№…………
Гр.
Варна, …………………07.2022 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Варна, III тричленен
състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети юли две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА
ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ДАРИНА
РАЧЕВА
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря Теодора Чавдарова и в присъствието на прокурора от
Варненска окръжна прокуратура Катя Петрова, като разгледа докладваното от
съдия Ганчева к.н.а.х.д. № 1349 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр.
чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Полицейски орган при Второ РУ на ОД на МВР
Варна, депозирана чрез юрисконсулт Г срещу
решение № 578 от 26.04.2022 г. на Районен съд - Варна, постановено по н.а.х.д.
№**********0651/2022г., по описа на ВРС, с което е отменена Заповед за задържане на лице рег. №
436зз-62 от 4.02.2022 г. издадена от инспектор при Второ РУ на ОД на МВР Варна
и ответника е осъден да заплати сторените по делото разноски.
В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно. Неправилно ВРС е приел, че в
обжалвания акт не са изложени фактически основания, относими към конкретното
поведение на задържаното лице, че оспорения акт е немотивиран. В преписката се
съдържат доказателства, че на лицето, което е било задържано му е било обяснено
в достатъчна степен за какво се налага принудителната административна мярка. В
заповедта е посочена нормата на чл. 72, ал.1 т.1 от ЗМВР, която указва
фактическото основание за задържането, посочено е и образуваното досъдебно
производство. Това се потвърждава от събраните свидетелски показания.
Свидетелите сочат, че на лицето е разяснено за какво е образувано досъдебното
производство, а именно за кражба на катализатори. Сочи, че не е задължително представяне
на писмени доказателства за образуваните ЗМ срещу жалбоподателя, тъй като
същите не касаят пряко оспорената заповед, а са индиция за съпричастност.
Налице е разлика между наличието на данни по чл. 72 от ЗМНР и наличието на
достатъчно данни по чл. 207 ал.1 от НПК. Разпоредбата не изисква тези данни да
са пълни и категорични, същите следва да са достатъчни, т.е. да са от естество,
така че да позволяват да се направи извод за връзка между задържаното лице и
съпричастността му към извършеното престъпление. Заповедта е издадена с оглед
данни за участие на жалбоподателя в извършването на престъпление. Мярката е
приложена с цел постигане на предвидените в закона цели да се съдейства за
разкриването на евентуално извършено престъпление, като се осигури явяването на
лицето пред органите на МВР, да се осуети възможността за укриване на предмет
на престъплението, сваляне на обяснения. Мярката е предприета с цел започване
на разследване на вероятен извършител, поради което не е нужно тези данни да са
пълни. По изложените доводи моли да се отмени решението на ВРС и да се
постанови друго с което да се потвърди издадената заповед. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответника - Г.Г.Я. чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата. В депозиран писмен отговор поддържа, че правилно
ВРС е преценил, че заповедта е незаконосъобразна, в същата липсват факти и
обстоятелства, не са налице основания за задържане на лицето. Акта е постановен
в нарушение на чл. 146 т.2 от АПК. Заповедта за задържане съдържа определени
реквизити, които не могат да бъдат допълвани в хода на съдебното производство.
Правилно ВРС е преценил, че непосочването на конкретни обстоятелства,
обосноваващи постановяване на задържането, по същество представлява липса на
мотиви, липсват изискуемите от чл. 74, ал.2 т.2 от ЗМВР реквизити. В хода на
съдебното производство не се установено дори Я. да е бил разпитан във връзка с
твърдяно престъпление. По изложените доводи моли да се отхвърли жалбата. В с.з.
адв. С. оспорва жалбата, моли да се присъдят сторените по делото разноски.
Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за
основателност на касационната жалба. Намира, че в конкретния случай ВРС не е направил разлика между обосновано подозрение, което
се изисква от чл. 72 от ЗМВР и обосновано предположение, което се изисква
съгласно нормите на НПК.
Административен съд - Варна намира, че касационната
жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от
надлежна страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното
решение.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предмет на обжалване пред Районен съд — Варна е заповед
за задържане на лице № 43633 от 4.02.2022 г., издадена от инспектор Второ
РУ при ОД на МВР Варна, с която е задържан Г.Г.Я..
От доказателствата, представени ведно с
административната преписка, както и тези, събрани в хода на въззивното
производство, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 4.02.2022 г. служители на Второ РУ по време на смяна установили приближаващ се
лек автомобил, подали му знак за спиране. Автомобилът бил управляван от Г.Я.,
като в МПС бил и синът му - Л. Я.. Полицейските служители взели документите на
лицата за проверка, свързали се с оперативен дежурен, на който докладвали, че Л.
Я. е със замърсени лице от машинно масло, а в автомобила има няколко крика.
Дежурния им наредил лицата да бъдат отведени в РУ. Г.Я. на няколко пъти попитал
полицейските служители каква е причината за задържане, но не получил отговор.
Издадена е заповед за задържане на Г.Я., в която е посочено, че лицето се
задържа във връзка с ДП № 140. От изготвен протокол за обиск е видно, че в Я.
са намерени свидетелства регистрация и управление на МПС, сумата от 55.35 лв.,
карта, ключове, телефон, от протокол за проверка на МПС е видно, че не са
открити вещи обект на престъпление. При тези установявания ВРС приел, че
оспорения акт е издаден от компетентен орган, спазена е предвидената в чл. 74
ал.1 от ЗМВР форма, но в заповедта липсват фактически основания за издаването
й. За да обоснове правото на органа да упражни предоставеното му правомощие в
рамките на неговата власт, в заповедта за задържане следва да се посочат конкретни
фактически обстоятелства, каквито в случая не са посочени. По делото не са
събрани данни и доказателства за съпричастност на задържаното лице към
престъпление. ВРС е направил извод, че акта е издаден при допуснато нарушение
на чл. 146 т.2 и т.4 от АПК, поради което го е отменил.
Решението е правилно.
Административният орган е издал оспорената
заповед, без да изложи мотиви за наличието някоя от предпоставките за задържане
на конкретно лице, възведени в разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР. Според тази норма
полицейските органи могат да задържат лице: 1. за което има данни, че е
извършило престъпление; 2. което след надлежно предупреждение съзнателно пречи
на полицейски орган да изпълни задължението си по служба; 3. което показва
тежки психични отклонения и с поведението си нарушава обществения ред или
излага живота си или живота на други лица на явна опасност; 4. при невъзможност
да се установи самоличността му в случаите и по начините, посочени в чл. 70; 5.
което се е отклонило от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или от
местата, където е било задържано като обвиняем в изпълнение на разпореждане на
орган на съдебната власт; 6. обявено за издирване с цел задържане, както и по
искане на друга държава във връзка с неговата екстрадиция или в изпълнение на
Европейска заповед за арест; 7. в други случаи, определени със закон.
Липсата на фактически основания за издаване
на Заповед за задържане рег. № 436зз-62 от 4.02.2022 г. е съществено нарушение
на процесуалните норми, допуснато от административния орган, което само по себе
си е самостоятелно основание за отмяна на разглежданата заповед.
Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК,
съществена част от формата, в която следва да бъде издаден един административен
акт, е излагане на фактически и правни основания. Следователно, това са два
отделни реквизита, които имат самостоятелно значение и не се припокриват. В
обсъжданата заповед липсват фактически констатации, от които да е видно какви
са конкретните обстоятелства, обосноваващи наличието на някоя от хипотезите на
чл. 72, ал. 1 от ЗМВР. Неспазването на така установеното нормативно изискване,
има за последица постановен в съществено нарушение на закона административен
акт. Изискването за обосноваване на административния акт е една от гаранциите
за законосъобразност на същия, които законът е установил за защитата на правата
и правнозащитените интереси на гражданите и организациите - страни в
административното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. С
излагането на мотивите се довеждат до знанието на страните съображенията, по
които административният орган е издал съответния административен акт. Това
подпомага страните в избора на защитните средства и въобще при изграждането на
защитата им срещу такива актове. От друга страна наличието на мотиви улеснява и
прави възможен контрола върху законосъобразността и правилността на акта,
упражняван при обжалването му пред по-горния административен орган и пред съда,
допринася за разкриване на евентуално допуснатите закононарушения, разкрива и
възможности за контрол над случаите, в които въпросът е решен по
целесъобразност, но са надхвърлени рамките на предоставената на
административния орган оперативна самостоятелност. Значението на изискването за
мотиви според АПК е такова, че тяхното неизлагане към административния акт
съставлява съществено нарушение на закона и основание за отмяна на акта. В този
смисъл е и Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002
г., ОС. Факта, че в заповедта е посочено правно основание за издаването й, не
променя този факт.
Съдът споделя доводите на касатора, че
прилагането на принудителна административна мярка по чл. 72 от ЗМВР,
законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства,
установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по
смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи
предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението,
което дава право на административния орган, при условията на оперативна
самостоятелност да наложи мярката, дори без да се поставя условие за точна
квалификация на деянието, а още по-малко е задължително престъплението да е
безспорно и окончателно установено. Въпросът дали конкретно лице е извършител
на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно,
всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното производство. За
целите на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР наличието на такива категорични
данни, които да обвързват задържаното лице със сочено нарушение не са задължителни,
като задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед
тяхното изясняване. От друга страна в настоящия случай от събраните по делото
доказателства не е установено наличието на
конкретно обстоятелство, поради което да се обосновава вероятното
участие на задържаното лице в престъпление.
Предвид гореизложеното, решението на ВРС
следва да се остави в сила.
Предвид изхода на делото в полза процесуалния
представител на ответника по касационната жалба следва да се присъди адвокатско
възнаграждение, което на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. във връзка с чл. 8,
ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. е в размер на 400 лв.
Водим от горното, трети тричлененн състав
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 578
от 26.04.2022
г. на Районен съд - Варна, постановено по н.а.х.д.
№**********0651/2022г., по описа на ВРС.
ОСЪЖДА
ОД на МВР Варна
да заплати на адвокат Д.С., сумата от 400/четиристотин/ лв. адвокатско
възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: