Номер 291723.10.2020 г.Град *
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – БлагоевградПърви въззивен наказателен състав
На 25.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Татяна Андонова
Членове:Петър Пандев
Александър Трионджиев
Секретар:Христина Далева
Прокурор:Окръжна прокуратура - Благоевград
Станислава Йорданова Арабаджиева (ОП-Благоевград)
като разгледа докладваното от Александър Трионджиев Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20201200600374 по описа за 2020
година
Настоящото производство е образувано на основание чл. 313 с следващите от НПК
въз основа на протест, подаден от Районна прокуратура – Благоевград срещу Присъда №
1030 от 04.02.2020 г. по НОХД № 2169/2019 г. по описа на Районен съд – Благоевград, с
която подсъдимият Б. С. С. е признат за виновен за извършени престъпления по чл. 296, ал.
1 от НК и по чл. 296, ал. 4, във вр. чл. ал. 1, във вр. чл. 28, ал. 1 от НК.
Производството пред първа инстанция е протекло по реда на чл. 372, ал. 4, във вр. чл.
371, т. 2 от НПК – подсъдимият е признал изцяло фактите, посочени в обвинителния акт и
се е съгласил за същите да не се събират доказателства в хода на съдебното следствие.
Поради това Районен съд – Благоевград е използвал като годна доказателствена основа
всички събрани в хода на досъдебното следствие доказателства и доказателствени средства,
в това число показанията на разпитаните свидетели.
За престъплението по чл. 296, ал. 1 от НК на Б. С. С. е наложено наказание „глоба“ в
размер на хиляда лева, а за престъплението по чл. 296, ал. 4, във вр. чл. ал. 1, във вр. чл. 28,
ал. 1 от НК – наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца. На основание чл. 23,
ал. 1 от НК на подсъдимия е наложено едно общо най-тежко наказание, а именно -
„лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, чието изпълнение е отложено с тригодишен
изпитателен срок. На основание чл. 23, ал. 3 от НК към най-тежко наложеното наказание е
присъединено изцяло наказанието „глоба“.
1
Срещу присъдата в срок е подаден протест от Районна прокуратура – Благоевград, а
след изготвяне на мотивите на районния съд е допозирано допълнение към протеста. В
протеста и допълнителния протест е посочено, че решаващият съдебен състав правилно е
стигнал до извод, че подсъдимото лице е извършило престъпления, с правна квалификация
чл. 296, ал. 1 от НК и чл. 296, ал. 4, във вр. чл. ал. 1, във вр. чл. 28, ал. 1 от НК. Атакува се
обаче определеното по вид наказание за престъплението по чл. 296, ал. 1 от НК. Според
представителя на обвинението съдът не е преценил отегчаващите и смекчаващите
отговорността обстоятелства, поради което присъдата в тази част е неправилна и
незаконосъобразно, тъй като адекватно наказание и за това престъпление се явява наказание
„лишаване от свобода“. На следващо място се навеждат доводи за това, че погрешно са
приложени разпоредбите на чл. 23, ал. 1 и ал. 3 от НК, тъй като двете деяние, за които на
подсъдимия е повдигнато настоящото обвинение, не се намират в условията на съвкупност.
В тази връзка се твърди, че деянието по чл. 296, ал. 1 от НК, извършено на 14.04.2019 г., се
намира в условията на съвкупност с друго деяние, което е било предмет на наказателно
преследване по НОХД № 669/2019 г. по описа на Районен съд - Благоевград, извършено на
18.11.2018 г., по което НОХД № 669/2019 г. на 12.06.2018 г. има влязъл в сила окончателен
съдебен акт, с който е наложено наказание „глоба“. С допълнителния протест се оспорва и
приложената от първоинстанционния съд разпоредба на чл. 58а от НК по отношение на
наказанието „глоба“. /Така направеното възражение по отношение на чл. 58а от НК е
допустимо, тъй като едва с мотивите районният съд е посочил, че редуцира наказанието
„глоба“ от хиляда и петстотин на хиляда лева./
Във връзка с протеста е депозирано възражение от Б. С. С. , чрез адвокат С.. Във
възражението са изложени подробно доводи за неоснователност на протеста. Настоява се
присъдата да бъде потвърдена.
Срещу посочената по-горе присъда е подадена и въззивна жалба № 786/14.02.2020 г.
от подсъдимия Б. С. С., която първоинстанционният съдебен състав, с Разпореждане № 1527
от 17.02.2020 г., е оставил без движение, давайки указания на жалбоподателя за
отстраняване на нередовности. Поради неизпълнение на указанията Районен съд –
Благоевград е върнал въззивната жалба, посредством постановено Разпореждане № 2498 от
12.03.2020 г., което, на основание чл. 323, ал. 2 от НПК, е подлежало на обжалване по реда
на глава 22-ра от същия нормативен акт. Разпореждането, с което е върната въззивната
жалба, е връчено на страните, като липсват данни, същото да е обжалвано, поради което
въззивната жалба не следва да се разгледа от Окръжен съд – Благоевград, като това
обстоятелство не възпрепятства въззивната инстанция да приложи по-благоприятен закон по
отношение на подсъдимия или да оправдая по някое от обвиненията, стига да са налице
предпоставки за това.
В хода на съдебното следствие пред въззивния съд не са събирани нови
доказателства.
2
По време на съдебните прения пред Окръжен съд – Благоевград представителят на
прокуратурата поддържа становище, че депозираният протест е основателен и моли за
изменение на присъдата, като по отношение на престъплението по чл. 296, ал. 1 от НК
счита, че следва да се наложи „наказание в по-висок размер“. Прокурорът уточнява, че
въпреки поддържания от него протест, счита че първостепенният съдебен състав правилно е
приложил разпоредбата на чл. 23 от НК.
Защитникът на подсъдимия оспорва изцяло протеста и поддържа изложените от него
съображения в депозираното възражения. Излага подробни съображения, според които
присъдата е правилна, а наложените с нея наказания – справедливи.
Подсъдимият не се явява в проведеното открито съдебно заседание пред Окръжен
съд – Благоевград, въпреки своевременното и редовното му уведомяване.
Относно фактическата обстановка
Въззивният съдебен състав, след анализа на събраните и проверени доказателства и
доказателствени средства и като взе предвид, че производството пред районния съд е
протекло по реда на чл. 372, ал. 4, във вр. чл. 371, т. 2 от НПК /съкратено съдебно следствие,
при което подсъдимият е признал всички факти, посочени в обстоятелствената част на
обвинителния акт/, счита, че първа инстанция е приела фактическа обстановка, която се
възприема изцяло и от настоящата инстанция, като установените факти по делото са както
следва:
Подсъдимият Б. С. С. , с ЕГН **********, е роден на ********* г. в гр. *, същият е
********* ********* *********. Осъждан е, включително с определение № 5548/12.06.2019
г. по НОХД № 669/2019 г. по описа на Районен съд - Благоевград, влязло в сила на
12.06.2019 г., с което съдът е прекратил наказателното производство по делото и е одобрил
постигнато споразумение. Въз основа на това споразумение подсъдимият С. се признава за
виновен в извършване на престъпление по чл. 296, ал. 1, алт. 2 от НК и му е наложено
наказание „глоба“ в размер на хиляда лева.
Подсъдимият и свидетелката З. С.а С.а са били законни съпрузи. Впоследствие, през
1992 г., бракът им е прекратен по съдебен ред. След развода отношенията между бившите
съпрузи се влошили.
Свидетелката З. С.а притежава къща в община Благоевград, * , където живее със сина
си и със своя брат
С Решение № 4340/10.05.2018 г., постановено по гр.д. № 256/2018 г. по описа на
Районен съд - Благоевград, спрямо подсъдимия са предприети мерки за защита по Закон за
защита от домашното насилие, като същият е задължен да се въздържа от извършване на
3
домашно насилие спрямо бившата си съпруга З. С.а С.а, отстранен е от съвместно
обитаваното от бившите съпрузи жилище в ********* за срок от осемнадесет месеца, като
наред с това отново за срок от осемнадесет месеца му е забранено да приближава жилището
и местата за социални контакти и отдих, на които З. С.а пребивава. Това решение е влязло в
законна сила на 31.05.2018г. и е надлежно връчено на Б. С.. На основание Решение №
4340/10.05.2018 г. е издадена нарочна Заповед за защита по чл.15, ал. 2 от Закона за защита
от домашно насилие /подлежаща на незабавно изпълнение/, като в нея са материализирани
взетите с решението мерки за защита. Решението и заповедта са надлежно връчени на
подсъдимия на 22.05.2018 г., чрез полицейски служител. При връчването и на основание чл.
