени вреди вследствие увреждане или смърт
за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица, е 10 000 000 лева (чл. 492, точка
1 от Кодекса за застраховането), а минималната работна заплата за страната е 510 лева.
Неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични,
нематериални блага, не могат да се възстановят. Предвиденото в закона обезщетение не е
компенсаторно, а заместващо и се определя от съда по справедливост в съответствие чл. 52
от Закона за задълженията и договорите. На обезщетяване подлежат не само съзнаваните
болки, страдания и неудобства, причинени от увреждането и явяващи се пряка и
непосредствена последица от него, но и самото понасяне на увреденото състояние. В този
смисъл са дадените разяснения в ППВС 4/1968 година – понятието „справедливост“ не е
абстрактно понятие и е свързано „с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства“, каквито са „характера на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и
др.“ В тази насока е и практиката на Върховен касационен съд на Република България,
формирана с решения, постановени по реда на чл. 290 от ГПК – Решение № 83/6.07.2009
година по т. д. № 795/2008 година на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 1/26.03.2012 година по т.
д. № 299/2011 година на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 189/4.07.2012 година по т. д. №
634/2010 година на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 95/24.10.2012 година по т. д. № 916/2011
година на ВКС, ТК, I т. о., Решение № 121/9.07.2012 година по т. д. № 60/2012 година на
ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове.
Заместващото обезщетение представлява парично право. Неговата обезщетителна
функция е насочена към получаване на имуществени блага, чрез които да се удовлетвори
морално пострадалия, като емоционално се потиснат изживените неблагоприятни
7
последици от причинените му болки и страдания. Вземайки предвид всички релевантни за
настоящото дело факти – обективно установените увреждания, интензитета на болките и
страданията, продължителността на възстановителния процес, неосъществяването на
оперативни интервенции на пострадалата, нейната възраст (52 години към момента на
настъпване на инцидента), липсата на данни за трайни физически и психически увреждания,
отчитайки обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на
процесното застрахователно събитие – месец ноември 2018 година, наложилите се морални
норми в обществото, съдът приема, че заместващото обезщетение на М. Т. Б. за
преживените от нея болки и страдания вследствие на пътнотранспортното произшествие е в
размер на 30 000 лева. При определяне на обезщетението е съобразено обстоятелството, че
при настъпване на инцидента пострадалата неминуемо е изживяла силен стрес. Не са налице
предпоставки за отсъждане на обезщетение за неимуществени вреди в по-висок размер от
посочения. Обезщетението по чл. 52 от Закона за задълженията и договорите се отсъжда
според спецификата на всеки конкретен случай. Доводите на процесуалния представител на
М. Т. Б. са неоснователни. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди
съставът на Окръжен съд Русе е обсъдил поотделно и в съвкупност всички релевантни
факти. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди винаги е обусловен от
конкретни за всеки случай обективно съществуващи обстоятелства. Недопустимо е прякото
вземане предвид на отсъдените обезщетения за неимуществени вреди по различни дела и
съответно поддържане на доводи за противоречиво прилагане на регламентирания от закона
принцип за справедливост.
С оглед признанието на М. Т. Б., обективирано в протокол за разпит на свидетел
от 23.01.2019 година по досъдебно производство № 9/2019 година по описа на ОД на МВР
Русе, за неизгоден за нея факт, показанията на свидетеля Е. Е. А., които не се опровергават
от други доказателства по делото, съдът приема, че при настъпване на пътнотранспортното
произшествие жалбоподателката (ищец в производството пред първостепенния съд) е
пътувала в лек автомобил марка „Нисан“, с ДК № Р 88 **** на задната седалка зад водача
(вляво) без поставен обезопасителен колан. Следователно тя е нарушила чл. 137а от Закона
за движението по пътищата.
В съдебно заседание пред Окръжен съд Русе след изслушване на показанията на
свидетеля Е. Е. А. за механизма на пътнотранспортното произшествие вещото лице доктор
П. Г. Д. е пояснил, че коланът, макар да позволява движение встрани, ограничава
движенията и не може гръдният кош да достигне до вратата вследствие на което
пострадалата да получи установените увреждания. При правилно поставен предпазен колан
уврежданията на гръдния кош могат да се причинят единствено при удар на незакрепен
предмет в тази част на тялото, включително друг пътник. При въртенето на моторното
превозно средство при условие, че пострадалата е била с колан, а другият пасажер на
задната седалка е бил без такъв, е възможно последният да я удари в гръдния кош и да
причини констатираното увреждане, но тази хипотеза е малко вероятна, освен ако
съответното лице е много тежко. Уврежданията на ребрата не могат да се получат от самия
8
колан. При липса на предпазен колан при въртенето на автомобила могат да настъпят най-
различни удари в лявата гръдна област, при които да се получат описаните увреждания.
