Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 18.12.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на петнадесети октомври две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.ЛОРА
ДИМОВА
при секретаря К. Лозева, като
разгледа докладваното от младши съдия Димова въззивно гр. дело № 14710 по описа за 2019 г. на СГС, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 121725 от 22.05.2019
г. по гр.д. № 65461 по описа за 2017 г. на Софийски районен съд, 36-ти състав
С.Б. А.с ЕГН ********** и адрес ***
е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление:*** на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ
сумата от 1 655, 38 лв., представляваща незаплатена цена за доставена
топлинна услуга за битови нужди през периода от 01.08.2014 г. до 30.04.2015
г. и 13, 80 лв. – цена за дялово разпределение на топлинна енергия,
доставена в периода от 01.06.2014 г. до 30.05.2015 г. до имот с местонахождение
в гр. София, обл. София, ж.к. ******, ап. 14, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба 15.09.2017 г. до окончателното
изплащане, като са отхвърлени така предявените искове за разликата от
2 224, 13 лв. /разлика между предявения и уважения размер на иска/ до
пълния предявен размер от 3 865, 78 лв. – главница, представляваща
стойност за незаплатена топлинна енергия, отхвърлени са предявените от „Т.С.“
ЕАД срещу С.Б. А.искове с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 973,
97 лв. /от които 3, 31 лв. върху цената на дялово разпределение/ - мораторна
лихва за периода от 15.09.2014 г. до 12.09.2017 г., С.Б. А.е осъден
да заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 221, 72 лв., представляваща разноски и „Т.С.“ ЕАД е осъдена да
заплати на С.Б. А.сумата от 373, 97 лв. разноски в производството.
Решението е постановено с участието на трето лице помагач на страната на ищеца
„Т.С.“ ЕАД – „Н.“ ЕАД.
Срещу постановеното решение е
постъпила въззивна жалба с вх. № 5102187/13.06.2019 г. по регистъра на СРС на
„Т.С.“ ЕАД, подадена чрез юрисконсулт Г.Ч.с приложено към нея пълномощно, с
която първоинстанционното решение се обжалва в частта, с която е отхвърлен
предявеният от „Т.С.“ ЕАД иск срещу С.Б.Р. за заплащане на топлинна енергия за
периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2015 г. над уважения размер от 1655, 38 лв.
до пълния предявен размер от 3 865, 78 лв., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането, както и в
частта, с която е отхвърлен искът за забава върху посочената главница в размер
на 970, 66 лв. за периода от 15.09.2014 г. до 12.09.2017 г. Жалбоподателят
поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в обжалваните
части. Счита, че изводът на първоинстанционния съд за частично погасяване по
давност на вземането за заплащане на топлинна енергия е неправилен и
противоречи на материалния закон. Сочи, че задължението по общата фактура №
********** от 31.07.2014 г. за сумата от 1 825, 81 лв. е станало изискуемо
през м. 09.2014 г. и едва тогава е започнала да тече погасителна давност. Иска
се първоинстанционното решение да бъде отменено в отхвърлителните части и
предявените искове да се уважат в пълен размер. Претендира присъждане на
сторените разноски във въззивното производство.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е
постъпил писмен отговор с вх. № 5157953/01.10.2019 г. по регистъра на СРС,
подаден от С.Б.Р., чрез адв. Д.С.. Поддържа, че решението на
първоинстанционния съд в обжалваните от „Т.С.“ ЕАД части е правилно и
законосъобразно, иска жалбата да бъде оставена без уважение.
Трето лице-помагач на ищеца
„Н.“ ЕАД не е изразило становище.
Срещу постановеното решение е
постъпила въззивна жалба с вх. № 5119743/12.07.2019 г. по регистъра на СРС на
С.Б.Р., подадена чрез адв. Д.С., с която решението се обжалва в частите,
с които предявените искове са уважени. Въззиникът прави оплаквания за
невалидност, недопустимост и неправилност на решението и излага подробни
съображения. Счита, че не е легитимиран да отговаря по предявените искове, като
намира предявения иск срещу наследника на починалия през 1995 г. Б.С.Р. за недопустим.
Поддържа още, че пред първоинстанционния съд не са събрани доказателства,
удостоверяващи, че е станал собственик на процесния имот, а СРС е постановил
атакуваното решение като е презумирал този факт. Счита, че съдът неправилно е
приел, че ответникът е потребител на топлинна енергия въз основа на
разпоредбите на ЗЕ, както и че Общите условия на „Т.С.“ ЕАД не следва да бъдат
прилагани. Според въззивника съдът неправилно е кредитирал с доверие
изготвените по делото съдебни експертизи, които са работили върху документи,
неприложени като доказателства по делото. Оспорва дължимостта на суми за
сградна инсталация. Поддържа, че след смъртта на Б.С.Р. апартаментът е
необитаем, което се установява от показанията на изслушаните по делото
свидетели. Счита, че по делото не е доказано действително да е доставена
топлинна енергия, оспорва и претендираната цена. Намира, че е налице непоръчана
доставка. Навежда и доводи за неоснователност на претенциите по чл. 86 ЗЗД,
макар исковете на това основание да са отхвърлени.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не
е постъпил писмен отговор насрещната страна по жалбата „Т.С.“ ЕАД.
Трето лице-помагач на ищеца
„Н.“ ЕАД не е изразило становище.
Като е констатирала, че
в подадената от на С.Б.Р. въззивна жалба с вх. № 5119743/12.07.2019 г. се съдържа искане за изменение
на първоинстанционното решение в частта за разноските, с определение № 1625 от
24.01.2020 г. постановено по настоящото възз.гр.д. № 14710 по описа за 2019 г.
въззивната инстанция е изпратила делото на СРС за произнасяне. С определение №
35076/07.02.2020 г., постановено по гр.д. № 65461/2017 г. по описа на СРС, I г.о., 36 с-в е отхвърлено съдържащото се във въззивната
жалба искане за изменение на постановеното решение в частта за разноските.
В
откритото съдебно заседание на 15.10.2020
г. въззивникът „Т.С.“ ЕАД не изпраща представител. Постъпила е писмена молба от
13.10.2010 г., докладвана в открито съдебно заседание, с която е направено
изявление, че поддържа депозираната въззивна жалба, претендира присъждане на
сторените разноски и юрисконсултско възнаграждение, възразява за прекомерност
на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Въззивникът
С.Б.Р. не се явява в открито съдебно заседание, представлява се от адв. Д.С. с
пълномощно по делото. Процесуалният представител поддържа подадената от
доверителя му жалба, оспорва жалбата на „Т.С.“ ЕАД. Излага съображения по
същество на спора, представя списък на разноските и писмени бележки.
Третото лице – помагач „Н.“ ЕАД не изпраща представител и не изразява становище.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е
сезиран с искова молба вх. № 2022734/15.09.2017 г. на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:*** срещу наследниците на Б.С.Р. с ЕГН **********,
с която ищцовото дружеството е поискало от съда да осъди наследниците на
починалия потребител на топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес гр.
София, ж.к. „******да му заплатят сума в общ размер на 4 853, 55 лв., от
които 3 865, 78 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за периода от 05.2014 г. до 04.2015 г., отразена в обща
фактура с № **********/31.07.2014 г. за отоплителен сезон м. 05.2013 г. –
04.2014 г., изравнения, отразени в документи с № **********/30.09.2014 г., №
**********/30.09.2014 г., обща фактура с № **********/31.07.2015 г. за
отоплителен сезон м. 05.2014 г. – 04.2015 г. и 970, 66 лв. – законна лихва за
забава за периода от 15.09.2014 г. до 12.09.2017 г., както и сума за дялово
разпределение в общ размер на 17.11 лв., от които 13, 80 лв. – главница,
представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от 06.2014
г. до 05.2015 г. и 3, 31 лв. – лихва, ведно със законната лихва от депозиране
на исковата молба до окончателното изплащане на вземанията.
В изпълнение на дадени указания
исковата молба е уточнена с писмена молба с вх. № 5172299/17.11.2017 г., като е
посочено, че исковете са предявени срещу С.Б.Р., като сумата в общ размер от
4 853, 55 лв., представлява главница в размер на 3 865, 78 лв. –
главница, стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от 05.2014 г. до
04.2015 г. и отразена във фактура № **********/31.07.2014 г. за реално
потребена топлинна енергия за отоплителен сезон от 05.2013 г. до 04.2014 г. и
970, 66 лв. – обща стойност на законна лихва за забава върху посочената
главница, начислена от 14.09.2014 г. до 12.09.2017 г.; 13, 80 лв. – главница за
дялово разпределение за периода от 06.2014 г. до 05.2015 г. и 3, 31 лв. – лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода от 08.08.2014 г. до
12.09.2017 г. ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателно изплащане на сумите.
Исковата молба е връчена на
ответника С.Б.Р. 13.12.2017 г. и в по срока по чл. 131 ГПК, на 05.01.2018 г. същият
е подал отговор чрез адв. Д.С., в който е оспорил предявените искове по
основание и размер. Твърди, че наследодателят му е починал през 1995 г. и не е
могъл да бъде клиент на „Т.С.“ ЕАД през периода 2014 г. – 2015 г., освен това
липсва писмен договор между страните по делото, а разпоредбата на чл. 153 ЗЕ е
неприложима, доколкото според него противоречи на Конституцията и правото на
ЕС. Твърди, че от 1995 г. апартаментът е необитеаем. Сочи, че липсват
доказателства, от които да е видно от какво произтича дългът. Прави възражение
за погасяване на вземанията, претендирани от ищеца след м.11.2014 г. В
заключение поддържа, че не е легитимиран да отговаря като ответник по спора, а
от друга страна предявеният иск е неоснователен и следва да бъде оставен без
уважение. Претендира разноски.
С определение № 387060 от
17.04.2018 г. като трето лице-помагач на ищеца СРС е конституирал „Н.“ ЕАД
По дело е прието като
доказателство удостоверение за наследници с изх № РОК17-ТД26-635/1/ от
25.10.2017 г., от което е видно, че единствен наследник по закон на починалия
на 09.01.1995 г. Б.С.Р. е синът му С.Б.Р.. В удостоверението е посочен адрес на
наследника в гр. София, ж.к. „*******.
Въпреки разпределената от
първоинстанционния съд с определение № 387060 от 17.04.2018 г. доказателствена
тежест по делото не са представени никакви доказателства, установяващи притежание
на правото на собственост върху процесния топлоснабден имот с адрес гр. София,
ж.к. „******.
Приет е списък на живущите по
апартаменти в сграда етажна собственост на адрес в гр. София, ж.к. „******за
таксуване на топлинна енергия. Под № 14 в списъка е посочен Б.С.Р., отразено е,
че обитава апартамент № 14 във вх. А, както и че апартаментът е собственост на
Съвета, а отопляемата му кубатура е 105, 57 кв.м. Документът съдържа подпис, на
който е придадено значение да е на Б.С.Р. и това обстоятелство не е оспорено.
Списъкът не съдържа дата, на която е изготвен.
Приет е и протокол от Общото
събрание на етажните собствениците на Етажна собственост с адрес гр. София,
ж.к. „******от 06.06.2002 г., в който е обективирано взетото решение да се
сключи договор за топлинно счетоводство с топлоснабдителна агенция и енергиен
сервиз „Нелбо инженеринг“ ООД за извършване на услугата „топлинно
счетоводство“. Упълномощен е Г.Н.П.да сключи договора от името на етажната
собственост, който и да я представлява по време на изпълнение на договора. Приложен
е списък на етажните собственици, в който под № 14 е посочен С.Б.Р., отразено
е, че той е титуляр на абонатен номер в „Т.С.“ ЕАД № 137102, в имота му има три
радиатори и три венитила. Списъкът съдържа подпис, за който е придадено
значение да е на С.Б.Р., като това обстоятелство не е оспорено. В списъка се
съдържа изявление на Г.Н.П.с нотариална заверка на подписа му, който декларира,
че подписите на етажните собственици са положени пред него.
Като писмено доказателство по
делото е приет и договор от 23.07.2002 г., сключен между топлоснабдителна
агенция и енергиен сервиз „Нелбо инженеринг“ ООД – в качеството му на
изпълнител и Г.Н.П., в качеството му на представляващ етажна собственост на
адрес гр. София, ж.к. „******– в качеството на възложител, по силата на който
възложителят възлага, а изпълнителят приема да извърши за жилищната и
нежилищната площ монтаж на индивидуални топлинни разпределители и термостатни
вентили и дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в
сградата етажна собственост съгласно изискванията на Закона за енергетиката и
енергийната ефективност, като за отчитането се дължи годишна абонаментна такса.
Приложено е извлечение от сметки по месеци за абонатен № 317102, даващо
информация за размера на дължимите суми за ТЕ и дялово разпределение към 12.09.2017.
От него се установява, че по партидата е начислена главница 3 879, 58 лв.
и лихва 973, 97 лв.
По делото са приети като
доказателства съобщение към Фактура № **********/31.07.2014 г. за окончателно
задължение за периода 01.05.2013 г. - 30.04.2014 г. за отопление и подгряване
на вода в общ размер от 1 898, 54 лв. и срок за плащане 14.09.2015 г.,
отразено е, че платените суми по фактури за периода са 0 лв. и съобщение към
Фактура № **********/31.07.2015 г. за окончателно задължение за периода 01.05.2014
г. - 30.04.2015 г. за отопление и подгряване на вода в общ размер от 2 019,
74 лв. и срок за плащане 15.09.2015 г., отразено е, че платените суми по
фактури за периода са 0 лв.
Третото лице – помагач „Н.“ ЕАД
е приложил приетите като доказателства талон за отчет на уреди за дялово
разпределение за сезон 2013/2014 г., издаден на абонат С.Б.Р. за аб. № 317102,
за имот с адрес в гр. София, ж.к. „******, с отразяване, че на уреди 5177514,
5177501, 5177502 няма топломери, изравнителна сметка за периода 05.2013 г. -
04.2014 г., в която е отразена сумата от 156, 99 лв. с ДДС за доплащане и
свидетелство № 024700В , съдържащо доклад от изпитване на разпределител на
разход за топлина с електрическо захранване.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите С.Г.Ц.и Г.Н.П.. От показанията на
свидетеля Цветков се установява, че в процесния апартамент до смъртта си живеел
Б.С.Р. - баща на ответника по делото. След като той починал през 1995 г. никой
не е живял апартамента и свидетелят няма представа дали жилището е било
отваряно след това. От показанията на свидетеля П.се установява, че след
смъртта на дядото на С.Р. никой не е живял в апартамента. Спомня си, че
ответникът искал да прави ремонт на апартамента, както и че възнамерявал да се
разправя с „Т.С.“ ЕАД, тъй като не искал да има парно в имота. Заявява, че той
е домоуправител на входа от 1994 г. и той се занимава с въпросите за водата и
парното, а ако се наложи може да влезе във всеки апартамент. Не си спомня от
кога не е влизал в процесното жилище.
От приетото по делото заключение
по изслушаната съдебно-техническа експертиза, при изготвянето на което вещото
лице е изискало от „Т.С.“ ЕАД и „Н.“ ЕАД документи – съобщения към фактури,
главни отчети, изравнителни сметки, показания от общия топломер, акт за
разпределяне на кубатурата, акт за изключване отоплението на стълбището, данни
за абонатната станция и данни за технологичните топлоотделяния на абонатната
станция, както и документи за метрологична проверка, се установява, че общият
топломер се отчита по електронен път в 0 часа на първо число на месеца. Отчетът
се документира и се подписва от представител на ЕС. От отчетеното количество се
приспадат технологичните разходи, които са за сметка на доставчика и чистото
количество топлинна енергия, което отива при потребителите се разпределя между
тях. Дяловото разпределение през процесния период е извършено от „Н.“ ЕАД по
правилата, въведени със ЗЕ, Наредба 16-334/06.04.2007 г. и Общите условия на „Т.С.“
ЕАД, одобрени със Решение на ДКЕВР от 03.02.2014 г. Според Наредбата делът на
сградната инсталация се изчислява по формула, въведена в Методиката за дялово
разпределение на ТЕ за сгради етажна собственост, като делът за сградната
инсталация от общото количество топлинна енергия за отопление на сградата е бил
през отделните изравнителни периоди, както следва за 2013/2014 – 30, 57 % и за
2014/2015 г. – 49, 68 %. Според главните отчети и изравнителните сметки на
фирмата за дялово разпределение в процесния имот 3 бр. радиатори без ИРРО
/индивидуален разпределител на разходите за отопление/. За процесния период за
тези радиатори и за двата изравнителни периода е начислена служебно топлинна
енергия по максимален специфичен разход за сградата. Вещото лице е посочило, че
служебна топлинна енергия за всяко отоплително тяло в имота се изчислява,
когато няма уред за дялово разпределение или има, но не е осигурен достъп. При
извършена проверка е достигнал до извод, че изчисленото него съвпада с
отразеното в изравнителните сметки и незначителното отклонение се дължи на
различната точност, с която работи вещото лице и софтуера на ФДР. Посочено е
още, че абонатът заплаща и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
разпределяна между всички абонати пропорционално на отопляемите обеми на
имотите, като експертът е стигнал до извод, че в случая е допусната грешка при
изчисление от ФДР в интерес на абоната. Посочено е, че „Нелбо Инженеринг“ ООД и
„Т.С.“ ЕАД са процедирали в съответствие на нормативната уредба, действала в
процесния период. Вещото лице е направило заключение, че дължимата сума за
топлинна енергия е 3 865, 78 лв.
За да изготви приетото по делото
заключение по съдебно-счетоводната експертиза, вещото лице е извършило проверка
в счетоводството на „Т.С.“ ЕАД и е установило, че към 13.07.2018 г. няма данни
за извършени плащания от ответника, които да погасяват задължения от процесния
периода за имот с адрес в гр. София, ж.к. „******, с аб. № 317102. Непогасените
задължения за процесния период са в общ размер на 3 879, 19 лв., от които
за топлинна енергия 3 865, 39 лв. и за дялово разпределение на топлинна
енергия 13, 80 лв. По издадените изравнителни сметки за процесния период
ответникът има да доплаща 188, 66 лв. Общият размер на непогасените задължения
за процесния период е 3 879, 19 лв., от които за топлиннна енергия
3 865, 39 лв. и за дялово разпределение на топлинна енергия 13, 80 лв., а
общият размер на лихвите за забава върху сумите по процесните фактури за
периода от датата, следваща срока на плащане, записан в съответните фактури до
12.09.2017 г. е 973, 32 лв. Вещото лице е достигнало до заключение, че общият
размер на сумите /главници и лихви/ за процесния период възлиза на 4 852,
51 лв., от тях за топлинна енергия 4 835, 46лв. и за дялово разпределение
на топлинна енергия 17, 05 лв.
Приети са общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ АД на
клиенти в гр. София от 2008 г.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивният съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
Предявените обективно съединени
осъдителни искове, които са предмет на обжалване, са с правно основание чл. 149 и
сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и
чл. 86 ЗЗД – за присъждане на вземане, представляващо стойност на доставена
топлоенергия за битови нужди за имот в сграда - етажна собственост, на
възнаграждение за извършване на услугата дялово разпределение и за присъждане
на обезщетение за забавено изпълнение върху главницата за топлинна енергия.
Предмет на въззивно обжалване е
първоинстанционното решение в частта по главните искове, както и в частта по
акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение върху
главницата за топлинна енергия.
В конкретния случай
постановеното по делото решение е валидно.
Съдът следи служебно за
допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част. При извършена
проверка настоящият състав намира, че решението по иска за заплащане на
възнаграждение за дялово разпределение е недопустимо. Разпоредбата на чл. 26 ГПК не допуска предявяване на чуждо право. Тази разпоредба е императивна и за
приложението й съдът следи служебно без да е нужно нарочно оплакване във
въззивната жалба. Уговорките в договор по който ответникът, съответно третото лице
помагач не е страна, не могат да ги обвържат. Те не са от естество да обосноват
извод за принадлежност на вземането за възнаграждение за дялово разпределение
на енергията в патримониума на ищеца, нито негово право да предяви това вземане
като свое и да търси плащането му от ответника. Ето защо и „Т.С.“ ЕАД не
разполага с процесуална легитимация да предяви иска за заплащане на
възнаграждение за дялово разпределение, поради което същият е недопустим, а
постановеното по него решение на първоинстанционния съд е недопустимо в тази
част и следва да бъде обезсилено.
В останалата обжалвана част
решението е допустимо.
По отношение на правилността
настоящият състав намира следното:
За да се уважи главният иск за
присъждане на вземане за заплащане на стойността на доставена топлинна енергия
по делото следва да се установи, че за процесния период между страните е
съществувало валидно правоотношение по силата на което ищецът се е задължил да
доставя на ответника топлинна енергия срещу задължение на ответника да заплаща
стойността ѝ, както и че ищецът е изпълнил точно своите задължения и е
доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно
с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007
г./, поради което и за ответника е възникнало задължение за заплащане на
стойността на същото. По отношение на акцесорните искове за заплащане на
обезщетение за забава на главниците по делото следва да се установи, че
ответникът е изпаднал в забава.
Действащата към периода на
облигационните отношения между страните нормативна уредба, която ги урежда се
съдържа в Закона за енергетиката /ЗЕ/ и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г./.
Съдът приема, че по делото е
установено че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. „Т.С.“
ЕАД е дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на
дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия,
производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи
основните.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички
носители на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия /аналогична дефиницията за потребител по см. на § 1, т. 42 от
ЗДР на ЗЕ/ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3. Според ал. 2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат
потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те
са длъжни да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да
поискат прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо
водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно
отклонение, като съгласно ал. 3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на
топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.
По делото обаче не се установява
ответникът да е „потребител на топлинна енергия“ по отношение на процесния имот
по смисъла на цитираните разпоредби. От събраните доказателства въобще не може
да се установи принадлежността на правото на собственост върху процесния имот. Неправилно
и необосновано първоинстанционният съд е приел, че по делото не се спори, че
ответникът е собственик на процесния имот и същият се легитимира като такъв в
качеството му на наследник на Б.С.Р.. На първо място в тежест на ищеца по
предявените искове е да докаже наличие на валидно възникнало облигационно
отношение между него и ответника за продажба на топлинна енергия, което по
смисъла на чл. 153 ЗЕ е свързано с установяването на принадлежността на правото
на собственост по отношение на процесния имот. В този смисъл са и дадените
изрични указания в постановеното от първоинстанционния съд определение по реда
на чл. 140 ГПК, като съдът е указал на ищеца да докаже, че ответникът е
собственик, респективно ползвател на имота. Както вече беше посочено, такива
доказателства не са представени по делото.
„Т.С.“ ЕАД е навело твърдения,
че починалият Б.С.Р. е бил потребител на топлинна енергия за процесния период,
но не е представило нито документ удостоверяващ правото му на собственост върху
процесния имот, нито документ за учредяване на вещно право на ползване. Липсват
каквито и да било твърдения относно основания за съществуването на облигационни
отношения по силата на сключен договор между Б.С.Р. и топлопреносното
дружество, по силата на които починалият да се легитимира като потребител на
топлинна енергия. По делото не са събрани доказателства, удостоверяващи че починалият
е бил собственик или да е подал молба-декларация пред „Т.С.“ ЕАД за разкриване
на партида на негово име, нито че е бил сключен нарочен писмен договор между него
и „Т.С.“ ЕАД за продажба на топлоенергия. Обстоятелството, че в приложената изравнителна
сметка като клиент е посочен С.Б.Р. /наследник на Б.С.Р./ не може да обуслови
извод, че той или наследодателят му е бил титуляр на партидата, доколкото
адресирането на документа има единствено счетоводно значение.
Действително от събраните гласни
доказателства по делото се установи, че преди смъртта му, настъпила на
09.01.1995 г., Б.С.Р. е обитавал процесния апартамент Това обстоятелство обаче
не е годно да установи наличие на вещно право върху имота. Още повече, че в
списъка на етажните собственици, приложен пред първоинстанционния съд е изрично
посочено, че собственик на обитавания от Б.С.Р. ап. 14, находящ се в гр. София,
ж.к. „******е Съветът, т.е. съществува индиция, че апартаментът е общинска
собственост. По делото липсват доказателства на какво основание Б.С.Р. е
обитавал процесния имот.
От събраните доказателства не
може да се установи, че Б.С.Р. или наследникът му С.Б.Р. са били собственици на
процесния апартамент, потребители на топлинна енергия, поради което и
отговорността на ответника за заплащане на задължения за топлинна енергия не
може да бъде ангажирана.
По изложените съображения и
неустановяването на качеството „потребител“ по см. ЗЕ на Б.С.Р., настоящият
състав намира, че по делото не се установи наличие на първата предпоставка за
уважаване на предявените искове, а именно, че за процесния период между
страните „Т.С.“ ЕАД и наследника на Б.С.Р., а именно сина му С.Б.Р., е
съществувало валидно правоотношение по силата на което ищецът се е задължил да
доставя на ответника топлинна енергия срещу задължение на ответника да заплаща
стойността ѝ. Поради което и не е необходимо да се изследва налице ли са
останалите предпоставки за уважаване на главния и акцесорния иск.
По изложените съображения
настоящата инстанция намира първоинстанционното решение за неправилно, поради
което същото следва да бъде отменено.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора въззивникът
С.Б.Р. има право на разноски. Същият е поискал своеременно присъждането им и е
представил списък, съгласно който е претендирал да му се заплати сумата от
общо1 008, 11 лв., представляваща сбора от заплатената държавна такса за
въззивно обжалване, адвокатско възнаграждение за първа инстанция в размер на
570 лв. и адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция в размер на 380 лв.
Пред СРС е представен договор за правна защита и съдействие, сключен на
05.01.2018 г., съгласно който уговореното адвокатско възнаграждение от 570 лв.
е изплатено в брой на адв. Д.С. от С.Б.Р., а пред въззивна инстанция е приложен
договор за правна защита и съдействие от 09.07.2019 г., съгласно който
уговореното адвокатско възнаграждение от 380 лв. също е изплатено в брой.
Съдът намира, че направеното от
„Т.С.“ ЕАД възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения,
претендирани от С.Б.Р., е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение,
доколкото същите съответстват на предвидения в чл. 7, ал. 2 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 121725 от 22.05.2019
г. по гр.д. № 65461 по описа за 2017 г. на Софийски районен съд, 36-ти състав, с което С.Б.Р. с
ЕГН ********** и адрес *** е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:*** на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ
сумата от 13, 80 лв. – цена за дялово разпределение на топлинна енергия,
доставена в периода от 01.06.2014 г. до 30.05.2015 г. до имот с местонахождение
в гр. София, обл. София, ж.к. ******, ап. 14, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба 15.09.2017 г. до окончателното
изплащане и ПРЕКРАТЯВА като
недопустимо производството по иска в тази част.
ОТМЕНЯ Решение № 121725 от 22.05.2019
г. по гр.д. № 65461 по описа за 2017 г. на Софийски районен съд, 36-ти състав, с което С.Б.Р. с
ЕГН ********** и адрес *** е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:*** на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ
сумата от 1 655, 38 лв., представляваща незаплатена цена за доставена
топлинна услуга за битови нужди през периода от 01.08.2014 г. до 30.04.2015
г. до имот с местонахождение в гр. София, обл. София, ж.к. ******, ап. 14,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба
15.09.2017 г. до окончателното изплащане и вместо това
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** срещу С.Б.Р. с ЕГН **********
и адрес *** с правно основание с правно основание чл. 149 и
сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и
чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 655, 38 лв., представляваща
незаплатена цена за доставена топлинна услуга за битови нужди през периода
от 01.08.2014 г. до 30.04.2015 г. до имот с местонахождение в гр. София, обл.
София, ж.к. ******, ап. 14, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба 15.09.2017 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 121725 от
22.05.2019 г. по гр.д. № 65461 по описа за 2017 г. на Софийски районен съд,
36-ти състав в останалите обжалвани части.
Решението
в необжалваната част е влязло в сила.
ОСЪЖДА Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:*** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на С.Б.Р. с ЕГН **********
и адрес *** сумата от 1008, 11 лв.,
представляваща сторените разноски по делото.
Решението е постановено
при участието на трето лице помагач на страната на ищеца „Н.“ ЕАД.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване по арг. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.