Р Е Ш Е Н И Е
№ 32
гр. Габрово 29.01.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на
двадесет и втори януари през две хиляди
и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕЛЕМИРА ДИМИТРОВА
при
секретаря ВИОЛИНА ТОДОРОВА като разгледа докладваното от съдията Димитрова гр.
дело № 706 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че на 29.08.2014 г. между „Изи Асет
Мениджмънт"
АД като Заемодател и М.А.И. като Заемател е сключен Договор за паричен заем № 2135326, при спазване на разпоредбите на
Закона за потребителския кредит. Уточнява се, че в заявлението по чл. 410 от ГПК погрешно датата на сключване на договора е посочена като 31.08.2014г.
С подписването на договора за паричен заем,
Заемателят удостоверява, че е получил
Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по паричния заем.
Съгласно сключения договор за кредит, Кредиторът се е
задължил да отпусне на Заемополучателя паричен заем в общ размер на 3 000.00 лева, а последният усвоява цялата
сума веднага след сключване на процесния договор, с което Заемодателят е
изпълнил задължението си.
С
подписването на договора, М.А.И. се е задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно
условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 3 575.52 лв.,
ведно с договорната лихва на 26 двуседмични погасителни вноски, всяка в размер
на 137.52лв. (включваща първоначална главница и договорна лихва).
По договора за паричен заем, М.А.И. е извършвал плащания в общ
размер на 3823.20 лв.
Твърди се, че към настоящия момент дължимата главница е в размер
на 1387.94 лв.
За ползването на предоставената заемна сума по сключения Договор
за паричен заем № 2135326 от
29.08.2014 г. между страните, ответникът дължи договорна лихва, в
размер посочен в договора. В настоящия случай начислената договорна лихва е в
размер на 96.58 лв.
за периода от 12.09.2014 г. - датата на първата вноска до 28.08.2015 г. -
датата на настъпване на падежа на договора.
В сключения между страните договор, ответникът се е задължил
в 3- дневен срок от усвояване на сумата да предостави на Заемодателя едно от
обезпеченията, посочени изчерпателно в договора, като се е съгласил, че в
случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, дължи
неустойка. Неустойката се начислява еднократно, след 3 дни, от датата на
сключения между страните договор и се дължи като допълнителна сума към всяка от
погасителните вноски. Към момента на предявяване на вземането дължимата
неустойка е в размер на 1054.50 лв.
Падежът на цялото задължение по договора за заем е на
28.08.2015 г. - последната падежна дата.
С Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от 30.01.2017 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от
01.11.2017 г. подписани
между „Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК ********* и „Агенция за контрол на
просрочени задължения" ООД, ЕИК *********, вземането на Заемодателя „Изи Асет Мениджмънт" АД е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол
на просрочени задължения" ООД изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности.
За събирането му цесионерът депозирал в ГРС Заявление по чл.
410 ГПК, въз основа на което е издадена
Заповед за изпълнение на
парично
задължение. В законоустановения двуседмичен срок М.А.И. е възразил срещу същата.
С оглед на
изложеното с прави искане съдът да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника М.А.И., че съществува вземане
спрямо него по издадената Заповед по чл. 410 от ГП за сумата от 1387.94 лева
главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението, 96.58
лева договорна лихва за периода 12.09.2014г – 28.08.2015г, сумата 341.46
лева мораторна лихва върху непогасената
главница за периода от 29.08.2015г. до 29.12.2017г.
В
срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника М.А.И., който заявява,
че оспорва иска по чл. 422 от ГПК по основание и размер и моли съда да го
отхвърли.
Счита, че спрямо него не съществуват вземанията на ищеца в претендираните
размери, предмет на издадената заповед за изпълнение в заповедното
производство.
Заповедта за изпълнение е издадена въз основа на договор с
дата 31.08.2014г., докато с настоящия иск се претендира установяване на вземане
по друг договор - с дата 29.08.2014г. Не следва да се приема твърдението на
ищеца, че става въпрос за техническа грешка, тъй като исковото производство по
чл.422 от ГПК е продължение на заповедното и между двете следва да е налице
пълна идентичност относно претендираното вземане, включително и по отношение на
основанието, от което то произтича.
Извън горното, ответникът оспорва твърдението, че дължи на ищеца посочените в исковата
молба суми по Договор за паричен заем №2135326/29.08.2014г. - главница в размер
на 1387.94 лева, договорна лихва в размер на 96.58 лева, неустойка в размер на
1054.50 лева, мораторна лихва в размер на 341.46 лева.
Релевира възражение за нищожност на процесния договор за
заем, приложен с исковата молба, като сключен в нарушение на добрите нрави и
противоречие със закона. Този договор по своята правна характеристика и
съдържание представлява договор за потребителски кредит, чиято валидност и
последици следва да са съобразени с императивните изисквания на специалния
закон - ЗПК.
Клаузите на процесния договор, определящи ГЛП по заема-35%,
ГПР-41.71% , неустойка за непредставяне на обезпечение, която дублира самия
основен дълг, нарушават принципа на справедливост и създават условия за
неоснователно обогатяване на ищеца, поради наличие на явна нееквивалентност на
насрещните престации. В договора липсва ясна информация за условията за
прилагането на годишният лихвен процент на възнаградителната лихва, каква част
от посочената погасителна вноска съставлява възнаградителната лихва, като се
има предвид, че става въпрос за краткосрочен договор за потребителски кредит -
за срок само от една година. Не е изпълнено и изискването да се посочи, освен
глобалния ГПР по кредита, и общата сума, при съответния годишен процент на
разходите, дължима от потребителя към момента на сключване на договора. Поради
това тези клаузи са нищожни, което води до недействителност на процесния
договор за паричен заем.
Наред с това за ответникът заявява, че му е непонятно как са формирани
размерите на претендираните с исковата молба суми.
Както е посочено и в молбата, по цитираният договор за заем ответникът е извършил плащания в размер на
3823.20 лева. Съгласно условията по договора, общият размер на всички плащания
възлиза на сумата от 3575.52 лева, като са уговорени 26 погасителни вноски с
размер на всяка вноска 137.52 лева. Ответникът заявява, че е погасявал заема по падежите на погасителните вноски, като
съгласно посоченото в исковата молба, е заплатил общо 3823.20 лева, което е в повече от общия
размер на всички плащания по договора - 3575.52 лева. Счита, че е
абсолютно неясно как е
формиран размерът
на претендираната главница от 1387.94 лева, за кой период е определена тази
сума и по какъв начин. Недължима е начислената сума за мораторна лихва върху
претендираната главница.
Ответникът оспорва и дължимостта и размера и на
претенцията за договорна лихва от 96.58 лева, начислена за посочения в исковата
молба период. Счита, че не дължи
заплащане на неустойка в размер на сумата от 1054.50 лева, поради нищожност на
тази договорна клауза и недействителност на целия договор за паричен заем.
На следващо място счита, че процесният договор за цесия няма
действие по отношение на него и претендираните права на ищеца в качеството му на цесионер, са му непротивопоставими. По делото не е
установено цесионерът да е придобил ликвидно и изискуемо вземане, което
цедентът да е имал спрямо ответника. Възразява вземане спрямо него да е прехвърлено с приложения към
исковата молба договор за цесия, възразява да е бил уведомен по надлежния ред за цесията.
Приложеното от ищеца уведомление е без дата и не може да се приеме за
изискуемото от закона уведомление. Към датата на депозиране на заявлението по
чл.410 от ГПК и до момента на
получаване на исковата молба, ответникът не е
бил изобщо уведомяван за каквото и да е прехвърляне на вземания. Подписалият
уведомлението, приложено към исковата молба, не е имал надлежна представителна
власт да представлява стария кредитор, по смисъла на чл.99, ал.З от ЗЗД.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното :
По делото е приложено ч.гр.д. №19/2018г. на ГРС, по което е
издадена в полза на „Агенция за контрол
на просрочени задължения" ООД Заповед за изпълнение на парично
задължение № 104/05.01.2018г. против длъжника М.А.И. за сумата 1 387.94
лева главница, ведно със законната лихва считано от 02.01.2018г., сумата 96.58
лева представляващи договорна лихва за периода 12.09.2014г. – 28.08.2015г.,
неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 1 054.00 лева и лихва
за забава за периода 29.08.2015г. – 29.12.2017г. в размер на 341.46 лева, а
също и 57.61 лева държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00
лева.
От страна на ищеца са представени заверени
по реда на Закона за адвокатурата Договор
за паричен заем с № 2135326 от 29.08.2014 г., ведно с Тарифа на Изи Асет
Мениджмънт" АД и Предложение за сключване на договор за паричен заем; Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. на
основание чл. 99 от ЗЗД между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за
контрол на просрочени задължения" ООД и Приложение към него, с което да
установи, че процесния договор е предмет на цесията; Уведомление за цесията.
От представения Договор за паричен
заем с № 2135326 от 29.08.2014 г., се установява възникването на валидно облигационно отношение между
ответника М.А.И. и „Изи Асет Мениджмънт" АД.
По силата на договора заемодателят се е съгласил да предостави на ответника
заем в размер на 3000,00 лв., който заемателят да върне за срок от 52 седмици
на договорени дати /в периода от 12.09.2014 г до 28.08.2015 г./, на 26 равни
вноски, всяка в размер на 137.52 лв. Ответникът се е задължил да върне сума в
общ размер на 3 575.52 лв., при фиксиран годишен лихвен процент по заема 35.00%
и ГПР от 41.71%.
В чл. 4 от договора ответникът - заемополучател се е задължил в 3-дневен
срок от сключване на договора да предостави на „Изи Асет Мениджмънт“ АД едно от
следните обезпечения: 1. Две физически лица-поръчители, всяко от които да
отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател
за размер на трудово възнаграждение; нетния му размер на осигурителния доход да
е над 1 000,00 лв.; да работи по безсрочен трудово договор; да не е
заемател или поръчител по друг договор за заем, сключен с „Изи Асет
Мениджмънт“АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма
задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му
история в ЦКР за период от една година назад да е със статус не по лош от „Редовен“,
като поръчителят подписва договор за поръчителство. 2. Да представи банкова
гаранция с бенефициер-заемателя за сумата по заема със срок на валидност - 30
дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. За неизпълнението
на това задължението е предвидена санкция за длъжника, представляваща неустойка
в размер на 2 741.70 лв., която се заплаща заедно с всяка погасителна
вноска в размер на 105.45 лв. допълнително
По
делото не е спорно, че към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК ответникът е заплатил вноски по договора в общ размер на 3 823.20
лева.
На 30.01.2017г.
между „Изи
Асет Мениджмънт“АД и „Агенция
за контрол на просрочени задължения" ООД е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия). Твърди се, че с Приложение
№ 1/01.11.2017г. към този Договор на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД ие прехвърлено вземането на „Изи Асет
Мениджмънт“АД спрямо ответника М. А.И.
по процесния договор за паричен заем. Приложеното
към исковата молба копие от Приложението е напълно нечетливо и от него не може да се установи дали вземането по
договора сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и ответника М.А.И. е
предмет на договора за цесия , както и размера на задължението, за което се
твърди, че се прехвърля.
С
оглед на това съдът е дал указания на
ищеца да представи четлив вариант на Приложението, като го е предупредил, че
при неизпълнение ще приеме, че представеното извлечение не касае процесния
договор за кредит. В изпълнение на дадените указания е представено също толкова
нечетливо копие на Приложението.
Към исковата молба
е приложено и уведомление до длъжника за извършена цесия.
При така
установените фактически обстоятелства съдът намира от правна страна, че предявеният
иск с основание чл. 422 от ГПК е изцяло неоснователен и недоказан.
Установено е, че на 30.01.2017г. между „Изи Асет
Мениджмънт“АД и „Агенция за
контрол на просрочени задължения" ООД е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия).
Поради
нечетливостта на представеното от ищеца Приложение № 1 към този рамков договор не
се установява задължение на М.А.И.
да е прехвърлено от страна на „Изи Асет Мениджмънт“ АД в полза на ищеца „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ООД. С оглед на това съдът намира, че ищецът не е доказал при
условията на пълно и главно доказване в негова полза да съществува вземане
спрямо ответника.
Извън изложеното следва да
се отбележи, че процесният договор за паричен заем с
№ 2135326 от 29.08.2014 г. е
сключен при действието на Закона за потребителския кредит / обн.
ДВ, бр.18/05.03.2010 г./. Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК, при
забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата. Според ал.2 на същия текст, когато потребителят забави дължимите от
него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва.
Ответникът е удостоверил с подписа си, че заемодателят е изпълнил
основното си, произтичащо от договора задължение да му предостави уговорената
сума в размер на 3000лв. С получаването на сумата по кредита за
заемодателят се е задължил да върне главницата, както и да заплати дължимата
възнаградителна лихва на 26 месечни вноски, всяка от 137.52 лв. или общо сумата
3 575.52 лв., включваща 35% годишна лихва и 41.71% ГПР.
Съгласно чл. 9 от ЗЗД, страните могат свободно да определят
съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на
закона и добрите нрави. За противоречащи на добрите нрави следва да се
считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в
оборота и се използва недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелстване на друг.
По отношение размера на възнаградителната лихва в съдебната практика се
приема, че максималният размер, до който съглашението за плащане на такава е
действително, не следва да бъде по-голям от трикратния размер на законната
лихва. (В този смисъл решение № 906/30.12.2004 г. по гр. дело № 1106/2003г., ІІ
г.о., ВКС, решение № 378/ 18.05.2006г. по гр. дело № 315/2005г., ІІ г. о., ВКС,
решение № 1270/ 09.01.2009 г. по гр. дело № 5093/ 2007г., ІІ г.о., ВКС,
определение № 901/ 10.07.2015 г. по гр. дело № 6295/ 2014 г., ІV г. о.,
ВКС и др.).
Към датата на сключване на договор за паричен заем № 2135326 от 29.08.2014 г.,
ОЛП определен от БНБ е в размер на 0.04% и намалява в следващите месеци.
Съгласно Постановление № 100 на Министерския съвет от 2012 г. за определяне
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута /
действащо към датата на сключване на Договора/ законната лихва за просрочени
задължения за задължения в левове се определя от основният лихвен процент на
Българската народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата
година, плюс 10 процента, т.е. размерът на законната лихва към датата на
сключване на Договора е 10,04. Видно е, че договорната лихва по сключения
договор надхвърля трикратния й размер, с оглед на което, клаузите, с които
последната е уговорена са нищожни поради противоречие с добрите нрави.
Съдът намира, че клаузата относно предвидената в чл. 4 /2/ от
договора неустойка в размер на 2 741.70 лв. е също нищожна, тъй като
противоречи на добрите нрави.
Според чл. 92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи, като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се
доказват. Кредиторът може да иска обезщетение за по-големите вреди. В мотивите
на т. 3 ТР № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС е възприето становището за нищожност на клауза
за неустойка, когато условията, при които е договорена, влизат в противоречие с
нейните функции и с принципите на справедливост в гражданските и търговските
правоотношения.
Според чл. 4 от процесния договор неустойката е дължима не при забава на
задължението, а при неизпълнение на задължението да се предостави обезпечение
на кредитодателя, чрез осигуряване на поръчител или банкова гаранция. С оглед
на това съдът приема, че така уговорената неустойка излиза извън присъщата
ѝ обезпечителна функция. При договор за потребителски кредит вредите за
кредитора са свързани със забавата при възстановяване на предоставените от него
средства в заем, заплащането на възнаграждение за тяхното ползване и разходите
по събиране. Уговорената между страните неустойка не обезпечава
възстановяването на вредите от това неизпълнение, а евентуални такива от
непредставянето на обезпечение, чрез поръчителство или банкова гаранция. От
неизпълнението на задължение за представяне на обезпечение не настъпва вреда за
кредитора, размера на която да бъда обект на обезвреда в клауза за неустойка. При
неизпълнение на задължението за връщане на дадената в заем сума и
възнаграждение за ползването ѝ, кредиторът ще получи обезщетение под формата на лихва за
забава, каквато е уговорена в сключения договор и каквато се претендира. Казаното
дава основание на съда да приеме, че уговорката между страните за заплащане на
неустойка, тъй като не преследва заложените ѝ функции, е нищожна поради
противоречие с добрите нрави.
Съдът намира, още че договор за паричен заем № 2135326 от 29.08.2014 г. противоречи и на чл. 11 т.11 от ЗПК. Съдържащата се в чл.2 от Договора информация относно броя и размера на погасителните вноски, ГПР и годишния лихвен процент, е най- обща, не отговаря на изискването да е разбираема и недвусмислена и с нея не се конкретизира какво точно се включва в размера на месечната вноска като части от главницата и лихвата. Липсва погасителен план, подписан от кредитополучателя /въпреки че чл.5 от Договора предвижда, че заемателят може да погасява задълженията си по начините посочени в индивидуалния му погасителен план/, липсва посочване на лихвен процент, дължим при просрочие; липсва предупреждение за последиците при просрочие на вноските.
С оглед на всичко изложено по- горе и предвид нищожността на съществени
клаузи на сключения договор, съдът приема, че целият договор е нищожен. Поради
това и на осн. чл. 23 от ЗПК, кредитополучателят дължи връщане единствено на
чистата стойност по кредита т.е. на сумата от 3 000 лева.
При наличие на признание от страна на ищеца, направено с исковата молба,
че ответникът е заплатил по договора за паричен заем сума в размер на 3 823.20
лева, съдът намира, че към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК не е съществувало задължение на
ответника М.А.И. нито към кредитодателя „Изи Асет Мениджмънт“АД нито към сочения за цесионер „Агенция за
контрол на просрочени задължения" ООД.
По изложените съображения , предявеният иск с основание чл. 422 от ГПК следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
На ответника следва да бъдат присъдени направените в исковото производство разноски в размер на 450.00 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул.”Васил Левски” № 114, мецанин, представлявано
от Росен Георгиев Антов и Тервел Янчев
Кънчев – управители, чрез юрисконсулт Н.А.С. против М.А.И., ЕГН ********** с адрес ***, със съдебен адрес ***, чрез
„Адвокатско дружество Николов, Марков и съдружници” – адвокат Ж., с искане ДА БЪДЕ ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.
422 от ГПК, че съществува на вземане в полза на „АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД за : сумата от 1387.94 лева /хиляда триста
осемдесет и седем лева и деветдесет и четири стотинки/ главница, ведно със
законната лихва от 02.01.2018г., 96.58 лева / деветдесет и шест лева и петдесет
и осем стотинки/ договорна лихва за
периода 12.09.2014г – 28.08.2015г,
сумата 341.46 лева / триста четиридесет и един лева и четиридесет и шест
стотинки/ мораторна лихва върху
непогасената главница за периода от 29.08.2015г. до 29.12.2017г., за което е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК №104/05.01.2018г. по ч. гр. д. №19/2018г.
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.”Васил
Левски” № 114, мецанин, представлявано от
Росен Георгиев Антов и Тервел Янчев Кънчев – управители, чрез
юрисконсулт Н.А.С. ДА ЗАПЛАТИ на М.А.И., ЕГН ********** с адрес ***, със съдебен адрес ***, чрез
„Адвокатско дружество Николов, Марков и съдружници” – адвокат Ж. направените по
делото разноски в размер на 450.00 лева / четиристотин и петдесет лева/, на
осн. чл. 78 ал.3 от ГПК.
Препис от решението да бъде връчен на страните.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :