№ 181
гр. П., 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20241230101829 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск по чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Ищцата – Н. Н. Г., с адрес в гр. П., ул. „С.“ № 19, ЕГН **********, твърди, че
на 05.07.2024 г., преди обяд, в гр. П., на ул. „С.“, е била ударена от лек автомобил
„Хюндай И 20“, с рег. № ***, управляван от ответника. Пояснява, че ударът е бил
концентриран в дясната част на кръста й, при което е паднала на земята, получавайки
травматични наранявания (охлузвания, кръвонасядания и отоци по кръста, двата крака
и лявата ръка). Поддържа, че по повод на телесното увреждане е търпяла болки и
страдания, адекватната репарация за които е 3 000 лв. Иска присъждане на визираната
сума, ведно със законната лихва от датата на увреждането. Претендира и съдебни
разноски.
Ответникът – К. А. М., с адрес в гр. П., ул. „К. М.“ № 36, ЕГН **********,
застъпва финална позиция, според която ищцовата претенция е частично
неоснователна (за горницата над 1 000 лв.), тъй като ищцата е допуснала
съпричиняване на вредите, а и техният характер не изисква по-високо обезщетение.
Настоява за присъждане на съдебно-деловодни разходи.
Третото лице – „ЗК Л. И.““ АД, със седалище и адрес на управление в гр. С.,
бул. „С. ш.“ № 67А, ЕИК ***, конституирано като помагач на ответника, изразява
становище, че искът е неоснователен, защото не са доказани предпоставките за
уважаването му.
1
Съдът приема следното:
1. По съществото на спора (изводи от фактическа и правна страна):
Уважаването на предявената искова претенция е детерминирано от
кумулативното наличие на определени условия, свеждащи се до: 1/ деяние, свързано с
предизвикване от ответника на описаното пътно-транспортно произшествие (ПТП); 2/
претърпяване от ищцата на заявените неимуществени вреди; 3/ причинна връзка
между деянието и вредите; 4/ противоправност на деянието и 5/ виновност на същото.
Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД).
Правилата за разпределението на доказателствената тежест в исковия
граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК) възлагат на ищцата да установи първите
четири изисквания за основателността на иска, а на ответника – да обори законовото
предположение за вина (чл. 154, ал. 2 ГПК).
От приобщените към доказателствената съвкупност материали, постъпили от
началника на РУ на МВР – гр. П. (с писма от 29.01.2025 г. и от 26.03.2025 г.), както и
от онези, съдържащи се в представената в оригинал прокурорска преписка с №
6094/24 г. на РП – гр. Благоевград, ТО – гр. П., се констатира, че:
- На 05.07.2024 г., в 14:29 ч., в РУ на МВР – гр. П. е постъпил сигнал, чрез
системата за спешни повиквания „Телефон 112“, че около 11:00 ч. на същия ден, в гр.
П., на ул. „С.“, физическо лице е било блъснато от автомобил.
- Местопроизшествието е било посетено от полицейски служители, а за
изясняване на ситуацията е била извършена и допълнителна проверка, възложена на
свидетеля Х. Г. (полицейски инспектор).
- В хода на тази проверка са били снети писмени обяснения от ищцата и от
ответника, в които:
= Ищцата посочва, че: на процесните дата и място се е предвижвала
по пътното платно, бутайки количка, натоварена с отпадъци (от хартия и пластмаса),
които е възнамерявала да предаде в пункт за вторични суровини; била е блъсната от
движещ се на заден ход таксиметров автомобил, при което е паднала на земята;
водачът на автомобила, след удара, е слязъл от превозното средство, попитал я е дали е
добре и дали има нужда от медицинска помощ, както и се е опитал да й помогне да се
изправи, чрез подаване на ръка; тя обаче сама се е изправила и е заявила, че няма
необходимост от лекар, нито впоследствие е посещавала такъв и съответно не
разполага с медицинска документация за претърпени телесни наранявания.
= Ответникът сочи, че той е управлявал таксиметровия автомобил,
блъснал ищцата, и на практика потвърждава останалото, изложено в нейните
обяснения. Допълва, че автомобилът е бил с рег. № ***.
- При осъществената полицейска проверка е било установено още, че в
2
района на инцидента има поставена охранителна камера в имот на трето лице (Й. Г. К.
от гр. П.), запис от която е бил обективиран на компактдиск, иззет от свидетеля Хр. Г..
- Според справка от АИС „КАТ“ на МВР за регистрирани превозни
средства, автомобилът с рег. № *** е лек автомобил, марка „Хюндай“, модел „И 20“,
жълт на цвят, собственост на К. Л. М. от гр. П..
- За произшествието, станало с участието на ищцата и на ответника, на
17.07.2024 г. младши автоконтрольор при РУ на МВР – гр. П. е съставил спрямо
ответника акт за установяване на административно нарушение серия GA и номер
1306917.
- С мотивирана резолюция № 24-0314-М000071/19.07.2024 г. на началника
на РУ на МВР – гр. П. административнонаказателната преписка по този акт е била
прекратена и изпратена в РП – гр. Благоевград, ТО – гр. П., за преценка относно
осъществен престъпен състав от общ характер.
- С прокурорско постановление от 26.08.2024 г. е било отказано
образуването на наказателно (досъдебно) производство, поради отсъствие на
обективен елемент за квалифициране на поведението на сегашния ответник като
престъпление от общ характер, а именно причиняване на средна или тежка телесна
повреда на настоящата ищца. Затова прокурорът е върнал преписката на началника на
РУ на МВР – гр. П., за налагане на административно наказание, по реда на ЗДвП, но до
момента на приключване на съдебното дирене по настоящото дело не е било издадено
наказателно постановление.
В рамките на съдебното производство бяха събрани и гласни доказателствени
средства, чрез разпита на свидетели – полицейският служител Х. Г. и съпругът на
ищцата В. Г., като:
- Свидетелят Хр. Г. съобщава, че:
= Той, в качеството му на полицейски инспектор, извършващ
проверката на инцидента, станал повод и за настоящото дело, е снел писмените
обяснения от ищцата и от ответника и е установил видеозаписа, показващ самия
инцидент.
= Изгледал е видеозаписът, на който се виждало, че: лице от женски
пол бута количка, натоварена с предмети, наподобяващи картонени опаковки; същото
лице се придвижва по платното за движение, в дясната пътна лента по посоката му на
движение; лек автомобил, който е жълт на цвят и прилича на таксиметров такъв,
идвайки от срещуположната посока, спира в насрещната пътна лента по посоката си на
движение; така лицето, бутащо количката, и автомобилът се озовават в една и съща
пътна лента, при което лицето е зад превозното средство; автомобилът започва
движение на заден ход и между него и лицето, бутащо количката, се получава
съприкосновение, при което лицето пада на земята; веднага след това водачът на
превозното средство слиза от него, отива при лицето и се опитва да му помогне да се
3
изправи.
- Свидетелят В. Г. заявява, че:
= На 05.07.2024 г., преди обяд, е помогнал на ищцата да избута от
двора на дома им, намиращ се в гр. П., ул. „С.“ № 19, количка, натоварена с отпадъци,
които тя е възнамерявала да предаде за вторични суровини.
= По тази причина ищцата, бутайки количката по платното за
движение, се е отправила в северна посока (към железопътния прелез на града, в
района на който е и пунктът за вторични суровини).
= Около 20-30 минути по-късно, в телефонен разговор, ищцата му е
споделила, че е била блъсната от таксиметров автомобил, който се е движил на заден
ход.
= След инцидента ищцата е получила упоменатите по-горе
охлузвания, кръвонасядания и отоци по кръста, двата крака и лявата ръка. В тази
насока се е оплаквала от болки, като оплакванията и симптомите й са продължили
около месец, но не е постъпвала в болница, не са и били провеждани
рехабилитационни процедури, приемала е обезболяващи препарати, без яснота за
техния вид, наименование и продължителност на приема.
- До инцидента ищцата е ползвала една патерица за придвижване,
поради предходно заболяване (мозъчен инсулт), а след него е започнала да използва и
втора патерица.
В откритото заседание, проведено по делото на 25.04.2025 г., беше извършен
оглед на компактдиска, приложен към горецитираната прокурорска преписка, при
който на практика се затвърждава казаното от свидетеля Хр. Г. по този повод.
От представеното с отговора на исковата молба копие на свидетелство за
регистрация – част I се потвърждават вече изяснените данни за регистрационния
номер, марката, модела, цвета и собствеността на лекия автомобил, участвал в
процесното ПТП. А от депозираното с отговора копие на застрахователна полица е
видно, че за този автомобил към 05.07.2024 г. е имало сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при третото лице –
помагач.
Съгласно експертно решение от 06.04.2022 г. на ТЕЛК – гр. С., издадено на
името на ищцата, тя е с 60 % ВСУ, с пожизнен срок, в резултат на мозъчен инфаркт
(исхемичен инсулт), съпроводен с десностранна хемипареза – средна към тежка
степен, с хемихипестезия, както и в резултат на артериална хипертония (II стадий).
Обсъдените доказателствени източници заслужават пълен кредит на доверие.
Посредством тях последователно и логично се изяснява фактическата обстановка в
разглеждания казус, като помежду им липсват противоречия. Писмените обяснения на
ищцата и на ответника, дадени в хода на полицейската проверка, представляват
извънсъдебно признание на факти, направено от страни по гражданско дело в
4
изявление пред държавен орган, което има същата доказателствена сила като на
съдебното признание (вж. Решение № 119 от 26.05.2014 г. по гр. д. № 7034/2013 г., I г.
о. на ВКС и Определение № 92 от 26.01.2012 г. по гр. д. № 881/2011 г., IV г. о. на ВКС).
Семейната обвързаност на свидетеля В. Г. с ищцата сама по себе си не води до
дисквалифициране на гласните доказателствени средства, създадени с негово участие.
Показанията на лице, попадащо в предметната рамка на чл. 172 ГПК, се ползват с
доказателствена стойност и единствено близката родствена или семейна връзка със
страната, посочила го за свидетел, не води до отричане на достоверността на
изнесеното от него (вж. Решение № 118/2020 от 11.01.2021 г. по гр. д. № 665/2020 г., II
г. о. на ВКС).
В обобщение на казаното дотук може да се заключи, че предявеният иск е
доказан от гледна точка на основанието му, защото се доказа, че:
- Ищцата е увредено лице, претърпяло конкретни неимуществени вредни
последици (физически болки и страдания).
- Вредите са пряк и непосредствен резултат от ПТП, в чието
предизвикване е участвал ответникът.
- Деянието на ответника е противоправно, защото е в нарушение на:
= чл. 94, ал. 3, изр. 1 ЗДвП – спрял е превозното средство за престой в
насрещната лента за движение;
= чл. 40, ал. 1 и ал. 2, предл. 1 ЗДвП – предприел е движение назад,
без да се убеди, че няма да създаде опасност за другите участници в движението и без
да наблюдава непрекъснато пътя зад превозното средство.
- Ответникът е действал и виновно, доколкото по никакъв начин не беше
оборена презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
По отношение на възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат, допуснато от ищцата, е необходимо да се съобрази, че:
- Обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се намали,
ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване (чл. 51, ал. 2 ЗЗД).
- Едни от най-важните принципни специфики на този облигационноправен
институт са изяснени в мотивите към т. 7 на Тълкувателно решение 1/2014 от
23.12.2015 г. по тълк. дело № 1/2014 г., ОСТК на ВКС, където е прието, че:
= „Допринасяне за настъпването на вредите” по смисъла на чл. 51, ал.
2 ЗЗД обхваща две хипотези. Първата от тях е именно съпричиняването, което
означава допринасяне от пострадалия за настъпване на самото вредоносно събитие.
При втората хипотеза пострадалият с поведението си е спомогнал за собственото си
увреждане, респ. за увеличаване на размера на вредата, без да е участвал в генезата на
вредоносното събитие.
= Съпричиняването на вредата изисква пряка причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина.
5
= Приносът на увредения, като обективен елемент на
съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога
поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния
резултат, обуславяйки го в някаква степен.
- Преценката за наличието и степента на съпричиняването от пострадалото
лице се прави от съда на базата на установените фактически положения по делото,
като е нужно да бъде определена и конкретната му величина (вж. Решение № 370 от
16.01.2019 г. по т. д. № 896/2018 г., II т. о. на ВКС, както и цитираната там съдебна
практика).
- Обстоятелството, че ищцата, в качеството й на пешеходец, е пренасяла
обемисти предмети (количка, натоварена с отпадъци за вторични суровини) е било
основание тя да се придвижва не по тротоара, а по платното за движение, но
противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства и по
възможност най-близо до лявата му граница (чл. 108, ал. 2, т. 2 ЗДвП). Ищцата е
нарушила обсъжданото законово правило, придвижвайки се в дясната пътна лента по
посоката й на движение. Това очевидно е довело до съпричиняване на вредоносния
резултат. В действителност обаче приносът й не е особено голям, предвид поведението
на ответника, който, допускайки маркираните по-горе сериозни нарушения на
правилата за движение, на практика е обусловил предизвикването на транспортната
злополука в значително по-голяма степен (придвижвайки автомобил на заден ход, без
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство). Ето защо и
съпричиняването на ищцовата страна трябва да се фиксира на 10 %.
Относно размера на дължимото обезщетение е нужно да се отчете, че:
- Адекватната репарация за неимуществени вреди се преценява от съда в
съответствие с принципа, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД – по справедливост.
- Справедливостта по смисъла на този нормативен текст не е абстрактно
понятие, а е свързана с оценката на редица конкретни факти, които са обективно
съществуващи при всеки отделен казус (вж. т. 11 от диспозитива и раздел II от
мотивите на Постановление № 4 от 1968 г., Пленум на ВС).
- Такива релевантни обстоятелства са: видът и тежестта на причинените
телесни и психични увреждания; продължителността и интензитетът на претърпените
физически и душевни болки; други страдания и неудобства; стигнало ли се е до
разстройство на здравето (заболяване), а ако да – каква е медицинската прогноза за
неговото развитие; начинът, при който е настъпило увреждането; възрастта на
увредения; неговото обществено и социално положение (вж. Решение № 142 от
05.06.2013 г. по гр. д. № 419/2012 г., ІV г. о. на ВКС, Решение № 32 от 19.02.2015 г. по
гр. д. № 2269/2014 г., ІV г. о. на ВКС и Решение № 223 от 27.12.2016 г. по гр. д. №
1839/2016 г., III г. о. на ВКС).
- В контекста на изложеното в предходните три абзаца, справедливата
6
парична обезвреда, която се полага на ищцата в случая, поначало е 1 500 лв. За
нейното определяне са отчетени: напредналата възраст на пострадалото лице към деня
на инцидента (73 години); начинът на получаване на увреждането (внезапно настъпило
ПТП, при което ищцата е била пешеходец); особеностите на засягането на телесния
интегритет, което е преминало за сравнително кратък времеви период (около 1 месец);
липсата на необходимост от специализирано лечение и отсъствието на сигурна
доказателствена информация за трайни негативни последици за здравето. Във връзка с
последното е важно да се подчертае, че причината за използването на допълнително
помощно средство за придвижване от ищцата (втора патерица), за което говори
свидетелят В. Г., не може убедително да се свърже с процесния инцидент.
Така в крайна сметка предявеният иск подлежи на частично уважаване – за
сумата от 1 350 лв., с оглед приетото съпричиняване от страна на ищцата (10 % от
1 500 лв. = 150 лв., а 1 500 лв. – 150 лв. = 1 350 лв.).
2. По съдебните разноски:
Изходът от спора предоставя право на съдебни разноски и на двете насрещни
главни страни (чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК).
Съдебно-деловодните разходи, дължими на ищцовата страна, съразмерно с
уважената част от иска, възлизат на 369 лв. и са формирани на основата на заплатена
държавна такса (120 лв.) и платен адвокатски хонорар (700 лв.).
Разноските, които ищцата трябва да плати на ответника, пропорционално на
отхвърлената част от исковата претенция, са 8,25 лв. и изчисляването им е въз основа
на разходите (15 лв.) за свидетел, при режим на призоваване.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. А. М., с адрес в гр. П., ул. „К. М.“ № 36, ЕГН **********, да
заплати на Н. Н. Г., с адрес в гр. П., ул. „С.“ № 19, ЕГН **********, следните суми:
- 1 350 лв., на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, произтекли от телесно увреждане на последната, предизвикано
от първия, на 05.07.2024 г., преди обяд, в гр. П., на ул. „С.“, чрез блъскане с лек
автомобил „Хюндай И 20“, с рег. № ***, ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането – 05.07.2024 г., до погасяването, като ОТХВЪРЛЯ този иск за
разликата над уважената му част до пълния претендиран размер от 3 000 лв., и
- 369 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, представляващи съдебни
разноски, съразмерно с уважената част от иска.
7
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Н. Н. Г., с адрес в гр. П., ул. „С.“ №
19, ЕГН **********, да заплати на К. А. М., с адрес в гр. П., ул. „К. М.“ № 36, ЕГН
**********, сумата от 8,25 лв., представляваща съдебни разноски, пропорционално
на отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – „ЗК Л. И.““
АД, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „С. ш.“ № 67А, ЕИК ***,
конституирано като помагач на ответника К. А. М..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр.
Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба,
която се подава чрез Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8