№ 287
гр. П., 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20221230100596 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл. 26, ал. 1 ЗЗД и по чл. 55, ал. 1 от същия закон.
Ищецът Б. А. В., с постоянен адрес в с. Б., общ. П., ЕГН **********, твърди, че
между него (като кредитополучател) и ответника (като кредитодател) е бил сключен
Договор за потребителски кредит с № 40007147737/17.12.2021 г. Поддържа, че в Раздел
VI „Параметри“ от този договор е предвидено да заплати на кредитодателя такса от
570 лв. – за „пакет от допълнителни услуги“, наименувани „Фаст“ и „Флекси“. Смята,
че цитираната уговорка е нищожна, защото противоречи както на добрите нрави, така
и на разпоредбите на чл. 22 във вр. с чл. 10а във вр. с чл. 11 във вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК
и на чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Заявява, че от посочената такса досега е изплатил на ответната
страна 19,37 лв., които се явяват недължимо платени. Иска нищожността на
договорната клауза, уреждаща допълнителните услуги, да бъде прогласена, а
последната сума да му бъде присъдена, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаването на исковата молба – 10.05.2022 г., до погасяването. Желае в полза на
адвоката, който му е предоставил безплатна правна помощ в настоящото производство,
да бъде определено съответно възнаграждение.
Ответникът „П. К. Б.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. С.,
бул. „Б.“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ЕИК ***, оспорва ищцовите претенции, настоява за
отхвърлянето им и за присъждане на съдебно-деловодните разходи, които е сторил.
Излага доводи, насочени към обосноваване на тезата, че: атакуваната клауза е валидна
1
и не страда от релевираните пороци; ищецът е преустановил изцяло обслужването на
кредитния си дълг; по тази причина дори и да се приеме, че уговорката, свързана с
допълнителните услуги, е недействителна, то платеното по нея трябва да се използва за
погасяване на останалите задължения, произтичащи от кредита; по-конкретно това
трябва да стане с вноската за възнаградителната лихва, чийто падеж е настъпил на
25.02.2022 г.
Съдът приема следното:
1. По исковете за нищожност на оспорваната договорна клауза заради
накърняване на добрите нрави и противоречие със закона (чл. 26, ал. 1, предл. 3 и
предл. 1 ЗЗД):
Недействителността на правните сделки е родово понятие, което обединява
всички сделки, имащи недостатък, предвиден в закона, който им пречи да произведат
юридическото действие, искано от страните по тях. Нормативната й уредба е с
разпоредби от императивен порядък. Нищожността пък е нейната най-тежка форма,
доколкото нищожната сделка изначално не поражда ефекта, към който е насочена (вж.
по-подробно по тези въпроси проф. В. Таджер, „Гражданско право на НРБ. Обща
част. Дял II“, издателство „Софи-Р“, 2001 г., стр. 454 и сл.).
С оглед диспозитивното начало в исковия граждански процес (чл. 6 във вр. с чл.
124, ал. 1 ГПК), когато е сезиран с иск за обявяване на нищожността на правна сделка
или на отделни клаузи от нея, съдът е обвързан да се произнесе само по релевирания в
исковата молба порок (съобр. мотивите към Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г.
по тълк. д. № 1/20 г., ОСГТК на ВКС).
В практически аспект е възможно една сделка (или клауза от нея) едновременно
да страда от няколко порока, всеки от които да обуславя нищожността й, и всички те да
са заявени от ищеца по съдебен път. Тогава ще става въпрос за първоначално
обективно съединяване на искове (чл. 210, ал. 1 ГПК), понеже всяко различно
основание за нищожност представлява основание на отделен иск (вж. Определение №
494/05.08.2011 г. по ч. гр. д. № 267/11 г., IV г. о. на ВКС).
В такава ситуация кумулативното разглеждане на исковете ще е допустимо, ако
с уважаването на всеки от тях ще се постигнат различни правни последици за страните
(вж. Решение № 245/31.10.2011 г. по гр. д. № 1189/10 г., ІІ г. о. на ВКС). В случай, че
подобен правен интерес не е обоснован от ищеца, обективното съединяване на
исковете за нищожност ще е от евентуален тип, при което уважаването на един от тях
(т. е. на едно от изтъкнатите основания) ще изключи необходимостта от произнасянето
по останалите (вж. Решение № 97/08.02.2013 г. по т. д. № 196/11 г., І т. о. на ВКС).
Логиката е, че така ще се постигне резултатът, търсен от ищцовата страна, и съответно
няма да съществува правнолегитимен интерес от разглеждането и на другите пороци за
нищожност, защото ефектът от съдебното прогласяване на нищожността поначало е
2
еднакъв при всичките й основания (чл. 34, ал. 1 ЗЗД).
Тъй като определянето на основанието на предявения иск и на юридическата
квалификация на правата и на възраженията, заявени от страните, е в прерогативите на
съда, сезиран със спора (чл. 146, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК), той разполага и с правомощието
да извършва преценка за съотношението, в което се намират помежду си съединените
искове, без да е обвързан от изявлението на ищеца в тази връзка (вж. Решение №
527/21.06.2010 г. по гр. д. № 1363/09 г., ІV г. о. на ВКС).
С доклада по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, е отделено за
ненуждаещо се от доказване признатото от страните обстоятелство за сключването
помежду им на процесния договор, включително в частта му за клаузата, чиято
нищожност се претендира.
Според тази уговорка, кредитополучателят е длъжен да заплати на
кредитодателя общо 570 лв. за упоменатите по-горе допълнителни услуги по кредита.
От съдържанието на договора, копие от който е приобщено към
доказателствения материал, допълнително се изяснява, че:
- услугата „Фаст“ се изразява в „приоритетно“ разглеждане на искането за
кредит – в срок до 1 час, считано от постъпването му в „системата“ на кредитодателя;
- услугата „Флекси“ пък се свежда до възможността кредитополучателят да
променя погасителния си план, но при спазване на определени изисквания, описани в
договора;
- самата кредитна сума е 600 лв.;
- годишният процент на разходите е 48,75 %;
- годишният лихвен процент е 41 %;
- общата стойност на плащанията, включваща главницата и договорната
лихва, е 1 051,73 лв., от което следва, че договорната лихва е 451,73 лв.;
- срокът на кредита е 36 месеца;
- погасяването става чрез нарочни вноски, разписани в погасителен план,
като във всяка вноска се включва и добавка за стойността на допълнителните услуги.
Изискването правните сделки да съответстват на добрите нрави, за да бъдат
валидни, предполага известна еквивалентност на насрещните престации на страните,
когато става дума за един двустранен договор. Явното несъответствие в престациите е
основание за извода, че добрите нрави са накърнени, което води до нищожност (вж.
Решение № 452/25.06.2010 г. по гр. д. № 4277/08 г., І г. о. на ВКС, Решение №
615/15.10.2010 г. по гр. д. № 1208/09 г., ІІІ г. о. на ВКС и Определение № 126/27.01.2014
г. по гр. д. № 903/12 г., IV г. о. на ВКС). Иначе казано, когато съществува очевидна
нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена, се нарушава
принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения. В този
смисъл добрите нрави поставят предел на волята на страните досежно уговарянето на
насрещните престации.
3
Сегашната хипотеза се отнася до потребителски паричен кредит на ниска
стойност (600 лв.) и за сравнително кратък период (3 години). Кредитополучателят е
физическо лице, встъпващо в облигационната обвързаност, с цел задоволяване на
лични нужди от парични средства, докато кредитодателят е търговец, които сключва
такива договори по занятие (т. е. те са част от професионалната му търговска дейност).
Допълнителните услуги по кредита са на обща цена (570 лв.), която е 95 % от
кредитната сума. Естеството на тези услуги е такова, че те не са ориентирани към
някакви реални конкретни дейности, които да са в полза на кредитополучателя и да
обосноват заплащането на тази стойност. За факта, че допълнителните услуги нямат
характера на дейности, извършвани в полза на длъжника, може да се съди и от
обстоятелството, че заплащането им е уговорено предварително, без да е обвързано от
тяхното ползване. Цената на услуги, които предстои да бъдат предоставени, без да е
ясно, че ще се стигне до ползването им, не може да се дължи отнапред. А начинът, по
който те са разписани в анализирания договор, създава убеждението, че са установени,
само за да се създаде привидно основание за допълнително плащане от страна на
кредитополучателя.
Очертаните специфики на договорната връзка между страните, преценени на
плоскостта на принципните положения, очертани по-горе, ясно насочват, че уговорката
за допълнителните услуги е натоварена с функции, излизащи извън присъщия й ефект
да обезпечи облигационно правоотношение, при което длъжникът да получи от
кредитора определена услуга, от която има необходимост и полза, срещу което да му
заплати разумна цена. Печалбата на кредитодателя, чрез вземането за стойността на
тези услуги, не е съизмерима нито с разходите, които прави, нито с риска, който носи.
Ето защо се налага и логичната констатация, че така пряко се нарушава принципът на
справедливостта и се създават предпоставки за неоснователно обогатяване на
ответника, за сметка на ищеца, което е в директна колизия с добрите нрави по смисъла
на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
В обобщение на казаното трябва да се подчертае, че първата от обективно
евентуално съединените ищцови претенции за нищожност е основателна, поради което
не подлежи на разглеждане по същество втората такава, която е ориентирана към
идентичен процесуален резултат, но на друго основание – за нищожност на същата
договорна клауза, заради противоречието й със закона по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
2. По иска за присъждане на недължимо платената сума (чл. 55, ал. 1, предл.
1 ЗЗД):
Поначало уважаването на тази искова претенция е детерминирано от
кумулативното наличие на две предпоставки – 1/ предаване от ищеца и съответно
получаване от ответника на материалното благо, което е предмет на иска, и 2/ начална
липса на основание за имуществено разместване от такъв порядък (вж. в този смисъл
4
Постановление № 1 от 28.05.1979 г., Пленум на ВС).
Според нарочно извлечение от сметката, обслужваща кредита, водена при
ответника (и изхождащо от самия него), на 03.02.2022 г. ищецът му е заплатил общо
19,37 лв. от стойността на допълнителните услуги.
Абсолютната недействителност на договорката, даваща регламентация на
обсъжданите услуги, показва, че плащането на визираната сума е било без основание.
Независимо от изложеното в предишните три абзаца, разглежданият осъдителен
иск подлежи на отхвърляне. От погасителния план на кредитната сделка е видно, че
към момента на приключване на съдебното дирене по делото са налице изискуеми
вземания на кредитодателя, които касаят главницата и договорната лихва, като
размерът им превишава 19,37 лв. Липсват доказателства за тяхното погасяване, а
ищецът дори и не е изложил подобни твърдения. Следователно онова, което е
заплатено от кредитополучателя във връзка с допълнителните услуги, действително
може да се ползва за издължаването на останалия непогасен дълг. Затова и трябва да
бъде уважено възражението на ответника за прихващане (по чл. 103, ал. 1 ЗЗД) на
недължимо платеното от вноската за възнаградителната лихва, с падеж 25.02.2022 г.,
чиято обща величина е 20,01 лв.
3. По съдебните разноски и държавната такса за делото:
Изходът от спора предоставя право на съдебни разноски и на двете насрещни
страни (чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК).
Ищецът не е ангажирал доказателства за реалното извършване на съдебно-
деловодни разходи, но е получил безплатна правна помощ в производството пред
настоящата инстанция. На адвоката, който я е предоставил – Д. В. М. от Адвокатска
колегия – гр. П., с адрес на кантората в гр. П., бул. „П. ш.“ № 81, ет. 3, ап. Б, трябва да
бъде присъдено възнаграждение (чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.). То е 290,14 лв. и е
определено, по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет, пропорционално на уважената част от
исковете.
Разноските, полагащи се на ответника, съразмерно с отхвърлената част от
исковете, са 3,29 лв. и те са формирани на базата на юрисконсултското възнаграждение
(100 лв.), определено от съда, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ (приета с ПМС № 4 от 06.01.2006 г.).
Предвид освобождаването на ищеца от задължението за внасяне на държавни
такси и на разноски по производството, ответникът трябва да заплати в полза на съда
таксата, дължима за уважения иск (чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 2 ГПК), която е 50
лв.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
5
отделение, Трети състав
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, за нищожна клаузата
за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, съдържаща се в раздел VI
„Параметри“ от Договор за потребителски кредит с № 40007147737/17.12.2021 г.,
сключен между Б. А. В., с постоянен адрес в с. Б., общ. П., ЕГН ********** (като
кредитополучател) и „П. К. Б.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. С.,
бул. „Б.“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ЕИК *** (като кредитодател), поради противоречието
й с добрите нрави.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, предявен от Б. А. В., с
постоянен адрес в с. Б., общ. П., ЕГН ********** против „П. К. Б.“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Б.“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ЕИК ***, за
присъждане на сумата от 19,37 лв., като недължимо платена от първия в полза на
последното цена на допълнителни услуги по сключения помежду им Договор за
потребителски кредит с № 40007147737/17.12.2021 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаването на исковата молба – 10.05.2022 г., до погасяването,
поради прихващане на визираната сума от вноската за възнаградителната лихва по
кредита, с падеж 25.02.2022 г., чийто общ размер е 20,01 лв.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., „П. К. Б.“ ЕООД, със седалище и
адрес на управление в гр. С., бул. „Б.“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ЕИК ***, да заплати на
адвокат Д. В. М. от Адвокатска колегия – гр. П., с адрес на кантората в гр. П., бул. „П.
ш.“ № 81, ет. 3, ап. Б, сумата от 290,14 лв., представляваща възнаграждение за
безплатната правна помощ, която последният е оказал на ищцовата страна по делото,
пропорционално на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Б. А. В., с постоянен адрес в с. Б.,
общ. П., ЕГН **********, да заплати на „П. К. Б.“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление в гр. С., бул. „Б.“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ЕИК ***, сумата от 3,29 лв.,
представляваща съдебни разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 2 ГПК, „П. К. Б.“
ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Б.“ № 49, бл. 53Е, вх. В,
ЕИК ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по бюджетната сметка
на Районен съд – гр. П., сумата от 50 лв., представляваща държавната такса, дължима
6
за производството по делото, относно уважения иск.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр.
Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба,
която се подава чрез Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7