№ 319
гр. София , 16.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на девети декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Снежана Душкова
Членове:Владимир Астарджиев
Виолета Магдалинчева
Прокурор:Стоил Георгиев Тойчев (АП-София)
като разгледа докладваното от Виолета Магдалинчева Въззивно частно
наказателно дело № 20201000601164 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 34 от ЗПИИРКОРНФС.
С Решение №2908 от 6.10.2020г. на Окръжен съд-Благоевград е признато
решение № ********** от 1.11.2018г. на Herefordshire Magistrates Court, влязло в сила
на същата дата, с което на българския гражданин М. Е. Ш., роден на ***г. в гр. ***, е
наложена финансова санкция в размер на левовата равностойност на 350 GBR /триста и
петдесет британски паунда/ за нарушение по член 144а от Закона за движение по
пътищата и Списък 2 от Закона за нарушителите на правилата за движение по
пътищата на Обединеното Кралство.
Срещу това решение е подадена жалба от адв. Н. Р.- защитник на
заинтересованото лице, в която са релевирани конкретни основания за
незаконосъобразност на атакувания акт. В жалбата се твърди, че Великобритания не е
член на Европейския съюз от 1.02.2020г. и Република България няма задължение да
признава финансови санкции, наложени от тази държава. С позоваване на
Тълкувателно решение № 2/12.04.2017г. на ОС на І и ІІ колегия на ВАС се навежда
1
довод за изтекла давност за изпълнение на глобата. Поискано е обжалваното решение
да бъде отменено и да бъде издадено друго, с което да бъде постановен отказ от
признаване на решението за налагане на финансова санкция.
В жалбата не е било поискано събиране на доказателства пред тази инстанция.
Въззивният съд е приел, че такива не се налага да бъдат събирани и по негова служебна
преценка.
В съдебно заседание пред САС заинтересованото лице М. Ш. и упълномощеният
му защитник не се явяват. От двамата са постъпили молби, с които поддържат
съображенията по жалбата и желаят делото да се разгледа в тяхно отсъствие.
Представителят на САП пледира за отхвърляне на жалбата. Смята, че решението
на окръжния съд е правилно и законосъобразно и като такова моли да бъде
потвърдено.
В съответствие със задължението си за пълна проверка на обжалвания акт, САС
прие следното:
Съставът на Окръжен съд - Благоевград е установил вярно всички факти,
относими към процесния случай.
От наличните по делото доказателства се установява, че с решение №
********** от 1.11.2018г. на Herefordshire Magistrates Court, влязло в сила на същата
дата, на българския гражданин М. Е. Ш., роден на ***г. в гр. ***, е наложена
финансова санкция в размер на 350 GBR. Финансовата санкция е наложена за това, че
на 12.04.2018г. в гр. ***, Великобритания като лице, на чието име е било регистрирано
превозно средство, Ш. не е покрил изискванията за застраховка на автомобила.
Нарушението било квалифицирано по член 144а от Закона за движение по пътищата и
Списък 2 от Закона за нарушителите на правилата за движение по пътищата на
Обединеното Кралство и на жалбоподателя била наложена финансова санкция в
упоменатите размери.
Въз основа на това решение било издадено и удостоверението по чл. 4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции. Видно от удостоверението, решението за
налагане на финансова санкция е издадено от несъдебен орган на решаващата държава
въз основа на наказуемо деяние по националния й закон, като санкционираният е имал
правна възможност да отнесе въпроса за разглеждане и до съд по наказателни дела. От
текста на удостоверението се установяват данните на засегнатото лице – собствено,
бащино и фамилно име, рождената му дата и мястото на раждане, а също и последния
му известен адрес в България.
2
От удостоверението по чл. 4 от Рамковото решение и от превода на решението
се установява, че актът на несъдебния орган е издаден за нарушение на правилата за
движение, свързани с непокриване на изискванията за застраховка на превозното
средство. Във формуляра на удостоверението е отбелязано, че решението е влязло в
сила на 01.11.2018г. и срещу същото лице, за същото деяние изпълняваща или трета
държава не са постановили друго решение. Отразено е също така, че засегнатото лице е
било уведомено, съгласно законодателството на издаващата държава, за правото си да
обжалва решението и датата, на която изтича давностния срок за изпълнение на
наказанието по националния закон на решаващата държава.
При тези посочени и от първия съд фактически положения от правна
страна САС приема следното:
Рамково решение 2005/214/ПВР регламентира прилагането на принципа на
взаимното признаване по отношение на финансовите санкции, които са наложени от
съдебни или административни органи, с цел улесняване изпълнението на такива
санкции в държава-членка на Европейския съюз, различна от държавата, в която са
били наложени. По смисъла на рамковото решение „решение за налагане на финансови
санкции” е влязъл в сила акт на съдебен или административен орган за налагане на
задължение за плащане на парична сума или наложените със същия акт: обезщетение
за пострадал от престъпление, разходи по съдебните или административни процедури
или парична сума в полза на обществен фонд или организация за подпомагане на
пострадали от престъпление. Рамковото решение се прилага за всички
правонарушения, за които могат да бъдат наложени финансови санкции съгласно
националното законодателство, включително за нарушения на правилата за движение.
Проверките за двойна наказуемост са премахнати по отношение на 39 нарушения,
изброени в рамковото решение.
В процесния случай такава проверка също не се изисква, тъй като решението,
което се иска да бъде признато, санкционира поведение, представляващо нарушаване
на правилата за движение по пътищата. (арг. чл. 30, ал. 2, т. 1 от ЗПИКОНФС).
Няма основание решението на несъдебния орган да не бъде признато и по
другата, предвидена в чл. 30, ал. 3 от закона причина, тъй като засегнатото лице има
местоживеене на територията на страната и заема длъжност, която му носи трудови
доходи.
Неоснователно е твърдението в жалбата, че актът на окръжния съд следва да
3
бъде отменен, тъй като понастоящем Обединеното кралство е напуснало Европейския
съюз и българският съд не може да признае решение, издадено от негов несъдебен
орган. На 23 юни 2016 г. в Обединеното кралство е бил проведен референдум дали
страната да остане в Европейския съюз или да го напусне (т.нар. „Брекзит“). На 29
март 2017 г. Обединеното кралство е уведомило Европейския съвет за намерението си
да напусне ЕС и по този начин официално е задействало член 50 от Договора за
Европейския съюз. След преговори е договорено Обединеното кралство да напусне
Европейския съюз на 31 януари 2020 г. в полунощ (брюкселско време). От този момент
насетне страната действително е престанала да бъде държава – членка на Европейския
съюз. От 1 февруари 2020 година обаче е започнал да тече ограничен във времето
преходен период, в който е предоставена възможност на Обединеното кралство да
договори бъдещите си отношения със Съюза. Конкретните условия на предходния
период са били определени в Част четвърта от Споразумението за оттегляне. От тях,
относимо към конкретния случай е, че цялото законодателство на ЕС, във всички
области на политиката, ще продължи да се прилага по отношение на Обединеното
кралство и на територията му, с изключение на разпоредбите на Договорите и
актовете, които не са били обвързващи за и в Обединеното кралство преди влизане в
сила на Споразумението за оттегляне. В Обединеното кралство продължава да се
прилага и политиката на Европейския съюз в областта на правосъдието и вътрешните
работи и то трябва да спазва всички международни споразумения, които Съюзът е
подписал. При това положение и тъй като Великобритания е страна по Рамково
решение 2005/214/ПВР, няма пречка да има произнасяне по същество по искането за
признаване на акта на чуждия несъдебен орган.
Не са налице и факултативните основания за отказ, визирани в член 35 от
специалния закон, върху едно от които защитата изрично акцентира.
В тази връзка въззивната съдебна инстанция не приема довода на защитата за
изтекла абсолютна давност за деянието и съответно за приложение на чл. 35, т. 3 от
ЗПИИРКОРНФС. Според тази разпоредба съдът може да откаже да признае и допусне
изпълнение на решение при кумулативното наличие на две условия - ако изпълнението
на решението е с изтекла давност по българското законодателство и ако решението се
отнася за деяние, подсъдно на български съд. Съгласно чл. 4 от ЗАНН този закон и
другите закони и укази, в които са предвидени административни наказания, се
прилагат за всички административни нарушения, извършени на територията на
Република България, на български кораб или самолет и по отношение на български
граждани, извършили административни нарушения в чужбина, наказуеми по
българските закони, ако засягат интересите на нашата държава. Деянието по
настоящето производство следователно не е подсъдно на българския съд, тъй като
макар да е административно нарушение, да е извършено в чужбина и да е наказуемо по
4
българските закони, с него не се засягат интересите на българската държава. Ето защо
и с оглед тълкуването, дадено в ТР № 2/2017г. по т.д. № 3/2016г. на ОСС на ВАС, І и ІІ
колегия, дори да се приеме, че давността за изпълнение на наказанието е изтекла, то не
е налице второто кумулативно условие на чл. 35, т. 3 от ЗПИИРКОРНФС, даващо
възможност чуждият акт да не бъде признат.
Няма данни спрямо засегнатото лице, за същото деяние в Република България
или друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, да е постановено или
приведено в изпълнение решение за налагане на финансова санкция по смисъла на чл.
35 т. 2 от ЗПИИРКОРНФС.
Засегнатото лице не попада в категорията на чл. 35 т. 4 и т. 5 от Закона - лицето
не е с имунитет или привилегии по българското законодателство; решението не се
отнася до деяние, извършено изцяло или отчасти на територията на Република
България; не е било извършено извън територията на издаващата държава; наложената
санкция не е по-малка от 70 евро или левовата равностойност на тази сума; лицето е
вменяемо и пълнолетно и съответно може да носи наказателна, респ.
административнонаказателна отговорност. 3асегнатото лице е било уведомено
съгласно законодателството на издаващата държава лично или чрез упълномощен
представител според националния закон относно правото си да обжалва решението,
както и за сроковете за обжалване, но не се е възползвало от това право.
В обобщение на изложеното въззивният съд прецени, че като правилно и
законосъобразно издадено първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 34, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС, САС,
Наказателно отделение, 6 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2908 от 6.10.2020г. на Окръжен съд-Благоевград е
признато решение № ********** от 1.11.2018г. на Herefordshire Magistrates Court,
влязло в сила на същата дата, с което на българския гражданин М. Е. Ш., роден на
***г. в гр. ***, е наложена финансова санкция в размер на левовата равностойност на
350 GBR /триста и петдесет британски паунда/ за нарушение по член 144а от Закона за
движение по пътищата и Списък 2 от Закона за нарушителите на правилата за
5
движение по пътищата на Обединеното Кралство.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6