РЕШЕНИЕ
№ ....................
гр.София, 15.02.2018
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в публичното
съдебно заседание на седми февруари през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
при
участието на секретаря Ива Иванова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 194 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба, подадена от С.Д.К. срещу ДЗИ Общо З. ЕАД, с която
са предявени обективно, кумулативно съединени искове по реда на § 22 от ПЗР на
КЗ вр. чл.226, ал.1 от КЗ (отм.) във връзка с чл.45
от ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът отправя искане,
съдът да постанови решение, с което
да осъди ответника да му заплати застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер
на 50000.00 лв. в резултат
на настъпило застрахователно
събитие – ПТП, станало на
06.08.2014 г. около 17.30 часа на третокласен път ІІІ-4072, км.8 по вина на водача
на лек автомобил Шкода Супърб
с транзитен № ******-
О.И.О., поради нарушение правилата
за движение по пътищата, установено
с влязло в сила Решение № 143/06.04.2015 г. по АНД №
148/2015 г. по описа на РС Горна Оряховица.
Претендира законна лихва върху
сумата от датата на ПТП –
06.08.2014 г. до окончателно изплащане
на сумата.
Поддържа твърдения,
че във връзка с ПТП са му били причинени травми, във връзка
с които понася болки и страдания, които описва подробно. Към момента на произшествието, по твърдения, за лекия автомобил Шкода Супърб е налице валидна застраховка ГО при ответника по цитираната полица, поради което отправил искане за обезщетяване на причинените му вреди. По образуваната при ответника щета, по твърдения, не било
определено обезщетение.
В допълнителна искова молба поддържа изложените фактически и правни
доводи и оспорва възраженията
на ответника.
Не оспорва извършено
плащане на сумата 20000.00 лв. на 06.01.2017 г. за обезщетяване
на причинените на пострадалия-
ищец неимуществени вреди. Изразява становище, че сумата обезщетява част от причинените му неимуществени вреди. Заявява, че плащането на тази сума е било извършено след подаване на исковата молба в съда след като застрахователя – ответник е изпаднал в забава за това плащане и съответно не е погасил задължението
за заплащане на законна лихва върху
изплатената сума от датата
на ПТП до 06.01.2017 г. Оспорва искането
за присъждане на разноски, като
излага правни и фактически
доводи, за това че с поведението
си ответникът е станал
причина за образуване на производство пред съда.
В срока по
чл.367 и чл.373 ГПК ответникът е подал писмен отговор, в който изразява становище по исковете. Оспорва исковете по основание и
размер. Не оспорва, че на посочената
дата е настъпило пътно произшествие между описаните участници. Не оспорва наличие на застрахователно правоотношение по застраховка
ГО за лекия автомобил Шкода
Супърб по полица №
06114001316716 при Д.застраховане ЕАД. Не оспорва, че по искане на пострадалия /ищец в производството/ е била образувана
щета № 43072951600235, по която
е било определено обезщетение за причинените
неимуществени вреди в размер на 20000.00 лв. и за причинените имуществени вреди – 1935.70 лв., които суми били преведени с платежно нареждане от 06.01.2017 г. на адвокатите
на пострадалия /Адвокатско
дружество «Г.и П.»/. С оглед
така изложените обстоятелства изразява становище,
че като застраховател по застраховка ГО е изпълнил своите задължения, а определеното обезщетение овъзмездява напълно пострадалия от ПТП. Заявява, че към настоящия момент пострадалия се е възстановил от причинените му травми. Оспорва, като завишени по размер претенциите. Твърди, че пострадалия е преминал лечението без усложнения, като не
е било необходимо провеждане на допълнително
лечение. Оспорва претенцията
за заплащане на сторените в
производството разноски с твърдения,
че не е станал повод за завеждане
на делото.
Не подава допълнителен писмен отговор.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.235 ГПК намира от фактическа
и правна страна следното:
От правна
страна предявените искове за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени и имуществени вреди, съдът квалифицира по чл. 226, ал.1 от КЗ /обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл. 45 от ЗЗД. Съгласно §22 ПЗР на КЗ за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на КЗ (01.01.2016 г.), се прилага част четвърта от отменения Кодекс
за з.то (отм. ДВ бр. 102 от 29.12.2015), освен ако страните договорят друго
след влизането в сила на КЗ. Последното не е установено в производство, поради
което приложим е посочения ред.
Предявени са
искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ вр.
чл. 45 от ЗЗД за заплащане на застрахователно обезщетение на ищеца за неимуществени вреди причинени в резултат на застрахователно събитие – ПТП.
Предявени са и претенции за заплащане на законна лихва върху претендираните
суми от датата на увреждането до окончателно погасяване на задълженията.
Страните не
спорят и се установява чрез представените в производството писмени документи –
констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 41/07.08.2014 г., протокол за
оглед на местопроизшествие от 06.08.2014 г. и решение № 143/06.04.2015 г.
постановено по реда на чл.78а НК по АНД № 148/2015 г. по описа на РС Горна
Оряховица, че на 06.08.2014 г. на път ІІІ-4072 при км.8 в посока от гр.Стражица
към с.Николаево, е настъпило ПТП по вина на водача на лек автомобил Шкода Суперб с транзитен номер *******- О.И.О., при което е
пострадал С.Д.К. - водач на товарен автомобил Опел Комбо
с рег.№ *******-участник в произшествието. Установява се, чрез постановения
съдебен акт от наказателния съд, че водачът О.И.О. е нарушил правилата на чл.20,
ал.2 от ЗДвП - като се движил с несъобразена с атмосферните условия и
състоянието на пътя скорост – облачно време, мокро пътно платно, дъждовалеж, при условията на дясна крива на пътя, която да
му позволи да предприеме спиране до пълно преустановяване движението на
автомобила и не сторил това, а навлязъл частично в насрещната пътна лента,
където се движел посочения товарен автомобил. Нарушавайки посочените правила за
движение като водач на МПС, Огнянов допуснал пътнотранспортно произшествие с товарен
автомобил Опел Комбо и виновно е причинил вредоносния
резултат - средна телесна повреда на водача му, изразяваща се във фрактура на
лява бедрена кост, което довело до трайно затрудняване на движението на долен
ляв крайник за срок от 6 – 8 месеца.
Постановеното
решение от наказателния съд по чл.78а НК е задължително за гражданския съд по
смисъла на чл.300 от ГПК и дадените разяснения с т. 15 от Тълкувателно Решение
№ 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ВКС, ОСГТК, досежно извършването на деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца.
Страните не
спорят и се установява, че към датата на настъпване на произшествието за лекия
автомобил Шкода Суперб е налице валидна задължителна
застраховка ГО при Д.застраховане ЕАД по полица № BG/06/114001316716,
валидна от 10.05.2014 г. до 10.05.2015 г.
Според
приетата в производството медицинска документация, постановеното решение от
наказателния съд и констатациите на експерта по СМЕ се установява, че в
резултат на произшествието на С.Д.К. са били причинени следните травматични
увреждания: „Счупване на лява бедрена
кост - средна -горна трета; Разкъсно - контузна рана в областта на дясна подбедрица“.
Според д-р К. лечението на лявата бедрена кост било оперативно-кръвна репозиция и метална
остеосинтеза с дълъг Fi-nail пирон, проведено в 4-та
Травматологична Клиника при УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов”. Счупването на лявата бедрена
кост довело до трайно затруднение в движението на ляв долен крайник за период
по дълъг от 30 дни. Срокът на лечение и възстановяване бил за около 6-8 месеца,
при нормален оздравителен процес, включващ оперативно лечение и рехабилитационния процес след зарастване на счупената кост.
От своя страна, разкъсно- контузната
рана на дясна подбедрица причинила на пострадалия временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, като периода за възстановяване бил за около 20
дни. Болките и страданията били с голям интензитет при първите 15-20 дни,
когато започва процеса на зарастване на счупената бедрена кост, като във
времето постепенно намалявали.
Според СМЕ,
при промяна на времето и по-голямо физическо натоварване, могат да се появат болеви симптоми, които
биха могли да се купират с аналгетични и
противовъзпалителни медикаменти. Според експерта, в материалите по делото няма
представени медицински документи за възникнали усложнения (ексцес). Независимо
от това обаче при направената нова рентгенография на 05.01.2018 г. било
установено, че има зарастване на бедрената кост, но не и анатомично - бедрената
кост била скъсена с около 4 см., което довежда до накуцваща походка. Това
скъсяване на бедрената кост, според СМЕ, ще промени равномерното натоварване на
двата долни крайника, като тежестта на същата ще бъде по-голяма върху левия
долен крайник. Според д-р К., с течение на времето могат да се получат
дегенеративни промени в лява т.б. и колянна стави,
както и изкривяване на гръбначния стълб (сколиоза),
която патология ще доведе до болезнени и ограничени движения в гореспоменатите
стави и гръбначния стълб. Освен това на пострадалия предстои още една
оперативна интервенция - изваждане на остеосинтетичния
пирон от бедрената кост. Според СМЕ в бъдеще може да се наложат реконструктивни
оперативни интервенции на опорно -двигателния апарат - гръбначен стълб,
тазобедрена и колянна стави.
Чрез СМЕ се
установява, че счупената бедрена кост е в диафизарната
си част, като не засяга тазобедрената и колянна
стави, както и поставения интрамедуларен пирон, което
позволява да се извърши ранна рехабилитация (раздвижване) на горе посочените
стави. Единствено оперативните цикатрикси ще останат
като белези в областта на ляво бедро и дясна подбедрица за цял живот.
В с.з. на 07.02.2018
г. експертът сочи, че операцията свързана с екстракция на остеосинтезата
би довела до болки и страдания за около 15-20 дни. Тази оперативна интервенция
е задължителна при младите хора, тъй като това е отстраняване на чуждото тяло в
организма. Според д-р К. скъсяването в бедрената кост е в резултат на това че
не е била извършена добре анатомичната репозиция. Корекция може да бъде
извършена, но това ще доведе до предизвикване на вторична фрактура, което е
доста тежка оперативна намеса. При носене на ортопедични обувки донякъде може
да бъде преодоляно това скъсяване.
Страните не
спорят и се установява от приложените платежни документи, че по образуваната
при ответника преписка по щета № 43072951600235 на пострадалия е определено и
съответно изплатено в хода на процеса /след подаване на исковата молба на
05.01.2017 г./ на 06.01.2017 г. сумата 20000.00 лв. за обезщетяване на
причинените му от ПТП неимуществени вреди /платежно нареждане л.67 по делото/.
За да бъде
успешно проведен прекият иск по чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./, следва да бъдат
установени фактите, релевантни досежно осъществяването на ФС на института на
непозволеното увреждане, включващ кумулативно следните елементи: 1. деяние
(действие или бездействие), 2. противоправност на деянието, 3. вреда, реално
претърпяна, 4. причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и деянието,
5. вина на дееца, която се предполага до доказване на противното и наличието на
валидно, действително застрахователно правоотношение по договор за застраховка
по риска „гражданска отговорност”, сключен досежно МПС, с което е причинено
процесното ПТП и застрахователното дружество.
Съдът
намира, че сочените предпоставки се установиха, чрез обсъдените и събрани в
производството доказателства. Постановеното решение от наказателния съд по
чл.78а НК е задължително за гражданския съд по смисъла на чл.300 от ГПК и
дадените разяснения с т. 15 от Тълкувателно Решение № 6/2012 г. от 06.11.2013
г. на ВКС, ОСГТК, досежно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
В случая с
оглед дадените разяснения и указаното в цитираната норма, съдът намира че в
производството са установени деянието, авторството и виновното поведение на
водача О.И.О., както и характера и вида на телесните увреждания на ищеца С.Д.К.,
чрез постановеното от наказателния съд решение по чл.78а НК.
Установи се,
че поведението на водача на лекия автомобил е в противоречие с предписаното в
цитираните норми поведение – чл.20, ал.2 от ЗДвП, тъй като се движил с
несъобразена с атмосферните условия и състоянието на пътя скорост – облачно
време, мокро пътно платно, дъждовалеж, при условията
на дясна крива на пътя, която да му позволи да предприеме спиране до пълно
преустановяване движението на автомобила и не сторил това, а навлязъл частично
в насрещната пътна лента, където се движел товарен автомобил Опел Комбо, управляван от пострадалия. Поведението на виновния
водач е противоправно, съгласно изискванията на чл.45 от ЗЗД. Поради това,
съдът намира, че в производството не е оборна презумпцията за виновност по чл.
45 от ЗЗД.
Поради това,
съдът приема, че са налице всички елементи от фактическият състав на чл.45 от ЗЗД, ангажиращи имуществената деликтна отговорност на
водача на лекия автомобил по отношение на причинените на ищеца вреди от
описаното пътно – транспортно произшествие.
Чрез
констатациите на СМЕ се установи настъпване на вреди в причинно – следствена
връзка с противоправното деяние на водача на лекия автомобил, за които следва
да бъде определена обезвреда. Причинените травми на
ищеца според установеното са следните: „Счупване на лява бедрена кост - средна
-горна трета; Разкъсно - контузна
рана в областта на дясна подбедрица“.
От
изложеното следва изводът, че вредите, чието обезщетение се претендира са в
причинно – следствена връзка с противоправно деяние на водача на лекия
автомобил О.И.О., чиято гражданска отговорност като автомобилист е застрахована
при ответника – застраховател.
По
претенцията за неимуществени вреди:
В тежест на ищеца
бе да докаже настъпването на неимуществените вреди, свързани с претърпените
болки и страдания от травматичните увреждания във връзка с ПТП.
Неимуществените
вреди са последиците от засягането на блага, които са предмет на субективни
права, в това число и права върху телесния и духовния интегритет. Съгласно чл.
52 от ЗЗД обезщетението следва да бъде определено съобразно принципа на
справедливостта. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между
претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал
възможност на увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени вреди,
като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение. Съдебната практика приема като
критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и
утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с
конкретния случай. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от
деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на
моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите
продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния
етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените
лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, означава да бъде
определен от съда онзи точен, според съществуващата в страната икономическа
обстановка, паричен еквивалент, на всички понесени от конкретното увредено лице
емоционални, физически и психически болки, неудобства и сътресения, които
съпътстват живота му за определен по-кратък или по-продължителен период от
време.
Предвид
възрастта на пострадалия – 21 години към датата на произшествието /06.08.2014
г./- прекалено млада възраст за преодоляване на пътния инцидент и травмите от
него; видът и характерът на причинените травматични увреждания, във връзка с които
е била извършена оперативна интервенция, при съобразяване периода на
възстановяване – около 6-8 месеца и обстоятелството, че пълно възстановяване от
произшествието не е настъпило, доколкото е налице зарастване на счупената
бедрена кост, но е налице скъсяване на костта с около 4 см, което води и до
накуцване, остатъчните белези от оперативните цикатрикси
в областта на ляво бедро и дясна подбедрица, съдът намира, че следва да
определи справедлив размер на обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
причинени от увреждането, предмет на разглеждане по настоящото дело, съгласно
чл.52 от ЗЗД – сумата от 50000.00 лв.
За
обосноваване на тези изводи, съдът съобрази дадената от експерта неблагоприятна
прогноза, че с течение на времето могат да се получат дегенеративни промени в
лява т.б. и колянна стави, както и изкривяване на
гръбначния стълб (сколиоза), която патология ще
доведе до болезнени и ограничени движения в тазобедрени и колянна
стави и гръбначния стълб.
Съдът
достигна до посочените изводи и при съобразяване лимитите на застрахователните
суми за неимуществени вреди, които са увеличавани почти ежегодно и от 25 000
лв. за всяко събитие, са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие, при едно
пострадало лице и до 1 000 000 лева - при две и
повече пострадали лица, приложими до 01.01.2010 г.
След тази дата са определени значително по-високи размери на застрахователните
суми по застраховка "Гражданска отговорност” на автомобилистите, съгл. §
27 ПЗРКЗ и чл. 266 КЗ /отм./. В този смисъл е и постановеното Решение № 73 от
27.05.2014 г. по Т. Д. № 3343/2013 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС. Настоящият
състав споделя напълно изразеното в цитирания случай становище, че независимо
от функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на
прекия причинител на застрахователното събитие, при определяне на дължимото
застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат в пълна степен и
конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията
би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие
към релевантния за определяне на обезщетението момент.
При отчитане
извършеното по доброволен път от страна на застрахователя заплащане на сумата 20000.00
лв. на 06.01.2017 г. /след подаване на исковата молба на 05.01.2017 г./ като
обезщетение за неимуществени вреди, съдът намира че следва да уважи претенцията
за сумата 30000.00 лв. За разликата над тази сума до предявения размер 50000.00
лв. претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед основателност на главният
иск, следва да бъде уважена и заявената акцесорна претенция за присъждане на обезщетение
за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД,
при задължения от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без
покана, считано от деня на увреждането. Доколкото отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от отговорността на деликвента
разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД ще следва да се приложи и по отношение на
застрахователя. Предвид заявеното искане за присъждане на обезщетение за забава
от датата на ПТП, застрахователят дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди считано
от 06.08.2014 г.
При съобразяване извършеното
плащане на част от обезщетението в хода на процеса с оглед указаното в чл.235,
ал.3 ГПК, съдът намира че следва да присъди и законна лихва върху сумата
20000.00 лв. от датата на ПТП – 06.08.2014 г. до датата на извършеното плащане
– 06.01.2017 г.
По отношение
на разноските:
В полза на процесуалния представител на ищеца на
основание чл.78, ал.1 ГПК и чл.38 от ЗА вр. чл.7,
ал.2, т.4 от Наредба № 1 за минималните размера на адвокатските възнаграждения
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 2436.00 лв. с
ДДС, съразмерно на уважената част от иска.
В полза на
СГС се следва, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, сумата от 2000.00 лв.,
представляваща държавна такса, дължима върху уважена част от иска, която суми
следва да бъдат възложена в тежест на ответника.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ДЗИ - О.З.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на С.Д.К., ЕГН ********** с адрес ***, 7, действащ
чрез Адвокатско дружество „Г.и П.“, представлявано от адв.С.С. от САК, на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, сумата 30000.00 лв. – застрахователно обезщетение
за претърпени от С.Д.К. неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания: „Счупване
на лява бедрена кост - средна -горна трета; Разкъсно
- контузна рана в областта на дясна подбедрица“, причинени
вследствие на пътно – транспортно произшествие станало на 06.08.2014 г.
около 17.30 часа на третокласен път
ІІІ-4072, км.8 по вина на водача на лек автомобил Шкода Супърб с транзитен № ******- О.И.О.,
поради нарушение правилата
за движение по пътищата, установено
с влязло в сила Решение № 143/06.04.2015 г. по АНД №
148/2015 г. по описа на РС Горна Оряховица, като гражданска
отговорност за причинени при управлението на лек автомобил Шкода Супърб с транзитен № ****** била застрахована при „ДЗИ - О.З.“ ЕАД по полица № BG/06/114001316716,
валидна от 10.05.2014 г. до 10.05.2015 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на увреждането – 06.08.2014 г. до окончателното изплащане на сумата,
като искът за разликата над сумата 30000.00 лв. до сумата 50000.00 лв. отхвърля
като неоснователен поради извършено погасяване чрез плащане в хода на процеса
на 06.01.2017 г., както и законна лихва върху сумата 20000.00 лв. за времето от
06.08.2014 г. / датата на увреждането/ до 06.01.2017 г.
ОСЪЖДА „ДЗИ - О.З.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на Адвокатско дружество „Г.и П.“, Булстат *******,
представлявано от адв.С.Е.С. от САК, на основание
чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38 от ЗА и чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба № 1 за минималните размера на адвокатските възнаграждения, сумата 2436.00
лв. с ДДС-адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ в
производството.
ОСЪЖДА „ДЗИ - О.З.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление ***, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание
чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 2000.00 лв., представляваща държавна такса, дължима
върху уважената част от иска.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: