Решение по дело №1724/2021 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 35
Дата: 31 януари 2023 г.
Съдия: Сияна Стойчева Димитрова
Дело: 20212150101724
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 35
гр. гр.Несебър, 31.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Сияна Ст. Д.
при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Д. Гражданско дело №
20212150101724 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 6939/17.12.2021 г.,
пояснена и допълнена с молба вх. № 7225/29.12.2021 г. на „Б.С.И.Т.“ ЕАД, ЕИК 10387****,
със седалище и адрес на управление: гр. В., бул. „К.Б. I“ №**, ет.*, ап.*, представлявано от
П.Р., собственик на самостоятелен обект ид. № *****.***.***.*.**, чрез адвокат А. Д. от АК
– В., със съдебен адрес: гр. В., бул. „С.“ № **, вх.*, ап.*, срещу собствениците на Етажна
собственост на сграда с ид. № *****.***.***.* по КККР на гр. О., общ.Н., с
административен адрес: гр. О., общ.Н., обл.Б., м-ст „Ю.П.“, ПИ с ид. № *****.***.***, бл.
D-Алта, представлявани от управителя – Л. А. К., с която се иска от съда, на основание чл.
40 и сл. от ЗУЕС, да прогласи нищожността, в условията на евентуалност – да отмени
решенията, взети от общото събрание на ЕС, проведено на 23.11.2021 г., като
незаконосъобразни. Претендират се съдебни разноски.
Заявява се, че ищцовото дружество е собственик на самостоятелен обект в процесната
сграда, както и собственик на поземления имот, в който е изградена сградата, и на
съоръжения, находящи се в него. Иска се прогласяване нищожността на всички взети
решения на оспореното общо събрание, като се излагат доводи, че сградата попада в
комплекс от затворен тип, по смисъла на чл. 2 от ЗУЕС и § 1, т. 3 от ДР на ЗУЕС и
управлението се осъществява от инвеститора – ищцовото дружество, предвид което
провеждането на ОС и взимането на каквито и да било решения е недопустимо, освен по
реда на чл. 18 от ЗУЕС или § 56 от ПРЗ на ЗУЕС. Излагат се подробно доводи за
незаконосъобразното свикване и провеждане на събранието, като се оспорва наличието на
кворум за провеждането, площообразуването, представителната власт на взелите участие
лица по отношение на собствениците на самостоятелни обекти. Твърди се, че събранието е
нередовно свикано, т.к. се касае до комплекс от затворен тип и не може да се приложи чл.
13, ал. 4 от ЗУЕС, съответно да се уведомят собствениците и ползвателите. Още повече,
събранието било свикано от лице, което няма качеството на собственик, обитател или
ползвател в сградата, както и същото било проведено в комплекс със сезонен характер, в
сезон, в който собствениците фактически отсъстват и на език, различен от българския.
Заявява се още, че секретар-протоколчик, в разрез със закона, е бил адвокат, без
представителна власт за собственик; не се приемали предложения за решения, извън
обявения ред; нямало мнозинство за взимане на нито едно от решенията; след отлагане на
събранието с един час не се съставил нов присъствен списък. Твърдяната нищожност и
1
незаконосъобразност на събранието и конкретно взетите решения е подробно мотивирана,
като е обсъден целия дневен ред и всяко взето решение.
С исковата молба и уточнението е оспорено съдържанието на протокола и
достоверността на взетите с него решения по реда на чл. 16, ал. 9 от ЗУЕС, като се посочва,
че такова оспорване е направено и с нарочни нотариални покани, представени като
доказателства по делото. Представят се писмени доказателства.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата
молба вх. № 2641/25.03.2022 г. от страна на ответника - собствениците на Етажна
собственост на сграда с ид. № *****.***.***.* по КККР на гр. О., общ.Н., представлявана от
управителя Л. А. К., чрез адвокат Н. Г. от БАК, със съдебен адрес: гр.Б., ул. “С.” № **, ет.*,
с който е взето становище за неоснователност на предявения иск. Излагат се подробни
насрещни твърдения за спазване реда за свикване и провеждане на процесното ОС от
23.11.2021 г., като се сочи несъстоятелност на оплакванията на ищеца в този смисъл. Твърди
се, че процесното ОС не се явява първо, като на предходно такова от 05.12.2011 г. за
управител на ЕС бил избран именно ищецът, предвид което се заявява, че сградата е в
режим на етажна собственост. Дава се становище за неприложимост на института на
нищожността по ЗЗД, с оглед специалните правила за вземане и отмяна на решенията на ЕС.
