Р Е Ш
Е Н И Е N
гр. Сливен, 08.07.2019 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито
заседание на осми юли през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ
Мл. с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА
при участието на прокурора ………и при секретаря , като разгледа докладваното
от М. Сандулов гр. д. N по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 435 ал.2 т.7 от ГПК.
Подадена е жалба от пълномощника на длъжника „ДАН-92“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление ************* против постановление на ЧСИ, с което са приети
разноски на взискателя по изпълнителното дело в размер на 1800 лева,
представляващи адвокатско възнаграждение. Твърди се, че жалбата е допустима, а
адвокатското възнаграждение е прекомерно. По делото е подадена единствено молба
за образуването и не е поискано извършването на конкретни изпълнителни
действия. Действията са извършени служебно от ЧСИ. Адвокатското възнаграждение
се явявало прекомерно спрямо действителната и правна сложност. Целият дълг е
платен в едноседмичен срок от връчването на ПДИ. Прави се искане за отмяна на
постановлението за разноските и се иска при частично отхвърляне на жалбата да
се извърши съдебно прихващане в частта за разноските.
Насрещната страна – взискателят,
не е взел становище по жалбата.
В писмени мотиви ЧСИ е изложил фактологията по делото и
счита жалбата за допустима и частично основателна. Сочи за неоснователно
твърдението, че на взискателя изобщо не се дължат разноски.
От фактическа страна е установено следното:
С молба от 14.02.2019г. взискателят „Фамозо Лайн“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище в
гр. София, чрез пълномощник е поискал да бъде образувано изпълнително дело
срещу длъжника „ДАН-92“ ЕООД. Към молбата са били приложени пълномощно, както и
договор за процесуално представителство, в който е посочено, че е договорено
възнаграждение в размер на 1 800 лева, които са платени в брой. С
разпореждане на ЧСИ от 14.02.2019г. е образувано изпълнителното дело срещу
длъжника за сумата от 24 832,14 лева, представляваща главница, ведно със
законната лихва върху нея считано от 31.03.2017г.до окончателното и изплащане и
е приет като разноски адвокатският хонорар в размер на 1800 лева. На длъжника е
изпратена покана за доброволно изпълнение, която е била връчена на 28.02.2019г.
ЧСИ е наложил запори на средствата по банковите сметки на длъжника и на
07.03.2019г. по сметка на ЧСИ е постъпила сума равна на сумата, посочена в
запорното съобщение.
Настоящият състав приема следното:
С Тълкувателно решение № 3/2015 г. по Тълкувателно дело № 3/2015 г ОСГТК приема,
че на обжалване по чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител,
с който се определя задължение на длъжника за заплащане на разноски по
изпълнението. Съгласно чл. 434 от ГПК съдебният изпълнител е задължен да
документира извършеното от него изпълнително действие чрез изготвяне на
предвидения за целта протокол, в който наред с другите факти се посочват и
направените разноски по изпълнението. Според върховните съдии това
документиране по съществото си е произнасяне на съдебния изпълнител по
отношение на разноските по изпълнението, но липсва законово задължение при
приключване на всеки отделен изпълнителен способ или на производството по
принудително изпълнение всички произнасяния по разноските по реда на чл. 434 от ГПК да бъдат обобщени в един окончателен акт на съдебния изпълнител, в който да
се определи общото задължение на длъжника за разноските по изпълнението. При
липсата на такова законово задължение, то не може да бъде създадено по
тълкувателен път. Затова използваният в чл. 435, ал. 2 ГПК израз „постановление
за разноски“ следва да се тълкува не в буквалния смисъл, а като всеки акт на
съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за
разноски по изпълнението. С оглед на приетото жалбата се явява допустима.
Разгледана по
същество, съдът намира жалбата за основателна. Дължимите разноски за адвокатско
възнаграждение следва да бъдат определени на базата на конкретните изпълнителни
действия, които съдебният изпълнител прецени, че са били извършени, както и с
оглед фактическата и правна сложност на изпълнителното дело. Съгласно
разпоредбата на чл.10, ал.1, т.1 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, размерът на възнаграждението за образуване на
изпълнително дело е 200 лв., а съгласно т.2 за процесуално представителство,
защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с
цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения,
посочени в чл.7, ал.2, което в случая, с оглед дължимата по изпълнителния лист
сума размерът на това възнаграждение е 710 лева.
Освен подаването на
молба за образуване на изпълнително дело и посочването в нея на способа за
изпълнение, съобразно разпоредбата на чл.426, ал.2 ГПК по молба на процесуалния
представител на взискателя не са извършвани други изпълнителни действия, а
изпълнителното дело за събиране на парично вземане не се отличава с фактическа
и правна сложност, предвид на което, както и с оглед размерът на
вземането на взискателя по процесния изпълнителен лист, приетия от ЧСИ като
разноски по изпълнителното дело адвокатски хонорар в размер на 1800 лв. се
явява прекомерен. Същият следва да бъде редуциран до минималните размери,
предвидени в чл.10, ал.1, т. и т.2 от Наредба №1/2004г., а именно 200 лева за
образуване на изпълнително дело и 710 лв. за процесуално представителство по
него, или адвокатско възнаграждение в общ размер на 910 лв.
На жалбаподателя се дължат разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева редуциран до минималните
размери, предвидени в чл.10, ал.1, т.5 от Наредба №1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения с оглед на уважената част от жалбата.
В исковият
граждански процес страните по делото могат да осъществят прихващане между вземанията
на ищеца и ответника. Настоящото производство обаче няма такъв характер,
поради което не следва да бъде уважавано искането за прихващане.
Ръководен от гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ разпореждане от
27.02.2019г. на ЧСИ Г. Г. рег.№ 915 по изпълнително дело № 20199150400315 в
частта за разноските – т.2 от разпореждането, като НАМАЛЯВА поради
прекомерност, на основание чл.78, ал.5 ГПК размерът на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на взискателя от 1800 /хиляда и
осемстотин/ лв. на 910 лв. /деветстотин и десет лева/.
ОСЪЖДА „Фамозо Лайн“ ЕООД с ЕИК *********
със седалище в гр. София да заплати
на „ДАН-92“ ЕООД с ЕИК ********* сумата
100 /сто/ лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: