ПРИСЪДА

 

№ ……     година 2021           град Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН СЪД                                 ХІІІ-ти граждански състав

На двадесет и трети май       две хиляди и двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СВЕТЛА ЗАМФИРОВА

 

Секретар: Наталия Николова

като разгледа докладваното  от  съдия СВЕТЛА ЗАМФИРОВА

НЧХД  № 43  по описа  за 2020  година и на основание данните по делото и Закона

 

                                 П Р И С Ъ Д И :  

 

ПРИЗНАВА на основание чл. 304 от НПК подсъдимия В.Н.Н., роден на  *** г., с адрес ***, българин, български гражданин, висше образование, пенсионер, женен, неосъждан, ЕГН ********** за НЕВИНЕН в това, че на ***г. в гр. Плевен е осъществил по отношение на ***. И.А.А.,*** от обективна и субективна страна състава на престъпленията по чл. 148, ал.1, т.1 от НК във връзка с чл. 147, ал.1 от НК и по чл. 148, ал.1, т.1 от НК във вр. 146, ал.1 от НК, като и двете деяния са извършени на публично място в съдебната зала.

ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира в 15- дневен срок  от днес  пред Плевенски окръжен съд.

 

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                               

                            

МОТИВИ  към присъда  по НЧХД № 43 / 2020 г.   на РС – Плевен.   

         Делото е образувано по постъпила  тъжба от И.А.А. *** против В.Н. ***,  за извършено престъпление по  чл. 148, ал. 1, т. 1   от НК, вр. чл. 147, ал. 1 от НК  и по чл.  148, ал. 1, т. 1   от НК, вр.   чл. 146, ал. 1 от НК.

          Подсъдимият се представлява от ***. ***, който изразява позиция, че неговия подзащитен  е осъществил състава на повдигнатото обвинение с подробно изложени в пледоарията си аргументи.

Частният тъжител чрез процесуалният си представител   поддържа тъжбата и счита, че е налице извършено престъпление  от страна на подсъдимия. Моли съдът да приеме, че подсъдимият е извършил и двете визирани в тъжбата престъпления и да го признае за виновен. По делото  е представен заверен препис  от протокол от съдебно заседание по гр.д. № ***/***г. по описа на ПлРС, като протоколът  е от ***г. Този протокол от съдебно заседание представлява официален свидетелстващ документ с обвързваща доказателствена сила. В   него са удостоверени всички процесуални действия и изявления, извършени от съда и от страните  и от другите участници в заседанието. За така представения протокол от страна на подсъдимия не е била поискана поправка в  установения  срок.  Той не е оспорен и от подсъдимия в настоящото производство. Видно е от протокола какви са били изявленията на подсъдимия, в проведеното  съдебно заседание, подробно са цитирани в тъжбата. Тези изявления са клеветнически и  обидни  за тъжителя. От разпита на доведените   свидетели: ***в ***– Плевен и ***на ***на тъжителя  в процесното дело, се установява, че ***. е преживял негативни последици вследствие на изречените от подсъдимия и описани в тъжбата изявления. Той е бил афектиран, зачервен, обиден. Подсъдимият се е държал зле в залата към него и е изрекъл цитираните  думи, включително „***, участник в ***“ и т.н. От изречените от подсъдимия думи, ***. се е почувствал със сринат авторитет. Бил е в особено състояние. Още повече, че тези реплики са изречени пред съдебния състав, пред ***, присъствали в съдебната зала, т. е. на публично място. От друга страна,   също се установи по делото, че ***. е с безупречна професионална репутация, видно от удостоверението от ***. На него не са му налагани наказания. Няма образувани досъдебни производства, дисциплинарни такива от ******я и се ползва с добро име,  има добри отзиви за неговата работа от клиенти и ***. Предвид изложеното,  адв. И. моли съдът  да признае подсъдимия за виновен за всяко едно от престъпленията – клевета, нанесена публично и обида, нанесена също публично, тъй като всичко се е случило в съдебната зала. По отношение на наказанията, Наказателния кодекс предвижда за всяко от тези престъпления глоба и обществено порицание. Моли  на подсъдимия да бъде наложена глоба в размер около средния,  за да има поправителен и възпитателен ефект спрямо него и за бъдещите му действия. Моля да му се наложи  и  обществено порицание, предвидено в НК.

***. заявява,  че действително неговият подзащитен е изрекъл обидни думи в цитирания протокол от ***г. Предвид това счита, че следва да му се наложи наказание около минимума, предвиден в разпоредбите на цитираните членове.

Съдът като съобрази доказателствата по делото приема за установено следното:

В публично заседание в следния състав: РАЙОНЕН СЪДИЯ: ***, секретар: ***И.,  по гражданско дело № ***по описа за ***г,  Н. е попитал  преди да се даде ход на делото: “ Вие ли сте съдията ***?“ 

Не е дал съгласие за разглеждане делото от нея, като в депозирана молба е направил искане съдийката да се отстрани сама, като е изложил следните аргументи:

 Счита, че   № ***, което е   ***иск, за ***, за изключително голям  провал, тъй като няма валидни вземания там, които да са  обезпечени. Има висящо оспорване на взимането по тази цесия, като цесия – измама и *** от няколко лица, които са посочени.

А. е настоявал  и е провокирал подсъдимия в ОСЗ:

„ Кажете ги кои са?“

Н.  е отговорил:   Така, така. Аз общувам с ***. Тя ми казва „няма досега отложено или отменено ***производство.“ Вие ги считате за безобидни, но те не са безобидни. Имаше едно дело №***, всъщност две ***дела има на ***. По № *** е на ***. За 360 лв. разноски на ***по гр.д.№ *** /  *** г. на В.И., която не го е решавала, а го е прекратила и е напуснала съда. На следващата година съдия ***е издала изпълнителен лист за тези 360лв. Първо ги няма тези разноски, защото няма пълномощно и т.н. Има осъдително решение по гр.д. от 2013 г., пред РС-Ловеч,  ***– единствената съдийка, която взе пълно копие от изп.д.№***и постанови в производство по чл.45 ЗЗД, че *** има тежка противоправност. Единственото дело, разглеждано в Плевенския съд, което е по спора с ***,  е продължило действително вече 14 години, по което е страна И.А.. Правата на ищеца произтичат от един акт, даже той самият акт е приложен, на съдия  ***по № ***/ ***г. По никакъв начин, каквито и неща да пише ***., не е установено, че това вземане и тази цесия е валидно.  Производството пред  ***е по   чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, че цесията е нищожна, поради липсата на предмет, а липсата на предмет е липса на валидно вземане. Непрофесионално е решението на съдия  ***по онова дело, по което тя е издала пет  изпълнителни листи,  през ***г, по частни дела на Плевенския съд. Те са претендирани по изп. д. № ***/ ***г. пред ******и чак през м.10.2010 г, след четири години и половина, се иска по това изп.д. принудително изпълнение, което се явява последното.  ***е приела, че е по последното се прекратява да тече давността и тепърва започва да тече нова давност. Това изпълнително действие на принудително изпълнение, то първо не е станало, защото не са му внесли таксата и второ, то след четири години и половина от началото на изп.д.№***, т.е. изп.д.№***, в този смисъл това действие през м.11.2010 г. се явява първото по искано принудително изпълнение. Т.е. изп.дело №***/***г., където е претендирано това вземане е било със статус на прекратено на втората година ex lege и вземането е станало погасено по давност дори да е съществувала, а то не е съществувало. Този правен извод на съдия  ***, ***не стига, че аз точно заради туй имаше производство пред Специализираната прокуратура, съдия ***, тук И.А. иска да мултиплицира едно неправилно съдебно решение и по този начин въвлича и Вас, както въвличането в практики на съдебна корупция си е също престъпност.

Н. е казал в ОСЗ:  „Това са ***, като ***, *** И.А., ****** и ***, който ми беше много добър семеен приятел“.

От приложения към тъжбата протокол става ясно, че се касае за засегнати имуществени интереси на подсъдимия и финансови загуби, Н. не е доволен от постановените съдебни актове на цитираните съдебни състави, поради което е изразил възмущението си. Съдът счита, че  подсъдимият е изразил своето субективно отношение и мнението си за посочените лица, които според неговите възприятия са обвързани в престъпна група.

Фактическа обстановка, описана в тъжбата,  не  се установява по безспорен начин. Показанията на свидетелите не  са последователни, логични.  Те  са противоречиви,   не кореспондират с приобщените по делото писмени доказателства. Свидетелите при разпита им  не  установяват обстоятелствата, описани в тъжбата, тъй като   са близки  приятели на тъжителя и са заинтересовани от изхода на делото.  

Между дейността, осъществявана в досъдебното производство и подготвителните действия на пострадалия от престъпление, което се преследва от частното обвинение, може да се направи паралел.

Пострадалият от престъпление, преследвано по частен ред, подобно на прокурора, инициира производството пред съда. За да докаже повдигнатото обвинение, той също трябва да събере данни за извършеното престъпление.

Пострадалият сам издирва данните, а когато не е в състояние да ги събере, има възможност да иска съдействие от органите на дознанието. Тези действия на пострадалия нямат процесуален характер и се свеждат до подготовка на обвинението, което той ще повдигне и поддържа пред съда.

В съдебното производство намират приложение всички основни принципи на наказателния процес – състезателност, устност, публичност и непосредственост. Възбуждането на наказателно преследване по тъжба против Н. за направените от него изявления в открито съдебно заседание е нарушение на изброените принципи и на правото му свободно да изразява мнение и да се бори за интересите си. Обстоятелствата, описани от А. в тъжбата не са престъпни, тъй като изказванията на Н.  представляват изразено правно становище. 

Деянието, визирано в  тъжбата  не  е  съставомерно.  Не  е  осъществен от субективна страна престъпният състав  на  чл. 148, ал. 1, т. 1   от НК, вр. чл. 147, ал. 1 от НК  и по чл.  148, ал. 1, т. 1   от НК, вр.   чл. 146, ал. 1 от НК, тъй като деецът не осъзнава общественоопасния характер на деянието.       Липсва умисълът у подсъдимия и деянието не е извършено виновно.  Само формално са осъществени признаците на предвидено в закона престъпление, като неговата обществена опасност е явно незначителна.

Разгласяване на позорни обстоятелства и приписване на престъпление / клевета / е инкриминирано в НК и засяга обществени отношения,  свързани със защита на честта и достойнството на гражданите.

 За да е налице изпълнително деяние е необходимо подсъдимият лично да е разгласил позорни обстоятелства и да е приписал престъпление, както се твърди в тъжбата.Необходимо е също да е искал настъпването на общественоопасни последици от деянието си.В конкретният случай тези кумулативни признаци определящи съставомерността на едно деяние не са налице.

Независимо, че липсата на изпълнително деяние е достатъчно основание съдът да приеме, че не е налице престъпление, не е налице и субективният елемент от състава на престъплението по чл.147 от НК, тъй като предприетото от подсъдимия за защита на права и законни интереси не предполага умисъл за настъпване на общественоопасни последици,  свързани с честта и достойнството на тъжителя.

Свободата на словото, срещано и като свобода на изразяване, е сред най-важните граждански свободи.

Изразява се в свободата на всеки да изказва публично мнението и възгледите си без намеса и натиск от страна на властта, упражняване на цензура или налагане на наказание.

Свободата на словото е тясно свързана със свободата на мнението, на религията и съвестта, защото свободата за формулиране и поддържане на идеи добива реална стойност, когато те могат да бъдат изразени свободно. Правото на свобода на мнението и на словото е защитено в приетата от ООН през 1948 г. с Всеобща декларация за правата на човека. Много държави в света също са включили това право в своето законодателство.

При така направените фактически и правни констатации,  съдът прие, че не е налице извършено от подсъдимия  престъпление,  в което е обвинен с тъжбата  и постанови своя оправдателен съдебен акт.

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: