РЕШЕНИЕ
№ 2520
гр. Бургас, 27.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Д. П. С.
при участието на секретаря А. ЯНЧ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от Д. П. С. Гражданско дело № 20242120105113
по описа за 2024 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.422, вр. чл.415 от ГПК, вр.
чл.79 и чл.86 от ЗЗД.
Производството е образувано по подадена искова молба от „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район „Витоша“, ул. „Околоврьстен път“ № 260, представлявано от
Д. Б. Ш. и П. Н. Д. - Изпълнителни директори, с пълномощник - адв. С. З., със
съдебен адрес: гр.София, ул. ***, против А. А. М., ЕГН **********, с адрес:
гр. Б., ж.к. ***.
Ищецът твърди, че на 1.07.2020 г. между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД в
качеството му на кредитор от една страна, и П. К. Б. с ЕГН ********** и А. А.
Я. с ЕГН ********** в качеството им на кредитополучатели, от друга страна,
бил сключен Договор за потребителски кредит №***/01.07.2020 г. По силата
на чл.1 от договора банката предоставила на кредитополучалите
потребителски кредит в размер на 5834 лв., срещу което кредитополучателите
се задължили в условията на солидарност да върнат отпуснатия кредит,
заедно с дължимите лихви, в сроковете и условията, уговорени с договора.
Към договора за кредит бил подписан и погасителен план, който бил
неразделна част от него по силата на чл.7, ал.1 от него.
Сочи, че въпреки установените клаузи между страните, било трайно
преустнавено погасяването на кредита, съобразно условията, посочени в чл.7
и чл.8 от договора. Кредитополучателите изпаднали в забава в плащането на
вноските по кредита, като не били погасени две последователни месечни
1
вноски – вноска №29 с падеж 01.12.2022 г. и вноска №30 с падеж 01.01.2023 г.,
съгласно изготвения погасителен план към договора. Банката инициирала
изпращане на уведомление за обявяване на кредита за изцяло предсрочно
изискуем на основание чл.14 от договора. За да ангажира отговорността на
кредитополучателите, кредиторът изпратил уведомления за обявяване на
предсрочна изискуемост по кредита за връчване чрез ЧСИ И. М..
Уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост било изпратено за
връчване на А. Я., като било връчено на 15.12.2023 г. С оглед на това,
вземането по договора на банката станало изцяло предсрочно изискуемо на
15.12.2023 г.
Освен неиздължената главница в размер на 3412, 30 лв., ответникът
дължал на банката и възнаградителна лихва в размер на 268, 60 лв. до
15.12.2023 г. на основание чл.3 от процесния договор за банков кредит,
мораторна лихва в размер на 543, 96 лв. за периода от 01.01.2023 г. до
14.01.2024 г. на основание чл.9 от процесния договор за кредит.
Моли да бъде установено със сила на присъдено нещо, че ответникът А.
А. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ж.к. ***, дължи на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, сумата в размер на 3412,30 /три хиляди четиристотин и
дванадесет лева и тридесет стотинки/ лева - дължима главница по договор за
кредит № *** от 01.07.2020 г., сумата от 268,60 /двеста шестдесет и осем лева
и шестдесет стотинки/ лева - възнаградителна лихва за периода от 03.01.2023
г. до 15.12.2023 г., сумата от 543,96 /петстотин четиридесет и три лева и
деветдесет и шест стотинки/ лева - мораторна лихва за периода от 01.01.2023 г.
до 14.01.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението - 23.01.2024г. до окончателното изплащане на вземането, за които
вземания е издадена Заповед №534 от 16.02.2024 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №388/2024 г.
Претендират се и разноските, направени в исковото и заповедното
производство. Представят се писмени доказателства.
В срокът по чл. 131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от
процесуалния представител на ответника, с който оспорва предявените искове
като неоснователни.
Твърди, че ответницата не е подписвала договор за кредит с
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, поради което не счита, че е
съкредитополучател и като цяло не е задължена по договора за кредит. С
другото лице, което било задължено по кредита – П. Б., преди време били
колежки, но не и близки приятелки. Тя никога не би поела финансови
ангажименти заради нея.
Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани. Претендират се разноските. Прави доказателствени искания.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е представен договор за потребителски кредит с
2
№FL1090515, сключен на 01.07.2020 г. между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД
ЕИК ********* и П. К. Б. с ЕГН ********** и А. А. Я. с ЕГН **********. По
силата на посочения договор, кредиторът се е задължил да предостави на
кредитополучателите сумата от 5834, 00 лв., като кредитополучателите се
задължавали да върнат ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в
сроковете и при условията на договора. Било уговорено, че за връщането на
кредита, кредитополучателите отговаряли солидарно.
В чл.2 от условията по договора за кредит било уговорено, че
разрешеният кредит се отпускал по посочената в същата клауза банкова
сметка на името на кредитополучателя П. К. Б., за откриването на която било
необходимо сключване на договор за откриване на разплащателна сметка
между кредитополучателя и банката, като банката имала право служебно да
дебитира сметката за целите по чл.1, ал.1 от договора. В ал.2 на същия член
било посочено, че кредитополучателят дължи и такси и комисионни за
обслужване на разплащателната сметка, чието откриване било предвиждано.
В чл.3, ал.1 било уговорено, че за усвоеният кредит кредитополучателят
дължи на банката през първите дванадесет месеца от срока на издължаване на
кредита, фиксирана годишна лихва, която е в размер на 9, 000 %. След
изтичане на периода, посочен по – горе, и до крайния срок на издължаване на
кредита, ще се начислява променлива годишна лихва, която се определя като
сбор от референтния лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в
размер на 9, 000 %. За референтен лихвен процент по договора ще се използва
референтния лихвен процент ПРАЙМ на „Юробанк България“ АД за
необезпечени кредити, в съответната валута лева, приложим за съответния
период на начисляване на лихвата, съгласно ал.2 и следващите.
В чл.3, ал.2 от договора е уговорено, че референтния лихвен процент
ПРАЙМ на „Юробанк България“ АД за необезпечени кредити се определя от
Комитета по управление на активите и пасивите, съгласно методологията на
банката за определяне на референтния лихвен процент ПРАЙМ по
потребителски и жилищно – ипотечни кредити, публикувана на интернет
страницата на банката, представляваща приложение №1 към настоящия анекс.
ПРАЙМ подлежал на преразглеждане на тримесечна база, при спазване на
условията, описани в методологията.
В чл.3, ал.3 е посочено, че в случай че в срока на договора, съгласно
методологията е налице основание за промяна на стойността на ПРАЙМ,
новата актуална стойност на ПРАЙМ, както и датата, на която същата е
публикувана, се обявявала на интернет страницата на Банката, като обявление
за промяната се поставяло и на видно място в офисите на Банката, с указание
за датата на публикуване на новата стойност на ПРАЙМ.
В чл.3, ал.5 от договора е посочено, че при всяко публикуване на нова
актуална стойнсто на ПРАЙМ и при спазване на условията на чл.3, ал.4,
банката извършва съответна актуализация на годишния лихвен процент по
кредита, като новата приложима стойност на ПРАЙМ е в сила и се ползвала за
определяне на лихвения процент по кредита, считано от датата, следваща
3
първата падежна дата на месечна вноска по кредита след датата на
публикуване на новата стойност на ПРАЙМ. В чл.3, ал.9 от договора е
посочен размерът на годишния процент на разходите – 18, 36 % към датата на
подписване на договора. В ал.10 е посочен начина на изчисление на ГПР.
В чл.4 е посочено, че погасителните вноски за издължаване на кредита,
включително дължимите лихви, се заплащали на съответната падежна дата от
съответния месец, съгласно погасителен план. В чл.5 са посочени таксите и
комисионните, които се дължат от кредитополучателя. В чл.7, ал.2 от договора
е предвидено, че в случай на промяна на референтния лихвен процент, като
това води до необходимост и от промяна на размера на погасителните вноски,
определени в действащия погасителен план, размерът на вноските се
променял едностранно от банката, а промените се отразявали при изчисляване
на дължимата лихва по кредита, считано от падежа на първата вноска след
датата на промяна на приложимия референтен лихвен процент, за което
кредитополучателят давал изрично своето съгласие. В този случай банката
изготвя нов погасителен план за остатъка от дълга, съобразен с променения
размер на лихвите, като кредитополучателят има право да получи при
поискване новия погасителен план във всеки офис на банката.
В чл.14 от договора е уредена възможността на банката в случай на
непогасяване в срок на една или повече вноски по кредита да го обяви за
изцяло или частично предсрочно изискуем.
В чл.19 от договора е посочено, че всички уведомления и изявления във
връзка с договора трябва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат
получени, ако по факс, чрез лично доставяне, чрез изпращане по пощата с
обратна разписка, с препоръчана поща, с куриер или по електронна поща,
достигнат до адресите на страните, посочени в началото на договора, освен
ако в настоящия договор не е предвидено друго. По отношение на
кредитополучателя, адресът за получаване е вписания в началото на договора
или посочения в искането за отпускане на кредита настоящ адрес, както и
всеки друг адрес, посочен от кредитополучателя в подписан от него и
представен пред банката документ. В случай, че някоя от страните промени
адреса си, тя е длъжна да уведоми другата за промяната, а до получаване на
такова уведомление, всички съобщения ще се считат достигнали до последния
деклариран от съответната страна адрес за получени.
По делото е представена методология за определяне на референтния
лихвен процент „ПРАЙМ“ по потребителски и жилищно – ипотечни кредити.
Представен е и погасителен план по отношение на сключения между
„Юробанк България“ АД и П. К. Б. с ЕГН ********** и А. А. Я. с ЕГН
********** договор за потребителски кредит №FL1090515/01.07.2020 г.
Погасителния план е изготвен на 01.07.2020 г.
Представени са искания за отпускане на кредит, отправени от П. К. Б. с
ЕГН ********** и А. А. Я. с ЕГН ********** до ищеца „Юробанк България“
АД.
Представено е и извлечение от разплащателна сметка, открита във
4
връзка с процесния договор за потребителски кредит, от която е видно, че
кредитът е усвоен на 01.07.2020 г. от кредитополучателя по посочената в
договора сметка. В тази насока е и представеното по делото банково бордеро.
По делото е представена уведомление от „Юробанк България“ АД до А.
А. Я. с ЕГН **********, с която банката уведомява ответницата, че към
31.10.2023 г. общото й задължение по договор за потребителски кредит
***/01.07.2020 г. е в размер на 3961, 65 лв., като е представен срок от 7 дни за
изпълнение на задължението. На основание чл.14 от Договора за кредит и
чл.60, ал.2 от ЗКИ, банката обявява цялото задължение по него за незабавно
изискуемо и дължимо, без да се прекратява действието на договора, считано
от датата на получаване на уведомлението.
Представено е съобщение от ЧСИ И. М. до „Юробанк България“ АД, с
което връща уведомлението до А. Я., надлежно оформено и връчено. В тази
връзка /връчване на уведомлението и посещенията на адреса/ е представена и
разписка, изготвена и подписана от връчителя. Видно от същата,
уведомлението е връчено по настоящия адрес на ответницата на лице по реда
на чл.46, ал.2 във вр. ал.1 от ГПК.
По делото е приета неоспорено от страните заключение по съдебно –
почеркова експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обосновано.
Съгласно същото подписите срещу „кредитополучател – 2“ в договор за
потребителски кредит от 01.07.2020 г., както и в приложения към него
погасителен план на името на ответницата са положени от нея. Същото се
отнася до ръкописните текстове с изписаните имена в същия договор.
По делото е приета неоспорено от страните заключение по съдебно –
счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно и
обосновано. Съгласно същото, ответницата по процесния договор за
потребителски кредит е усвоила на 01.07.2020 г. сумата от 5834 лв. чрез
банков превод по банкова сметка на Павлина Кирилова Багрева. Размерът на
дължимата главница е в размер на 3412, 30 лв., а погасеният размер е 2421, 70
лв. Вещото лице сочи, че размерът на дължимата договорна лихва по договора
за кредит за периода от 03.01.2023 г. до 15.12.2023 г. е 268, 60 лв. по вноски от
№30 до №42. Размерът на дължимата мораторна лихва за периода от
01.01.2023 г. до 15.12.2023 г. е в размер на 443, 04 лв. Счетоводните
записвания на ищеца във връзка с процесния договор за кредит са водени
редовно и съгласно изискванията на ЗКИ. По процесния договор за кредит са
постъпили 3800 лв, с които били погасени 2421, 70 лв. за главница, 975, 25 лв.
за възнаградителна лихва, лихва за просрочени вноски в размер на 133, 05 лв.,
банкова такса за обслужване в размер на 98 лв., както и такса непогасен
остатък в размер на 172 лв. Последното плащане било от 15.02.2023 г. в размер
на 300 лв. и с него били погасени вноска №28 и от вноска №29 цялата лихва и
частично главница в размер на 21, 65 лв. Към 15.12.2023 г. размерът на
падежиралите и непогасени вноски по отделни пера е 1275, 33 лв. за главница,
251, 70 лв. за възнаградителна лихва, както и 45, 50 лв. за такси. Вещото лице
сочи, че първоначално посочения с договора лихвен процент бил променян.
5
При сключване на договора същият бил в размер на 9 %, на 01.06.2023 г. бил 9,
7 %, а към 26.03.2024 г. – 10, 4 %.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 388/2024 г. на БРС, на 16.02.2024 г. в
полза „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД ЕИК *********, е била издадена заповед
за изпълнение по чл. 417 от ГПК против П. К. Б., ЕГН ********** и А. А. М.,
ЕГН ********** за следните суми, дължими в условията на солидарност:
сумата от 3412,30 лева - дължима главница по договор за кредит № *** от
01.07.2020 г., сумата от 268,60 лева – възнаградителна лихва за периода от
03.01.2023 г. до 15.12.2023 г., сумата от 543,96 лева – мораторна лихва за
периода от 01.01.2023 г. до 14.01.2024 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 23.01.2024 г. г. до окончателното изплащане, както и
направените разноски за платена държавна такса от 84,50 лв. и 613,49 лв. -
адвокатско възнаграждение. Препис от заповедта е бил връчен на длъжника,
като срещу последната е подадено възражение, поради което на заявителя е
била указана възможността за предяви установителен иск за вземането си, в
резултат на което е предявен настоящият иск.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка,
изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:
За да бъдат уважени предявените искове, ищецът следва по пътя на
пълното и главно доказване да установи, че между страните е възникнало
валидно облигационно отношение, носещо белезите, описани в исковата
молба, настъпването на предсрочвана изискуемост на претендираните суми за
главница и редовна изискуемост на сумите за възнаградителна лихва, както и
техния размер. По отношение на предявения иск за мораторна лихва, следва
да докаже наличието на изискуеми вземания по отношение на ответника,
техния размер и периода на забавата.
Съдът намира, че по делото се установява, че страните са сключили
договор за потребителски кредит № *** от 01.07.2020 г. Това обстоятелство се
установява с категоричност от представените по делото писмени
доказателства. От представения договор за кредит се установяват и неговите
основни параметри, а от приложената справка за извършени транзакции, както
и платежно нареждане и бордеро, се установява, че кредитът е усвоен от
кредитополучателите в неговия пълен размер.
По делото е открито производство по реда на чл.193 от ГПК по
оспорване на истинността на подписна на кредитополучателката - отв–тница.
На основание чл.193, ал.3 от ГПК е разпределена тежестта от доказване, че
положеният върху договора за кредит и погасителен план подпис, не е на
ответницата. Същата е ангажирала съдебно – почеркова експертиза, като
вещото лице по нея с категоричност установява, че положеният подпис върху
процесния договор за кредит и погасителния план към него изхожда и е
положен от ответницата А. А. Я.. При това положение, съдът намира, че
формалната доказателствена сила на подписания частен документ не е
оборена, поради което и възраженията в насока на това, че ответницата не е
сключила като кредитополучател процесния договор за кредит, е недоказано и
6
неоснователно. Тъкмо обратното, от представените и приети по делото
доказателства се установява, че именно ответницата е сключила процесния
договор за потребителски кредит, поради което и същата е обвързана от същия
в качеството й на солидарен длъжник /арг. от чл.1, ал.4 от договор договор за
потребителски кредит № FL1090515/01.07.2020 г./.
Съдът намира, че е доказано и установено по делото и настъпването на
предсрочна изискуемост по процесния договор за кредит. Предсрочната
изискуемост на вземането по договор за заем за потребление или за кредит,
уредена в нормите на чл.71 ЗЗД и чл.432 ТЗ, представлява преобразуващо
право на кредитора за изменение на договора и, за разлика от общия принцип
по чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните.
Волеизявлението следва да достигне до насрещната страна, но не се нуждае от
приемане и същото поражда действие, ако са били налице обективните
предпоставки за предсрочната изискуемост, уговорени в договора или
предвидени в закона /Така Тълкувателно решение №3/2017 г. по т.д. 3 от 2017
по описа на ОСГТК на ВКС/. В случая тези предпоставки и тази възможност е
уговорена в процесния договор за кредит – чл.14 от същия, както и на база
чл.60, ал.2 от ЗКИ. Видно от представените по делото доказателства, не е
налице изпълнение на повече от две вноски в срока за това, съгласно
представения и приет от страните погасителен план. Следва да се посочи, че
доказателствена тежест за изпълнението на задълженията на
кредитополучателите се носи именно от последните, като липсват каквито и
да е представени доказателства в тази насока.
Предвид изложеното, съдът намира, че по делото са настъпили
предпоставките за обявяване на предсрочната изискуемост. Съгласно
даденото разрешение в т. 18 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, в хипотезата на предявен иск по чл. 422,
ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че
целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен
брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере
вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с
неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е
упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила
на длъжника предсрочната изискуемост.
Видно от приложените по делото доказателства, банката е връчила
уведомлението за обявяване на кредита за изцяло предсрочно изискуем чрез
покана, изпратена от съдебен изпълнител до ответницата, като уведомяването
се е осъществило по реда на чл.46, ал.2 във вр. ал.1 от ГПК. Следва да се
посочи, че по същество обстоятелството на връчване на уведомлението за
обявяване на предсрочна изискуемост не се оспорва от страна на ответницата.
С разпоредбата на чл.7, ал.3 ГПК /ДВ бр.100/2019г./ се предвиди
изрично задължение на съда да следи служебно за нищожността по чл. 146
ал.1 от Закона за защита на потребителите, произтичаща от неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител. Това положение се приема и
7
безпротиворечиво в съдебната практика /Така и Тълкувателно решение №1 от
27.04.2022 г. по тълк.д.1/2020 г. на ОСГТК на ВКС/. В тази връзка и предвид
това, че ответницата е физическо лице, на което по силата на сключения с
банката договор е предоставен потребителски кредит, съдът дължи служебно
проверка на клаузите в процесния договор за потребителски кредит по
отношение на спазване на изискванията за потребителска защита,
регламентирани по специално в ЗЗП и ЗПК.
В случая, съдът намира, че разпоредбите на чл.3, ал.1, т.2 и 2 от
договора за кредит са неравноправни и по конкретно относно
обстоятелството, че лихвения процент след първите дванадесет месеца се
определя като сбор от референтния лихвен процент плюс фиксирана
договорна надбавка, тоест с всяка промяна на приложимия референтен лихвен
процент би се променяла и приложимата възнаградителна лихва като в
договора не са посочени конкретните критерии, на основание на които банката
ще може да променя лихвения процент. Тази част от спорната клауза
представлява хипотеза на неравноправна клауза, изрично регламентирана в чл.
143, ал. 2, т. 11 ЗЗП. Уговорената неиндивидуално в договора за кредит
възможност за едностранно увеличаване от страна на банката на
първоначално съгласувания размер на базовия лихвен процент, при необявени
предварително и невключени като част от съдържанието на договора ясни
правила за условията, при които този размер може да се променя до пълното
погасяване на кредита, не отговаря на изискването за добросъвестност, поради
което по отношение на тази клауза изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗПП е
неприложимо (в т. см. Решение № 205/07.11.2016 г. по т. д. № 154/2016 г. на
ВКС, ТК, I ТО). В тази връзка, с оглед изложеното за липса на ясно,
недвусмислено и подробно описан в договора метод за промяна на лихвата,
предпоставката „добросъвестност“ на търговеца не е налице и същият не
може да се ползва от коментираното изключение. Следва да се посочи, че
съдебната практика приема, че тежестта да докаже, че клаузите от договора за
кредит са индивидуално уговорени е на кредитодателя, тоест банката, като
при липса на представени доказателства в тази насока, следва да се приеме, че
същите не са такива /Така Решение № 144/08.11.2017 г. по т. д. № 2155/2016 г.
на ВКС, ТК, II ТО/.
По договор за предоставяне на кредит условията, при които банката
може едностранно да увеличава базовия лихвен процент, трябва да са
формулирани ясно. Методът на изчисляване на съответния лихвен процент
трябва да съдържа конкретно разписана изчислителна процедура, която да
сочи вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки от
отделните компоненти и не може клаузата да съдържа само изброяване на
обективни фактори за възникване на правото за изменение. Въз основа на ясни
и разбираеми критерии, кредитополучателят трябва да може да предвиди
изменението на БЛП, което банката извършва едностранно. Необходимо е
между съконтрахентите да е постигнато съгласие за начина на формиране на
възнаграждението на кредитодателя, т. е. относно конкретната формула за
8
определяне на възнаградителната лихва – съществен елемент от този вид
банкова сделка. Следователно, методиката за изчисление на лихвата, също е
елемент от договора за кредит, което, само по себе си, изключва възможността
същият да бъде едностранно променян. Когато потребителят не е получил
предварително достатъчно конкретна информация за начина, по който
кредитодателят може едностранно да промени цената на услугата, както и
когато методиката на банката, като нейни вътрешни правила, не е част от
договора за кредит, банката не може да се счита за добросъвестна по смисъла
на чл. 143 от ЗЗП и не може да се приложи правилото на чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП
/Така Решение № 95 от 13.09.2016 г. по т. д. № 240/2015 г. на ВКС, ІІ т. о.,
Решение № 165 от 02.12.2016 г. по т. д. № 1777/2015 г. на ВКС, І т. о. и др./.
