Решение по дело №160/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.215 от Закона за устройство на територията ЗУТ) и чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.219, ал.3 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на М. М. Х., с постоянен адрес Община Руен , [населено място] , [улица], против Писмо с рег. № ТСУ-2059-183 от 21.12.2023г. на Главния архитект на Община Руен, с което на жалбоподателя било изрично отказано издаване на удостоверение за търпимост на основание §16 от ПР на ЗУТ за строеж, представляващ „сграда с инициали МЖ, постройка с инициали МС, постройка с инициали пМС, сграда с инициали пМЖ и постройка с инициали кл. находящи се в [УПИ], кв.32 по плана на [населено място], общ. Руен.

Жалбоподателят счита, че отказът е неправилен и незаконосъобразен, издаден в противоречие с материалния закон и в нарушение на административнопроизводствените правила. Счита, че административният орган не е изпълнил задължението си да събере всички релевантни факти. Излага доводи за немотивираност и необоснованост на акта и моли отказът да бъде отменен като незаконосъобразен, а преписката да бъде върната на административния орган със задължителни указания за издаване на удостоверение за търпимост на процесните постройки. Претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата на сочените в нея основания, ангажира доказателства и моли да бъде постановено решение, с което да се отмени оспорения отказ.

Ответникът – главен архитект на Община Руен, редовно уведомен, се явява лично и изразява становище по съществото на спора, като излага аргументи в подкрепа на оспорения отказ за издаване на удостоверение за търпимост. Представлява се и от процесуален представител, който прави възражени за прекомерност на разноските, претендирани от жалбоподателя.

След преценка на жалбата и изложените в същата аргументи, А. съд Бургас намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

От събраните по делото доказателства съдът възприема следните факти:

Производството пред административния орган е започнало по заявление № ТСУ – 2059/20.12.2023г. (л.10 от делото), подадено от М. Х. за издаване на удостоверение за търпим строеж по §16, ал.1 от ПР на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ за постройки , находящи се в УПИ ХIII-488, кв.32 и описани с абревиатури както следва: - МЖ, МС, ПМЖ, кл. и ПМС по плана на [населено място], Община Руен.

Към заявлението били приложени декларации от М. Х. на л.11 и 12 по делото, с които заявителят декларирал, че стопанисва повече от десет години недвижимия имот, ведно с всички постройки описани по-горе., както и в уверение на това, че процесните сгради са били построени съответно през 1970 и 1945 г. и ремонтирани през 2018г.

Към заявлението били представени още снимков материал и скица на същия имот с отразяване на всички находящи се в него постройки. Повод за иницииране на самото производство, видно от разменена кореспонденция на кмета на О. Р. и жалбоподателя станал сигнал на Окръжна прокуратура Бургас за получени данни за осъществено незаконно строителство, като било посочено, че окръжна прокуратура била сезирана от Върховната прокуратура на Република България, като по повод на сигнала била осъществена и теренна проверка, резултатите от която констатирали разминаване с констатациите и снимките на приложението “Google Earth”, като за разликата бил изготвен протокол от 19.05.2023г. С посочената кореспонденция кметът на община Р. У. жалбоподателя , че същият е страна в производство по премахване на незаконен строеж, като за целите на преустановяване на производството пожелал от страна на жалбоподателят да му бъдели представени строителни книжа или удостоверение за търпимост на сградата.

От представената преписка се установява обстоятелството, че на 28.03.2023г. съседът на жалбоподателя Х., именована З. О. Ш. с [ЕГН] е подала „Сигнал“ против М. М. Х. за това, че в [населено място] същият е построил нова едноетажна масивна жилищна сграда. Сочи се, че най-вероятно същата постройка не е била декларирана и не са били заплатени дължимите местни данъци, като изразява мнение, че същата вероятно не е предвидена в подробния устройствен план като начин на застрояване, както и с оглед неуредени регулационни сметки на уличната и дворищната регулации.

Във връзка с таказаявения сигнал ВКП уведомила Окръжна прокуратура Бургас, а последната възложила на Кмета на Кмета на О. Р., чрез компетентните при общината длъжностни лица за извърши проверка по посочения сигнал до 25.05.2023г.

Във връзка с възложената проверка и за установяване на обстоятелствата, спорни в провежданото производство били изготвено извлечение от декларираните обстоятелства, свързани с плащането на местни данъци и такси, като от извлечените справки било установено, че два броя сгради, именовани „жилище“, ведно с два броя сгради именовани „второстепенна постройка“ и една с наименование „гараж“ били декларирани с нарочна декларация през 1998г. в [населено място], на адм. адрес [улица], като самата декларация била с вх. № 7766/27.03.1998г., установено от данните по приложената „приходна квитанция“ с № **********/27.04.2023г.

Във връзка с проверката било представено и регистрирано копие на частично изменение на ЗРП по реда на чл.32, ал.1, т.1 от ЗТСУ относно парцел V в кв. 32 по плана на [населено място], касаещо образуване на два нови парцела , отредени за индивидуално жилищно строителство, с уточнението, че регулацията м-у п-л XIII-488 и V-487 се запазва, като отпада предвиждането на ЗРП за строеж на ресторант.

От събраните по делото доказателства се установява и възложено геодезическо заснемане от страна на Община Руен за сметка на жалбоподателя с цел установяване наличието на неуредени регулационни сметки, както и кореспонденция по повод изразено несъгласие това да бъде сторено за сметка на жалбоподателя. Вследствие на това, заснемането е било възложено от страна на Община Руен.

По така депозираното заявление, административният орган постановил процесния отказ да издаде Удостоверение за търпимост, като приел, че постройките предмет на обследване не са търпим строеж по смисъла на §16 от ПР на ЗУТ. В мотивите органът посочил, че постройките не отговарят на изискуемите по закон отстояния, тъй като са разположени на по-малко от три метра от общата вътрешна регулационна линия с УПИ IV489, касателно сградите именовани пМС, МЖ и МС, а съществуващата сграда с инициали пМЖ се твърди да е ситуирана на общата вътрешна регулационна линия с УПИ V487, кв.32 по плана на [населено място], общ. Руен. Посочено е също така, че съществуващата постройка с инициали кл. е ситуирана на уличната регулационна линия.

Жалбоподателят бил уведомен за издадения отказ с обжалваното писмо изх.№ ТСУ – 2059 – 1/21.12.2023г. (л.19 от делото).

С жалба вх.№ ТСУ – 2059 – 2/ 17.01.2024г. (л.3 от делото), в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ, отказът е обжалван по съдебен ред.

По делото е била назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, която съдът не е приел, заради непълноти и неточности, като е указал на вещото лице да отстрани същите. Изготвено е допълнение на СТЕ, двете части са били приети от съдебния състав, изключая посочените от архитекта неточности, за които същият е заявила, че не поддържа посочените части от първоначалното заключение.

Видно от първата част на заключението на вещото лице, съгласно предоставените планови извадки на [населено място], в които има кадастрални и регулационни данни и при съобразяване с данните на разпитаните свидетели за момента на реализиране на спорните строежи, същите са изградени съответно при действието на Закона за планово изграждане на населените места /ЗПИНМ/ в сила от 03.01.1950 год. или при Закона за териториално и селищно устройство ЗТСУ от 1973 год.- действал до 31.03.2001 год.

В този времеви период за [населено място] са изработени два кадастрални и регулационни плана от 1961 год. и от 1987 год. УПИ ХШ“488/бивш [УПИ]/ и по двата плана имотът е бил отреден за жилищно строителство. Няма данни регулацията и по двата плана да е приложена. Няма данни за изработени отменени или действащи Застроителни планове за този период.

За [УПИ] е в сила регулационен план одобрен със Заповед № РД-08-379/21.06.2018 год., с който план страничните регулационни линии са приведени по съществуващите имотни граници, от което може да се направи заключение, че регулационният план е приложен, като [УПИ] в кв.32 по плана на [населено място] е отреден за жилищно строителство.

Няма данни за изработен План за застрояване, с който да е установен траен устройствен статут на съществуващите сгради в [УПИ] за основното и допълващото застрояване.

Според заключението на вещото лице и съгласно чл.140, ал.5 от ЗУТ в населени места и части от тях с действащ регулационен план, определени за ниско жилищно застрояване, инвестиционното проектиране може да започне въз основа на виза, в която се указват изискванията за застрояване съобразно действащите нормативи, ако не се променя характерът на застрояване и само при свободно и свързано застрояване между два имота. За разрешаване на строителството не се изисква одобряване на план за застрояване. “

Тази разпоредба дава възможност да се разрешава строителство в имоти за ниско жилищно застрояване без ПУП и според вещото лице това се явява основание за реципрочно изследване на строежите относно тяхната търпимост.

ЗУТ, чл.21.ал. 1 конкретизира по какъв начин могат да се застрояват имотите, т.е начинът на застрояване в съседни урегулирани имоти може да бъде свободно или свързано, а чл.41 и чл.42 и сл. допускат освен основното да се изграждат и сгради на допълващото застрояване.

По този ред може да се изграждат сгради на допълващото застрояване, разположени на улична регулация, като свързано застрояване в два съседни имота по реда на чл. 42 ал. 1 и 2 и при условията на чл. 21 ал.5 ЗУТ. Тази разпоредба има отношение към изследването на /сграда ПМС/в оранжево/ и сграда ПМЖ/в жълто/, по заключението на експерта.

Според заключението сграда МС /в розово/ като допълващо застрояване долепено до основното застрояване - сграда МЖ /в синьо/ отстои на разстояния по-големи от нормативните и също е допустима по сега действащите норми- чл.42 ал.1 и 2 ЗУТ.

Сградата на основното застрояване - МЖ/в синьо/ отстои от регулационната граница от изток на повече от 3.0 м., а от запад на ср.5.0 м. между сградите в двата имота при условията на допустимите отклонения по чл.36, ал.1 от ЗУТ.

Според заключението на експерта и съгласно нормата за допустимите отклонения сграда МЖ също отговаря на условията за застрояване.

Относно допустимите устройствени показатели в имоти отредени за ниско жилищно застрояване:

Съгласно чл. 19, ал. 1 от Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ имоти за ниско жилищно застрояване се застрояват със следните стойности:

Сгради с ниска височина до кота корниз 10м.- Плътност от 20-60%, Кинт. от 0.5 до 1.2 и озеленяване от 40 до 60 %

Процесните сгради МЖ, МС, ПМЖ, ПМС са с обща площ от 176.00 кв.м. отговаряща на Плътност на застрояване - 31% и Кинт. 0.30 . Т.е., според заключението на експерта изпълнените устройствени показатели са под допустимите

С допълнителното заключение вещото лице уточнява, че оттегля последните четири абзаца, от лист 6 от първоначалното Заключение, като вместо тях допълва, че в периода до 1987 год. [населено място] не е имало застроителен план, като при липса на Застроителни планове, строежите са били разрешавани с изработването на Квартално-застроителни планове, Застроителни разработки или с визи за проектиране с точни мерки. Такава то е установило да е издадена за гараж от 1980 год. - Приложение 1 към допълнителното заключение.

След изработването и утвърждаването на Застроителен и Регулационен план на [населено място] през 1987 год., строителството е разрешавано съобразно плана.

Първоначалният вариант на Регулационния и Застроителен план е поставял процесния имот и още два имота от изток в общ УПИ V с отреждане „за ресторант“

С нанесена поправка върху регулационния и върху застроителния план общият УПИ V е разделен на [УПИ] за жилищно строителство и УПИ V "за ресторант“ - за другите два източни имота, като в общината няма данни, кога е нанесена поправката, но [УПИ] с отреждане за жилищно строителство се е запазил в последващите планове, което е навело експерта на извод, че поправката е извършена при одобряването на самия ЗРП на [населено място].

Експертът отбелязва, че всички постройки, за които се изисква издаване на удостоверение за търпимост са нанесени в кадастралния и регулационен план на [населено място] - одобрен през 1987 год., което за него е безспорно доказателство, че същите са строени преди датата на одобряването на ЗРП на [населено място], т. е. при липса на Застроителен план и при действието на ЗПИНМ, ЗТСУ, правилниците и наредбите към тях, както и при действието на Кадастрален и Регулационния план на [населено място] от 1961 год.

По този план настоящият [УПИ] от кв. 32 е бил с номер V-292 в кв.21 и е бил отреден за жилищно застрояване. С цел изясняване на въпроса, дали сградите са отговаряли на нормите за застрояване, действали към времето на тяхното изграждане., експертът е „наложил“ извадките от двата плана и е отбелязал отстоянията на сградите към регулационните линии, които отстояния според експерта са в рамките на допустимите. Сградата пМж с навес и клозет в североизточната част на имота е попадала в съседния УПИ XI. Същата сграда е заснета в плана от 1961 год, т.е. е построена преди 1961 год.- период за който няма данни. Към настоящия момент е с увеличени размери, частично за сметка на навеса, като частично е застроена „свързано“ с навес в в съседния парцел V487.

В съдебно заседание вещото лице посочва, че е посетила процесните сгради намясто, като е установила фактическото положение.

За изясняване на релевантните по делото факти, в съдебно заседание са разпитани двама свидетели И. А. и Х. И.

Свидетелят А. обяснява, че е на 68 години, живее и винаги е живял в [населено място]. Разказва, че отначало жалбоподателят Х. е живеел в по-старата къща, купена навремето с три стаи със салонче, а по-късно е построил друга къща в същия двор, някъде през 70-те години, като останала и старата сграда. Свидетелства за това, че преди три години е направил основен ремонт на старата къща. По-новата имала салма, а в същия двор имало и гараж. Гаражът бил построен по-късно, между 70 - 80 година. Обяснява, че към момента имало 4 сгради в двора - гараж, най-старата къща, втората къща от 70-те години, а към нея салма, както и външна тоалетна, до гаража. Според свидетеля нищо по старата сграда не е било местено и по-конкретно стените. Ремонтът се изразявал в поставяне на изолация и покривна конструкция. Обяснява, че сградата е ограничена между улицата, съседния двор и дворната врата, поради което нямало как да е била разширена. Същият не е сигурен дали е лята плоча, тъй като не е присъствал постоянно.

Свидетелят И. обяснява, че познава жалбоподателя и знае къде живее. В старата къща до 1955-56 година е живяло друго момче – М.. След образуването на ТЗКС се е изселило със семейството си на друго място и бащата на Меджит купил къщата. Свидетелят обяснява, че тогава е съществувала само тази постройка до улицата, от лявата страна на входа. Граничела е с двора на С. М.-бившия председател на ТКСЗ. Свидетелят обяснява, че е построил къща през 1980 година, а Меджит е построил втората къща 10-11- години по-рано, а малко след това гараж и навес между 70 – те и 80-те години. Той е направил ремонт на старата къща, която е купена от бай С., намираща се до самата улица. Обяснява го като частичен ремонт, външна облицовка е виждал и предполага, че се касае за поставяне на изолация. Не са вдигали етажи според свидетеля, след като направили мазилките сложили нови керемиди/цигли.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

Писмо с рег. № ТСУ-2059-183 от 21.12.2023г. на гл. арх. на Община Руен, с което на жалбоподателя било изрично отказано издаване на удостоверение за търпимост е издадено от компетентен орган.

Съгласно §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, изречение последно от ЗУТ, удостоверенията за търпимост се издават от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти. Същото предвижда и §127, ал.1, изречение последно от ПЗР на ЗИД на ЗУТ(ДВ, бр.82/2012г.).

В чл.144, ал.3 от ЗУТ е регламентирано, че инвестиционните проекти се одобряват или се отказва одобряването им от органа по чл.145 от ЗУТ, съгласно който техническите или работните инвестиционни проекти се съгласуват и одобряват от главния архитект на общината.

Посочените императивни правни норми определят главния архитект на общината като органът компетентен да издаде или да откаже издаването на удостоверение за търпимост по §16 и §127, ал.1 от ЗУТ. Съдът приема, че административният акт е издаден от материално и териториално компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия /по чл. 148 ал.2 от ЗУТ/.

Актът е издаден при спазване изискванията за писмена форма, съдържа реквизитите съгласно общата норма на чл.59 ал.2 от АПК. Отказът съдържа фактически и правни основания за постановяването му.

При извършения съдебен контрол се установява, че сезираният с процесното заявление ответник не е направил пълна преценка относно наличие на предпоставките по §16 от ПР на ЗУТ и §127 ал.1 от ПЗР на ЗУТ за издаване на исканото удостоверение за търпимост, а е счел, че не е налице една от кумулативно изискуемите законови предпоставки – отстояние от страничните, вътрешната и уличната регулационни линии и е отказал мотивирано издаване на удостоверение за търпимост за всички заявени постройки.

Настоящият съдебен състав не споделя изцяло крайния извод на административния орган, по следните съображения:

Предмет на производството, предвидено в разпоредбата на §16 ЗУТ е снабдяване на собственика на строеж или част от строеж с удостоверителен документ, позволяващ му превъзмогване на забраната, установена в същата норма за разпореждане с незаконнопостроено недвижимо имущество. Това производство само по себе си е особен вид административна услуга, при която заявлението на инициатора – заинтересовано лице определя предмета на обследване, като един от най съществените елементи на производството е установяването на момента на реализиране на незаконното строителство, който определя преценката на търпимостта спрямо действали я тогава материален закон..

Предмет на заявление в проведеното административно производство, според посоченото от страна на жалбоподателя, са били пет броя сгради, отразени според оспорения отказ съответно като пМС, МЖ, МС, пМЖ и кл.

Съгласно разпоредбата на § 16, ал.1 ПЗР на ЗУТ „Строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими.“

Видно от горното е, че законодателят е установил при условията на кумулативност предпоставките незаконният строеж да е бил изграден, т.е. довършен до 07 април 1987г. и да е бил допустим по действащите тогава градоустройствени планове и едновременно с това да е бил допустим също или по разпоредбите за устройство на територията, действали към момента на довършването му, или по действащите към момента такива.

При стриктно тълкуване на буквата и духа на ЗУТ и в частност на разпоредбата на §16, ал.1 ПР на ЗУТ съдът достига до извод, че разглежданата процедура за установяване търпимостта на строежи касае само и единствено урбанизирани територии (населени места и селищни образувания), доколкото необходимо и неизменно условие за признаване търпимостта на същите е те да са били допустими по действащите „подробни градоустройствени планове“. Съгласно разпоредбата на глава втора раздел трети от ЗТСУ (отм.), чл.20 подробните градоустройствени планове се създават за приложението на общите градоустройствени планове, а когато последните не са задължителни, се създават директно подробните. Видно от разпоредбата на чл.18 ЗТСУ (отм.) общите градоустройствени планове са били задължителни за териториите на градовете и на общините, както и за промишлените зони, и за някои други населени места, които не са притежавали статут на градове. ЗПИНМ не борави с този термин, като вместо него използва термина „градоустройствени планове“, каквито са уреждали регулацията и строителството в населените места. Следователно, за да е налична предпоставката „допустимост“ по подробния градоустройствен план, следва да се касае за строеж, находящ се в населено място или промишлена зона по смисъла на ЗПИНМ, ЗТСУ или ЗУТ. Процесният строеж безспорно е разположен в територия с такива характеристики.

Що се отнася до техническите изисквания към строежа, предмет на обследване, сред които изисквания за, плътност, етажност, височина, интензитет на застрояването и др. същите не са били изследвани от органа, тъй като последният се е задоволил да възприеме липсата на друга от кумулативно изискуемите по закон предпоставки, а именно това, че процесното застрояване не отговаря на предвижданията на действащия ЗРП на населеното място, тъй като съществуващата постройка с инициали пМС, сградата с инициали МЖ и постройката с инициали МС са ситуирани на по-малко от 3м. от общата вътрешна регулационна линия с [УПИ], т.е. става въпрос за страничната регулационна линия, а съответно съществуващата сграда с инициали пМЖ е ситуирана на общата вътрешна регулационна линия с [УПИ], кв.32 по плана на [населено място], общ. Руен, а съществуващата постройка с инициали кл. е ситуирана на уличната регулационна линия.

При такавъзприетата като установена фактическа обстановка, същият е постановил отказ за издаване на удостоверение за търпимост на всички строежи, без да е коментирал възможностите, предоставени от разпоредбата на чл.36, ал.1 и сл. ЗУТ и да е проверил наличието на предпоставките за приложението на тази норма.

Установеното несъответствие на обектите с един от законовите критерии, водещ според съшия до липса на търпимост, не освобождава органа от задължението за изследване наличието на всички предпоставки на §16, респ §127 ПЗР на ЗУТ, тъй като установеното несъответствие е касателно предпоставка, която не се явява абсолютна по своя характер, а алтернативна на изискването строежите да „са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им“. Наличието на този критерий отново изобщо не е изследван от страна на гл. архитект, а за да бъде разгледан същият и преценен. Н. обследване подлежи и датата на построяване на всеки от процесните обекти. Административният орган не е поставил на разглеждане и този въпрос, като видно от преписката по проведеното административно производство изобщо не става ясно дали органът възприема декларираните от страна на жалбоподателя години на реализиране на всяка от тези сгради или отхвърля това доказателствено средство, в който случай органът е бил задължен да възприеме отправен момент, който възприема като такъв на довършване на всяка една от описаните в отказа му постройки.

Доколкото настоящата съдебна инстанция следва да се произнесе по съществото на спора, то с назначената експертиза съдът се е занимал с пропуснатите да бъдат разгледани от страна на главния архитект правнорелевантни обстоятелства, като изводите на експерта се възприемат в основната им част от настоящата съдебна инстанция.

От събраните по делото доказателства става ясно, че най-рано е била построена сградата в североизточния край на имота, означена на скица №458/16.05.2023г. (л.7) като ПМЖ. Според вещото лице тя присъства на кадастралния план от 1961г., поради което става ясно, че е построена преди приемането му и този факт се възприема от настоящата съдебна инстанция, тъй като бива подкрепен от свидетелските показания на очевидци и от писмената декларация на жалбоподателя за същото обстоятелство.

Останалите сгради, предмет на спора са били реализирани според свидетелските показания между седемдесетте и осемдесетте години на миналия век. За това обстоятелство според вещото лице свидетелства и отразяването им в регулационния план от 1987г., както и липсата им в предходния от 1961г. В тази хипотеза, от най съществено значение е обстоятелството, че през релевантния период е бил в сила регулационния план от 1961, в който според нормата на чл.39, ал.2 от ЗПИНМ „Собствеността на придадените по дворищно-регулационния план недвижими имоти към парцели на други лица се придобива по силата на самия план.“ Това означава, че според действалите към момента на построяване на тези сгради разпоредби имотът е бил в границите, очертани в червените линии към наложената схема в Допълнението към Заключението на СТЕ (л.126), като следните сгради – ПМС, МЖ и МС отговарят на изискванията за отстояния, както до страничните, така и до уличната и до вътрешната регулационни линии. Доколкото по това време в действащия ЗПИНМ и в подзаконовите нормативни актове по приложението му липсват и критерии като плътност, коефициент на интензивност на застрояването и др, и сградите са все едноетажни, става ясно, че липсват нарушения на императивни норми на застроителните правила, които да обосновават недопустимост на разглежданите строежи. В случай, че подобни, различни от разгледаните бъдат установени при повторното разглеждане на делото, те следва да бъдат обсъдени, ведно с правния им ефект. Извън тази квалификация остават единствено постройката с инициали кл., която видно от установените по делото обстоятелства изпълнява функциите на външна тоалетна на уличната регулация. За нея не са представени конкретни доказателства кога е била построена, поради което преценка за търпимост изобщо не може да бъде направена. Нещо повече съгласно разпоредбата на чл.42, ал.2 ЗУТ. Постройки на допълващото застрояване, с изключение на гаражи, работилници и обекти за търговия и услуги, не могат да се разполагат на уличната регулационна линия или между нея и сградите на основното застрояване. Съгласно разпоредбата на чл.47, ал.2 ЗПИНМ (отм.) Басейни, кладенци, чешми, водоплътни изгребни ями и временни тоалетни се изграждат в урегулирания поземлен имот съобразно техническите и санитарно-хигиенните изисквания на разстояние не по-малко от 3 м от границите на имота. Същият закон предвижда външните тоалетни единствено като такива с временен характер, поради което същите, според настоящия съдебен състав, не могат да бъдат предмет на преценка за търпимост, което производство има за цел да придаде траен фактически статут на търпимите строежи.

Другата сграда, за която не са налице някои от предпоставките за търпимост е тази, именована като ПМЖ по скицата на л.7 от делото, която видно по очертания, площ и форма се различава от отразената в първоначалния кадастрален план от 1961г., т.е. не съвпада с нея, като не се сочат доказателства за датата, на която е построена в съвременния й външен вид, като следва да се има предвид обстоятелството, че търпимостта касае цели строежи, а не части от тях. Т.е. доказателства е следвало да бъдат представени от страна на заявителя за това, кога строежът е бил реализиран, т.е. довършен по начина, предмет на разглеждане, а не в други и различни форми, ирелевантни за настоящото производство. Иначе не се спори, че в предходносъществувалия й вид тя е била реализирана при условията на свързано застрояване с навес в съседното дворно място, като единствено навесът, пристроен към самата нея не е съответствал на условията за свързано застрояване. За да бъде претендирана обаче търпимост в този случай, следва сградата да съответства по своите контури и характеристики на положението, заснето в плана от 1961г. Видно от декларация с вх. № 7766/27.03.1998г., сградите са декларирани в състоянието, в което са заявени в производството за търпимост, поради което може да се приеме, че към онзи момент те съществуват в актуалното си състояние, т.е. съответстват на времевите изисквания на §127 ЗУТ, но за да извърши преценка за търпимост на сградата с актуалния й вид, на гл. архитект следва да е посочено, кога същата го е придобила по площ, обем и т.н.

В допълнение следва да бъде обяснено и това, че доколкото се касае за форма на административна услуга, при която в тежест на заявителя е да представя доказателства за търпимостта на съответен строеж, същият при наличие на нови, непредставени или новооткрити обстоятелства и доказателства е в правото си да заявява исканията си отново.

Отделно от горното, за пълнота на изложението следва да бъде обърнато внимание и на това, че органът, издаващ удостоверение за търпимост /този който одобрява инвестиционния проект/ е различен от органа, който провежда производство по премахване на незаконен строеж. Последният прави самостоятелна проверка на различно правно основание, за това дали строежът е търпим, което да води до невъзможност да бъде премахнат. Двата органа - Главният архитект на общината (респ. упълномощено от него дл. лице) и органът по премахването (определен съгл. категорията на строежа по чл. 225 ал.1 или чл. 225а ал.1 от ЗУТ) следва да направят самостоятелна преценка дали строежът е търпим. Преценката на единия не обвързва другия по никакъв начин, тъй като се правят от различни органи в различни производства, като удостоверението за търпимост може да послужи единствено за прехвърляне на имота от собственика, респ. съсобствениците на трето лице, но не и за преустановяване производство по премахване на незаконен строеж в случай, че кметът на съответната община разполага с основание да реализира такова.

В тази връзка съдебният състав намира, че настоящото производство не изисква да бъде изследван допълнителния критерий за търпимост на жилището, установен с практиката на ЕСПЧ по делата „Й. срещу България“ и „И. и Ч. срещу България“, според които е необходим анализ за пропорционалност на зясягането интересите на жалбоподателя и неговото семейство в светлината на практиката на ЕСПЧ в случаи, касаещи отнемането или разрушаването на нечие жилище в полза на обществения интерес, изразяващ се в изследване на въпроса дали процесът на вземане на решения за това, осигурява дължимото зачитане на интересите, защитени по силата на чл. 8 от Конвенцията. Този въпрос подлежи на преценка единствено в хипотезата на крайно и категорично засягане на правото на собственост по чл.1 от Протокол 1 на ЕКПЧ и правото на личен и семеен живот по чл.8 ЕКПЧ, каквото представлява властническото волеизявление за премахване на даден строеж, но не и в хипотезата на заявена административна услуга по установяване търпимостта му, с оглед възможността за разпореждане със същия. Именно в хипотезата на чл.225а ЗУТ следва да бъде обсъден въпросът за това дали жилището е единствено на семейството на жалбоподателя, дали органът по премахването е предложил алтернативно жилище с оглед обезпечаване правото на жилище на семейството и всички останали релевантни за спора обстоятелства.

При така изложеното Съдът намира, че след като ответникът е извършил непълна и неправилна преценка за наличие предпоставките за търпимост на строежите по § 16 ал.1 от ПЗР на ЗУТ, същият е достигнал до неправни изводи, поради което жалбата против оспореният акт следва да бъде уважена частично, касателно сградите с индикация ПМС, МЖ и МС, за които бе установено, че отговарят на всички императивни изискавания на строителството към периода на реализирането им, в съответствие с изискванията на §16 , ал.1 ЗУТ. Не така стоят нещата с постройките с индикация кл. и ПМЖ. За първата бе установено, че не отговаря на забраната за разполагането й на по-малко от три метра от всяка регулационна линия и между уличната регулация и основното застрояване, както и заради временния й характер, в случай, че е била реализирана при действието на ЗПИНМ за които заявителят не е представил информация и доказателства за датата на построяването им в заявения и актуален към настоящия момент вид, което изобщо възпрепятства органа да ги проучи по същество, поради което правилно е постановил отказ за издаване на удостоверени за търпимост.

Доколкото производството е инициирано от страна на жалбоподателя, делото следва да бъде върнато в отменителната му част на административния орган като преписка, за пълното му и всестранно провеждане по заявлението на жалбоподателя при съблюдаване указанията, дадени в мотивите на настоящия съдебен акт.

Процесуалният представител на жалбоподателя е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 900,00 лева, ведно с 10,00 заплатена държавна такса и 500,00 лева възнаграждение за изготвената СТЕ, които разходи следва да му бъдат присъдени, съразмерно на уважената част от жалбата в размер на 600 лева адв. възнаграждение и 300,00 лева възнаграждение за СТЕ, както и 06,00 лева от държавната такса или общо разноски в размер 906,00 лв., съобразно представените по делото доказателства. Сторените разноски за адвокат не са прекомерни с оглед броя на сградите и характера на спора, обхващащ преценка за приложението на хормативни актова с продължителна отдалеченост от настоящия момент.

Воден от горното и на основание чл. 172 ал.1 и ал.2 и чл. 173 ал.2 от АПК Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по оспорването на М. М. Х., с постоянен адрес Община Руен, [населено място] , [улица], Писмо с рег. № ТСУ-2059-183 от 21.12.2023г. на Главния архитект на Община Руен, в частта, в която на жалбоподателя е било изрично отказано издаване на удостоверение за търпимост на основание §16 от ПР на ЗУТ за строежи, представляващи съответно „сграда с инициали МЖ, постройка с инициали МС, постройка с инициали пМС, по приложената към заявлението скица, като връща преписката в тази част за ново произнасяне в 14-дневен срок от влизане в сила на настоящото решение, съобразно указанията на съдебния състав, дадени с настоящия съдебен акт.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. М. Х., с постоянен адрес О. Р., [населено място] , [улица], Писмо с рег. № ТСУ-2059-183 от 21.12.2023г. на Главния архитект на Община Руен, в частта, касателно сградите с инициали пМЖ и кл., находящи се в [УПИ], кв.32 по плана на [населено място], общ. Руен.

ОСЪЖДА Община Руен да заплати на М. М. Х. с постоянен адрес Община Руен, [населено място] , [улица] направените по делото разноски в размер на 906,00 лева (деветатотин и шест лева).

Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховен административен съд на Република България.