РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 24.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, III гр. състав, в публично заседание
на десети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря ЕМИЛИЯ Д. и в присъствието на
прокурора като разгледа докладваното от
съдията гр. дело №4262 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази:
Искът е с правно основание по
чл.242 КТ, съединен с иск за лихва за забава.
Ищецът
С.К.В. чрез процесуалния си
представител твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответника, считано от 30.11.2017г., прекратено на
01.07.2019г. на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ. Работодателят не му е изплатил дължимото трудово
възнаграждение за месеците май и юни 2019г. Моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумите: 444.98
лв нетно трудово възнаграждение за месец май 2019г. и 0.99 лв лихва за забава
за периода от 01.07.2019г. до предявяване на иска, 444.98 лв нетно трудово
възнаграждение за месец юни 2019г. и 0.99 лв лихва за забава за периода от
01.07.2019г. до предявяване на иска, заедно със законната лихва от завеждане на
делото до окончателното изплащане.
Ответникът
“Хлебозавод Русе 2” ЕООД гр.
Плевен, представляван от управителя Павел Петков Велков, не се явява при разглеждане на
делото, не се представлява и не е взел становище по исковете.
Представени са писмени доказателства и е прието заключение
на икономическа експертиза, приложено в писмен вид по делото.
За да
се произнесе, съдът съобрази следното:
Видно от представения по делото трудов договор №10/30.11.2017г.,
страните са били в трудово правоотношение, като ищецът е бил назначен, считано
от 01.12.2017г. на длъжност “технолог” с основно месечно трудово възнаграждение
460 лв, със срок за изплащане до 30-то число на месеца за предходния месец. От
заключението на икономическата експертиза се установява, че с допълнително споразумение
към трудовия договор от 01.01.2019г. трудовото възнаграждение на ищеца е увеличено
на 560 лв.
Трудовото
правоотношение между страните е прекратено със Заповед №21/01.07.2019г. на
основание чл.327, ал.1, т.2 КТ - поради забавено изплащане на трудовото
възнаграждение, считано от 01.07.2019г.
От заключението на икономическата експертиза, основано на
наличните доказателства, както и от проверка в счетоводството на “Хлебозавод Русе 2” ЕООД по разплащателни ведомости за
заплати, банкови преводи за изплатени възнаграждения и личното
досие на ищеца, потвърдено устно от вещото лице Й.М. в съдебно заседание на 10.10.2019г.,
се установява, че на ищеца е начислявано трудово възнаграждение на база
уговореното с трудовия договор основно месечно възнаграждение за исковия период.
Изчислени са законоустановените удръжки, като нетната сума за получаване за
месец май 2019г. възлиза на 293.92 лв, след приспадане на изплатения с превод
на 23.05.2019г. аванс-заплата в размер на 150 лв. Остатъкът от трудовото
възнаграждение - 293.92 лв е изплатен на ищеца с банков превод по личната му
сметка на 09.07.2019г. – преди предявяване на иска. За месец юни 2019г. след приспадане
на удръжките за ДОО, здравна осигуровка и др., както и след приспадане на данък
по ЗОДФЛ, нетната сума за получаване от ищеца възлиза на 443.92 лв неизплатено
трудово възнаграждение. Съгласно уговореното с трудовия договор, падежът на
изплащането на възнаграждението за м. юни 2019г. е 30.07.2019г. Тъй като ищецът
е предявил настоящия иск на 10.07.2019г., то дължимо е само трудовото
възнаграждение за месец юни 2019г.
Заключението на експертизата е прието от съда без възражения
от страните. При тези
данни съдът намира, че искът за трудово възнаграждение е основателен и следва
да бъде уважен за сумата 443.92 лв неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец
юни 2019г., заедно
със законната лихва от предявяване на иска - 10.07.2019г. до окончателното
изплащане. Претенцията за заплащане на трудово възнаграждение за месец май
2019г., както и искът за заплащане на лихва за забава, следва да бъдат
отхвърлени.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК във вр. с чл.38 ЗА
и чл.2, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от
Наредба №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
ответникът следва да заплати на процесуалния представител на ищеца адвокатско
възнаграждение в размер на 150 лв, съобразно уважената част на исковете. Съгласно
чл.78, ал.6 ГПК, държавната такса по производството в размер на 50 лв следва да
се заплати от ответника, както и 190 лв възнаграждение за вещо лице. По
изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА “Хлебозавод Русе 2” ЕООД, със
седалище и адрес на управление в гр. Плевен, ул. “Дойран” №116, ап.5, представлявано от управителя Павел Петков Велков, ЕИК *********
да заплати на С.К.В. от гр.
Русе, ЕГН **********, сумата 443.92 лв нетно трудово възнаграждение за месец юни 2019г., заедно със законната лихва,
считано от 10.07.2019г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
исковете за заплащане
на сумите 444.98 лв нетно
трудово възнаграждение за месец май 2019г., за
разликата над 442.92 лв до 444.98
лв нетно трудово възнаграждение за месец юни 2019г. и за заплащане на 1.98
лв лихва за забава
върху трудовото възнаграждение.
ОСЪЖДА “Хлебозавод Русе 2” ЕООД, със
седалище и адрес на управление в гр. Плевен, ул. “Дойран” №116, ап.5, представлявано от управителя Павел Петков Велков, ЕИК
********* да заплати по сметка на Русенски районен съд 50.00
лв държавна такса по производството и 190 лв съдебни разноски, а на адвокат З.Д.П. от Адвокатска колегия гр.
Русе да заплати сумата 150 лв разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от деня, посочен за обявяването му - 24.10.2019 г., съгласно
чл.315, ал.2 ГПК.
Съдия: