РЕШЕНИЕ
№ 705
гр. Г. О., 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г. О., VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Трифон П. Славков
при участието на секретаря Силвия Д. Николова
като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело №
20254120100028 по описа за 2025 година
Предявен е установителен иск с правно основание
чл.26,ал.2,предл.второ от ЗЗД – липса на съгласие, както и насрещен
осъдителен иск по чл. 34, вр. чл.55, ал. 1, вр. чл. 58 ЗЗД.
Ищецът Ц. И. Й., чрез настойника си С. Й., твърди, че на 07.05.2024 г. е
сключил с ответника по делото „Банка ДСК“ЕАД договор за кредит за текущо
потребление в размер на 15 000 лв. Посочва, че с решение от 27.02.2024 г. по
гр. д. № 549/2023 г. по описа на ОС-В.Т., влязло в законна сила на 03.04.2024 г.
е поставен под пълно запрещение, след което с решение на органа по
настойничество и попечителство към Община Г. О. за негов настойник била
определена съпругата му С. Й.. Намира, че към датата на подписване на
процесния договор не е могъл да разбра свойството и значението на
извършеното, поради което счита че договорът е нищожен поради липса на
съгласие. Иска от съда да прогласи процесния договор за нищожен на
основание чл. 26, ал.2, предложение второ от ЗЗД поради липса на съгласие.
Претендира разноски.
В писмения отговор на исковата молба ответното дружество „Банка
ДСК “ЕАД, чрез юрисконсулт В. Илиева заема становище, че исковата молба е
неоснователна. Не оспорва сключването на договора за кредит за текущо
1
потребление в размер на 15 000 лв., със съответната разплащателна сметка.
Посочва, че към тази сметка ищецът има издадена банкова дебитна карта,
съгласно допълнително споразумение за издаване и обслужване на дебитна
карта от 19.01.2023, която била получена лично от ищеца на 06.02.2023 г.
Възразява срещу твърденията на ищеца, посочвайки че към датата на
сключване на договор дружеството не е било уведомено, че Ц. Й. е поставен
под пълно запрещение. Това се случило няколко месеца по-късно на
09.09.2024 г. Дружеството счита, че е действало добросъвестно, като кредита
бил отпуснат в съответствие правилата на банката. Посочва, че при сключване
на договора Й. е представил лична карта с подпис върху нея, издадена на
30.03.2023 г. Оспорва да му е представена личната карта без подпис, издадена
на 06.06.2024 г. Твърди, че кредита е отпуснат по разплащателната сметка на
ищеца, като банковата му сметка била заверена на 07.05.2024 г. със сума в
размер на 15 000 лв. Твърди и представя доказателства, че на 07.05.2024 г.
ищецът на каса е изтеглил сумата от 11 900 лв., за което прилага операционна
бележка. След тази дата ищецът чрез АТМ е изтеглил на 07.05.2024 г. - 400
лв., на 16.05.2024 г. - 100 лв., 21.05.2024 г. - 50 лева, на 09.09.2024 г. – 1000 лв.
На 07.10. 2024 г. на каса били изтеглени 650 лв., за което прилага операционна
бележка. Банката счита, че е отговорност на роднините на запретения да
вземат всички необходими мерки, за да избегнат неблагоприятни последици за
запретения и неправилно те се прехвърлят на банката. По изложените
съображения намира иска за неоснователен. Претендира разноски.
По предявения при условията на евентуалност насрещен иск „Банка
ДСК“ЕАД иска от съда да осъди Ц. Й. да върне сумата от 13865, 72 лв.,
представляваща незаплатена главница по Договор за кредит за текущо
потребление, сключен на 07.05.2024 г. Ищецът по насрещния иск счита, че е
действал добросъвестно, не е бил уведомяван за поставянето под запрещение
на Ц. Й., като същото уведомяване е настъпило едва на 09.09.2024 г. Намира,
че настойникът на запретения не е положил дължимата грижа, с оглед
избягване на неблагоприятните последици от действията на запретения, както
и че не е изпълнил вмененото му с чл. 8, т. 3 ЗБДС задължение да съхранява
личните документи на запретения.
Ответникът по насрещния иск - Ц. Й., чрез настойника си го оспорва.
Намира го за недопустим, евентуално за неоснователен. Посочва, че сумата по
кредита не е била усвоена от него, а от трето лице. Намира, че банката не е
2
положила дължимата грижа, за да защити интереса на Й.. Счита, че
настойника на запретения не е в състояние да уведоми всички институции за
поставянето на Й. под запрещение. Намира, че банката предвид състоянието
на Й. и наличието на трето лице до него, не е следвало да дава отпуснатата
сума пари. Счита, на основание поведението на банковите служители, че Й. е
станал жертва на измамна схема. Недоумява как може запретен човек да
изтегли на каса в банката-07.10.2024г., чрез служителя Десислава Стефанова
Лисичкова сумата от 643 лв. при положение, че Й. е с лична карта без подпис.
Оспорва всички плащания извършени от името на Й. и подписа му на всички
документи върху платежни от банка ДСК за усвояване на кредита 07.05.2024
г., за теглена на каса за сумата 11 900 лв. на 07.05.2024 г., както и теглене на
каса на 07.10.2024 г.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Не се спори, че с решение № 110/27.02.2024 г. по гр. д. №549/2023 г. на
Окръжен съд-В.Т. Ц. И. Й. е бил поставен под пълно запрещение. Решението е
влязло в законна сила на 03.04.2024 г.
От приложеното към ИМ удостоверение с изх. № 5/25.04.2024 г. се
установява, че органът по настойничество при Община Г. О. е определил за
негов настойник съпругата му С. М. Й..
Не е спорно по делото, че на 07.05.2024 г. Ц. И. Й. е сключил със
служител на „Банка ДСК“ АД договор за кредит за текущо потребление за
сумата от 15 000 лв. и срок на издължаване 84 месеца.
За доказване на насрещната си искова претенция, ищецът по НИ е
представил погасителен план към договора за кредит за текущо потребление,
извлечение за периода 01.05.2024 г. до 24.01.2025 г., допълнително
споразумение от 19.01.2023 г. за издаване и обслужване на дебитна карта и
нареждане разписка от 07.05.2024г. за това, че Й. е получил в брой сумата от
11 900 лв. от разплащателна сметка, с подпис в графа получих сумата, както и
нареждане разписка от 07.10.2024 за това, че е получил в брой сумата от 650
лв.
Относно спорните по делото обстоятелства са събрани гласни
доказателства. От показанията на св. К. Ц.ова Й., дъщеря на запретения, се
установява, че баща й е казал, че е изтеглил на каса сумата от 11 900 лв., която
3
ден - два по-късно дал на свой приятел, който му обещал да правят бизнес
заедно.
От показанията на Е.М. С. – служител на „Банка ДСК“, се установява,
че помни клиента, т.к. бил идвал в клона на банката, в който работела, за да
тегли кредит. При подаване на документите бил с придружител. Посочва, че
след като се въведат данните на клиента в компютърно информационната
система на банката, системата определя дали да се отпусне кредит или не, и в
какъв размер. Сочи, че процесът е автоматизиран.
От приложеното по делото заключение по съдебно счетоводна
експертиза се установява, че сметката на Й. е захранена със сумата по кредита
от 15 000 лв. на 07.05.2024 г. Изтеглените на каса суми били в размер на
12 550 лв., а чрез АТМ устройства 1550 лв. Плащанията, които са постъпили
по този заем, били в размер на 1134,28 лв.
Изложената по-горе фактическа обстановка, налага следните правни
изводи:
Предявеният установителен иск за нищожност на договор с правно
основание 26, ал. 2 , предл. 2 ЗЗД е предявен от заемополучателя Ц. И. Й.,
чрез настойника му С. М. Й., за който законът предвижда правен интерес,
поради което този иск е допустим и следва да се разгледа по същество.
Тежестта на доказване на правото за установяване нищожността на сделката
пада върху ищеца. В негова доказателствена тежест е да установи, че е
сключил с ответника процесния договор за кредит, че той страда от порок,
водещи от нищожност, а именно, че към момента на сключване на договора е
бил поставен под пълно запрещение, т. е. липсва съгласие. В случая и по двете
предпоставки, а именно, че е сключен договор за кредит за текущо
потребление от 07.05.2024 г. и че ищецът е поставен по пълно запрещение с
решение № 110/27.02.2024 г. по гр. д. № 549/2023 г. по описа на ОС-В.Т., са
безспорни между страните, поради което съдът намира предявения иск за
основателен, като процесния договор следва да бъде обявен за нищожен, т.к. е
сключен поради липса на съгласие (относно правната квалификация - арг. от
ТР № 5/2020 по т. д. № 5/2020 г. на ОСГТК ВКС).
Относно насрещния иск с правно основание чл. 34 ЗЗД, вр. чл. 55, ал. 1,
вр. чл. 58 ЗЗД:
4
Съгласно чл. 34 ЗЗД, когато договорът бъде признат за нищожен или
бъде унищожен, всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко,
което е получила от нея. Даденото в случая е въз основа на нищожен договор,
поради което страната, която е получила пари, дължи връщането им изцяло.
По делото е представен заверен препис от нареждане-разписка от 07.05.2024г.
за това, че Й. е получил в брой сумата от 11 900 лв., изтеглена от
разплащателна му сметка, с подпис в графа получих сумата, както и
нареждане разписка от 07.10.2024 за това, че е получил в брой сумата от 650
лв. Съдът намира, че подписвайки документа, ответникът по насрещия иск е
удостоверил неизгоден за него факт, който има силата на извънсъдебно
признание и важи срещу своя издател. Поради това съгласно практиката на
ВКС, създадена по реда на чл. 290 ГПК, разписките в частта, с която страните
са направили изявление за получаване на процесните суми, има характер на
разписка за плащане. Когато частният свидетелстващ документ удостоверява
неизгодни за издателя си факти, той има доказателствено значение за
стоящите вън от него факти, до които се отнася удостоверителното изявление.
В този случай твърдението, че признатият от издателя факт всъщност не се е
осъществил, представлява оспорване на съдържанието на документа в
съответната част. В този смисъл е постановено по реда на чл. 290 ГПК,
решение по гр. д. № 159/2012 г. на ВКС, III г. о., в което се приема, че
„недееспособността, като основание за унищожаване, засяга волеизявлението
на лицето да се разпорежда с имуществото си лично, без съгласието на
родителя или попечителя. Затова унищожаемостта поради недееспособност
засяга разпоредителната /диспозитивната/ част от сделката и не засяга тази
част, която съдържа изявление за знание. Това е частта, която свидетелствува,
че цената е платена, респ. получена от продавача. Изявленията за знание се
преценяват с оглед на тяхната истинност и касаят факти извън психиката на
автора, които могат да бъдат верни или неверни. В тази част договорът има
характер на частен свидетелстващ документ за изявление за знание с характер
на извън съдебно признание на факта, че цената е получена от продавача,
което е оттегляемо. Затова за оборване на факта на плащане са допустими
всички доказателствени средства.“ Решение № 320 от 15.01.2013 г. на ВКС по
гр. д. № 94/2012 г., III г. о., ГК, допълва горното, като се приема, „че
частичната недееспособност на ответницата е засегнала само волеизявлението
й за разпореждане с недвижимия имот без съгласието на попечителя й, а
5
изявлението че е получила цената по договорите, като изявление за факт,
стоящ извън психиката й, не е унищожаемо, то е само вярно или невярно, и е
оттегляемо - в процеса на делото ответницата е отрекла да е получила някаква
сума по сключените договори, но не е успяла успешно да обори чрез
представените доказателства факта на плащане.“
Следователно, когато обективираното в документа изявление
принадлежи на подписалото го лице, но това изявление не е вярно, защото не
съответства на обективната действителност, документът е автентичен, но с
невярно съдържание. Доказателствената тежест за установяване неверността
на удостовереното обстоятелство за получаване на цената е на страната, която
оспорва направеното от нея удостоверително изявление, т. е. на страната,
която твърди, че признатият от нея факт в действителност не се е осъществил.
Становището на ответника по насрещния иск, че сумата от 11 900 лв.
изтеглена на каса на 07.05.2024 г. и изтеглената на каса от 07.10.2024 г. сума не
е получена реално от него, представлява по своята същност оспорване на
верността на направеното удостоверително изявление, че признатият от него
факт в действителност не се е осъществил. Същият не е представил
доказателства, които да установяват неистинност на документа в посочената
част, респективно не е опровергал направеното от него изявление за
получаване на съответните суми. С представените разписки и показанията на
св. С. се установи, че банката е предоставила в реална фактическа власт на Ц.
Й. договорената парична сума - първоначално 11 900 лв., а в последствие и
останалите. Поради изложените съображения се налага изводът, че ответникът
по НИ дължи връщане на получената от него цена в размер на общо 13 865,72
лв., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на насрещната
исковата молба до окончателното изплащане.
По възражението на ответника по насрещния иск, че сумата е била
предадена от Ц. И. Й. на лице от ромски произход, или на друго лице:
Разпоредбата на чл. 34 ЗЗД предвижда при нищожност или
унищожаемост на договор страните да си възвърнат това, което са получили
по силата на каузалното правоотношение. В този смисъл при уважаване на
иска по чл. 26, ал. 2 предл. второ ЗЗД, насрещният осъдителен иск се явява
основателен. Дължи се връщане на полученото от страната по нищожния
договор. Когато задълженият да върне полученото е недееспособен, предмет
6
на неговото задължение е само онова, което е отишло в негова полза. /чл. 58
от ЗЗД/. Ако представителят на това лице се е възползвал от полученото по
договора, то той дължи връщането. Ищецът по насрещния иск установи, че
сумата е изтеглена от запретения на каса с притежаваната от него лична карта,
както и чрез АТМ устройство/банкомат с притежаваната от титуляра кредитна
карта, но не е установил дали сумата е употребена от титуляра или от неговия
законен представител и настойник. Няма наведени твърдения, че картата/те са
ползвани от друго лице, а не от Ц. И. Й., поради което това обстоятелство не е
подлежало на доказване. Обстоятелството, че на каса на запретения е била
предадена сумата от 11 900 лв. на 07.05.2024 г. и сумата от 650 лв. на
07.10.2024 г. се установи безспорно, за което са гореизложените мотиви.
Съгласно разпоредбите на СК /чл. 164 и сл./ настойникът управлява
имуществото на запретения и го представлява пред трети лица като дължи
спрямо имуществото му да полага грижа на добър стопанин и в негов интерес.
Поради това дори при липса на преки доказателства за усвояване на сумата
лично от поставения под запрещение, е налице презумптивно
облагодетелстване на същия с тази сума /дори чрез настойника му – арг. от чл.
165, ал.1 СК/. При установяване на другата материална предпоставка, че е
налице усвоена по размер парична сума от титуляра на картата, искът е
основателен и подлежи на уважаване. От изслушаното заключение на СчСЕ се
установява, че е усвоена сума в размер на 12 550 лв. на каса, чрез АТМ
/банкомат устройства сума в размер на 1550 лв. в интервала 07.05.2024 г.
07.11.2024 г. Вещото лице е посочило дължима към датата на изготвяне на
заключението сума по договора в размер на 14 298,93 лева, в която сума са
включени и начислени лихви съгласно договора и общите му условия.
Същевременно съдът отчита извършеното погасяване на част от сумите по
кредита с описаните в заключението вноски от титуляра. Тези суми не
подлежат на връщане на банката, тъй като с тях е редуцирано полученото въз
основа на договора. Лихви не се дължат тъй като договорът е унищожен, а
единствено той е основание на претендираното обезщетение.
Възстановяването на сумите лежи на плоскостта на неоснователното
обогатяване. Съдът намира, че се дължи единствено реално употребената по
кредитния лимит сума, която възлиза на 14 100 лева. Ищецът по насрещния
иск е предявил сумата от 13 865,72 лв., като с оглед диспозитивното начало до
тази сума следва да бъде уважен искът му. Именно в този смисъл следва да
7
бъде тълкувана разпоредбата на чл. 58 вр. чл. 34 от ЗЗД, а не във вложения от
ответника по насрещния иск смисъл.
Всички останали доводи на ищеца са неотносими към настоящия правен
спор. Не се установява, че служител на банката да е действал
недобросъвестно, а и както се изясни от разпита на свидетеля С. отпускането
на кредит в банката се извършва, чрез автоматизиран софтуер, като
служителите нямат влияние по отношение на решението за отпускането му
или отхвърлянето на молбата. Не се установи, служител на банката или
банката да са били известявани, че ищецът е поставен под пълно запрещение,
поради което като цяло доводите на ищцовата страна са неотносими и
неоснователни към настоящия правен спор. Напротив установява се, че
въпреки задължението, което има настойника на основание чл. 8, ал. 1, т. 3 от
Закона за българските лични документи, същият не е съхранявал личните
документи на поставеното под пълното запрещение лице, поради което са
настъпили и гореизложените последици.
По претенциите за разноски:
И двете страни са направили искания за присъждане на разноски по
делото. При този изход на спора съдът намира, че по главния иск разноски в
полза на ищцовата страна не следва да се присъждат, т.к. ответникът с
поведението си не е дал повод за сключване на договора, съответно за
образуване на делото. Задължение на близките, на настойника на ищеца е да
предприема мерки, чрез които да контролира поставеното под пълно
запрещение лице, така че то да не разпилява имуществото си, свободно да
сключва договори с кредитни и финансови институции, да борави с банкова
карта и т.н.
Съобразно изхода на спора по насрещния иск и чл. 78, ал.1 от ГПК,
ответникът по него следва да бъде осъден да заплати на ищеца заплатените от
такси и разноски, съразмерно с уважената част от иска. Следователно
ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 554,63 лв. – държавна такса
по насрещния иск, сумата от 350 лв. депозит за възнаграждение на вещото
лице, както и сумата от 480 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено
от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 2, вр. ал.1 от НЗПП, или
общо съдебно-деловодни разноски в размер на 1384,63 лв.
Водим от горното, съдът
8
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН, по искане на С. М. Й. ЕГН **********,
действаща като настойник на поставения под пълно запрещение с решение №
110/27.02.2024 г. по гр.д. № 549/2023 г. на ОС – В.Т. Ц. И. Й., ЕГН**********,
– двамата с адрес: гр. Г. О., ул. „***“ № 70, на основание чл. 26, ал. 2, предл.
второ от ЗЗД - поради липса на съгласие, договор за кредит за текущо
потребление от 07.05.2024 г., сключен между Ц. И. Й., ЕГН********** и
„Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, чрез който на ищеца е отпуснат кредит за
текущо потребление в размер на 15 000 лв., със срок за издължаване 84
месеца, по разплащателна сметка № ******, като сключен от недееспособно
лице Ц. И. Й., ЕГН**********, което към момента на сключването му е било
поставено под пълно запрещение.
ОСЪЖДА Ц. И. Й., ЕГН**********, действащ чрез настойника си С. М.
Й. ЕГН **********, да заплати на „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, гр. С.,
сумата от 13 865,72 лева, представляващи реално усвоена от титуляра на
сметката сума по договор за кредит за текущо потребление от 07.05.2024 г. по
разплащателна сметка № *****, на основание чл. 55, вр. чл. 34 и чл. 58 от ЗЗД,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на насрещната искова
молба – 03.02.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, Ц. И. Й., ЕГН**********,
действащ чрез настойника си С. М. Й. ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ „Банка
ДСК“ АД, ЕИК *********, гр. С., сумата от общо 1384,63 лв.,
представляваща съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част от
насрещния иск.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд-В.Т..
Съдия при Районен съд – Г. О.: _______________________
9