№ 51
гр. Добрич , 02.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Данчо Й. Димитров
при участието на секретаря Маргарита Калинова
като разгледа докладваното от Данчо Й. Димитров Административно
наказателно дело № 20213230200472 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от М. СЛ. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
Добрич, ***, срещу наказателно постановление № 26/05.04.2021 г., издадено
от Директора на ОДБХ - Добрич, с което на жалбоподателя, за нарушение по
чл. 12 от Закона за храните, на основание чл. 134, ал. 2 от Закона за храните,
във връзка с чл. 53 от Закона за административните нарушения и наказания, е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като
неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят лично поддържа жалбата.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител счита жалбата
за неоснователна, а наказателното постановление – за правилно и
законосъобразно.
Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и събраните
доказателства намира за установено следното:
1
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 7-дневен срок
и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът
подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт,
какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:
В процесния случай административнонаказателното производство е
започнало на 29.03.2021 г. с акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ № КХ-2/29.03.2021 г. АУАН е съставен в
законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице, съобразно
разпоредбата на чл. 138, ал. 1 от Закона за храните /ЗХ/ в присъствие на
нарушителя, документирано с подписа му и в присъствие на един свидетел,
надлежно е връчен на нарушителя и съдържа необходимите реквизити по чл.
42 от ЗАНН. При съставянето на акта нарушителят е бил запознат с правото
си на обяснения и възражения, като е изписал: „Нямам възражение” /цитат/.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не е депозирал писмени
възражения по акта. Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието
само на един свидетел не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от
ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите,
посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за
същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали
нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило
правата на някоя от страните в процеса. Липсата на втори свидетел в акта не
води до тази хипотеза. В случая е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от
ЗАНН, съгласно която наказателното постановление се издава и когато е
допусната нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата
вина. Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че
въпросът, дали наказателното постановление е законосъобразно издадено,
трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения
при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това, доколко те са пречка
чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е
известен.
Въз основа на съставения АУАН е било издадено и обжалваното
2
наказателно постановление /НП/. Същото е издадено в рамките на срока по
чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН
от компетентния административнонаказващ орган, съобразно разпоредбата на
чл. 138, ал. 1 от ЗХ, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е
надлежно връчено на нарушителя.
Относно доводите на жалбоподателя, че видно от представената и
приложена ЛЗК, последният периодичен преглед е от 13.03.2020 г. и важи за
една година до 13.03.2021 г., като грешно и неправилно
административнонаказващият орган е посочил, че последните медицински
прегледи в личната здравна книжка са регистрирани на 17.06.2019 г.:
Няма спор, че в словесното описание на нарушението в НП е налице
противоречие, тъй като в обстоятелствената част на обжалваното наказателно
постановление е посочено, че последните медицински прегледи /заверки/ са
регистрирани на 13.03.2020 г., като на втората страница е описано, че
последните медицински прегледи в личната здравна книжка са регистрирани
на 17.06.2019 г. Очевидно в случая се касае за техническа грешка, която
техническа грешка обаче не води до заблуда и неяснота за жалбоподателя в
какво точно нарушение е обвинен. Допуснатата грешка следва да се
преценява в контекста на всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства, от които се установява категорично, че последните
медицински прегледи /заверки/ са регистрирани на 13.03.2020 г., а не както е
посочено на втората страница – 17.06.2019 г. Същите обстоятелства са
описани и в АУАН, като всички елементи от описанието на нарушението
съвпадат, като правилно, нарушението е квалифицирано по чл. 12 от Закона
за храните, поради което защитата на нарушителя не е ограничена. Подавайки
жалбата и организирайки защитата си в хода на съдебното производство,
адресатът на НП е бил наясно за какво нарушение е ангажирана
отговорността му.
В този смисъл погрешното изписване на втората страница в НП, че
последните медицински прегледи в личната здравна книжка са регистрирани
на 17.06.2019 г., не съставлява съществено процесуално нарушение, което да
налага неговата отмяна на това основание. Същото важи в пълна степен и
относно обстоятелството, че в НП е бил сгрешен и ЕИК на дружеството, с
3
което жалбоподателят упражнявал търговската си дейност, отчитайки, че е
наложена глоба на физическо лице, а не имуществена санкция на търговеца.
Касае се за неточности, които не влияят върху законосъобразността на НП и
не засягат правото на защита на нарушителя, което е осъществено в пълен
обем. В тази насока е и константната съдебна практика.
Следва да се отбележи, че направеното описание в АУАН и в
издаденото въз основа на него НП съответства на законовото изискване за
пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушението, тъй като са
посочени всички елементи на състава, които са нарушени, както и на
обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени. И в АУАН, и в НП
е посочена съответната разпоредба от Закона за храните, за която се твърди,
че е нарушена /чл. 12 от ЗХ/, като разминаване на фактическо и правно
положение не съществува. Също така в обжалваното НП е посочена
съответстващата санкционна разпоредба на чл. 134, ал. 2 от ЗХ.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е
законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на визираното нарушение и приложимия материален
закон съдът установи следното:
На 23.03.2021 г. свидетелят Н. Г. ИВ. – главен инспектор в отдел
„Контрол на храните“ при Областна дирекция по безопасност на храните –
Добрич и д-р Г. АНГ. Г. – главен инспектор в отдел „Контрол на храните“ при
Областна дирекция по безопасност на храните – Добрич, извършили проверка
в обект за търговия на дребно с храни – магазин за хранителни стоки,
находящ се в гр. Добрич, ***, стопанисван от „ДМВ Ковачев“ ООД, ЕИК
*********, съгласно удостоверение за регистрация по Закона за храните №
101/3844/07.02.2019 г.
При проверката, проверяващите констатирали, че лицето, работещо в
обекта М. СЛ. К., работи с незаверена за 2021 г. лична здравна книжка, като
подлежи на предварителни и периодични медицински прегледи по реда на
Наредбата по чл. 34, ал. 3 от Закона за здравето. Последните медицински
прегледи /заверки/ са регистрирани на 13.03.2020 г.
Резултатът от проверката е бил обективиран в Констативен протокол от
4
23.03.2021 г., като било издадено и предписание № 000024 от 23.03.2021 г.
При така установената фактическа обстановка както актосъставителят,
така и наказващият орган приели, че М. СЛ. К. е осъществила състава на
нарушение по чл. 12 от ЗХ, за което нарушение, на основание чл. 134, ал. 2 от
ЗХ й е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/
лева.
В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа
обстановка от описаната в АУАН и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление. Конкретните обстоятелства по нарушението са
установени от свидетеля Н. Г. ИВ., която пресъздава свои непосредствени
възприятия, придобити в хода на извършената проверка и чиито показания са
последователни, логични и безпротиворечиви, като липсва индиция за
нейната заинтересованост. Няма основания да не се дава вяра на този
свидетел, нито да се счита, че неговите показания не са достатъчни за
несъмнено установяване на обективната истина, отчитайки, че същите се
подкрепят от приетите по делото писмени доказателства: предписание №
000024 от 23.03.2021 г., констативен протокол от 23.03.2021г. и заверено
копие от лична здравна книжка на името на М. СЛ. К..
С оглед изложеното, съдът намира така описаното нарушение по чл. 12
от Закона за храните за доказано, поради което законосъобразно
административнонаказващият орган е санкционирал жалбоподателя.
Наложената от административнонаказващия орган глоба е в минимален
размер, а именно – 1000 /хиляда/ лв. и не подлежи на преразглеждане от съда.
В настоящия случай, съдът изцяло споделя становището на наказващия
орган, че с оглед високата степен на обществена опасност, нарушението не
може да бъде квалифицирано като маловажно, съобразно чл. 28 от ЗАНН.
В допълнение, че нарушението не представлява маловажен случай,
съдът намира за нужно да отбележи следното:
Съгласно чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, който се прилага на
основание чл. 11 от ЗАНН, маловажен случай е този, при който извършеното
престъпление /респективно нарушение/ с оглед липсата или незначителността
на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление /нарушение/ от съответния вид. В
5
конкретния казус се касае до така нареченото в теорията „формално
нарушение”. Фактът, че жалбоподателят е работил в обекта без заверена за
2021 г. здравна книжка, осъществява състава на съответното нарушение,
поради което не е необходимо да има или да няма вредни последици. В
действителност липсват доказателства, че жалбоподателят е извършил и
други нарушения, за които да е бил санкциониран по административен ред,
поради което следва да се приеме, че нарушението е първо по рода си.
Изхождайки от това съображение обаче не може да се говори, че се касае до
по-ниска степен на обществена опасност, налагаща приложението на чл. 28 от
ЗАНН. При подобно тълкуване на закона, всяко нарушение на съответния
текст от ЗХ, респ. всяко първо нарушение при формално осъществяване на
деянието на която и да е императивна норма, би следвало да е маловажен
случай, което се явява превратно възприемане идеята на законодателя за този
вид деяния.
Ето защо и с оглед значимостта на охраняваните с нарушената
материално правна норма обществени отношения, свързани с гарантиране
защитата на здравето и интересите на потребителите, конкретното нарушение
не би могло да бъде квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН.
По горните съображения съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на спора, както и изрично стореното от процесуалния
представител на въззиваемата страна – Областна дирекция по безопасност на
храните - Добрич, с адрес: гр. Добрич, ул. „Генерал Киселов“ № 2 искане,
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в
чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на
чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. В случая, за защита по дела по ЗАНН, разпоредбата на
чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда
възнаграждение от 80 до 120 лева. Производството по делото е проведено в
едно съдебно заседание, не се отличава с фактическа или правна сложност,
поради което следва да се присъди възнаграждение за процесуално
представителство в размер на 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 26/05.04.2021 г.,
издадено от Директора на ОДБХ - Добрич, с което на М. СЛ. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. Добрич, ***, за нарушение по чл. 12 от Закона за
храните, на основание чл. 134, ал. 2 от Закона за храните, във връзка с чл. 53
от Закона за административните нарушения и наказания, е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева.
ОСЪЖДА М. СЛ. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Областна дирекция по безопасност на храните - Добрич, с
адрес: гр. Добрич, ул. „Генерал Киселов“ № 2, сума в размер на 80
/осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Добрич
в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
7