№ 368
гр. София, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-14, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Петя Георгиева
при участието на секретаря Христина Ц. Цветкова
като разгледа докладваното от Петя Георгиева Търговско дело №
20211100901976 по описа за 2021 година
Производството е образувано по молба на адв. Т.З. и адв. Д.З., като
пълномощници на „ЧЕХ - Й.Н.“ ООД с ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. *******, представлявано от Управителя П.П. със съдебен адрес: град София,
ул. „Кърниградска“ за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „Е. –
КО“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, район И., ж.к .И.,
бул. ******* Интерпред - СТЦ, офис ******* представлявано от управителя М.Д.Д.-Г., с
правно основание чл.608, ал.1, т.1 вр. с чл.607а, вр. с чл.625 Търговския закон.
С молбата се твърди, че „Е. – КО“ ООД има парично задължение по
търговска сделка, произтичащо от извършени от „ЧЕХ - Й.Н.“ ООД доставка на стоки -
месни продукти, в периода от месец юли 2021г. до месец септември 2021 г. За доставените
стоки в този период молителят е издал данъчни фактури, приети от получателя, описани в
молбата. На издадените фактури е посочен начина на плащане - по банков път по цитирана
сметка. На всяка една фактура е посочен падеж на плащане - деня на издаване на фактурата.
Поради неизпълнение условията на доставката - срока за плащане, молителят имал
изискуемо вземане от търговско дружество „Е. – КО“ ООД в общ размер на 34 000,80 лева, с
правно основание - задължения по фактури за 2021г.
Поддържа, че към датата на подаване на молба, по отношение на длъжника
е налице хипотезата на чл.608 от ТЗ, тъй като дружеството не е в състояние да изпълни свое
изискуемо парично задължение по търговска сделка.
МОЛИ съда да открие производство по несъстоятелност по отношение на
„Е. – КО“ ООД, ЕИК *******, като обяви неплатежоспособността на дружеството и
определи началната й дата на 05.07.2021 г. и на основание чл.630 ал.1 от ТЗ да обяви
дружеството в несъстоятелност.
Ответникът, редовно уведомен на основание чл.50, ал.2 ГПК, не изразява становище
по молбата.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства,
1
съобразно изискванията на чл. 235 ГПК, приема следното от фактическа и правна страна:
От представените и описани в исковата молба писмени доказателства фактури –
11бр., Счетоводна справка и заключението на съдебно счетоводната експертиза (т.1) се
установи, че молителят има парично вземане спрямо длъжника за сумите по процесните
фактури и че не е извършено плащане. Дългът на “Е. - КО” ООД, към молителя, към датата
на изготвяне на заключението, по претендираните 11 бр. фактури, надлежно осчетоводени в
счетоводството на Е. - КО” ООД, като задължение, по кредита на сметка 4011 ’’Доставчици
от страната ”, възлиза в общ размер на 34 000, 80 лв., а размерът на задълженията за
лихва върху претендираните главници, изчислена за периода от датата на издаване на
съответната фактура до датата на завеждане на исковата молба в съда - 07.10.2021 г., възлиза
общо на 496.48 лв. Посочените задължения са измежду изброените в чл.608, ал.1, т.1
от ТЗ – тоест произтичат или отнасят от търговска сделка, включително нейната
действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или
последиците от прекратяването й. Размерът на задълженията на длъжника към 31.12.2020 г.
към всички негови кредитори е общо 780 000 лева в т.ч: към финансови предприятия 311
хил.лв.; към доставчици 370 хил.лв.; Други задължения 99 хил.лв.; в т.ч.
персонал 3 хил.лв.; осигурителни 35 хил.лв.;-данъчни 33 хил.лв.;
други 28 хил.лв. Задълженията към финансови предприятия в размер на 311
хил.лв., осчетоводени по кредита на сметка 1521’’Получени дългосрочни заеми”, са по
договор за заем, към съдружника “П.Л. ЕООД. Задълженията към доставчици, осчетоводени
по кредита на сметка 4011 ’’Доставчици от страната”, са в общ размер на 370 хил. лв.
посочени в табл. на стр.7 от заключението. Вещото лице установява, че длъжникът има
Други задължения:Сметка 493”Разчети със собственици” 21 420.00 лв.; сметка
499”Други кредитори” 5 400.00 лв. Размерът на данъчните и осигурителни
задължения, посочени в баланса в размер на 68 000 лева, които са формирани от следните
задължения: Сметка 4539 ”ДДС за внасяне” - 20 779.21 лв.; Сметка 454 ”Разчети за данъци
върху ДФЛ”- 12 348.95 лв.; Сметка 461 ”Разчети с НОИ”- 24 030.26 лв.; Сметка 462 ”Разчети
за ДЗПО”-3 841.15 лв.; Сметка 463 ”Разчети за здравно осигуряване”- 7 478.49 лв. и Сметка
4543 ”Авансов данък върху наем”-286.07 лв. Последното извършено плащане от „Е.-Ко“
ООД към молителя по търговска сделка е извършено на 19.09.2021 г. по фактура №
**********/27.06.2021 г., а към НАП – на 24.07.2018 г.
От заключението на вещото лице се установява, че най-голям относителен дял от
нетекущите активи за анализирания период имат Дълготрайните материални активи, както
следва:
Към 31.12.2017 г. са в размер на 184 хил.лв., представляващи 54.6% от сумата на
актива
Към 31.12.2018 г. са в размер на 233 хил.лв., представляващи 68.5% от сумата на
актива
Към 31.12.2019 г. са в размер на 209 хил.лв., представляващи 71.3% от сумата на
актива
Към 31.12.2020 г. са в размер на 210 хил.лв., представляващи 68.2% от
сумата на актива. С най-голям относителен дял от текущите активи за 2017 г. и 2018 г. са
материалните запаси, както следва: Към 31.12.2017 г. са в размерна 82
хил.лв., представляващи 24.3% от сумата на актива; Към 31.12.2018 г. са в
размерна 53 хил.лв., представляващи 15.6% от сумата на актива. С най-голям
относителен дял от текущите активи за 2019 г. и 2020 г. са вземанията, както следва: Към
31.12.2019 г. са в размер на 54 хил.лв., представляващи 18.4% от
сумата на актива; Към 31.12.2020 г. са в размерна 58 хил.лв.,
представляващи 18.8% от сумата на актива. Структурата на пасивите на дружеството за
2
изследвания период са дадени в табл. на л.4 то заключението, от която видно, че с най-голям
относителен дял от краткосрочните задължения на дружеството за 2017 г. са други
задължения, както следва:към 31.12.2017 г. са в размер 312 хил.лв., представляващи 92.5%
от сумата на пасива; с най-голям относителен дял от краткосрочните задължения на
дружеството за 2018 г., 2019 г. и 2020 г. са задълженията към доставчици, както следва:
към 31.12.2018 г. са в размер 283 хил.лв., представляващи 83.2% от
сумата на пасива
към 31.12.2019 г. са в размер 335 хил.лв., представляващи
114.3% от сумата на пасива
към 31.12.2020 г. са в размер 370 хил.лв., представляващи
120.1% от сумата на пасива
Общата стойност на имуществото на дружеството – длъжник по последния годишен
баланс 31.12.2020 г. възлиза на 308 000 лв., в т.ч. ДМА 210 000 лева, от които машини и
оборудване 41 хил.лв., съоръжения и други 6 хил.лв. и предоставени аванси и ДМА в процес
на изграждане 163 хил.лв.; Материални запаси – 5 000 лв., вземания - 58 000 лв. и парични
средства 19 000 лв.; Към 31.12.2020 г. ’’Е. - КО” ООД отчита в баланса си парични средства
на каса 18 000 лв. (18330.24 лв.) и в банкова сметка — 37.68 лв. (закръглени в баланса на
общо 19 хил.лв.) В Уникредит Булбанк АД има запорирана сметка с наличност към
31.12.2020 г. в размер на 37.68 лв. Към 31.10.2021 г. наличните парични средства на каса са
185.34 лв.
Вещото лице изяснява, че към 31.12.2017 г. пасивите надхвърлят активите на
дружеството със сумата 143 хил.лв., със засилваща се тенденция към 31.12.2018 г., към
31.12.2019 г. и към 31.12.2020 г., като към 31.12.2020 г. пасивите в размер на 780 хил.лв.
надхвърлят активите на дружеството възлизащи на 308 хил.лв. със сумата 472 хил.лв.
Налице е свръхзадълженост на дружеството, като за целия анализиран период дружеството
поддържа трайна задлъжнялост. Видно от заключението е, че за този период коефициентите
на рентабилност на предприятието са отрицателни стойности и всеки от тях определя
декапитализация на предприятието От заключението на приетата по делото и неоспорена от
ответника допълнителна съдебно-счетоводна експертиза - стойностите на коефициента на
обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност към 31.12.2017 г.; 31.12.2018 г.; 31.12.2019
г. и 31.12.2020 г. са значително под референтните такива и показват, че при
необходимост дружеството не е в състояние да погаси незабавно своите текущи задължения.
Стойностите, до които вещото лице е стигнало, че коефициентите за обща, бърза, незабавна
и абсолютна ликвидност са съответно: 0, 2417(обща ликвидност), 0, 0708 (бърза
ликвидност), 0, 0229 (незабавна ликвидност) и 0, 0229 (абсолютна ликвидност) за 2017 г. ;
0, 2835; 0, 1184, 0, 0218 и 0, 0218 за 2018 г.; 0, 1687, 0, 1390, 0, 0050 и 0, 0050 – за 2019
година и съответно 0, 1748 (обща ликвидност), 0, 1642 (бърза ликвидност), 0, 0405
(незабавна ликвидност) и 0, 0405 (абсолютна ликвидност) за 2020 г. Показателите за
финансова автономност/задлъжнялост също показват задлъжнялост на предприятието (таб.
л.10 от заключението).
От събраните по делото доказателства относно имущественото състояние се
установи, че търговското дружество длъжник не притежава МПС и недвижими имоти.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното:
Предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност спрямо длъжника са
установените в разпоредбите на чл.608, чл.625, ал.1 и чл.631 от ТЗ, съответно и чл.742 от
ТЗ, а именно: 1. Да е подадена до компетентния по смисъла на чл.613 от ТЗ съд молба от
някое от лицата посочени в чл.625 от ТЗ, съответно от лицата по чл.742, ал.2 от ТЗ; 2.
3
Длъжникът да е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ; 3. Да е налице изискуемо задължение на
длъжника по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините,
свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане или за
изискуеми и неизпълнени задължения за изплащане на трудови възнаграждения към най-
малко 1/3 от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от 2 месеца (чл. 608,
ал. 1 от ТЗ); 4. Да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл.608, ал.1 от
ТЗ или да се установи свръхзадължеността му съгласно чл.742, ал.1 от ТЗ, ако той е
корпоративно търговско дружество; 5. Затрудненията на длъжника да не са временни по арг.
чл.631 от ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособността, като
материалноправна предпоставка за откриване на производството по несъстоятелност,
представлява обективно финансово-икономическо състояние на длъжника, характеризиращо
се с трайна невъзможност за изпълнение на изискуеми парични задължения, за погасяване
на тези задължения към кредиторите чрез наличните краткотрайни и реално ликвидни
активи. Израз на тази обективна невъзможност е и спиране на плащанията към определена
дата, но не съобразно конкретно извършено или неизвършено плащане по вземане на
определен кредитор, а чрез установяване доколко спирането на плащанията представлява
израз на общото икономическо състояние на длъжника. Поради това за определяне на
неплатежоспособността е необходимо да се установи трайно обективно състояние на
невъзможност на длъжника да погасява задълженията си по чл. 608 ТЗ чрез коефициентите
за ликвидност, събираемост и финансова автономност/задлъжнялост.
Установените от закона презумпции служат за разпределение на доказателствената
тежест при доказване на състоянието на неплатежоспособност на търговеца, поради което и
ответникът носи тежестта да докаже по делото, че затрудненията му са временни. В тежест
на длъжника-ответник по молбата е да докаже, че е изпълнил задължението или че
разполага с имущество достатъчно за покриване на задълженията му без опасност за
интересите на кредиторите. Длъжникът трябва чрез пълно обратно доказване да обори
установената от закона презумпция като докаже, че е платежоспособен и е в състояние да
изпълни задълженията си. За да се прецени дали е оборена от длъжника презумпцията по чл.
608, ал. 3 ТЗ, по делото следва да се установи какво е било икономическото и финансово
състояние на длъжника с оглед коефициентите за обща, бърза, незабавна и абсолютна
ликвидност, и какво е съотношението им, както и моментът на спиране на плащанията на
длъжника с оглед определянето на началната дата на неплатежоспособността.
Безспорно в случая се установи неизпълнение на изискуемо парично задължение
на длъжника спрямо молителя, от посочените в чл.608, ал.1, т.1 ТЗ, което той не е в
състояние да изпълни. Съгласно презумпцията на чл.608, ал.3 от ТЗ неплатежоспособността
се предполага, когато търговецът е спрял плащанията на задължения от посочения в чл.608
ТЗ вид. Състоянието на неплатежоспособност следва да се определи с оглед на цялостното
икономическо състояние на длъжника, а не само с оглед на конкретно извършено или
неизвършено плащане, нито с оглед на последното извършено плащане към конкретно
определен кредитор. В този смисъл Решение № 348 от 19.02.2019 г. на ВКС по т. д. №
4
1022/2018 г., II т. о., ТК. От доказателствата по делото и изслушаното заключение на
съдебно икономическа експертиза по делото се установи, че длъжникът не е платил
изискуемо парично задължение както към молителя, както и към други свои кредитори.
Длъжникът не е изпълнил свои изискуеми парични задължения към доставчици (табл. л.7 от
заключението), както и публично правни задължения.
В съдебната практика относно значението на коефициентите за ликвидност и
останалите икономически показатели в производството, образувано по молба за откриване
на производство по несъстоятелност, се приема следното: "По правило коефициентът на
обща ликвидност се явява основен показател за състоянието на неплатежоспособност при
действителна ликвидност на всички елементи от краткотрайните активи, участващи при
формирането му. Липсва ликвидност, когато няма търсене на пазара на конкретните
материални запаси или краткосрочни инвестиции, съответно е налице несъбираемост или
обезценка на краткосрочните вземания, като от значение за установяването им са
коефициентите на обръщаемост на съответния актив. В тази хипотеза водещ ще е този от
другите показатели за ликвидност /бърза, незабавна, абсолютна/, при изчисляването на който
включените активи, могат реално да бъдат трансформирани в парични средства и
състоянието на неплатежоспособност следва да се приеме за установено, ако с тези активи
предприятието не може да посрещне краткосрочните, съответно текущите си задължения. За
да се установи дали търговецът е неплатежоспособен, е необходимо да се изследва неговото
цялостно финансово - икономическо състояние към момента на приключване на устните
състезания по делото (така решение № 38/04 г. по т. д. № ЗЗ0/04 г. на ВКС и решение №
45/07.02.05 г. по т. д. № 443/04 г. на ВКС). Коефициентите на финансова
автономност/задлъжнялост са помощни и лошите им стойности при добри показатели на
ликвидност не сочат на наличие на състояние на неплатежоспособност на търговеца, а са
единствено индиция за евентуално настъпване на това състояние в бъдеще. " – вж. Решение
№ 71/30.04.2015 г. по т. д. № 4254/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о.
В случая се установи, че коефициента на обща, бърза, незабавна и абсолютна
ликвидност за изследвания период е значително под референтни стойности и показват, че
при необходимост дружеството не е било в състояние да погасява незабавно своите текущи
задължения. При изследване на коефициентите на финансова автономност/задлъжнялост се
установи, че същите са под препоръчителната минимална стойност, дори имат отрицателни
стойности и е налице превишение на задълженията спрямо собствения капитал, тоест
съществуващите задължения не са обезпечени с имущество на предприятието и същото е
декапитализирано и зависимо от кредиторите си.
Нетният оборотен капитал като разлика между краткотрайните активи и
краткосрочните задължения за всяка година от периода имат отрицателни стойности (табл.
л.8) Отчетеният финансов в резултат е загуба. От таблицата на л.11 от заключението е
видно, че коефициентите за рентабилност за отчетните години са отрицателни стойности и
показват декапитализация на предприятието. Длъжникът не разполага с парични средства и
обективно не е в състояние да обслужва изискуемите парични задължения към кредитори. В
рамките на производството ответникът не доказа да е започнал погашение на задълженията
си.
5
С оглед на установеното по делото, че търговецът не е в състояние да изпълни
изискуеми задължения от посочения в закона вид – чл.608, ал.1 т.1 и т.2 от ТЗ, то налице е
неплатежоспособност и молбата по чл.625 ТЗ е основателна.
По отношение на началната дата на неплатежоспособността съдът следва да
прецени същата съобразно данните по делото. С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се
приеме, че началната дата на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил
в състояние да изпълни изискуемо парично вземане от посочения вид. Съгласно
постановено в решение № 115/25.06.2010 г. на ВКС, по т. д. № 169/2010 г., за да е налице
състояние на неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо
парично задължение, а да не е в състояние да го изпълни. Началната дата на
неплатежоспособността е именно изпадането в такова състояние, а не падежът на
конкретното неизпълнено задължение. Доколкото самото неизпълнение не е достатъчно за
този извод, то за определяне на началната дата съдът следва да издири този времеви момент,
в който едновременно са налице и двата елемента на неплатежоспособността – наличие на
непогасено изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и обективна невъзможност за
плащане и погасяване на задълженията на всички кредитори, която има траен характер.
Ответното дружество не е погасявало задълженията си от този вид, а с оглед на данните по
делото следва да се приеме, че най–ранният момент, към който се доказва
неплатежоспособността му е 05.07.2021 г., когато всички коефициенти на ликвидност са под
нормалните за отрасъла стойности, предприятието е вече на загуба, предприятието е
задлъжняло и към която дата дружеството вече е било с влошено финансово състояние и
към която дата е настъпила изискуемостта на парично задължение към кредитора „ЧЕХ
Й.Н.“ ООД. Ето защо съдът приема, че към тази дата са налице и двата елемента на
неплатежоспособността (наличие на непогасено задължение, респ. задължения и трайна
невъзможност за погасяване).
Пред вид осъществяването на състава на чл.630 ал.1 от ТЗ, молбата за откриване на
производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност следва да бъде
уважена.
Воден от горното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Е. – КО“ ООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район И., ж.к .И., бул. ******* Интерпред -
СТЦ, офис ******* представлявано от управителя М.Д.Д.-Г., и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА
ДАТА на неплатежоспособността – 05.07.2021 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл.630
ал.1 от ТЗ, по отношение на „Е. – КО“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район И., ж.к .И., бул. ******* Интерпред - СТЦ, офис *******
представлявано от управителя М.Д.Д.-Г.;
НАЗНАЧАВА за временен синдик на „Е. – КО“ ООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район И., ж.к .И., бул. ******* Интерпред - СТЦ, офис
******* представлявано от управителя М.Д.Д.-Г., А.Г.К. и определя възнаграждение за
6
временния синдик 900 лв.
НАЛАГА общ запор и възбрана върху имуществото на „Е. – КО“ ООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, район И., ж.к .И., бул. *******
Интерпред - СТЦ, офис ******* представлявано от управителя М.Д.Д.-Г.,
СВИКВА Първо събрание на кредиторите на 15 февруари 2021 г. в 10, 45 ч. в
Съдебната палата, гр. София, бул. "Витоша № 2, СГС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в
7-дневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския апелативен съд.
Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за
вписване в търговския регистър на основание чл.622 от ТЗ.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7