Излагат се съображения за неоснователност на оплакванията на ищеца по всяко от взетите
решения. Твърди се, че ищецът не е оспорил конкретно достоверността и съдържанието на
протокола. Оспорват се твърденията на ищцовото дружество, че процесната сграда попада в
комплекс от затворен тип, като се заявява неприложимост на чл. 2 от ЗУЕС към случая и се
излагат подробни съображения. При изложените доводи се иска отхвърляне на предявения
иск и оставяне в сила на обжалваните решения на ОС на ЕС. Претендират се разноски.
В съдебно заседание, ищцовото дружество се представлява от упълномощения си
представител – адв. А. Д. от АК - В., който поддържа предявения иск и моли съда да го
уважи и да отмени оспорените решения. Претендират се разноски, съобразно представен
списък по чл. 80 от ГПК.
Ответната етажна собственост, чрез процесуалния си представител – адв. Н. Г. от БАК,
оспорва иска като недоказан и неоснователен и моли за отхвърлянето му. Претендира
присъждането на разноски, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По предявения иск с правно основание чл. 40 от ЗУЕС, в тежест на ищцовото
дружество е да докаже, че е собственик на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна
собственост и че са били взети решенията, чиято отмяна се иска.
В тежест на ответника е да докаже, че решенията са взети при спазване на законовите
изисквания, както следва: при спазване на изискванията за свикване на общото събрание,
включително чл. 12, ал. 1, т. 1, чл. 13, чл. 14, чл. 15, чл. 16, ал. 3, чл. 17 от ЗУЕС.
С протоколно определение № 466/06.07.2022 г. по делото е открито и производство по
оспорване истинността на протокол от провеждането на ОСЕС от 23.11.2021 г., по реда на
чл. 193 от ГПК вр. чл. 16, ал. 9 от ЗУЕС, като след отделяне на спорното от безспорното,
съдът обяви за безспорни между страните следните обстоятелства: оспорваното общо
събрание е свикано при спазване на процедурните изисквания на ЗУЕС, като се оспорва
представителната власт на адв. Г. /в производството по чл. 193 от ГПК/; на 23.11.2021 г. е
било проведено общо събрание на етажните собственици, представляваните лица, с
пълномощни на руски език, са редовно представлявани на същото; на общото събрание е
гласувано решение със съдържание за избор на председател Л. К.; ищецът е собственик на
самостоятелен обект в ответната етажна собственост, както и едноличен собственик на
поземления имот, както и на басейните, находящи се в този поземлен имот.
С протоколно определение № 768/14.12.2022 г. по делото, съдът обяви за безспорни
между страните следните допълнителни обстоятелства: Налице са собственици на
самостоятелни обекти в процесната сграда, които са страни по индивидуални договори,
сключени в миналото, действащи понастоящем, вписани и невписани в Агенция по
вписванията, по които договори ищецът се е задължил и извършва поддръжка на комплекса,
2
ведно с общите части на процесната сграда.
В изявление на стр. 5 и стр. 6 от протокол от 14.12.2022 г., както и в пледоарията си в
ход по същество, представителят на ищцовото дружество заявява, че не оспорва
препотвърдената представителна власт на участниците в оспореното общо събрание,
предвид което се изчерпва предмета на производството по чл. 193 от ГПК вр. чл. 16, ал. 9 от
ЗУЕС и не се поддържа възражението за нарушения на чл. 14 от ЗУЕС при провеждането на
процесното ОСЕС.
