РЕШЕНИЕ
№ 4356
гр. София, 12.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20231110162604 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от „Топлофикация - София” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б,
срещу Х. Г. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, *******, обективно кумулативно
съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: 344,47 лв. главница за незаплатена
топлинна енергия, доставена до имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. ********,
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 11.08.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането; 51,22 лв. обезщетение за забава от 15.09.2021
г. до 02.08.2023 г.; 4,62 лв. цена за услугата за дялово разпределение за периода
01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 11.08.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането и 0,99 лв. обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 02.08.2023 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение от 18.08.2023 г. по ч. гр. д. № 45377/2023
г. на СРС, 157 състав.
Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД извежда съдебно предявените права при
твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа
на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период
на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по
реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на
топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след датата
на публикуване на месечните сметки. Твърди, че съсобственици в имота били ******.
и ответникът Х. Г. Д.. Сочи, че до имота на посочените лица е доставена топлинна
1
енергия в размер на 2066,79 лв. за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., както и, че
е извършена услуга дялово разпределение в общ размер на 27,72 лв. за периода от
01.07.2020 г. до 30.04.2022 г. Твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си,
съобразно квотата в съсобствеността – 1/6 за сумата 344,47 лв. за потребена топлинна
енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. и 4,62 лв., представляваща цена за
услуга дялово разпределение за периода 01.07.2020 г. до 30.4.2022 г. Претендира и
заплащането на обезщетение за забава съответно в размер на 51,22 лв. върху
главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 02.08.2023 г.,
и обезщетение за забава в размер на 0,99 лв. върху дължимата главница за дялово
разпределение за периода 15.09.2020 г. до 02.08.2023 г., както и законната лихва върху
главниците от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
11.08.2023 г. до окончателното й погасяване.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор на
исковата молба, в който признава иска и е заплати претендираните с исковата молба
суми, както и разноските.
В проведено по делото открито съдебно заседание ищецът е заявил, че
претендираните с исковата молба суми са изцяло заплатени от ответника, в това число
и сторените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната
на ищеца „Техем сървисис” ЕООД изразява становище за основателност на
предявените искове, като твърди, че дяловото разпределение е извършвано в
съответствие с нормативните изисквания.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото и от представените Договор за покупко-продажба на
недвижим имот, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ рег, № ****** г., Нотариален акт
за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 151, том IV, рег. № 3062,
дело № 669 от 2005 г. и Нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим имот
№ ***** от 23.05.2023 г. за се установява, че през процесния период ответникът е
притежавал 1/6 ид.ч. от правото на собственост върху процесния недвижим имот,
представляващ апартамент № 53, находящ се в гр. София, ж. к.******
От представеното по делото Удостоверение от Столична община – район
„Искър“ е видно, че е променена номерацията на бл. 311б, като същият е с номер 307.
Представен е Договор № 3886/19.09.2002 г. между етажните собственици на вх.
В в бл. 307 в гр. София, ж.к. „Дружба“ и третото лице помагач „Техем сървисис”
ЕООД за извършване от третото лице на индивидуално разпределение на топлинна
енергия по апартаменти, съгласно системата за индивидуално измерване, за
сключването на който е взето решение от общото събрание на етажната собственост на
28.08.2002 г., както и Договор от 03.06.2020 г., сключен между ищеца и третото лице
помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между
потребителите в сгради етажна собственост.
По делото са представени обща фактура № **********/31.07.2021 г. и обща
фактура № **********/31.07.2022 г. с отразени количества потребена топлинна
енергия и дължимата цена за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., извлечение от
счетоводството на ищеца с отразени дължимите суми за топлинна енергия и дялово
разпределение за същия период, както и индивидуална справка за използвана
топлинна енергия за същия период, изготвени от третото лице-помагач „Техем
сървисис“ ЕООД и документ за главен отчет за същия период.
Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.
Ответникът е представил вносна бележка за касов превод от 08.01.2024 г., видно
от които в полза на ищеца е заплатена сума в общ размер от 547,61 лв. с посочено
основание за плащане – главници, лихви и разноски по гр.д.№ 62604/2023 г. на СРС,
157 с-в.
2
В проведеното съдебно заседание процесуалният представител на ищеца
признава факта, че всички задължения по настоящото производство са заплатени, в
това число сторените от ищеца разноски за държавна такса и юрисконсултското
възнаграждение.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение,
възникнало с ответника е престирал (доставил е топлинна енергия за отопление и/или
подгряване на вода) в топлоснабдения имот и за ответника е възникнало задължение за
плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния
период в сградата, в която се намира топлоснабдения имот, е извършвана услугата за
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор, и че е възникнало
задължение за ответника за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2,
изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които
възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените
имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение
с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно
право върху имота – собственост или вещно право на ползване.
По делото се установи и не е спорно, че през процесния период ответникът е бил
съсобственик на процесния имот, представляващ апартамент № 53, находящ се в гр.
София, ж. к. „Дружба“, бл. 307, вх. В, ет. 3 с квота 1/6 ид.ч., поради което съдът
приема, че същият е бил клиенти на топлинна енергия и е бил в облигационно
правоотношение с ищцовата страна. Същият отговаря за задълженията във връзка с
доставка и разпределение на топлинна енергия до размера на притежавания дял.
Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от
Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е
служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са
влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.
Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се
налага извод, че между ответника и ищеца съществува облигационно правоотношение
по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца
„Топлофикация София” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект
топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща нейната цена, в
качеството му на потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение № 2/2016 г.,
постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е посочено,
че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в
сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката,
които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от
3
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната
енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за
отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на имотите, след което се
разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните
имоти.
Действащата през процесния период нормативна уредба на чл. 155, ал. 1 ЗЕ
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни
месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по
реална месечна консумация.
В случая ответникът не е оспорил дължимостта на претендираните суми, а това
се установява и с представените по делото писмени доказателства (общи фактури,
изравнителни сметки и справка), поради което беше доказано, че за отоплявания имот
през процесния период е доставена топлинна енергия в размер на 2066,79 лв. В този
смисъл по делото не са ангажирани доказателства ищецът да е доставял топлинна
енергия в нарушение на задълженията за качество и оттук подаването на топлинна
енергия с по-висока температура да е повлияло върху размера на начислените суми.
През процесния период ответникът е притежавал 1/6 от топлоснабдения имот, поради
което същият дължи цената на оставената топлинна енергия в размер, съобразен с
притежаваните от него права в съсобствеността, а именно за 344,47 лв.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия съдът
изходи от разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия, съгласно който клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 ако не платят задълженията си след тази
дата дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. Съгласно, чл. 33, ал. 4
от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2., т.е. за
реално потребеното количество топлинна енергия след годишното отчитане и
издаването на обща фактура за отчетния период. В случая по делото не е спорно, че
ответникът не е заплатил дължимите суми в уговорения срок, поради което същият е
изпаднал в забава и дължи претендираната лихва в размер на 51,22 лв. за периода от
15.09.2021 г. до 02.08.2022 г.
Ответникът е признал и задължението си за дялово разпределение, като
същевременно по делото беше доказано е процесната услуга е извършвана възмездно
от третото лице-помагач, като за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г. ответникът
дължи, съобразно квотата си в съсобствеността възнаграждение за посочената услуга в
размер на 4,62 лв.
Не е спорно между страните и изпадането на ответника в забава по отношение на
дължимото възнаграждение за дялово разпределение, както размера на дължимата
лихва за периода 15.09.2020 г. – 02.08.2023 г. – 0,99 лв.
В случая ответникът представя доказателства за плащане на претендираните от
ищеца суми – главница за доставена топлинна енергия, обезщетение за забава върху
главницата за съответния период, главница за извършена услуга дялово разпределение,
обезщетение за забава върху същото и разноски в производството. Това плащане се
признава изрично и от ищцовата страна, поради което настоящият съдебен състав
4
приема, че претендираните от ищеца суми са изцяло погасени, което, като факт,
настъпил в хода на делото, следва да бъде съобразен от съда и същият обоснова
неоснователност на исковите претенции, поради което следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на спора право на разноски има ищецът, доколкото отхвърлянето на
иска е обосновано с извършено от ответниците в хода на делото плащане, като
последните са дали повод за завеждане на иска – подали са възражения срещу
издадената заповед, поради което ищецът е бил длъжен да предяви иск за установяване
на вземането си, за да възпрепятства обезсилването на издадената заповед. Ищецът
обаче не претендира разноски поради тяхното пълно погасяване, поради което съдът не
дължи произнасяне в този смисъл.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б,
срещу Х. Г. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ********, обективно кумулативно
съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: 344,47 лв. главница за незаплатена
топлинна енергия, доставена до имот, находящ се на адрес: гр. София, ****, периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 11.08.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането; 51,22 лв. обезщетение за забава от 15.09.2021
г. до 02.08.2023 г.; 4,62 лв. цена за услугата за дялово разпределение за периода
01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 11.08.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането и 0,99 лв. обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 02.08.2023 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение от 18.08.2023 г. по ч. гр. д. № 45377/2023
г. на СРС, 157 състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД – „Техем сървисис“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5