№ 18763
гр. София, 01.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20231110163099 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Ж. Й. срещу *********, уточнена с
молба от 03.04.2024 г. на ищеца, с която са предявени отрицателен установителен иск
по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 63, ал. 1 ЗС, че ищецът не е титуляр на правото на строеж
върху реална част от поземлен имот № ****** с площ от 118 кв. м, заснета като част от
имот ********** (попадащ в УПИ-II-*********, *), както и негаторен иск по чл. 109
ЗС за осъждане на ответника да преустанови неоснователните действия по застрояване
на посочената реална част от поземлен имот № ******, както и да премахне всички
изградени обекти или поставени съоръжения върху реалната част.
Видно от служебно извършена справка към датата на постановяване на
настоящия съдебен акт между ищеца и ответника е налице висящо производство по гр.
д. № 13591/2022 г. на СРС, 169-ти състав, в което участва още един ищец – ********.а
по обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР
относно процесния имот и искове по чл. 108 ЗС относно ½ ид.ч. върху реална част от
същия имот.
Ищецът сам признава, че по-рано заведеното дело се явява преюдициално за
настоящия спор по иска по чл. 109 ЗС, в каквато насока в исковата молба са подробно
изложени съображения. Първоначално заведеното дело е с преюдициално значение за
настоящото производство, тъй като в основата на предмета на доказване в настоящото
производство стои въпросът за собствеността на ищеца по отношение на процесния
имот, в частност върху ½ ид.ч. върху реална част от същия имот, на която твърди, че е
собственик.
Неоснователни са доводите на ищеца за съединяване на двете производства с
оглед етапа, на който се намирало преюдициалното производство, след като такова
съединяване би значително затруднило съвместното им разглеждане (арг. чл. 210, ал. 2
ГПК), а и ищецът е могъл „за постигане на процесуална целесъобразност и
ефективност в уреждането на отношенията между спорещите страни“ да предяви
1
изначално и своевременно всички искове едновременно, а не да сезира отделни
състави на СРС със самостоятелни претенции, които са обусловени помежду си.
Предвид изложеното, са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за
спиране на производството по делото до приключване на другото производство с
влязъл в сила съдебен акт.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК производството по гр.д. №
63099/2023 г. на СРС до приключване на производството по гр. д. № 13591/2022 г. на
СРС, 169-ти състав с влязъл в сила съдебен акт.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2