Страните не спорят и от представен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 62, том VI, рег. № 6418, дело № 960/2018 г. на нотариус Стоян А.ов, вписан в НК с
рег № 208, район на действие – НРС /л. 18-20 от делото, том I/, се установява, че ищцовото
дружество е собственик на описани самостоятелни обекти в сграда с ид. № 4, разположена в
имот с *****.***.***.
Видно от протокол, приложен от ответника /съдържащ се в самостоятелен джоб,
прикрепен към задна корица на том III от делото – в оригинал, както и в копие – л. 257-310
от делото, том I и л. 120-208 от делото, том I – приложен към исковата молба/, на 23.11.2021
г. се провело общо събрание на собствениците от етажната собственост в посочената сграда,
на което се взели решения, предмет на оспорване по настоящото дело.
Тук следва да се отбележи, че при предявен конститутивен иск по чл. 40, ал. 1 от
ЗУЕС, преценката за законосъобразност, която дължи съдът, е ограничена само до изрично
посочените в исковата молба нарушения, представляващи самостоятелни основания за
отмяна на атакуваните актове на общото събрание /ОС/. Това следва от характера на
производството, което е исково и съдът дължи произнасяне само по заявените в исковата
молба основания. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, постановена по реда
на чл. 290 от ГПК - Решение № 58 от 25.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5704/2013г., I г. о.
Във връзка с наведеното възражение за приложение на чл. 2 от ЗУЕС и искането за
прогласяване на нищожността на взетите решения от ОСЕС от 23.11.2021 г. на ищеца,
съдът намери следното:
По делото бе изготвено заключение по приетата без възражения на страните съдебно-
техническа експертиза, извършена от вещото лице инж. К. М., което съдът кредитира
изцяло, като компетентно и безпристрастно дадено. Вещото лице, след обследване на
представените от ищеца относими писмени доказателства, извършване на справки с
Агенция по вписванията – гр. Несебър и община Н., и направен оглед на място, е
заключило, че в имота е извършено комплексно застрояване на четири сгради, с
предназначение – „Жилищна сграда със смесено предназначение“, съгласно КККР на гр. О.
и „Жилищни сгради за сезонно обитаване“, като в сграда “D“ са предвидени и обекти с
обществено обслужващо предназначение – ресторант, магазин за хранителни стоки, кафе-
бар, фитнес и SPA център и офис. Експертът е посочил, че съгласно уведомително писмо на
община Н., сградите са в режим на етажна собственост, като е вписан комплекс от затворен
тип. Посочено е още, че инсталациите са общи за групата сгради до абонатното помещение
на всяка сграда, а от там се разделят, като на територията на имота има изградени басейни,
открит паркинг, водомерна шахта, резервоар. Констатирано е, че имотът се охранява от жива
охрана, която прави обиколки на определен интервал и се удостоверяват с натискане на
бутон, има 9 броя камери, покриващи възможните места за достъп до имота на външни
лица, монтирани са бариери и метални портали, осигурен е контролиран достъп до двата
паркинга, както и е наличен служебен вход за зареждане. Вещото лице е установило, че
имотът е ограден с каменни стени, жив плет и телена ограда, като след справка с Агенция по
вписванията е посочило и самостоятелните обекти в сграда с ид. № *****.***.***.*, които
са с вписани договори по чл. 2 от ЗУЕС – 11 броя. Приложени са от вещото лице и снимки
/Приложение 1/, направени на място, както и скица на комплекса /Приложение 2/. В съдебно
заседание и на въпроси на адв. Г., експертът заявява, че през имота е предоставен достъп на
трети лица - до плажната ивица - през нарочно указан маршрут, преминаващ покрай
охранителна кабина и извеждащ към плажа по повишено ниво в периферията на имота.
При съобразяване експертното заключение и разпоредбата на §3 от ДР на ЗУЕС, която
дава легалната дефиниция за „Жилищен комплекс от затворен тип“, съдът достигна до
извода, че в случая, процесната сграда с ид. № *****.***.***.* по КККР на гр. О., общ.Н. се
3
намира в такъв, доколкото е построена в УПИ с комплексно застрояване, при наличието на 4
боя сгради, с вписан режим на етажна собственост, и други обекти /басейни, резервоар,
магазин, офис и др./, обслужващи собствениците и обитателите, при спазен контролиран
достъп за външни лица. Този извод не може да се измени, предвид обстоятелството, че през
имота има указан контролиран достъп за трети лица до плажната ивица пред комплекса, в
какъвто смисъл е направеното от ответната страна възражение. Доколкото плажът
съставлява публична държавна собственост, то всяко трето лице следва да осигурява достъп
до него, в случай че го препятства, като търпи правото на преминаване на гражданите,
доколкото същото не нарушава собственическите му права. Именно такъв е и настоящия
случай, като съобразявайки правата на гражданите, ищецът-инвеститор е осигурил
контролирано преминаване през собствения му имот за достъп до плажната ивица, което не
влияе характеристиките на комплекса.
Независимо от изложеното, в заключението се посочва, че макар формално да отговаря
на законовите изисквания за жилищен комплекс от затворен тип, за процесната сграда
„D”/4/ има едва 11 броя вписани договора за управление на общите части, при налични 75
самостоятелни жилищни обекта, съгласно Приложение 3 към експертизата. В този смисъл е
и приетия за безспорен между страните факт по делото, че за процесната сграда има
сключени договори за управление, вписани и невписани, но не с всички собственици на
самостоятелни обекти.
Предвид изложеното и съобразявайки практиката на върховната инстанция – решение
№ 80/04.11.2021 г. по гр. д. № 1213/2020 г. на IV-то отд., ГО, ВКС, настоящият съд намира,
че уредбата на чл. 2 от ЗУЕС има изключителен характер и следва да се тълкува
ограничително, поради което и в случай, че инвеститорът на комплекс с характеристиките
по §3 от ДР на ЗУЕС не сключи договори по смисъла на чл. 2 от ЗУЕС с всички
собственици на самостоятелни обекти при първоначалната продажба, то не могат да се
породят последиците на ЗУЕС – неприложимост на уредбата на закона в последващите му
разпоредби, съответно – нищожност на решения, взети от общо събрание на собственици в
сграда в комплекса. При това положение, съдът намира възражението за нищожност на
процесните решения на ОСЕС в сграда с ид. № *****.***.***.* по КККР на гр. О., общ.Н.
от 23.11.2021 г. за неоснователно.
По възраженията на ищеца за незаконосъобразност на атакуваните решения,
обективирани в исковата молба, съдът достигна до следните фактически и правни изводи:
Доколкото, предметът на производството по чл. 193 от ГПК вр. чл. 16, ал. 9 от ЗУЕС бе
изчерпан в съдебно заседание с изявления на страните, че протоколът за проведеното на
23.11.2021 г. оспорено ОСЕС отразява вярно вписаните в него обстоятелства и е автентичен
досежно положените подписи на посочените в него лица, то съдът приема, че същият е
придобил стабилитет и обвързваща етажните собственици, третите лица и съда
доказателствена сила.
От друга страна, доколкото по делото бяха отделени за безспорни множество факти и
обстоятелства, подробно посочени по-горе, съдът не намира за необходимо да обсъжда
представените във връзка с тях доказателства, които съставляват голям обем писмени
документи, сред които находящите се на л. 59-66 от том I на делото, на л. 83-94 от том I на
делото, на л. 217-221 от том I на делото, на л. 311-457от том I на делото, на л. 1043-1128, л.
1132-1146, л. 1150-1155 от том III на делото.
Като неотносими към предмета на делото не следва да се обсъждат и писмени
доказателства, находящи се на л. 21-37, л. 95-96 от том I на делото, л. 492-502 от том II на
делото - касаещи други етажни собствености и дела, както и нередовни от външна страна –
на л. 51-56 от том I на делото, и строителната документация, доказателства за възлагане на
услуги по поддръжка и извършване на разходи за поддръжка от инвеститора, договори по
чл. 2 от ЗУЕС, данни за собственост, анализирани от вещото лице по делото, обект на
експертиза – л. 67-82 от том I на делото, л. 503-593 от том II на делото.
При наличие на горепосочените обстоятелства, съдът не обсъжда и всички
доказателства, представени по опис от ищеца /л. 614 от том II на делото/, съставляващи л.
615-815 от том II на делото.
По възражението на ищцовото дружество за нарушение на чл. 12, ал. 1 и чл. 13 от
4
ЗУЕС:
Видно от поканата за свикване /л. 16 и л. 253 от делото том I/, нотариален акт /л. 255-
256 от делото, Том I/ и протокол от ОСЕС от 05.12.2011 г., проведеното на 23.11.2021 г.
събрание е свикано на основание чл. 12, ал. 5 от ЗУЕС – от собственик – Д.С., когато е
изминала повече от една година от последното проведено общо събрание. Съгласно
доказателствата по делото, последното проведено ОС в сградата е било на 05.12.2011 г.
/преди близо 10 години/, т.е. установява се наличие на предпоставките на чл. 12, ал. 5 от
ЗУЕС за свикването на процесното ОС. В този смисъл, неоснователно се явява
възражението на ищеца за нарушение на § 56 от ПЗР на ЗУЕС, доколкото ОСЕС от
23.11.2021 г. не е било първо за етажната собственост в сградата.
Съдът е констатира, че в случая са спазени и изискванията на чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС.
Разпоредбата на чл. 13 от ЗУЕС регламентира изчерпателно реда за свикване на ОС на ЕС,
като посочва, че за всеки един от видовете уведомяване се съставят съответните документи
или съответните писмени удостоверявания - в случаите на устно или електронно
уведомяване. От кого изхожда инициативата се съди от поканата, тъй като според чл. 13 от
ЗУЕС тя трябва да е подписана от лицата, които свикват общото събрание /така и Решение
№ 12 от 19.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5368/2014 г., I г. о., ГК/.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид представените от ответника
доказателства – покана за свикване на ОС с обявен дневен ред; протокол за поставянето ,
подписан от свидетел; както и пълномощно и протокол от проведеното ОСЕС от 23.11.2023
г. /л. 253-254 от том II на делото/, достигна до извода, че общото събрание е свикано по реда
на чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС, поради което за него важат правилата за дадения в закона
седмодневен срок, който в случая е бил спазен. Видно от доказателствата, пълномощник на
свикващия ОСЕС собственик е протоколирал поставяне на поканата с обявения дневен ред,
место, ден и час на провеждане на ОС, на 13.01.2021 г., в 14,15 ч., на вратите на входовете
на сградата - общодостъпно и видно място, съгласно законовите изисквания.
Не могат да се споделят съображенията на ищеца, че в случая е следвало да се
приложи реда по чл. 13, ал. 2-4 от ЗУЕС. Към датата на свикване на оспореното ОСЕС,
управител на ЕС в сградата, съгласно последно взето решение от 05.12.2011 г., е бил именно
ищецът, предвид което и с оглед факта, че ОСЕС от 23.11.2021 г. е свикано по реда на чл.
12, ал. 5 от ЗУЕС – от съсобственик, същият обективно не е било възможно да е уведомен от
отсъстващите от ЕС собственици за техните електронни адреси и телефони. При това
положение, съдът намира, че режимът за уведомяване по чл. 13, ал. 2-4 от ЗУЕС е
неприложим към процесния случай.
По възраженията на ищцовото дружество за нарушение на чл. 15, чл. 16, ал. 3 и чл. 17,
ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от ЗУЕС:
С обявения дневен ред и протокола от ОСЕС, проведено на 23.11.2021 г., по т. 1 е
поставено на обсъждане вземане на решение за приемане на площообразуване на ЕС, като в
поясненията на председателстващия е посочено, че основанието за решението е чл. 17, ал. 4
от ЗУЕС – когато в документите за собственост на самостоятелните обекти в сгради в режим
на етажна собственост не са посочени съответните идеални части от общите части на
сградата. Видно от съдържанието на протокола за проведено на 05.12.2011 г. ОСЕС решение
за площообразуване на процесната ЕС не е било гласувано на учредителното събрание.
В хода на делото бяха разпитани двама свидетели – св. К., воден от ищеца, и св. Н.,
воден от ответната страна, за установяване реда на провеждане и съдържанието на
решенията, взети на оспореното ОСЕ, във връзка с оспорването на протокола. Свидетелите
еднозначно сочат, че е било извършено обсъждане и гласуване на площообразуване на ЕС.
Свидетелят Н., техническо лице по преброяването и преводач на оспореното ОСЕС, заявява
пред съда, че собственик в процесната сграда - Д.С. е възложил на фирмата му да
организира свикването и провеждането на процесното събрание. В хода на изпълнението на
поръчката, св. Н. установил, че няма площообразуване за сградата, нито посочени ид.части в
нотариалните актове или посочване на такива в имотния регистър. След нужните справки от
кадастър и имотен регистър, била събрана изходна информация и било изработено
площообразуване по реда на чл. 17, ал. 4 от ЗУЕС, подложено на гласуване на събранието
от 23.11.2021 г.
5
Площообразуване на процесната ЕС е извършено и от назначеното вещо лице по
допуснатата и приета без възражения СТЕ /Приложение 3 към експертизата/, като е
преизчислен и кворумът на проведеното ОСЕС от 23.11.2021 г. /Приложение 4 от
експертизата/
На основание чл. 17, ал. 4 от ЗУЕС, когато в документите за собственост на
самостоятелните обекти в сгради в режим на етажна собственост не са посочени
съответните идеални части от общите части на сградата, за целите на този закон идеалните
части за всеки самостоятелен обект се определят като съотношение между сбора на площта
на самостоятелния обект и складовите помещения, придадени към обекта, разделен на сбора
от площта на всички самостоятелни обекти и придадените складови помещения, като така
полученото число се преобразува в процент. На основание чл. 17, ал. 6 от ЗУЕС,
определените идеални части по реда на чл. 17, ал. 4 и ал. 5 от ЗУЕС се одобряват с решение
на общото събрание с мнозинство не по-малко от две трети от самостоятелните обекти в
сградата или входа. Безспорно е, че в конкретния случай –ЗУЕС въвежда квалифицирано
мнозинство – не по-малко от две трети от самостоятелните обекти в сградата или входа. От
изготвеното експертно заключение, анализирало доказателствата по делото и стъпило на
данни от община Н. /вкл. строителна документация/ и Агенция по вписванията, се
установява, че броят на самостоятелните обекти в процесната сграда е 75, тоест – 2/3 от
самостоятелните обекти в сградата възлизат на 50 обекта. В този смисъл, за да бъдат приети
решения, касаещи определянето на идеалните части в ЕС /площообразуването/ следва да
гласуват „ЗА“ не по-малко от 50 броя от самостоятелните обекти в сградата. Видно от
представения протокол от ОСЕС, проведено на 23.11.2021 г., гласувалите по т. 1 от дневния
ред със „ЗА“ са представители на 34 броя самостоятелни обекта, като представители на 7
броя самостоятелни обекта са гласували „ПРОТИВ“, поради което не е спазено
императивното изискване на ЗУЕС за наличие на квалифицирано мнозинство и кворум за
приемане на това решение. Доколкото площообразуването формира прилежащите идеални
части от общите части към всеки самостоятелен обект в режим на ЕС, то е невъзможна
преценката за наличния кворум по чл. 15 от ЗУЕС при провеждане на ЕС, съответно – за
мнозинствата по взетите решения.
Процедурата по свикване и провеждане на ОСЕС, предвидена с разпоредбите на
ЗУЕС, има императивен характер, като законодателят не предвижда разширително
тълкуване, предвид което и при нарушение на чл. 17, ал. 6 от ЗУЕС е налице самостоятелно
основание за отмяна на всички решения, взети от процесното ОСЕС. Установеното
нарушение не може да бъде санирано със заключението на приетата по делото СТЕ, досежно
площообразуването, доколкото в случая не се касае до неправилно изчисляване на
припадащите се на собствениците идеални части от общите части в сградата, а до отсъствие
на легитимно взето решение за приемане на такова изчисляване като цяло. Не е налице
способ за заместване волята на законоустановеното квалифицирано мнозинство от
собствениците, дори и от надлежния съд, пред който стои на разглеждане спора. В този
смисъл е и практиката на въззивната инстанция, обективирана в Решение № 298 от 7.04.2022
г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 261/2022 г.; Решение № 260108 от 23.02.2021 г. на ОС -
Бургас по в. гр. д. № 42/2021 г.; Решение № 330 от 5.03.2020 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. №
1476/2019 г.; Решение № 967 от 8.11.2019 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 953/2019 г. и др.
Оплакването за наличие на обсъдените нарушения се съдържа още в исковата молба,
предвид което и по изложените съображения, съдът намира същото за основателно, а
решенията на ОСЕС - за незакоосъобразни, като взети при нарушение на чл. 17, ал. 4 и ал. 6
от ЗУЕС и при неизяснен кворум.
При този извод, съдът не намира за необходимо да изследва основателността на
останалите заявени от ищеца оплаквания за нарушения при свикването и провеждането на
оспореното общо събрание, доколкото констатирания порок засяга законосъобразността на
всички, взети от ответната ЕС решения от 23.11.2021 г. и не може да бъде саниран в рамките
на производството.
По исканията за разноски и направените възражения:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК и с оглед изхода на делото, в тежест на
ответника следва да бъдат възложени направените от ищеца разноски в настоящия процес.
От представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателствата по делото се установява, че
6
ищецът е направил разноски, както следва: сумата от 900 лева – заплатена по банков път
държавна такса; сумата от 18 960 лева – адвокатски хонорар, от който 12 960 лева с вкл.
ДДС за исковото производство и 6000 лева с ДДД за допуснатото от съда обезпечение,
обжалвано на три съдебни инстанции.
Във връзка със своевременно релевирано от ответника възражение за прекомерност на
размера на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, съдът като съобрази
разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 4 и т. 7, ал. 9 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, след извършени изчисления и предвид броя на
съдебните заседания пред настоящия съд, намира, че съответният размер на претендираното
възнаграждение възлиза, както следва: 1000 лева – за исковото производство пред
настоящата инстанция по предявения неоценяем иск, 666,67 лева – за обжалване на
определение № 871/20.12.2021 г. по делото на две съдебни инстанции, както и 250 лева – за
явяване на адв. Д. в повече от две съдебни заседания, или общо 1916,67 лева, която сума
следва да се възложи в тежест на ответната страна. Досежно претендираната за
възстановяване държавна такса, съдът намира искането за присъждането за частично
неоснователно, доколкото определя размера съгласно чл. 3 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК- сумата от 80 лева, която следва да се
възложи в тежест на ответника. В обобщение на изложеното, в тежест на ответника следва
да се възложат сторените от ищеца разноски в размер на 1996,67 лева, от които 1916,67 лева
– дължимо адвокатско възнаграждение и 80 лева – заплатена държавна такса.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, предявен от „Б.С.И.Т.“
ЕАД, ЕИК 10387****, със седалище и адрес на управление: гр. В., бул. К.Б.***, ет.*, ап.*,
представлявано от П.Р., собственик на самостоятелен обект ид. № *****.***.***.*.**,
всички решения от 23.11.2021 г., взети от Общото събрание на собствениците в Етажна
собственост на сграда с ид. № *****.***.***.* по КККР на гр. О., общ.Н., с
административен адрес: гр. О., общ.Н., обл.Б., м-ст „Ю.П.“, ПИ с ид. № *****.***.***, бл.
D-Алта, представлявани от управителя – Л. А. К., като незаконосъобразни.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, собствениците в Етажна собственост
на сграда с ид. № *****.***.***.* по КККР на гр. О., общ.Н., с административен адрес: гр.
О., общ.Н., обл.Б., м-ст „Ю.П.“, ПИ с ид. № *****.***.***, бл. D-Алта, представлявани от
управителя – Л. А. К., да заплатят на „Б.С.И.Т.“ ЕАД, ЕИК 10387****, сумата от 1996,67
/хиляда, деветстотин деветдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/ лева,
представляваща направени по делото разноски.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок
от връчването му в препис на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
7