Р Е Ш Е Н И Е
Номер 947 от 27.07.2020г., град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Бургас, втори състав,
на четиринадесети юли две хиляди и двадесета година в публично заседание в
следния състав:
Председател: Станимир Христов
при секретар Вяра Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 141 по описа за 2019 година и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 124, ал. 1 от
Закона за държавния служител (ЗДСл).
Образувано е по жалба на З.Д.К. с ЕГН **********
*** и съдебен адрес ***, чрез адв. М.И., против Заповед № 2195/07.01.2019 год.
на Директора на Агенция „Митници“. С оспорения акт, Директора на Агенция
„Митници“ на основание чл. 107, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 6,
предложение последно от Закона за държавния служител (ЗДСл), във вр. с чл. 10,
ал. 1 изречение второ от Закона за Митниците (ЗМ) е прекратил, считано от
08.01.2019 год. служебното правоотношение със З.Д.К. на длъжност старши
митнически инспектор, длъжностно ниво – 8, експертно ниво – 4 в Митница Бургас,
с ранг ІІІ младши. Заявено е, че заповедта е незаконосъобразна, поради което е
формулирано искане за отмяната й. В съдебно заседание, жалбоподателя чрез
процесуалния си представител – адв. М.И. *** поддържа жалбата на заявените
основания, ангажира допълнителни писмени доказателства, представя писмени
бележки по съществото на спора и претендира присъждане на разноски.
Ответникът по оспорване – Директора на
Агенция „Митници“, чрез процесуалния си представител – Д.Й– главен юрисконсулт
оспорва жалбата, като неоснователна, представя подробни писмени бележки по
съществото на спора и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Встъпилият в производството на
основание чл. 16, ал. 1, т. 3 от АПК прокурор при Окръжна прокуратура гр.
Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването, като заявява
твърдение, че оспорената заповед, към момента на постановяването й е правилна и
законосъобразна, поради което следва да се остави в сила.
След
като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен
материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е депозирана пред
административния съд в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Изхожда от надлежна
страна и е в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
От анализа на събраните в хода на
настоящото производство доказателства се установява следната фактическа
обстановка:
Със Заповед № 412/31.01.2008 год. на
Директора на Агенция „Митници“, жалбоподателят З.Д.К. е бил назначен за
държавен служител – младши експерт с ранг V младши в Регионална Митническа
дирекция Бургас, Митница Бургас за определено време – до завръщане на титуляра,
считано от 01.02.2008 год. С последваща Заповед № 3209/24.06.2008 год. на
Директора на Агенция „Митници“, служебното правоотношение на К. е изменено за
неопределено време, считано от 01.07.2008 год. Със Заповед № 2990/29.04.2009
год., служебното правоотношение на К. отново е изменено, като същия е
преназначен за държавен служител – младши експерт с ранг V младши в Централно
митническо управление, Дирекция „Оперативен митнически контрол“, отдел „Мобилни
митнически групи“ за неопределено време, считано от 01.05.2009 год. Със Заповед
за прекратяване на служебно правоотношение № 1480/17.02.2010 год. на основание
чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл (по взаимно съгласие), Директора на Агенция
„Митници“ е прекратил служебното правоотношение със З.Д.К., считано от
01.03.2010 год. На същия ден – 17.02.2010 год. Директора на Агенция „Митници“ и
жалбоподателя К. са сключили Трудов договор № 1481/17.02.2010 год., по силата
на който, агенцията възлага, а К. приема да изпълнява в Митница Бургас
длъжността Главен специалист, категория – експертни за неопределено време,
считано от 01.03.2010 год. Така възникналото трудово правоотношение е било
променяно няколкократно, във връзка с промяна на трудовото възнаграждение. С
Допълнително споразумение № 3757/06.06.2012 год. е променено трудовото правоотношение,
като Агенция „Митници“ възлага, а З.К. приема да изпълнява в Сектор „Енергийни продукти“, отдел
„Акцизи“, специализирана администрация, Митница Бургас, Териториално митническо
управление длъжността Главен специалист. След проведен курс и успешно положени
изпити, З.К. е преминал седеммесечен базов курс за обучение на митнически
инспектори в НУЦ София. Във връзка с това и след подадено заявление, със
Заповед № 2831/31.05.2014 год. на основание чл. 327, ал. 1, т. 9 от КТ е
прекратено трудовото правоотношение със З.Д.К.. На същата дата със Заповед №
2823/31.05.2014 год. Директора на Агенция „Митници“ е назначил З.Д.К. за
държавен служител на длъжност – митнически инспектор, Митница Бургас с ранг V
младши, считано от 05.06.2014 год. Със Заповед № 728/28.05.2015 год. на
основание чл. 83, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от ЗДСл, Директора на Агенция „Митници“
е наредил З.Д.К. – митнически инспектор в Митница Бургас с определено място на
работа сектор „Енергийни продукти“, отдел „Акцизи“, Териториално Митническо
управление, Митница Бургас да изпълнява същата длъжност в Митнически пункт
Лесово, Митница Бургас считано от 01.06.2015 год. до 15.07.2015 год. Със
Заповед за изменение на служебно правоотношение № 47/06.01.2016 год., на
основание чл. 82, ал. 1 от ЗДСл, Директора на Агенция „Митници“ е преназначил
жалбоподателя К. за държавен служител на длъжност старши митнически инспектор в
Митница Бургас с ранг ІІІ младши, считано от 06.01.2016 год. Със Заповед №
302/07.02.2017 год. на Директора на Агенция „Митници“ е наредено З.Д.К.
временно да изпълнява длъжността старши митнически инспектор в Митнически пункт
Лесово, Митница Бургас считано от 07.02.2017 год. до 23.03.2017 год.
включително.
На 03.01.2019 год. З.Д.К. е депозирал
Декларация по чл. 10, ал. 1, изр. второ от Закона за митниците, в която е декларирал,
че е привлечен като обвиняем. Към декларацията, К. е приложил и Постановление
за привличане на обвиняем от 10.05.2018 год., по силата на което, З.Д.К. е
привлечен в качеството на обвиняем по бързо производство № 434ЗМ-335/2018 год.
по описа на Второ РУ на МВР гр. Бургас, Б.Пор.№ 1328/2018 год. по описа на
Районна прокуратура гр. Бургас. С посоченото постановление, на жалбоподателя е
повдигнато обвинение за това, че на 06.05.2018 год. в гр. Бургас, ж.к.
„Славейков“ до бл. 7А управлявал моторно превозно средство – лек автомобил
„Опел“, модел „Зафира“ с рег. № А 9103 МС с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда, а именно 2,45 на хиляда, установено по надлежния ред с
Алкотест Дрегер 7510 с фабр. № ARBB 0052 – престъпление по чл.
343б, ал. 1 от НК.
Във връзка с така подадената
декларация, Директора на Агенция „Митници“ е постановил оспорената в настоящото
производство Заповед № 2195/07.01.2019 год. с която на основание чл. 107, ал.
1, т. 5, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 6, предложение последно от ЗДСл, във вр. с
чл. 10, ал. 1, изречение второ от ЗМ е прекратил считано от 08.01.2019 год.
служебното правоотношение със З.Д.К. на длъжност старши митнически инспектор,
длъжностно ниво – 8, експертно ниво – 4 в Митница Бургас, с ранг ІІІ младши. В
заповедта, като мотиви за нейното постановяване е посочено – поради обективна
невъзможност държавния служител да изпълнява задълженията си извън случаите по
чл. 103, ал. 1, т. 3. Привлечен като обвиняем за умишлено престъпление от общ
характер. В заповедта е указано, на основание чл. 61, ал. 2 от ЗДСл, на
служителя да се изплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.
Заповедта е връчена на жалбоподателя на 08.01.2019 год.
Недоволен от така постановената
заповед, З.К. е оспорил същата със заявени твърдения за незаконосъобразност. В
сезиращата съда жалба, на първо място е развита тезата за
противоконституционността на нормата на чл. 10, ал. 1, изречение второ от ЗМ,
на което правно основание е прекратено служебното правоотношение. В подкрепа на
това твърдение е заявено, че тази норма противоречи на принципите на правовата
държава, регламентирани в чл. 4 от Конституцията на Република България (КРБ),
на принципа на равенството по достойнство и права – чл. 6 от КРБ на
презумпцията за невиновност, регламентирана в чл. 31, ал. 3 и ал. 4 от КРБ и
ред други конституционни разпоредби. Заявено е твърдение, че посочената норма
на чл. 10, ал. 1, изр. 2 от ЗМ противоречи и на чл. 7, ал. 6 от ЗДСл, по силата
на който, при заемане на държавна служба не се допускат дискриминация,
привилегии или ограничения, основани на раса, народност, етническа
принадлежност, пол, произход, религия, убеждения, членуване в политически,
синдикални и други обществени организации или движения, лично, обществено и
имуществено положение или на наличие на
увреждане. В подкрепа на заявеното твърдение за
противоконституционността на нормата, в жалбата е направено позоваване и на
редица решения на Конституционния съд на Република България, между които
Решение № 5 от 12 май 2016 год. по конституционно дело № 2 от 2016 год.,
Решение № 10 от 29 май 2018 год. по конституционно дело № 4 от 2017 год.,
Решение № 1 от 11 февруари 1993 год. по к.дело № 32 от 1992 год., Решение № 11
от 5 октомври 2010 год. по к.дело № 13 от 2010 год. и др. Извън тезата за
противоречието на чл. 10, ал. 1, изр. 2 от ЗМ с КРБ, в жалбата са развити
доводи и за противоречието на тази норма и с нормите на международни актове, по
които Република България е страна, в т.ч. Конвенцията за защита на правата на
човека и основните свободи – чл. 6, ал. 2 и чл. 14, на Европейската социална
харта, на Всеобщата декларация за правата на човека на Общото събрание на ООН,
на Международния пакт за икономически, социални и културни права, както и на Хартата
за основните права на Европейския съюз. В жалбата са развити доводи и аргументи
за незаконосъобразност на оспорената заповед и поради липсата на посочените материалноправни
предпоставки на основанието, на което служебното правоотношение е прекратено.
Заявено е и твърдение, че оспорената заповед е и немотивирана, като същата
съдържа посочване на текстове от закони само чрез тяхната номерация, но
обосноваване на приложимостта им за конкретния случая няма.
В хода на съдебното дирене, от страна
на процесуалния представител на жалбоподателя беше ангажирано допълнително
писмено доказателство – Постановление за прекратяване на наказателно
производство от 04.02.2019 год. на мл. прокурор при Районна прокуратура гр.
Бургас с което е прекратено наказателното производство по ДП № 335/2018 год. по
описа на 02 РУ – Бургас, пр.пр. № 3963/2017 год. на РП – Бургас, водено срещу З.Д.К.
за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. Представена е също и служебна бележка
изх. № 3963/18г. от 13.02.2019 год. на Районна прокуратура гр. Бургас в
уверение на това, че разследването по ДП е прекратено на основание чл. 24, ал.
1, т. 1 от НПК, като същото не е било обжалвано в законоустановения срок, с
оглед на което е влязло в сила.
По делото е постъпило и писмо вх. №
5882/31.05.2019 год. по описа на съда от прокурор при Окръжна прокуратура гр.
Бургас. В писмото на основание чл. 16, ал. 1, т. 3 от АПК е формулирано искане
за конституиране на Окръжна прокуратура гр. Бургас като страна в
производството, като е поискано и приемане на ново писмено доказателство –
Постановление от 22.05.2019 год. на прокурор при Окръжна прокуратура гр.
Бургас, с което на основание чл. 213, ал. 2 от НПК и чл. 143, ал. 6, във вр. с
ал. 5 от ЗСВ е отменено постановление от 04.02.2019 год. за прекратяване на
наказателното производство по ДП № 335/2018 год. по описа на 02 РУ МВР –
Бургас, Пор. № 1328/2018 год. на БРП, като производството е върнато на РП
Бургас. С определение, настоящия съдебен състав е конституирал Окръжна
прокуратура гр. Бургас като страна в производството и е приел така
представените нови писмени доказателства.
При извършената служебна проверка за законосъобразност на обжалваната заповед, настоящият съдебен състав констатира, че тя е произнесена от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила за нейното издаване, регламентирани в ЗДСл, но в противоречие с приложимия материален закон. Този извод се налага по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Видно от оспорената заповед, същата е произнесена от Директор на Агенция „Митници“. В случая, оспорената заповед е издадена от компетентен орган – Директор на Агенция „Митници“, като орган по назначаването и освобождаването на държавните служители в агенцията, в съответствие с правомощията му по чл. 6, т. 5 от Устройствен правилник на Агенция „Митници“.
Настоящият съдебен състав споделя заявените в жалбата твърдения за противоконституционалността на разпоредбата на чл. 10, ал. 1, изр. 2 от ЗМ.
В случая, видно от мотивите на оспорената заповед, органа по назначаване е приел, че е налице невъзможност жалбоподателят да изпълнява задълженията си поради това, че е привлечен, като обвиняем за престъпление от общ характер по досъдебно производство ДП № 335/2018 год. по описа на 02 РУ МВР – Бургас, Пор. № 1328/2018 год. на БРП, което обстоятелство предполага несъвместимост с изпълняваната служба и е основание за прекратяване на служебното правоотношение на митническия служител по реда на ЗДСл.
Предвид горното, като правно основание за издаване на оспорената заповед е посочена и нормата на чл. 10, ал. 1, изр. второ от Закона за митниците, съгласно която митническите служители, които са митнически органи по смисъла на закона, могат да бъдат само лица, които не са привлечени като обвиняеми или не са подсъдими за умишлено престъпление от общ характер. С Решение № 7 от 17.09.2019 г. на Конституционния съд (КС) по к. д. № 7/2019 г. (обн., ДВ, бр. 75 от 24.09.2019 г.) е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл. 10, ал. 1, изречение второ от Закона за митниците. С влизане в сила на решението на Конституционния съд е налице ново правно положение, което не допуска възможността за в бъдеще жалбоподателят З.К. да продължава да търпи последиците от действието на обявената за противоконституционна правна норма.
По мнение на настоящия съдебен състав, след като тази норма е обявена за противоконституционна, то тя не следва да се прилага и по неприключили правоотношения, каквото е процесното. В този смисъл е Решение № 3/28.04.2020 г. по к. д. № 5/2019., в което Конституционният съд изрично е приел, че „Обявените за противоконституционни ненормативни актове – закони във формален смисъл, решения на Народното събрание и укази на президента – са невалидни от приемането или издаването им. По отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага. Народното събрание урежда правните последици от прилагането на обявения за противоконституционен закон“. С оглед така цитираните актове на КС, по отношение на настоящото съдебно производство, обявената за противоконституционна норма на чл. 10, ал. 1, изр. 2 от ЗМ не следва да се прилага. В този смисъл, оспорената заповед, постановена на основание неприложима (противоконституционна) норма се явява незаконосъобразна и като такава следва да се отмени
В изложения смисъл са и мотивите на Решение № 4/14.05.2020 г. по к. д. № 9/2019 г., в което Конституционният съд е посочил, че „В контекста на отправеното искане за обявяване на чл. 142, ал. 1 АПК за противоконституционен като противоречащ на чл. 151, ал. 2 от Конституцията, доколкото задължава съдът да приложи материален закон, който е обявен за противоконституционен, тъй като е бил действащ към момента на издаването на индивидуален или общ административен акт, настоящото решение следва да бъде прилагано съвместно с тълкуването, дадено от Конституционния съд в цитираната по-горе точка втора от диспозитива на тълкувателно решение № 3/2020 г. по к. д. № 5/2019 г. Следователно, в този случай, ако материалният закон, който е действал към момента на издаването на индивидуалния или общия административен акт, е обявен от Конституционния съд за противоконституционен, той няма да се приложи по заварените неприключили правоотношения, висящи пред съд или пред административен орган. Върховенството на Конституцията и нейната пряка приложимост са принципите, които обвързват и задължават съдилищата да не приложат чл. 142, ал. 1 АПК в случаите, в които материалният закон, който е действал към момента на издаването на административния акт и който е предмет на спора пред съда, е обявен за противоконституционен докато процесът е висящ и е бил спрян до произнасянето на Конституционния съд.“
С оглед на изложеното, след като нормата на чл. 10, ал. 1, изр. второ от ЗМ, е обявена за противоконституционна, то тя не намира приложение в случая и обжалваната заповед следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.
Настоящият съдебен състав не споделя доводите на процесуалния представител на ответника и на встъпилата в производството Окръжна прокуратура гр. Бургас, съгласно които, жалбата се явява неоснователна, а оспорената заповед, като правилна и законосъобразна следва да се остави в сила, доколкото в диспозитива на Решение № 3/28.04.2020 г. по к. д. № 5/2019., Конституционният съд е указал задължението на Народното събрание да уреди правните последици от прилагането на обявения за противоконституционен закон, каквато правна регламентация към момента липсва. Съдът изцяло споделя доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, развити в представените по делото допълнителни писмени бележки по съществото на спора, в които е развита тезата, че указаното от решението на КС задължение за Народното събрание е относимо единствено към онези правоотношения, които са възникнали в следствие прилагането на противоконституционната законова норма, които правоотношения към момента на постановяване на решението на КС вече са приключили. Именно последиците от тези приключили правоотношения следва да бъдат уредени от Народното събрание с приемането на последваща правна регламентация. По отношение на висящите производства, в т.ч. и съдебните такива, диспозитива на решението на КС е пределно ясно - обявените за противоконституционни норми не се прилагат.
По изложените съображения, жалбата на З.Д.К. се явява основателна и като такава следва да се уважи, а оспорената заповед, като неправилна и незаконосъобразна следва да се отмени.
По делото е направено искане за присъждане на разноски от страна на жалбоподателя и на процесуалния представител на ответника. Като съобрази изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъди сумата от 720 лева за адвокатско възнаграждение, съгласно приложения по делото договор за правна защита и съдействие. Съдът не споделя възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение с оглед фактическата и правно сложност на делото, както и процесуалната активност на адв. И. в производството.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – гр. Бургас, втори
състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 2195/07.01.2019 год. на Директора на Агенция „Митници“, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 6, предложение последно от Закона за държавния служител, във вр. с чл. 10, ал. 1 изречение второ от Закона за Митниците е прекратил, считано от 08.01.2019 год. служебното правоотношение със З.Д.К. на длъжност старши митнически инспектор, длъжностно ниво – 8, експертно ниво – 4 в Митница Бургас, с ранг ІІІ младши.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ гр. София да заплати на З.Д.К. с ЕГН ********** *** и съдебен адрес ***, чрез адв. М.И. *** сумата от 720,00 (седемстотин и двадесет) лева разноски по делото.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховен административен съд.
СЪДИЯ: