Р Е Ш Е Н И Е
№ 17
гр. Русе, 03.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-РУСЕ,
първи касационен състав, в открито заседание на шести декември
през две хиляди двадесет и трета година:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДИАН ВАСИЛЕВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
|
ГАЛЕНА ДЯКОВА |
при секретаря Мария Станчева и в присъствието на прокурора
Емилиян Грънчаров, като разгледа докладваното от съдията Дякова
к.а.н.д. № 355 по описа на съда за 2023 г., за
да се произнесе взе предвид:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на „Кауфланд
България ЕООД и Ко“ КД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район „Сердика", ж.к. „Банишора", ул. „Скопие" № 1А,
представлявано от „Кауфланд България" ЕООД, чрез И.Н.Ч. - управител и И.К.Г.
– прокурист срещу Решение № 589/11.08.2023 г., поправено с Решение №
598/18.08.2023 г. на Районен съд - Русе, постановено по АНД № 903/2023 г., с
което е потвърдено Наказателно постановление № Р-001966/31.03.2023 г., издадено
от упълномощен член на Комисията за защита на потребителите КЗП/. С посоченото
наказателно постановление за нарушение на чл. 19, ал. 4, т. 2 от Закона за защита
на потребителите /ЗЗП/ на основание чл. 200 от ЗЗП, на касатора е наложена имуществена
санкция в размер на 500,00 лева. Иска се от съда да отмени обжалваното решение
като незаконосъобразно тъй като при постановяването му са допуснати съществени
нарушения на материалния закон. Решението се атакува още като неправилно и
необосновано, като се сочи, че потвърденото с него наказателно постановление също
е незаконосъобразно, включително поради факта, че наложената с него санкция е
явно несправедлива. С жалбата се претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Редовно призован за съдебно заседание, не изпраща представител.
Ответникът – А.Д., в качеството му на
член на Комисията за защита на потребителите, редовно призован, не се явява, не
изпраща представител. Постъпило е писмено становище с вх. № 5275/30.11.2023 г.
от надлежно упълномощен представител – старши юрисконсулт Д.Ц., с което
изразява становище по неоснователността на жалбата и иска същата да бъде
оставена без уважение, като се потвърди решението на районния съд като правилно
и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави евентуално
възражение относно заплатения адвокатски хонорар.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като изцяло
споделям мотивите на въззивния съд. Счита, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно и иска тода бъде оставено в сила.
Касационната жалба е подадена в
преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради e процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
От
фактическа страна по делото се установява следното:
Производството пред Районен съд – Русе
е образувано по жалба на „Кауфланд България ЕООД и Ко“ КД против Наказателно
постановление № Р-001966/31.03.2023 г. на упълномощен член на Комисията за
защита на потребителите, като за нарушение на чл. 19, ал. 4, т. 2 от ЗЗП на
дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лева на основание
чл. 200 от ЗЗП.
За да потвърди процесното наказателно
постановление, първоинстанционния съд е приел, че при съставяне на АУАН не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят отмяната на НП
на това основание, като наказанието е правилно индивидуализирано; наложено е в
размер, фиксиран от закона. Тази инстанция също счита, че при постановяването
на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, съдът е възприел правилно фактическата обстановка и въз основа на
събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.
Решението на Районен съд – Русе е
правилно и следва да се остави в сила.
Предмет на касационна проверка
съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в
жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на
първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.
Следва да се посочи, че касационната
жалба е почти идентична с жалбата, с която е сезирана въззивната инстанция, с
единствената разлика, че са въведени оплаквания срещу районния съд по причина, че същият не е уважил
възраженията на дружеството.
На първо място трябва да се отбележи,
че необосноваността не е касационно основание, поради което въведените доводи в
тази насока не подлежат на разглеждане.
Неоснователно е твърдението в
касационната жалба, че въззивната инстанция не е установила в пълнота
фактическата обстановка. Настоящият състав намира, че в оспореното решение
изключително подробно са изложени фактите и обстоятелствата, които обуславят
ангажирането на административната отговорност на дружеството. Събраните
доказателства са обсъдени и проверени в тяхната съвкупност, както изискват чл.
107, ал. 3 и ал. 5 от НПК, като въз основа на тях районният съд е достигнал до
обосновани фактически изводи.
По отношение твърдяното нарушение от
страна на касатора, изразяващо се в непредставяне на съставения Констативен
протокол № К-2733560 от 15.02.2023 г. за запознаване на представител на
дружеството, то такова изискване не е налице като част от
административнонаказателното производство и приложимите към настоящата
административнонаказателна процедура по ЗАНН и ЗЗП. Единственият относим
първоначален акт на административнонаказателното производство не се явява КП №
К-2733560 от 15.02.2023 г., а Акт № 001966/23.02.2023 г., в който подробно са
възпроизведени констатациите на актосъставителя досежно наличието на извършено
нарушение, описани са и фактите, които актосъставителят е възприел, че са
довели до извършване на нарушението. Упълномощен представител на дружеството-касатор,
е присъствал при съставянето на акта и е могъл е да вземе становище и да изложи
своите възражения, включително и в писмен вид в законоустановения 7-дневен срок,
но такива не са изложени. Той лично се е запознал със съдържанието на акта и е
получил екземпляр от него, като всичко това е удостоверено с неговия саморъчно
положен подпис в съставения АУАН.
Релевираното в
касационната жалба, възражение за задължението на касатора за таксуване на
пластмасовите кутии за храна за еднократна употреба отделно от закупените
артикули продукти, съобразно Наредба за намаляване на въздействието на определени пластмасови продукти
върху околната среда,
както и изискванията на Директива (ЕС) 2019/904 съдът, намира за
ирелевантно. В настоящият случай, касаторът е санкциониран за извършено
нарушение по чл. 19, ал. 4, т. 2 ЗЗП. Съгласно цитираната разпоредба
продажната цена и цената за единица мярка трябва да включват и цената на всички
стоки и услуги, които следва да бъдат заплатени допълнително от потребителя, в
случаите когато те задължително трябва да бъдат продадени или извършени от
търговеца. Търговецът има задължение по чл. 22, ал. 2 ЗЗП
при предлагане на предварително опаковани стоки обозначените продажна цена и
цена за единица мярка се отнасят за нето тегло на стоката. Дружеството-касатор
не е санкционирано за това, че неправомерно е начислил 0,20лв. върху обявената
цена на стоката. Няма законово основание, което да препятства неговата
възможност да изпълни въведените с горецитираните Наредба и Директива
задължения, поради което начисляването на 0,20лв. отделно върху обявената цена
се явява правомерно. Неправомерното поведение на жалбоподателя се изразява в
това, че той никъде не е обявил, че ще начислява такава допълнителна стойност
върху вече обявената цена. В случая е налице неизпълнение на поето към
държавата задължение, изразяващо се в бездействие – невключване в обявената
върху и до стоките продажна цена необходимостта от заплащане на 0,20 лв. за
пластмасова кутия, което е задължително при тяхната покупка, защото, както и
самият жалбоподател изтъква в жалбата си, е невъзможно използването на
собствени кутии на клиентите, а последните са длъжни да закупят такива за
еднократна употреба от търговеца. В този смисъл, приложеният като писмено
доказателство по делото опис на продуктите, които изискват продажбата им да се
осъществява с използването на пластмасови тарелки, е ирелевантно за решаване на
правния спор.
В касационната жалба
като основание за отмяна на обжалваното въззивно съдебно решение е посочено ІІ. „Неправилност на изводите относно
малозначителност“. В касационната жалба не се разграничават двете понятия понятия: маловажност /по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН/ и малозначителност /по смисъла на чл. 9, ал. 2 от
Наказателния кодекс/. В атакуваното решение на районния съд са изложени
подробни мотиви по каква причина нарушението не може да се приеме за маловажно,
като изрично е посочена съответната норма. Не отговаря на действителността
твърдението в касационната жалба, че в ЗАНН липсва законов критерий относно
съдържанието на понятието маловажен случай – напротив, съгласно § 1, т. 4 от ДР
на ЗАНН "Маловажен
случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо
лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице
към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение
или на неизпълнение на задължение от съответния вид.
Касационният
съд намира оспорваното решение за валидно, допустимо и правилно, поради което
същото следва да бъде оставено в сила, а жалбата като неоснователна и
недоказана – да се отхвърли.
По
делото искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е заявено от
ответника в своевременно представеното писмено становище с вх. № 5275/30.11.2023г.
Съгласно чл. 63д от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда
на АПК. Разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението
или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Според чл. 143, ал. 3 от АПК, когато
съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната,
за която административният акт е благоприятен, има право на разноски. Като
съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен
състав намира, че в полза на ответника следва да се присъди сумата от 100 лева
юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във
връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание
чл. 144 от АПК и ТР № 3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009 г. на ВАС.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.
2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН,
Административен съд - Русе
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 589/11.08.2023 г. на
Районен съд - Русе, поправено с Решение № 598/18.08.2023 г. на Районен съд-Русе,
постановено по АНД №903/2023 г.
ОСЪЖДА „Кауфланд България ЕООД и Ко“ КД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Сердика",
ж.к. „Банишора", ул. „Скопие" № 1А, представлявано от „Кауфланд
България" ЕООД, чрез И.Н.Ч. - управител и И.К.Г. – прокурист да заплати на
Комисията за защита на потребителите - София юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100,00 /сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.