Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер 02.07.2019г., град Дупница
IV, г.о.
Районен съд – Дупница състав
25.06. 2019
на Година
Миглена Кавалова
В открито заседание в
следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Росица Кечева
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 565 2019
дело № по описа за г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявена искова молба от ЕТ „ЗП Г.П.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Огняново, ул. „Отец Паисий” № 11, общ. Гърмен, обл. Благоевград, с представляващ Г.В.П., ЕГН ********** срещу „ГАЛКОМ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: село Самораново, ул. „Мандрата” № 1, общ. Дупница, обл. Кюстендил, представлявано от С.К.С. – управител.
Ищецът твърди, че с ответника са сключили договор за изкупуване на сурово краве мляко, сключен на 01.01.2016 година с ПРОДАВАЧ ЕТ „ЗП Г.П.“ и КУПУВАЧ „ГАЛКОМ” ООД, съгласно който продавачът се задължава да предава на купувача качествено сурово краве мляко на цена на литър сурово краве мляко в размер на не по - малко от 0, 45 лв. за периода от 01.01.2016 година до 31.12.2016 година, а съгласно т. 12 от договора заплащането следвало да се извършва по банков път, по сметка посочена от продавача в срок от 5 /пет/ работни дни след получаване на фактурата, а съгласно т. 15 „продавачът издава фактури на 15-то число и в последния ден на текущия месец. Твърди, че този договор бил със срок на действие 1 година от датата на подписването му. Сочи, че горепосоченият договор се изпълнявал добросъвестно и с грижата на добър търговец, както от страна на продавача, така и от страна на купувача. В резултат на сключения договор се създали трайни търговски отношения между страните в настоящото производство и на 31.12.2016 г. подписали анекс, с който удължили срока на договора до 31.01.2017 година, въз основа на който анекс „Галком” ООД продължил да изкупува сурово краве мляко и през месец януари 2017 година. Твърди, че през периода 01.01.2017г. - 15.01.2017г. продал на ответника 35 597, 000 литра краве мляко, за което била издадена фактура № 00000000056/15.01.2017 г. за закупено краве мляко, по която фактура по банков път постъпили две частични плащания - първото плащане на 25.04.2017 година в размер на 3 617, 90 лв. и второто плащане на 03.05.2017 година в размер на 3 500, 00 лв., при което остатъкът, който останал да дължи „Галком” ООД по фактура № 00000000056/15.01.2017 г. е в размер на 20 647, 76 лв. Сочи, че през периода 16.01.2017г. — 31.01.2017г. продал на ответника 33 847, 000 литра краве мляко, за което била издадена фактура № 00000000059/31.01.2017 г. за закупено краве мляко, а сумата по тази фактура е изцяло неплатена от страна на купувача. На 01.02.2017 година подписал нов договор с „Галком” ООД и то продължило да изкупува краве мляко до прекратяване на този договор с анекс, подписан на 06.06.2017 година. Сочи, че за сумата, дължима по фактура № 00000000056/15.01.2017 г. депозирали в Районен съд - Дупница заявление по чл. 410 от ГПК, по което било образувано ч.гр.д. № 2290/2017 г. по описа на Районен съд Дупница и издадена заповед за изпълнение, срещу която ответникът в настоящото производство възразил, а за сумата дължима по фактура № 00000000059/31.01.2017 г. също депозирал заявления по чл. 410 от ГПК и били образувани ч.гр.д. № 2288/2017 г. и ч.гр.д. № 2289/2017 г. по описа на Районен съд Дупница, по които също били издадени заповеди за изпълнение, срещу които ответникът в настоящото производство възразил. Във връзка с възраженията на ответника срещу издадените по цитираните по – горе ч.гр.дела по описа на РС – Дупница заповеди за изпълнение, ищецът сочи, че действително между страните има подписан анекс от 06.06.2017 година, но с този анекс се прекратява друг договор - Договор за изкупуване на сурово краве мляко, сключен между същите страни на 01.02.2017г., а процесиите фактури са издадени в изпълнение па Договор за изкупуване на сурово краве мляко, сключен между същите страни на 01.01.2016г. за закупено от ответника него краве мляко през месец януари 2017 г., през който месец действа договорът сключен на 01.01.2016 година и на който договор срокът е удължен е анекс подписан на 31.12.2016 година. Съгласно този анекс се удължава срока на договор № 1/01.01.2016 г. до 31.01.2017 година, регистриран със Заявление за регистриране на договор /анекс за доставка на мляко. Посочва документите, издадени от ответника във връзка с покупката на сурово краве мляко за периода 01.01.2017г. – 30.01.2017г. Претендира на основание чл. 309а, вр. чл. 288 ТЗ обезщетение за забавено плащане в о от ТЗ във връзка с чл. 288 от ТЗ, възлизащо на сумата от общо 3 457, 17 лева, както следва: - 1 568, 69 лева - обезщетение за забава върху главницата от 20 647, 76 лева по фактура № 00000000056/15.01.2017 г., за периода от 30.01.2017г. до 29.10.2017г., ведно със законната лихва върху главница в размер на 20 647, 76 лева, считано от 30.10.2017 година до окончателното плащане на вземането; - 944, 24 лева - обезщетение за забава върху главницата от 13 200, 33 лева по фактура № 00000000059/31.01.2017 г., за периода от 15.02.20107 г. до 29.10.2017г.; - 944, 24 лева — обезщетение за забава върху главницата от 13 200, 33 лева по фактура № 00000000059/31.01.2017 г., за периода от 15.02.2017г. до 29.10.2017г., ведно със законната лихва върху общата неплатена главница в размер общо на 26 400, 66 лева, считано от 01.11.2017 година до окончателното плащане на вземането. Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите, както следва:
- сумата от 20 647, 76 лева, представляваща неплатена част от главница по фактура № 00000000056/15.01.2017 г. за закупено краве мляко, ведно законна лихва в размер на 1 568, 69 лева върху сумата от 20 647, 76 лева за периода от 30.01.2017г. до 29.10.2017г., ведно със законната лихва върху главницата 20 647, 76 лева, считано от
30.10.2017г., до окончателното
изплащане на сумата;
- сумата от 13 200, 33 лева, представляваща неплатена част от главница по фактура № 00000000059/31.01.2017 г. за закупено краве мляко, ведно законна лихва в размер на 944, 24 лева върху сумата от 13 200, 33 лева за периода от 15.02.2017г. до 29.10.2017г., ведно със законната лихва върху главницата 13 200, 33 лева, считано от 01.11.2017г., до окончателното изплащане на сумата;
- сумата от 13 200, 33 лева, представляваща неплатена част от главница по фактура № 00000000059/31.01.2017 г. за закупено краве мляко, ведно законна лихва в размер на 944, 24 лева върху сумата от 13 200, 33 лева за периода от 15.02.2017г. до 29.10.2017г., ведно със законната лихва върху главницата 13 200, 33 лева, считано от 01.11.2017г., до окончателното изплащане на сумата.
Претендира разноски, направени в заповедното и настоящото производство.
В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника чрез пълномощника му адв. М. от САК, в който отговор се излагат твърдения за недопустимост и неоснователност на предявените срещу него претенции. Оспорва твърдението, че не плащането на сумата е единствено по негова вина, аргументирайки се с чл. 15 от процесния договор между страните. Твърди, че е заплащал с разписки сумите за доставено сурово мляко с включен ДДС, но ищецът не издал фактури, освен това оставил депозит за доставката на млякото, който не е взет предвид от ищеца. Сочи, че съгласно чл. 11 от договора ищецът е следвало да продаде сурово краве мляко 700 000 за време на действие на договора, което той не е изпълнил в уговорения размер, за което е последвало доставка на мляко от други райони с увеличени транспортни разходи и увеличена продажна цена, поради липса на предварително споразумение за изкупуването му и неспазванета на уговорените за продажба количества сурово мляко довели за него редица неблагополучия, поради нарушаване на производствения режим на работа и при липса на мляко, което го е принудило да закупува мляко от други райони при утежнени търговски условия - промяна на цената и заплащане на транспортни разходи. Сочи, че съгласно чл. 19 от сключения договор, при предсрочно прекратяване действието на договора, неизправната страна дължи на изправната неустойка в размер на 100 % от стойността на млякото, т.е. ищецът дължи неустойка в размер на стойността през последния месец, което било взето предвид при подписване на споразумението между страните. Оспорва изцяло претенцията на ищеца за заплащане на стойността на продаденото сурово мляко по сключените договори, предвид сключения анекс от 06.06.2017г. между страните, с който анекс са прекратили действието на договора без претенции по същия, като са взели предвид предсрочното прекратяване и платените, но не фактурирани количества мляко. Оспорва размера на предявения иск за заплащане на обезщетение за забава, поради неизяснен размер на главното вземане. Претендира разноски.
Съдът като взе предвид молбата и ангажираните с нея доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че същите са сключили договор за изкупуване на сурово краве мляко на 01.01.2016 година за срок от една година с ПРОДАВАЧ ЕТ „ЗП Г.П.“ и КУПУВАЧ „ГАЛКОМ” ООД, съгласно който продавачът се задължава да предава на купувача качествено сурово краве мляко на цена на литър сурово краве мляко в размер на не по - малко от 0, 45 лв. за периода от 01.01.2016 година до 31.12.2016 година, а съгласно т. 12 от договора заплащането следвало да се извършва по банков път, по сметка посочена от продавача в срок от 5 /пет/ работни дни след получаване на фактурата, а съгласно т. 15 „продавачът издава фактури на 15-то число и в последния ден на текущия месец, както и че на 31.12.2016 г. подписали анекс, с който удължили срока на договора до 31.01.2017 година, въз основа на който анекс „Галком” ООД продължил да изкупува сурово краве мляко и през месец януари 2017 година, а на 01.02.2017 година подписали нов договор и ответникът продължил да изкупува краве мляко до прекратяване на този договор с анекс, подписан на 06.06.2017 година.
За периода 01.01.2017г. - 15.01.2017г. от ищеца е издадена фактура за 35 597, 000 литра краве мляко № 00000000056/15.01.2017 г. за закупено краве мляко с получател ответника, по която фактура по банков път, видно от приетите извлечения от сметки ( л. 20 и л. 21 от първоначално образуваното дело пред ОС – Кюстендил) са постъпили две частични плащания - на 25.04.2017 година в размер на 3 617, 90 лв. и на 03.05.2017 година в размер на 3 500, 00 лв.
За периода 16.01.2017г. — 31.01.2017г. от ищеца е издадена фактура за 33 847, 000 литра краве мляко № 00000000059/31.01.2017 г. за закупено краве мляко с получател ответника.
Приети са 17 броя приемо – предавателни протокола за предвано на ответника от ищеца краве мляко за периода м. януари 2017г., като ответникът не оспорва получаването на сочените литри краве мляко за този период от страна на ищеца.
Приложени са към настоящото гр. дело № 565/2019г. по описа на РС – Дупница ч.гр.д. № 2290/2017 г.; № 2288/2017 г. и ч.гр.д. № 2289/2017 г. по описа на Районен съд Дупница, по които са издадени заповеди за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите – предмет на настоящото исково производство и срещу които ответникът е възразил в срока по чл. 414 ГПК.
От приетите по делото заключения на
назначените съдебно – счетоводна и допълнителна такава експертизи се установява
следното: процесиите
фактури са надлежно осчетоводени и в двете дружества, начислен е и внесен ДДС
за месеца през който са осчетоводени (м. 01.2017г.), дължимите суми по
процесиите фактури на ищцовото дружество стоят в сметка 411 (клиенти) като задължение
за получаване, в ответното дружество процесиите фактури са осчетоводени в
Регистър - Дневник на покупните за м. 01.2017г. на ред 268 ф-ра № 56/15.01.2017г.,
а на ред 276 ф-ра № 59/31.01.2017г., включени са в Справка декларация по ЗДДС
за м. 01.2017г. Сумите
по процесиите фактури от ответното дружество стоят в сметка (доставчици) като
задължение за плащане, в ответното дружество е ползван данък добавен стойност
за процесиите фактури и ответникът е ползвал данъчен кредит по ЗДДС по процесиите
фактури. По процесиите фактури са извършени плащания, както следва: с платежно
нареждане № 73282642 от 25.04.2017г., „ГАЛКОМ” ООД извършва частично плащане по
фактура № 56/15.01.2017г. в размер на 3 617, 90 лв.; а с платежно нареждане № 7361139
от 03.05.2017г, „ГАЛКОМ” ООД извършва частично плащане по фактура № 56/15.01.2017г.
в размер на 3 500,00 лв. Общото плащане по фактура № 56/15.01.2017г. е на
стойност 7 117, 90 лв., законната лихва за забава на плащането върху дължимите
суми по процесиите фактури за периода от падежа на всяка една фактура до
02.11.2017г. е на обща стойност 3 457, 40 лв. Съгласно заключението на
допълнителната съдебно – счетоводна експертиза през месец май 2017г. ЕТ ”ЗП Г.П.”,
ЕИК ********* прекъсва доставката на сурово мляко за „ГАЛКОМ” ООД, ЕИК
*********, няма отразени счетоводни записи в счетоводните документи на двете
дружества, разликата между цената на недоставеното количество сурово краве
мляко по договор за търговска продажба от 01.02.2017г. в размер на 512 592
литра и цената на заместващата сделка за периода от 06.06.2017г. до
31.01.2018г. е на стойност 79 757, 70 лв., съответна рекапитулация: 512 592
л х 0, 60лв = 307 555, 20 лв. – ЕТ ”ЗП Г.П.”, заместваща сделка: 284 985 литра
х 0, 80лв = 227 988, 00 лв. - Недко Недков-овчарово” ЕООД и 227 607 литра
х 0, 70 лв. = 159 324, 90 лв. – „ДИВА”ООД (512 592, 00 литра - 387 312,
90 лв., разлика 387 312, 90 лв – 30 755, 20лв = 79 757, 70 лв.).
Транспортните разходи не са анализирани, паради липса на сравнителен материал и
отказ от това изследване на „Галком” ООД.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявени
са искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 414 от ГПК във вр. чл. 309а, вр.
чл. 303а, вр. чл. 286 ТЗ.
Ответникът прави възражения с правно основание чл. 323, пр. 1 ТЗ и чл. 308, ал. 2 ТЗ.
Предявените искове са
допустими – специални установителни такива, депозирани в срока по ГПК. Съобразно
правилата на чл. 154 ГПК ищецът следва да докаже наличието на валидно
търговско правоотношение между страните и изпълнение на задълженията му по
него, в т.ч. и нормативни, както и размера на претенциите си.
Ответникът от своя страна следва да докаже онези свои възражения -
правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи, правоунищожаващи и
правопогасяващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.
Между страните не са спорни съществуващите между тях от 01.01.2016г. до 06.06.2017г. търговски отношения по силата на описаните по – горе два броя договори, както и преустановяване на същите след подписване на анекс от 06.06.2017г., съгласно който анекс от тази дата се прекратява договор от 01.01.2017г., сключен между страните, регистриран със заявление за регистриране на договор/анекс за доставка на мляко, като в т. 3 от анекса се посочва, че договорът се прекратява без претенции на договарящите се. Ответникът не оспорва и обстоятелствата, посочени от ищеца в исковата молба, а именно частично плащане по издадена фактура № 00000000056/15.01.2017 г. - първото плащане на 25.04.2017 година в размер на 3 617, 90 лв. и второто плащане на 03.05.2017 година в размер на 3 500, 00 лв. и липса на плащане по фактура № 00000000059/31.01.2017 г. за закупено краве мляко, която фактура е на стойност 26 400, 66 лева, осчетоводяването на фактурите и от двете страни и ползването на данъчен кредит по тях, като тези обстоятелства се установяват и от приетото по делото заключение на назначената съдебно – счетоводна експертиза, а ответникът заявява в отговора на исковата молба, че оспорва твърдението, че не плащането на претендираните суми е единствено по негова вина, т.е. не оспорва факта на не плащане на претендираното вземане – предмет на производството.
По възраженията на ответника, на които съдът е дал правна квалификация в доклада по делото по реда на чл. 146 ГПК като такива с правно основание чл. 323, пр. 1 ТЗ и чл. 308, ал. 2 ТЗ, съдът намира следното:
Съгласно чл. 323 ТЗ ако продажбата бъде развалена и в подходящ срок след развалянето купувачът е купил заместваща стока или продавачът е препродал стоката, страната, която търси обезщетение, може да получи разликата между цената по продажбата и цената по заместващата сделка, както и обезщетение. В случая процесните суми, претендирани по процесните фактури са дължими от ответника по сключения между страните договор на 01.01.2016г., чието действие е продължено до 31.01.2017г. с анекса, подписан между странните на 31.12.2016г., който договор от 01.01.2016г. е отделен, различен юридически факт от договора, сключен между страните на 01.02.2017г., прекратен с анекса от 06.06.2017г. Договорът, прекратен с анекса от 06.06.2017г. е този, сключен между страните на 01.02.2017г. При това съдът счита, че исковете – предмет на производството са основателни, доколкото вземането, което обективират произтича от договора, сключен между страните на 01.01.2016г., който договор е прекратен поради изтичане на срока му на 31.01.2017г. За пълнота обаче следва да се посочи следното: Прекратяването и развалянето на договора са два различни правни института. Двата института на разкъсване на облигационната връзка между страни (търговци в случая) водят до различни правни последици, съответно са породени от наличието на различни предпоставки. До прекратяване на договора може да доведе постигнато между страните взаимно съгласие за това или залегнала в самия договор възможност за прекратяване на договора едностранно с или без предизвестие. С изрична уговорка страните могат да се споразумеят действието на договора да бъде прекратено по инициатива на една от тях, но без това да е свързано с неизпълнение на поети с договора задължения. До разваляне на договора пък се стига само когато е налице неизпълнение на задължения по договора. Този правен институт е необходим, защото неизпълнението на един двустранен договор не води само по себе си до преустановяване на облигационната (създадената с договора) връзка между страните. Страната по договора, която изпълнява (или демонстрира готовност да изпълни) своите задължения, но спрямо нея насрещната страна не изпълнява, може да има интерес да прекъсне облигационната връзка и да потърси обезщетение за вредите от неизпълнението. В този случай тя ще прибегне до разваляне на договора. Разпоредбата на нормата на чл. 323 ТЗ е приложима в хипотезите на разваляне на договора за продажба между търговци, а не в случай на прекратяване на договор за продажба между такива, поради това и доколкото страните в процеса са прекратили, а не е налице разваляне на съществуващия между тях договор, ответникът не може да упражни права съобразно посочената разпоредба, поради което съдът не следва да обсъжда по същество налице ли е разлика между цената по продажбата и цената по заместващата сделка – в настоящия казус не се касае за разваляне на договор за търговска продажба и респ. страна, която да търси обезщетение по този ред заедно с разлика цената по продажбата и цената по заместващата сделка.
Възражението на ответника, че заплащал цената на доставеното мляко с разписки, а ищецът не издавал фактури за това остава недоказано в рамките на настоящото производство, доколкото налице са счетоводни документи (процесните две фактури), надлежно осчетоводени от двете страни в настоящото производство (съгласно заключението на вещото лице), по една от които са постъпили две частични плащания, а по другата липсва плащане.
Възражението на ответника с правно основание чл. 308, ал. 2 ТЗ също не се доказва от него, въпреки дадените му от съда указания в тази насока по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК и предвид обстоятелството, че приетият в тази връзка РКО ( л. 68 от първоначално образуваното в ОС дело) като доказателство по делото като неподписан документ (частен) не разполага нито с материална, нито с формална доказателствена сила от една страна, а от друга – налице е прието, неоспорено от ответника заключение на назначената съдебно – счетоводна експертиза, което установява непогасяване на задължението на ответника към ищеца, което задължение е предмет на настоящите установителни искове и произтича от първия по време сключен между страните в процеса договор.
Възражението на ответника, че съгласно чл. 19 от сключения договор, при предсрочно прекратяване действието на договора, неизправната страна дължи на изправната неустойка в размер на 100 % от стойността на млякото, т.е. ищецът дължи неустойка в размер на стойността през последния месец, което било взето предвид при подписване на споразумението между страните, съдът счита, че няма как да се приложи в правните отношенията между страните по настоящия правен спор, касаещ вземания, произтичащи по договор от 01.01.2016г., който не е прекратен предсрочно, а поради изтеклия му срок на 31.01.2017г. По същите съображения неоснователно е възражението на ответника за недължимост на сумите, предвид сключения анекс от 06.06.2017г. между страните, с който анекс са прекратили действието на договора без претенции по същия, като били взели предвид предсрочното прекратяване и платените, но не фактурирани количества мляко, а именно предвид съображението на съда, че с анекса от 06.06.2017г. се прекратява без претенции договора между страните от 01.02.2017г., а претенцията на ищеца произтича от друг юридически факт. В заключение за ответника съществува правен и процесуален ред за реализиране на негови права по неустойки и други претенции ако има такива относно договора, сключен между страните на 01.02.2017г. и прекратен с анекса от 06.06.2017г.
По изложените съображения, главните искове – предмет на настоящото производство следва да се уважат като основателни, а предвид основателността на главните искове, основателни се явяват и акцесорните такива за обезщетение за забава.
По разноските:
Предвид изхода от делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват претендираните разноски в настоящото исково и в заповедните производства разноски размер на 3 305, 12 лева по исковото производство, от които 1010, 12 лева – внесена държавна такса, 150, 00 лева – възнаграждение за вещо лице и 2 145 лева за адвокатско възнаграждение съгласно представените 2 броя договори за правна защита и съдействие, а 1 090, 09 лева общо по ч.гр.дела ч.гр.д. № 2288/2017г.; № 2289/2017г. и № 2290/2017г. и трите по описа на РС - Дупница, по които са издадени заповеди за изпълнение за сумите - предмет на настоящото производство.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ГАЛКОМ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: село Самораново, ул. „Мандрата” № 1, общ. Дупница, обл. Кюстендил, представлявано от С.К.С. – управител, че дължи на ЕТ „ЗП Г.П.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Огняново, ул. „Отец Паисий” № 11, общ. Гърмен, обл. Благоевград, с представляващ Г.В.П., ЕГН ********** сумите, както следва:
- сумата от 20 647, 76 лева, представляваща неплатена част от главница по фактура № 00000000056/15.01.2017 г. за закупено краве мляко, ведно законна лихва в размер на 1 568, 69 лева върху сумата от 20 647, 76 лева за периода от 30.01.2017г. до 29.10.2017г., ведно със законната лихва върху главницата 20 647, 76 лева, считано от 01.11.2017г., до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2290/2017г. по описа на РС – Дупница;
- сумата от 13 200, 33 лева, представляваща неплатена част от главница по фактура № 00000000059/31.01.2017 г. за закупено краве мляко, ведно законна лихва в размер на 944, 24 лева върху сумата от 13 200, 33 лева за периода от 15.02.2017г. до 29.10.2017г., ведно със законната лихва върху главницата 13 200, 33 лева, считано от 01.11.2017г., до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2288/2017г. по описа на РС – Дупница;
- сумата от 13 200, 33 лева, представляваща неплатена част от главница по фактура № 00000000059/31.01.2017 г. за закупено краве мляко, ведно законна лихва в размер на 944, 24 лева върху сумата от 13 200, 33 лева за периода от 15.02.2017г. до 29.10.2017г., ведно със законната лихва върху главницата 13 200, 33 лева, считано от 01.11.2017г., до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2289/2017г. по описа на РС – Дупница.
ОСЪЖДА „ГАЛКОМ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: село Самораново, ул. „Мандрата” № 1, общ. Дупница, обл. Кюстендил, представлявано от С.К.С. – управител да заплати на ЕТ „ЗП Г.П.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Огняново, ул. „Отец Паисий” № 11, общ. Гърмен, обл. Благоевград, с представляващ Г.В.П., ЕГН ********** сторените разноски в производството, както следва: 3 305, 12 лева, направени разноски по настоящото исковото производство и 1 090, 09 лева общо по ч.гр.д. № 2288/2017г.; ч.гр.д. № 2289/2017г.; ч.гр.д. № 2290/2017г. и трите по описа на РС – Дупница.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: