Присъда по дело №86/2024 на Районен съд - Първомай

Мотиви към Присъда № 9 от 10.10.2024 г., постановена по НОХД № 86/2024 г.
по описа на РС Първомай

РП Пловдив, ТО Първомай е внесла обвинителен акт срещу Р. Х. Д. за това, че
през периода от месец май 2021 г. (26.05.2021 г.) до месец ноември 2023 г.,
включително, в гр. Първомай, общ. Първомай, обл. Пловдив, като е осъдена – с
Решение № 260023/17.03.2021 г. по гр. дело № 709/2019 г. на Районен съд – Първомай,
влязло в сила на 26.05.2021 г., да издържа свои низходящи – непълнолетния М. А. И.
(ЕГН: **********) и малолетния З. А. И. (ЕГН: **********), с местоживеене: ***,
съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски,
а именно – тридесет и една месечни вноски в размер от по 180 лв. за детето М. А. И., и
тридесет и една месечни вноски в размер от по 165 лв. за детето З. А. И., или общо от
по 345 лв. месечно за двете деца, или в общ размер на 10 695 лв. – престъпление по чл.
183, ал. 1 НК.
В хода на съдебните прения представителят на РП Пловдив, ТО Първомай
счита, че безспорно е доказано, че подсъдимата Р. Х. Д. е осъществила състава на
престъплението по чл. 183, ал. 1 НК. Моли да бъде постановен съдебен акт, с който
подсъдимата да бъде призната за виновна, като й бъде наложено наказание „лишаване
от свобода“ между минимума и средата, чието изпълнение да бъде отложено на
основание чл. 66, ал. 1 НК.
Защитникът на подсъдимата – адв. Г. Х., намира, че от събраните по делото
доказателства се установявало, че подсъдимата е извършила престъплението, за което
била привлечена в качеството на обвиняема. Моли да й бъде наложено наказание в
минимален размер, като същото да не бъде „пробация“, за да има възможност
подсъдимата да работи в чужбина.
Подсъдимата Р. Х. Д., спрямо която производството е протекло при условията на
чл. 269, ал. 3, т. 3 НПК, не взема становище по повдигнатото обвинение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимата Р. Х. Д. е родена на *** г. в гр. Първомай, с адрес: ***, българка,
българска гражданка, с основно образование, неомъжена, неосъждана, безработна,
ЕГН: **********.
Подсъдимата Р. Х. Д. и А. М. И. живели на съпружески начала, без сключен
граждански брак, в жилището на родителите на последния в гр. Първомай, обл.
Пловдив, като по време на фактическото им съжителство се родили двете им деца –
свидетелите М. А. И., ЕГН: **********, и З. А. И., ЕГН: **********. Впоследствие
двамата се разделили, като от 2017 г. грижите за децата били поети от бащата А. И. и
неговите родители в жилището на последните в гр. Първомай, обл. Пловдив. След това
бащата А. И. установил местоживеенето си в Холандия, където започнал работа, като
изпращал средства за издръжката на децата и периодично се прибирал в Република
България, за ги вижда.
Тъй като А. И. живеел и работел в Холандия, същият упълномощил майка си –
1

свидетелката З. Д. И. с нотариално заверено пълномощно от 04.01.2021 г., с редица
права, включително да осъществява родителски права и да се грижи за децата му М.
А. И. и З. А. И..
С Решение № 260023 от 17.03.2021 г. по гр. д. № 709/2019 г. на Районен съд –
Първомай, влязло в законна сила на 26.05.2021 г., упражняването на родителските
права по отношение на двете деца – свидетелите М. И. и З. И., било предоставено на
баща им А. И., при когото и на адреса му в гр. Първомай, обл. Пловдив било
определено и тяхното местоживеене. Със същия съдебен акт подсъдимата била
осъдена да заплаща на свидетеля М. А. И., лично като непълнолетен и със съгласието
на своя баща А. М. И., месечна издръжка в размер на 180 лв., считано от подаване на
исковата молба – 17.12.2019 г., до навършване на пълнолетие или до настъпване на
друго основание за изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска до окончателното издължаване, и на свидетеля З. А. И.,
като малолетен, чрез неговия баща и законен представител А. М. И., месечна издръжка
в размер на 165 лв., считано от подаване на исковата молба – 17.12.2019 г., до
навършване на пълнолетие или до настъпване на друго основание за изменението или
прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
окончателното издължаване.
Тъй като след влизане в сила на Решение № 260023 от 17.03.2021 г. по гр. дело
№ 709/2019 г. на Районен съд – Първомай подсъдимата Д. не изпълнявала
задължението си да заплаща издръжка на децата си, свидетелката З. И. депозирала
жалба в прокуратурата на 21.12.2022 г. и след извършена проверка било образувано
настоящото наказателно производство. По този начин от влизане на решението в сила
на 26.05.2021 г. до месец ноември 2023 г., включително, подсъдимата не заплатила
нито една месечна вноска съгласно съдебното решение, като изпаднала в забава в
размер на повече от две месечни вноски, а именно – тридесет и една месечни вноски,
от които 30 пълни месечни вноски в размер от по 180 лв. от м. юни 2021 г. до м.
ноември 2023 г., включително, и една непълна месечна вноска, дължима от 26.05.2021
г. до 31.05.2021 г., в размер на 34,86 лв. за детето М. А. И., и тридесет и една месечни
вноски, от които 30 пълни месечни вноски в размер от по 165 лв. от м. юни 2021 г. до
м. ноември 2023 г., включително, и една непълна месечна вноска, дължима от
26.05.2021 г. до 31.05.2021 г., в размер на 31,92 лв. за детето З. А. И., или в общ размер
на 10 416,78 лв.
През инкриминирания период подсъдимата не вземала децата или някое от тях
при себе си за отглеждане, като дори не контактувала с тях. Не била давала и други
суми (извън издръжката) и/или подпомагала по какъвто и да е начин за отглеждането
на децата или на някое от тях, включително не им била правила подаръци. След
влизане в сила на цитираното по-горе съдебно решение по отношение на дължимата от
подсъдимата издръжка за децата не била налична каквато и да е уговорка между нея и
бащата А. И. относно забавяне и/или неплащане на издръжката.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява въз основа на показанията на
свидетелите М. И., З. И. и З. И., писмените доказателства: жалба от 21.12.2022 г. до РП
Пловдив, ТО Първомай, Решение № 260023 от 17.03.2021 г. по гр. д. № 709/2019 г. по
описа на РС Първомай, пълномощно от 04.01.2021 г. с нотариална заверка на подписа
на А. М. И., удостоверение за раждане на М. А. И., удостоверение за раждане на З. А.
И., писмо от Дирекция „Бюро по труда“ – гр. Хасково от 22.05.2023 г., писмо от
2

Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Хасково от 26.05.2023 г., писмо от „Център за
психично здраве – гр. Хасково“ ЕООД от 23.05.2023 г., справка за актуално състояние
на трудовите договори на Р. Х. Д., справка за съдимост и характеристична справка.
В разглеждания случай съдът изгради фактическите си изводи въз основа на
показанията на свидетелите М. И., З. И. и З. И., тъй като са логични и
безпротиворечиви и съответстват на събраните по делото писмени доказателства. От
показанията на тези свидетели безспорно се изяснява, че след влизане в сила на
решението, с което подсъдимата е осъдена да заплаща издръжка на ненавършилите
пълнолетие свои деца, тя не е заплатила нито една месечна вноска, както и че
подсъдимата не е полагала каквито и да е било грижи за тях. Посочените
доказателствени средства допринасят за категоричното установяване на гореописаната
фактическа обстановка, като не се събраха доказателства, които да поставят под
съмнение така установените факти.
От правна страна:
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че анализът на
събрания по делото доказателствен материал води до единствения възможен извод, че
подсъдимата Р. Х. Д. е осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 183, ал. 1 НК.
От обективна страна, безспорно се установи, че през периода от 26.05.2021 г. до
месец ноември 2023 г., включително, в гр. Първомай, общ. Първомай, обл. Пловдив,
като е осъдена – с Решение № 260023/17.03.2021 г. по гр. дело № 709/2019 г. на
Районен съд – Първомай, влязло в сила на 26.05.2021 г., да издържа свои низходящи –
непълнолетния М. А. И. (ЕГН: **********) и малолетния З. А. И. (ЕГН: **********), с
местоживеене: ***, подсъдимата съзнателно не е изпълнила задължението си в размер
на повече от две месечни вноски, а именно – тридесет и една месечни вноски, от които
30 пълни месечни вноски в размер от по 180 лв. от м. юни 2021 г. до м. ноември 2023
г., включително, и една непълна месечна вноска, дължима от 26.05.2021 г. до
31.05.2021 г., в размер на 34,86 лв. за детето М. А. И., и тридесет и една месечни
вноски, от които 30 пълни месечни вноски в размер от по 165 лв. от м. юни 2021 г. до
м. ноември 2023 г., включително, и една непълна месечна вноска, дължима от
26.05.2021 г. до 31.05.2021 г., в размер на 31,92 лв. за детето З. А. И., или в общ размер
на 10 416,78 лв.
За съставомерността на деянието по чл. 183, ал. 1 НК е необходимо наличието
на влязъл в сила съдебен акт, с който деецът да бъде осъден да изплаща издръжка на
свой съпруг, възходящ или низходящ, брат или сестра. На следващо място деецът
следва да не е изплатил най-малко две месечни вноски по съществуващото
задължение. Процесното престъпно деяние по правната си природа е продължено
престъпление, чиято изпълнителна форма е бездействието през инкриминирания
период.
В разглеждания случай съгласно влязъл в сила на 26.05.2021 г. съдебен акт
подсъдимата Д. е осъдена да заплаща на непълнолетния си тогава син М. А. И. месечна
издръжка в размер на 180 лв., а на малолетния си син З. А. И. месечна издръжка в
размер на 165 лв. Следователно считано от датата на влизане в сила на това решение
подсъдимата има качеството на осъдена да плаща издръжка, като през
инкриминирания период това нейно качество е останало непроменено. Поради това
съдът счита, че с бездействието си по неплащане на издръжката в посочения по-горе
период, без да са били налице основания за прекратяването й, подсъдимата е
3

осъществила от обективна страна състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК.
Както беше посочено по-горе, наказателна отговорност за неплащане на
издръжка обаче се носи единствено при неизпълнение на това задължение (в размер на
две или повече месечни вноски) само за периода от време след влизане в сила на
съдебния акт, от който произтича задължението. За неплатената издръжка за времето,
преди да има влязло в сила решение, лицето не носи наказателна отговорност, а само
гражданска такава. От това следва, че подсъдимата не е реализирала състава на
престъплението по чл. 183, ал. 1 НК за частта от месец 2021 г., предхождаща влизането
в сила на решението на 26.05.2021 г. Поради това съдът призна подсъдимата Р. Х. Д. за
невиновна и на основание чл. 304 НПК я оправда по първоначално повдигнатото й
обвинение в частта относно неизпълнение на задължението й за издръжка за м. май
2021 г. в общ размер на 278,22 лв. за двете деца и за разликата над общата сума от 10
416,78 лв. до общата сума от 10 695 лв.
От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл, с целени и
настъпили общественоопасни последици. Подсъдимата е съзнавала противоправния
му характер, предвиждала е и е искала настъпването на общественоопасните му
последици. Това обстоятелство се установява от собствените й действия, чрез които тя
ясно демонстрира знанието си за наличните парични задължения, които не е
изпълнявала. Същевременно не се установява обективна невъзможност за изпълнение
на задълженията и пречки от непреодолим характер, препятстващи заплащането на
издръжката (здравословни или други обективни причини), поради които подсъдимата
да не е могла да работи по трудово правоотношение и съответно да получава
възнаграждение. В конкретния случай подсъдимата е в трудоспособна възраст и е
разполагала с възможността да осъществява трудова дейност, за която да получава
възнаграждения и съответно да погасява задълженията си за издръжка.
По наказанието:
За престъплението по чл. 183, ал. 1 НК е предвидено наказание „лишаване от
свобода“ до една година или пробация.
Съдът счита, че в случая не са налице изключителни или многобройни
смекчаващи обстоятелства, които да оправдаят приложението на чл. 55 НК, поради
което наказанието бе определено от съда съобразно разпоредбата на чл. 54 НК. В
разглежданата хипотеза като отегчаващи отговорността обстоятелства следва да се
определят продължителният период на неизпълнение на задължението за заплащане
на издръжка, немалкият размер на задължението от 10 416,78 лв., както и липсата на
полагани грижи и заинтересованост от страна на подсъдимата към двамата й синове.
Като смекчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчете единствено чистото
съдебно минало. След преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства, съдът намери, че за постигане целите, визирани в чл. 36 НК, от двете
алтернативно предвидени наказания в разпоредбата на чл. 183, ал. 1 НК на
подсъдимата Д. следва да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“, тъй като
през инкриминирания период подсъдимата е демонстрирала пълно дезинтересиране
към задължението си за заплащане на издръжка. При индивидуализацията на така
определеното наказание „лишаване от свобода“ и при отчитане на гореизброените
признаци, съдът прие, че същото следва да бъде ориентирано към минималния размер,
доколкото все пак се касае за лице, което никога не е било осъждано за такова
престъпление. Поради това съобразно разпоредбата на чл. 54 НК съдът определи на
подсъдимата наказание „лишаване от свобода” за срок от четири месеца.
4

Настоящият състав прие, че са налице предпоставките за приложението на чл.
66, ал. 1 НК, тъй като подсъдимата Д. не е осъждана и за постигане на целите по чл. 36
НК не е необходимо ефективното изтърпяване на определеното наказание. Също така
съдът отчете, че провеждането на наказателното производство против подсъдимата е
оказало определено превъзпитателно и предупредително въздействие, което
неизбежно е въздействало и на представата й за евентуалните възможни последици
при продължаване на престъпната й дейност. Съдът счете, че така определеното
наказание е достатъчна санкция, която ще гарантира бъдещото правомерно поведение
под угрозата, че при извършване на ново деяние ще изтърпи и настоящето условно
отложено наказание. Поради това решаващият състав отложи изпълнението на така
наложеното наказание за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РХ/ВХ

Районен съдия: (п)
/Радина Хаджикирева/
5

Номер на акта:	9
Дата:	10 октомври 2024 г. (в сила от 25 октомври 2024 г.)
Съдия:	Радина Василева Хаджикирева

Дело:	20245340200086
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	28 май 2024 г.

Присъда по дело №86/2024 на Районен съд - Първомай

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите