Р Е
Ш Е Н И Е № 1581
гр. Пловдив, 23.04.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. състав, в публично съдебно заседание
на 25.03.2019 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
при секретаря Петя Мутафчиева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 11655 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано въз основа на искова молба от Взаимоспомагателна
кредитна кооперация на частните земеделски стопани „Солидарност“, ЕИК:
*********, гр. Пловдив, ул. Мизия № 2 против
В.Т.С., ЕГН ********** и М.В.С., ЕГН ********** и двете с адрес: *** , с която е предявен установителен иск с
правна квалификация по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 535 ТЗ
за признаване на установено, че ответниците дължат солидарно заплащане на
сумата от 5100 лв. - главница, представляваща неплатена сума по Запис на
заповед, издаден на 14.04.2014 г. и предявен за плащане на 16.10.2017 г. , за
която сума е издадена Заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 665 по описа за 2018 г. на ПРС.
Претендират се разноски в заповедното и настоящото исково производство.
В
исковата молба се сочи, че ищцовата кооперация е учредена въз основа на
меморандум между Европейската комисия и българското правителство с парична
помощ от Европейския съюз, с предмет отпускане на кредити на селскостопански
производители, като подлежи на ежегоден одит от страните по меморандума.
Посочва се, че е финансова институция по силата на разпоредбата на пар. 12 от
ПЗР на Закона за кредитните институции.
Ищецът
твърди, че по силата на договор за кредит № *** от 14.04.2014 г. е предоставил
на първия ответник В.Т.С. кредит в размер на 4000 лв. Съгласно чл. 9 от
договора кредитополучателят дължи годишна лихва в размер на 22 %, а при
просрочие на погасителните вноски и наказателна лихва в размер на 20 % годишно
над уговорената лихва върху неиздължените суми. Поръчител по договора е втория
ответник М.С., която отговаря солидарно за задълженията на кредитополучателя.
Посочва се, че кредитът е усвоен изцяло на 14.04.2014 г., като в чл. 6 от
договора страните са се уговорили, че задължението се погасява в сроковете по приложения
погасителен план, като крайната дата е 20.03.2017 г., а ежемесечно до 20-то
число на съответния месец се заплащат дължимите лихви. Съгласно чл. 13, ал.1,
т.4 от договора за обезпечаване на
задължението си по договора кредитополучателят издала запис на заповед на
предявяване, авалиран от поръчителя М.В.С.. Твърди се, че записът на заповед е
предявен за плащане на 16.10.2017 г. Посочва се, че кредитополучателят не е
изплатила задълженията си по договора за кредит, поради което ищецът подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение за дължимата сума в общ размер
от 5100 лв. Против заповедта постъпили възражения в срок, което обусловило
правния интерес от предявяване на настоящите искове, предмет на производството.
Предвид изложеното се иска претенцията да се уважи, като бъде признато за
установено в отношенията между страните, че ответниците солидарно дължат неплатената сума по менителничния
ефект, обезпечаващ задължение по договор за кредит. Претендират се разноските в
заповедното и в настоящото производство.
В срока
по чл. 131 ГПК, ответниците са подали писмени отговори, с които оспорват
претенцията.
Ответникът
В.С. оспорва предявения иск по основание
и размер. Не спори, че с ищеца е сключила договор за кредит от 14.04.2014 г.,
но оспорва вторият ответник М.С. да отговаря солидарно за задълженията по
договора за кредит. Твърди, че към момента на сключване на договора ръкописно
изписаното име „М.В.С.“ и подписът под нейното име не са фигурирали, като е
дописано впоследствие. Прави възражение за нищожност на клаузите, уреждащи
солидарната отговорност на втория ответник в качеството й на поръчител и на
авалист, а именно: чл. 13, ал.1, т. 4 и чл. 13, ал.2, т. 3 от договора. Прави
възражение за нищожност на договора за кредит поради накърняване на добрите
нрави. Посочва се, че в договора е записан лихвен процент в размер от 22 %, без
да става ясно в какво се изразява този лихвен процент, за какъв период, дали се
касае за годишен, месечен, дневен процент или за целия период. Твърди се, че поради недългия период на
кредита уговорената лихва противоречи на добрите нрави. Прави се възражение за нищожност и на
клаузата за наказателна лихва, поради противоречие с добрите нрави, по
отношение на която също липсва механизъм на изчисляване, индивидуализация и какво точно се цели да се
гарантира по отношение на кредитора. Позовава се на разпоредби на Закона за
потребителския кредит, като счита, че
така установените императивни изисквания към договора за кредит не са спазени,
което представляват отделни основания за
недействителност, съгласно императивната разпоредба на чл. 22 ЗПК. Твърди се, че към настоящия момент е платена
сума в общ размер от 2250 лв. На основание изложените доводи се моли
предявеният иск да се отхвърли, както и в мотивите на съдебния акт, съдът да се
произнесе по направените възражения за нищожност на договора за кредит.
Претендира разноски.
Ответникът
М.В.С. оспорва предявения иск изцяло по основание и размер, като твърди, че не
е подписвала, нито договора за кредит, нито записа на заповед в качеството й на
поръчител и авалист. При условията на евентуалност прави възражение за изтекъл
преклузивен срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД. Моли искът да се отхвърли, като
неоснователен и недоказан, а при условията на евентуалност производството да се
прекрати. Претендира разноски.
Съдът, въз основа на доказателствата и фактите, които
се установяват с тях, намира следното:
По делото е прието ч.гр.д.
№ 665/ 2018 г. по описа на ПРС, VІ-ти с-в. , видно от което по делото е издадена
заповед за изпълнение и изпълнителен лист, ответниците са подали възражения
срещу заповедта в срок, което е обусловило и правния интерес от предявяване на
настоящия иск от ищеца по делото. Предявените от ищеца искове по чл. 422 ГПК,
предмет на настоящото производство са предявени в законоустановения едномесечен
срок и касае вземането по заповедта, поради и което производството се явява
допустимо.
Съгласно т.17 от ТР №
4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, предмет на делото при предявен установителен иск
по реда на чл. 422, ал.1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по
чл. 417, т.9 ГПК е съществуване на вземането, основано на записа на заповед.
При въведени от страните твърдения или възражения, основани на конкретно
каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на
заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение. Изложените от ответниците възражения в тази
насока са неоснователни.
На първо място с оглед
проверката дали процесния документ има качеството на твърдяната от ищеца ценна
книга - а именно запис на заповед, съдът следва да провери дали същият е
редовен от външна страна и дали съдържа изискуемите законови реквизити по чл.
535 от ТЗ, без които същият би бил недействителен, респ. в случай, че някой от
реквизитите липсва дали може да бъде заместен или саниран по смисъла на чл. 536
от ТЗ. Съгласно нормата на чл. 535 от ТЗ записът на заповед като ценна книга
следва да бъде съставен в писмена форма и да съдържа изрично посочени
реквизити: наименованието "запис на заповед", както в заглавието му,
така и в самия му текст, безусловно обещание да се плати определена парична
сума, падеж, името на лицето, на което следва да се плати, дата и място на
издаване. Същият трябва да съдържа подпис, да няма добавки, поправки и
зачертавания в съдържанието му.
По делото е приет като доказателство Запис на
заповед, издаден от В.Т.С. на
14.04.2014 г., с който се е задължила безусловно срещу представяне на записа на
заповед да заплати на Кооперация Взаимоспомагателна кредитна кооперация на
частните земеделски стопани „Солидарност“, ЕИК ********* сумата от 5100 лв. Място на плащане – ***. В
записа на заповед е отразено, че М.В.С., ЕГН ********** е авалирала този запис
на заповед при условията, при които е издаден. Записът на заповед е предявен за
плащане на 16.10.2017 г., както на издателя, така и на авалиста.
При проверка на редовността на
процесния запис на заповед от външна страна по смисъла на чл. 535 и чл. 536 от ТЗ, съдът констатира, че същият съдържа всички законови реквизити.
Следва да се пристъпи към
разглеждане на въведените твърдения за наличие на каузално правоотношение по
повод на което е издаден процесния запис на заповед.
Не се спори и от приетия по
делото Договор за кредит № ***/ 14.04.2014 г. се установява, че ищецът в качеството на кредитор е предоставил
на ответника В.Т.С. в качеството на кредитополучател
сумата от 4 000 лв., предназначена за оборотни средства. В чл.
6 от договора е уговорено, че погасяването на главницата се извършва съгласно
Погасителен план Приложение № 1 към Договора, като погасителните вноски се
дължат на 20-то число всеки месец от срока на действие на договора до
окончателното издължаване на кредита, първата от които е на 20.04.2014 г., а
последната на 20.03.2017 г. В ал. 2 е уговорен краен срок за погасяване на
кредита – 20.03.2017 г. В чл. 7 от договора е уговорен ред за погасяване на
сумите – разноски – лихва- главница. В
чл. 9 от договора е отразено, че за усвоените суми по кредита
кредитополучателят заплаща на ищеца лихва в размер на 22 %, като в случай на
просрочие от страна на кредитополучателя при погасяване на която и да е вноска
по лихвата и/или главницата ищецът начислява върху неиздължените суми за
времето на забавата наказателна лихва, представляваща сбор от определената в
ал. 1 лихва и наказателна надбавка в размер на 20 % . Дължимата по договора
лихва се заплаща на 20-то календарно число от всеки месец до окончателното
издължаване на кредита. С подписване на договора кредитополучателят се е
задължил да ползва кредита в съответствие с предмета и целите на договора.
В чл. 13, т. 4 от договора е
уговорено, че за обезпечаване на точното изпълнение на условията на договора и
срочното издължаване на сумите по кредита, ведно с лихвите и разноските по
събирането на всички вземания, кредитополучателят учредява в полза на КВККЧЗС
Солидарност запис на заповед на
предявяване, издаден от кредитополучателя за размера на кредита, заедно с
произтичащите от него лихви и авалирана от М.В.С.. За допълнително обезпечаване
издължаването на кредита, Кредитополучателят обещава сключване на договор за
поръчителство с М.В.С.. В раздел VІІІ са
уговорени случаи на неизпълнение и предсрочна изискуемост.
Договорът е подписан от
кредитора и кредитополучателя. Налице е подпис и от М.В.С., отразена като
поръчител. В тази връзка следва да се посочи, че от приетото по делото
заключение на съдебно – почерковата експертиза се установи, че подписите от
името на М.С., положени за поръчител са изпълнени от М.С., както в договора за
кредит, така и в записа на заповед. Това обстоятелство само по себе си обаче не
обосновава възникване на правоотношение между страните по договор за
поръчителство. Кредитополучателят е обещал да сключи такъв договор, но липсват
доказателства за сключването му. За да е действителен договора за
поръчителство, той трябва да е сключен в
писмена форма и да съдържа необходимите
реквизити - страни,предмет, постигнато
съгласие. В случая не е налице писмен договор, установяващ задължения на
поръчителя по договора за кредит, поради и което съдът не може да приеме, че
ответникът М.В.С. има качеството на поръчител по договора за кредит.
Предвид така изложеното съдът
счита за неоснователни направените от ответника М.С. възражения за приложение
на разпоредбата на чл. 147 ЗЗД. Предмет
на производството е вземане по запис на заповед, макар и във връзка са каузално
правоотношение, по което вторият ответник е авалист. Доколкото не се установява
вторият ответник да е страна по договора за кредит или съответно договор за
поръчителство за обезпечаване на задълженията по договор за кредит, то съгласно
трайната и непротиворечива съдебна практика „За менителничното поръчителство не
намират приложение разпоредбите на чл. 146, ал. 3, чл. 147 и чл. 148 ЗЗД“ /Решение № 185 от 22.11.2010 г. на ВКС по
т.д. № 136/2010 г., ІІ т.о., ТК/.
По делото е приет като доказателство
освен договора за кредит и цитирания в него и подписан от кредитор и
кредитополучател Погасителен План, в който са отразени общ размер на главницата
– 4000 лв. и общ размер на лихвата 1 348, 38 лв., както и размерът на
всяка погасителна вноска – главница, лихва, оставаща сума и падеж на плащане.
От приетия по делото като
доказателство разходен касов ордер № 1627 / 14.04.2014 г. се установява, че В.Т.С.
е получил сумата от 4000 лв. с основание заем на граждани.
Прието е като доказателство
извлечение от счетоводна сметка 171 по партида 510 В.Т.С., в което е отразено,
че просрочената главница е в размер от 3330 лв. към 16.10.2017 г., редовната
лихва е в размер от 1348, 38 лв. за периода от 30.12.2014 г. до 16.10.2017 г. и
наказателната лихва за периода от 18.07.2016 г. до 16.10.2017 г. е в размер от
421,62 лв.
По делото са приети
доказателства за направени от ответника В.С. плащания по договора за кредит,
които обаче доколкото са предмет на изследване по допуснатата съдебно –
счетоводна експертиза, не следва да се обсъждат отделно от приетото и
неоспорено от страните заключение.
От приетото по делото заключение
на съдебно счетоводната експертиза се установява, че за обслужване на кредита
по договора за кредит № ***/14.04.2014 г. ответницата В.С. е заплатила в
периода от 16.06.2014 г. до 31.07.2016 г. сума в общ размер от 2610 лв. С платената сума са погасени главница в
размер от 1170 лв. – до 10та вноска и част от 11-та вноска, както и договорни и
наказателни лихви в общ размер от 1440 лв. Към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист –
11.01.2018 г. размерът на задълженията
за главница и лихви по договора за кредит е както следва: 2830 лв.- главница и
1390 лв. – лихви, от които сумата от 1270 лв.- остатък просрочени договорни
лихви и 120 лв.- остатък наказателни лихви за просрочие. След датата на подаване на Заявление за
издаване на заповед за изпълнение – 11.01.2018 г. до датата на проверката на
експертизата 14.03.2019 г. при ищеца
няма осчетоводени получени плащания от ответницата по договора за договорни
лихви, наказателни лихви и главница.
По отношение на възраженията на
ответника М.С., касаещи каузалната сделка, то същите не следва да се
разглеждат, доколкото същата не е страна по каузалното правоотношение. Съгласно
Решение № 17 от 21.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 213/2010 г., II т. о. и ТК
Решение № 26 от 24.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1027/2013 г., II т. о., ТК,
постановени по реда на чл. 290 ГПК Уреденото в чл. 483 - чл. 485 ТЗ
менителнично поръчителство /авал/ има самостоятелен и неакцесорен характер
спрямо главното задължение, което обезпечава, и поради това авалистът не може
да противопоставя на приносителя на менителничния ефект възражения, които би
могъл да му предостави самият хонорат /издател на записа на заповед/ - както
абсолютни възражения за недействителност на ефекта /с изключение на
възражението относно формата/, така и лични възражения, произтичащи от каузално
правоотношение между приносителя и хонората. Противопоставянето на лични
възражения от авалиста, основани на каузално правоотношение между приносителя и
хонората, е допустимо само ако авалистът също е страна по каузалното
правоотношение или ако приносителят е недобросъвестен или е извършил
злоупотреба с право, знаейки за наличието на лични възражения по каузалното
правоотношение с хонората.
Следва да се разгледат
направените от ответника В.С. възражения, касаещи каузалното правоотношение.
На първо място следва да се
посочи, че съгласно чл.13, т. 4 от договора записът на заповед се издава за
размера на кредита, заедно с произтичащите от него лихви. Ищецът твърди, че
записът на заповед обезпечава задълженията към 16.10.2017 г., както следва: просрочената
главница е в размер от 3330 лв. към 16.10.2017 г., редовната лихва е в размер
от 1348, 38 лв. за периода от 30.12.2014 г. до 16.10.2017 г. и наказателната
лихва за периода от 18.07.2016 г. до 16.10.2017 г. е в размер от 421,62 лв. От
приетото по делото заключение обаче се установява, че след направените плащания
по договора за кредит, последното от които е на 31.07.2016 г., по договора е
дължима обща сума в размер от 4220 лв., разпределена както следва: сумата в размер от 2830 лв.- главница и 1390 лв. – лихви, от
които сумата от 1270 лв.- остатък просрочени договорни лихви и 120 лв.- остатък
наказателни лихви за просрочие
Тъй като ищецът е
взаимоспомагателна кредитна кооперация на частните земеделски стопани, то
редът, по който взаимоспомагателните кредитни кооперации на частни земеделски
стопани, наричани по-нататък "кредитни кооперации", осъществяват
дейността си като финансови институции по смисъла на Закона за кредитните
институции се урежда от ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 343 на МС от 30.12.2008 г. за реда за
продължаване на дейността на взаимоспомагателните кредитни кооперации на частни
земеделски стопани, изменено с ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 198 на МС от 11.07.2014 г.
Съгласно чл.1, ал. 3 от
Постановление № 343 на МС от 30.12.2008 г.
кредитните кооперации осъществяват дейност по предоставяне на кредити на
членовете си със средства, които не са набрани чрез публично привличане на
влогове или други възстановими средства. В раздел ІІІ-ти от постановлението е
изрично регламентиран редът за определяне на лихвите по договорите за кредит,
както възнаградителни, така и наказателни такива, включително и периодите за
които същите се определят. В постановлението се съдържа Списък на
взаимоспомагателните земеделски кредитни асоциации на частни стопани (ВЗКАЧС),
създадени по схемата за земеделски капиталов фонд, в който фигурира и ищецът по
делото.
Имайки предвид обсъдените до тук
доказателства от една страна, а от друга определението за „потребител”,
съдържащо се в §13 т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите, съдът
намира, че в случая ответницата В.С. няма
качеството на потребител. Според цитираната разпоредба потребител е
всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко
физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън
рамките на своята търговска или професионална дейност. Тези изисквания не са
налице за ответника и за сключения от него договор за заем с кредитната
кооперация на земеделски производители, в която самият ответник – земеделски
производител членува. В случая става дума за отношения между кооперация и
член-кооператор, а не за такива между търговец и потребител, поради и което
съдът счита за неотносими направените от ответника.
По отношение на направеното от
ответника В.С. възражение за противоречие на клаузите за договорна и
наказателна лихва с добрите нрави, то
съдът счита същите за неоснователни. Така уговорената в договора годишна лихва
в размер на 22 % върху главницата е валидно определена от договарящите в
съответствие с изискването на чл. 9 от ЗЗД. В рамките на установената от закона
договорна свобода страните са уговорили възнаградителна лихва в посочения
размер. А за да е налице твърдяната от ответната страна нищожност на
възнаградителната лихва поради противоречие с добрите нрави същата следва да
надвишава значително размера на законната лихва, който се определя на база
основния лихвен процент на БНБ за съответния период плюс 10 пункта.В настоящия
случай годишната договорната лихва е уговорена в размер на 20 %, поради което
не е налице посоченото превишение на размера на законната лихва, а възражението
за нищожност на клаузата от договора в частта относно определяне на размера и
начина на формиране на тази лихва е неоснователно, тъй като в цитираното по
горе постановление са регламентирани начините на определяне на наказателната
лихва.
Съдът счита за неоснователно и
възражението за прекомерност на неустойката за забава, уговорена в чл. 9, ал. 2
от Договора. Накърняване на добрите нрави по смисъла
на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който
може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено
чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива са
принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и
търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото
облагодетелстване – аргументи от чл.307 от ТЗ, чл.302 от ТЗ, чл.289 от ТЗ.
Законодателят придава правна значимост на нарушението на добрите нрави с оглед
на защитата на обществените отношения като цяло, а не само поради индивидуалния
интерес на конкретен правен субект. Договорната клауза за неустойка би могла да
е нищожна, като нарушаваща принципа на справедливостта и създаваща условия за
неоснователно обогатяване, когато вследствие на заплащането й, ще е налице
неравностойност на насрещните задължения по договора, или неустойката ще излезе
извън обезпечителните или обезщетителните си функции, които са й придадени от
страните. Преценката за накърняване на пределите на нравствената допустимост в
тази хипотеза би следвало да се основава на вида на неизпълнението, за
обезщетяване на което е уговорена неустойката, на начина на определянето й –
като глобална сума или процент от главицата, на базата за начисляването й –
съотношение между задължението и предварително определеното обезщетение за
вредите, както и на уговорката или на липсата на такава за плаващо нарастване
на размера на неустойката с оглед на продължителността на неизпълнението, респ.
възможни са и други критерии. Неустойката за забава обезщетява вредите
на кредитора за периода докато е налице състоянието на неизпълнение на
задължението на длъжника. Времето, през което ще се начислява неустойката, е
поставено изцяло на волята и на отговорността на неизправния длъжник.
Забавеното неизпълнение предпоставя определяне на неустойката за период и до
размер, които биха могли да бъдат ограничени единствено от погасяването по
давност на претенцията. В настоящия
случай следва да се вземат предвид обстоятелствата по сключване на договора за
кредит, който е обезпечен единствено с подписване на запис на заповед, както и
факта, че съгласно ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 343
на МС от 30.12.2008 г. за реда за продължаване на дейността на
взаимоспомагателните кредитни кооперации на частни земеделски стопани
осъществяват дейност по предоставяне на кредити на членовете си със средства,
които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства, като те могат да придобиват имоти или да сключват
търговски сделки само доколкото те непосредствено обслужват предмета им на
дейност. От така изложеното
следва, че забавата в изплащането на предоставените в заем средства на членове
на кооперацията възпрепятства осъществяване на дейността по предоставяне на
кредити на други членове на кооперацията, поради и което в сключваните договори
се предвиждат гаранции за обезпечаване на изпълнението на задълженията в срок
чрез предвиждане на неустойка за забава, която е в двукратен размер спрямо
уговорената възнаградителна лихва.
На основание така изложените
доводи и доколкото по делото безспорно се установява, че записът на заповед е
издаден за обезпечаване на задълженията по договора за кредит, то съдът счита,
че предявения иск по чл. 422 ГПК се явява частично основателен до размера на
сумата от 4220 лв., до който размер следва да се уважи. За разликата над този
размер до пълния претендиран такъв от 5000 лв. искът следва да се отхвърли,
като неоснователен и недоказан.
Не се претендира законна лихва,
въпреки че такава е присъдена със заповедта.
На основание чл. 78, ал. 1 и ал.
3 ГПК в полза на всяка от страните следва да се присъдят разноски по
съразмерност на уважена и отхвърлена част от исковите претенции. Ищецът
претендира разноски в размер на платените държавна такса в заповедното
производство и разноски в настоящото
исково производство, както следва: 102 лв.- държавна такса, 100 лв. – СГЕ и 150
лв.- ССЕ, от които съразмерно на уважената част от исковата претенция следва 84,40
лв.- разноски в размер на държавна такса за заповедното производство и 291,26 лв.- държавна такса за исковото производство.
Ответниците са представили доказателства за направени разноски в размерите на
платени от всеки от тях адвокатски възнаграждения от по 500 лв. Съразмерно на
отхвърлените субективно съединени искови претенции в полза на всеки от
ответниците следва да се присъдят разноски в настоящото исково производство в
размер от по 86, 27 лв. за всяка от тях.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
в отношенията между страните, че В.Т.С., ЕГН ********** и М.В.С., ЕГН ********** и
двете с адрес: *** солидарно дължат на
Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частните земеделски стопани
„Солидарност“, ЕИК: *********, гр. Пловдив, ул. Мизия № 2 заплащане на
сумата от 4220 лв. - главница, представляваща неплатена сума по Запис на
заповед, издаден на 14.04.2014 г. и предявен за плащане на 16.10.2017 г. , за
която сума е издадена Заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 665 по описа за 2018 г. на ПРС, като
отхвърля предявения от
Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частните земеделски стопани
„Солидарност“, ЕИК: *********, гр. Пловдив, ул. Мизия № 2 против В.Т.С., ЕГН ********** и М.В.С., ЕГН **********
и двете с адрес: *** установителен
иск за признаване на установено, че
ответниците дължат солидарно заплащане на сумата от 880
лв. - главница, представляваща неплатена
сума по Запис на заповед, издаден на 14.04.2014 г. и предявен за плащане на
16.10.2017 г. , за която сума е издадена Заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 665 по описа за 2018 г.
на ПРС.
ОСЪЖДА В.Т.С., ЕГН ********** и М.В.С., ЕГН ********** и двете с адрес: *** да заплатят на Взаимоспомагателна кредитна
кооперация на частните земеделски стопани „Солидарност“, ЕИК: *********, гр.
Пловдив, ул. Мизия № 2 сумата от 84,40
лв.- разноски по ч.гр.д. № 665 по описа
за 2018 г. на ПРС и сумата от 291,26 лв. – разноски по гр.д. №11655/2018 г. по
описа на ПРС.
ОСЪЖДА Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частните земеделски стопани
„Солидарност“, ЕИК: *********, гр. Пловдив, ул. Мизия № 2 да заплати на В.Т.С.,
ЕГН **********,*** сумата от 86,27 лв.- разноски по съразмерност по гр.д.
№11655/2018 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частните земеделски стопани
„Солидарност“, ЕИК: *********, гр. Пловдив, ул. Мизия № 2 да заплати на М.В.С., ЕГН **********,*** сумата от 86,27
лв.- разноски по съразмерност по гр.д. №11655/2018 г. по описа на ПРС.
Решението подлежи на обжалване
пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