РЕШЕНИЕ
гр.Варна, 2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненския районен съд – първи наказателен състав в публично заседание,
проведено на двадесет и първи ноември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Христо
Минев
при
секретар Петя Георгиева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 4540 по
описа за 2019г.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 19-0819-003128/17.06.2019г. на Началник група в сектор ПП при
ОД на МВР Варна, с което на Р.Н.Й., ЕГН ********** е наложена ГЛОБА в размер на 50.00лева на основание чл.183, ал.4, т.7 пр. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване с
касационна жалба в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са
изготвени пред АС Варна по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ: Производството е образувано на основание
чл.59 и сл. от ЗАНН, въз основа на
жалба, предявена от Р.Н.Й., ЕГН **********, против НП № 19-0819-003128/17.06.2019г. на
Началник група в сектор ПП при ОД на МВР Варна, с което на Р.Н.Й., ЕГН **********
е наложена ГЛОБА в размер на
50.00лева на основание чл.183, ал.4, т.7
пр. 1 от ЗДвП.
В
жалбата си въззивникът оспорва НП, като твърди, че то е незаконосъобразно и
необосновано, както и че съставянето му
е основано на неотговаряща на действителността фактическа обстановка, въз
основа на което прави искане за отмяна.
В
съдебно заседание въззивникът редовно призован, не се явява лично,
представлява се от адв. Атанасова, която поддържа жалбата и по същество пледира
за отмяна на НП.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание, не се
явява, не се представлява, не изразява становище по жалбата.
Съдът
въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави
следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока за обжалване, от
надлежна страна и приета за разглеждане от съда.Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган – Началник група към ОДМВР Варна, с-р Пътна
полиция.
След
преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На
03.05.2019г. около 19:45 часа въззивникът Р. Н.Й. управлявал л.а. „Фиат Стило”, с Рег. №В 3418
НВ. Същият се движел по ул. „Девня”, в посока изхода на града, като на около
сто метра преди хотел „Адамо“ бил спрян за извършване на проверка от страна на
органите на полицията. При преминаване покрай полицейския служител – св.М.,
същия установил, че въззивника не използва задължителния обезопасителен колан,
с който е оборудван автомобила.
За
горното бил съставен АУАН № 779524/03.05.2019г. В обстоятелствената част на
същия е отразена горепосочената фактическа обстановка. Акта е надлежно връчен
на въззивника, същия се е запознал с него и не е направил възражения при
връчването му. Такива не са постъпили и в законния за това срок.
При
възприемане на горната фактическа
обстановка, съда изгради убеждението си
и във основа на данните вписани в АУАН, и показанията на актосъставителя. Св. М.
установи, че лично е констатирал нарушението и няма съмнения относно същото. Установи
също, че нарушението е установено по единствено възмвожния за това начин, чрез
пряко наблюдение, доколкото не разполага с техническо средство за заснемане на
нарушението.
Въз
основа на Акта за нарушение е издадено обжалваното Наказателно постановление,
като административнонаказващият орган е възприел изцяло обстоятелствата, така
както са посочени в акта за нарушение. Административнонаказващият орган е
квалифицирал нарушението по чл.137а, ал.1
от ЗДвП и на осн. чл.183, ал.4, т.7 ПР. 1 от ЗДвП е наложил глоба в
размер на 50.00лв. на въззивника.
Съдът
счита, че административнонаказателното производство, образувано по отношение на
въззивника е проведено правилно и законосъобразно. В този смисъл съдът намира,
че наказанието наложено на въззивника по чл.183 от ЗДП е правилно квалифицирано
и заканосъобразно е определен размерът на глобата. Нарушението е безспорно
доказано, като съдът намира, че предвид вида на нарушението същото е установено
по единствено възможния за това начин, а именно, чрез визуално наблюдение от
страна на органите на полицията.
Спазени за нормите на чл.42 и чл. 57 от ЗАНН, като съставения АУАН и
издаденото Наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези
норми.
Съдът
не кредитира направените от въззивника възражения, като намира, че твърденията му са недоказани
и се опитва чрез тях да си изгради една оневиняваща го версия.
Относно
твърдението, че неправилно е изписана категорията на управляваното от
въззивника МПС, съдът намира същото за неоснователно. Ясно и точно е описано
кога, къде, какво МПС е управлявал въззивника, като същото е индивидуализирано
по вид, модел и Рег.номер. Посочено е мястото на проверката и е установен
начина на установяване на нарушението. Въззивника не е направил възражения по
връчения му АУАН и не е оспорил нарушението и правната квалификация на същото.
Съдът
не споделя и възражението относно твърдението, че въззивника е бил с прездпазен
колан, но е свалил същия за да извади от жабката на колата документитет си за
проверка. Доказателства ва тази насока не са представени и съдът намира, че
твърденията на въззивника са с цел изграждане на защитна, оневиняваща го
версия.
Съдът
намира, че на въззимвника безспорно са известни задълженията му като водач на
МПС, доколкото са събрани доказателства, че той е правоспособен водач на МПС и
същия безспорно е положил изпит за да докаже познаването на ЗДП от негова
страна. Правото на защита на въззивника не е нарушено, дори напротив, то е
реализирано в пълен обем, като въззивника е обжалвал издаденото срещу него
НП.
По
горните съображения, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: