Р
Е Ш Е
Н И Е № 394
гр.Стара Загора, 01.11.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, VIII състав, в
публично съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретар Николина Николова
и с участието
на прокурора
като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН
МАНОЛОВ административно дело №560 по описа за 2019г., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
Образувано е по жалба на „Нон-Стоп Гуми“ ООД Стара
Загора, представлявано от управителя Ж.Г., против Заповед за налагане на ПАМ
№ФК-417-0408924/08.07.2019г., издадена от Началник Отдел „Оперативни дейности“
– Пловдив в ЦУ на НАП. В жалбата се твърди се, че автомивката разполага с три
автомата за самообслужване, а автоматът по отношение на който е констатирано
нарушение, представлява само един от тях. Поради това се счита, че незаконосъобразно
е наложено запечатването на останалите два обекта, тъй като по отношение на тях
лисват фактически и правни основания за налагане на ПАМ. С оглед на тези
обстоятелства се обосновава и несъразмерност на постановената ПАМ с
преследваната от закона цел. Сочи се, че изложените в заповедта мотиви са
непълни и абсолютно бланкетни. По подробно изложени в жалбата съображения се
моли съда да отмени оспорената заповед. Претендират се направените по делото
разноски.
Ответникът
по жалбата – Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, редовно
и своевременно призован за съдебно заседание, не се явява и не изпраща
представител. В писмено становище изготвено от процесуалния му представител
оспорва доводите от касационната жалба, че нарушението е установено само по отношение
на един от автоматите за самообслужване. Сочи, че в протокола за извършена
проверка изрично е записана констатация, че и от трите ФУВАС не се отпечатва
касов бон на хартиен носител при извършена услуга. Твърди, че съгласно чл.187,
ал.1, изр.второ от ЗДДС мярката се прилага за обекта, където са установени
нарушенията, а в случая обектът е един – автомивка на самообслужване,
независимо, че местата за измиване на автомобилите в него са три. Обосновава,
че са налице всички предпоставки за прилагане на чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС. В заключение сочи, че е вярно, че стойността на услугата се визуализира
на дисплей, но изискванията на цитираната норма е за регистриране и отчитане на
всяка продажба чрез фискално устройство по чл.2, ал.2, т.1 или 2, което се
вгражда в автомата, и се издава фискална касова бележка на хартиен носител.
Моли съда да отхвърли жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на представените по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна
по административно-правния спор:
При
извършена от органите по приходите при ТД на НАП Пловдив оперативна проверка на 26.06.2019г. в 13:30 часа на автомивка на самообслужване
и център за гуми, находяща се в гр.Стара Загора, ул.П. Е. №.. и стопанисван от „Нон
стоп гуми“ ООД с ЕИК: *********, се констатирало, че дружеството в качеството си на лице
по чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, е допуснало нарушение на
разпоредбите на същата, като не е въвело в обекта фискално устройство с възможност да издава
фискална касова бележка на хартиен носител. При проверката е установено също, че за направената контролна покупка от органа по приходите – измиване на автомобил в
обекта с апарат за самообслужване не се издава фискална касова бележка на хартиен носител, така както изисква чл.3, ал.9
от наредбата. В автомата за самообслужване е вградено ФУВАС с инд.
№…. и ИН на ФП …, което няма възможност за отпечатване на фискална касова бележка на
хартиен носител, същото е такова по смисъла на чл.2, ал.2, т.5 от Наредба Н-18/13.2.2006г. на МФ, при който фискалният бон, регистриращ продажбата, се визуализира само на
дисплей, без да се издава хартиен документ.
Нарушението
е констатирано при извършена проверка, документирана с Протокол за извършена
проверка сер. АА №0408924/26.06.2019г. Посочено е, че е допуснато нарушение на
състава на чл.3, ал.9 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от МФ, вр. чл.118, ал.4,
т.4 от ЗДДС, тъй като не е спазен реда за издаване на съответен документ за продажба,
издаден по съответния ред за доставка/продажба. Предвид на това и на основание
чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС е наложена принудителна административна
мярка – запечатване на търговски обект – автомивка на
самообслужване и център за гуми, находящ се в гр.Стара Загора и стопанисван от „Нон стон гуми“ ООД С ЕИК:
********* и забрана за достъп до него за срок от 2 /два/
дни на основание
чл.186, ал.1 от Закона за данъка върху добавената стойност и чл.187, ал.1 от
Закона за данък върху добавената стойност.
Като мотиви относно продължителността на срока е
посочено, че при определяне продължителността
на мярката се взети предвид тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото
- нарушаване реда за издаване на съответен документ за продажба, издаден
по съответния ред за доставка/продажба, големината на търговския обект – 3 /три/ места за
измиване на автомобили на самообслужване, вида на предлаганите услуги – измиване
на автомобили и смяна на автомобилни гуми, ниската цена на услугата, която я
превръща в конкурентна и търсена. Посочено е, че се отчита и фактът, че с
извършеното нарушение се засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, който
осигурява осъществяване на пълен контрол върху техническото състояние на използваното фискално устройство и оттук – за
спазване на реда относно отчитането на извършваните продажби и
тяхната регистрация. Изложени са съображения, че при определянето на срока е съобразен принципа на
съразмерност, според който административния орган упражнява правомощията си по
разумен начин, добросъвестно и справедливо, както и че този срок е съобразен с
целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта.
Оспорената в настоящото производство заповед е връчена
на жалбоподателя на 25.07.2019г. и е оспорена с жалба, подадена пред Административен
съд Стара Загора на 06.08.2019г., предвид на което съдът намира, че жалбата е
процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, вр.
чл.186, ал.4 ЗДДС и от надлежна страна, имаща правото и интереса да оспори
горепосочения индивидуален административен акт.
Разгледана по същество жалбата е основателна, поради
следните съображения:
С
оспорения индивидуален административен акт е разпоредено прилагането на
принудителна мярка по запечатване на обект, нормативно предвидена в чл.186 от ЗДДС. Съгласно ал.3 от този текст ПАМ по ал.1 се
прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице. Законодателят е предвидил правна възможност по делегиране на
правомощието по налагане на подобна мярка. По делото е представена и приета
като доказателство Заповед № ЗЦУ – ОПР-16/17.05.2018г. на Изпълнителния
директор на НАП, с която на основание чл.10, ал.1,
т.1 от Закона за Националната агенция за приходите, чл.186, ал.3 и 4 от ЗДДС
и чл.81, ал.1
от АПК, същият е определил началниците на отдели „Оперативни
дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“
в Централното управление на Националната агенция по приходите да издават
заповеди за налагане на ПАМ по чл.186 от ЗДДС (л.14). Следователно обжалваната Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС е издадена от материално и
териториално компетентен административен орган – Началника на отдел „Оперативни
дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП, в рамките на предоставените му правомощия и
в установената писмена форма.
Административният
акт съдържа всички изискуеми реквизити по чл.59, ал.2
от АПК. Посочени са фактическите основания за издаването –
обстоятелствата, съставляващи нормативно установените материалноправни предпоставки
за прилагане на ПАМ по чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС, а именно – не спазване на
реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения
ред за доставка/продажба. В този смисъл доводите за непълнота и бланкетност на
мотивите на заповедта се явяват неоснователни.
При
издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. В жалбата е посочено, че е налице
основание за отмяната й по чл.146, т.3 от АПК, но не са изложени конкретни
съображения за това.
Заповедта е постановена в нарушение на материалноправните
разпоредби на закона. Съгласно приложимата норма на чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС, принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази
реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за доставка/продажба. Съгласно чл.3, ал.9 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите
в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, лице,
което извършва продажби на услуги чрез автомат на самообслужване, с изключение
на услугите с развлекателен характер, е длъжно да регистрира и отчита всяка
продажба чрез фискално устройство по чл.2, ал.2,
т.1 или 2, което се вгражда в автомата, и се издава фискална касова
бележка на хартиен носител.
В разглеждания случай, от
съставения протокол за извършена проверка се установява, че обектът – автомивка
на самообслужване и център за гуми, разполага с 3 бр. фискални устройства,
вградени в автомати за самообслужване за измиване на автомобили. Контролна покупка
обаче е направена само на един от тях, а е наложена принудителната
административна мярка – запечатване на търговски обект – автомивка на
самообслужване и център за гуми, стопанисван от „Нон стоп гуми“ ООД Стара
Загора. Кумулативно наложеното ограничение по смисъла на чл.187, ал.1 от ЗДДС
за забрана за достъп също е наложено на търговски обект – автомивка на
самообслужване и център за гуми.
Съгласно §1, т.41 от
ДР на ЗДДС, „търговски обект“ е всяко място, помещение или
съоръжение /например: маси, сергии и други подобни/ на открито или под навеси,
във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че
помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели
/например офис, жилище или други подобни/, да е част от притежаван недвижим
имот /например: гараж, мазе, стая или други подобни/ или да е производствен
склад или превозно средство, от което се извършват продажби. В случая като търговски обект по смисъла
на тази разпоредба следва да се определи самият автомат за самообслужване,
който представлява сложна вещ, техническо съоръжение, позволяващо покупката на
стока или услуга, при която получателят на доставката оперира самостоятелно със
съоръжението. След като всеки един автомат за самообслужване представлява
самостоятелен търговски обект, то налагането на ПАМ по чл.186, ал.1 и
чл.187, ал.1 от ЗДДС е допустимо само по отношение на съоръжението,
на което е извършено нарушението. В случая обаче процесната ПАМ е наложена по отношение на автомивка на самообслужване и
център за гуми, където са се намирали
3бр. апарати за самообслужване за измиване на автомобили, съответно с 3бр.
вградени ФУВАС. В този смисъл настоящият съдебен състав споделя доводите на
жалбоподателя, че ПАМ засяга обекти, за които липсват предпоставки за
запечатване и забрана за достъп до тях. Следователно административният акт, с
който тази ПАМ е наложена, се явява издаден в противоречие с материалноправните
разпоредби на закона – основание за отмяна по чл.146, т.4 от АПК.
Запечатването
на автомивката на самообслужване и центъра за гуми, след като нарушение е
установено само по отношение на един от търговските обекти по смисъла на § 1,
т.41 от ДР на ЗДДС, намиращи се там, се явява и несъразмерно с преследваната от
закона цел – основание за отмяна по чл.146, т.5 от АПК на заповедта. Довода на
процесуалния представител на ответника, че в протокола за извършена проверка е
отразено, че и от трите ФУВАС не се отпечатва касов бон не сочи за обратното,
тъй като на останалите две съоръжения не са осъществени контролни покупки,
съответно по отношение на тях не са констатирани нарушения.
Предвид
изложените мотиви, правният извод на съда е, че оспорената заповед следва да се
отмени като незаконосъобразна – издадена в нарушение на материалния закон и в
несъответствие с целта на закона.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на
„Нон-Стоп Гуми“ ООД Стара Загора, Заповед за налагане на ПАМ
№ФК-417-0408924/08.07.2019г., издадена от Началник Отдел „Оперативни дейности“
– Пловдив в ЦУ на НАП.
Решението може да се обжалва или
протестира чрез Административен съд Стара Загора, пред Върховен административен
съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: