ОПРЕДЕЛЕНИЕ №260027/18.01.2021г.
гр. Варна, 18.01.2021г.
Варненският апелативен съд, в закрито съдебно
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЯ ПЕТРОВА
М. МАРИНОВА
като
разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 551/20г., намира
следното:
Настоящото
производство е образувано по частна жалба, подадена от Х.М.Х., М.Х.Х. и Д.Х.Х.
и тримата от гр. Варна, представлявани от общия им процесуален представител
адв. П. Н. ***, насочена против определение № 260675/20.11.20г., постановено по
гр.д. № 1029/20г. на ВОС, с което е оставена без уважение молбата им за
изменение на постановеното по делото решение № 260605/07.10.20г. в частта за
разноските, на осн. чл. 248, ал. 1 от ГПК. Счита се, че определението е
неправилно, тъй като с решението си първоинстанционният съд е отхвърлил
предявените против частните жалбоподатели в качеството им на ответници, искове
с правно основание чл. 135, ал. 1 и ал. 3 от ЗЗД поради отпадане на качеството
на кредитори на ищците Д. и И. Илчеви спрямо ответника Х.М.Х., поради пълното
удовлетовряване на вземанията им към последния, което е сторено в хода на
процеса. Поддържа се, че съдът неправилно е разпределил разноските по делото,
тъй като отговорността за разноски поначало зависи от изхода на делото, като
при отхвърляне на иска, няма основание разноските да се възлагат на ответника.
В разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК е установено изключение от този принцип
и поради изключителността на нормата, същата не може да се тълкува
разширително, а следва да се прилага само при наличие на изрично предвидените в
нея предпоставки. Поради това, когато искът е отхвърлен изцяло, ищецът
следва да бъде осъден да заплати направените от ответника разноски на осн. чл.
78, ал. 3 от ГПК - без значение е дали ответникът е дал повод за завеждане на
делото и дали не е признавал иска. Принципът е, че разноските се понасят в
зависимост от изхода на делото и при липсата на изключението по чл. 78, ал. 2
от ГПК, в настоящия случай разноски не се дължат от ответниците, тъй като
исковете са били отхвърлени. Претендира се отмяна на обжалваното определение и
присъждане на разноските на ответниците.
В предвидения срок
е депозиран отговор на частната жалба от насрещните страни Д.В.И. и И.Д.И. от
гр. Варна, представлявани от адв. Ил. Д. ***, с който същата е оспорена като
неоснователна. Споделя се извода на съда, че когато исковата претенция на ищеца
е отхвърлена поради последвало в хода на исковото производство действие на
ответника по погасяване на паричното му задължение предмет на спора, то
ответникът е този, който следва да понесе разноските от воденото срещу него
производство. След като към момента на образуване на исковото производство
дългът е съществувал и не е бил погасен, което е обусловило и правния интерес
от предявяването на иска, то искът е следвало да бъде уважен ако не е било
предприето в хода на делото погасяването на дълга от страна на ответника.
Поради това разноските за проведеното производство следва да се понесат от
ответника, който с поведението си е дал повод за завеждане на делото и не е
признал иска. Ответникът би бил освободен от разноските само ако не е станал
причина за завеждане на делото и ако е признал иска на осн. чл. 78, ал. 2 от ГПК. Претендира се потвърждаване на обжалваното определение и присъждане на
разноските за настоящата инстанция.
Частната
жалба е подадена в срок, от страни с правен интерес от обжалването на
обжалваем съдебен акт и при удовлетворяване изискванията за надлежна
представителна власт, поради което е процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна
по следните съображения:
Първоинстанционното производство е било
образувано въз основа на подадената на 02.06.20г.
искова молба, с която ищците Илчеви са предявили против ответниците Х.М.Х., М.Х.Х.
и Д.Х.Х. искове по чл. 135, ал. 1 и ал. 3 от ЗЗД за обявяване за недействителни
спрямо ищците на сключените между ответниците договори за дарение на недвижими
имоти, обективирани в НА № 47/14.02.18г. на нотариус Д. Стоянова, рег. № 192 на
НК. Твърдяло се е, че с посочените договори ответникът Х.Х. ги уврежда в качеството
им на негови кредитори за парични вземания, основани на влезли в сила съдебни
актове. Въз основа на същите са били издадени изпълнителни листи от 13.03.18г,
06.02.19г. и 10.12.18г., по които е било образувано изпълнително дело за
събиране на паричната сума, която към 25.02.20г. е възлизала на 7 633.69
лв. Освен това между страните е било висящо и друго дело, което е имало за
предмет и нова парична претенция на ищеца И. против ответника Х.Х..
С подадения на 03.08.20г. отговор на исковата
молба ответниците са поискали отхвърляне на иска и прекратяване на
производството по делото поради погасяване на цитираните в исковата молба
задължения на Х.Х., за което са представени доказателства.
При постановяване на своето решение
първоинстанционният съд е взел предвид, че на 29.07.20г. е извършено плащане на сумата от 5 569.51 лв. по
посочените изпълнителни листи, а на
17.09.20г. е влязло в сила постановлението за прекратяване на
изпълнителното производство на осн. чл. 433, ал. 2 от ГПК, поради което е
отхвърлил предявените от ищците искове. Именно поради погасяването на паричния
дълг в хода на производството, разноските са възложени в тежест на ответниците,
независимо от отхвърлянето на предявените искове.
С обжалваното определение от 20.11.20г. съдът
е оставил без уважение молбата на ответниците от 04.11.20г. за изменение на
решението в частта за разноските чрез отмяната на осъждането им да заплатят на
ищците сумата от 4 836.20 лв., като вместо това на ответниците се присъдят
направените по делото разноски съгласно представения договор за правна помощ и
списък на разноските. Изложил е, че с поведението си ответниците са станали
причина за завеждане на делото и по арг. за обратното от чл. 78, ал. 2 от ГПК,
дължат разноските на ищците, независимо от отхвърляне на исковете.
Следва да се посочи, че общият принцип,
уреден в ГПК е, че отговорността на страните за разноски в гражданския процес
се разпределя в зависимост от изхода на делото. Според правилото на чл.78, ал. 1
от ГПК, ищецът има право на разноски при уважаване на иска, а според правилата
на чл. 78, ал. 3 и ал. 4 от ГПК, при отхвърляне на иска и при прекратяване на
делото право на разноски има ответникът. В разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК
е уредено изключение от правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК като е предвидено, че
и в случай на уважаване на иска разноските се понасят от ищеца, ако ответникът
с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска. Във
всеки случай обаче при решаване на въпроса за разпределяне на отговорността за
разноските съдът съобразява причината за отхвърляне на иска или за прекратяване
на производството по него и доколко то се дължи на новонастъпили факти, както и
дали ответникът с поведението си е дал повод за завеждането му. В този смисъл е
тълкуването, дадено от ВКС в задължителната за съдилищата практика,
обективирано в множество съдебни актове - определение № 843/17.11.2014 г. по ч.
гр. д. № 6176/2014 г., IV г. о., ВКС и определение № 300/20.04.2012 г. по ч.
гр. д. № 245/2012 г., IV г. о., ВКС, възприета и в Решение № 214 от 22.01.2018
г. на ВКС по гр. д. № 1213/2017 г., III г. о., ГК, което се споделя и от
настоящия състав. Според тази практика, в тежест на ответника остават
разноските при прекратяване на делото поради оттегляне или отказ от иска,
когато този резултат е обусловен от новонастъпили факти и ответникът с
поведението си е причинил образуването на делото. Това тълкуване е приложимо и
в случаите, когато ответникът е заплатил задължението си след образуването на исковото
производство, както е в настоящия случай, което е обусловило извод за отпадане
на качеството на кредитори на ищците и отхвърляне на предявените от тях
конститутивни искове. Поради това, че причина за подаването на исковата молба е
било именно поведението на ответниците, които могат да се освободят от
отговорност за разноски само при кумулативното наличие на двете предпоставки по
чл. 78, ал. 2 от ГПК, то ищците имат право на разноските по делото, независимо
от отхвърлянето на исковете.
Обжалваното определение следва да се потвърди
по изложените съображения.
Въз основа на отправеното от ответниците по
частната жалба искане и на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК в тяхна полза следва да се
присъдят направените за настоящото производство разноски, възлизащи в размер на
1 100 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, за чието плащане е
уговорено в т. 2 от договора за правна защита и съдействие от 16.12.20г., че
същият служи за разписка за извършеното в брой плащане на сумата.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение № 260675/20.11.20г., постановено по гр.д. №
1029/20г. на ВОС.
ОСЪЖДА Х.М.Х., ЕГН **********, М.Х.Х., ЕГН **********
и Д.Х.Х., ЕГН **********,***, да заплатят на Д.В.И., ЕГН ********** и И.Д.И.,
ЕГН ********** и двамата от гр. Варна, кв. „Виница“, ул. „Албена“, № 3, ет. 4,
сумата от 1 100 /хиляда и сто/лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва
с частна жалба пред ВКС при наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал.
2 от ГПК, в едноседмичен срок от връчване на определението на страните чрез
процесуалните им представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: