№ 192
гр. гр. Димитровград, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пепа Д. Жекова
при участието на секретаря Валентина Ив. Господинова
като разгледа докладваното от Пепа Д. Жекова Гражданско дело №
20245610101728 по описа за 2024 година
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗПК във връзка с чл. 99,
ал. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД
във връзка с чл. 99, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество „ВЪРШЕЦ
ЕСТЕЙТ ИНВЕСТМЪНТ” ООД се снабдило със заповед за изпълнение по чл.
410 по ч.гр.д № 801/2024 г. по описа на РС – Димитровград срещу М. М. И.,
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което обуславяло
интереса на ищеца от предявяване на настоящите искове за установяване на
вземанията по заповедта.
Излагат следните обстоятелства, на които основават вземанията си:
Между М. М. И. в качеството на заемател и „ВЪРШЕЦ ЕСТЕЙТ
ИНВЕСТМЪНТ” ООД в качеството на заемодател бил сключен договор за
потребителски кредит № 83681/28.02.2023 г., като заемодателя предоставил на
заемателя сума в размер на 400 лева, със задължение последният да върне
сумата на седмични погасителни вноски съгласно чл. 12, ал. 6 от договора.
Договарящите били определили вида, размера и начина на изчисляване на
лихвите, които се дължат върху предоставената сума (чл. 3 от договора).
1
Определен бил и крайният срок за погасяване на заема – 29.08.2023 г.
Сумата от 400 лева била предадена на 28.02.2023 г. на заемателя, за което
била съставена разписка № 83681/28.02.2023 г.
На 21.11.2023 г. между „МОЯТ КРЕДИТ“ ЕООД – цедент, от една
страна, и „ВЪРШЕЦ ЕСТЕЙТ ИНВЕСТМЪНТ“ ООД – цесионер, бил
подписан договор за покупко – продажба и прехвърляне на вземания, с който
цедентът прехвърлил на цесионера вземането по настоящата претенция
Счита, че между страните е налице валидно облигационно отношение по
договор за заем. Заемната сума била предоставена на ответницата, която се
явявала неизправна страна по договора.
Искането до съда е да признае за установено, че М. М. И., ЕГН
**********, дължи на „ВЪРШЕЦ ЕСТЕЙТ ИНВЕСТМЪНТ” ООД, ЕИК
*********, присъдените със заповед за изпълнение на парично задължение
суми:
- 325,14 лева – главница по договор за потребителски кредит № 83681 от
28.02.2023 г., за периода от 23.05.2023 г. до 29.08.2023 г.
- 24,41 лева – договорна/възнаградителна лихва по чл. 3. от договора за
кредит, за периода от 14.03.2023 г. до 29.08.2023 г.
- 43,90 лв. – законна лихва за забава, за период от 15.03.2023 г. до
28.03.2024 г.
-законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване
Заявление по ч. гр. д. 801/2024 г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендира направените разноски, както по настоящото, така и по
заповедното производство.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е подаден писмен
отговор от ответницата М. М. И..
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за
установено следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 801/2024 г. по описа на РС –
Димитровград, съдът е издал в полза на „ВЪРШЕЦ ЕСТЕЙТ ИНВЕСТМЪНТ”
ООД срещу М. М. И. заповед за изпълнение на парично задължение за сума в
2
размер 325,14 (триста двадесет и пет лева и четиринадесет стотинки) лева,
представляваща главница, ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда 02.04.2024 г., до окончателно изплащане на
вземането, сума в размер на 24,41 (двадесет и четири лева и четиридесет и
една стотинки) лева, представляваща договорна лихва за периода от
14.03.2023 г. до 29.08.2023 г., сума в размер на 43,90 (четиридесет и три лева и
деветдесет стотинки) лева, представляваща обезщетение за забава за периода
от 15.03.2023 г. до 28.03.2024 г., сума в размер на 25,00 (двадесет и пет) лева,
представляваща заплатена от заявителя държавна такса, както и сума в размер
на 480,00 (четиристотин и осемдесет) лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за заповедното производство. Тъй като длъжникът не е бил
открит на известните му адреси, съобщението до него е било приложено по
делото на основание чл. 47, ал. 5 и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и в
изпълнение на дадените от заповедния съд указания, заявителят е предявил
настоящите искове за установяване на вземанията по заповедта.
По делото е представен договор за паричен заем № 83681/28.02.2023 г.,
сключен между ,,Моят кредит‘‘ ЕООД като заемодател и М. М. И. като
заемател, по силата на който заемодателят е предал на заемателя сумата в
размер на 400,00 лева, като последният се е задължил да върне същата сума в
размер на 26 седмични погасителни вноски в размер на 34,18 лв., при
фиксиран годишен лихвен процент по заема – 39,96 % и годишен процент на
разходите в размер на 41,63 %.
От разписка № 83681/28.02.2023 г. се установява, че на 28.02.2023 г.
ответницата е получила лично в брой сумата от 400 лева.
Съгласно рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
21.11.2023 г. ,,Моят кредит‘‘ ЕООД прехвърля на „ВЪРШЕЦ ЕСТЕЙТ
ИНВЕСТМЪНТ” ООД свои ликвидни и изискуеми Вземания,
индивидуализирани в Приложение № 1 към същия договор. Видно от същото
приложение, под № 245 е вписано името на ответника с размер на
задължението 652,З9 лева.
Няма представени доказателства по делото уведомление за извършената
цесия да е било връчено на ответника преди подаване на заявлението по чл.
410 ГПК.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна,
3
намира следното:
В случая основният спор по делото, с оглед наведените в тази насока
възражения от особения представител на ответника, е дали извършената цесия
е надлежно съобщена на длъжника.
В случая липсва надлежно съобщаване на извършената цесия на
длъжника, доколкото уведомлението за нея не му е било връчено преди
завеждане на настоящото дело, не е направено и искане това да стане с
връчването на исковата молба.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, задължение на цедента е
да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне за вземането, което
уведомяване има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение
на неговото задължение. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от
правоотношение между длъжника и стария кредитор /цедента/, законодателят
е въвел изискването именно старият кредитор да съобщи за прехвърляне на
вземането. Съдебната практика е последователна в разбирането, че е
допустимо предишният кредитор да упълномощи новия кредитор за
уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането, както и
че уведомление, приложено към исковата молба и достигнало до длъжника с
връчване на същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията съгласно чл.
99, ал. 3, предл. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Това обстоятелство
следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил
след предявяване на иска на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В този смисъл са
Решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о.; Решение
№ 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о. и др.
Не е представено уведомление към исковата молба, за да се приеме, че
съобщаване на цесията на длъжника е с връчване на препис от същата.
От т. 5.4 от договор за покупко-продажба и прехвърляне на вземания от
21.11.2023 г. се установява, че цедентът се е съгласил да упълномощи
цесионера от негово име да изпраща уведомления до длъжниците за
извършената цесия.
В случая не са представени доказателства от ищеца, чиято е
доказателствената тежест цедентът да е упълномощил новия кредитор
/цесионер/ да уведомява от негово име на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД всички
4
длъжници за сключената цесия.
Поради това съдът намира, че извършеното прехвърляне на вземания
няма действие по отношение на М. М. И., тъй като за извършеното
прехвърляне не и е съобщено по предвидения от закона ред, т. е. не е спазено
изискването на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД – цесията не е породила действие в
отношенията между новия кредитор и длъжника.
Гореизложеното води до неоснователност на предявените искове на
горепосочените основания и като такива следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни, поради което се явява безпредметно обсъждането на
останалите доводи и възражения на страните по съществото на спора.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ВЪРШЕЦ ЕСТЕЙТ ИНВЕСТМЪНТ”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
,,Лозенец‘‘, ул. ,,Любата‘‘ № 4-6, ет. 1, офис 1 против М. М. И., ЕГН
**********, с адрес: гр. Димитровград, ********** искове за установяване
съществуването на вземанията на „ВЪРШЕЦ ЕСТЕЙТ ИНВЕСТМЪНТ” ООД,
за сумата от 325,14 лева – главница по договор за потребителски кредит №
83681 от 28.02.2023 г., за периода от 23.05.2023 г. до 29.08.2023 г., сумата от
24,41 лева – договорна/възнаградителна лихва по чл. 3. от договора за кредит,
за периода от 14.03.2023 г. до 29.08.2023 г., сумата от 43,90 лв. – законна лихва
за забава, за период от 15.03.2023 г. до 28.03.2024 г. и законната лихва върху
главницата, считано от 02.04.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 801/2024 г. по описа на Районен съд -Димитровград,
като неоснователни.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Хасково в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
5