От заключението на експерта инж. О. Е. Д., което съдът приема за
законосъобразно и обосновано, се установява, че обезопасителният колан с изправен
блокиращ механизъм задържа тялото на пътника от преместване напред – поясната част на
колана задържа долната част на тялото от преместване напред, а диагоналната част задържа
горната част от преместване напред. По този начин се намалява възможността за удари на
тялото на пътника в детайли от купето на автомобила. При удар на автомобил по време на
деформирането на елементите с малка коравина забавянето на моторното превозно средство
е под стойността, при която механизмът на предпазния колан блокира, което позволява
известно отпускане на колана и наклоняване на горната част на пътника напред. В началото
на удара тялото би могло да се отдели минимално (в рамките на няколко сантиметра), като в
комбинация със задействане на пиропатрона то се фиксира към седалката и облегалката. В
този аспект нормално функциониращ предпазен колан не позволява достигане на тялото до
елементи на купето напред и изключва удари в тях при липса на деформации на тези
елементи. Поставеният предпазен колан не изключва камшичен удар в областта на шията,
нито травми от деформации на купето, променящи неговата геометрия. При странични
движения колана не изключва възможността за контакт на тялото с детайли на купето на
автомобила. Блокирането на предпазния колан е в резултат на действието на инерционните
сили върху телата при удара. При осъществяване на удар с оглед обиране на съответната
хлабина между тялото и колана има прибиране на последния с помощта на пиропатрон.
Телата натоварват предпазния колан и той блокира в положението, в което е бил. При
непоставен колан върху него не действат инерционни сили. При условие, че М. Т. Б. и
другите пътници на задната седалка на автомобила са пътували с поставени предпазни
колани преди инцидента, най-вероятно причинените травми на пострадалата биха били по-
леки.
Като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема, че нарушението на чл. 137а от Закона за движението по пътищата
от страна на М. Т. Б. е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Определянето
на степента на приноса предполага съпоставяне на поведението на увредения с това на
делинкветна и отчитане тежестта на допуснатите от всеки от тях нарушения, довели до
вредоносния резултат. Изхождайки от нарушенията, извършени от делинквента и от
пострадалата, съдът смята, че приносът на последната за настъпване на вредоносните
последици е 50%. С поведението си М. Т. Б. е допринесла за получените от нея увреждания,
които в противен случай биха били по-леки. Не са налице предпоставки за определяне на по-
нисък процент на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на жалбоподателката
(ищец пред първостепенния съд) или за изключване наличието на такова. Определеното
обезщетение за претърпените от М. Т. Б. неимуществени вреди – 30 000 лева, следва да се
намали на 15 000 лева в съответствие с чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите.
Въз основа на изложеното, съдът намира, че предявеният иск с правно основание
9
чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането от М. Т. Б. против „Застрахователно акционерно
дружество „ОЗК-застраховане“ АД е основателен и доказан до размер на 15 000 лева. В
останалата част – за разликата над 15 000 лева до 40 000 лева, искът е неоснователен и
недоказан.
Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първостепенния
съд. Решение № 260117/6.07.2021 година по гр. д. № 236/2020 година на Окръжен съд Русе в
обжалваната част е правилно – не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни разпоредби от първоинстанционния съд, във въззивната жалба не са
изтъкнати пороци, които да обуславят неговата неправилност, поради което на основание
чл. 271, ал. 1 от ГПК следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора М. Т. Б. следва да бъде осъдена да заплати на
„Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-застраховане“ АД сумата 1 176 лева –
направени разноски пред въззивната инстанция (заплатено адвокатско възнаграждение с
включен данък върху добавената стойност). Доводът за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение съобразно действителната фактическа и правна сложност на
делото е неоснователен. Дължимото възнаграждение по правилата на Наредба № 1 от
9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 1 280 лева без
включен данък върху добавената стойност. Липсват данни за сторени пътни разноски, а и
такива не се дължат, поради което не следва да се присъждат.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Апелативен
съд Велико Търново
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260117/6.07.2021 година по гр. д. № 236/2020
година на Окръжен съд Русе в обжалваната част.
ОСЪЖДА М. Т. Б., с ЕГН **********, от село Пиргово, област Русе,
***********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Алабин“ 36, ет. 2 – адвокат Я.Д., да заплати
на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“ 7, ет. 5, със съдебен
адрес: гр. София, ул. „Уилям Гладстон“ 20-22, ет. 6, офис 18, п.к. 18 – „Адвокатско
дружество „Х. Т. и И.“, сумата 1 176 (хиляда сто седемдесет и шест) лева – направени
разноски пред въззивната инстанция (заплатено адвокатско възнаграждение с включен данък
върху добавената стойност).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му при наличие на предпоставките по чл. 280 от
ГПК.
Председател: _______________________
10
Членове:
1._______________________
2._______________________
11