В случая референтният лихвен процент ПРАЙМ на банката за
обезпечени кредити в евро се определя от Комитета по управление на
активите и пасивите съгласно Методологията на банката за определяне на
референтен лихвен процент ПРАЙМ по потребителски и жилищно-ипотечни
кредити, публикувана на интернет сайта на банката и представляваща
приложение към договора за кредит. ПРАЙМ подлежи на преразглеждане на
тримесечна база, при спазване на условията, описани в Методологията. В
случай, че съгласно Методологията е налице основание за промяна на
ПРАЙМ, промяната в ПРАЙМ и нейната дата се публикуват на интернет
страницата на банката, като обявление за промяната се поставя на видно място
в офисите на банката с указание за датата на влизане в сила на новия размер
на ПРАЙМ. При промяна на приложимия към договора годишен лихвен
процент вследствие на увеличаване на ПРАЙМ за обезпечени кредити в евро,
кредитополучателят има право в рамките на срок от 3 месеца, считано от
датата на влизане в сила на новия ПРАЙМ за обезпечени кредити в евро да
погаси изцяло или частично кредита без да дължи таксите съгласно договора
за кредит. От Методологията на банката за определяне на референтен лихвен
процент (ПРАЙМ) по потребителски и жилищно-ипотечни кредити се
установява, че ПРАЙМ се определя по формула, включваща следните
компоненти: тегло на депозити от домакинства (w1), тегло на капитал (w2),
лихвен процент по депозити на домакинства (R), минималните задължителни
резерви в % (MRR), разход за фонд за гарантиране на влоговете в банките в %
(DGF), безрисков лихвен процент, приложим за България (RFR), рисково тегло
(RW), корекция за промяна на пределната цена на ресурса (MCA). От
Методологията се установява също, че много от компонентите, които
определят ПРАЙМ са извън контрола на търговеца или доставчика на
финансови услуги и са породени от въздействието на свободния пазар и/или
от държавен регулатор. Същевременно, Методологията не съдържа ясни
правила относно конкретния начин, по който промяната на всеки един от
компонентите ще се отрази на промяната на ПРАЙМ и, въпреки заложената
формула, изрично предвижда, че банката, чрез Комитета по управление на
активите и пасивите, ще определя стойността на ПРАЙМ. Липсата на ясни
правила и условия за начина на формиране на размера на ПРАЙМ, при които
9
този размер може да се променя до пълното погасяване на кредита, не
отговаря на изискването за добросъвестност, като са налице условията на
чл.143, ал.1 от ЗЗП, поради което е клаузата, предвиждаща изменение на
възнаградителната лихва се явява нищожна на осн. чл.26, ал.1 от ЗЗД вр.
чл.143, ал.1 от ЗЗП.
Следва обаче да се отбележи, че съгласно съдебната практика при клауза
в договор за банков кредит, с която е постигнато съгласие дължимата от
кредитополучателя цена по възмездния договор за банков кредит да се
формира от два компонента - БЛП с точно определен към датата на
подписване на договора размер в проценти и договорна надбавка, с
възможност за промяна на цената (лихвата), обусловена от промяна на БЛП,
но при липса на ясна методика и условия за промяната, доведена до знанието
на кредитополучателя, е неравноправна по смисъла на чл.143, т.10 и т.12 ЗЗП
и нищожна съгласно чл.146 ЗЗП, но само в частта, даваща право на банката -
кредитор да променя едностранно лихвата при промяна на БЛП, но не и в
частта, определяща дължимата към момента на сключване на договора лихва,
включваща БЛП и договорна надбавка в определен размер /Така Решение №
92/09.09.19г. по т.д.№ 2481/17г. на ІІ т.о. на ВКС, Решение № 87/06.11.2019 г.
на I т.о. на ВКС и др./.
В случая видно от представения договор за кредит е уговорен
първоначален размер на възнаградителната лихва, който е фиксиран и е в
размер на 9, 000 %. Видно от заключението на вещото лице, същото изрично
заявява, включително в съдебно заседание, че към момента на последно
изпълнените вноски /15.02.2023 г. е последното плащане по кредита/,
лихвеният процент не е бил изменян. Първото му изменение е от 01.06.2023 г.
Именно поради това, размерът на дължимата възнаградителна лихва, дължима
до момента на обявяване на предсрочната изискуемост /15.12.2023 г./ следва
да бъде определена съобразно погасителния план, който е приложен към
договора за потребителски кредит, а не в променения размер. Аргумент за
това е и разпоредбата на чл.26, ал.4 от ЗЗД, съгласно която нищожността на
отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по
право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи,
че сделката би била сключена и без недействителните и части. Настоящият
случай е именно такъв, като първоначално определената възнаградителна
лихва, вкл. нейният размер е бил ясно и точно посочен в договора, вкл. е бил
определяем, предвид изричното посочване на процентите, от които се
формира.
По тези съображения, се явява и основателен искът за възнаградителна
лихва в размер от 251, 70 лв., предвид данните от заключението на вещото
лице, както и предвид приложения погасителен план. Това е размерът на
задължението за възнаградителна лихва, дължимо от ответницата, съобразно
изготвения и приложен към договора за потребителски кредит погасителен
план за периода до обявяване на предсрочна изискуемост. За разликата до
пълния предявен размер от 268, 60 лв. искът се явява неоснователен.
10
Съдът намира за основателен и искът за мораторна лихва, която се
дължи на основание чл.86 от ЗЗД, доколкото са доказани предпоставките за
ангажиране на отговорността за забава от изпълнение на договорните
задължения на ответницата. В този смисъл е доказано наличието на главно
вземание, както и настъпване на изискуемостта на същото. Съдът съобрази
заключението на вещото лице, че размерът на дължимата мораторна лихва е
443, 04 лв. Действително вещото лице е посочило, че този размер е за периода
01.01.2023 г. до 15.12.2023 г., но съдът намира, че се касае до техническа
грешка. Видно от служебно извършена справка в calculator.bg, размерът на
мораторната лихва за периода от 01.01.2023 г. до 14.01.2024 г. е в размер на
443, 04 лв., поради което и това следва да е дължимата от ответницата сума. За
разликата над този размер, искът се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора на ищеца следва да бъдат присъдени
направените от него разноски, съразмерно на уважената част от исковете,
които са в размер от 2116, 98 лв. за исковото и за заповедното производство.
На ответницата следва да бъдат присъдени направените от него разноски,
съразмерно на отхвърлената част от исковете, които са в размер от 27, 89 лв. за
исковото и за заповедното производство
Мотивиран от горното, Районен съд - Бургас
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено на осн. чл.422 от ГПК, че А. А. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. Б., ж.к. ***, дължи на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град София, район
Витоша, ул. „Околовръстен път” №260, законен представител: Д. Б. Ш. -
изпълнителен директор и М. И. В.- прокурист, сумата от 3412,30 /три хиляди
четиристотин и дванадесет лева и тридесет стотинки/ лева - дължима
главница по договор за кредит № *** от 01.07.2020 г., сумата от 251, 70
/двеста петдесет и един лева и седемдесет стотинки/ лева - възнаградителна
лихва за периода от 03.01.2023 г. до 15.12.2023 г., сумата от 443, 04
/четиристотин четиридесет и три лева и четири стотинки/ лева -
мораторна лихва за периода от 01.01.2023 г. до 14.01.2024 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 23.01.2024 г. до окончателното й
изплащане, които вземания са част от предмета на Заповед № 534/16.02.2024 г.
за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, издадена по ч. гр. д.
№ 388/2024 г. по описа на РС – Бургас, като ОТХВЪРЛЯ иска за
възнаградителна лихва за разликата над уважения размер от 251, 70 лв. до
пълния предявен от 268, 60 лв., както и този за мораторна лихва за разликата
над уважения размер от 443, 04 лв. до пълния предявен от 543, 96 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК А. А. М., ЕГН **********,
с адрес: гр. Б., ж.к. ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК
11
*********, със седалище и адрес на управление в град София, район Витоша,
ул. „Околовръстен път” №260, законен представител: Д. Б. Ш. - изпълнителен
директор и М. И. В.- прокурист, сумата от общо 2116, 98 лв. /две хиляди сто
и шестнадесет лева и деветдесет и осем стотинки/ лв., представляваща
направените в исковото и заповедното производство съдебно – деловодни
разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 от ГПК „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“
АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град София, район
Витоша, ул. „Околовръстен път” №260, законен представител: Д. Б. Ш. -
изпълнителен директор и М. И. В.- прокурист, ДА ЗАПЛАТИ на А. А. М.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ж.к. ***, сумата от общо 27, 89 лв. /двадесет
и седем лева и осемдесет и девет стотинки/ лв., представляваща
направените в исковото производство съдебно – деловодни разноски,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
12