Р Е Ш Е Н И Е
№ 67
Гр.Оряхово,14.06.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Оряховският районен съд, в открито съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:ИВЕТА
КЪНЕВА-САНКОВА
при секретаря Г.Цветкова, като разгледа докладваното
от съдията гр.дело № 187 по описа на ОРС за 2018 г.,за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 79
ал.1, във вр. с чл.430 от ТЗ, и чл.86 от ЗЗД от Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.“Московска“ № 19,
представлявано от Виолина Маринова Спасова и Доротея Николаева Н., действащи в
качеството си на главен изпълнителен директор и изпълнителен директор, чрез
пълномощника си юрисконсулт И.С.К. против Е.А.И., с ЕГН ********** ***, за
осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 12 497.18 лв./дванадесет хиляди четиристотин деветдесет и
седем лева и осемнадесет ст./,
представляваща задължение по Договор за кредит за текущо потребление от 20.04.2015 г., от които главница,в размер на 9 603.20
лв. /девет хиляди шестстотин и три лева и двадесет ст./, договорна лихва за
периода 28.10.2015 г. до 29.03.2018 г. в размер на 2 609.41 лв. /две
хиляди шестстотин и девет лева и четиридесет и една ст./, санкционираща лихва
за периода 28.11.2015 г. до 29.03.2018 г. в размер на 164.57 лв. /сто шестдесет
и четири лева и петдесет и седем ст./, еднократна такса „разходи по изискуем
кредит“ в размер на 120.00 лв. /сто и двадесет лева и нула ст./, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 30.03.2018 г. /депозиране на
Исковата молба/, до окончателното изплащане на сумата.
Претендират
се и направените по делото разноски, включително и адвокатски хонорар в размер
на 450.00 лв.
В исковата молба се твърди, че на 20.04.2015
г. между „Банка ДСК“ ЕАД и ответницата Е.А.И., е сключен Договор за кредит за
текущо потребление, като на същата е отпуснат кредит в размер на 10 000
лв. /десет хиляди лева/, със срок на издължаване 120 месеца, считано от датата
на усвояване – 20.04.2015 г. Падежната дата на издължаване на месечните вноски
е 28-мо число на месеца. Кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който
към датата на сключване на договора е в
размер на 11.5% годишно. Уговорено е, че кредитът се погасява чрез
разплащателна сметка с IBAN № BG58STSA93000022475907 с месечни погасителни вноски,
състоящи се от различни части главница и договорна /възнаградителна/ лихва.
Сочи се също, че на 28.11.2015 г.
кредитополучателят не е заплатил дължимата месечна погасителна вноска и след
тази дата окончателно е преустановено заплащането на месечните вноски и по
заема не са извършвани никакви погашения. Съгласно чл. 19 ал.1 от ОУ, частта от
всяка падежирала и непогасена вноска представляваща главница, се олихвява със
санкционираща лихва, равняваща се на договорения лихвен процент, увеличен с
надбавка за забава в размер на 10 процента пункта.
Към 30.03.2018 г. непогасените изцяло дължими
месечни вноски по кредита са 30. Тъй
като кредитът е станал предсрочно изискуем, кредитополучателят дължи и такса
„разходи по изискуем кредит“ в размер на 120.00 лв.
В исковата молба е посочено, че поради
наличието на забава в плащанията от длъжника за повече от 90 дни, на осн.
чл.19, ал.2 във вр. чл.20, ал.1 т.1 от Общите условия за предоставяне на
кредити за текущо потребление на „Банка ДСК“ ЕАД с депозираното на исковата
молба ищецът обявява процесния договор за предсрочно изискуем.
С ИМ са представени писмени доказателства: извлечение от счетоводни книги от 30.03.2018
г., Договор за кредит за текущо потребление от 20.04.2015 г. сключен между
страните и приложимите към него Общи условия, извлечение от Тарифа за лихвите,
таксите и комисионните на „Банка ДСК“ ЕАД прилага при извършването на услуги на
клиенти.
По искане
на ищеца е допусната съдебно-счетоводна експертиза, която след проверка на
документите, съхранявани в кредитното досие на длъжника и информационната
система на „Банка ДСК“ ЕАД да даде отговор на следните въпроси:
1.Усвоени ли са средствата по договора и на
коя дата?
2.Бил ли е погасяван своевременно кредитът?
3.Към 30.03.2018 г., както и към датата на
връчване на преписа от ИМ за отговор, налице ли са просрочени погашения по
кредита?
4.Ако – да, към съответните дати колко са
просрочените вноски, кои са техните падежи и какъв е техният размер?
5.Какъв е размерът на дължимите такси по
заема?
6.Какъв е размерът на непогасените
задължения при дата на предсрочната изискуемост: 1.- датата на депозиране на
настоящата искова молба; 2. Датата на връчване на препис от исковата молба на
ответника за отговор?
В срока за отговор по чл.131 ГПК, от
назначения с Разпореждане от 19.11.2018 г. особен представител на ответника –
адв. Б.Н.-***, е постъпил писмен такъв. В отговора се оспорва предявеният иск.
Счита същия за допустим, но неоснователен. Излага подробни съображения.
В съдебно заседание за ищеца редовно призован, не се явява представител.
С молба пълномощника на ищеца поддържа ИМ.
В съдебно заседание, особения представител на ответницата се явява оспорва иска изцяло и поддържа
писмения отговор. Прави закона за защита на потребителите.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
От представените по делото писмени
доказателства от ищеца се установява, че между „Банка ДСК“ ЕАД и Е.А.И., е сключен Договор за кредит за текущо
потребление, като банката е предоставила кредит в размер на 10 000 лв.
/десет хиляди лева/, със срок на издължаване – 120 месеца от датата на неговото
усвояване. Сумата по кредита е изцяло усвоена от кредитополучателя на 20.04.2015
г. На 28.11.2015 г. кредитополучателят не е заплатил дължимата месечна
погасителна вноска и след тази дата окончателно е преустановено заплащането на
месечните вноски и по заема не са извършвани никакви погашения. Към 30.03.2018 г. непогасените изцяло дължими
месечни вноски по кредита са 30.
От заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза,
приета и неоспорена от страните като компетентна, обективна и пълна се
установява, че общият размер на
дължимата сума по кредита към 30.03.2018 г. – датата на депозиране на
ИМ от ищеца, дължимата сума по главницата на получения от ответницата кредит е
в размер на 9 603,20 лв. Дължимата лихва по кредита е в размер на
2 609,40, а санкциониращата лихва е в размер на 164.59 лв. За втория
период -10.12.2018 г. - датата на
получаване на ИМ от особения представител на ответницата Е.А.И., дължимата
главница е в размер на 9 603.20 лв., дължимата лихва е в размер на
3 408.47 лв., а санкциониращата лихва е 275.54 лв.
Горната фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, ценени
както по отделно, така и в тяхната съвкупност. Представените по делото писмени
доказателства, съдът възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и
допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и
обстоятелства.
Въз основа на така установеното от фактическа
страна, съдът направи следните правни
изводи:
По иска с правно основание чл.79 ЗЗД в тежест
на ищцовото дружество по предявения иск е да докаже при условията на пълно и
главно доказване наличие на валиден договор за кредит между страните с
уговореното съдържание, изпълнение на задължението си да предостави под формата
на потребителски кредит, претендираната сума, наличието на уговорка за
възнаградителна лихва, както и настъпване изискуемостта на вземанията си.
При доказване на горните факти, в тежест на
ответницата е да докаже, че е заплатила претендираните суми.
Безспорно се установи в производството, че
между „Банка ДСК“ ЕАД и Е.А.И., с ЕГН **********,
е сключен Договор за кредит за текущо потребление, като банката е предоставила
кредит в размер на 10 000 лв. /десет хиляди лева/, със срок на издължаване
– 120 месеца от датата на неговото усвояване. Сумата по кредита е изцяло
усвоена от кредитополучателя на 20.04.2015 г. На 28.11.2015 г.
кредитополучателят по договора за кредит не е заплатил дължимата месечна
погасителна вноска и след това плащанията по кредита са преустановени.
Общият размер на дължимата сума по кредита е 12 497.18 лв., от които
дължимата главница възлиза на сумата от 9 603.20 лв., размера на договорната
лихва за периода 28.10.2015 г. до 29.03.2018 г. е в размер на 2 609.41
лв., размера на санкциониращата лихва за периода 28.11.2015 г. до 29.03.2018 г.
е в размер на 164.57 лв., а размера на еднократна такса „разходи по изискуем
кредит“ е в размер на 120.00 лв.
Договорът е сключен в писмена форма и
отговаря на императивните изисквания на чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и
чл.12, ал.1, т.7 - 9 от Закона за потребителския кредит. Посочени са
индивидуализиращи данни за страните, размерът на получената сума – 10 000 лв.,
общият размер, който потребителят следва да върне – 1 889,66 лв., годишният
процент на разходите – 13,56%, годишния лихвен процент по кредита – 11,5%,
представен е погасителен план, в който са отразени размерът, броят,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски - 120 вноски , както
и дължимата такса за „разходи по изискуем кредит“ е в размер на 120 лева.
С оглед изложеното, съдът приема, че сключения
между страните Договор за кредит за
текущо потребление от 20.04.2015 г. е
действителен. С ръкописното изписване на имената си и полагане на подписа си
под графата "потребител" ответницата е удостоверила, че е съгласна и
приема условията на договора. Ответницата се е подписала и на всяка страница от
договора, с което е удостоверила че е прочела и е съгласна с условията по него.
Съдът намира за неоснователно и възражението
за нищожност на договора поради съдържащи се в него неравноправни клаузи. Не се
установи наличието на такива клаузи по смисъла на чл.20-22 от ЗПК. При
служебната проверка по приложение на императивните изисквания на осн. чл.4,
ал.2 вр. с чл.10, ал.4 и чл.10а от ЗПК, не се установиха договорени клаузи,
които предвиждат едностранна промяна на условията на договора или събиране на
такси извън договорените за допълнителни услуги, които са нищожни по смисъла на
чл.10, ал.5 от ЗКИ.
Съгласно разпоредбата на чл. 20а от ЗЗД
договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили. Съгласно договорът
потребителят е длъжен да погасява задълженията си като редовно изплаща
дължимите си месечни вноски по предоставения погасителен план чрез
разплащателна сметка на кредитополучателя, като в случай на просрочие дължи да
заплати и начислените лихви за периода на просрочието. Договорът е двустранен и
възмезден, като в полза на кредитора е предвидено възнаграждение, т.е. лихвите
са възнаградителни. Освен това от потребителя се дължи и годишен процент на
разходите по кредита. Клаузите в договора са ясно и недвусмислено формулирани.
При свободата на договаряне и по изрична воля на ответника той е получил кредит
за текущо потребление на стойност 10 000.00 лв.
С оглед характера на договора, неговата цел,
задължението на кредитодателя да предостави договорената сума и възможността на
последния да я върне разсрочено и на вноски, макар и с надбавки, съдът намира,
че договорът в частта на уговорената дължима лихва не противоречи на закона и
добрите нрави. Възнаградителната лихва и годишния процент на разходите в
настоящия случай калкулират риска от бързото отпускане на кредита и липсата на
обезпечение при предсрочна изискуемост, поради което не следва да се приемат
като неравноправни и недействителни.
По делото се доказа по безспорен начин, че
кредиторът е изпълнил задължението си да преведе съответната част от
договорените средства по сметка на потребителя, като за потребителя е
възникнало задължение да върне предадената парична сума в уговорения в договор
начин и срокове.
На основание чл.19.2 от Общите условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление на „Банка ДСК“ ЕАД при забава на
плащанията от страна на кредитополучателя с повече от 90 дни, вземането на
кредитодателя става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички
определени в договора надбавки (които по същество представляват възнаградителна
лихва).
В случая последната погасена вноска по
договора за кредит е с дата 28.11.2015г. Следва да се установи дали е настъпила
предвидената в договора за кредит предсрочна изискуемост.
Предвид обективираното изявление на
банката-ищец в исковата молба, че упражнява правото си да направи целия дълг по
кредита предсрочно изискуем, поради осъществяване на предвидените в договора
или закона предпоставки, връчването на особения представител представлява
надлежно уведомяване на длъжника- ответник.
Изявлението на кредитора за упражняването на
правото да направи кредита предсрочно изискуем е достигнало до ответника с
връчването на исковата молба и приложенията към нея на особения представител на
ответницата, като това обстоятелство следва да се съобрази съгласно чл. 235,
ал. 3 ГПК. Установяват се и уговорените в чл.19.2 от Общите условия на банката
предпоставки, а именно наличието на забава от страна на длъжника за повече от
90 дни.
Не се установява погасяване на задълженията,
поради което осъдителните искове за главница и договорна лихва се явяват
основателни. Размерите на непогасената главница и договорна лихва се
установяват от приета по делото експертиза. Вещото лице в заключението си е
посочил, че общият размер на дължимата
сума по кредита към 29.03.2018 г. – датата на депозиране на ИМ е в размер на
12 497,19 лева, представляваща дължимата сума по главницата на получения
от ответницата кредит е в размер на 9 603,20 лв., възнаградителната лихва е в
размер на 2 609,40, а санкциониращата лихва е в размер на 164.59 лв.
За периода до 10.12.2018 г. - датата на
получаване на ИМ от особения представител на ответницата Е.А.И., дължимата
главница по кредита е в размер на 9 603.20 лв., договорната лихва е в размер на
3 408.47 лв., а санкциониращата лихва е 275.54 лв. Като и за двата периода
дължимата заемна такса е в размер на 120 лева.
Ищецът не
направи искане за изменение на предявените искове и по тази причина, съдът
намира че следва да уважи същите в претендираните размери установени от вещото
лице до дата на предявяване на исковата молба – 29.03.2019г., а именно сумата
от 12 497,18 лева, от които главница по договор за кредит за текущо потребление
от 20.04.2015г. в размер на 9 603,20 лв., възнаградителната лихва в размер на 2
609,40, санкциониращата лихва е в размер на 164.59 лв.,и такса разходи по
изискуем кредит в размер на 120 лева.
При този изход на
делото и предвид изрично направеното искане,
на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски, които се
констатираха в размер на 499.88 лв. внесена ДТ, 250.00 лв. възнаграждение за
вещо лице, 200 лв. юрисконсултско възнаграждение,
определено на основание чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и 905.00 лева възнаграждение за особен
представител.
Мотивиран от
горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Е.А.И., с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Банка ДСК“ ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.“Московска“ №
19, представлявано от Виолина Маринова Спасова и Доротея Николаева Н.,
действащи в качеството си на главен изпълнителен директор и изпълнителен
директор, чрез пълномощника си юрисконсулт И.С.К. сумата от 12 497.18 лв./дванадесет хиляди
четиристотин деветдесет и седем лева и осемнадесет ст./, представляваща задължение по Договор за кредит за текущо
потребление от 20.04.2015 г., от които главница в размер на 9 603.20 лв.
/девет хиляди шестстотин и три лева и двадесет ст./, договорна лихва за периода
28.10.2015 г. до 29.03.2018 г. в размер на 2 609.41 лв. /две хиляди
шестстотин и девет лева и четиридесет и една ст./, санкционираща лихва за
периода 28.11.2015 г. до 29.03.2018 г. в размер на 164.57 лв. /сто шестдесет и
четири лева и петдесет и седем ст./, еднократна такса „разходи по изискуем
кредит“ в размер на 120.00 лв. /сто и двадесет лева и нула ст./, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 10.12.2018 г. /дата на връчване на
исковата молба на особения представител на ответницата/, до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Е.А.И., с ЕГН ********** ***,ДА ЗАПЛАТИ на
Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул.“Московска“ № 19, представлявано от Виолина Маринова Спасова и Доротея
Николаева Н., действащи в качеството си на главен изпълнителен директор и
изпълнителен директор, чрез пълномощника си юрисконсулт И.С.К. направените по
делото разноски в размер на 1854.88 лева, от които 499.88 лв. внесена ДТ,
250.00 лв. възнаграждение за вещо лице, 200 лв. юрисконсултско възнаграждение,
определено на основание чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с чл.37 от Закона за
правната помощ и 905.00 лева възнаграждение на особен представител.
Решението
подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: