Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 85 19.03.2019 година Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански състав
На двадесет и първи февруари Година
две хиляди и деветнадесета
В открито заседание в следния
състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като разгледа докладваното от С.Михов
търговско дело номер 167
по описа за 2018 година.
Производството по делото е образувано по повод искова
молба от „ЛАЙЪНС СЕКЮРИТИ” ООД, вписано в Търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел към Агенция по вписванията, Министерство на
правосъдието с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик,
ул.“Ивайловско шосе“ № 1, представлявано от управителя Красимир Ангелов
Батаклиев против „Общинска Банка“АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“Врабча“ № 6, представлявана от Ангел Геков, Борислав
Чиликов и Петър Джелепов, „Никан лайн“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Кукленско шосе“ № 21В, представлявано от
управителя Ангел Николов Батаклиев и „Никан лайн груп“ ООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Пирдоп, ул.“Сергей Румянцев“ № 1,
представлявано от управителя Недялка Иванова Ангелова, да бъде прието за
установено, че банката не притежава валидно ипотечно право на предпочтително
принудително удовлетворение на вземане, произтичащо от изпълнителен лист № 412/
20.09.2017г. издаден въз основа на заповед за изпълнение № 821/ 19.09.2017г. по
ч.гр.д.№ 669/2017г. по описа на РС-Пирдоп и нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека върху НИ № 191, т.5, рег.№ 5987, н.д.№ 865/ 28.11.2011г. на
нотариус Мария Василева с район на действие РС-Царево и нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека върху НИ № 7, т.ХХ, рег.№ 12719, н.д.№ 3765/
2009г. на нотариус Стоян Ангелов с район на действие РС-Несебър, вписани в
полза на ответната банка, поради нищожност, както и да заплатят направените по
делото разноски.
Ищецът твърди, че собственият му недвижим имот с
идентификатор 61056.501.438 по КККР на с.Равда, община Несебър е предмет на
изп.д.№ 20178000400995/ 2017г. по описа на ЧСИ Ив.Божилова с район на действие
ОС-Бургас, образувано въз основа на изпълнителен лист № 412/ 20.09.2017г. издаден
въз основа на посочената заповед за изпълнение в полза на „Общинска банка“ АД.
Длъжници по изпълнителното дело са двете дружества ответници, а не „Лайънс
секюрити“ ООД. Ищецът владее имота въз основа на съдебно решение № 432/
19.10.2016г. по т.д.№ 634/2015г. по описа на ОС-Бургас. Банката се позовава на
договорна ипотека вписана на 29.09.2009г., но според ищеца, „Общинска банка“ АД
не притежава валидно ипотечно право върху недвижимия имот, тъй като първо,
договорът за ипотека е нищожен на основание чл.26 ал.2 от ЗЗД – порок в
упълномощаването и липса на съгласие. Нотариалният акт не е подписан от законни
представител на „Никан лайн груп“ ООД в качеството му на ипотекарен длъжник, а
от пълномощник Н. Т., но според пълномощното е следвало да подпише „в
качеството му на солидарен длъжник“, а не на ипотекарен длъжник. Липсват и
данни за вземането, което е следвало да се обезпечава, чие е то и за каква
сума, което е в противоречие с чл.167 от ЗЗД и според чл.170 от ЗЗД води до
недействителност на учредената ипотека. Второ, договорът за ипотека е бил
сключен в нарушение на чл.38 от ЗЗД, поради което е нищожен на основание чл.26
ал.1, предл.първо от ЗЗД, тъй като пълномощникът Н.Т. е бил такъв и на кредитополучателя „Транс сити“ АД и
третото лице „Никан лайн груп“ ООД. Н.Т. не е
бил упълномощаван от трите юридически лица да договаря сам със себе си. Трето,
договорът за ипотека е нищожен поради липса на тъждественост между обезпеченото
вземане според нотариалния акт и действително възникналото такова по договор за
кредит № 1500/ 15.09.2009г. Твърди се несъответствие на обезпеченото вземане в
ипотечния договор с това по анексите към договора за кредит, сключен по-късно.
Напр.в анекс 4 е формиран нов дълг от 477 429.74 евро, който е различен от
задължението, описано в договора за ипотека. Четвърто, договорът за ипотека е
нищожен като противоречащ на чл.167 от ЗЗД, като в нотариалния акт не са
включени никакви лихви за забава, такси, разноски и други подобни или това е
довело то неяснота относно обезпеченото вземане и падежа на задълженията. Пето,
договорът за ипотека е бил прекратен по отношение на недвижимите имоти, тъй
като е погасено вземането, за обезпечението на което е била учредена ипотеката.
Главницата по договора за кредит е 500 000 евро, а ищеца е приложил
доказателства за платени суми, надвишаващи тази. Ако има останали неплатени
суми, правото да се иска плащането им е погасено по давност. Това е така, тъй
като задълженията по кредит № 1500/ 15.09.2009г. на „Транс сити“ АД са станали
изискуеми на 08.05.2014г., когато е било постановено решение № 170/
08.05.2014г. по т.д.№ 742/2012г. по описа на ОС-Пловдив, с което дружеството е
било обявено в несъстоятелност. При това положение, подаденото на 15.09.2017г.
от банката заявление за издаване на заповед за изпълнение против „Никан лайн
груп“ ООД и „Никан лайн“ ООД към тази дата е било погасено поради изтичане на
тригодишната давност на основание чл.111 от ЗЗД. Ищецът се позовава на
Тълкувателно решение № 3/ 18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС и даденото там определение
на понятието „периодични плащания“ – чл.111 б.“в“ от ЗЗД, което го приравнявало
на „частични плащания“. Шесто,
ипотечното право на банката не съществува поради извършено новиране на
задълженията, без спазване на предвидената в закона форма или в противоречие с
чл.171 от ЗЗД. В подкрепа на това е формулираното в анекс 4 „новосформиране на
дълг в размер на 477 429.74 евро“, различно от описаното в ипотеката. А и
предвидената в същия анекс нотариално заверена декларация-съгласие, че
учредената в полза на банката ипотека продължава да обезпечава вземането на
банката при новите условия, не е била подписвана и не е вписана в имотния
регистър. Седмо, договорът за ипотека обезпечава само задълженията на
кредитополучателя „Транс сити“ АД, а изпълнителния лист е бил издаден срещу
„Никан лайн“ ООД и „Никан лайн груп“ ООД. Или ако съществува ипотечно право
върху имота, то същото е валидно само при издаден изпълнителен лист срещу
кредитополучателя „Транс сити“ АД, какъвто не е бил издаван. Правният интерес е обоснован с предприетите
действия от ответната банка по продажба на ипотекирания недвижим имот.
Ответната банка чрез процесуалния си представител
подаде писмен отговор, в който оспори основателността и доказаността на
исковата претенция. Счита, че ищецът е ипотекарен длъжник на основание чл.429
ал.3 от ГПК, тъй като по силата на съдебното решение е станал собственик на
ипотекиран в полза на банката недвижим имот, станало след учредяване на
договорната ипотека. Първо, пълномощникът Н.Т.
е бил изрично упълномощен да „подпише договор за учредяване на ипотека“ и е текстът
е недвусмислен. „Никан лайн груп“ ООД ако и да е солидарен длъжник, не изключва
да бъде и ипотекарен длъжник. Ако упълномощителят не е определил в пълномощното
съществените елементи на конкретната сделка или действия (чл.36 ал.2 от ЗЗД),
според чл.39 ал.1 от ЗЗД тяхното уговаряне е било предоставено на пълномощника.
Чл.166 и 167 от ЗЗД не съдържат
специални изисквания към съдържанието на пълномощното за сключване на
ипотечен договор. Размерът на обезпеченото вземане, падежът му, дължимите лихви
и неустойки са ирелевантни за обема на представителната власт и липсата им не
води до нищожност или липса на валидно учредено ипотечно право (реш.№ 1327/
23.12.2008г. на ВКС, І г.о.). Второ, хипотезата „договаряне сам със себе си“ е
неприложима към учредяването на ипотека, тъй като това според чл.166 от ЗЗД е
едностранен, консесуален, формален, каузален и възмезден договор или
договорната ипотека е едностранна сделка, създаваща задължения само за едната страна.
Трето, ипотеката е била учредена да обезпечи правото на банката по опуснат в
полза на „Транс сити“ АД кредит от 500 000 евро, с посочени конкретен
лихвен процент, начин на формиране, условията за начисляване на лихва за
просрочие, уговорената неустойка и крайният срок на погасяване. Предвидено е
действие на ипотеката и при промяна на срока за ползване и погасяване на
кредита, извършено с анекс. Четвърто, не е налице новиране на дълга, тъй като
са променени единствено модалитетите в облигационната връзка (срок, условия,
дадени обезпечения), но не и в обекта или основанието на заварения дълг.
Новацията не се предполага и затова е необходима изрична воля на страните,
каквато в случая не е била изявявана. Извършена е била само капитализация на
изтеклите лихви и така се е формирал нов размер на дълга от 477 429.74
евро. Пето, вземането на банката не е погасено, след като в нейна полза е бил
издаден изпълнителен лист от РС-Пирдоп. Шесто, при търговските сделки важи
общата петгодишна погасителна давност – чл.110 от ЗЗД, тъй като при режим на
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, е налице неделимо задължение за
плащане. Уговарянето на погасителни вноски не води до наличие на „периодични
плащания“ (реш.№ 261/2011г. на ВКС, ІV г.о. на ВКС; Тълк.решение № 3/ 18.05.2012г.
по т.д.№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС). Седмо, насочването на изпълнението към
солидарните длъжници – „Никан лайн“ ООД и „Никан лайн груп“ ООД, чрез издаване
на изпълнителен лист против тях, не
препятства търсенето на задължението и от кредитополучателя „Транс сити“
АД, нито чрез насочване на изпълнение посредством продажба на ипотекирания
недвижим имот, тъй като според чл.173 от ЗЗД кредиторът може да се удовлетвори
предпочтително от цената на имота, в чиято и собственост да се намира.
Ответните „Никан лайн“ ООД и „Никан лайн груп“ ООД не
подадоха писмено становище, не направиха доказателствени искания, не
представиха писмени доказателства.
В депозираната от ищцовата страна допълнителна искова
молба, се поддържат всички изложени твърдения. Уточнява се, че волята на
упълномощителя е била да бъде ангажирана отговорността му единствено като
солидарен, но не и като ипотекарен длъжник. Процесната договорна ипотека не е
едностранна сделка, тъй като поражда права и задължения както за „Никан лайн“
ООД и „Никан лайн груп“ ООД, така и за „Транс сити“ АД, а също и за „Общинска
банка“ АД. Ипотекарният кредитор може да насочи изпълнението против недвижим
имот, собственост на трето лице, само ако принудителното изпълнение е за дълг
конкретно обезпечен с предхождаща придобиването ипотека, а по делото ипотеката
е била учредена за дълг на „Транс сити“ АД, а не на „Никан лайн“ ООД и „Никан
лайн груп“ ООД.
В постъпилия отговор на допълнителната искова молба от
„Общинска банка“ АД, се поддържат изцяло направените вече възражения по
същество. При учредяването на атакуваната ипотека са били спазени всички
законови изисквания. Размерът на дължимите лихви е определяем. Възражението за
погасяване на задължението по договора за кредит било лично и поради това е
допустимо да бъде направено единствено от длъжника, но не и от трето лице,
каквото е ищеца. Предоговарянето на кредита с анекс 4 не представлява новация,
тъй като капитализирането на лихви, промяна на крайния срок и погасителния план,
не са довели до възникване на нов дълг на мястото на старо задължение.
Приложена е декларация от Ангел Батаклиев в качеството му на управител на
„Никан лайн груп“ ООД, изразяваща съгласие за приемане на предоговорените
условия по договора за банков кредит и анекс № 4/ 31.01.2013г., както и
съгласие учредената договорна ипотека да продължи да обезпечава вземането на
банката. Субективните предели на изпълнителния лист се разпростират и по
отношение на третото лице, дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечаване на
дълга, при насочване на изпълнението против вещта.
Ответните „Никан лайн“ ООД и „Никан лайн груп“ ООД по
повод допълнителната искова молба, не подадоха писмено становище, не направиха
доказателствени искания, не представиха писмени доказателства.
В съдебно заседание пълномощникът на ищцовата страна
поддържа исковата молба, като моли съда да я уважи изцяло като основателна и
доказана. Ангажира съдебно-счетоводна експертиза. Допълнително разви доводите
си в писмени бележки.
Пълномощникът на ответната банка, в съдебно заседание
заяви, че поддържа всички направени възражения. Защитната си теза изложи и в
писмени бележки.
В съдебно заседание не се яви пълномощник на ответните
дружества, не изразиха становище по исковата молба.
Съдът след преценка
на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за
установено от фактическа и правна страна следното.
Предявените обективно кумулативно съединени искове имат
своето правно основание в чл. 124 ал. 1 от ГПК,
във вр. с чл. 26 ал. 1, предл. 1 от ЗЗД,
във вр. с чл. 167 ал. 3 от ЗЗД и
чл. 26 ал. 2, предл. 2 от ЗЗД.
При така събраните доказателства, съдът приема, че
исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд съобразно чл.109,
вр.чл.104 т.3 и т.4 от ГПК. Няма спор, че поземлен имот с идентификатор
61056.501.438 и 61056.501.438.1 по КККР на с.Равда, община Несебър са предмет
на изп.д.№ 20178000400995/ 2017г. на по описа на ЧСИ Ив.Божилова с район на
действие ОС-Бургас, образувано въз основа на изпълнителен лист № 412/
20.09.2017г. издаден въз основа на заповед за изпълнение в полза на „Общинска
банка“ АД. Правният интерес на ищеца от водене на делото произтича от
предприетите действия от страна на банката да се удовлетвори от цената на
процесните недвижими имоти, които са собственост на „ЛАЙЪНС
СЕКЮРИТИ” ООД.
На 15.09.2009г. е бил сключен договор за банков кредит
№ 1500/ 15.09.2009г., според който „ОБ“ АД е предоставила на „Транс сити“ АД
инвестиционен кредит в размер на 500 000 евро със срок на връщане от 84
месеца, а „Никан лайн“ ООД и „Никан лайн груп“ ООД са солидарни длъжници. Приложен
е погасителен план (л.18). Според анекс № 1/ 01.10.2010г. (л.332), е променен
начина на погасяване, с изготвен нов погасителен план. С анекс № 2/
14.10.2011г. (л.19), са предоговорени дължимата лихва, комисионната за
управление, такса и гратисния период. Анекс № 3/ 19.11.2012г. (л.333) включва
нови договорки относно дължимостта на просрочени лихви. В анекс № 4/
31.01.2013г. (л.20-21) е извършено капитализиране на дължими лихви, както и
допълните условия по обезпечение на дълга. С анекс № 5/ 05.02.2013г. (л.343)
банката е предоставила на кредитополучателя нов гратисен период и предоговорена
дължимата лихва и периодите за плащане. Анекс № 6/ 10.09.2013г. (л.335)
предвижда ново число за погасяване на просрочени лихви и дължимост на направени
от банката разходи. В анекс № 7/ 20.03.2014г. (л.336) е предвиден нов
погасителен план за главницата и дължимите лихви. По повод заявление от банката
е постановена заповед № 821/ 19.09.2017г. по ч.гр.д.№ 669/2017г. по описа на
РС-Пирдоп и издаден изпълнителен лист (л.22) против „Никан лайн“ ООД и „Никан
лайн груп“ ООД да заплатят в полза на „ОБ“ АД сумата от 477 429.74 евро
главница, 3736.10 евро неустойка, 5988.12 евро комисионна за управление,
12 818.09 лв. разходи по процесния кредит и 19 462.17 лв. разноски по
делото. Според нотариален акт № 7, том XХ, рег. 12719, н.д. № 3763/ 29.09.2009
г. на нотариус при Районен съд – Несебър, като обезпечение на получения кредит,
е била учредена договорна ипотека в полза на банката от „Никан лайн груп“ ООД като
собственик на ПИ с идентификатор 61056.501.438 и построената в него сграда с
идентификатор 61056.501.438.1 по КККР на с.Равда, община Несебър (л.25-26).
Като пълномощник на „Транс сити“ АД, „Никан лайн“ ООД и „Никан лайн груп“ ООД по
тази сделка се е явил Н. Г. Т.с ЕГН ********** упълномощен с нарочно пълномощно
(л.27). С влязло в сила на 09.11.2016г. решение № 432/ 19.10.2016 г. по т.д.№
634/2015г. по описа на Окръжен съд – Бургас (л.28-32), съдът е обявил за
окончателен сключен на 20.12.2013г. предварителен договор между „Никан лайн
груп“ ООД – продавач и „Лайънс секюрити“ ООД – купувач за покупко-продажба на
изброени недвижими имоти, между които и ПИ 61056.501.438 и 61056.501.438.1,
предмет на сключената договорна ипотека. Приложени са покана за доброволно
изпълнение и призовка по изп.д.№ 20178000400995/ 2017г. по описа на ЧСИ с район
на действие ОС-Бургас, адресирани до „Никан лайн груп“ ООД, с предмет дължими
суми по описания по-горе изпълнителен лист и обект посочения недвижим имот. На
11.01.2018г. е бил съставен и протокол за опис на недвижими имущества отново за
същите поземлени имоти. Приложени са бордера и извлечения за отчети по сметка
за извършени преводи от Ангел Батаклиев на суми по сметка в „ОБ“ АД. Банката е
изпратила покана за доброволно изпълнение и обявяване на кредита за предсрочно
изискуем до „Никан лайн“ ООД (л.337), „Никан лайн груп“ ООД (л.339-341). Според
декларация от Ангел Батаклиев като управител на „Никан лайн груп“ ООД и
ипотекарен длъжник, обезпечаващ задълженията на „Транс сити“ АД (л.372), е
приел преддоговорните условия за сключения банков кредит съгласно анекс 4/
31.01.2013г. Решение № 10/ 18.01.2019г. по т.д.№ 11/2018г. по описа на Окръжен
съд – София няма отбелязване за влизането му в сила.
Справка в ТРРЮЛНЦ показва, че с решение № 170/
08.05.2014г. по т.д.№ 742/2012г. по
описа на ОС-Пловдив, Търговска колегия, ХІІІ състав, „Транс сити“ АД е обявено
в несъстоятелност и е открито производство спрямо него. Възникналите по
процесния договор за кредит вземания на „ОБ“ АД против дружеството са приети от
синдика, като съставения списък е бил одобрен с определение № 393/ 22.02.2016г.
от съда по несъстоятелността.
В заключението на приетата съдебно-счетоводна
експертиза (л.417-447), вещото лице е установило, че „Транс сити“ АД е усвоило
сумата от 481 695.34 евро от общо 500 000 евро от отпуснатия договор
за кредит № 1500/ 15.09.2009г. От постъпилите като плащания суми, за погасяване
на този кредит са отчетени общо 176 020.67 евро, поради наличие и на друг кредит
с титуляр „Транс сити“ АД. Вещото лице е посочило и какви са дължимите суми по
договор за кредит към момента на завеждане на исковата молба и към изготвяне на
заключението. В края е посочен и размера и начина на формиране на задълженията
съобразно договореното в анекс № 4.
Представените доказателства водят до извода за неоснователност
на предявените искове. Ищецът се легитимира като собственик на процесните
недвижими имоти с влязло в сила съдебно решение, с което на основание чл.19
ал.3 от ЗЗД е бил обявен за окончателен сключен предварителен договор с „Никан
лайн груп“ ООД като продавач. Съдебното решение е влязло в сила в края на 2016 г.
или 7 години след учредяването на договорната ипотека в полза на „ОБ“ АД. Съобразно
чл.429 ал.3 от ГПК, издаденият против „Никан лайн груп“ ООД изпълнителен лист
има сила и срещу ищеца, като придобил имота след вписване на договорната
ипотека, отговарящ в качеството си на трето лице, дало свой имот чрез ипотека
за обезпечение на дълга. Или „Лайънс секюрити“ ООД е ипотекарен длъжник.
Изложените в исковата молба твърдения, не отговарят на
събраните по делото доказателства, дори да се приеме, че е допустимо да бъдат
правени от ищеца, а не от праводателя му като участник в сделката. Приложеното
по делото нотариално заверено пълномощно от Ангел Батаклиев като управител на
„Никат лайн груп“ ООД в полза на Н. Т., разкрива ясната воля на упълномощителя,
пълномощникът от негово име и за негова сметка да сключи договор за учредяване
на ипотека в полза на банката върху описаните недвижими имоти. Това следва от
изричния текст в пълномощното (л.27). Същото е с едновременна заверка на
подписите и съдържанието съобразно чл.39 от ЗЗД и това е било установено от
нотариуса, изповядал сделката. В самия нотариален акт (л.25-26) са посочени
всички изброени в чл.167 ал.2 от ЗЗД обстоятелства: индивидуализация на
кредитора и длъжника „Транс сити“ АД, собственикът на недвижимите имоти „Никан
лайн груп“ ООД, описание на недвижимите имоти, обезпеченото вземане с падежът
му и дължимите лихви. Последното е
предмет на т.І. в нот.акт, като видно от текста, дословно са описани клаузите
на сключения договор за инвестиционен кредит, вкл.уговорената неустойка при
неплащане. Както е отбелязано и от ответната страна, изискванията за редовност
на пълномощно са били предмет на разглеждане в Тълкувателно решение от
12.12.2016 г. по тълк.д.№ 5/2014г. на ОСГТК на ВКС, като е постановено, че е
необходимо и достатъчно в пълномощното общо да е изразена волята на
упълномощителя за овластяване на пълномощника за разпореждане с имущество на
собственика. Поставено е ограничение, когато правна норма изрично изисква
изпълнение на допълнителни условия (напр.чл.670 ал.1 от ТЗ). За обсъжданата
сделка такова законово изискване няма.
Твърдението, че пълномощникът Н.Т. е действал без представителна власт, е изцяло
неоснователно и на основание чл.301 от ТЗ. Н.Т.
е представлявал по сделката 3 търговски дружества. Ако кое да е от тях,
вкл.собственикът на имота „Никан лайн груп“ ООД са смятали, че пълномощникът е
направил нещо извън това, за което е бил упълномощен, е следвало да възразят
веднага след узнаването. За такъв момент следва да се приеме вписването на
ипотеката в СВ – Несебър – 29.09.2009г., а с това и за изповядване на сделката
чрез пълномощник. Доказателства за такива действия липсват. Поради това и
твърдението в исковата молба, че ищецът бил узнал за ипотеката след справка по
образуваното изпълнително дело чак към 11.01.2018г., е явно невярно. Надлежното
вписване на ипотеката създава презумпция за знание у ищеца като бъдещ купувач
по сключения предварителен договор с „Никан лайн груп“ ООД и още повече със
завеждане на исковата молба с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД против това
дружество. Или договорът за учредяване на ипотека е бил сключен при наличие на
воля и съгласие затова у собственика на имотите.
Не се доказа и нищожност на ипотеката на основание
чл.26 ал.1, предл.първо, вр.чл.38 ал.1 от ЗЗД. Видно от съдържанието на
нотариалния акт 7/ 29.09.2009г., страни са били: кредитор „ОБ“ АД от една
страна и от друга „Транс сити“ АД – кредитополучател, „Никан лайн груп“ ООД –
трето задължено лице – съдлъжник и собственик на ипотекирания имот , „Никан
лайн“ ООД – трето задължено лице – съдлъжник по кредита. При това положение,
пълномощникът е действал от името на длъжника, собственика на ипотекирания имот
и трето задължено лице, но не и от името на кредитора. Или Н.Т. не е участвал във формирането на насрещни
волеизявления от името на двете насрещни страни, с което да е осъществил
хипотезата на чл.38 ал.1 от ЗЗД на договарящ сам със себе си.
Не е налице и нищожност на договора за ипотека поради
липса на тъждественост между обезпеченото вземане и действително възникналото.
Такова съответствие е необходимо да е налице към момента на възникване на вземането
– чл.174 ал.1 от ЗЗД. Бъдещи промени са допустими при съгласие на страните
(налице са 7 бр. анекси), а с оглед на характера на вземането на банката, което
ипотеката обезпечава и неизбежни предвид погасителния план. Както беше посочено
по-горе, размерът на обезпеченото вземане, дължимите лихви, такси и неустойки
са описани в т.І. в нот.акт. Главницата е посочена в размер на 500 000
евро, което е лихвоносно, а размерът на останалите дължими суми е определяем.
Всички напълно се покриват със залегналите условия на договора за банков кредит
от 15.09.2009г.
Предвид
приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, недоказано
остана твърдението за погасяване на задължението към банката поради изплащане.
Видно от установеното от вещото лице, дължимата главница е 477 429 евро,
към която сума следва да се добавят лихви, неустойки и разноски. С част от
превежданите от главния длъжник и „Никан лайн груп“ ООД и „Никан лайн“ ООД суми,
са били извършвани погасявания по друг кредит на „Транс сити“ АД към същата
банка, за съществуването но който не се спори.
Вземанията на банката не са погасени и поради изтекла
погасителна давност за тяхното събиране. В случая е приложима общата
погасителна давност от 5 години съобразно чл.110 от ЗЗД. Отделните плащания по
главницата нямат характера на „периодични плащания“ по смисъла на чл.111 б.“в“
от ЗЗД. Подобно твърдение вероятно се базира на постановеното решение № 83/
26.05.2017г. по т.д.№ 50394/2016г. по описа на ВКС, ІV г.о., което разглежда
уговорените погасителни вноски като отделни задължения, а не като част от
главното задължение и по този начин обосновава извода, че „не е необходимо
целият дълг да е станал изискуем, за да започне да тече шестмесечния
преклузивен срок по чл.147 ал.1 от ЗЗД по отношение на предходните вноски,
чиито падежи вече са настъпили“. Настоящият състав не споделя това мнение. В други
свои съдебни решение (Решение № 345/ 12.11.2012г. по гр.д.№ 481/2012г., ІІІ
г.о. на ВКС; Решение № 23/ 24.03.2015г. по т.д.№ 1717/2013 г. , І г.о. на ВКС и
др.), Върховният касационен съд е изтъквал, че „моментът, в който настъпва
предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на
банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника –
кредитополучател и то ако са били налице обективните предпоставки за изгубване
преимуществото на срока.“. Но дори да се приеме, че е приложима по-кратката 3
годишна давност, в настоящият случай според подписания анекс № 7/ 20.03.2013г.
(л.336), дължимите договорни лихви върху редовна главница, начислени за периода
от 19.02.2013 до 19.02.2014г. включващи и отсрочените и просрочени лихви, се
отсрочват за издължаване на 31 месечни вноски, считано от 02.02.2015 г. Тази
дата е фиксирана и за договорните лихви за периода от 20.02.2014 до 19.02.2015г.
Промененият начален момент за дължимост на лихвите, води и до промяна на
началния момент, от който се пресмятат уговорените неустойки. Тези клаузи
обвързват „Никан лайн груп“ ООД, тъй като са подписани от представляващия го А. Б. и независимо от
откриването на производство по несъстоятелност
спрямо главния длъжник „Транс сити“ АД. Поради това и твърденият начален
момент на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение –
15.09.2017г., не обосновава погасяване на вземанията на кредитора по давност.
Цит.от ищцовата страна Тълкувателно решение № 3/
18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС по отношение понятието „периодични плащания“, не
води до извод за приравняване на „частични плащания“. Развитите в тази насока
доводи в писмените бележки, не могат да бъдат споделени. Съставянето на
погасителен план, както е в настоящия случай, е в интерес и на двете страни.
Кредиторът не може да принуди длъжника да престира повече, отколкото е
предвидено като месечна погасителна вноска, а длъжникът е обвързан от
залегналите суми под заплаха от парични санкции (вкл.неустойка). Изложеното за
неоснователност на възражението за
погасяване на претенциите по давност, се отнася за всички суми.
Липсват доказателства за извършена действителна
новация на дълга, тъй като е необходимо да е настъпила промяна в обекта или
основанието. Видно от подписаните между страните множество анекси, налице е
единствено предоговаряне на съществуващия дълг по сключения договор за банков
кредит, касаещо включването на лихвите в дължимата главница (капитализация,
довела до увеличаване на главницата на 477 429.74 евро) и предоговаряне на
крайния срок за погасяване на кредита (на 28.06.2017г.). А. Б. в качеството си на
управител на „Никан лайн груп“ ООД и ипотекарен длъжник, обезпечаващ
задълженията на „Транс сити“ АД, е подписал декларация (л.372), според която е
приел преддоговорните условия за сключения банков кредит съгласно анекс 4/
31.01.2013г. Никъде не е изразена изрична воля на страните за новация, каквато
не може да се предполага. След като не е налице новация, то няма и погасяване
на стария дълг, а още по-малко неспазване на предвидената в закона форма
затова.
Останалите доводи на ищцовата страна нямат отношение
към спора. Дали „Никан лайн груп“ ООД и „Никан лайн“ ООД са съдлъжници
солидарно с „Транс сити“ АД, не е предмет на настоящото производство. Петитумът
на исковата молба задължава съда да изследва въпроса, дали „Никан лайн груп“
ООД е ипотекарен длъжник по отношение договора за банков кредит. Положителният
отговор се налага от изложените по-горе аргументи. Опитът на банката да потърси
дължимите суми от „Никан лайн груп“ ООД и „Никан лайн“ ООД, няма връзка с
настоящото производство и затова приложеното Решение № 10/ 18.01.2019г. по
т.д.№ 11/2018г. по описа на Окръжен съд – София не поражда изгодни за ищеца
правни последици. „Никан лайн груп“ ООД може да не е солидарен длъжник с „Никан
лайн“ ООД и главния длъжник „Транс сити“ АД, но без съмнение има качеството на
ипотекарен длъжник – трето лице, ипотекирало свои недвижими имоти за
обезпечаване на чужд дълг. Както беше посочено, последващо прехвърляне правото
на собственост върху ипотекираните имоти не препятства ипотекарния кредитор да
търси удовлетворение на своето вземане чрез продажбата им. Новият собственик би
могъл да се освободи ако плати.
Изложеното мотивира
съда, да отхвърли исковете като неоснователни.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78 ал.3 и ал.8 от ГПК,
в полза на „Общинска банка“ АД против „Лайънс секюрити“ ООД следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски, включващи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв. съобразно чл.25 ал.1 от Наредба за заплащане
на правната помощ, като списък по чл.80 от ГПК не беше приложен. Ответните „Никан
лайн груп“ ООД и „Никан лайн“ ООД не представиха доказателства за направени
разноски.
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „ЛАЙЪНС
СЕКЮРИТИ” ООД, вписано в
Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към
Агенция по вписванията, Министерство на правосъдието с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик, ул.“Ивайловско шосе“ № 1,
представлявано от управителя Красимир Ангелов Батаклиев против „Общинска Банка“АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“Врабча“ № 6, представлявана от Ангел Геков, Борислав
Чиликов и Петър Джелепов, „Никан лайн“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Кукленско шосе“ № 21В, представлявано от
управителя Ангел Николов Батаклиев и „Никан лайн груп“ ООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Пирдоп, ул.“Сергей Румянцев“ № 1,
представлявано от управителя Недялка Иванова Ангелова, искове да бъде прието за
установено, че банката не притежава валидно ипотечно право на предпочтително
принудително удовлетворение на вземане, произтичащо от изпълнителен лист № 412/
20.09.2017г. издаден въз основа на заповед за изпълнение № 821/ 19.09.2017г. по
ч.гр.д.№ 669/2017г. по описа на РС-Пирдоп и нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека върху недвижим имот № 191, т.5, рег.№ 5987, н.д.№ 865/
28.11.2011г. на нотариус Мария Василева с район на действие РС-Царево и
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 7,
т.ХХ, рег.№ 12719, н.д.№ 3765/ 2009г. на нотариус Стоян Ангелов с район на
действие РС-Несебър, вписани в полза на „Общинска Банка“АД, поради нищожност,
като неоснователни.
ОСЪЖДА
„ЛАЙЪНС
СЕКЮРИТИ” ООД, вписано в
Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към
Агенция по вписванията, Министерство на правосъдието с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик, ул.“Ивайловско шосе“ № 1,
представлявано от управителя Красимир Ангелов Батаклиев да заплати в полза на „Общинска Банка“АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Врабча“ № 6, представлявана от
Ангел Геков, Борислав Чиликов и Петър Джелепов сумата от 300 (триста) лв.
направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд –
Бургас в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: