№ 14
гр. С, 02.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20231110113040 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „ТС“ ЕАД, ЕИК ******,
представляван от АСА, с адрес гр. С, ул. „Я“, № 23Б срещу С. П. Б. с ЕГН: ********** и
адрес: гр. С, ж.к. „Л“, бл. 433, вх. Б, ет. 12, ап. 57, с която са предявени по реда на чл. 422
ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД за установяване съществуването на вземане за сумата от 517,63 лв., представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се на
адрес: гр. С, ж.к. „КП“, бл. 37Б, вх. Б, ет. 2, ап. 20, аб. № 181187, за периода от 01.05.2018 г.
до 28.02.2019 г. ведно със законна лихва от 30.11.2021 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 111,62 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 08.11.2021 г., сумата от
2,69 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.10.2018 г. до 28.02.2019 г., ведно със законна лихва от 30.11.2021 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 0,74 лв. за периода от 01.12.2018 г. до 08.11.2021 г.,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410
ГПК по ч. гр. д. № 68595/2021 г. по описа на СРС, 118 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Претендира ответникът да е клиент на топлинна енергия на основание чл. 153, ал.
1 ЗЕ. Посочва, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между
потребители в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ. Твърди, че в рамките на процесния период дяловото разпределение за сградата, в която
1
се намира топлоснабденият имот, се е извършвало от „Техем Сървисис“ ЕООД. Поддържа,
че съгласно общите условия за ответника е налице задължение за заплащане на ищеца на
стойността на услугата дялово разпределение, дължимата цена за която не е била заплатена.
Предвид липсата на изпълнение на падежа на задължението за заплащане на главницата за
доставена топлинна енергия за битови нужди, както и на главницата, представляваща
стойност на извършена услуга дялово разпределение, претендира заплащане на обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху двете главници. Моли за уважаване на исковете.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с
който признава предявените искове и твърди, че е заплатил всички вземания на ищеца,
включително и претендираните от последния разноски по делото
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД поддържа
становище, че отчитането и разпределянето на топлинна енергия е извършено в
съответствие с нормативната уредба.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) от Закона за енергетиката, в редакцията, касаеща процесния период, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Според чл. 150 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие.
Ответникът признава исковете, като признанието му е подкрепено от събраните
доказателства, от които се установява, че за процесния период същият е потребител на ТЕ за
процесния имот като негов съсобственик до сключването на договор за доброволна делба на
съсобствени имоти от 21.02.2019 г. и дължи ¼ от реално доставената ТЕ в размера,
установен с изравнителната сметка, изготвена от третото лице помагач.
Видно от представената от ответника вносна бележка на 27.03.2024 г. е заплатил на
ищцовото дружество сума в размер на 948 лева. В о.с.з. представител на ищеца изрично
признава получаване на сумата и погасяване със същата на процесните вземания и
разноските за делото.
Извършеното погасяване на задълженията за главница и лихва следва да бъде
съобразено на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. Следователно предявените искове се явяват
неоснователни поради погасяване на вземанията чрез плащане в хода на процеса и следва да
бъдат отхвърлени.
По разноските
Ищецът има право на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на сторените разноски за д.т. и
2
юрисконсултско възнаграждение, които признава, че са му заплатени в хода на процеса от
ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „ТС“
ЕАД, ЕИК ******, с адрес гр. С, ул. „Я“, № 23Б срещу С. П. Б. с ЕГН: ********** и адрес:
гр. С, ж.к. „Л“, бл. 433, вх. Б, ет. 12, ап. 57, установителни искове с правно основание чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземане за
сумата от 517,63 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. С, ж.к. „КП“, бл. 37Б, вх. Б, ет. 2, ап. 20, аб.
№ 181187, за периода от 01.05.2018 г. до 28.02.2019 г. ведно със законна лихва от 30.11.2021 г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 111,62 лв. за периода от 15.09.2019
г. до 08.11.2021 г., сумата от 2,69 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 28.02.2019 г., ведно със законна лихва от
30.11.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 0,74 лв. за периода от
01.12.2018 г. до 08.11.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 68595/2021 г. по описа на СРС, 118 състав.
Решението е постановено при участието „Техем Сървисис“ ЕООД с ЕИК *********
като трето лице помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3