Р Е Ш Е Н И Е
№ 775
04.11.2019 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на трети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Диана Динкова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №312 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебноадминистративното производство е по реда на чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
С Решение №3428/11.03.2019 г. по адм.дело №10068/2018 г. на ВАС – Второ отделение, постановеното по адм.дело №1169/2017 г. на Административен съд – Хасково Решение №512/28.06.2018 г. е обезсилено в частта му, в която е отменена като незаконосъобразна Заповед от 20.02.2014 г. на Кмета на Община С. в частта относно ПИ №239002 в землището на с.Г. и. и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане в друг състав в тази част при изпълнение на дадените указания, както и за произнасяне по жалбата на „Атаман-1“ ЕООД, гр.С., против Заповед №267/14.05.2012 г. на Кмета на Община С. с доводи за нищожност на административния акт.
В изпълнение на дадените с решението на ВАС указания – да бъдат отстранени нередовностите на първоначално подадената от „Атаман-1“ ЕООД жалба, отнасяща се до Заповед от 20.02.2014 г. на Кмета на Община С., и бъде преценен правния интерес от оспорване на същата заповед, при съобразяване доколко тя самостоятелно засяга права и законни интереси на оспорващия, с Определение от 03.04.2019 г. съдът остави без движение жалбата в тази ѝ част, с отправени към оспорващия конкретни указания за отстраняване на нередовностите в нея.
В указания му срок оспорващият „Атаман-1“ ЕООД депозира молба вх.№2752/19.04.2019 г., в която заявява, че обжалва и Допълнение към Заповед №267/14.05.2012 г. на Кмета на Община С., в частта по т.3 на акта, касаеща собствения на дружество имот, а именно ПИ №239002 по плана за земеразделяне на с.Г. и., община С., област Х.. В молбата се излагат съображения в какво се състои незаконосъобразността на този акт, обосновава се правен интерес от обжалването му и се претендира обжалваната му част да бъде прогласена за нищожна, или евентуално да бъде отменена като незаконосъобразна.
В първоначално подадената до съда (общо от „Атаман“ ООД с ЕИК …. и „Атаман-1“ ЕООД с ЕИК .) жалба (вх.№8526/03.11.2017 г.) се твърди, че обжалваните актове били станали известни на жалбоподателите на 13.10.2017 г. Сочи се, че към датата на издаването на първата оспорена Заповед, заявителят „НИЦ Природа и екология“ ЕООД не бил собственик на нито един от описаните в нея имоти, като имоти №000072 и 239002 били собственост на „Атаман“ ООД, ЕИК ….. На 25.06.2012 г. дружеството „Атаман“ ООД прехвърлило на „НИЦ Природа и екология“ ЕООД 80000/911453 идеални части от собствеността, и то само от имот №000072 по плана на земеразделянето на село К., община С..
На 19.07.2012 г. „Атаман“ ООД прехвърлило правото на собственост на ПИ 239002, целият с площ от 2060,840 дка, в местност „Сталева кория“ по плана на земеразделянето на землището на с.Г.и., община С., на „Атаман-1“ ЕООД. Към датата на подписване на договора за покупко-продажба на недвижим имот (19.07.2012 г.), обективиран в Нотариален акт №32, т.III, рег.№5156, дело №367 от 2012 г., нямало отразено и вписано право на прокарване на мрежи и съоръжения – Присъединителна кабелна линия 20 kV от ФЕЦ 1 MW в ПИ 239002, местност „Сталева кория“ по КВС на землището на с.Г.и..
Излага се становището, че правото по чл.193, ал.4 от ЗУТ се учредявало след решение на Общинския съвет, съгласно чл.25 от ЗСПЗЗ, взето с квалифицирано мнозинство, а не еднолично от Кмета, което правело обжалваната заповед нищожна. Претендира се същата да бъде прогласена за нищожна, или евентуално – да бъде отменена изцяло.
Жалбата е конкретизирана от жалбоподателя „Атаман-1“ ЕООД с Допълнително уточнение (вх.№9921/29.12.2017 г.), в което се сочи, че дружеството обжалва Заповед №267/14.05.2012 г. и Допълнение към заповед №267/14.05.2012 г. на Кмета на Община С. в частта, касаеща собствения му недвижим имот, а именно ПИ 239002 по плана за земеразделяне на с.Г. и., община С..
В подадената от „Атаман-1“ ЕООД жалба (вх.№8851/16.11.2017 г.), присъединена за разглеждане към първоначално подадената, се излага и съображението, че имотите, върху които е учредено правото на преминаване, били описани в обжалваната заповед, като първите два били описани като собствени имоти на заявителя „НИЦ Природа и екология“ ЕООД, а другите четири – като общински. Сочи се, че на основание на тази оспорена заповед, през имота, собственост на дружеството „Атаман-1“ ЕООД – ПИ №239002, с площ от 2060,840 дка, находящ се в землището на с.Г.и., община С., преминавал кабел (впоследствие ПИ №239002 бил разделен на няколко по-малки имота, като към настоящия момент процесният кабел попадал в три от тях – ПИ 239009, ПИ 239010 и ПИ 239012), респективно заповедта имала сила и по отношение на него, и по силата на чл.100 от АПК дружеството имало правен интерес да подаде искането за обявяване нищожност на акта.
С влязло в сила Определение от 04.01.2018 г. по адм.дело №1169/2017 г. на Административен съд – Хасково, жалбата (вх.№8526/03.11.2017 г.) е оставена без разглеждане в частта ѝ, подадена от „Атаман“ ООД, и в тази част производството по делото е прекратено.
С Решение №3428/11.03.2019 г. по адм.дело №10068/2018 г. на ВАС – Второ отделение, Решение №512/28.06.2018 г. по адм.дело №1169/2017 г. на Административен съд – Хасково е обезсилено в частта му, в която е отменена като незаконосъобразна Заповед №267/14.05.2012 г. на Кмета на Община С. в частта относно ПИ №239002 в землището на с.Г. и. и производството по делото в тази част е прекратено.
Като краен
резултат, производството по настоящото дело се води по жалбата на „Атаман-1“ ЕООД, ЕИК …, със седалище и адрес на
управление гр.С., район С., пл.„С. Н.“ №.., представлявано от управителя Е. Б.Т.,
срещу Заповед №267/14.05.2012 г. на
Кмета на Община С., в частта ѝ, касаеща ПИ 239002 по плана за
земеразделяне на с.Г. и., община С., само относно оспорването ѝ като
нищожна, и срещу акт на Кмета на Община С., озаглавен „Допълнение към Заповед
№267/14.05.2012 г.“ от дата 20.02.2014 г., в частта му по точка 3.
Ответникът, Кмет на Община С., не ангажира становище по процесното оспорване.
Заинтересованата страна, „Научно-изследователски център Природа и екология“ ЕООД, гр.С. (ЕИК ….), чрез процесуалните си представители в съдебно заседание, излага становище, че производството следвало да се прекрати в частта относно допълващата заповед от 20.02.2014 г., тъй като видно от същата, допълнението касаело имот, който не бил собственост на жалбоподателя, а неговият собствен имот бил предмет на първоначалната заповед от 2012 г., с оглед на което липсвал правен интерес от оспорване на допълващата заповед в оспорената ѝ част, тъй като тя не засягала самостоятелни права и интереси на жалбоподателя.
В депозираните от пълномощниците на заинтересованата страна писмени бележки, по отношение на останалата част от оспорването, насочено срещу Заповед №267/14.05.2012 г., се навеждат съображения за недопустимост на жалбата, като подадена от лице без правен интерес. Сочи се, че интересът на жалбоподателя не бил пряк, тъй като преминаването на кабелната линия през съответните имоти, включително такива – негова собственост, било предвидено с предходен акт – парцеларен план, одобрен със Заповед №256а/2012 г. на кмета на общината, а оспорената заповед конкретизирала единствено другите условия на прокарване. Алтернативно се излагат съображения за неоснователност на оспорването, като се твърди, че обжалваният акт бил издаден от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, с посочени фактически и правни основания, и в съответствие с административнопроизводствените правила и материалните норми, като същият не страдал от тежък порок, до степен обуславяща неговата нищожност. Излага се и довода, че за изграждането на разрешеното със заповедта право на прокарване на кабелната линия било издадено Разрешение за строеж №9/14.05.2012 г., което било влязло в сила и реализирано, а строежът бил изпълнен и въведен в експлоатация с разрешение за ползване, при което било налице установеност и окончателност на строежа, произтичаща от регламентираната стабилност на влезлите в сила актове, които го разрешават.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от Договор за покупко-продажба на недвижим имот по реда на ЗОС, вписан в Служба по вписванията при Хасковски районен съд на 04.06.2008 г. под №295, том III, рег.№3256, партида №6938/61424, на 04.06.2008 г. Община С., представлявана от Кмета, продава на купувача „Атаман“ ЕООД, гр.Б., с Булстат №…., следния недвижим имот: Поземлен имот №000072 с площ от 911,453 дка, по плана за земеразделянето на село К., община С..
Според Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, №495, том II, рег.№3690, дело №373 от 2012 г., на 25.06.2012 г. „Атаман“ ООД, със седалище с.С., с ЕИК …., продава на „Научно-изследователски център Природа и екология“ ЕООД, със седалище с.С., с ЕИК …, следния собствен на дружеството имот, а именно: 80000/911453 ид.ч. от поземлен имот №000072, целия от 911,453 дка, по плана за земеразделяне на село К., община С..
Видно от Договор за покупко-продажба на недвижим имот по реда на ЗОС, вписан в Служба по вписванията при Хасковски районен съд на 04.06.2008 г. под №296, том III, рег.№3257, партида №6938/61424, на 04.06.2008 г. Община С., представлявана от Кмета, продава на купувача „Атаман“ ЕООД, гр.Б., с Булстат №…, следния недвижим имот: Поземлен имот №239002 с площ от 2 060,840 дка, по плана за земеразделянето на село Г. и., община С..
С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, №32, том III, рег.№5156, дело №367 от 2012 г., на 19.07.2012 г. „Атаман“ ООД, със седалище с.С., с ЕИК …., продава на „Атаман-1“ ЕООД, със седалище с.С., с ЕИК …, следния собствен на дружеството имот: Поземлен имот №239002, с площ от 2 060,840 дка, с начин на трайно ползване – залесена територия, в местност „Сталева кория“ по плана за земеразделянето на землището на село Г. и., община С..
Под вх.№С-2105/10.05.2012 г. в Община С. е регистрирана молба, подадена от „НИЦ Природа и екология“ ЕООД, гр.С., ЕИК …., адресирана до Кмета на Община С., с която дружеството е поискало да му бъде издадена заповед за преминаване през общински имоти, във връзка с изграждане на кабел 20 kV от съществуващ ж.р. стълб №106/2, ВЛ 20 kV „Долно Ботево“ п/ст „Славяни“ до ФЕЦ в ПИ 000072, местност „Саяджика“, землището на с.К., общ.С..
Със
Заповед №267/14.05.2012 г. на Кмета
на Община С., издадена на основание
чл.193, ал.4 от ЗУТ, във връзка с чл.161, ал.1 от ЗУТ и по заявление с
вх.№С-2105/10.05.2012 г. от „НИЦ Природа и екология“ ЕООД, гр.С., за учредяване
право на прокарване на мрежи и съоръжения от инженерната инфраструктура през чужд
имот поради липса на друго техническо решение, се учредява на „НИЦ Природа и
екология“ ЕООД, гр.С., право на
прокарване, през общински имоти, за изграждане на обект „Присъединителна
кабелна линия 20 kV от ФЕЦ 1 MW в ПИ 000072, местност „Саяджика“ по КВС на
землище с.К., до ж.р. стълб №106 от ВЛ подстанция „Славяни“ – с.Д. Б.“, през имоти общинска собственост в
землищата на с.К. и с.Г. и., общ.С., обл.Х.. В шест точки са изброени имоти:
§ имот №000072 –
собственост на заявителя;
§ имот №239002 – собственост на
заявителя;
§ имот №000077 –
общинска собственост;
§ имот №010019 –
общинска собственост;
§ имот №000131 –
общинска собственост;
§ имот №000238 –
общинска собственост.
В
заповедта са изложени правни мотиви, че е налице хипотезата на чл.193, ал.4 от ЗУТ, съгласно която правото да се прокарат отклонения от общи мрежи и
съоръжения на техническата инфраструктура през държавни или общински поземлени
имоти се учредява със заповед на Кмета на общината, когато друго техническо
решение е икономически нецелесъобразно, и че са налице нормативно установени
предпоставки, визирани в нормата на чл.193 от ЗУТ относно процедурата за
учредяване на право на прокарване през общински поземлени имоти. Изброени са:
1. Липса на друго техническо решение, което да е явно икономически
целесъобразно; 2. Наличие на оценка за правото на прокарване, изготвена от
комисия по чл.210 от ЗУТ, назначена от кмета на Община С.; 3. Заплатено право
на преминаване в съответствие с оценката, определена по реда на чл.210 ЗУТ.
Като
фактически мотиви в заповедта е посочено депозирано заявление с
вх.№С-2105/10.05.2012 г. Вписано е, че видно от представения парцеларен план и
регистър на имотите през които преминава трасето на обекта, прокарването му ще
бъде извършено през имоти, представляващи общинска собственост и имоти,
собственост на заявителя. Посочено е, че
по фактура от 14.05.2012 г. в полза на Община С. е заплатено дължимото
обезщетение от „НИЦ Природа и екология“, гр.С., за учредяване право на
прокарване на присъединителна кабелна линия.
В
заповедта е вписано, че същата подлежи на обжалване по реда на чл.215, ал.1 от ЗУТ в 14-дневен срок от съобщението.
По делото
няма представени доказателства, включително след изискването им от съда, за съобщаване
на тази заповед, както и за нейното обжалване по съдебен ред.
При първоначалното разглеждане на жалбата по делото са събрани като доказателства:
Заповед №256а/08.05.2012 г. на Кмета на Община С., с която на основание чл.129, ал.2; чл.135, ал.3; чл.58 и чл.59, във вр. с чл.108 и чл.109 от ЗУТ е одобрен Подробен устройствен план – ПУП – ПП – парцеларен план, м-ст „Саяджика“ на с.К., общ.С., с цел изграждане на обект „Присъединителна кабелна линия 20 kV от ФЕЦ 1 MW в ПИ 000072, м„Саяджика“ по КВС на землище с.К. до ж.р. стълб №106 от ВЛ подстанция „Славяни“ – с.Д. Б., общ.С., обл.Х..“; както и книжата във връзка с проекта за одобрения ПУП – Парцеларен план. На л.226 от делото е приложен Регистър на имоти, през които преминава трасето на обекта, в т.1 от който е вписан имот №000072, с площ 911,454 дка, местност „Саяджика“ с.К.; а в т.2 – имот №239002, с площ 2060,840 дка, местност „Сталева кория“ с.Г. и. – и двата вписани като частна собственост на „Атаман“ ЕООД.
Представено е Разрешение за строеж №9/14.05.2012 г. на Гл.архитект на Община С., за строеж: „Кабел 20 kV от съществуващ ЖР стълб №109/2 ВЛ 20 kV „Долно Ботево“, п/с „Славяне“ до ФЕЦ в ПИ 000072, м.„Саяджика“, зем. на с.К.“, с местонахождение: землището на с.К., с възложител: „Научно-изследователски център Природа и екология“ ЕООД, гр.С., съгласно: Заповед №267/14.05.2012 г. за учредено право на прокарване през общински имоти, както и проектната документация – Технически проект за разрешения строеж. Представен е и Инвестиционен проект (част: Пътна) за обект „Фотоволтаична централа в ПИ №00072, в землище с.К., в местността „Саяджика“, Община С.“, в който като инвеститори са посочени „Атаман“ ЕООД с.С., „Био Пауър Солар“ ЕООД с.С. и „Научно-изследователски център Природа и екология“ ЕООД гр.С..
Представени са Обявление изх.№С-2116/14.05.2012 г. за обявяване на издаденото Разрешение за строеж на основание чл.149 от ЗУТ чрез поставяне на обявлението на дъската за обявления в община С. и в кметството К.; Констативен протокол от 30.05.2012 г., че след 14 дневния срок от 14.05.2012 г. не са постъпили възражения и Разрешение за ползване №ДК-07-Х-80 от 28.06.2012 г. на Началник РО „НСК“ Хасково, РДНСК Южен централен район, с което е разрешено ползването на строеж: „Фотоволтаична електроцентрала с мощност 1 MW, 2 броя МКТП 0.4/20 kV; 1х500 kV; БКЗРУ 20 kV; Площадкови кабелни линии 20 kV с дължини 70 м. и 320 м. и кабелна линия 20 kV с дължина 3330 м. до съществуващ ЖР-стълб №106/2 на ВЛ 20 kV – „Долно Ботево“ от П/СТ „Славяни“, с възложител: „Научно-изследователски център природа и екология“ ЕООД, с.С..
Представено е и Искане с вх.№СО-966-01-731/15.11.2017 г. до Началника на РДНСК – Хасково от „Атаман-1“ ЕООД, за възобновяване на административното производство и отмяна на Разрешение за строеж №9/14.05.2012 г. на Главен архитект на Община Стамболово; писма във връзка с произнасянето по това искане и Заповед №ДК-10-ЮЦР-64/20.12.2017 г. на Началника на РДНСК Южен централен район, с което искането е отхвърлено.
Представена е също Декларация, подписана от Д. С. Ц. и Т. Д. Г., с нотариална заверка на подписите на същите на дата 25.06.2012 г., с която тези лица, в качеството им на управители, представляващи само заедно „Атаман“ ООД, със седалище с.С., декларират, че дружеството е съгласно „Научно-изследователски център Природа и екология“ ЕООД, със седалище с.С., да прокара присъединителна кабелна линия 20 kV, от ФЕЦ 1 MW в ПИ 000072, м.„Саяджика“ по КВС на землището с.К., до ж.р. стълб №106 от ВЛ подстанция „Славяни“ – с.Д. Б., общ.С., обл.Х., през собствения на „Атаман“ ООД недвижим имот с №239002 в м.„Саяджика“ в землището на с.Г. и., общ.С..
От Кмета на
Община С. е подписано „Допълнение
към Заповед №267/14.05.2012 г.” от дата 20.02.2014
г. Със същото се правят изброени в 6 точки „допълнения“ за засегнатите
имоти към Заповед №267 от 14.05.2012 г. В точка 3 от акта е вписано следното:
„3. имот №239002 – по КВС на землище с.Г. и., с площ от 2060,840 дка,
собственост на заявителя;“
Няма
представени доказателства посоченият акт да е съобщаван на заинтересовани страни.
В писмения отговор (вх.№579/26.01.2018 г.) на ответника по жалбата, подаден
чрез пълномощник при първоначалното разглеждане на делото, дори се твърди, че
такава заповед не съществува в заповедната книга на община Стамболово.
По отношение допустимостта на оспорването, съдът приема следното:
Заповед
№267/14.05.2012 г. на Кмета на Община С. се обжалва само в частта ѝ, касаеща имот
№239002 (по плана за земеразделяне на
с.Г. и., община С.), и жалбата се разглежда само в частта ѝ относно претенцията
да бъде прогласена нищожността на така обжалваната част от акта.
От
събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят „Атаман-1“
ЕООД е придобил собствеността върху ПИ 239002 на 19.07.2012 г., т.е. след датата на издаване на акта,
като го е закупил от предишния му собственик „Атаман“ ООД, който в Нотариалния акт
за покупко-продажба на имота е декларирал, че прехвърля същия без облигационни
и вещни тежести, и други ограничения.
Не е спорно обстоятелството, че и към
момента на подаване на жалбата до съда дружеството – жалбоподател продължава да е
собственик на този имот, респ. на образуваните от него поземлени имоти. След
като Заповед №267/14.05.2012 г. на Кмета на
Община С. не е била предмет на съдебен контрол, оспорването ѝ в процесния
случай е процесуално допустимо.
С
Тълкувателно решение №3 от 16.04.2013 г. на ВАС по тълк.дело №1 от 2013 г. е даден
отговор на противоречиво разрешавания в съдебната практика въпрос: към кой момент се преценява наличието на правен интерес
за оспорващия – към момента на подаването на жалбата, или към момента на
издаването на оспорения като нищожен административен акт, като е прието, че при
оспорване на административни актове с искане за обявяване на нищожност,
правният интерес за оспорващия следва да се преценява към момента на подаване
на жалбата.
Към момента на подаване на жалбата оспорващото дружество „Атаман-1“ ЕООД, гр.С., се явява лице с правен интерес от оспорването като нищожна на конкретната част от индивидуалния административен акт, която се отнася до собствения му недвижим имот и го засяга неблагоприятно. Доколкото със заповедта се учредява право на прокарване през конкретен поземлен имот, с това непосредствено се засягат законните права и интереси на собственика на този имот. Не може да бъде споделено възражението на заинтересованата страна по делото, че интересът на оспорващия не бил пряк, тъй като преминаването на кабелната линия през неговия имот било предвидено с предходен акт – парцеларен план, одобрен със Заповед №256а/2012 г. Жалбоподателят има пряк интерес да обжалва учреденото в полза на заинтересованата страна право на прокарване на мрежи и съоръжения от инженерната инфраструктура през имот – негова собственост, което право е породено именно от оспорената заповед.
Следва да бъде отчетено също, че
съгласно чл.149, ал.5 от АПК, административните актове могат да се оспорят с
искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето, както и
обстоятелството, че изрично с Решение №3428/11.03.2019 г. на ВАС делото е
върнато на Административен съд – Хасково за разглеждане на жалбата в тази
ѝ част, в която е приета за допустима за разглеждане.
Настоящият съдебен състав намира за процесуално допустимо и оспорването на писмения акт, подписан от Кмета на Община С. и озаглавен „Допълнение към Заповед №267/14.05.2012 г.“ от дата 20.02.2014 г., в частта му по точка 3.
Действително с издаването на този акт самостоятелно не се пораждат/засягат права или интереси на жалбоподателя. С него единствено се допълва описанието на засегнатия от Заповед №267/14.05.2012 г. на Кмета на Община С. имот, посочен в нея като „ ▪ имот №239002 – собственост на заявителя“. С точка 3 от „Допълнение към Заповед №267/14.05.2012 г.“ от дата 20.02.2014 г., описанието на имота става следното: „имот №239002 – по КВС на землище с.Голям извор, с площ от 2060,840 дка, собственост на заявителя.“
Съдът приема, че актът от 20.02.2014 г. има характер на издаден от административния орган акт за отстраняване на допуснати непълноти, или поправяне на очевидни фактически грешки във вече издаден акт, като и двата вида решения на административния орган подлежат на обжалване, по силата на чл.62, ал.1 и ал.2 от АПК, по реда на този кодекс. Тъй като към 20.02.2014 г. жалбоподателят „Атаман-1“ ЕООД, гр.С., е бил собственик на имота с №239002 и акта от 20.02.2014 г. не му е бил съобщен, то същият разполага с право да го обжалва в посочената част.
Доколкото обаче оспорващият не навежда твърдения, относими конкретно към фактическото допълнение, извършено с акта от 20.02.2014 г., както и не спори, че имот №239002 е „по КВС на землище с.Г. и.“ и е „с площ от 2060,840 дка“, то съдът няма да излага отделни мотиви по обжалването на „Допълнение към Заповед №267/14.05.2012 г.“ от дата 20.02.2014 г., издадено от Кмета на Община С.. Актът ще бъде разглеждан като акцесорен спрямо Заповед №267/14.05.2012 г., или такъв без самостоятелно правно значение, а представляващ неразделна част от допълнената с него заповед.
Съдът,
като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността на
обжалваната част от допълнения административен акт, с оглед основанията,
визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.
При липса
на легално определение на понятието „нищожност” в АПК, следва да се възприеме
установеното в административноправната теория и трайната съдебна практика
становище, че обявяването на нищожност на административен акт е средство за
отстраняване на незаконосъобразни актове, засегнати от много тежък по степен
порок, при който, въпреки че притежава някои външни белези на административен
акт, същият въобще не е годен да породи правни последици.
Липсата
на компетентност на административния орган – материална, местна или по степен,
винаги води до нищожност на акта. Приема се също, че е налице нищожност, когато
нарушението на материалния закон е толкова тежко, до степен актът да е лишен
изцяло от законова опора, или когато правните последици от акта са нетърпими от
правовия ред. Нарушенията на административнопроизводствените правила също могат
да са основания за нищожност, когато са толкова съществени, че нарушението да е
довело до липса на волеизявление.
В
процесния случай съдът приема, че са налице основания обжалваната част от
заповедта да бъде прогласена за нищожна.
На първо
място в обжалваната му част административният акт се явява постановен от
некомпетентен орган.
Разпоредбата
на чл.193 от ЗУТ, в приложимата ѝ към датата на издаване на заповедта
редакция, гласи следното:
„(1)
Правото на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата
инфраструктура през чужди имоти се учредява с писмен договор между
собствениците на поземлените имоти с нотариална заверка на подписите.
(2) С
договора по ал.1 се придобива правото да се изгради и придобие собствеността върху
отклонението от общата мрежа на техническата инфраструктура в чуждия имот.
(3)
Когато не е постигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти и
друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, правото на
прокарване се учредява със заповед на кмета на общината.
(4)
Правото да се прокарат отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата
инфраструктура през държавни или общински поземлени имоти се учредява,
когато друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, със
заповед на областния управител, съответно със
заповед на кмета на общината.
Общият
смисъл на разпоредбата е да се уреди реда за възникване на сервитут, като
ограничено вещно право върху чужд имот, като е предвидена възможността собственикът
на един поземлен имот да придобие правото да изгради (да прокара) през чужд/и имот/и отклонения от общи
мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура и придобие собствеността
върху тях.
Видно е,
че Заповед №267/14.05.2012 г. е издадена от Кмета на Община С., при еднозначно
посочен в нея като правно основание – чл.193,
ал.4 от ЗУТ.
В заповедта
е вписано също, че се издава по заявление с вх.№С-2105/10.05.2012 г. от „НИЦ
Природа и екология“ ЕООД, гр.С., както и че имот №239002 е собственост на
заявителя.
Разпоредбата на чл.193, ал.4 от ЗУТ
обаче изрично предвижда компетентност на кмета на общината със заповед да
учреди право на прокарване само през общински поземлени имоти, какъвто
безспорно имот №239002 не е. Това правомощие на
кмета е свързано с характера на сервитута и възможността същият да бъде учреден
със съгласието на собственика на служещия имот. В хипотезата на чл.193, ал.4 от ЗУТ правомощията на кмета са ограничени само до учредяване на право на
прокарване през общински поземлени имоти, но не и през такива, собственост на
физически или юридически лица, както и през държавни имоти. Ето защо по
отношение на имот №239002, който не е общинска собственост, кметът не разполага
с нормативно установени правомощия да учреди право на прокарване по този ред, съответно
в тази ѝ част заповедта е издадена от материално некомпетентен орган.
Както вече беше отбелязано, право на прокарване по реда на чл.193 от ЗУТ може да бъде учредявано само върху чужд имот, но липсва каквато и да било нормативна регламентация, според която кметът на община да учредява право на прокарване през имот, собственост на лицето, което е поискало такова право. В случая учредяването на право на прокарване през имот, собственост на заявителя – така, както е вписано в заповедта относно имот №239002, е юридически нонсенс – изцяло лишено от нормативна опора и нищожно по своята същност произнасяне.
От друга страна, в обжалваната ѝ част заповедта е нищожна и поради това, че органът не е бил сезиран с искане за издаването ѝ.
Съгласно регламентирания в чл.9 от АПК принцип на служебното начало, административният орган е длъжен да започне, да проведе и да приключи административното производство при условията, посочени в закона.
Според чл.24, ал.1 от АПК, производството по издаване на индивидуален административен акт започва по инициатива на компетентния орган или по искане на гражданин или организация, а в предвидените в закона случаи – на прокурора, омбудсмана, по-горестоящия или друг държавен орган. В случая производството по чл.193, ал.4 от ЗУТ е било образувано пред Кмета на Община С. по искане на заинтересованото лице „Научно-изследователски център Природа и екология“ ЕООД, гр.С., с вх.№С-2105/10.05.2012 г. с която дружеството е поискало да му бъде издадена заповед за преминаване през общински имоти, във връзка с изграждане на кабел 20 kV. Административният орган е обвързан с искането на молителя, тъй като именно то определя предмета на административното производство и обективните предели на произнасянето. Макар в случая имотите, през които се иска учредяване на право на прокарване да не са изброени конкретно, в искането същите са посочени като „общински“. Не е формулирано искане за учредяване на право нито през имоти, собственост на заявителя, нито през такива – собственост на лица, различни от Община С.. По сезиращото го искане с вх.№С-2105/10.05.2012 г. кметът допустимо се е произнесъл само в частта на заповедта му, в която са изброени номера на имоти – общинска собственост, но не и по отношение на имота с №239002.
Предвид липсата на нормативно призната възможност на Кмета на Община С. като административен орган да издаде Заповед, с която да учреди право на прокарване по реда на чл.193, ал.4 от ЗУТ върху имот, който не е собственост на общината, то с произнасянето си в Заповед №267/14.05.2012 г. относно имот с №239002, кметът е постановил един недействителен акт. Този акт има външните белези на индивидуален административен акт и създава привидност на административното разпореждане за учредяване на право на прокарване през имота, но по същество не е годен да породи реално това право. Ето защо следва да бъде прогласена нищожността на издадената заповед в обжалваната ѝ част, отнасяща се до същия имот.
Събраните по делото доказателства в своята съвкупност не водят до извода, че Заповед №267/14.05.2012 г. е постановена в хипотезата на чл.193, ал.3 от ЗУТ, тъй като от една страна подобно искане няма отправено до Кмета на общината, а от друга – не е провеждано производство за установяване на релевантните по тази разпоредба обстоятелства. Наличната по делото Декларация, подписана на 25.06.2012 г. от законните представители на „Атаман“ ООД, с.С. (което дружеството е било действителния собственик на имот №239002 към тази дата, до продажбата на имота на „Атаман-1“ ЕООД на 19.07.2012 г.) пък представлява една индиция, че между собствениците на поземлените имоти (по смисъла на чл.193, ал.1 от ЗУТ) не е имало несъгласие, което да бъде разрешавано от кмета на общината към 14.05.2012 г. От изложените в обжалваната заповед фактически мотиви (както и от представените счетоводни документи и фактури), е видно също, че дължимото обезщетение за учредяване право на прокарване на присъединителна кабелна мрежа е заплатено от „НИЦ Природа и екология“ ЕООД само в полза на община С., като няма никакви данни да е определяна цена на учредено право по чл.193, ал.3 от ЗУТ, във вр. с ал.8 на същата разпоредба, и такова да е заплащано на субект, различен от Община С..
Доколкото валидността на обжалваната заповед, като самостоятелен административен акт, е предмет на преценка в настоящото производство, а „предвидимостта и сигурността на инвестиционния и строителния процес“ не са релевантни обстоятелства, то не могат да бъдат споделени възраженията на заинтересованата страна по делото, че издаването на Разрешение за ползване на строежа, изграден въз основа на Разрешение за строеж №9/14.05.2012 г., санирало евентуалните пороци на обжалваната заповед.
По изложените съображения, обжалваната част от Заповед №267/14.05.2012 г. на Кмета на Община С., заедно с допълващата я точка 3 от „Допълнение към Заповед №267/14.05.2012 г.” от дата 20.02.2014 г., издадено от Кмета на Община С., следва да бъдат обявени за нищожни.
При този изход на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени поисканите и действително извършени разноски по делото, включително при първоначалното му разглеждане – внесена държавна такса общо в размер на 100 лв. и заплатено възнаграждение за един адвокат – 600 лв. по Договор за правна защита и съдействие от 19.02.2018 г. и 700 лв. по Договор за правна защита и съдействие от 02.10.2019 г., или общо в размер на 1400 лв., платими от ответника.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Заповед №267/14.05.2012 г. на Кмета на Община С., в обжалваната ѝ част, касаеща имот №239002, и на допълващата я точка 3 от „Допълнение към Заповед №267/14.05.2012 г.“ от дата 20.02.2014 г. на Кмета на Община С., относно имот №239002 – по КВС на землище с.Г. и., с площ от 2060,840 дка.
ОСЪЖДА Община С. да заплати на „Атаман-1“ ЕООД, ЕИК……., със седалище и адрес на управление гр.С., район С., пл.„С. Н.“ №.., разноски по делото в размер на 1400 (хиляда и четиристотин) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: