Решение по дело №531/2020 на Районен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 1 декември 2020 г. (в сила от 1 януари 2021 г.)
Съдия: Цветалина Михова Дочева
Дело: 20203330100531
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 април 2020 г.

Съдържание на акта

                 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

                                     №409,01.12.2020г., гр.Разград.

 

                                      В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                          състав

на деветнадесети ноември                                   две хиляди и двадесета година

в публично съдебно заседание, в състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар Пенка Тоцева

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело №531 по описа на РРС за 2020 година:

 

            Предявени са частичен иск по чл.432 КЗ .

           Депозирана е искова молба от Ц.М.Д., с която моли съда да осъди ответника да й заплати сумата от 15000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди/изпитани болки и страдания/, причинени от ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.02.16г./датата на ПТП/ до окончателното й изплащане, както и обезщетение в размер на 116.21лв., обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП, отново ведно със законната лихва от датата на увредата, както и разноските по делото.

           Твърди, че на 19.02.2016г. около 15ч. на път 1-2/Е 70/, км 41 + 344, движещия се в посока от гр.Русе към гр.Разград л.а. Рено с ДК№ ***, управляван от П. С. С., поради загуба на контрол над управлението на автомобила навлязъл в лентата за насрещно движение и се блъснал движещия се в лентата с посока Разград - Русе л.а. Тойота с ДК № *** , управляван от Д. С. Д.. Вследствие на челния удар е пострадала пътуващата на предна дясна седалка в л.а Тойота Ц.М.Д.

           Местопроизшествието е посетено от дежурен ПТП при ОД на МВР и е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег. 51/19.02.2016г. Виновния за ПТП водач на л.а. Рено е починал около 1 час след ПТП в спешния център на МБАЛ-Разград.

          Относно л.а. Рено, модел Клио ДК № ***, от ЗД “БУЛ ИНС”АД е издадена полица по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите под N° BG/02/115003052971, със срок на валидност от 15.12.2015г. до 14.12.2016г. валидна към 19.02.2016г.

         Образувано е ЗМ - 52/2016г. по описа на ОД но МВР Разград, което е прекратено . От удара при ПТП Ц.Д. е получила краткотрайна загуба на съзнание, изпитала е силно главоболие, болки в гръдния кош, задух и стягане . Непосредствена медицинска помощ е получила в Спешно отделение на МБАЛ Св. Иван Рилски - Разград, като е приета в тежко общо състояние - унесена, с отслабено везикуларно дишане, за лечение в Отделението за анестезиология и интензивно лечение на болницата. Направени са й кръвни изследвания, рентгенография на черепа и на гръдния кош, елктрокардиограма, и след консултация с невролог й е назначена терапия с антибиотици, кортикостероиди, водно-електролитни и глюкозни разтвори . Д. е изписана на 20.02.2016г. Хемодинамично стабилна, с отслабено везикуларно дишане,без хрипове, с диагноза: Травматичен шок, съчетана травма - глава,гръден кош, сътресение на мозъка,контузия на гръдния кош. Лечението е продължило амбулаторно, с назначени медикаменти, препоръки за хигиенно-диетичен режим и контролни прегледи

          Вследствие на ПТП Ц.Д. е получила следните диагностицирани и видими травматични увреждания : кръвонасядане от 5/1.5 см над дясната мишнична ямкя, кръвонасядане по гръдната стена и твърд на пипане хематом в областт на лявата млечна жлезас обща дължина 44 см., палпаторна болка в поясната област, кръвонасядане от 14/5 см. В средата на предната повърхност на лявата подбедрица , кръвонасядане от 14/5 см в средата по предната повърхност на дясната подбедрица с разкъсно-контузна рана в горната част на дясната подбедрица.

           Получените травматични увреждания са довели на Ц.Д. болки и страдания в продължение на около 3 месеца. По повод получената травма доверителката ни е била временно нетрудоспособна за 42 дни, за периода от 19.02.2016г. до 11.03.2016г. и от 11.04.2016г. до 30.04.2016г.

           По своя медико-биологичен характер уврежданията на Ц.Д. в резултат на ПТП имат следната характеристика:

- “ получената травма - травматичен шок, сътресение на мозъка, контузия на гръдния кош, множество кръвонасядания по тялото, разкъсно-контузна рана в дясната подбедрица са причинили на ищцата “временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

          Към настоящия момент Д. продължавала да изпитва периодични болки в гръдния кош и в поясната област, вследствие на травмата се появява главоболие, напрегнатост. Лечебният и възстановителен период не е приключил окончателно и продължава и в настоящия момент, тъй като травмата на гръдния кош от ПТП е довела до допълнителни усложнения на диагностицираното преди това злокачествено образувание на млечната жлеза .

          По време на лечението си ищцата е извършила и някой непредвидени разходи - потребетелски такси за проведено лечение и изследвания, разходи за лекарства - антибиотици, обезболяващи, седативни и общоукрепващи, които възлизат на 116.21 лева.

         Ответникът оспорва исковете и счита същите за неоснователни.

           Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите за процесният лек автомобил Рено Клио, с per. № ***.

          Оспорва механизма на ПТП, като счита, че представените по делото доказателства нямат установителен характер по отношение начина на настъпване на ПТП. Оспорва изложените от ищцата твърдения относно механизма на ПТП, като счита, че те не намират опора в доказателствения материал. Единствено доказателство за механизма, което ангажира ищцата е съставения по случая констативен протокол за ПТП, който не се ползва материална доказателствена сила за настъпване на ПТП. Без да е установен механизма на ПТП не може да бъде направен извод за това кой от участниците е действал противоправно, а без установено противоправно поведение не подлежи на приложение презумпцията за вина по чл. 45, ал.2 ЗЗД.

           Предвид функционалната обвързаност между отговорността за вреди на водача на МПС и неговият застраховател по полица „Гражданска отговорност", оспорва да е налице осъществен деликтен фактически състав по отношение на всеки от неговите елементи, в това число противоправност и вина в поведението на водача на МПС. Твърди, че събитието е случайно (чл.15 НК) за водача на МПС като за него не е била налице обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите. При липсата на акт по чл.300 ГПК твърденията на ищцата за търпени вреди, произтекли от непозволено увреждане подлежат на пълно и главно доказване. Оспорва правните доводи на ищцата за допуснати от водача на МПС нарушения на правилата за движение по ЗДвП.

          Ако и доколкото бъде установен фактът на противоправно поведение, осъществено от водача на МПС, твърдим, ПТП и произтеклите от него вреди са съпричинени от самата пострадала, която с поведението си е създала предпоставки и условия за настъпването на инцидента и произтеклите от него вреди.

          Твърди, че настъпилите увреждания на Ц.М.Д. не са резултат единствено на виновното поведение на водача на Рено Клио, с per. № *** Налице е съпричиняване от страна на пострадалата, която е пътувала в л. а. Тойота Хайлукс, с per. № *** без поставен предпазен колан, в противоречие с императивните изисквания на ЗДвП, като така е допринесла в значителна степен за уврежданията си. Твърди, че е налице обективна причинно-следствена връзка между поведението на самата пострадала от една страна и настъпилите вреди, като същите произтичат по вид и степен и от собственото й противоправно поведение. При правилно поставен предпазен колан вредите или не биха настъпили или щяха да бъдат в значително по-лека степен.

          Оспорва твърденията, че в резултат на процесното ПТП ищцата е претърпяла цитираните в исковата молба телесни повреди - по вид и степен. Оспорвам, че същите са резултат на реализираното МПС. Считам, че няма данни и доказателства по делото ищцата да е претърпяла твърдените от нея увреждания. Оспорвам всички твърдения на пострадалата в тази насока.

           Оспорва твърденията, че евентуално получените в следствие на ПТП увреждания са довели до продължителни болки и страдания. Твърдя, че заявените от пострадалата увреждания и болки и страдания в следствие на тях се дължат единствено на предходни заболявания и на вече проявили се хронично-дегенеративните изменения, от които ищцата е страдала преди ПТП.

          Оспорва твърденията, че оздравителния процес да е бил продължителен. В случай, че се установи някаква по-голяма продължителност на оздравителния процес - твърди същото да е следствие на поведението и неспазване на лекарските предписания от страна на ищцата, както и на несвързани с процесното събитие предходни заболявания, от които същата страда и които нямат връзка с ПТП.

          Оспорва иска за имуществени вреди. Представените документи не могат да установят, че описаните в тях услуги и лекарства са във връзка с ПТП и са провокирани или причинени от процесното събитие.

         Оспорва предявените искове и по размер. Претендираната с исковата молба сума в размер на 15 000 лева е силно завишена и не отговаря на трайно установената практика на съдилищата за обезщетения за подобен род вреди и на принципа на справедливостта, заложен в чл.52 ЗЗД. Отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност" е функционално обусловена от отговорността на деликвента по чл.45 ЗЗД. Считам че справедливият размер на обезщетението е определената и изплатена от ЗД „Бул Инс" АД сума в размер на 1000 лева, доказателства за заплащането на която представя.

           При определяне на обезщетението мило да бъдат взети предвид следните обстоятелства: бързото възстановяване на пострадалото лице в обичаен порядък, липсата на настъпили усложнения и липсата на трайни или пожизнени последици за здравето му.

           Оспорва претенцията за забава като твърди, че застрахователят не дължи лихва върху обезщетението. Прави възражение за изтекла давност на частта от претенцията, датираща от повече от 3 години преди завеждане на иска.

         Твърди че, непредставянето на данни за банковата сметка от страна на пострадало/увредено лице има последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихва. Представя препис от платежно нареждане.

           Въз основа на представените по делото писмени и гласни доказателства, и изслушаното вещо лице, съдът установи следната фактическа обстановка: На 19.02.2016г. около 15ч. на път 1-2/Е 70/, км 41 + 344, движещия се в посока от гр.Русе към гр.Разград л.а. Рено с ДК№ ***, управляван от П. С. С., поради загуба на контрол над управлението на автомобила навлязъл в лентата за насрещно движение и се блъснал движещия се в лентата с посока Разград - Русе л.а. Тойота с ДК № *** , управляван от Д. С. Д.. Вследствие на челния удар е пострадала пътуващата на предна дясна седалка в л.а Тойота Ц.М.Д.

           Местопроизшествието е посетено от дежурен ПТП при ОД на МВР и е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег. 51/19.02.2016г. Виновния за ПТП водач на л.а. Рено е починал около 1 час след ПТП в спешния център на МБАЛ-Разград.

          Относно л.а. Рено, модел Клио ДК № ***, от ЗД “БУЛ ИНС”АД е издадена полица по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите под N° BG/02/115003052971, със срок на валидност от 15.12.2015г. до 14.12.2016г. валидна към 19.02.2016г.

         Образувано е ЗМ - 52/2016г. по описа на ОД но МВР Разград, което е прекратено.

         След ПТП ищцата е била транспортирана в МБАЛ Св. Иван Рилски – Разград и е приета в тежко общо състояние - унесена, с отслабено везикуларно дишане. Направени са й кръвни изследвания, рентгенография на черепа и на гръдния кош, елктрокардиограма, и след консултация с невролог й е назначена терапия с антибиотици, кортикостероиди, водно-електролитни и глюкозни разтвори. Изписана е на 20.02.2016г., като лечението е продължило амбулаторно, с назначени медикаменти, препоръки за хигиенно-диетичен режим и контролни прегледи.

          Видно от назначената СМЕ вследствие на ПТП Ц.Д. е получила следните диагностицирани и видими травматични увреждания: кръвонасядане от 5/1.5 см над дясната мишнична ямкя, кръвонасядане по гръдната стена и твърд на пипане хематом в областт на лявата млечна жлезас обща дължина 44 см., палпаторна болка в поясната област, кръвонасядане от 14/5 см. В средата на предната повърхност на лявата подбедрица, кръвонасядане от 14/5 см в средата по предната повърхност на дясната подбедрица с разкъсно-контузна рана в горната част на дясната подбедрица . Описаните увреждания се намират в причинна връзка с настъпилото ПТП-пострадал пасажер на предна дясна седалка в л.а. при челен удар с друг л.а. По установените травми може да се заключи, че ищцата е била с поставен предпазен колан. Първоначално търпените болки и страдания са били във високата скала, като видимите травматични увреждания са отшумели за 2-3 седмици, а болковият синдром за 2-3 месеца. Вещото лице е установили хронични заболявания с давност, които не са се отразили на възстановяването й, нито са били обострени след ПТП.   

         По делото са разпитани две свидетелки: Детелина Белчева и Росица Иванова.

         Първата свидетелка е позната на ищцата, която била дежурна в реанимация при пристигането на ищцата, която била с гръдна травма. Имала голям хематом на лявата гърда, която преди години била оперирана.повръщала цяла нощ, имала силно главоболие. Била поставена на кислородна терапия. От травмата не била в състояние да легне. След изписването двете продължили да поддържат връзка. Свидетелката помогнала на ищцата да се консултира с психиатър и да проведе лечение, тъй като била в шок от катастрофата. 

          Св.Иванова, съседка посетила ищцата веднага след като я изписали от болницата. Била цялата синя от колана. Било й трудно да диша. Не можела да легне две седмици. Не можела да вдига ръцете си. Това наложило свидетелката да й помага в домакинството. Според свидетелката ищцата трудно преживяла катастрофата и психически. Постоянно й се привиждал удара. При всяко отиване до гр.Русе изпитвала силен страх. Физически се е възстановила, но психически още не е.

         Според заключението по назначената САТЕ, причината за настъпването на ПТП е от технически характер, т.е. бездействие или действия на П. С.с органите на управление на л.а. Рено, вследствие на което се е нарушило устойчивото движение на автомобила, и той е навлязъл в лентата за насрещно движение, където се ударил в движещия се л.а. Тойота. Л.а. Тойота е бил производствено снабден с триточкови предпазни колани на всички места.

         Ищцата е провела медикаментозно лечение, за което е заплатила 116.21лв.

         Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Претенцията е процесуално допустима с оглед изпълнение на задължението на ищеца по чл.380 ЗК и изтичането на срока по чл.498 ал.3 КЗ. Разгледан по същество предявеният иск по чл.432 ал.1 КЗ е доказан в своето основание.   

         От назначената  САТЕ, костативен протокол за ПТП и протокол за оглед  е установено, че 19.02.2016г. около 15ч. на път 1-2/Е 70/, км 41 + 344, движещия се в посока от гр.Русе към гр.Разград л.а. Рено с ДК№ ***, управляван от П. С. С., поради загуба на контрол над управлението на автомобила навлязъл в лентата за насрещно движение и се блъснал движещия се в лентата с посока Разград - Русе л.а. Тойота с ДК № *** , управляван от Д. С. Д.. Вследствие на челния удар е пострадала пътуващата на предна дясна седалка в л.а Тойота Ц.М.Д..

         Установен е механизма на ПТП поведението на водача върху органите на управление на л.а. Рено е довело до нарушаване устойчивото движение на автомобила, и той е навлязъл в лентата за насрещно движение, където се ударил в движещия се л.а. Тойота.

        От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установяват и получените от ищцата травматични увреждания и периода на отшумяването им, както и че същите не са се отразили върху хода на установените хронични заболявания. Физическите травми са отшумели за около 2-3месеца, докато психическите продължават и към настоящия момент. 

        Виновното поведение на водача на л.а. Рено е безспорно установено.

        По изложените съображения съдът приема, че в полза на ищцата е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди, представляващи физически болки и страдания.

         При определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът взе предвид характера, вида и тежестта на претърпените от ищцата физически болки и страдания, продължителността на оздравителния процес и наличието на съпътстващи хронични заболявания и неотшумелият все още психически стрес. За справедливо обезщетение съда намира сумата от 9000лв., като от тази сума следва да бъде приспадната заплатеното от ответника обезщетение от 1000лв., по посочената от ищцата банкова сметка. ***. до 15000лв. претенцията е неоснователно завишена.

          Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване. Вещото лице е категорично, че ищцата е била с поставен предпазен колан, в противен случай травмите й щяха да са повече.

          Претенцията на ищцата за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е основателна. Ищцата представя писмени доказателства, че е закупила предписаните й лекарства, и е провела назначеното й медикаментозно лечение по повод получените увреждания от ПТП. Приложените фактури и касови бонове са от периода 19.02.16г.-28.02.16г., непосредствено след ПТП и включват противосъсирващи и противовъзпалителни локални средства и обезпобяващи Общата им стойност по фактури е 91.21лв. Ищцата представя и разход за издаване на съдебномедицинско удостоверение от 25лв. Така общият размер на разходите е 116.21лв. .

          Ищцата претендира обезщетение за забава, като сочи начален момент от датата на деликта /ПТП/. В разпоредбата на чл. 497 КЗ законодателят е определил различен момент, от който застрахователят дължи лихви за забава върху дължимото застрахователно обезщетение, а именно по-ранната от двете дати:1.изтичането на 15 работни дни от предявяването на всички доказателства по чл.106 ал.3 КЗ или 2.изтичането на тримесечен срок от предявяване на застрахователната претенция.

         Ищцата е заявила застрахователна претенция пред застрахователя на 08.08.16г., като с писмо от 25.08.16г. последният й е изискал документи по чл.106 ал.3 КЗ /влязъл в сила акт,АТЕ,СМЕ, протокол за оглед, фотоалбум, скица/.

         Ищцата е представила исканите от ответника документи на 16.03.17г. Искането на застрахователя, за представяне на акт, с който е приключило наказателното производство и за  експертизи, не са факти от значение за установяване на механизма на ПТП или на други обстоятелства относими към дължимостта на обезщетението. Изготвените в наказателното производство експертизи имат доказателствено значение само за нуждите на наказателния процес и не обуславят произнасянето на застрахователя по претенцията, който съгласно чл.499 ал.1 КЗ определя обезщетението посредством застрахователната експертна комисия към него. Единствения документ от значение за ответника, който ищцата е представила на 16.03.17г. е протокола за оглед на местопроизшествие. В този смисъл решение №167/30.01.2020 по д.№2273/18г. на ВКС, ТК, IIт.о.

          Съгласно чл.497 ал.1 ЗК застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: изтичането на 15 дневния срок за представянето на всички изискани доказателства /документи/ по чл.106 ал.3 КЗ, която е 06.04.2017г. или 08.11.16г., когато е изтекъл тримесечният срок по чл.496 ал.1 КЗ и лицето е представило документите по чл.106 ал.3 КЗ. В случая по-ранната от двете дати хипотезата на чл.497 ал.1 т.2 КЗ - 08.11.2016г. Това е и началният момент, от който се дължи обезщетението за забава.

           И двете страни претендират за разноски. С оглед изхода на спора  на всяка страна се дължат разноски. На процесуалния представител на ищцата следва да се присъди на основание чл.38 ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете, а именно 785.80лв. Възнаграждението е определено при материален интерес от 9116.21лв. съгласно чл.7 ал.2 от Наредба №1/9.07.2004г.

          Претендираните разноски от ищцата освен адв.възнаграждение са в размер на 501.16лв. От тях дължими са 300.70лв.

          Ответникът е направил разноски от 1000лв., като му се следва само 400лв. от тях.

           Същият следва да заплати по сметка на РРС и държавна такса върху присъдените суми, тъй като ищцата е била частично освободена от заплащането на държавни такси, които са в размер на 410лв.. След приспадане на частично заплатената от ищцата държавна такса от 151.16лв., ответникът следва да заплати държавна такса общо за двете претенции от 258.84лв. 

          По изложените съображения съдът

 

                                             Р    Е    Ш    И    :

 

            ОСЪЖДА ЗД“Бул Инс“АД, ЕИК *** гр.София да заплати на Ц.М.Д., ЕГН ********** *** сумата от 8000лв. /осем хиляди лева/, явяваща се обезщетение за причинени неимуществени вреди-болки и страдания от ПТП, станало на 19.02.2016г., ведно със законната лихва, считано от 08.11.2016г. до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за сумата над 8000лв. до 9000лв. като погасена чрез плащане и за сумата над 9000лв. до 15000лв. КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.

           ОСЪЖДА ЗД“Бул Инс“АД, ЕИК *** гр.София да заплати на Ц.М.Д., ЕГН ********** *** сумата от 116.21лв./сто и шестнадесет лева и двадесет и една стотинки/, явяваща се обезщетение за причинени имуществени вреди от ПТП, станало на 19.02.2016г., ведно със законната лихва, считано от 08.11.2016г. до окончателното й изплащане.

           ОСЪЖДА ЗД“Бул Инс“АД, ЕИК *** гр.София да заплати на адв.В.Т.У. сумата от 785.80лв./седемстотин осемдесет и пет лева и осемдесет стотинки/ адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА.

           ОСЪЖДА ЗД“Бул Инс“АД, ЕИК *** гр.София да заплати по сметка на РРС държавна такса в размер на 258.84лв./двеста петдесет и осем лева и осемдесет и четири стотинки/държавни такси.

           Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: