Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260092
гр. Севлиево, 05.08.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в открито съдебно заседание на девети юли две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ
при секретаря Станислава Цонева, като разгледа докладваното от
съдията Христов гражданско дело № 1407/2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 342, ал. 1 вр. чл.
347 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК.
Постъпила е искова молба от „ЮБЦ" ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, бул.
“България” № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от Ю.Б.Ц.срещу К.Н.А., с ЕГН **********,***.
Ищеца твърди, че по подадено заявление за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу
ответника било образувано ч. гр. д. № 981/2020 г., по описа на PC - Севлиево. В
предоставения му срок предявява иск за установяване на вземането си. Ищцовото
дружество предявявало исковата си претенция въз основа на договор за цесия от
дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията "С.Г. Груп" ООД,
което дружество, от своя страна, било цесионер по договор за цесия от
16.10.2018 г., с прехвърлител на вземанията „Българска телекомуникационна
компания" ЕАД. Мобилният оператор с търговска марка „БТК" ЕАД прехвърлил вземания спрямо физически и
юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора, извадка от
което ищеца прилагал. Въз основа на договор с мобилния оператор,
ответникът ползвал предоставяните
мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под клиентския номер на
абоната № 15442482002. Съгласно чл. 29 от Общите условия на мобилния оператор
предоставените услуги се отчитали месечно и се заплащали през месеца, следващ
този на ползването им. Периодът на заплащане бил 15 дни от издаване на
сметката/фактурата, като БТК определяло началната и крайната му дата, която не
можела да бъде по - късно от 29-то число на месеца. Между кредитора „Българска телекомуникационна
компания" ЕАД и ответника бил сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер 15442482002 от 29.05.2017 г. за
ползване на далекосъобщителна услуга за мобилен номер ********** с избран тарифен
план c месечна абонаментна такса 39,99 лева и добавена услуга TV GO пакет Старт
за 8,90 лв., месечно, при срок на споразумението от 24 месеца. На 29.05.2017
г., абонатът подписал лизингов договор за устройство GSM № 355314085038236, с
24 лизингови вноски в размер по 32,47 лв.. Въз основа на сключените договори с
посочения индивидуален клиентски номер били издадени фактури. С оглед на
изложеното ищеца претендира признаване за установено по отношение на ответника
съществуване вземания на ищеца, в общ размер сумата 796,07 лв., включваща сбор
от незаплатени вноски за лизинг в размер 649,40 лв. и неустойка по договор в
размер на 146,67 лв., ведно с мораторна лихва за забава, по договори, заведени
под клиентски номер 15442482002, сключени между ответницата и „БТК" ЕАД,
за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.
410 ГПК. Претендира разноски.
В едномесечен срок от връчване на препис от
исковата молба с доказателствата, ответницата
е подала писмен отговор. В
отговора същата твърди, че дружеството ищец не е активно легитимирано да
предяви иска. Към исковата молба не били приложени приложение №1 към договора
за цесия, съгласно чл.1.1.1. от договора от 16.10.2018 г., уведомлението за
цесията до длъжника и дори образец на цедента /Приложение № 3/, съгласно чл.
5.1 от договора. Приложено било уведомление за цесия от „С.Г. Груп" ООД,
за двете извършени цесии. В уведомлението „С.Г. Груп" ООД се легитимирало
като пълномощник на „Българска Телекомуникационна Компания" ЕАД, съгласно
пълномощно от 24.10.2018 г., но пълномощно не било представено. Липсата на
Приложение 1 към първата цесия, в което да е описано процесното вземане и
ненадлежното и несвоевременното уведомяване, водило до извод, че първият
договор за цесия не е породил действието си по аргумент от чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Нямало как втората цесия да има прехвърлителен ефект относно вземането, тъй
като цедентът по нея черпел правата си от първата цесия. Оспорва
обстоятелствата „Българска Телекомуникационна Компания" ЕАД да е изпълнила
задълженията си по претендирания договор. Нямало представени общи условия към
исковата молба. Клаузата за предсрочна изискуемост била нищожна като
противоречаща на добрите нрави по чл. 26 ЗЗД, а и не били настъпили предпоставките
предвидени в нея. Клаузата за неустойка била нищожна като неравноправна по чл.
146, ал. 2 вр. ал. 1 ЗЗП. Процесните
вземания били погасени по давност на основание чл. 111 ЗЗД, като възразява в
този смисъл. Вземанията съставлявали периодични плащания по смисъла на чл. 111,
буква „в" от ЗЗД. Претендира отхвърляне на предявеният иск като
неоснователен и недоказан. Оспорва истинността на приложеното към исковата
молба потвърждение за прехвърляне на вземане по чл. 99, ал. 3 от Закона за
задълженията и договорите. В долната част на документа бил положен печат, с
изписана Българска Телекомуникационна Компания ЕАД и в центъра на печата лого и
наименование Vivacom, и параф, без изписване на имената на лицето, на което
принадлежи. Имало надпис „За и от името на БТК". Самият печат и надписът
били замъглени. Авторството на документа било неясно. Иска откриване
производство по чл. 193 ГПК. Оспорва приложеното към исковата молба „Извлечение
от Приложение № 1 към договор за цесия от 01.10.2019г.", като частен
удостоверителен документ, установяващ изгоден за страната, която го представя
факт, без обвързваща материална доказателствена сила. Оспорва приложените към
исковата молба фактури. Отразените в тях суми не съответствали на действително
предоставени услуги/потребление. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищеца не се представлява. В докладвана писмена молба поддържа
предявените искове по доводите изложени в исковата молба.
В съдебно заседание ответника, чрез процесуалния му представител, поддържа отговора по съображенията изложени в същият. Предвид заявеното оспорване съдът е открил
производство по оспорване истинността
на документ – потвърждение за прехвърляне на вземане по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, в
частта на авторството на същия.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установяват се от съвкупната преценка на договори
за мобилни услуги с клиентски номер 15442482002 и фактури: №
**********/15.05.2017 г., №
**********/15.06.2017 г., № **********/15.07.2017 г., №
**********/16.08.2017 г., за периода от 15.04.2017 г. до 15.08.2017 г. и Общи
условия на „БТК" АД, следните обстоятелства: К.Н.А. е сключила с „БТК" АД твърдяните от ищеца договори
за предоставяне на далекосъобщителни услуги и лизинг, с посоченото в исковата
молба съдържание. Ответницата не е изпълнила задълженията си за заплащане на
начислените вземания на мобилния оператор, произтичащи от договорите за мобилни
услуги и лизинг, предвид липсата на
доказателства за заплащането им. Въз
основа на сключените договори за предоставяне на
мобилни услуги с индивидуален клиентски номер 15442482002 били
издадени гореописаните фактури.
Установява се от договор за прехвърляне на вземания от 16.10.2018 г. между „БТК" ЕАД и "С. Г. Груп" ООД,
от договор за цесия от 01.10.2019 г. между "С.
Г. Груп" ООД и „ЮБЦ" ЕООД, извлечение от приложение № 1 към договора
за цесия от 01.10.2019 г., пълномощно за уведомяване и уведомление за цесия, че са извършени посочените
по - горе, твърдяни от ищеца и описани в
исковата молба действия по извършване на цесии. В договора за прехвърляне на
вземания от 16.10.2018 г., конкретно в чл.1.1.1. от същия е посочено, че
вземанията, предмет на прехвърляне при условията на договора са посочени в Приложение
1 към договора.
Установява се от потвърждение за прехвърляне на
вземане по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, че в долната част на документа е положен печат, с
изписване Българска Телекомуникационна Компания ЕАД, а в центъра на печата лого
и наименование Vivacom, и подпис, без изписване на имената на лицето, на което
принадлежи, заедно с надпис „За и от името на БТК". В текста на документа
не е посочено физическото лице автор на същият, посочено е, че документа представлява
извлечение от Приложение № 1 към договора за цесия от 16.10.2018 г., като е
посочен общ размер на прехвърлените вземания
и длъжник К.Н. Димитрова.
От приложеното ч. гр. д. № 981/2020 г. на РС –
Севлиево се установява, че ищеца е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение, по което е образувано посоченото ч. гр. д. и е издадена срещу
длъжника – ответник по делото, заповед № 260009/23.09.2020 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: 884,70 лева – сбор от незаплатени
вноски за лизинг; неустойка в размер на 146,67 лв.; ведно със законната лихва
за забава върху главницата, считано от 13.08.2020
г. до окончателното изплащане на вземането, както и за разноски - платена
държавна такса в размер на 30,34 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 201,06
лева. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което са дадени съответните указания на заявителя, който в
законният срок е подал исковата молба инициирала настоящото производство.
При така установените обстоятелства съдът прие
следното от правна страна:
Уважаването на предявените установителни искове, с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 342, ал. 1 вр. чл. 347 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл.
92, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК, предполага установяването от ищеца на следните предпоставки: основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания, т. е.
съществуването и валидността на описаните в исковата молба договори между
праводателя му и ответника със съществените им елементи (предмет и цена), изпълнението
на задълженията на ищеца по договорите, включително предоставяне на твърдените
услуги и предаване на лизинговите вещи, приемането на вещите от ответника; поставянето на ответника в забава; изпълнение
на изискванията по чл. 99, ал. 3 ЗЗД – цесията да е съобщена на ответника;
твърдяните неустоични клаузи в договорите, настъпване на предвидените в
неустоичните клаузи обстоятелства, обуславящи дължимост на уговорената сума в
клаузите. В тежест на ответника е да докаже положителните факти, на които основава
възраженията си.
Установи се от съвкупната преценка на договори за мобилни услуги с клиентски номер
15442482002 и фактури: № **********/15.05.2017 г., № **********/15.06.2017 г., №
**********/15.07.2017 г., № **********/16.08.2017 г., за периода от 15.04.2017
г. до 15.08.2017 г. и Общи условия на „БТК" АД, че К.Н.А. е сключила с
„БТК" АД твърдяните от ищеца договори за предоставяне на далекосъобщителни
услуги и лизинг, с посоченото в исковата молба съдържание. Ответницата не е
изпълнила задълженията си за заплащане на начислените вземания на мобилния
оператор, произтичащи от договорите за мобилни услуги и лизинг, предвид липсата
на доказателства за заплащането им. Въз основа на сключените договори за
предоставяне на мобилни услуги с индивидуален клиентски номер 15442482002 били
издадени гореописаните фактури. Процесните фактури, обаче са оспорени изрично по
настоящото дело, поради което и предвид, че същите се основават на вписвания в
счетоводни книги, чията редовност не се предполага /чл. 182 ГПК/, а само след
преценка с оглед и на другите обстоятелства по делото, съдът би могъл да приеме,
че фактурите установяват, че за ответника за възникнали задължения в посочените
във фактурите размери. При доказателствена тежест на ищеца по делото, същият не
ангажира доказателства, от които да следва извод за редовността на вписванията
в счетоводните му книги, което обосновава извод, че и процесните фактури не
установяват претендираните вземания.
По делото не се установи процесното вземане да е
предмет на сключения и описан в исковата молба договор за прехвърляне на
вземания от 16.10.2018 г., тъй като вземанията предмет на договора са посочени в приложение 1 към договора,
съгласно чл.1.1.1. от същия, а такова приложение не бе представено по делото. Оспорено
бе и съдът откри производство по оспорване истинността на документ –
потвърждение за прехвърляне на вземане по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, в частта на
авторството на същият. До приключване устните състезания не бе посочено от
ищеца какви са имената на лицето, на което принадлежи положения подпис, нито
бяха ангажирани каквито и да било доказателства, при доказателствена тежест на
ищеца за това, от които да може да се обоснове извод, че лицето положило подпис
е представител на прехвърлителя по договора за прехвърляне на вземания от
16.10.2018 г.. Изложеното обуславя извод
за доказаност на направеното оспорване
от ответницата относно истинността на документа потвърждение за прехвърляне на
вземане по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, което пък установява, че по делото не е представено
дори и твърдяното от ищеца извлечение от приложение 1 към договора за цесия от 16.10.2018
г..
С оглед гореизложеното ищеца не установи процесните
вземания да са предмет на договора за
прехвърляне на вземания от 16.10.2018 г., поради което същият не притежава вземанията,
предмет на предявените искове, които като неоснователни следва да се отхвърлят.
Относно разноските,
предвид отхвърлянето на исковете, съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът не дължи на ищеца разноски нито по исковото, нито по
заповедното производство, а на ответника съобразно претенцията му и представените
доказателства за заплащане на разноски следва да му се присъдят такива в размер
на сумата 300,00 лева за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 342, ал. 1 вр. чл. 347 ТЗ вр. чл.
232, ал. 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване
за установено, че в полза на „ЮБЦ" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, р-н Триадица, бул. “България” № 81, вх. В, ет.
8, представлявано от Ю.Б.Ц.срещу К.Н.А., с ЕГН **********,***, съществуват
парични вземания за суми в размер на: 649,40 лева, представляващи незаплатени
вноски за лизинг и 146,67 лева, представляващи неустойка, по договори, заведени
под клиентски номер 15442482002, сключени между ответницата и „БТК" ЕАД, за
които вземания е издадена заповед № 260009/23.09.2020 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 981/2020 г. по описа на
Районен съд – Севлиево.
ОСЪЖДА „ЮБЦ" ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, бул. “България” № 81,
вх. В, ет. 8, представлявано от Ю.Б.Ц.да заплати на К.Н.А., с ЕГН **********,***,
направените по делото разноски в размер на сумата от 300,00 лева.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Габровския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: