Решение по дело №1907/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 27а от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.).

Образувано е по жалба на Г. В. П., [ЕГН], с посочен адрес гр. Пловдив, ул. „Гевгели“ № 44, против Заповед № ЗД/Д-РВ-243/08.08.2024г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) – Пловдив, с която е наредено временно настаняване на детето А. Г. П., родено на 21.01.2008г. с адрес гр. Пловдив, ул. „Дивна“ № 15, ет. 6, ап. 15, с родители: майка С. В. Л., с постоянен и настоящ адрес: гр. Пловдив, ул. „Дивна“ № 15, ет. 6, ап. 15 и баща Г. В. П., с настоящ адрес: гр. Пловдив, ул. „Гевгели“ № 44 в ЦНСТ „Майка Тереза“ – гр. Пловдив, ул. „Коматевско шосе“ № 1 до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДет.

Жалбоподателят счита, че издадената заповед е незаконосъобразна, поради което настоява за нейната отмяна. Според него, хигиенно – битовите условия, в жилището, в което се отглежда детето, са се влошили поради негов здравословен проблем, довел до оперативно лечение. Към момента на подаване на жалбата на детето са осигурени необходимите ежедневни грижи и внимание, включително средства за храна и облекло.

Ответникът – Директор на ДСП – Пловдив оспорва жалбата като неоснователна. Съображения по същество са изложени в становище вх. № 13931/27.08.2024г. /л. 16 – 17 гръб/.

Заинтересованата страна С. В. Л., редовно призована, не изразява становище по допустимостта и основателността на жалбата.

Административен съд – Пловдив, XII състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

Заповедта е обжалвана от лица с правен интерес и в предвидения за това срок, поради което жалбата е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.

От данните по делото се установява, че А. П., с родители С. Л. и Г. П. е роден на 21.11.2008г., като малко след раждането на момчето родителите се разделят. По данни на майката, основно тя е полагала грижи за А., като контактите с баща му били изключително редки, поради влошените им взаимоотношения. Към момента майката е в невъзможност да задоволява адекватно потребностите на сина си, тъй като е с влошено здравословно състояние и има издадено ЕР на ТЕЛК с вид и степен на увреждане над 90% с чужда помощ. Вследствие на заболяването си г-жа Л.е трудно подвижна, като не може да се обслужва сама и да изпълнява домакински задължения.

Отдел „Закрила на детето“ при ДСП – Пловдив работи по случая на А. П. от 01.02.2023г., като спрямо него е предприета мярка за закрила „Съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда“. В ОДЗ Пловдив са постъпили няколко сигнала, съгласно съдържанието на които за момчето не се полагат адекватни грижи, битовите условия, при които се отглежда, са лоши и обикаля квартала без надзор на възрастен. След заявено за това желание от бащата е издадено направление за ползване на социални услуги от детето и родителите му към ЦСРИ към ИКСУ „Консултантско бюро Напредък 7“, но поради последвало неоказано съдействие от семейството не е стартирана работа по направлението. На 18.09.2023г. е издадена заповед за ползване на социални услуги, с цел оказване подкрепа на детето и родителите му. Установено е, че действително майката е във влошено здравословно състояние, но по мнение на медицински специалисти състоянието е обратимо и са необходими терапия и рехабилитация за възвръщане на подвижността й.

На 20.05.2024г. в ОЗД Пловдив постъпва сигнал от ЦСРИ към ИКСУ „Консултантско бюро Напредък 7“, съгласно съдържанието на който момчето не посещава редовно сесии с психолог, съобразно изготвения му график, както и че в жилището, което обитава, са занижени хигиенно – битовите условия. Извършена е проверка на подадения сигнал, документирана с доклад от 30.05.2024г., чрез проведена среща с бащата и момчето, изискана информация от личния лекар на момчето и учебното заведение, което посещава и извършено домашно посещение на жилището, в което се отглежда детето. Съгласно съдържанието на доклада, при извършеното домашно посещение са установени влошени хигиенно – битови условия в жилището, но според твърденията на А. и баща му се изпълняват домашни задължения, включително по почистване. Бащата на момчето предоставя финансови средства, които той да разходва както за закупуване на храна и консумативи за домакинството, така и за свои лични потребности. Обикновено А. закупува готвена храна за себе си и за майка си, която й оставя за консумация, тъй като тя не може да излиза от жилището самостоятелно. Двамата обитават собствено на г-жа Л.жилище, като бащата живее отделно от тях в собствено домакинство. Бащата има и друг по-малък син, но двамата братя не поддържат регулярна връзка. А. е ученик в девети клас в ПГМ „Проф. Цветан Лазаров“, посещава редовно учебните занятия и спазва дисциплината и правилата за вътрешен ред в училището.

На проведена на 18.07.2024г. мултидисциплинарна среща, на която са присъствали екипът, работещ по случая на А., бащата на детето и директорът на ИКСУ Напредък, е обсъдена ситуацията относно здравословното състояние на майката и невъзможността й да полага адекватни грижи за себе си и за непълнолетното момче. Направено е предложение момчето да „се пренесе“ да живее в жилището на баща си, като едновременно с това бащата съдейства за основното почистване на жилището на майката и подобряване на хигиенно – битовите условия в него.

На 05.08.2024г. постъпва втори сигнал от ЦСРИ към ИКСУ „Консултантско бюро Напредък 7“, в който се излагат факти, че няма подобрение в хигиенно – битовите условия в жилището, което обитава момчето и А. отново не спазва изготвения му график за провеждане на сесии с психолог. При извършено домашно посещение на екип от социалната услуга се констатира, че поради здравословното си състояние майката на детето не е в състояние да упражнява контрол върху неговото поведение и комуникацията между тях се осъществява чрез „крясъци, викове и взаимни обвинения“. Независимо от твърденията за подобрени взаимоотношения между бащата и сина, от 14.03.2024г. не са провеждани срещи. Извършена е проверка на подадения сигнал, документирана с доклад от 08.08.2024г., съгласно съдържанието на който не са спазени препоръките от проведената на 18.07.2024г. среща и по-конкретно А. продължава да обитава жилището с майка си, не са подобрени хигиенно – битовите условия, съответно не се е преместил в жилището на баща си. Тъй като към момента г-н П. не е поел адекватни грижи за сина си и не е извършил фактически действия за подобряване на хигиенно – битовите условия в жилището, в което се отглежда момчето, е обсъдена възможността спрямо А. да бъде променена предприетата мярка за закрила и непълнолетният да бъде настанен в социална услуга за резидентна грижа.

Изготвен е протокол от преглед и оценка на случая и плана за действие от 08.08.2024г., съгласно съдържанието на който е констатирано, че действията, заложени в плана за действие не са изпълнени; потребностите на детето не се задоволяват адекватно от родителите му; занижени са хигиенно – битовите условия в жилището, в което се отглежда А.. Като причина за това е посочено, че А. и баща му не съдействат на екипа на социалната услуга, към която са насочени, по-конкретно не посещават социалната услуга съобразно изготвения им график. Предвид несъдействието на момчето и бащата за изпълнение на предходно издадена заповед на директора на ДСП – Пловдив от 18.09.2023г. за ползване на социални услуги от детето и семейството с цел оказване на подкрепа и постъпилите сигнали спрямо А. е направено предложение непълнолетното лице да бъде настанено в ЦНСТ „Майка Тереза“ – гр. Пловдив с цел адекватно задоволяване на потребностите му. Въз основа на констатациите в протокола е издадена оспорваната в настоящото съдебно производство заповед № ЗД/Д-РВ-243/08.08.2024г., с която, на основание разпоредбите на чл. 27, ал. 1, чл. 25, ал. 1, т. 2 и т. 3 и чл. 4, ал. 1, т. 5 от ЗЗДет., непълнолетният А. П. е настанен временно в ЦНСТ „Майка Тереза“ – гр. Пловдив.

Едновременно с издаването на заповедта, е изготвен план за действие от 08.08.2024г. със срок от 6 месеца /до 08.02.2025г./, с конкретно посочени в него дейности, които да бъдат осъществени спрямо детето и родителите. Проведена е и среща с бащата Г. П. във връзка с връчване на заповедта, документирана с протокол от 12.08.2024г. На срещата бащата не възразява спрямо предприетата промяна на мярката за закрила на непълнолетното дете, но същевременно подава заявление, че „желае синът му да прекарва времето си през деня с него“.

В хода на съдебното производство са представени допълнителни писмени доказателства от жалбоподателя: епикриза от 10.06.2024г. за проведено болнично лечение в отделение по хирургия в „Болница Медлайн“ /л. 199 – 201 и л. 202 – 204/ и договор за наем на недвижим имот от 25.04.2024г. и договор за наем на недвижим имот от 14.02.2024г. с наемодател Г. В. П. /л. 205 – 209 гръб и л. 210 – 214/.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.

В разглеждания казус, съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, налага да се приеме, че констатациите на административния орган не са основани на конкретно установени факти и обстоятелства, а направените въз основа на тях правни изводи, не са съответни на материалния закон. Оспореният административен акт е постановен от надлежно снабден с правомощията за това материално компетентен административен орган в кръга на неговите правомощия, съобразно настоящия адрес на детето и при условията на заместване, съобразно приложената заповед № ЧР-7 344/26.07.2024г. на Главен секретар на Агенция за социално подпомагане – гр. София /л. 24/ и данни за отсъствие на титуляра директор на ДСП – Пловдив за периода от 26.07.2024г. до 14.08.2024г. /болничен лист на л. 22/. Властническото волеизявление е облечено и в изискваната от закона форма, като формално заповедта съдържа както фактически, така и правни основания и в заповедта ответникът се е позовал изрично на изготвен социален доклад от ЦОП към КСУДС - Пловдив, в който е отразено установеното от социалните работници. Социалният доклад съдържа подробни фактически констатации, които съставляват мотиви на издадения административен акт. В подкрепа на този извод е и възприетото в съдебната практика, че мотивите на административния орган може да се съдържат в друг документ, съдържащ се в административната преписка - ТР № 16/1975г. на ОСГК на ВС на РБ.

Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗДет., настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство или в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа се извършва от съда. До произнасяне на съда дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето извършва временно настаняване по административен ред, което става със заповед на директора (чл. 27, ал. 1 от ЗЗДет.). Основанията за настаняване на детето извън семейството са изчерпателно изброени в чл. 25, ал. 1 от ЗЗДет., като съгласно ал. 2 на същата разпоредба, тази мярка за закрила се прилага след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството. В конкретния случай, видно от мотивната част на оспорваната заповед, временното настаняване на детето в интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа е извършено на основание разпоредбите на чл. 25, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДет., предвиждащи, че може да бъде настанено извън семейството дете, чиито родители, настойници или попечители без основателна причина трайно не полагат грижи за детето и/или се намират в трайна невъзможност да го отглеждат.

За да постанови оспорената в настоящото производство заповед, административният орган е приел, че в най-добър интерес на детето е то спешно да бъде настанено в интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа, с оглед липсата на адекватна грижа от страна на родителите. Този извод на административния орган обаче не е подкрепен с доказателства, доколкото се установява единствено майката да е в невъзможност да полага адекватни грижи поради здравословното си състояние. От събраните по делото доказателства се установява, че към момента на издаване на оспорваната заповед непълнолетното лице е в добро клинично здраве, водено е редовно на профилактични прегледи и е посещавало училище, включително полага грижи за майка си под формата на закупуване на храна и консумативи със средства, предоставени му от бащата. От своя страна, бащата не отрича факта, че предоставя на сина си парични средства за негова лична издръжка и издръжка на майка му, които парични средства детето разходва по своя собствена преценка. Доказателства за наличие на парични средства в значителни размери при бащата са представени в хода на съдебното производство и е установен и източникът им – отдаване на недвижими имоти под наем. Тук следва да бъде уточнено, че влошеното състояние на хигиенно – битовите условия в жилището, което обитават майката и детето може да се дължи както на неправилна преценка за начина на разходване на предоставените средства от бащата, направена от непълнолетно дете на 15 години и 8 месеца, така и на невъзможност бащата да извършва самостоятелно или чрез наето от него трето лице на дейността по периодично почистване на жилището.

По отношение твърдението на бащата, че лошите хигиенно – битови условия в жилището, обитавано от майката и детето, се дължат на възникнал при него здравословен проблем, който го е препятствал да извърши периодично почистване, следва да бъде посочено следното: при анализ на представените по делото доказателства /сигнал, подаден до АСП, извършени домашни посещения на екипи, предоставящи социална услуга/ може да се направи извод, че лоши хигиенно – битови условия в жилището са констатирани от началото на 2023г. и не е налице промяна в положителна насока към момента на издаване на оспорваната заповед. Съгласно представените от жалбоподателя доказателства /епикриза за проведено болнично лечение в лечебно заведение/ на същия е осъществена хирургична интервенция при болничен престой за 5 дни /от 06.06.2024г. до 10.06.2024г./. Не са представени доказателства за наличие на други здравословни причини на г-н П., които да му попречат да извършва периодично почистване на жилището, обитавано от непълнолетния му син, включително за ангажиране на трето лице за извършване на тази дейност. Тук може да се направи извод, че дейността по поддържане на хигиената в жилището е предоставена изцяло на непълнолетния А., без да бъде съобразена неговата възраст, потенциалната възможност да се справи самостоятелно с това и без съответната подкрепа от баща си /съгласно представени по делото доказателства жилището се нуждае от основно почистване, включително изхвърляне на натрупани в него непотребни вещи/. Извън предмета на делото е поради какви причини не са предприети действия по назначаване на личен асистент на майката, от каквато грижа тя несъмнено се нуждае, предвид здравословното си състояние. Едва при проведената на 18.07.2024г. среща след първия постъпил сигнал от ЦСРИ към ИКСУ „Консултантско бюро Напредък 7“ е направено предложение детето да се премести в жилището, обитавано от баща му. В тази връзка, не следва да се вменява във вреда на бащата неизпълнението на задължението детето да се пренесе да живее при него, което е посочено във втория сигнал, подаден от ЦСРИ към ИКСУ „Консултантско бюро Напредък 7“, доколкото между датите на провеждане на срещата – 18.07.2024г. и на извършеното посещение в жилището на г-жа Л.– 01.08.2024г. е изминал непродължителен период от време /14 дни/.

Следва да бъде посочено, че са налице противоречиви данни за родителския капацитет на бащата. От една страна АО е посочил, че поведението му към детето е нестимулиращо, насочено единствено към осигуряване на парични средства за лична издръжка и издръжка на майката, без подпомагане в ежедневно провежданите дейности, включително по осигуряване на подходящи хигиенно – битови условия в обитаваното от тях жилище. От друга страна, явно с действията си г-н П. демонстрира доверие към непълнолетното дете, доколкото А. сам осъществява грижи за болната си майка в продължителен период /около 2 години/, редовно посещава учебни занятия и профилактични прегледи при личния лекар, т.е. изпълнява задължения, неприсъщи за възрастта му.

От събраните по делото доказателства не може да се обоснове извод да е налице пряка и непосредствена заплаха за живота и здравето на детето, поради което не се налага намеса на държавни органи за вземане на мерки за социална закрила по реда на ЗЗДет. Не е спорно, че майката се намира в тежко здравословно състояние, което предполага полагането на ежедневни грижи към нея, но не са предприети действия за назначаване на личен асистент, включително при наличие на ЕР на ТЕЛК с установена нетрудоспособност от 90% с придружител. Установява се, че бащата може да полага базови грижи за непълнолетния си син, като му предоставя регулярно парични средства за личната му издръжка и издръжката на майка му, които да разходва за храна и консумативи за домакинството.

Съгласно нормата и на чл. 35 от ЗЗДет. предоставянето на резидентна грижа на децата се извършва само в случаите, когато са изчерпани възможностите за оставане на детето в домашна и семейна среда и възможностите за прилагане на мерки за закрила на детето в семейна среда. Изключение от този основополагащ общ принцип е въведено не със закона, а според последната редакция на чл. 28, ал. 1 от ППЗЗДет. от 2021г., която сочи, че настаняването на дете в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа се предприема като крайна мярка за закрила след изчерпване на възможностите за отглеждане от роднини или близки, осиновяване и при липса на подходящо приемно семейство, освен в случаите на спешно настаняване. Видно от приложение по делото доклади за оценка на случая и предприемане на мярка за закрила спрямо дете, следващи датата на настаняването на А. в център за деца, в същите, както впрочем и в документите, изготвени и преди настаняването му, не се съдържа каквото и да било допълнително проучване относно причините то да не се пренесе да живее с баща си в указания в проведената на 18.07.2024г. среща срок. Отново се разглежда като единствена алтернатива отглеждането на детето в кризисен център, без за този избор да се сочат конкретни основания.

В тази насока и според съда в заповедта за временно настаняване на А. изобщо липсват мотиви относно определянето на мястото на настаняване, като се има предвид посоченото по-горе във връзка с недостоверността на отразената констатация, че нямало близки или роднини, които да изразяват желание да се ангажират с отглеждането и възпитанието на непълнолетния. Необходимо е да се посочи, че съдебната практика последователно и трайно приема, че мотивите на един административен акт могат и да не съвпадат по време с издаването на акта. Те могат да бъдат изложени и в друг документ, който предхожда издаването на акта. В тази насока е разрешението, дадено в ТР № 16/1975 г. на ОСГК но Върховния съд, а именно, че мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, но важното е това да е станало до съобщаването на заинтересованите лица на акта. Така също в Решение № 8099/2009г. по адм. дело № 10140/2008г. е прието, че мотивите на административния акт могат да не съвпадат по време с издаването му, като е възможно да го предхождат и да се съдържат в друг документ, който е съставен с оглед предстоящото издаване на акта, ако в акта е налице позоваване на този прехождащ документ. Конкретни мотиви относно извеждане на детето именно в кризисен център обаче не могат да се извлекат от предхождащата издаването на процесната заповед документация по преписката. В тази насока в социалния доклад за постъпилия сигнал не са изложени конкретни мотиви. От страна на социалния работник е изразено мнение, че детето следва да се настани там, за да се променят отношенията в семейството, а представителят на училището също не е изразил конкретни мотиви по тази мярка. В плана за действие е посочена дългосрочна цел - гарантиране на физическото и психическото здраве на детето, постигане на неговия най- добър интерес, обаче липсва обосновка как настаняването именно в кризисния център, ще способства за постигане на така отразената дългосрочна цел. В доклада за оценка на постъпилия сигнал единствено е посочено, че А. е поставен в риск, като съществува опасност за нормалното му физическо, душевно и морално развитие. Според съда така изложените обстоятелства за нужда от сигурна среда за развитие, задоволяване на базовите потребности и гарантиране сигурността и безопасността на детето са мотиви, които на фона на изложеното в заповедта относно безпризорността на детето, се съотнасят общо към решението за настаняване на детето извън семейството. Те обаче, както се каза, не обосновават изобщо избора на конкретното място по настаняване на детето и по какви причини е прието да се ползва именно такъв тип социална услуга за резидентна грижа, а не са предпочетени други възможности, които предоставя законът за настаняване по чл. 26, ал. 1 от ЗЗДет., като се има предвид, че същите са изброени в закона и в специална поредност /арг. от чл. 28, ал. 4, пр. 2 от ЗЗДет/, което пък е съответно на основните принципи за закрила по чл. 3, т. 2 от ЗЗДет, вр. с чл. 35 от ЗЗДет. В тази връзка липсата на изискване за спазване на поредността при т. нар. спешно настаняване, не отменя необходимостта от преценката за адекватността на мярката, която следва да се предприеме. В крайна сметка, нормата на чл. 28 от ППЗЗДет. не може да се тълкува в насока на това, че винаги при спешни случаи следва да се приложи само и единствено мярката по настаняване в социална услуга от резидентен тип, доколкото такова тълкуване противоречи на идеята за съблюдаване най-добрия интерес на детето и изобщо на духа на Закона за закрила на детето, поставящ като основни ценности, които да се съблюдават, отглеждането на детето в семейна среда, както и осигуряване на най-добрия му интерес. Следва тук да се има предвид и посоченото в Общ коментар на Комитета по правата на детето № 14/2013 във връзка с прякото прилагане на чл. 3, § 1 от КПД на ООН, че ако разпоредба от законодателството позволява повече от едно тълкуване, то следва да се избере това, което най-ефективно обслужва най-добрите интереси на детето. Законът в тази насока не въвежда изискване винаги при наличие на основания по чл. 25 от ЗЗДет. и при установена спешност детето да бъде настанявано в социална услуга от резидентен тип.

В случая, предвид недостатъчното като обхват и източници проучване, за провеждането на каквото не е имало пречки, изложените от страна на органа, издател на заповедта мотиви са недостатъчни, за да се прецени какво е счетено от органа за обслужващо най-добрите интереси на детето, на какви критерии се основава то и как интересите на детето са претеглени с други съображения. Понятието „най-добър интерес на детето“ е дефинирано в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет и то включва преценка на различни по вид обстоятелства, като например желанията и чувствата на детето, емоционалните му потребности, последиците, които ще настъпят за него при промяна на обстоятелствата и т. н. Така наречените висши интереси на детето, съгласно чл. 3, § 1 от КПД следва да са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до деца, като в тази връзка с оглед дадените разяснения на понятието по Част I, § 6 от Общ коментар № 14/2013 на Комитета по правата на детето, винаги, когато трябва да се вземе решение, което ще засегне конкретно дете, процесът на вземане на това решение следва да включва предварителна оценка на възможното въздействие /положително или отрицателно/ на решението върху детето и мотивите на решението трябва да показват, че правото да се съобрази най-добрия интерес на детето е било изрично взето под внимание, като бъде разяснен начина, по който това право е спазено, т. е. какво е счетено за обслужващо най-добрия интерес на детето, на какви критерии се основава то и как интересите на детето са претеглени с други съображения. Все в посочения Коментар № 14 по приложението на чл. 3 от КПД е посочено и че предвид развитието способностите на детето, винаги следва при вземане на конкретно решение да се съобразят емоционалните, физически, образователни и пр. нужди на детето към момента на вземане на решение, но и да се имат предвид възможните сценарии за развитие на детето и те да се анализират в краткосрочен и дългосрочен план, което пък ще е от значение за адаптиране на конкретната мярка за конкретното дете. В случая, според настоящия съд решението на директора на ДСП – гр. Пловдив за временно настаняване на детето А. в Кризисен център до произнасяне на районния съд страда от липса на тази изискуема задълбочена преценка относно адекватността на взетата спрямо детето мярка. В тази насока следва да се има предвид, че основен принцип на закрила по чл. 3, т. 2 от ЗЗДет. е отглеждане на детето в семейна среда. Понятието семейна среда, дефинирано в ЗЗДет., обаче, включва не само биологичното семейство или това на осиновители, но и това на бабата и дядото или близките на детето, или приемно семейство, при което то се настанява по чл. 26 от ЗЗД. В тази връзка и според съда, предвид наличието на различни хипотези за настаняване на детето извън семейството, включващи и такива, осигуряващи т. нар. семейна среда, то решението, както се каза, страда от липса на мотиви за причините за определяне на друга по характер мярка, която е и по-назад в поредността от мерки по чл. 26, ал. 1 от ЗЗДет. и какви съображения именно са натежали над съблюдаването на посочения основен принцип. Не може да се установи поради липсата на мотиви за причините за определяне на конкретната мярка за закрила, какви са били конкретните съображения на органа, постановил обжалваната заповед, дали и какво същият е преценил, за да установи най-добрия интерес на детето, как е претеглено мнението на детето. Действително, налице е установено право на органа на преценка относно това коя е адекватната мярка за закрила, която следва да се приложи, но тази негова преценка не може да е произволна. При всеки индивидуален административен акт следва преценката на органа винаги да е основана на конкретни съображения, които съдът да може да прецени що се отнася до тяхната основателност, а за случаи на разрешаване на въпроси, засягащи деца, това изискване важи в още по-голяма степен.

В конкретния случай, според съда правото на свободна преценка на ответника да определи конкретна временна мярка за закрила е било упражнено в нарушение на принципите по чл. 4, ал. 2 и чл. 6 от АПК, като не са изложени съображения за съответствие на избрания от органа вариант с целта, за която се издава актът /в този смисъл е Решение по адм. дело № 3716/2021г. на ВАС, постановено във връзка с друг закон, но определящо принципното положение/. Гарантирането на безопасна среда и адекватното посрещане потребностите на детето, които общи мотиви са посочени в решението, не обуславят категоричен извод за това, че постигането на тези цели е единствено възможно по начина, определен от органа, при липса на други обстоятелства, от които да се изведе извод, че действително не е налице друга алтернатива, както е посочил в становището си ответникът.

При това положение и съдът намира, че в случая законът е приложен формално, като, както се каза, издателят на оспорената заповед не е обосновал същата с преценката относно най-добрия интерес на детето, не е отчел и мнението на същото, което пред социалния работник е заявило такова, като не е изложил мотиви какво значение придава на възгледите на детето, съгласно изискването на чл. 12 от КПД, а съгласно Част V, § 54 от Общ коментар № 14/2013 относно най-добрия интерес на детето, всяко решение, което не отчита възгледите на детето, или не им придава надлежното значение съобразно с възрастта и зрелостта му, нарушава изискването детето да има възможност да влияе върху определянето на неговите най-добри интереси. Пак в същия Общ коментар на Конвенцията за правата на детето, даден от Комитета по правата на детето, е изрично посочено, че в контекста на потенциалното отделяне на дете от родителите му е винаги належащо да се извърши оценка и определяне на неговите най-добри интереси съобразно чл. 9, § 1 от КПД. Такава оценка на конкретната ситуация, възможностите за изход от същата и адекватността на тези възможности при съотнасянето им към конкретиката на случая, личността, потребностите, желанията и капацитетите на детето, според съда не е била сторена в конкретния случай, при който е предприет формален подход. Конкретният случай, освен това, по своите характеристики е отличим от други подобни, най-малкото, защото извеждането от семейството на детето, при условие, че родителите не живеят заедно, предполага по-различен подход.

При това положение и при липса на обосновка относно това как най-добрия интерес на детето се съблюдава от органа с решението, което същият е взел по отношение на непълнолетния А., съдът счита, че оспорената заповед се явява немотивирана, както и издадена в противоречие с духа и целта на закона, поради което и незаконосъобразна.

Воден от горното и на основание и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХII състав,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № ЗД/Д-РВ-243/08.08.2024г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) – Пловдив, с която е наредено временно настаняване на детето А. Г. П., родено на 21.01.2008г. с адрес гр. Пловдив, ул. „Дивна“ № 15, ет. 6, ап. 15, с родители: майка С. В. Л., с постоянен и настоящ адрес: гр. Пловдив, ул. „Дивна“ № 15, ет. 6, ап. 15 и баща Г. В. П., с настоящ адрес: гр. Пловдив, ул. „Гевгели“ № 44 в ЦНСТ „Майка Тереза“ – гр. Пловдив, ул. „Коматевско шосе“ № 1 до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДет.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.