15, ал. 2, във вр. чл. 21, ал. 2 от Закона за защита от домашното насилие подсъдимият е бил
предупреден и за последиците от неизпълнение на решението на съда, а именно – незабавно
уведомяване на полицията и прокуратурата при извършено нарушение.
На 14.04.2019 г., около 19:30 часа, З. С.а се намирала в къщата си в *********.
Поради чут от нея шум, излязла от помещението, в което се намирала и видяла подсъдимото
лице в нейната спалня, видимо пиян. Подсъдимият й казал, че иска да яде, след което
започнал да търси храна в къщата и да обижда С.а, изричайки по неин адрес обидни и
нецензурни думи, а така също и закани за саморазправа. Това поведение накарало З. С.а да
се обади на телефон 112 за помощ и съдействие от органите на реда. По повод на подадения
сигнал, в къщата пристигнали полицейски служители – свидетелите И. Н. и Б. Р., на които
С.а разказала, че подсъдимият влязъл в къщата без нейно разрешение и в нарушение на
издадена заповед за защита от домашно насилие. В същото време подсъдимият отново се
приближил до къщата, след като преди това се бил отдалечил.
На 16.08.2019 г., между 19:30-20:00 часа, подсъдимият отново отишъл в къщата в с*,
където живеела З. С.а и започнал да чука на вратата. Свидетелката не му отворила, поради
което С. разбила заключената входна врата, влязъл вътре, започнал да се заяжда с бившата
си съпруга, отправил по неин адрес нецензурни реплики, дърпал я, в резултат на което
скъсал блузата , заявил, че ще извършва с нея сексуален акт, като започнал и да я заплашва,
че ще й причини физическо насилие и че ще плати на „наркоманчета“ да я „очистят“. При
извършването на всички тези действия подсъдимият бил в нетрезво състояние. З. С.а се
изплашила и разстроила, искала да повика помощ, но подсъдимият не давал телефона,
който преди това бил взел. Б. С. отишъл в друга част на къщата и С.а успяла в този момент
да вземе телефона и да се обади на своя приятелка – свидетелката И. Ц., която веднага
отишла пред дома на С.а. В този момент подсъдимият излязъл и започнал да обижда с
нецензурни думи и да се саморазправя и със свидетелката И. Ц.. Междувременно З. С.а се
обади на телефон 112 и на място пристигнали полицейски служители Б. Р. и Д. С.. Двамата
полицай, след като пристигнали на място, установили, че подсъдимият е пред дома на З. С.а,
която същи била пред къщата, със скъсана блуза.
4
Относно доказателствата и доказателствените средства
Такава възприетата от настоящия съдебен състав фактическа обстановка се
установява от събраните в хода на досъдебното производство доказателства и
доказателствени средства, които на основание чл. 373, ал. 3 от НПК могат да се ползват като
годен доказателствен материал.
По делото е представен препис от Решение № 4340/10.05.2018 г., постановено по
гр.д. №256/2018 г. по описа на Районен съд – Благоевград, а така също и препис от
издадената въз основа на решението Заповед за защита по чл. 15, ал. 2 от Закона за защита от
домашното насилие. От съдържанието на същите е видно, че спрямо подсъдимия са
предприети мерки за защита по Закон за защита от домашно насилие, като той е задължен да
се въздържа от извършване на домашно насилие срещу бившата си съпруга З. С.а С.а,
отстранен е от съвместно обитаваното от бившите съпрузи жилище в с*, ********* за срок
от осемнадесет месеца, като наред с това отново за срок от осемнадесет месеца му е
забранено да приближава жилище и местата за социални контакти и отдих, на които З. С.а
пребивава. Решението и заповедта за защита от домашно насилие са връчени на 22.05.2018
г. на Б. С. С. , което обстоятелство се удостоверява от приложеното съобщение за връчване
на решение, ведно с приложената към него обратна разписка. От съдържанието на
Разпореждане на полицейски орган от 22.05.2018 г. става ясно, че на основание чл. 64 от
ЗМВР подсъдимият е бил предупреден, че при неспазване на заповедта за защита от
домашно насилие, носи наказателна отговорност по реда на чл. 296 от НК.
Относно престъплението по чл. 296, ал. 1 от НК
От показанията на свидетелката З. С.а С.а, дадени пред разследващ полицай на
15.04.2019 г., се установява, че на 14.04.2019 г., около 18:00-18:30 часа, подсъдимият е
нарушил издадената спрямо него заповед за защита от домашно насилие, като е влязъл в
къщата , без нейно позволение и започнал да я обижда и заплашва. Показанията на тази
свидетелка са логични, последователни, без вътрешни противоречия и същите не се
разколебават от останалия доказателствен материал.
Показанията на свидетелите И. Н. и Б. Р. – полицейски служители, също допринасят
за изясняване на установената по-горе фактическа обстановка относно извършеното на
14.04.2019 г. деяние. Двамата свидетели са категорични, че докато са били пред къщата на З.
С.а, подсъдимият се е намирал в близост до жилището, за което му е било забранено да го
доближава. От значение е и обстоятелството, че на същите свидетели З. С.а е разказала за
случилото се, като разказаното на тях напълно кореспондира с това, което свидетелката С.а
дава като показания пред следствените органи.
Относно престъплението по чл. 296, ал. 4, във вр. ал. 1 от НК
От показанията на свидетелката З. С.а, дадени на 16.08.2019 г., се установява, че на
5
16.08.2019 г. подсъдимият отново е нарушил издадената срещу него заповед за защита от
домашно насилие. Свидетелката подробно и в логическа последователност описва
поведението на привлеченото към наказателна отговорност лице. Същата заявява, че
подсъдимият, без нейното съгласие, е влязъл в жилището й, започнал да я обижда, да
проявява агресия спрямо нея, включително да я дърпа и да я заплашва.
В хода на досъдебното производство е разпитана и сведителката И. Ц.. Същата сочи,
че на 16.08.2019 г. получила телефонно обаждане от З. С.а, като последната споделила, че е
тормозена от Б. С.. Когато И. Ц. отишла до жилището на приятелката си, видяла че пред
къщата стои З. С.а, с разкъсана блуза, а от къщата излязъл подсъдимият.
Свидетелите Б. Р. и Д. С. – полицейски служители, заявяват, че когато на 16.08.2019
г. пристигнали пред къщата на З. С.а, където били изпратени по повод подаден сигнал на
телефон 112, установили, че пред къщата се намират З. С.а, Б. С. и И. Ц.. На място З. С.а им
разказала, че подсъдимият я е тормозил и дърпал за блузата.
В показанията на свидетеля Е. Ц. се сочи, че понякога З. С.а сама е канила Б. С. да
посещава къщата, в която живее свидетелката. Въпреки това тези показания не разколебават
извода, че на процесните дати /14.04.2019 г. и 16.08.2019 г./ подсъдимият е бил при З. С.а не
по нейна инициатива. По делото има достатъчно доказателства, от които може да се направи
категорично заключение, че на посочените по-горе дати Б. С. е нарушил издадената срещу
него заповед за защита от домашно насилие, като не само е приближил /влязъл/ в жилището
на бившата си съпруга, но и като е проявил агресия спрямо нея.
От свидетелството за съдимост е видно, че подсъдимият е осъждан за извършено в
периода от 23.01.2018 г. до 14.03.2018 г. престъпление по чл. 144, ал. 3, във вр. ал. 1, във вр.
чл. 26 от НК, за което му е наложено наказание пробация. Също така с определение №
5548/12.06.2019г. по НОХД № 669/2019 г. по описа на Районен съд - Благоевград, влязло в
законна сила на 12.06.2019 г., е одобрено постигнато споразумение, посредством което
подсъдимият С. се признава за виновен за извършено престъпление по чл. 296, ал. 1, алт. 2
от НК и му е наложено наказание „глоба“ в размер на хиляда лева.
От правна страна
Относно престъплението по чл. 296, ал. 1 от НК
От изложеното дотук настоящият съдебен състав стига до извода, че с деянието си от
14.04.2019 г. подсъдимият Б. С. С. е осъществил от обективна и от субективна страна
6
състава на престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК.
От ангажирания доказателствен материал се установява, че на 14.04.2019 г., около
19:30 часа в община *, с*, махала „*, подсъдимият Б. С. С. не е изпълнил заповед за защита
от домашно насилие, издадена на 10.05.2018 г. по чл. 15, ал. 2 от Закона за защита от
домашно насилие и въз основа на Решение № 4340 от 10.05.2018 г., постановено по гр. дело
№ 256/2018 г. по описа на Районен съд - Благоевград. Съгласно това съдебно решение,
подсъдимият е бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо З.
С.а С.а, отстранен е от съвместно обитаваното с нея жилище, находящо се в община
Благоевград, с*, махала „* за срок от осемнадесет месеца и му е забранено да приближава З.
С.а С.а, жилището й в с*, махала „* и местата за социални контакти и отдих, където същата
пребивава, за срок от осемнадесет месеца. На процесната дата обаче /14.04.2019 г./
подсъдимият е нарушил тази заповед за защита от домашно насилие, тъй като е приближил
жилището на З. С.а, както и нея самата и отново е извършил спрямо З. С.а домашно
насилие, изразяващо се отправяне на обиди , придружени с нецензурни думи и
квалификации, както и заплахи за саморазправа с нея.
От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимото лице при
условията на пряк умисъл. Същият е бил уведомен по надлежния ред за издадената срещу
него заповед за защита от домашно насилие, съзнателно е нарушил заповедта за защита от
домашно насилие на процесната дата /14.04.2019 г./, като деецът е съзнавал
общественоопасния характер на деянието и пряко е целял неправомерния резултат.
Относно престъплението по чл. 296, ал. 4, във вр. ал. 1, във вр. чл. 28, ал. 1 от НК
Въз основа на събраните доказателства и доказателствени средства настоящият
съдебен състав установи, че с деянието си от 16.08.2019 г. подсъдимият Б. С. С. е
осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъпление по чл. 296, ал. 4,
във вр. ал. 1, във вр. чл. 28, ал. 1 от НК.
От обективна страна се доказа по безспорен начин, че на 16.08.2019 г., за времето от
около 20:00 часа до около 22:30 в община Благоевград, с*, махала „*, подсъдимият не е
изпълнил заповед за защита от домашно насилие, издаване на 10.05.2018 г. на основание чл.
15, ал. 2 от Закона за защита от домашно насилие, изготвена въз основа на Решение № 4340
от 10.05.2018 г., постановено по гр. дело № 256/2018 г. по описа на Районен съд -
Благоевград, влязло в законна сила на 31.05.2018 г. Съгласно заповедта, подсъдимият е бил
задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо З. С.а С.а, отстранен е
от съвместно обитаваното с нея жилище, находящо се в община Благоевград, с*, махала „*,
за срок от осемнадесет месеца и му е забранено да приближава З. С.а С.а, жилището й в с*,
махала „* и местата за социални контакти и отдих, където същата пребивава, за срок от
осемнадесет месеца. Въпреки издадената заповед за защита от домашно насилие,
подсъдимият приближил жилището, обитаваното от З. С.а С.а, находящо се в с*, махала „*,
влязъл в същото, след като разбил входната врата, приближил З. С.а С.а и извършил
7
спрямо нея домашно насилие, изразяващо се в дърпане, отправяне на обиди и отправяне на
заплахи за саморазправа.
Това деяние на подсъдимия се явява реализирано в условията на повторност по
смисъла на чл. 28, ал. 1 от НК, тъй като към 16.08.2019 г. Б. С. С. вече е бил осъден с влязла
в сила присъда за престъпление по чл. 296 от НК - с Определение № 5548/12.06.2019 г.,
постановено по НОХД № 669/2019 г. по описа на Районен съд - Благоевград, влязло в
законна сила на 12.06.2019 г., е одобрено постигнато споразумение, по силата на което
подсъдимият С. се признава за виновен в извършване на престъпление по чл. 296, ал. 1, алт.
2 от НК и му е определено наказание „глоба“ в размер на хиляда лева.
От субективна страна престъплението по чл. 296, ал. 4, във вр. ал. 1, във вр. чл. 28, ал.
1 от НК е извършено от подсъдимото лице при условията на пряк умисъл. Б. С. С. е бил
уведомен за издадената срещу него заповед за защита от домашно насилие и въпреки това
съзнателно е нарушил същата. Към този момент /16.08.2019 г./ деецът е съзнавал, че той
вече е осъждан за друго такова престъпление, за което по НОХД № 669/2019 г. му е
наложено наказание лишаване от свобода. Също така е съзнавал общественоопасния
характер на деянието и пряко е целял неправомерния резултат.
Относно вида и размера на наказанието
Съгласно текста на чл. 54, ал. 1 от НК съдът определя наказанието в пределите,
предвидени в закона, като взема предвид степента на обществената опасност на деянието и
дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства. Видът и размерът на наложеното наказание трябва в максимална степен да
спомогнат за поправяне и превъзпитаване на осъдения, за предупреждаването на
подсъдимия, че при извършване на друго престъпление ще понесе наказателна отговорност,
за отнемане възможността на подсъдимия да върши други престъпления и за възпитателно и
предупредително въздействие върху другите членове на обществото. Всяко наложено
наказание следва да е съответно на извършеното престъпление и на обществената опасност
на деянието и дееца.
Относно престъплението по чл. 296, ал. 1 от НК
В текста на чл. 296, ал. 1 от НК е разписано, че който попречи или осуети по какъвто
и да е начин изпълнението на съдебно решение или не изпълни заповед за защита от
домашното насилие или Европейска заповед за защита, се наказва с лишаване от свобода до
три години или глоба до пет хиляди лева. Предвидените наказания са при условията на
евентуалност, като съдът, съобразявайки обстоятелствата по делото, следва да определи
вида и размера на наказанието.
8
Правилно първоинстанционният съдебен състав е приел като отегчаващи вината
обстоятелства предходното осъждане на подсъдимия за престъпление по чл. 144, ал. 1 от
НК, а така също и че подсъдимият е нарушил всички наложени му мерки за защита от
домашно насилие на пострадалата С.а и то по един груб и демонстративен начин. Също така
трябва да се има предвид, че предходно извършеното престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК,
също е за деяние, насочено срещу личността на З. С.а. Това идва да покаже, че подсъдимият,
въпреки наложеното му предходно наказание за извършено престъпление против личността
на бившата му съпруга, той е продължил да проявява спрямо нея агресия. Като смекчаващи
отговорността обстоятелства правилно Районен съд – Благоевград е посочил, че двамата
бивши съпрузи се намират в обтегнати отношения и най-малките битови проблеми и
неразбирателства стават причина за скандали и саморазправа по между им.
Предвид изложеното по-горе, настоящият въззивен съдебен състав приема, че най-
подходящо наказание за извършеното престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК, е наказанието
„глоба“. Налагането на наказание „лишаване от свобода“ за това деяние би се явило
несправедливо, тъй като същото би било непропорционална тежка спрямо засегнатите
обществени отношения и степента на опасност на дееца към датата на извършване на
престъплението. Неправилно обаче първостепенният съдебен състав е определил размера на
наказанието „глоба“. С оглед установените смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, превес от които вземат вторите, размерът на „глобата“ следва да бъде
увеличен от хиляда на две хиляди лева. С така определеното по вид и размер наказание в
пълна степен биха се постигнали целите, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК. Именно
поради тези съображения и предвид наличието на съответен протест, присъдата в тази
част следва да бъде изменена.
За яснота следва да се отбележи, че наказанието „глоба“ в размер на две хиляди лева
не подлежи на редукция по реда на чл. 58а от НК, понеже тази разпоредба е приложима
единствено за случаите, когато се налага наказание „лишаване от свобода“, но не и когато е
определено друго по вид наказание, дори и размерът на последното да може да бъде
намален чисто математически с една трета.
Относно наказанието за престъплението по чл. 296, ал. 4, във вр. ал. 1, във вр. чл. 28,
ал. 1 от НК
Съгласно чл. 296, ал. 4 от НК, ако деянието по ал. 1 от същия член е извършено
повторно, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години.
При определяне на размера на наказанието за престъплението по чл. 296, ал. 4, във
вр. ал. 1, във вр. чл. 28, ал. 1 от НК, първоинстанционният съдебен състав е взел предвид,
съвсем правилно, посочените по-горе отегчаващи и смекчаващи отговорността
обстоятелства. Коректно не е отчетено като отегчаващо отговорността обстоятелство
извършеното предходно престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК, по повод на което е
9
постановено Определение № 5548/12.06.2019 г. по НОХД № 669/2019 г. по описа на
Районен съд - Благоевград, влязло в законна сила на 12.06.2019 г., с което е одобрено
постигнато споразумение, по силата на което подсъдимият С. се признава за виновен и му е
определено наказание „глоба“ в размер на хиляда лева. Това е така, тъй като предходното
осъждане е имало значение за квалификацията на престъплението по чл. 296, ал. 4 от НК и
същото не може да се приеме като отегчаващо отговорността обстоятелство. Предвид
изложеното по-горе и вземайки предвид вече споменатите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, правилно първоинстанционният съдебен състав е определил наказанието
„лишаване от свобода“ в размер на дванадесет месеца, което на основание чл. 58а от НК
/поради разглеждане на делото по реда на чл. 372, ал. 4, във вр. чл. 371, т. 2 от НПК/ е
намалено на осем месеца. С така определеното по вид и размер наказание в пълна степен
биха се постигнали целите, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК.
Относно приложението на чл. 23 от НК
Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от НК, ако с едно деяние са извършени
няколко престъпления или ако едно лице е извършило няколко отделни престъпления, преди
да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, съдът, след като определи наказание
за всяко престъпление отделно, налага най-тежкото от тях. В чл. 23, ал. 3 от НК е разписано,
че когато наказанията са различни по вид и някое от тях е глоба или конфискация, съдът
може да го присъедини изцяло или отчасти към най-тежкото наказание. Тази преценка съдът
прави въз основа на обстоятелствата по делото и взимайки предвид обществената опасност
на деянията и на дееца, а така също и до каква степен присъединяването изцяло или отчасти
на наказанието „глоба“ би спомогнало за постигане целите, визирани в чл. 36 от НК.
Предвид наложените наказания „глоба“, за първото от инкриминираните деяния и
лишаване от свобода“, за второто от тях, на подсъдимия, в съответствие с нормата на чл. 23,
ал. 1 от НК, е наложено едно общо най-тежко наказание, а именно – „лишаване от свобода“.
Правилно изпълнението на същото е отложено от районния съд с изпитателен срок, тъй като
са налице предпоставките на чл. 66 от НК – срокът на „лишаването от свобода“ е не повече
от три години, преди това подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характери и целите на наказанието и поправянето на подсъдимия
могат да бъдат постигнати и без ефективно изтърпяване на наказанието.
В настоящия случай, след изменение на наказанието „глоба“, наложена за
престъплението по чл. 296, ал. 1 от НК, чрез увеличаване на размера от хиляда на две
хиляди лева, въззивният съдебен състав приема, че за превъзпитанието и поправянето на
подсъдимия и за да му се въздейства предупредително, не е наложително наказанието
„глоба“ да бъде присъединено изцяло към наказанието „лишаване от свобода“, а е
достатъчно само половината от неговия размер /която половина се равнява на хиляда лева/
да се присъедини на основание чл. 23, ал. 3 от НК.
Предвид изложеното по-горе и с оглед частичното присъединяване на наказанието
10
глоба /присъединено за сумата от хиляда лева/, следва да се потвърди присъдата на Районен
съд – Благоевград в частта, с която е приложен чл. 23, ал. 3 от НК и е присъединено
наказание „глоба“ в размер на хиляда лева.
Неоснователно се явява възражението на прокуратурата, според което погрешно са
приложени разпоредбите на чл. 23, ал. 1 и ал. 3 от НК, тъй като според прокурора, подал
протеста, двете деяние, за които на подсъдимия е повдигнато настоящото обвинение, не се
намират в условията на съвкупност. Според представителя на Районна прокуратура –
Благоевград деянието по чл. 296, ал. 1 от НК, извършено на 14.04.2019 г., се намира в
условията на съвкупност с друго деяние, което е било предмет на наказателно преследване
по НОХД № 669/2019 г. по описа на Районен съд - Благоевград, за извършено престъпление
на 18.11.2018 г., за което по което НОХД № 669/2019 г. на 12.06.2018 г. има влязъл в сила
окончателен съдебен акт, с който е наложено наказание „глоба“ в размер на хиляда лева.
Действително, наказанието за деянието от 14.04.2019 г. може да се кумулира както се
наказанието за деянието от 18.11.2018 г. /което не е предмет на настоящото дело и за което
вече има влязъл в сила съдебен акт/, така и с наказанието за деянието от 16.08.2019 г. /което
е предмет на настоящото производство/. При извършване на кумулацията следва да се има
предвид кой вариант на групирани би бил най-благоприятен за дееца. За престъплението,
извършено на 18.11.2018 г., е наложено наказание „глоба“ в размер на хиляда лева, за
престъплението, извършено на 14.04.2019 г., е наложено наказание „глоба“, чийто
справедлив размер настоящият съдебен състав смята, че следва да бъде увеличи от хиляда
на две хиляди лева, а за деянието от 16.08.2019 г. е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от осем месеца, което наказание настоящият състав смята за справедливо и
правилно определено от първостепенния съд.
Ако наказателните санкции за престъпленията от 18.11.2018 г. и от 14.04.2019 г.
бъдат кумулирани, на основание чл. 25, ал. 1, във вр. чл. 23, ал. 1 от НК, на подсъдимия
следва да се наложи най-тежкото измежду тях, а именно – „глоба“ в размер н две хиляди
лева. Така определеното най-тежко наказание на основание чл. 24 от НК може да бъде
увеличено най-много с една втора, но увеличеното наказание не може да надминава сбора от
отделните наказания, нито максималния размер, предвиден за съответния вид наказание. По
този начин максимално определеният размер на наказанието „глоба“ , след неговото
увеличаване, би могъл да достигне три хиляди лева, а минималният, ако не се увеличи, две
хиляди лева. При този вариант на групиране наказанието „лишаване от свобода“ ще попадне
в отделна, самостоятелна, група и също ще подлежи на изтърпяване.
Ако наказанията за престъпленията от 14.04.2019 г. и от 16.08.2019 г. бъдат
групирани, на подсъдимото лице би се наложило по тежкото измежду тях, а именно –
„лишаване от свобода“. Наред с това, на основание чл. 23, ал. 3 от НК, съдът може да
присъедини към най-тежко наложеното наказание изцяло или отчасти и наказанието
„глоба“. Подобно присъединяване обаче не е задължително. При подобно групиране
11
наказанието „глоба“ в размер на хиляда лева, наложена за деянието от 18.11.2018 г., ще
попадне в отделна, самостоятелна, група и също ще подлежи на изтърпяване. В случай че се
избере подобен начин на кумулиране, на подсъдимия със сигурност ще бъде наложено
наказание „глоба“ в размер на хиляда лева, а евентуално може да се наложи /чрез
присъединяване по чл. 23, ал. 3 от НК/ и наказание „глоба“ в размер на две хиляди лева.
При този вариант на групиране максималният размер на глобите, които ще следва да бъдат
заплатени, е три хиляди лева, а минималният /ако не се предприеме присъединяване/ -
хиляда лева.
Именно поради изложените по-горе съображения, по-благоприятен за групиране по
отношение на подсъдимия се явява вторият вариант – наказанията за деянията от 14.04.2019
г. и 16.08.2019 г. да попаднат в една група, а наказанието за престъплението от 18.11.2018 г.
– в друга група. Това е така, защото при този подход на групиране минималното „глоба“ ще
бъде хиляда лева, а максималната три хиляди лева, за разлика от първия разгледан вариант,
при които максималният размер на „глобата“ е същият, но минималният ще е две хиляди
лева.
Също така следва да се има предвид, че дори и след частичното присъединяване на
„глобата“ от две хиляди лева, която настоящият съдебен състав прие, че следва да бъде
присъединена до размера от хиляда лева, подсъдимият отново не би бил поставен в по-
неблагоприятно положение, отколкото ако наказанието „глоба“ от хиляда лева и
наказанието „глоба“ от две хиляди лева бъдат групирани. Това е така, понеже и в двата
случай, дори без прилагането на 24 от НК, общият размер на глобите, които подсъдимият би
дължал, е две хиляди лева.
Тъй като разноски в настоящото производство не са сторени, такива не следва да
бъдат присъждани в тежест на подсъдимия.
Мотивира от горното и на основание чл. 334, т. 3, във вр. чл. 337, ал. 2, т. 1 от НПК и
на основание чл. 338 от НПК, Окръжен съд – Благоевград
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 1030 от 04.02.2020 г. по НОХД № 2169/2019 г. по описа на
Районен съд – Благоевград в частта относно наложеното на Б. С. С. , ЕГН **********,
роден на ********* г. в *, ********* * с * образование, осъждан, наказание за
престъплението по чл. 296, ал. 1 от НК, като увеличава размера на наложената „глоба“ от
1000 /хиляда/ на 2000 /две хиляди/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 1030 от 04.02.2020 г. по НОХД № 2169/2019 г. по
описа на Районен съд – Благоевград в останалата ѝ част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
12
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13