Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 09.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXVс. в
публично съдебно заседание на тридесети
юни две хиляди двадесет и първа година
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
при
участието на секретаря Елица Трифонова след като разгледа докладваното от
съдията гр. дело №8452 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са
искове с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.26, ал.1, пр.3
от И.А. Иванов срещу „У.Б.“АД за осъждането на ответника
да заплати на ищеца сумата от 15 975 лева, представляваща получена без правно основание от недължимо
надвзети суми от платени вноски за главница, лихви и такси поради промяна в
обменния курс на швейцарския франк спрямо лева, за периода 14.07.2015г. до
22.07.2020г. по договор за ипотечен кредит №**/01.09.**г., ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на иска 22.07.2020г. до окончателно заплащане на вземането и
прогласяване нищожността на клаузата на чл.10,ал.9 от договора.
В
исковата молба се излага, че на 01.09.**г. ищецът е сключил с „Банка Хеброс“ АД
/чийто правоприемник бил ответната банка/договор за ипотечен кредит №**, по
силата на който страните договорили предоставянето на банков кредит в размер на
57 700 CHF.
Впоследствие ищецът сключил с ответника Анекс №1/13.09.**. за предоговаряне на
условията по кредита, а впоследствие Анекс №2/03.11.**., с която страните
договорили условията, свързани с вливането на „Банка Хеброс“ АД в ответната „У.Б.“АД. Твърди се, че ищецът като по –слабата страна
в кредитното правоотношение – потребител поел изцяло валутния риск от
повишаване на курсовата стойност на валутата по кредита – швейцарски франк. Сочи
се, че е ноторно известно, че курсът на швейцарския франк се увеличил
драстично, което довело до значително повишаване на месечната погасителна
вноска спрямо курса на платежното
средство, в което потребителят получавал своите доходи – български лев. Излага
се, че при отпускане на кредита кредиторът разполагал с необходимата
информация, че франкът се определя като „валутно убежище“ , което означавало,
че всички големи играчи на борсите и
спекулантите в моменти на кризи започвали да купуват швейцарски франкове, за да
запазят стойността на парите си, което увеличавало цената на франковете спрямо
останалите валути и щяло да доведе до поскъпването на швейцарския франк. Твърди
се, че банката като търговец разполагала с нужните професионални знания и е
могла да прогнозира как ще се променя курса на франка с ясен тренд на
покачване, което щяло да доведе до увеличаване стойността му спрямо лева и
спрямо еврото и оттук реализиране на свръхпечалба за банката за сметка на
потребителите, които щели да понесат валутния риск от покачването на франка.
Твърди се, че ответната банка се е обогатила неоснователно за сметка на
потребителя, тъй като клаузите от процесния договор, предвиждащи прехвърлянето
върху ищеца на всички икономически неизгоди от повишаване на курса на швейцарския
франк са нищожни като неравноправни. Посочени са решения на Съда на ЕС в тази
връзка.
Счита
се, че банката не е представила цялата релевантна информация на ясен и
разбираем език по такъв начин, че ищецът да разбере валутния риск и по
–специално да разбере как евентуалните промени на обменния курс ще рефлектират
върху възможността му да престира във швейцарски франкове. Сочи се, че банката
не е разяснила на ищеца преди сключването на договора, че швейцарският франк
може да се оскъпи драстично спрямо българския лев, нито му е предоставила
възможните промени в обменните курсове и свързаните с тях валутни рискове.
Излага се, че банката е разполагала с информация и е имала нужната експертна
компетентност, че предстои скок на стойността на швейцарската валута и въпреки
това тази банка е предлага тези кредити. Фактът, че банката е разполагала с
тази информация се извличал и от съдържанието на чл.10,ал.9 от договора, който
ясно говорел, че нейните служители са разполагали с информация за възможността
франка да поскъпне спрямо лева/евро.
Именно защото банката е разполагала с информация за движението на франка на
валутните пазари, с тази бланкетна клауза, включена в съдържанието на всички
договори за кредит, предоставени в швейцарски франкове, банката е наложила на
кредитополучателите да декларират, че са запознати с възможността за промяна на
курса на шв. франк спря0мо лева/евро и превалутирането да доведат до повишаване
размера на погасителните вноски в евро/лева и че приемат да носят изцяло за
своя сметка валутния риск и че се съгласяват да приемат всички евентуални вреди
, произтичащи от промяната на валутните курсове. Декларацията, обективирана в чл.10,ал.9 от
договора не била равнозначна на реално изпълнение на задължението на търговеца
да предостави достатъчно преддоговорна информация и да информира потребителя за
възможно драстично увеличаване на курсовата стойност, за риска от това
увеличение и по какъв начин това изменение ще окаже влияние върху финансовото
му задължение чрез разяснения и представяне на възможните промени в обменните
курсове, които да доведат до знанието му достатъчно по обем и съдържание
информация, необходима за вземане на решение дали да сключи кредитната сделка.
Сочи се, че декларативната клауза била типова, бланкетна, поради което с нея
било извършено само формално, а не реално и достатъчно информиране на
потребителя за валутния риск. Излага се, че за да бъде реално информиран
потребителя,а банката да е добросъвестна, било необходимо възможността за
поскъпване на франка да бъде детайлно разяснена преди сключването на договора,
както и обстоятелствата, за които
потребителят декларира информираност да следват от ясни и прозрачни условия на
договора. Твърди се, че съществените параметри на процесния договор са лишени
от тези характеристики, а именно не били разяснени факторите, които определят
курсовете на търговците при валутни сделки, обстоятелството, че шв. франк е
валута, която запазва висока курсова стойност в случаите на криза,
възможностите за драстично поскъпване на тази високорискова валута спрямо
другите валути особено в случаи на икономически сътресения, исторически ниските
нива на шв. франк към момента на отпускане на кредита, котировката на франка в
дългосрочен план и др. В декларацията по чл.10,ал.9 от договора не било ясно
обозначено, че валутният риск е обусловен не от поведението на самата банка, а
от принципно спекулативния характер на обвързване на задълженията с валута,
чийто курс спрямо местната валута не бил контролиран в страната. Когато не били
ясни конкретните обстоятелства, върху които определен фактор можел да влияе,
знанието за фактора, че съществува валутен риск не носело информация за
механизма и действието му и резултатите от проявлението му.
Твърди
се, че банката не е разяснила на ищеца при сключване на договора съществени
негови условия : обстоятелството, че шв.франк е стабилна валута за разлика от
българския лев; възможните промени в размера на месечната погасителна вноска
спрямо българския лев с оглед преценка възможностите на ищеца да изплаща
кредита и възможността в случаите на икономически сътресения и кризи общата
себестойност на кредита, преизчислени по актуалните курсове на чуждата
валута към датите на престиране на
съответната вноска да надвишава значително същата себестойност спрямо курса на
франка към датата на усвояване на кредита; конкретните икономически дадености
към момента на сключване на договора, а именно исторически ниските нива на
шв.франк, високите курсови разлики в периода на кризата през 1997г. и
очакваните тенденции за повишаване на курса му.
Относно
изискванията за добросъвестност се извличат аргументи от чл.147,ал.5 ЗЗП, която
се сочи, че може да служи за индиция за волята на законодателя. Излага се, че
от включването на клаузата на чл.10,ал.9 в договора не може да се правят изводи, че е извършено
дори и минимално оповестяване на носения от кредитополучателя валутен риск.
Твърди се, че въпреки декларирането в чл.10,ал.9 от договора потребителят е
останал неинформиран за начина, по който промяната във валутния курс може да повлияе върху
съдържанието и обхвата на конкретното му задължение за погасяване на кредита,
което било в нарушение на изискването за недобросъвестност по чл.143 ЗЗП.
В срока по чл.131 ГПК ответната страна срещу „У.Б.“АД е депозирала отговор на исковата молба, в който е изразено становище за неоснователност на предявените искове.
Счита се, че исковата молба е нередовна, тъй като се претендират три
различни вземания в рамките на обща искова сума. Сочи се, че защитата на
банката по повод доказване на основание за получаване на исковата сума е в
зависимост от вида на процесното вземане.
Сочи се, че искът за прогласяване на нищожност на чл.10,ал.9 от
договора е недопустим поради липса на положителна процесуална предпоставка.
Излага се, ищецът няма интерес да иска прогласяване на нищожност на тази
клауза, защото тя нямала отношение към претенцията му с правно основание
чл.55,ал.1, пр.1 ЗЗД. Това било така, тъй като в чл.10,ал.9 от договора се
говорело, че потребителят поема риска от повишаване на месечните погасителни
вноски от кредита при издължаването му в български лева, в резултат на
приложен по-висок лихвен процент,
съгласно действащите лихви по лихвения бюлетин за физически лица.
Неблагоприятните последици от повишаване на обменния курс на шв.франк се
свързвали с повишаване на месечните погасителни вноски, ако се правели в
български лева, т.е. в хипотезата на по-неблагоприятно олихвяване на кредита в случай на превалутиране от шв.
франкове в български лева. В процесния случай ищецът не бил поискал
превалутиране на кредита в български лева, въпреки че има право едностранно да
го направи по всяко време при условията на чл.10,ал.4 от договора, като банката
не можела да му откаже превалутиране. Следователно ищецът не бил заплащал
по-високи вноски при условията на превалутиран кредит. След като рискът п
оспорваната като неравноправна клауза не бил осъществен през процесния период,
то ищецът нямал правен интерес да иска прогласяване на нищожност на цитираната
разпоредба.
Твърди се, че банката не е получила без основание платените от ищеца
суми по процесния договор за кредит. Чл.2,ал.2 от договора предвиждал
кредитната сума да се преведе по банковата сметка на ищеца в шв. франкове.
Погасяването на кредита съгласно чл.4,ал.1 също се извършвало в шв. франкове.
Следователно, ако за процесния период обменният курс на шв. франк спрямо
българския лев се бил променил в посока
поскъпване на чуждестранната валута спрямо българския лев спрямо нивата от
датата на сключване на договора за кредит, ищецът не бил заплатил повече
шв.франкове от дължимото по погасителен план. Банката била получила всички
изплатени суми по погасителните вноски на валидно правно основание, защото
вноските били направени в чуждестранна валута, в която бил отпуснат кредита и в
която било уговорено погасяването му. Основание за получаване на уговорените
погасителни вноски били действителни клаузи в договора за кредит.
Невярно било твърдението на ищеца, че като икономически по-слаба страна
в договорното правоотношение той бил поел изцяло валутния риск от повишаване на
курсовата стойност на шв. франк. В договора имало две разпоредби, които се
отнасяли до валутния риск от повишаване на курсовата стойност. И двете клаузи
били уговорени в полза на ищеца. Чл.10,ал.4 от договора предоставяла на кредитополучателя
– ищец правото по всяко време по негова преценка срещу заплащане на комисионна
да поиска превалутиране на кредита в български лева или евро. Така той бил
защитен от валутния риск за трайно повишаване на курсовата стойност,защото
можел по всяко време да поиска превалутиране на кредита по търговски курс
„купува“ на банката към датата на превалутирането и при прилагане на лихвени
проценти за превалутирания кредит в лева, съгласно действащия лихвен бюлетин за
физически лица за съответната валута и съответния вид кредит. Банката не била
уговорила в своя икономическа ползва възможност за превалутиране в случай на
отслабване на швейцарската валута.
Чл.10,ал.5 от договора предоставял втора възможност за превалутиране на
кредита, която била отново в полза на ищеца. Било въведено право на банката
служебно да превалутира заема в лева или в евро по търговския курс „купува“ на
банката към датата на превалутирането и при прилагане на лихвени проценти за
превалутирания кредит в лева, съгласно действащия лихвен бюлетин за физически
лица за съответната валута и съответния вид кредит. Това право на служебно
превалутиране било в полза на икономически по –слабия потребител, макар че се
упражнявало от банката. Предпоставките за него настъпвали, ако средната стойност
на шв. франк към българския лева за текущо полугодие, определена като усреднена
стойност на ежедневните котировки на фиксинга на БНБ за шв.франк за съответното
полугодие, се повиши с 20 % в сравнение със средната стойност на шв. франк към
българския лев за полугодието, през което е отпуснат кредитът. Това била
защитна клауза в интерес на потребителя, упражнявана от банката.
Оспорва се твърдението на ищеца, че банката разполага с необходимата
информация, че франкът се определя като „валута убежище“ и че всички големи
играчи на борсите и спекулантите в
моменти на кризи започвали да купуват шв. франкове, за да запазят стойността на
парите си, което увеличавало цената на тази валута спрямо останалите валути и
водело до поскъпване на шв. франк.
Оспорва се и твърдението, че банката като търговец знаела как ще се
променя курса на франка с ясен тренд към покачване, което щяло да доведе до
свръхпечалба на банката за сметка на потребителите.
Излага се, че твърденията на ищеца са спекулативни. В тази връзка се сочи,
че нито банката, нито който да е било специалист е бил в състояние да предвиди
настъпването на световната финансова криза през 2008г., поради и което тя е имала такъв всеобхватен характер.
Посочва се като напълно голословно твърдението на ищеца за свърхпечалба
на банката от промените в курса на шв.
франк. Излага се, че банката е отпуснала ипотечен кредит в шв. франкове и е
приемала погасяване в същата валута, което не водело до печалба за банката за
сметка на ищеца. Същевременно и за банката и за ищеца било ясно, че
стабилността на фиксирания курс на еврото спрямо българския лев елеминирала
валутния риск за всяка от страните. Не били нужни специални познания, за да
бъде ясно, че всяка валута различни от българския лев и еврото, носи валутен
риск. Договорът съдържал в чл.10,ал.6
дефиниране на валутния риск като „промяна на фиксинга на БНБ за шв. франк към
български лева или евро за срока на действието на кредита“. Счита се, че
независимо от оправданата засилена защита на потребителя в правото на ЕС, потребителят
следва да бъде разглеждан като разумен човек, който полага нормалната за
оборота грижа на добрия стопанин за собствените си дела, като мярката за тази
нормална грижа била свързана с критерия за добросъвестност по чл.63 ЗЗД.
Ищецът, който сам избрал да получи кредит в чуждестранна валута, не можел да
възразява, че не бил разбрал, че носи валутен риск от промяната на обменния
курс на шв.франк, съответно напълно неоснователно било предположението, че
банката безспорно е знаела за предстоящата световна финансова криза и
отражението й върху обменния курс на шв. франк.
Категорично се оспорва твърдението за някакво знание на банката към
датата на сключване на договора за кредит за предстоящо значително поскъпване
на шв. франк спрямо националната валута. Всички обстоятелства, които банката е
можела да знае при сключване на договора през **г. били продължилият много
години стабилен валутен курс на шв. франк.
Оспорва се твърдението, че банката се е обогатила неоснователно за
сметка на ищеца,защото била прехвърлила изцяло върху него всички икономически
несгоди от повишаване на курса на шв. франк и че тази клауза била
неравноправна. Твърди се, че банката е
получила всички суми по договора на валидно правно основание. Вярно било, че
разходите за ищеца за набавяне на шв. франкове с оглед плащането на погасителни
вноски, били променливи и в някаква част от процесния период са били по-високи,
отколкото към момента на сключване на договора през **г. Сочи се, обаче, че
всеки потребител, който сключва договор за ипотечен кредит за срок от 20 години
с грижата на добър стопанин, бил наясно, че в такъв продължителен период
разходите за закупване на шв. франкове ще бъдат различни, тъй като шв. франк
няма фиксиран курс към българския лева.
Освен това всеки средно интелигентен човек разбирал, че ако не получава
доходи в шв. франкове, а в друга валута, то при получен кредит в шв. франкове
доколко е изгодна месечната му вноска ще зависи от обменния курс на валутата, в
която получава доходите си спрямо шв. франк. Този курс бил извън контрола на
банката. Оспорва се твърдението, че всички икономически несгоди от повишаване
на курса на шв франк са били прехвърлени на ищеца. Отново се сочи, че ищецът е
имал право по всяко време да иска превалутиране на кредита в лева или евро. От
друга страна банката не била уговорила в своя полза реципрочно право да поиска
превалутиране на кредита,ако обменният курс на шв франк спрямо лева или евро се
понижи. При обективен анализ на договорните клаузи се виждало, че ищецът като
потребител по процесния договор разполагал с възможността да се предпази от
неблагоприятна промяна на валутния курс на избраната от него валута по кредита,
с каквато възможност банката не разполагала.
Оспорва се да е налице неравноправност на чл.10,ал.9 съобразно редакцията
на ЗЗП към датата на сключване на
договора. Към 01.09.**г. законът не съдържал разпоредбата на чл.143,ал.2, т.19
ЗЗП. Позоваването от страна на ищеца на това законово правило било
неоснователно, доколкото към момента на сключване на договора такова правило в
закона не било имало. Сочи се, че възможността на ищеца да прецени
икономическите последици от сключването на договора не била правнорелевантно
основание за прогласяване на неравноправна потребителска клауза към датата на
сключване на договора. Нищожността на договорна клауза като най-тежък и
неотстраним порок не можела да бъде преценявана при разширително тълкуване на
закона. Нямало основание за инвокиране на нищожност на чл.10,ал.9 от договора
на основание нормативната рамка на ЗЗП към датата на договарянето. Твърди се,
че към 01.09.**г. действащата редакция на ЗЗП не изисквала от банката да
извършва специална преценка дали потребителят е бил в състояние са прецени
икономическите последици от сключването на договора.
Твърди се, че банката е описала валутния риск по ясен и прозрачен
начин, така че нормално осведомения потребител да няма затруднения да се
ориентира във възможността обменният курс на шв. франк да търпи промени и да
прецени свързаните с това последици. В чл.10,ал.6 от договора бил описан
валутния риск по кредита, което представлявало именно промяната на фиксинга на
БНБ за шв франкове към българския лев или евро за целия срок на действие на
договора. В чл.10,ал.7 от договора бил описан лихвеният риск по кредита, а
именно в резултат на превалутиране да бъде приложен по-висок лихвен процент,
който да доведе до повишаване на месечните погасителни вноски, ако ищецът реши
да превалутира кредита и да продължи да го изплаща в лева. В чл.10,ал.8 от
договора ясно и недвусмислено било обяснено какво означава превалутиране по
смисъла на договора, а именно промяна на валутата, в която се изчислява
стойността на задължението. След тези
текстове следвала атакуваната клауза на чл.10,ал.9, която трябвало да се
тълкува в светлината на останалите договорни клаузи. Смисълът на чл.10,ал.9 от
договора бил банката да уведоми кредитополучателя, че при промяна на фиксинга
на БНБ за шв франкове към български лева или евро се реализира валутен риск,че
в случай на превалутиране, този валутен риск може да има за последица
повишаване на месечните погасителни вноски при издължаване на кредита в
български лева в резултат на приложим към новата валута по –висок лихвен
процент, съгласно лихвения бюлетин на
банката за физически лица. Точно изчисление на повишението във всеки отделен
случай не можело да бъде направено, тъй като към момента на сключване на
договора не било известно коя нова валута може да бъде избрана, в кой момент ще
бъде извършено превалутирането и какво ще бъде нивото на лихвения процент в
момента на превалутирането.
Атакуваната разпоредба на чл.10,ал.9 от договора уведомявала
потребителя, че той носи за своя сметка валутния и лихвен риск, свързан с
промяната на фиксинга на БНБ или превалутирането като тази клауза не била
неравноправна. Банката носела в същата степен както кредитополучателя валутния
и лихвен риск, свързан с промяната на фиксинга или превалутирането. При
понижаване на курсовата стойност на шв. франк банката нямала механизъм за
защита от валутния риск, с какъвто механизъм разполагал потребителя съгласно
чл.10,ал.5 от договора. При превалутиране, извършено по желание на потребителя
при условията на чл.10,ал.4, той можел да избере момент на превалутиране, в
който приложимият лихвен процент по новата валута да бъде по-нисък от лихвения
процент по кредитите, отпуснати и обслужвани в шв. франкове. В този смисъл не
била налице първата предпоставка за неравноправност на договорната клауза –
целият риск от всяка промяна в обменния курс не тежи върху кредитополучателя.
Дори и това да е така, се сочи, че не налице втората предпоставка- клаузата не
създавала значителна неравноправност в ущърб на потребителя между произтичащите
от договора права и задължения на страните. В контекста на целия договор
потребителят носел валутния риск от повишаване на обменния курс на шв.франк, а
банката носела валутния риск от понижаване на този курс. Не била налице и
общата предпоставка по Определение на СЕС по дело С 119/17 – било спазено
изискването за добросъвестност при договарянето. Кредитът бил уговорен и
отпуснат в една и съща чуждестранна валута, избрана от потребителя, а договорът
за кредит ясно и разбираемо посочвал общия валутен риск и риска при
превалутиране на кредита. Не било налице основание банката да поеме част от
валутния риск на потребителя по смисъла на чл.10,ал.6 от договора за кредит при
повишаване на обменния курс на шв. франк спрямо българския лев, защото и
потребителят не поемал част от валутния риск на банката при понижаване на този
курс.
Сочи се, че дори и да има основание за прогласяване нищожността на
чл.10,ал.9 от договора, тази клауза нямала отношение към поддържаната липса на
основание за получаване от страна на банката на ищцовата претенция.
Счита се, че няма разумен и отговорен към делата си човек, за когото да
не е ясно, е при повишаване на обменния курс на шв. франк спрямо лева, той ще
трябва да заплати повече национална валута за едно и също количество шв.
франкове. Поради това неразбирането по какъв начин евентуалните промени на
обменния курс ще рефлектират върху възможността да престира в шв.франкове било
несериозна теза. Юридически такава теза представлявала неизпълнение на
задължението на „нормално осведомения и в разумни граници наблюдателен и
съобразителен потребител“.
Неоснователно било и твърдението, че банката не била разяснила
предварително на потребителя възможността
за драстично оскъпяване на шв. франк спрямо лева. Уговорката в
чл.10,ал.5 от договора доказвала съгласието на страните с конкретна извънредна
хипотеза, а именно хипотезата на значително повишаване на обменния курс на шв.
франк спрямо българския лев с 20 % спрямо референтните стойности през
полугодието, през което е отпуснат кредита. Правело впечатление, че обратната
хипотеза не се обсъждала в договора. Това доказвало, че от самото сключване на
договора потребителят е бил изрично уведомен, че шв.франк може да поскъпне и че
при определено ниво на поскъпване банката има право служебно да превалутира
кредита в лева в интерес на бездействащия потребител.
Несериозно било и твърдението, че банката не била предоставила на
потребителя възможните промени в обменните курсове и свързаните с тях валутни
рискове. С атакуваната клауза на чл.10,ал.9 от договора на ищеца било обяснено
изрично, че е налице риск от промяна на валутния курс. Предвид това било
необосновано ищецът да твърди, че не му било разяснено, че може да има
значителна промяна в обменния курс. Ищецът изрично заявил, че е запознат с
обстоятелствата, които могат да имат неблагоприятно икономическо значение за
него и произтичат от промени в обменния курс и от потенциални по-високи лихвени
проценти на заместващата валута в случай на превалутиране. Това било разяснено на ищеца и предвид
чл.10,ал.6 от договора, който описвал съгласието на страните по това какво
представлява валутен риск. Кредитополучателят бил запознат със смисъла на фиксирания
курс на лева спрямо еврото и отсъствието на валутен риск при избор на тази
валута, което следвало насочи вниманието му към факта, че шв. франк не е евро и
че при избор на валута, която не е евро, той няма как да се ползва от комфорта
на фиксирания курс на БНБ, а цената на шв.франк, както цената на всяка друга
чуждестранна валута ще варира на пазарни принципи. Всички тези обстоятелства
следвало да се считат за ноторно известни в света на пазарната икономика, в
която кредитополучателят бил живял от 1990г. до датата на отпускане на
процесния кредит.
Сочи се, че в целостта си пакетът от разпоредби на чл.10,ал.4-9 от
договора бил създаден, за да изпълни именно изискването за информационна
обезпеченост на кредитополучателя. Твърди се, че банката е предоставила със
самия договор достатъчно ясна и точна информация на ищеца. Към датата на сключване на договора не били
приложими правилата на действащия понастоящем ЗПП, налагащи предоставяне на
преддоговорна информация на потребителите, не бил приет и ЗКНИП. Излага се, че
банката не се е опитвала да заблуди ищеца относно валутния риск, който
съществувал при изтегляне на кредит в чужда валута. Той не бил въведен в
заблуждение, защото точния механизъм за определяне стойността на задълженията
му по договора бил посочен в самия договор, а проект на този договор бил
предоставен на ищеца преди сключването
му. Икономическите причини за отпускане на кредита в шв.франкове били добре
известни на ищеца. Причината за това били по-ниските лихви по кредитите,
деноминирани в шв.франкове. При сключването на договора ищецът разбирал
несъмнено, че сключва договор за кредит в шв. франкове не защото са му били необходими суми в тази
валута, а защото към момента на подписване на договора за кредит по кредите в
тази валута са били предлагани най-ниски годишни лихви.
Оспорва се твърдението на ищеца, че декларацията, закрепена в
чл.10,ал.9 от договора била типова и бланкетна. Съдържанието на декларацията
следвало да се анализира както самостоятелно, така и във връзка с останалите
договори. Пакетът информационни норми в чл.10,ал.4-10 от договора информирал
реално, ясно и в достатъчна степен потребителя за възможното поскъпване на
валутата по договора и последиците от това. Оспорва се законовата необходимост
към момента на сключване на договора потребителя да бъде изрично уведомяван, че
шв.франк е валута, която запазва високи стойности в случаи на криза. Оспорва се твърдението, че
шв.франк е „високорискова“ валута. Оспорва се законовата необходимост към
момента на сключване на договора потребителя да бъде уведомяван изрично, че
тази „високорискова“ валута може да поскъпне „драстично“ спрямо другите валути.
Оспорва се законовата необходимост към момента на сключване на договора
потребителя да бъде уведомяван за историческите нива на шв.франк, както и да
бъде запознаван с котировката на франка в дългосрочен план, да бъде запознаван
с това, че шв. франк не е обвързан с местната валута по начин, уреден за еврото
в чл.29 ЗБНБ. Оспорва се твърдението на ищеца, че в рамките на информационните
си задължения банката е имала и законово задължение да предостави като минимум
примери как покачването на франка ще окаже влияние върху размер на
погасителната вноска, защото погасителната вноска била посочена във франкове и
тя остава една и съща за потребителя независимо дали представлява увеличение
или намаление на курса спрямо курса към
датата на сключване на договора. Оспорва се законовата необходимост към момента
на сключване на договора потребителя да бъде уведомяван изрично, че шв.франк е
стабилна или нестабилна валута за разлика от българския лев, защото преценката
за стабилността на една валута била субективна, волатилна и подвеждащ. Сочи се,
че разпоредбите на чл.10,ал.4-9 достатъчно ясно уведомявали кредитополучателя
за възможните промени на валутната стойност на погасителната вноска спрямо
българския лев като частна проекция на валутния риск във всяко едно отношение.
Твърди се, че тези разпоредби ясно и конкретно посочвали възможната тенденция
за повишаване на обменния курс на
шв.франк, като изрично това било декларирано в чл.10,ал.10 от договора.
Оспорва се твърдението, че банката била злоупотребила с икономически
по-силното си положение и не била предоставила на ищеца реално информацията,
която била включена в съдържанието на чл.10,ал.4-9 от договора.
Подписаното от потребителя съдържание
означавало, че той бил запознат с него и го приемал.
Оспорва се позоваването на чл.147 а, ал.5 ЗЗП в настоящата му редакция,
защото тя не била съществувала към момента на сключване на договора през **г.
Излага се, че към този момент банката
била проявила дължимата и изискуема според тогавашните редакции на
законодателството грижа за информационно обезпечаване на потребителя. Поради
това клаузата за информираност на потребителя, съставена на 01.09.**г.
доказвала изпълнение на банката.
Отправя се възражение за изтекла погасителна давност за всяка
претенция, възникнала преди 22.07.2015г.
Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства по реда на
чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира
следното :
Съгласно Договор за ипотечен кредит №**/01.09.**г.
Банка Хеброс АД е отпуснала на И.А.Й. сумата от 57 700 шв. франка по
разплащателната му сметка в шв. франка, посочена в договора. Съобразно
чл.10,ал.9 от договора кредитополучателят декларира, че е запознат с
обстоятелството, че промяната на фиксинга на БНБ за швейцарски франкове към
български лева или евро/валутен риск/ , както и превалутирането по смисъла на
договора за кредит може да има за последица повишаване на месечните погасителни
вноски по кредита при издължаването му в български лева, в резултат на приложен
по –висок лихвен процент, съгласно
действащите лихви по Лихвения бюлетин на Банката за физически лица. В тази
връзка напълно приема да носи за своя сметка валутния и лихвен риск, свързан с
промяната на фиксинга на БНБ или превалутирането, както и се съгласява да
поеме всички евентуални вреди
/включително и пропуснати ползи/ , произтичащи от промяна на валутните курсове
или лихвите след превалутиране на кредита.
С Анекс №1/13.09.**. страните са посочили разплащателната сметка, чрез
която ще се извършва погасяване на кредита.
С
Анекс №2/03.11.**. страните са договорили, че навсякъде в договора ТБ“Хеброс“
АД се заменя с “У.Б.“АД.
Представен е погасителен план към
договора.
За нуждите на процеса по делото е
проведена ССчЕ. Заключението на вещото лице е, че по договора за кредит в
процесния период са заплатени общо 34 463.19 шв. франка, като в табличен
вид са посочени дати и основание на плащанията. В Приложение 1 към заключението
е предоставена левовата равностойност на платените вноски по кредита по
актуален курс на БНБ на лева към шв франк към датата на всяка една от вноските.
По данни на банката усвояването на кредита е направено на 01.09.**г. На тази
дата фиксинга на шв. франк е 1.23857 шв. франка за 1 лева. В Приложение 2 са
преостойностени всички плащания направени в шв. франкове в лева по посочения
фиксинг. Разликата между данни в Приложение 1 и Приложение 2 е 12 995.44
лева за главница, 4423.75 лева за лихва, 57.57 лева за наказателна лихва и
213.29 лева за такси или общо 17 690.05 лева. В Приложение 3 към ССчЕ са
представени преизчислени суми по кредита по курс продава на банката, като
разликата между данните в Приложение 3 и Приложение 2 е 13 855.72 лева за
главница, 4 685.70 лева за лихва, 60.87 лева за наказателна лихва и 226.83
лева за такси или общо 18 859.12 лева. Левовата равностойност на главницата по актуалния курс на БНБ към 01.09.**г.
е 71 465.49 лева, към 22.07.2020г. е 105 075.74 лева. В Приложение 4
са предоставени историческите данни за
фиксинга на БНБ за шв.франк за периода 19.02.1991г. до 2.07.2020г. В табличен
вид по т.6 от заключението са посочени конкретните стойности и процентното
изменение на фиксинга на шв. франк.
Усвояването на кредита е осъществено по банкова сметка ***.09.**г. в
размер на 57 700 шв. франка. От тази сума са прехвърлени по левовата
сметка на ищеца на 01.09.**г. 37 927.77
шв. франка с равностойност 46 548.75 лева и на 08.09.**г. 18 906.73
шв. франка с равностойност 23 117.26 лева. Остатъкът от 865.50 шв.франка
са събрани за такса по кредита.
От така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи :
Уважаването
на предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД
предпоставя ищецът да докаже при условията на пълно и главно доказване
сключването на договор за кредит при твърдените в исковата молба
параметри, наличието на основания за нищожност на
процесните клаузи в договора; едностранното изменение на лихвения процент от
кредитора. Респективно ответната страна следва да установи, че кредитът е бил отпуснат в шв.франкове,
че оспорените от ищците клаузи са валидни.
По делото безспорно
се установява, че ищецът има качеството на потребител по смисъла на §13, т.1 ДР
на ЗЗП, а банката, предоставила кредита
е търговец по смисъла на §13, т.2
от ДР на ЗЗП.
От събраните
по делото доказателства се установява, че по силата на Договор за ипотечен кредит №**/01.09.**г. Банка Хеброс
АД е отпуснала на И.А.Й. сумата от 57 700 шв. франка по разплащателната му
сметка в шв. франка. Не се спори, че носител на вземането на банката по
процесния договор за процесния период е била
ответната страна, съгласно Анекс №2/03.11.**.
Съгласно чл.10,ал.9 от договора кредитополучателят декларира, че е запознат
с обстоятелството, че промяната на фиксинга на БНБ за швейцарски франкове към
български лева или евро/валутен риск/, както и превалутирането по смисъла на
договора за кредит може да има за последица повишаване на месечните погасителни
вноски по кредита при издължаването му в български лева, в резултат на приложен
по –висок лихвен процент, съгласно
действащите лихви по Лихвения бюлетин на Банката за физически лица. В тази
връзка напълно приема да носи за своя сметка валутния и лихвен риск, свързан с
промяната на фиксинга на БНБ или превалутирането, както и се съгласява да
поеме всички евентуални вреди
/включително и пропуснати ползи/ , произтичащи от промяна на валутните курсове
или лихвите след превалутиране на кредита.
С Решение
№295/22.02.2019г., постановено по т.д. №3539/2015г., II т.о. на ВКС съобразено със
задължителната практика на СЕС / С-119/17; С-186/16; С-415/11/, постановено по
идентичен с настоящия казус е прието, че неравноправна е неиндивидуално
договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от
която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е
съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на
основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключване на
договора и когато при проверката й за неравноправност бъде констатирано, че
въпреки изискванията за недобросъвестност, тя създава във вреда на потребителя
значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи
от договора, като в този случай за валутните разлики приложение не намират
изключенията на чл.144,ал.3 ЗЗП.
Както и в казуса
разглеждан във ВКС, така и в настоящия такъв се установява, че клаузата на чл.10,
ал.9 от договора прехвърля изцяло
валутния риск върху кредитополучателя, като същият като по-слаба страна в
правоотношението не е разполагал с информация какви са очакваните прогнози в
промяната на курса на швейцарския франк, спрямо който националната валута няма
фиксиран курс, с каквато информация банката би следвало да разполага, тъй като
е неизменна част от професионалната й дейност. В тази хипотеза банката е
следвало да предостави такава информация на кредитополучателя, за да може той
да минимализира валутния риск вкл. чрез застраховане или чрез използване на
други финансови инструменти.
От заключението по
проведената ССчЕ се установява, че курсът на шв. франк спрямо лева се е
увеличил многократно. Така левовата
равностойност на главницата по актуалния
курс на БНБ към 01.09.**г. е 71 465.49 лева, към 22.07.2020г. е
105 075.74 лева. Липсват доказателства банката към датата на сключване на договора да е
уведомила ищеца за възможната промяна на курса на шв. франк, при което същият
не е могъл да прецени потенциалните икономически последици върху задълженията
си по договора от възникващия още със сключването на договора валутен риск при
получаван доход в местна национална валута. По тези причини с клаузата на чл.10,ал.9
от договора валутният риск е прехвърлен
върху ищеца изцяло в негова вреда, с което е създадено значително неравновесие
между правата и задълженията на страните
по договора съобразно чл.143, т.19 ЗЗП, поради което клаузата се явява
нищожна на основание чл.26,ал.1, пр.3 ЗЗД поради противоречие с добрите нрави.
Заплатените за процесния период суми по кредита по курс на швейцарския франк
към лева, надвишаващ курса, определен с договора към датата на усвояване на
кредита, са платени при изначална липса на основание, поради и което подлежат
на връщане.
Съгласно заключението на вещото лице по ССчЕ
погасяването на месечните вноски за процесния период е било в швейцарски
франкове. Видно от Приложение №1 от експертизата е, че курсът на шв.франк към
лева се е завишил осезаемо за процесния период. В резултат на това завишаване експертът е
направил изчисления, че ищецът е заплатил
в повече за главница 12 995.44
лева ; 4423.75 лева за лихва, 57.57 лева за наказателна лихва и 213.29 лева за
такси или общо 17 690.05 лева.
Направеното възражение за изтекла погасителна давност на плащания преди 22.07.2015г. е
основателно, на основание чл.110 ЗЗД с оглед датата на депозиране на исковата
молба. По тези съображения за надплатеното на 15.07.2015г., тъй като същото е включено в
процесния период, исковата претенция следва да се отхвърли. При съпоставка на
реално платеното на 15.07.2015г. в лева
по Приложение 1 в общ размер на 1119.29 лева и дължимото по Приложение 2 в общ
размер на 739.94 лева исковата претенция следва да се отхвърли за разликата от
17 310.70 лева до 17 690.05 лева.
По отношение на разноските :
С оглед изхода на делото, съдът намира,че искането от страна на ищеца за присъждане на
сторените от него разноски следва да се
уважи съобразно уважената част от иска. Направеното
възражение от страна на ответника, че не са налице доказателства за заплащането
на адвокатското възнаграждение е несъстоятелно, тъй като адвокатът е издал
фактура, която представлява разписка за извършеното от клиента плащане.
Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно,
предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, поради и което
същото следва да се редуцира до минималния размер, предвиден в НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските
възнаграждения. Ответникът следва да бъде осъден да заплати
сумата от 697.35 лева- за заплатена държавна такса, сумата от 293.58 лева за заплатен депозит за експертиза
и 1038 лева за адвокатско възнаграждение, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
В полза на ответната страна
следва да се присъдят разноски съобразно отхвърлената част от иска, както
следва : в размер на 6.43 лева за платен
депозит за СГЕ, на основание чл.78,ал.3 ГПК.
Воден от горното съдът :
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „У.Б.“АД, ЕИК: ** със седалище и адрес на управление ***, пл. Св. Н. №*да заплати на И.А.Й.,
ЕГН: ********** с адрес *** сумата от 17 310.70
/седемнадесет хиляди триста и десет лева и седемдесет ст./ лева, представляваща
получена без правно основание от недължимо надвзети суми от платени вноски за
главница, лихви и такси поради промяна в обменния курс на швейцарския франк
спрямо лева, за периода 22.07.2015г. до 22.07.2020г. по договор за ипотечен
кредит №**/01.09.**г., ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска 22.07.2020г. до
окончателно заплащане на вземането, на основание чл.55,ал.1, пр.1 ЗЗД,
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
претендирания размер от 17 690.05
лева и за периода от 15.07.2015г. до 21.07.2020г.
ПРОГЛАСЯВА на основание чл.26,ал.1, пр.3 ЗЗД по иска на И.А.Й.,
ЕГН: ********** с адрес *** нищожността на клаузата в чл.10,ал.9 от договор за ипотечен
кредит №**/01.09.**г.
ОСЪЖДА „У.Б.“АД, ЕИК: ** със седалище и адрес на управление ***, пл. Св. Н. №* да заплати на И.А.Й.,
ЕГН: ********** с адрес *** сумата от 2028.93 /две хиляди двадесет и осем лева и деветдесет
и три ст./ лева, представляваща разноски по делото, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА И.А.Й., ЕГН: ********** с адрес *** да заплати на „У.Б.“АД,
ЕИК: ** със седалище и адрес на
управление ***, пл. Св. Н. №* сумата от 6.43/шест лева и четиридесет и три ст./ лева, представляваща разноски по делото, на основание
чл.78,ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от получаването му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: