№ 160
гр.***, 22.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Калина Г. Пейчева
Яна В. Ангелова
при участието на секретаря В.Д.Д.
като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Въззивно гражданско дело №
20242300500158 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано по въззивна жалба на М. А. Д. от с.****, обл.***, подадена чрез
пълномощника адв. И. К. от АК- Ямбол, против Решение № 19 от 12.01.2024 г., постановено
по гр. дело № 719/2023 г. по описа на Ямболския районен съд, поправено с Решение №146
от 25.03.2014 г., с което на основание чл.59, ал.9 от СК са изменени постановените с
Решение №113/16.06.2020 г. по въззивно гражданско дело № 118 по описа за 2020 г. на ЯОС
мерки относно родителските права, режим на лични контакти, местоживеене и издръжка по
отношение на малолетното дете Б.И.Б., като упражняването на родителските по отношение
на детето са предоставени на бащата И. Б. Б.; на майката М. А. Д., е предоставено право на
лични контакти с детето както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 18.00 ч. в
петък до 18.00 ч. в неделя с преспиване, по пет дни от коледната и великденската ваканции
и един месец непрекъснато през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск;
постановено е местоживеенето на детето да бъде на адреса на бащата в гр.****; майката М.
А. Д. е осъдена да заплаща на И. Б. Б. в качеството му на баща и законен представител на
малолетното дете Б.И.Б., месечна издръжка в размер на 134.00 лв., считано от влизане на
решението в сила, ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена вноска до
настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката. С
постановеното решение М. А. Д. е осъдена да заплати на И. Б. Б. направените по делото
разноски в размер на 2 230 лв., както и да заплати по сметка на ЯРС държавна такса върху
определената издръжка в размер на 192.96 лв.
Оплакванията в жалбата са за неправилност на решението на първата инстанция,
поради нарушение на материалния и процесуалния закон, и необоснованост, като
постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Според въззивницата
районният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване на
правата и интересите на ищцата и малолетното дете Б., като е дал е ход на делото в
1
отсъствието на ответницата и нейния пълномощник, приел е писмени доказателства, провел
е разпит на свидетелите на насрещната страна, изслушал е бащата по реда на чл.59, ал.6 от
СК, без да вземе предвид постъпилата от страната молба с искане ход на делото да не бъде
даван и приложените към молбата доказателства за наличието на уважителни причини за
неявяването на ответницата в с.з.; постановил е решението при липсата на представен по
делото социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“- Тунджа относно интересите
на малолетното дете и относно родителския капацитет и социално- битовите възможности
на майката; отказал е да допусне до разпит свидетел на страна поради настъпила преклузия.
Въззивницата поддържа и допуснато от съда процесуаялно нарушение, като счита, че извода
на съда за наличието на родителско отчуждение на детето към бащата е направен въз основа
на голословни свидетелски показания, които не следва да бъдат кредитирани, а наличието на
синдрома на родителско отчуждение е следвало да бъде установен въз основа на назначена
по делото съдебна психолого- психиатрична експертиза, каквато не е била назначена от съда.
Според изложеното в жалбата, по делото не са били доказани предпоставките на чл. 59, ал.9
от СК, които да налагат изменението на мерките относно упражняването на тези права,
режима на личните отношения между детето и родителите и издръжката на детето, като се
сочи, че изложените от ищеца фактически твърдения в исковата молба не са били доказани,
а при постановяване на решението съдът не е обсъди и взел предвид изградената силна
духовно- емоционална връзка между детето и неговата майка, която от раждането до
настоящият момент е единственият родител, който полага грижите за него, която връзка се
твърди, че ще бъде прекъсната с обжалваното решение, а това от своя страна ще има
негативно влияние върху психиката на детето и неговото развитие за напред. Оспорени са
изводите на съда, че поведението на майката е довело до предявяване на исковата претенция
на бащата, че поведението на майката по време на производството пред районния съд е
било насочено към това да шиканира процеса с неоснователни молби за отлагане, с
неучастие в съдебни заседания, с неангажиране своевременно на доказателства, като въз
основа на това съдът е заключил, че по- добрият родител е бащата на детето и в интерес на
детето е родителските права да бъдат предоставени на бащата, като се счита, че приетото от
съда сочи на предубеденост, а като последица води до неправилност и необоснованост на
постановеното решение. По тези съображения въззивницата настоява за отмяна на
обжалваното решение на ЯРС и постановяване на ново решение по спора, с което
предявения иск да бъде отхвърлен. Прави се искане за присъждане в полза на въззивницата
на направените от нея разноски по делото пред въззивната инстанция.
Въззиваемят И. Б. Б., чрез пълномощника адв. Л. Б., е подал писмен отговор на
жалбата, оспорвайки същата като неоснователна, споделяйки изводите на
първоинстанционния съд. Счита, че обжалваното решение не страда от посочените във
въззивната жалба пороци, тъй като не са допуснати сочените от въззивницата нарушения на
процесуалния и материалния закон, същото е обосновано и правилно, като в хода на
производството пред ЯРС е било установено, че у майката липсва родителски капацитет,
тъй като не се грижи за живота и здравето на детето, издирва се от полицията за кражби, не
работи, има отчуждаващо поведение спрямо бащата, като създава пречки в осъществяването
на лични отношения между него и детето. По изложените в отговора съображения се
настоява за потвърждаване на обжалваното решението на ЯРС.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция въззивната жалба се поддържа
от пълномощника на въззивницата- адв. К., по съображенията изложени в нея и тези,
изложени в хода на делото по същество.
В съдебно заседание пред въззивния съд пълномощникът на въззиваемия- адв. Б.
настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно по изложените в хода на делото по същество съображения.
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана
2
страни и в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК, поради което следва да се разгледа по същество.
За да се произнесе по жалбата, съдът установи следното:
Производството пред първоинстанционният съд е образувано по искова молба на
И. Б. Б. от гр.***, с която против М. А. Д. от с.****, обл.*** е предявен иск с правно
основание чл. 59, ал.9 от СК- за изменение на мерките, касаещи упражняването на
родителските права, местоживеене, режим на лични контакти и издръжка по отношение на
малолетното дете Б.И.Б., определени с Решение № 113 от 16.06.2020 г. по възз. гр. дело №
110/2020 г. по описа на ЯОС.
Исковата си претенция ищецът обосновава с поведението на ответницата, която
многократно е възпрепятствала осъществяването на контактите му с детето, вкл. и на
посочените в исковата молба дати, по повод на което подавал сигнали до РУ на МВР-
Ямбол, Д „СП“- Ямбол и РП- Ямбол, по негови тъжби били образувани НЧХД по обвинения
в престъпления по чл. 182, ал.2 от НК, по които ответницата била призната за виновна. С
поведението си ответницата съзнателно отчуждавала детето от бащата, ограничавайки
срещите и контактите му с детето. Отделно от това ищецът твърди, че майката не се справя с
отглеждането на детето, като същото е с лоша хигиена и здравословни проблеми в резултат
на неадекватните грижи на майката. Ищецът счита, че именно той е родителя, който има
значително по- висок родителски капацитет и който следва да упражвнява родителските
права по отношение на малолетното дете Б., той е и по- пригодния родител с оглед пола на
детето, което не следва да се възприема като такова в ниска възраст. Изтъква, че в
отглеждането на детето може да разчита на помощта и подкрепата на своите родители, които
са пенсионери и обитават адреса на ищеца. Сочи се и това, че при баща си детето би имало
и по- добро социално обкръжение, ще бъде възпитавано в здрава семейна, биха му се
предоставили и по- добри жилищ6но- битови условия.
С отговора на исковата молба ответницата- сега въззивница, е оспорила
предявения иск като неоснователен и е настоявала за отхвърлянето му. Оспорва твърденията
на ищеца, че е възпрепятствала личните контакти на бащата с детето Б., като е поддържа, че
здравословното състояние на детето не е позволявало осъществяването на такива контакти
на датите, посочени от бащата в исковата молба. Счита по същество, че тя е пригодния
родител, който следва да упражнява родителските права върху малолетното дете, който
полага грижи за него, осигурявайки му нормални жилищно- битови условия, че детето е
силно емоционално привързано към нея и към другите две деца на майката, че последната е
подпомагана материално и морално от своите родители- бабата и дядото на детето Б..
Изтъква наличие на недобро социално обкръжение и среда на бащата, нарушения на
обществения ред, което би се отразило неблагоприятно върху отглеждането и възпитанието
на малолетното дете.
С постановеното по спора решение ЯРС е уважил предявения иск, като на
основание чл. 59, ал.9 от СК е изменил постановените с Решение №113/16.06.2020 г. по
въззивно гражданско дело № 118 по описа за 2020 г. на ЯОС мерки относно родителските
права, режим на лични контакти, местоживеене и издръжка по отношение на малолетното
дете Б.И.Б., ЕГН **********, както следва: предоставил е упражняването на родителските
по отношение на малолетното дете Б.И.Б. на бащата И. Б. Б.; на майката М. А. Д. е
предоставил право на лични контакти с детето както следва: всяка първа и трета седмица от
месеца от 18.00 ч. в петък до 18.00 ч. в неделя с преспиване, по пет дни от коледната и
великденската ваканции и един месец непрекъснато през лятото, когато бащата не е в платен
годишен отпуск; постановил е местоживеенето на детето да бъде на адреса на бащата в
гр.**** ул.****, бл.**, вх.**, ет., ап.**; осъдил е майката М. А. Д. да заплаща на И. Б. Б., в
качеството му на баща и законен представител на малолетното дете Б.И.Б., месечна
издръжка в размер на 134 лв., считано от влизане на решението в сила, ведно със законната
лихва за забава за всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства, водещи до
3
изменение или прекратяване на издръжката.
За да постанови обжалваното решение, ЯРС е приел, че е настъпило изменение на
обстоятелствата, при които е постановено Решение № 113/16.06.2020 г. по възз.гр.д. №
110/2020 г. по описа на ЯОС. Въз основа на доказателствата по делото първоинстанционният
съд е приел, че от постановяване на решението майката е тази, която по всякакъв начин е
възпрепятствала и отказвала да изпълни решението на съда във връзка с определения режим
за лични контакти на бащата с детето. Приел е, че цялото поведение на майката, независимо
от актовете на всички държавни институции, ангажирани със случая, е укоримо, т.к. води до
изключване на бащата от живота на детето и до родителско отчуждение, което провокира и
съмнение за липса на родителски способности, както и че това поведение на майката е
довело до предявяване на иска по чл. 59, ал.9 от СК от бащата, като единствена възможност
да контактува с детето си. В решението си ЯРС е посочил, че по време на производството
поведението на ответницата е било насочено към това да шиканира процеса с неоснователни
молби за отлагане, с неучастие в съдебните заседания, с неангажиране своевременно на
доказателства, и това именно поведение на майката е създало у съда убеждението, че по-
добрият родител е бащата на детето, като в негов интерес е родителските права да бъдат
предоставени на бащата. Съдът е приел, че бащата притежава необходимият родителски
капацитет, притежава собствено жилище, където са създадени добри и подходящи за
живеене и отглеждане на дете условия, има родители, които са ангажирани с проблемите на
детето, работи по трудов договор, за което получава редовни месечни възнаграждения, за
разлика от майката, която не работи. В заключение съдът е приел, че психическите,
емоционалните и материалните потребности на детето Б. ще бъдат по-добре удовлетворени
при неговия баща.
От фактическа страна по делото е установено и не е налице спор, че детето Б.И.Б.
е родено на 24.04.2018 г. от родителите М. А. Д.- майка и И. Б. Б.- баща. Не е спорно между
страните, че детето Б. е родено от фактическото съжителство на родителите му, които не са
били в граждански брак.
С Решение № 113 от 16.06.2020 г., влязло в законна сила на 16.12.2020 г.,
постановено по възз. гр.д. № 110/2020 г. по описа на ЯОС, с което е отменено изцяло
постановеното по гр.д. № 1101/2019 г. по описа на ЯРС решение, съдът е уважен предявения
от М. А. Д. против И. Б. Б. иск по чл. 127, ал.2 от СК, като е определил местоживеенето на
детето Б. Б. да бъде при неговата майка М. Д.; предоставил е упражняването на
родителските права по отношение на малолетното дете Б. на майката; определил е режим на
лични контакти и свиждане с детето, както следва: до навършване от детето на три годишна
възраст- всяка и първа трета събота от месеца от 09.00 ч. до 18.00 ч. в присъствието на
майката, а след навършване на три годишна възраст- от 9.00 ч. на съботния ден, с
преспиване, до 18.00 ч. на следващия неделен ден, както и един месец през лятото, когато
майката не е в платен годишен отпуск. Бащата е осъден да заплаща на детето Б. Б. месечна
издръжка в размер на 200.00 лв., считано от 20.03.2019 г., ведно с лихва за забава, до
настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на задължението за
издръжка.
Установено е по делото, че определения от съда режим на лични контакти между
бащата и детето не е изпълняван, като причината за това е поведението на майката, която
системно е отказвала съдействие на бащата за срещи с детето и е възпрепятствала
възможността за такива. В подкрепа на това са приложените по делото множество сигнали
от бащата във връзка с възпрепятстващото поведение на майката да бъде осъществен личен
контакт между бащата и детето, включително и такива до прокуратурата, до полицията, до Д
„СП“- гр.***, като признание на този факт се съдържа в изявленията на въззивницата при
изслушването й пред въззивната инстанция. Установено е, че майката М. Д. е осъждана с три
влезли в сила присъди за престъпления по чл. 182, ал.2, във вр. чл.26, ал.1 от НК, за това, че
4
като родител- майка на детето Б.И.Б., не е изпълнила влезли в сила решения относно
личните контакти на бащата И. Б. Б. с детето Б., както и относно личните контакти на бабата
и дядото на детето по бащина линия В.Б. и Б.Б. с детето.
От изготвения по делото социален доклад от Отдел „Закрила на детето“ при Д
„СП“- Ямбол за нуждите на настоящото производство, се установява, че след раздялата
между родителите детето Б. се отглежда от майката в с.****, обл.*** на адреса на нейните
родители. Поради изключително влошените отношения между родителите и неизпълнението
и възпрепятстването от страна на майката на влезлите в сила съдебни решения и
постановените с тях режими на лични контакти на бащата и дядото и бабата по бащина
линия с детето, Д „СП“ – Ямбол е работила активно по случая с цел оказване на съдействие
на родителите, считано от 14.06.2021 г. С цел предотвратяване на родителското отчуждение
родителите и детето са били насочени да ползват социални услуги в ЦОП- Ямбол, които до
момента не са дали резултат, поради системния отказ на майката да съдейства за
разрешаването на случая, като в последствие същата е отказала ползването на услугата, за
разлика от бащата, който е съдействал на Отдел „Закрила на детето“ при Д „СП“- Ямбол,
посещавал е редовно социалната услуга. В хода на извършеното социално проучване,
социалните работници са установили, че и двамата родители разполагат с подходящи за
отглеждането на детето жилищно- битови условия, работят и получават трудови доходи.
Налице е емоционална привързаност и загриженост към детето от страна и на двамата
родители, желание и готовност от всеки от тях да упражнява родителските права по
отношение на детето. Майката, освен за детето Б. полага грижи за отглеждането и
възпитанието и за другите си две деца- С.М.А. и Н.М.А., като при нужда разчита на
подкрепата на своите родители. Детето Б. има личен лекар, осигурен му е достъп до здравни
грижи и услуги при необходимост. Извършвани са му профилактични прегледи и
имунизации за възрастта. За учебната 2022/2023 г. детето Б. е било записано в ДГ „Изворче“
с.****, но поради честите боледувания детето не посещава редовно детската градина.
Установено е, че емоционалната връзка между майката и детето е двустранна и стабилна, а в
резултат на ограничените контакти между бащата и детето, връзката между тях двамата е
силно неустойчива и е налице предпоставка за родителско отчуждение, създадена от
отглеждащия родител- майката, която системно ограничава контактите между бащата и
детето и води до изключването на бащата от живота на детето.
Пред първата инстанция са разпитани свидетели на ищеца- В.Б. /майка на ищеца/,
Д.К. и В.В. /приятели на ищеца/.
В показанията си св. Б.а е поддържала, че след раздялата между страните по
делото през м. март 2019 г., майката заедно с детето е заживяла в дома на своите родители в
с.****, обл.***. След като детето навършило две години и половина, майката започнала да
укрива детето от бащата и неговите баба и дядо по бащина линия, като възпрепятствала
определения с постановеното решение режим на лични контакти на бащата с детето,
твърдейки, че детето е болно. Свидетелката излага, че при посещения на адреса, на който
живее майката във връзка с определения на бащата режим на лични контакти с детето,
майката не отваря, не отговаряла на телефонните повиквания на бащата и неговите
родители, като резултат не дали и намесата на полицейските органи във връзка с подавани
от тях сигнали на тел. 112. Св. Б.а в показанията си излага, че тя и синът й се интересуват от
здравословното състояние на детето Б., по повод на което посещавали личния лекар на
детето и били уверявани, че детето се развива добре и всичко е в норма. В същото време
майката, при посещенията на бащата и на свидетелката на адреса на детето, представяла
медицински бележки, сочещи заболявания на детето. Според свидетелката, майката не води
детето на детска градина, държи детето само в къщи, в резултат на което детето е лишено от
социални контакти. Свидетелката споделя, че от съседи на майката е разбрала, че детето не
може да говори, а зъбките са му черни. От работещи в детската градина, която детето
посещава, св. Б.а узнала, че са паднали ноктите на краката на детето, което било обяснено от
5
специалисти като възможен резултат при носене на тесни обувки.
Свидетелите К. и В., намиращи се в приятелски отношения с ищеца, са
поддържали показания, основани на преките им впечатления при многократните посещения
на адреса на майката от бащата във връзка с определения му режим на лични контакти с
детето, сочещи на това, че от дома на майката не се отзовава никой, майката не отговаря на
телефонните обаждания на бащата при посещенията на адреса, като резултат не са дали и
подадените сигнали от бащата на тел. 112 и посещенията на полицейските служители. Св. В.
сочи освен това, че бащата е лишен от информация за детето, както и от възможността да го
вижда. И двамата свидетели сочат, че са част от компанията на ищеца, не им е известно
ищецът или някой от приятелското му обкръжение да употребява наркотици, а според
показанията св. К. ищецът дори не употребява алкохол.
Пред въззивната инстанция са събрани гласни доказателства чрез показанията на
двама свидетели, осигурени от въззивницата.
Св. М. Д.- майка на въззивницата, в показанията си излага, че дъщеря й има три
деца, за които полага грижи, подкрепяна от своите родители. Жилището, което майката
обитава заедно с децата и своите родители в с.****, обл.***, представлява къща и се състои
от пет стаи, баня, тоалетна и мокро помещение. За всяко от децата има обособена стая.
Свидетелката сочи, че между трите деца е налице силна връзка, те растат заедно и са
задружни. Сочи, че детето Б. не познава баща си, не иска да чуе за него, а при разговор на
темата за среща с баща му, детето започва да бяга, да пищи и да се крие. Според показанията
на св. Д. детето знае за делата, които се водят между родителите му, вкл. и за настоящото
дело. Преживява много трудно ситуациите, в които се говори за дела, за отнемане на
родителски права, като реагира на това, гушкайки се в своята майка и целувайки братята си.
Сочи, че детето е посещавало психолог, водено е на консултация. По отношение на майката,
излага, че тя е грижовен родител и има установена силна връзка между нея и трите й деца.
По отношение на бащата сочи, че той посещава адреса, на който живее детето, за да го
вземе, по всяко едно време когато пожелае. На св. Д. е известно, че против дъщеря й е имало
оплакване за извършена кражба от магазин в с.****, което е било неоснователно, като на
свидетелката не е известно по този повод да е било образувано наказателно производство.
Св. Х. Х., без родство със страните по делото, живущ в с.****, обл.***, в
показанията си излага, че детето Б. се отглежда от майката, която получава помощ от своите
родители и брат си. Посещава често дома на ответницата и сочи, че в жилището има
обособени стаи за детето Б. и другите две деца, жилищно- битовите условия са добри. В
резултата на преките си впечатления възприема ответницата като добра и грижовна майка,
сочи, че отношенията между майката и децата са много добри, като много близки определя
и отношенията между трите деца- Б. и неговите двама братя, като сочи, че децата никога не
са били разделяни. По отношение на бащата на детето Б., св. Х. сочи, че го познава, но след
раздялата между страните не го е виждал, единствено е чувал, че бащата е посещавал с.****.
С оглед задълженията на съда да следи служебно за интересите на
ненавършилото пълнолетие дете, при произнасяне по въпросите касаещи родителската
отговорност по отношение на него, и с оглед на наличните по делото категоричних данни за
родителско отчуждение, въззивният съд е допуснал изслушването на съдебно- психологична
експертиза. От заключението на вещото лице по назначената експертиза, както и от
дадените в съдебно заседание при разпита на вещото лице пояснения се установява, че в
процесния случай е налице недостатъчен родителски капацитет и у двамата родители,
доколкото същите не могат да постигнат споразумение да отглеждат детето при споделена
грижа за него, при спазване на режима на лични контакти, в среда без стрес и с уважение
един към друг. Въз основа на доказателствата по делото, споделеното от родителите в
психологичните интервюта и личното впечатление при наблюданието и общуването с
малолетното дете Б., вещото лице е дало заключение, че детето е отчуждено от баща, докато
6
е силно привързано към майка си, и основен принос за това поведение и отношение на
детето към бащата има майката, която е споделила пред вещото лице, че е разказвала повече
от веднъж на Б., че баща му ги е „изхвърлил“, когато детето било още на една година и
половина, откровено говорила на сега шестгодишния си син, че може да й го отнемат и той
да отиде на живее с баща си. Мотивирала отказа от срещи с психолог и социален работник в
ЦОП, организирани от ДСП, отдел „Закрила на детето“, с желанието на детето и неговото
поведение- пищяло, бягало и се напишквало вечер, като станело дума за баща му. Според
вещото лице, при липса на осъзнати преживявания с баща си и липса на контакти с него през
последните три години, детето не би следвало да изпитва толкова силно безпокойство и дори
страх от общуване с бащата, освен при създадена нагласа за това. Обяснява страховете на
детето с това, че ще бъде отделено от майка си и настоящата си среда, а не толкова от това,
че ще вижда и общува с баща си. При липсата на контакт с баща си, детето преживява
лишения в своето развитие. Вещото лице сочи, че детето Б. е общително, игриво, адаптивно
към средата и добре се ориентира в нова обстановка и с нови хора, бързо намира приятели,
има значими за него фигури като майката и нейните родители, мястото на бащата е
заместено от други фигури като вуйчото и дядото по майчина линия. Детето има двама по-
големи братя, с които общува и не е изолирано, средата не е затворена, защото въпреки
отсъствията посещава детска градина. Има необходимите говорни и елементарни
аритметични умения за възрастта си. Детето е изградило своя зона за комфорт,
нарушаването на която представлява стрес за него и усилва страховете му, че ще бъде
разделено от майка си и другите си близки, с които е свикнало в момента, а не толкова, че
ще трябва да общува с баща си.
Вещото лице е констатирало, че повечето от обичайни институционални мерки за
разрешаване на случая са предприети до момента, но същите обективно не са дали резултат
и не са допринесли за защита интересите на детето. До такъв резултат не е довело и
осъждането на майката и изпълнението от нея на наложеното й наказание, както и
издадената срещу бащата ограничителна заповед. Предаването на детето, според вещото
лице на неговия баща, чрез предоставяне на родителските права на последния, ще бъде
силно стресиращо за детето, предвид отделянето му от майката, братята му и другите
членове на настоящото му семейство. На детето предстои започване на училище в първи
клас, което е достатъчно стресиращо събитие за него, предвид промените в ежедневието ву,
които ще настъпят. Сближаването на детето с бащата и роднините по бащина линия, е
необходимо, назависимо от желанието на майката, респективно, безпокойството на детето от
това. Предвид това вещото лице предлага да се предприемат действия по медиация първо с
родителите без детето, а в последствие разширени срещи, като майката да бъде убедена за
осъществяването на съвместни срещи между нея, детето и неговия баща в
неинституционална среда и под наблюдението на социален работник. Според вещото лице,
начина на работа на ЦОП в случая не е ефективен и не следва да се прилага на този етап. В
поясненията си в съдебно заседание вещото лице сочи, че по отношение на двамата
родители, с оглед конкретните факти по делото, е подходящо провеждането на медиация.
При изслушването им по реда на чл. 59, ал.6 от СК пред въззивния съд, всеки от
двамата родители заявява, че желе да упражнява родителските права по отношение на
малолетното дете Б.. Въззивницата счита, че е в състояние да продължи да полага грижите
за детето, както го е правила и до сега. Не оспорва, че тя е тази, която възпрепятства
контактите на бащата с детето, а като мотив за това сочи, че бащата не се е интересувал от
детето до момента, в който е бил осъден да заплаща издръжка на детето. Излага при
изслушването си, че лично тя е запознала детето с това как „стоят нещата“, конкретно, че е
изхвърлено от твърде малъко, че бащата му не е бил заинтересован от него. Не оспорва, че
детето не познава баща си, а според нея и не иска да го познава, не иска да чува за него, а
когато се спомене за бащата, детето започва да плаче, да пищи и да бяга.
Въззиваемият- баща на детето, при изслушването си пред въззивния съд излага,
7
че е предявил иска за промяна на родителските права, тъй като не може да осъществява
режим на лични контакти с детето, което не е виждал повече от три години, тъй като то е
изолирано от него. Поддържа, че майката възпрепятства срещите, включително и тези,
регламентирани със съдебното решение, между бащата и детето, както и това, че майката не
полага необходимите грижи за детето.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, ЯОС приема от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, ал.2 ГПК по
отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от
посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощия да провери
спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение. В този смисъл е задължителното тълкуване на закона, дадено от ВКС с ТР
№1/2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК- т.1.
При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, настоящият
съдебен състав намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, поради което същият дължи произнасяне по съществото на правния спор, в
рамките на заявените с въззивната жалба доводи, съобразно нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК.
При преценка по същество, обжалваното решение се прецени като неправилно.
Основателни са оплакванията на въззивницата, че първоинстанционният съд не е извършил
правилна преценка на събраните по делото доказателства, не е събрал относими към спора
между родителите доказателства, като е бил длъжен да стори това и необосновани се явяват
изводите му относно интереса на малолетното дете Б..
Според чл. 59, ал.9 от СК, ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на
единия от родителите, по искане на Дирекция „Социално подпомагане" или служебно може
да измени постановените по-рано мерки относно местоживеенето на детето, упражняването
на родителските права, личните отношения с него и издръжката му и да определи нови.
В производството по чл. 59, ал.9 от СК, съдът следва да прецени има ли
настъпила промяна в обстоятелствата, при които е постановено предходното решение, чието
изменение се иска и ако отговора на този въпрос е положителен, то кой от двамата родители
следва да упражнява родителските права, като определящ е интереса на детето, за който има
задължение да следи служебно. В §1, т.5 от ДР на Закона за закрила на детето, определянето
на понятието „най- добър интерес на детето“ става с изброяване на обстоятелствата, които
следва да бъдат съобразени: желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и
емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на
детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде
причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще
настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение
към детето.
При преценката на съда следва да се съблюдават и указанията, дадени с
Постановление №1 от 12.11.1974 г. по гр.д. № 3/1974 г. на Пленума на ВС, т.2, което е
приложимо и към момента. Решението за предоставяне на родителските права спрямо
децата на единия родител, според дадените указания, следва да се основава на интересите на
децата, преценени с оглед и на следните обстоятелства: родителски качества, полагане на
грижи и умения за възпитание; подпомагане подготовката за придобиване на знания,
трудови навици и др.; морални качества на родителя; социално обкръжение и битови
условия; възраст и пол на децата; привързаност между деца и родители и между децата;
помощ на трети лица и др.
8
В трайно установената практика на ВКС /Решение № 149 от 29.06.2022 г. на ВКС
по гр. д. № 4393/2021 г., IV ГО, Решение № 102 от 27.06.2019 г. на ВКС по гр. д. №
4210/2018 г., III ГО, Решение № 111/28.05.2018 г. по гр. дело № 4185/2017 г. на ІV ГО на
ВКС, Решение № 19/15.02.2019 г. по гр. дело № 2578/2018 г. на ІV ГО НА ВКС, Решение №
244/15.07.2015 г. по гр. дело № 7234/2014 г. на ІV ГО на ВКС, Решение № 102/27.06.2019 г.
по гр. дело № 4210/2018 г. на ІІІ ГО на ВКС, Решение № 222/24.06.2015 г. по гр. дело №
6894/2014 г. на ІV ГО на ВКС, Решение № 240/23.10.2019 г. по гр. дело № 414/2019 г. на ІV
ГО на ВКС, Решение № 109/18.06.2020 г. по гр. дело № 2855/2019 г. на ІV ГО на ВКС,
Решение № 59/04.05.2018 г. по гр. дело № 2396/2017 г. на ІІІ ГО на ВКС и др./, която се
споделя и от настоящия съдебен състав, е прието, че интересът на детето е свързан с правото
на лични отношения с всеки от родителите му и правото да бъде възпитавано и отглеждано
по начин, който да осигурява неговото нормално физическо, умствено, нравствено и
социално развитие (чл. 124 СК). Прието е, че синдромът на родителското отчуждение
означава безкомпромисно обръщане на детето срещу единия от родителите и възприемането
му като враг. Ето защо синдромът на родителско отчуждение пряко накърнява правата на
детето да бъде отглеждано и възпитавано от двамата родители и да има лични отношения с
всеки от тях. Съдът не може да определи адекватни мерки относно упражняването на
родителските права и личните отношения с детето, без да съобрази необходимите мерки за
преодоляване на родителското отчуждение, готовността на родителите да ги приложат и
поведението им в хода на производството, особено ако такива мерки са предприети в друго
производство или са препоръчани от експерта и съда ги намира полезни. Неосъзнаването от
родителя на вредните последици за детето от родителското отчуждение, несъдействието или
активното противопоставяне срещу мерките за преодоляване на този психологически
проблем и отсъствието на говтовност за продължаване на работата за преодоляването му, са
показатели за отсъствието на родителски и възпитателски качества у съответния родител /в
този см. Решение №19 от 15.02.2019 г. по гр.д. № 2578/2018 г., ГК, IV г.о./
Въззивният състав намира, че съвкупната преценка на събраните пред двете
инстанция доказателства сочат, че е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.
59, ал.9 от СК от влизане в сила на решението, с което е уредено упражняването на
родителските права досега, но същите не могат да обуславят необходимост от промяна на
упражняване на родителските права по отношение на детето, при съобразяване на първо
място на неговия интерес от това. Безспорно е по делото, че всеки един от двамата
родителите притежава родителски капацитет за задоволяване на базовите нужди на детето,
тъй като и двамата родители са жилищно осигурени и получават доходи. Двамата роители
имат възможност и желание да полагат грижите за детето си. Майката разчита на помощта
на родителите и брат си при отглеждането на детето Б., а бащата на помощта на своите
родители, с които живее в едно жилище. Установено е, че майката полага необходимата
родителска грижа за детето, като му осигурява храна, подслон, средства за издръжка.
Недоказани са по делото твърденията на ищеца, че майката не може да се справи с
отглеждането на детето и че същото е с лоша хигиена и здравословни проблеми в резултат
на неадекватните й родителски грижи. Налице са данни по делото, че детето боледува често,
но не е установено, че това се дължи на зле полагани грижи от страна на майката за детето.
Твърденията на ищеца, че в резултат на неудобни обувки, са опадали всички нокти на
краката на детето, също са недоказани, като данни в тази насока са изнесени в показанията
на св. Б.а- майка на ищеца, но същата няма преки впечатления за здравословното състояние
на детето, а пресъздава казаното й от трети лица. За недоказани в производството
въззивният съд приема твърденията на ищеца, че майката на детето се издирва от полицията
във връзка с извършени кражби, тъй като по делото са налице единствено представени
доказателства за влезли в сила присъди, с които майката е осъдена за престъпления по чл.
182, ал.2 от НК. Недоказани са и твърденията на майката, изнесени в отговора на исковата
молба, че бащата системно нарушава обществения ред, че е част от оргии в дома си, както и
9
че е в компанията на приятели, зависими от наркотици.
По делото е безспорно установено, че между детето и майката има изградена
силна емоционална връзка на привързаност и доверие, докато връзката между детето и
бащата е силно компрометирана, а детето, което към момента е на шест години и седем
месеца, не познава баща си. Правилно и в съответствие с доказателствения материал,
районният съд е приел, че майката е тази, която възпрепятства и отказва да изпълни
решението на съда във връзка с определения режим за лични контакти на бащата с детето и
това й поведение е безспорно укоримо. Същото е противоправно и като такова е
санкционирано с влезли в сила присъди на наказателния съд, с които майката е наказана за
престъпления по чл. 182, ал.2 от НК. Неправилно и необосновано обаче, районният съд е
приел, че поведението на майката, което не е съобразено с актовете на всички държавни
институции, ангажирани по случая, поведедението й в хода на първоинстанционното
производство, прието като такова, насочено да шиканира процеса с неоснователни молби за
отлагане, с неучастие в съдебните заседания, с неангажиране своевременно на
доказателства, води до извод, че е в интерес на малолетното дете упражняването на
родителските права по отношение на него да бъдат предоставени на бащата, приемайки, че
той е по- добрият родител. В тази връзка районният съд е обсъдил и е изградил крайния си
извод не основно въз основа на самите качества и отношенията между всеки от родителите и
детето, а най- вече въз основа на отношенията между родителите и тяхното поведение,
довели до проявите на родителско отчуждение на детето от бащата. Решаващият извод на
съде е и необоснован, тъй като районният съд не е изпълнил задължението си служебно да
назначи експертиза и изслуша заключението на вещо лице- психолог, при наличните
категорични данни по делото за родителско отчуждение.
Установено е по делото, че след родителската раздяла детето не поддържа
контакти с бащата, в резултат на което и не познава баща си, липсват дори инциденти срещи
между бащата и детето, което има отхвърлящо отношение към него, до степен, че бащината
фигура не представлява каквато и да била ценност и фактор за него. За това изразено
отчуждаване на детето спрямо неговия баща основно е допринесла майката, която не е
предпази детето от прехвърляне на собствените си негативни нагласи спрямо бащата, както
и неспособността на последната да осъзнае в достатъчна степен потребността на детето от
пълноценен контакт с бащата и да осигури необходимите условия да се случват личните
отношения между детето и бащата. За отчуждението на детето от бащата са спомогнали и
изключителното влошените отношения между родителите, продължили години, които
именно отношения представляват риск за детето, заради въвличането на последното в тях.
Установен е дефицит в родителската годност на майката, изразяващ се в невъзможността на
същата да позволи и осигури контакти на детето с бащата, явното и открито настройване на
детето против бащата от страна на майката, за която се установява, че е разказвала на
невръстното си дете как то е било изхвърлено от бащата, информилала го е за водените
между родителите дела, включително и за настоящото производсто. Независимо от горно,
при съблюдаване на най- добрия интерес на детето, включващ в най-широк смисъл неговото
добруването и благоденствието и с оглед конкретните индивидуални особености на
настоящия случай, въззивният съд приема, че родителските права следва да продължат да се
упражняват от майката, не защото бащата не притежава необходимия родителски капацитет,
а защото следва да се вземе най- доброто решение за детето с оглед възрастта му,
създадената между детето и сега обкръжаващата го среда силна емоционална връзка на
обич, привързаност и доверие, факта, че детето не познава своя баща, и защото, както
пояснява вещото лице- психолог, извеждането на детето от сегашната среда и преместването
му при бащата в нова обстановка, би довело до голям стрес за детето и не е подходящо.
Извършвайки тази преценка и съобразявайки заключението на вещото лице по допусната
съдебно- психологична експертиза, настоящият съдебен състав намира, че запазвайки
концентрацията на родителските права върху личността на майката, най- малко ще бъде
10
отрицателното въздействие, което решението ще има върху детето в психо- емоционален
план, като за да обоснове този извод, взема предвид и зачита чувствата на детето, желанието
му да живее при майка си, изградената между детето и майката силна емоционална връзка
на обич, привързаност и доверение, силната емоционална връзка, създадената между детето
Б. и неговите двама по- големи братя, както и изградената връзка между детето и неговите
баба и дядо по майчина линия, и най вече негативния ефект от принудата, която следва да
бъде упражнена върху детето, ако то бъде предадено против волята му при другия родител.
Изложеното е достатъчно, за да се приеме, че интереса на детето, който е водещ, не изисква
промяна в титулярството на упражняване на родителските, а най -добрия интерес на детето е
приоритетен при преценката кой от родителите да упражнява родителските права, при кого
да живее то, какъв да бъде режимът на лични отношения между детето и неотглеждащия го
родител.
С оглед конкретните индивидуални особености на настоящият казус, съдът
намира обаче, че са налице обстоятелства, обуславящи необходимостта от промяна на
определения на бащата режим на лични контакти с детето в интерес на това да бъде
възстановена връзката баща-дете. Промяната на тези мерки не се претендира, но съдът
следи служебно за интереса на детето и е длъжен да постанови необходимата промяна
служебно, когато са налице основания за това. При наличие на данни за родителско
отчуждение, съдът е длъжен да вземе необходимите мерки да бъде преодоляно същото, като
промени режима на лични отношения на бащата с детето /в този смисъл Решение № 19 от
15.02.2019 г. по гр.д. № 2578/2018 г. ГК, IV ГО на ВКС/.
С оглед събраните пред двете съдебни инстанции доказателства, в това число
изготвения социален доклад на Д „СП“- Ямбол, както и кредитираното заключение на
вещото лице по допусната пред въззивната инстанция съдебно- психологична експертиза,
съдебният състав намира, че е налице възможност отчуждението на детето от неговия баща
да бъде преодоляно, като това е възможно да се случи единствено чрез промяна на сега
действащия режим на лични контакти между детето и бащата, който не се изпълнява с
години, поради позицията на майката, нейната невъзможност да предпази детето,
прехвърляйки собствените си негативни нагласи и емоции спрямо бащата върху детето и да
изгради и представи пред детето позитивен образ за бащата.
Налице е необходимост връзката на детето с бащата да бъде възстановена изцяло,
със срещи в защитена и спокойна среда, за да се преодолее създадената дистанция. За да
стане това обаче възможно, е необходимо и двамата подители да осъзнаят, че детето им има
потребност между тях да има разбирателство и добра комуникация, без нападки, както и че
липсата на контакти на детето с неотглеждащия родител крие рискове за негово правилното
физическо и психическо развитие. Детето има потребност от пълноценно общуване и с
двамата си родители, от ясни и регламентирани срещи с неотглеждащия го родител, които да
бъдат очаквани и предвидими. Това от своя страна обуславя необходимостта сега
действащия режима на лични контакти на бащата с детето да бъде променен, като
първоначално контактите между бащата и детето да се случват опосредствено, в
контролирана и безопасна среда, като тези контакти плавно и поетапно се разширяват.
Ето защо, въззивният съд намира, че сега действащия режим на лични контакти,
определен с решението по възз. гр. д. № 110/2020 г. на ЯОС, следва да бъде изменен така, че
мярката по чл. 59, ал. 8 СК, която е необходимо да бъде наложена в случая да е изпълнима,
но и временна, и да не създава условия за нови спорове между родителите. В тази връзка
следва да бъде съобразено и установеното по делото, че страните не могат да поддържат
нормални отношения и контакт помежду си, дори и във връзка с детето, отношенията им са
крайно обтегнати и непримирими, липсва дори изразена готовност и желание за
сътрудничество от страна на майката при осъществяване режим на лични контакти на
бащата с детето. Наред с това следва да бъде съобразено и обстоятелството, че детето на
11
практика не познава своя баща, в съзнателната си детска възраст не е имало контакти с него,
както и становището на вещото лице, че реално детето не би следвало да изпитва страх и
безспокойство от общуването с баща си, а поведението се дължи на създадената от страна на
майката нагласа за това, с ефект на поддържане на негативното и отхвърлящо отношение на
детето спрямо бащата.
Съдът намира, че подходящите мерки за възобновяване на контакта на детето с
бащата следва да включват преходен период, в който съобразно разпоредбата на чл. 59, ал. 8
СК Дирекция „Социално подпомагане" по местоживеене на детето активно да участва в
процеса на нормализиране на отношенията на детето с бащата, спазването на режима на
лични отношения на детето с бащата от двамата родители, чрез предоставяне на подходящи
услуги, а ако се налага и е в интерес на детето, да упражни правомощията си по чл. 59, ал. 9
СК. В тази връзка съдът намира, че преходните периоди, в които следва да се възстанови
връзките на бащата и детето Б., доверието в общуването им, следва да са няколко, като
първият от тях следва да е с намесата на майката и съдействието на специалисти, които да
подпомогнат детето и родителите, да ограничат стреса на детето относно „принудата" да
осъществява лични контакти с бащата. Вторият от тях следва да включва време, в което
контактите между детето и бащата се осъществяват без намесата на майката, но в
присъствието на специалисти, след което режимът следва постепенно да се разширява, като
се включи и период от несупервизирани контакти, но без преспиване, до достигането на
режим, който да гарантира възможността детето пълноценно да ползва потенциала и на своя
баща чрез активно взаимодействие с него. В случая е необходимо режимът на лични
отношения да бъде максимално детайлизиран от една страна поради неспособността на
двамата родители от родителско сътрудничество и вземане на общи и разумни решения
относно контактите и общуването с детето, а от друга заради неадекватна подкрепа за
справяне със ситуацията, оказана на детето от майката, довела на практика до прехвърляне
отговорността за вземане на решения по този въпрос от шестгодишното дете. Съобразявайки
препоръките на вещото лице, на малолетния Б. и родителите следва да бъде осигурена
психологическа подкрепа, а мерките по чл. 59, ал. 8 СК, както бе посочено, следва да бъдат
гарантирани чрез възлагане на отговорности на Дирекция „Социално подпомагане"- гр.***
за изготвяне на оценка на потребностите на родителите и детето и изготвяне на план за
работа със специалист, според конкретните нужди, проблеми и промени в ситуацията, при
необходимост и съвместно с доставчик на социална услуга. Наблюдението и помощта от
специалист е от изключително значение, като е необходимо и навременно реагиране с оглед
състоянието на детето и развитието на отношенията му с бащата. За да бъде реално
изпълнено постановеното от съда, Дирекция „Социално подпомагане“- гр.**** следва да
ползва всички законови инструменти, за да обезпечи осъществяване на планираната от тях
работа, вкл. издаване на заповед за насочване на родителите и детето към социална услуга в
общността, съответно- издаване на задължително предписание на несъдействащия родител с
прилагане при неизпълнение на санкцията по чл. 45, ал. 9 от ЗЗДет. При създаване на пречки
от родителите и други форми на отказ да сътрудничат, както и при настъпили изменения,
засягащи интереса на детето, както бе посочено по -горе Д „СП“ следва да предприеме
действия по реда на чл. 59, ал. 9 СК за изменение или допълване на мерките, постановени с
настоящото решение.
Съобразявайки всичко изложено по- горе, въззивният съд намира, че
първоинстанционното решение следва да бъде отменено изцяло, като бъде постановено
друго, с което да се измени определения с решението по възз. гр. д. № 110/2020 г. по описа
на ЯОС режима на лични контакти на бащата с детето, като се определи режим на лични
контакти, включващ мерки по чл. 58, ал. 9 СК, съобразно диспозитива на настоящото
решение.
Следва да бъде отбелязано и това, че за изграждането на детето като личност
двамата родители имат не само правно, но и нравствено задължение. Отношенията между
12
родителите не следва по никакъв начин да рефлектират върху психическото и
емоционалното състояние на детето. Именно родителите дължат да осигурят нормална и
спокойна среда за развитието на детето си, тъй като то съществува по тяхна волята и
желание. Бащата следва да прояви дължимите грижа и внимание към детето си, да положи
усилия за преодоляване на създалата се дистанция между тях. Майката, от своя страна
следва да изпълнява задължението си да съдейства за режима на личните контакти на
бащата с детето, като не допуска поведение насочено към отчуждаването на детето от
бащата и препятстване на контактите им.
В заключение, съдебният състав намира за уместно да добави и посоченото в
Решение № 65/28.02.2014 г., постановено по гр. дело № 4202/2013 г. по описа на ВКС, IV
Гражданско отделение, а именно, че никакво правосъдие, колкото и справедливо и изкусно
да бъде постановен съдебният акт, не може да е по-добро за едно дете от съзнателно
сторения от родителите избор да превъзмогнат личностните си противоречия, за да може
наистина детето в спокойствие и добруване да черпи и от двамата си родители необходимите
му ресурси за хармонично развитие.
По разноските:
Въззивницата М. Д. с въззивна жалба е заявила искане за присъждане на разноски
пред въззивната инстанция, предсталяващи заплатено адвокатско възнаграждение и
държавна такса за въззивно обжалване. Искането се поддържа пред въззивната инстанция,
като е представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК, в който като разноска страната е
включила и заплатеното от нея възнаграждение за вещо лице по назначената от въззивния
съд съдебно- психологична експертиа.
Въззиваемият Б. Б. също е заявил искане за присъждане на сторените от него
разноски пред въззивната инстанция, но не е представил доказателства за извършени такива.
Съгласно дадените разяснения в Тълкувателно решение № 3 от 27.06.2024 г. по
тълк. д. №3/2023 г. на ОСГК на ВКС, в производствата по спорна съдебна администрация,
уредени в СК, каквото е настоящото, разпоредбите на чл. 78 ГПК се прилагат съответно.
При цялостно отхвърляне на молбата, въззивната жалба или касационната жалба, когато
касационното обжалване не бъде допуснато, както и при прекратяване на производството по
причина в поведението на молителя, отговорността за разноски се носи от подателя им. При
пълно уважаване на молбата или жалбите, както и при прекратяване на производството по
причина в поведението на ответника, разноските се възлагат на ответната страна. В
останалите случаи разноските остават в тежест на страните така, както са направени от тях.
Предвид така дадените от ВКС разяснения и с оглед изхода на настоящото производство,
ЯОС намира, че всяка от страните следва да понесе направените от нея разноски по делото в
хода на първоинстанционното и на въззивното производство.
Водим от изложеното, Ямболският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 19 от 12.01.2024 г., поправено с Решение №146 от
25.03.2014 г., постановено по гр. дело № 719/2023 г. по описа на Ямболския районен съд, и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
По предявения от И. Б. Б. от гр.***, с ЕГН **********, против М. А. Д. от с.****,
обл.***, с ЕГН **********, иск с правно основание чл.59, ал.9 от СК за изменение на
постановените с Решение №113/16.06.2020 г. по въззивно гражданско дело № 118 по описа за
2020 г. на ЯОС мерки относно упражняването на родителските права, местоживеенето,
режима на лични отношения и издръжката на малолетното дете Б.И.Б., с ЕГН **********,
ИЗМЕНЯ определения с Решение № 113 от 16.06.2020 г., постановено по възз. гр. д. №
13
110/2020 г. по описа на Ямблоския окръжен съд, влязло в сила на 16.12.2020 г., режим на
лични отношения отношения на бащата И. Б. Б., с ЕГН ********** с малолетното дете
Б.И.Б., с ЕГН **********, както следва:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата И. Б. Б., с ЕГН ********** с
детето Б.И.Б., с ЕГН **********, както следва:
ПЪРВИ ПЕРИОД- бащата има право да осъществи двучасови срещи с детето
Б.И.Б. в четири последователни петъка, считано от влизане на решението в сила, от 14.00 до
16.00 часа, в присъствието на социален работник, психолог или друг специалист, посочен от
ДСП- Ямбол, на място, определено от ДСП- Ямбол, като майката се задължава осигури
присъствието на детето и да участва в срещите.
ВТОРИ ПЕРИОД- след провеждане на четири срещи между детето и бащата, с
участието на майката и в присъствието на социален работник, психолог или друг
специалист, посочен от ДСП- Ямбол, бащата има право да осъществи СЛЕДВАЩИТЕ
ОСЕМ двучасови срещи с детето Б.И.Б., в осем последователни петъка, без участието на
майката, от 14.00 ч. до 16.00 ч., в присъствието на социален работник, психолог или друг
специалист, посочен от ДСП- Ямбол, на място, определено от ДСП- Ямол, като майката се
задължава да организира воденето и вземането на детето до и от определеното от ДСП
място- лично или чрез посочено от нея лице.
ТРЕТИ ПЕРИОД- след осъществени осем срещи между детето и бащата, без
участието на майката и в присъствието на социален работник, психолог или друг
специалист, посочен от ДСП- Ямбол, бащата има право да осъществи СЛЕДВАЩИТЕ
ЧЕТИРИ срещи с детето, в четири последователни петъка, без участието на майката, от
14.00 ч. до 16.00 ч. в присъствието на социален работник, психолог или друг специалист,
посочен от ДСП- Ямбол, на място, определено от ДСП- Ямбол, на което детето да бъде
водено от майката или лице, определено от нея, а след 16.00 ч. без присъствие на
представител на ДСП- Ямбол, като детето бъде върнато от бащата в дома на майката до
18.00 ч.
Определените от съда дни и посочени часови интервали в горните три периода
могат да бъдат променени по взаимно съгласие на страните и ДСП- Ямбол.
ЧЕТВЪРТИ ПЕРИОД- след провеждане на срещите, посочени в третия период,
бащата има право да осъществи СЛЕДВАЩИТЕ ОСЕМ срещи с детето, в четните съботи,
като взема детето в 10.00 часа от дома на майката и го връща в дома на последната до 18.00
часа.
След изтичане на горните ЧЕТИРИ ПЕРИОДА бащата има право да вижда и
взема при себе си детето, както следва:
всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 10.00 ч. в събота до 18.00
часа в неделя, с преспиване, както и през първите пет дни от пролетната ваканция на детето,
а също и двадесет дни през лятаната му ваканция, по време, което не съвпада с платения
годишен отпуск на майката, като последната се задължава до 30 април на съответната
година да уведомява писмено бащата кога ще ползва платения си годишен отпуск през
лятото, а ако не направи това в посочения срок, бащата има право да определи дните, през
които ще взема детето, като уведоми писмено майката до 31 май на съответната година.
След изтичане на четвъртия период, при положение, че роителите не постигнат
съгласие за провеждане на официалните празници и лични празници на детото, съдът
постановява следния режим:
през нечетните години бащата да взима детето по време на следните официални
празници: Трети март, Гергьовден, Деня на Съединението и Коледа /Бъдни вечер и
Рождество Х.о/, като взема детето в 10.00 часа и го връща до 18.00 часа на съответния ден,
както и да взема детето на именния му ден- от 10.00 ч. до 18.00 ч., освен ако този ден е
14
събота или неделя, когато се приага посочения- по- горе режи;
през четните години бащата да взима детето по време на следните официални
празници: Великден (от Разпети Петък до понеделник, които в съответната година са
определени за празнуването му), Първи май, Двадесет и четвърти май, Деня на
независимостта и Нова година, като взема детето в 10.00 часа и го връща до 18.00 часа на
съответния ден, както и да взема детето на рожденния му ден- от 10.00 ч. до 18.00 ч., освен
ако този ден е събота или неделя, когато се приага посочения- по- горе режи.
За осъществяване на контактите от четвъртия и следващите периоди бащата
следва да взема детето от дома на майката и съответно да го връща в този дом.
ЗАДЪЛЖАВА Дирекция „Социално подпомагане"- Ямбол да изготви
индивидуална оценка на детето Б.И.Б., с ЕГН **********, майката М. А. Д., с ЕГН
********** и бащата И. Б. Б., с ЕГН ЕГН **********, както и план за работа, със
съответните услуги и предписания, с цел преодоляване родителското отчуждаване на детето
Б.И.Б. спрямо бащата и пълноценно осъществяване режима на лични отношения на бащата с
детето.
УКАЗВА на Дирекция „Социално подпомагане"- Ямбол, при създаване на пречки
от родителите и други форми на отказ да сътрудничат, както и при настъпили изменения,
налагащи промяна на защитните мерки, и интересът на детето го изисква, да предприеме
действия по реда на чл. 59, ал. 9 СК за изменение или допълване на мерките, постановени с
настоящото решение.
ЗАДЪЛЖАВА родителите М. А. Д., с ЕГН ********** И. Б. Б., с ЕГН ЕГН
**********, да оказват съдействие на служителите при Дирекция „Социално подпомагане"
при осъществяване на горните мерки.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на страните за присъждане на разноски
пред въззивния съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението след влизането му в сила да се изпрати на Дирекция
„Социално подпомагане"- Ямбол.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15