РЕШЕНИЕ
№ 186
гр. Карлово, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20215320102031 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от Р. И. Г., ЕГН **********, с
постоянен адрес: с. К., обл. В., ул. „Е. М.“ № **, чрез пълномощника си
адвокат К.П., адрес за призоваване: гр. П., ул. „С.“ № **, ет. *, офис * против
П. Г. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., обл. П., ул. „К. Л.“ № *.
Ищцата твърди, че от 2009 г. с ответника били съдружници в
дружеството „Т. Г. В.“ ООД, с ЕИК ****************. През месец юли 2020
г., Д. я помолил да му заеме сумата, в размер на 400 лв., с обещанието да й ги
върне до края на месец август – 31.08.2020 г. Тя се съгласила, като на
24.07.2020 г. превела по личната банкова сметка на ответника сумата, в
размер на 400 лева. След настъпване на падежа – 31.08.2020 г., заемодателят
не изпълнил задължението си за връщане на заема.
Въпреки това през месец септември 2020 г., ответникът отправил нова
молба до ищцата, за заем в размер на 1 400 лева, като обещал да ги върне до
края на същия месец – 30.09.2020 г. Заемната сума била преведена по личната
банкова сметка на ответника на два пъти – 400 лева на 03.09.2020 г. и 1000
лева на 11.09.2020 г.
Последвали още искания за заемане на още парични суми:
1
- през месец октомври 2020 г. за сумата в размер на 450 лева, с
обещание да бъде върната до края на месец ноември 2020 г. – 30.11.2020 г.
Сумата била преведена от ищеца на ответника по банков път на 27.10.2020 г.
- през месец февруари 2021 г. за сумата в размер на 1400 лева, с
обещание да бъде върната до края на месец февруари 2021 г. – 28.02.2021 г.
Сумата била преведена от ищеца на ответника по банков път на 03.02.2021 г.
- през месец март 2021 г. за сумата в размер на 400 лева, с обещание да
бъде върната до края на месец април 2021 г. – 30.04.2021 г.
Към датата на подаване на исковата молба не било налице изпълнение
на нито едно от горепосочените задължения, което пораждало правния
интерес на ищцата да предяви настоящия иск. Моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от общо 4050 лв. по
пет договора за заем, както следва: по договор за заем, сключен устно на
24.07.2020 г. – сума в размер на 400 лв.; по договор за заем, сключен устно на
11.09.2020 г. – сума в размер на 1400 лв.; по договор за заем, сключен устно
на 27.10.2020 г. – сума в размер на 450 лв.; по договор за заем, сключен устно
на 03.02.2021 г. – сума в размер на 1400 лв.; по договор за заем, сключен
устно на 02.04.2021 г. – сума в размер на 400 лв. В условията на евентуалност
моли да бъде осъден ответника да върне на ищцата сумата от 4050 лева, като
дадена при начална липса на основание. Претендира и направените разноски
по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран отговор на исковата молба. В
насроченото открито съдебно заседание ответникът се представлява от адв.
Щ.Ц., който оспорва иска. Заявява, че основанието, на което е предоставена
процесната сума не е заем, а касае отношения между страните по повод
качеството им на бивши съдружници в „Т. Г. В.“ ООД. Освен това сумата
вече била платена, за което по делото били представени документи. Моли
съда да присъди на ответника разноските по делото.
В хода по същество ищцата, чрез адв. П. също потвърждава че исковата
претенция е удовлетворена. Въпреки това моли съда да осъди ответника да я
заплати (отново) и да присъди разноските по делото.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
2
Предявени са пет обективно съединени иска с правно основание чл. 240,
ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД и евентуален иск по чл.55, ал.1, пр.1-
во от ЗЗД.
Съгласно чл.240 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и
качество. Заемът за потребление е реален договор, който се счита сключен,
когато въз основа на постигнатото съгласие между страните по него едната
страна даде, а другата получи в заем парична сума. Когато такова реално
предаване на сумата липсва, фактическият състав на сделката не е
осъществен. В производството по иск с правно основание по чл. 240, ал. 1 ЗЗД
върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи, че е дал заемни
средства, а при оспорване на иска, ответникът установява възраженията си: че
средствата са дадени на друго основание, че е налице порок на волята, че
задължението е погасено и други факти съобразно наведените възражения.
Поради реалния характер на договора за заем, предоставената сума
представлява съществен елемент на договора и установяването на
предаването й със задължението за връщане от заемателя, е доказване на
договора.
В първото по делото открито съдебно заседание ответникът, чрез
пълномощника си адв. Ц. представя платежно нареждане от 31.01.2022 г., с
което удостоверява извършен от него в полза на ищцата паричен превод в
размер на 5317.70 лева (л.64). Като основание на превода е посочено
„претенции по ГД2031 2021 РС К.“
Адв. П. изрично заявява, че ответникът е платил всичко дължимо.
С оглед изложеното и на основание чл.235, ал.3 ГПК, съдът,
съобразявайки факта, че задължението на ответника (включително и
разноските за държавна такса и адвокатско възнаграждение) е погасено в
хода на процеса, следва да приеме, че както главните искове с правно
основание чл. 240, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД, така и
евентуалният иск по чл.55, ал.1, пр.1-во от ЗЗД следва да бъдат отхвърлени
като неоснователни и не намира за необходимо да обсъжда събраните
писмени и гласни доказателства.
Тъй като ответникът е заплатил на ищцата и разноските по делото,
3
такива не следва да се присъждат. Такива не се дължат и в полза на
ответника, доколкото същият е дал повод за завеждане на делото.
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от Р. И. Г., ЕГН
**********, с постоянен адрес: с. К., обл. В., ул. „Е. М.“ № **, чрез
пълномощника си адвокат К.П., адрес за призоваване: гр. П., ул. „С.“ № **, ет.
*, офис * иск за осъждане на П. Г. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
С., обл. П., ул. „К. Л.“ № * да й заплати сумата от общо 4050 лв. по пет
договора за заем, както следва: по договор за заем, сключен устно на
24.07.2020 г. – сума в размер на 400 лв.; по договор за заем, сключен устно на
11.09.2020 г. – сума в размер на 1400 лв.; по договор за заем, сключен устно
на 27.10.2020 г. – сума в размер на 450 лв.; по договор за заем, сключен устно
на 03.02.2021 г. – сума в размер на 1400 лв.; по договор за заем, сключен
устно на 02.04.2021 г. – сума в размер на 400 лв.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от Р. И. Г., ЕГН
**********, с постоянен адрес: с. К., обл. В., ул. „Е. М.“ № **, чрез
пълномощника си адвокат К.П., адрес за призоваване: гр. П., ул. „С.“ № **, ет.
*, офис * иск за осъждане на П. Г. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
С., обл. П., ул. „К. Л.“ № * да й заплати сумата от 4050 лева, като дадена при
начална липса на основание.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред П. о. с. в
двуседмичен срок от връчване на съобщението до страните.
Ц.Ч.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
4