Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, ……..2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, III В въззивен
състав, в публичното съдебно заседание на двадесети май през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА
ПЕЙЧИНОВА
мл. с. АДРИАНА
АТАНАСОВА
при участието на секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от мл. съдия Адриана
Атанасова в. гр. д. № 1743 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
С решение №
20241080 от 02.11.2020г., постановено по
гр.д. № 60455/2019г., по описа на
Софийски районен съд, ГО, 60- ти състав, е признато за незаконно и отменено на
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, уволнението на Н.С.Г., извършено със Заповед
№ РД15-1566/04.09.2019г. на министъра на земеделието, храните и горите, като Н.С.Г.
е възстановена на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, на заеманата преди
уволнението длъжност „главен специалист” в дирекция „Административно
обслужване” на Министерството на земеделието, храните и горите.
Със същото решение Министерството на
земеделието, храните и горите е осъдено да заплати на Н.С.Г. на основание чл.
344, ал.1 , т. 3, вр. с чл. 225 КТ, сумата 994,78 лв., представляваща
обезщетение за оставането й без работа поради уволнението за периода от
05.09.2019г. до 019.10.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на подаване на исковата молба в
съда -21.10.2019г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска за
разликата над уважения размер от 994,78 лв. до пълния предявен размер от 1760
лв., както и за период от 10.10.2019г. до 04.11.2019г.
С решението е осъдено на основание чл. 78,
ал.1 ГПК Министерството на земеделието, храните и горите да заплати на Н.С.Г.
направените в настоящото производство разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 528, 17 лв. съразмерно с уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК Н.С.Г. е осъдена да заплати на Министерството на
земеделието, храните и горите, направените в настоящото производство разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 100,56 лв. с ДДС съразмерно
с отхвърлената част от исковете. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК Министерството
на земеделието, храните и горите е осъдено да заплати по сметка на СРС
дължимата държавна такса за образуване на настоящото производство в размер на
150 лв. съразмерно с уважената част от исковете.
Срещу решението е подадена въззивна
жалба от ответника Министерството на земеделието, храните и горите, чрез адв. С.Г. – САК,
като
счита решението за неправилно, тъй като същото било постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон. Сочи, че ищцата е била запозната със
съдържанието на докладна записка на Директора на дирекция „Административно
обслужване” още преди да бъдат изискани на същата обяснения за извършените
нарушения, поради което застъпва становището, че не е била налице неяснота на
фактическата обстановка. Твърди, че в обясненията си ищцата прави признание на
извършените нарушения на трудовата дисциплина и за същата не съществува
възможност да не е наясно с извършените от нея такива. Поддържа, че
свидетелските показания на свидетеля са кредитирани от съда, но същевременно първата
инстанция нелогично е достигнала до
извода, че въпреки това ищцата не е била наясно кои конкретни нарушения са били
извършени от нея. Излага подробни
съображения, че е спазена процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ, като заявява, че
искането на обяснения от работодателя е извършено в две форми - устна и
писмена. Сочи, че дори ищцовата страна е била
запозната с инициираното срещу нея дисциплинарно производство, макар и работодателят
да няма такова задължение. Поддържа, че работодателят в съответствие с
разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ е издал надлежна заповед/ писмо за изискване
на писмени обяснения, като счита за ирелевантно
обстоятелството, че извършените от служителя нарушения са прецизирани в отделен
документ, с който обаче ищцата е запозната. Сочи, че не е налице хипотезата на
чл. 193, ал. 2 КТ, тъй като работодателят
е изпълнил задължението си да поиска обяснения от ищцата. Счита за
неправилен и извода на районния съд, че по делото не са установени по безспорен
начин извършени дисциплинарни нарушени, като излага подробни доводи в тази
насока. Твърди, че в конкретния случай е налице грубо нарушение на чл. 8, ал. 1
от КТ от страна на ищцата, поради което и съвсем основателно е наложено на
същата дисциплинарното наказание „уволнение”. По отношение на иска по чл. 344,
ал. 1, т. 3 от КТ, във връзка с чл. 225, ал.1 от КТ излага доводи за неговата
неоснователност поради неоснователност и на главния иск, както и поради недоказаност
на основанието за претенцията. Направени са доказателствени
искания за приемане на писмени доказателства. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна Н.С.Г. не изразява становище по жалбата в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата на Министерството на
земеделието, храните и горите е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Според
уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния
съд той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по
допустимостта – в обжалваната му част. Следователно относно проверката на
правилността на обжалваното решение въззивният съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. При постановяване на първоинстанционното решение
не е допуснато нарушение на императивни материалноправни
норми, а с оглед релевираните в жалбите оплаквания,
същото е и правилно, като въззивният съд споделя
изцяло изложените в мотивите му съображения, поради което и на основание чл.
272 ГПК препраща към тях. Независимо от това, във връзка с доводите, изложени в
жалбата, въззивният съд намира следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, и чл. 344, ал.1, т. 2
от КТ, както и осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал.1, т. 3, във
връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ.
По делото страните не спорят, че между тях е
имало сключено безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищцата е
заемала длъжността „главен специалист” в дирекция „Административно обслужване”
при ответника. По делото не е спорно и че ищцата имала основното задължение,
съгласно представената по делото длъжностна характеристика за изпълняваната
длъжност, връчена по надлежен начин на Г. на 26.07.2017г., да обслужва
деловодно дейността на администрацията, а именно: да регистрира в
автоматизираната информационна система (АИС) входящи, изходящи и вътрешни
документи , като вписва в регистрационно – контролната карта (РКК) на документа
необходимата информация и правилно да отразява движението му (т. 5.1 от
длъжностната й характеристика); да спазва Вътрешните правила за обмена на
документи по електронен път и документи на хартиен носител в МЗХГ (т. 5.12 от
длъжностната характеристика).
По делото са приети като писмени
доказателства, неоспорени от страните и Вътрешните правила за обмена на
документи по електронен път и документи на хартиен носител в МЗХГ, утвърдени
със Заповед № РД-09-656/23.08.2017г. на министъра, като съгласно чл. 5, ал. 1
от същите служителите на министерството са длъжни да познават и спазват
разпоредбите на тези правила.
Видно от вътрешните правила деловодната
дейност в министерството се извършва централизирано от служителите на дирекция
„Административно обслужване”, имащи компетенции и задължения съгласно
длъжностната характеристика във връзка с деловодното обслужване, наричани по –
долу деловодители (чл. 12 от Вътрешните правила). От същите още се установява
/чл. 13/, че деловодната дейност включва: приемане, техническа обработка и
предаване на документите; регистриране на документите в АИС; текущо съхраняване
на документите.
В чл. 16, ал.1 от Вътрешните правила е
отразено, че приемането на документи на хартиен носител от гражданите
и организациите, включително от администрациите, се извършва:
-
чрез подаване на гише „Деловодство”
в Приемната на министерството;
-
чрез пощенски куриерски служби;
-
чрез връчване на документи от съдилищата
или други органи, съгласно предвидените в съответните закони случаи;
-
по други начини, установени в
специалните закони за предоставяните административни услуги.
Нещо повече, видно от ал. 2 на чл. 16 от
правилата приемането, техническата обработка и предаването на входящи документи, получени в
министерството чрез куриерска или пощенска услуга се извършва от куриерите на министерството. Съгласно
ал. 3 на същата разпоредба приемането и обработването на документи, получени от
други министерства по електронен път, се извършва по реда на Раздел I на Глава четвърта, а съгласно ал. 4
приемането и обработването на документи, получени на обявения електронен адрес
на министерството за приемане и издаване на документи, подписани с КЕП, се
извършва по реда на Раздел II
на Глава четвърта.
Видно от Раздел II на Глава четвърта /Обмен на
документи в електронен вид чрез междуведомствения обмен. Приемане и издаване на
документи, подписани с квалифициран електронен подпис/ и по - конкретно чл. 44
от раздела е, че дейностите по приемане и регистриране на документи, подписани
с КЕП, чрез електронна поща, се осъществяват от определени със заповед на
министъра длъжностни лица от дирекция „Административно обслужване”. В чл. 46 е
посочено, че дейностите по приемане на документи, подписани с КЕП, включват: 1)
приемане по електронната поща само на документи, подписани с КЕП; 2) приемане
на документи на физически носител- преносима памет.
Видно от чл. 19 на регистриране подлежат
всички входящи, изходящи и вътрешни документи, създадени от дейността на
структурните звена в министерството, с изключение на посочените в чл. 20, ал. 1,
като освен това всички входящи документи се регистрират в АИС и се насочват за
разпределение чрез АИС. В правилата освен това в чл. 22, ал. 1 е предвидено и
че регистрирането на документи в АИС се извършва от служителите в деловодството
на министерството на датата на
приемането им. Съгласно ал. 2 на
същата разпоредба регистрираните документи се вписват в опис, съгласно приложение
№ 2 и се разпределят в индивидуални папки на съответните структурни звена в
системата на министерството.
На следващо място от същите Вътрешните
правила в чл. 20, ал. 1 е предвидено, че не подлежат на регистриране
следните документи и писмени материали: 1) периодични печатни издания
(вестници, списания, бюлетини); 2) лична кореспонденция; 3) честитки,
поздравления, покани, афиши и съобщения; 4) здравни документи; 5) призовки по
съдебни дела; 6) финансово –
счетоводни и статистически документи (регистрират се само
съпроводителните писма, с които са изпратени); 7) решения и постановления на
Министерски съвет на Република България; 8) известия за доставяне на документи
(обратни разписки и др.)
Съгласно чл. 25, т.1 от Устройствения правилник на Министерството на земеделието,
храните и горите (приет с ПМС № 130 от 29.06.2017г., обн.
ДВ, бр. 55 от 07.07.2017г, отм. ДВ, бр. 82 от 18.10.2019г.) една от основните
функции на Дирекция „Административно обслужване” е да организира и осъществява
дейностите по регистрирането и движението на документалния фонд на
министерството посредством Автоматизираната система за управление на
документооборота. Съгласно чл. 47, ал. 1 от Правилника входящите и създадените
в резултат от дейността на министерството документи се регистрират в
автоматизираната информационна система.
От представените по делото заявления и
заповед № РД15-О-3472/06.08.2019г. се установява, че ищцата е поискала и
съответно й е разрешено ползването на платен годишен отпуск в размер на 10 дни,
считано от 19.08.2019г. до 30.08.2019г. В същата заповед за разрешаване на
отпуска е вписан като заместващ ищцата служителката Х.Т. /свидетел в настоящото
производство/.
На
следващо място по делото е ангажирана като доказателство и докладна записка
рег. № 93-5747/21.08.2019г., подадена от П.М.– директор на Дирекция
„Административно обслужване”, като главният секретар на министерството бил уведомен,
че на 20.08.2019г. служителката Х.Т., заместваща ищцата на гише „Деловодство“ в приемната на МЗХГ, предала на прекия си ръководител нерегистрирана входяща кореспонденция, която открила в шкаф на гишето. Откритата кореспонденция
се състояла от 4 броя жалби на граждани
и 2 заявления за издаване на служебни бележки от месец май;
5 броя жалби и 1 брой писмо с приложен към същото
оригинал на платежно нареждане от месец юни; 8 броя жалби на граждани от месец юли и 8 броя жалби на граждани от месец
август; 8 анонимни сигнала на граждани без подател и адрес
за обратна връзка. В докладната записка
е отбелязано, че ищцата Н.Г. не била
дала разумно обяснение защо е задържала и не е регистрирана писмата, което било недопустим пропуск и можело да доведе до неблагоприятни последици за министерството.
В докладната освен това П.М.– директор на Дирекция „Административно обслужване”
е направила искане до Главния секретар да разпореди документите да бъдат
регистрирани в АИС и да бъде потърсена дисциплинарна отговорност на ищцата за
неспазване на служебните задължения.
По
делото са приобщени към доказателствения материал и разпечатки
от деловодната система на Министерството на земеделието, храните и водите,
неоспорени от ищцовата страна, от които се
установява, че на 21.08.2019г. заместващата Г. служителка Х.Т. входирала в АИС 24 броя писма на граждани и 8 броя анонимни сигнала
без посочен подател, като е отбелязано, че същото е
сторено въз основа на доклада с рег. № 93-5747/21.08.2019г.
Последващо
въз основа на докладната записка главният секретар на Министерството изготвил
доклад с рег. № 93-5747/29.08.2019г., адресиран до Министъра на земеделието,
храните и горите с предложение за ангажиране на дисциплинарната отговорност на Н.Г.
във връзка с отразената в докладната записка нерегистрирана входяща
документация, която дословно е
преповторена и в доклада до министъра.
Посочено е, че на гише „Деловодство” в приемната на министерството работи ищцата
на длъжност специалист в Дирекция „Административно обслужване”, като същата е
ползвала платен годишен отпуск за периода от 19.08.2019г. до 30.08.2019г. и е
била замествана за този период от Х.Т.. В доклада се изразява становище, че
нерегистрирането на откритите документи е недопустим пропуск и може да доведе
до уронване на престижа на институцията. Отбелязано е още, че съгласно чл. 22
от Вътрешните правила регистрирането на документи в АИС за управление на
документооборота се извършва от служителите в деловодството на министерството на
датата на приемането им и същите веднага се разпределят в индивидуални папки на
съответните структурни звена. С оглед на всичко изложено в доклада се отправя предложение да бъде
потърсена дисциплинарна отговорност на служителката Н.Г. – главен специалист в
дирекция „Административно обслужване” за неизпълнение на трудовите й
задължения. Видно от доклада в графа „одобрил” е положен подписа на Министъра Д.Т..
На
следващо място по делото е представено и писмо с изх. № 93-5747/29.08.2019г.,
от което се установява, че работодателят на основание чл. 193, ал. 1 КТ във
връзка с открита нерегистрирана входяща кореспонденция на гише „Деловодство” в
приемната на Министерството на земеделието, храните и горите, в двудневен срок
от получаването писмото, е поискал от ищцата обяснения за констатираното
нарушение относно неизпълнение на задълженията на ищцата да регистрира входящи
документи в дена на приемането на същите в Министерството в автоматизираната
информационна система за управление на документооборота. На писмото
собственоръчно ищцата е положила подпис с отбелязване на имената й, че е получила
лично искането за обяснение на 02.09.2019г.
На
03.09.2019г. Н.Г. в указания от работодателя срок е депозирала писмени
обяснения, като е отбелязала, че всички документи, които се получават на гише
Деловодство в приемната на Министерството на земеделието, храните и горите, се
регистрират своевременно. В обяснението си същата заявява и че относно
посочените документи забавянето е възникнало поради големия обем на входяща
кореспонденция и множеството граждани посетили приемната. Посочила е още, че
допуснатия пропуск се случва за първи път, откакто заема длъжността, за което
се извинява и уверява работодателя, че няма да се повтори. Сочи, че се надява
случилото се да не с е отрази на работните й взаимоотношения с работодателя.
Съгласно
Заповед № РД 15-1566/04.09.2019г. на министъра на земеделието, храните и горите
на основание чл. 192 ал. 1, вр. с чл. 195 и чл. 187, ал.1, т. 3 КТ във връзка с
доклад с рег. № 93-5747/29.08.2019г.от главният секретар на Министерството на
земеделието, храните и горите и докладна записка с рег. №
93-5747/21.08.2019г. от директора на
Дирекция „Административно обслужване” в Министерството на земеделието, храните
и горите и обясненията на ищцата, на последната е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ на основание чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ и на основание чл.
330, ал. 2, т. 6 КТ трудовото правоотношение е било прекратено поради наложеното
дисциплинарно наказание „уволнение”, считано от датата на връчване на
заповедта. Наредено е на служителя да се изплати и обезщетението по чл. 224,
ал. 1 КТ за неползван платен годишен отпуск. В заповедта е посочено, че в
докладната записка с рег. № 93-5747/21.08.2019г. от директора на Дирекция „Административно
обслужване” - П.М., адресирана до главния секретар на министерството, е
отразено, че на гише „Деловодство“, на 20.08.2019г. е открита нерегистрирана
входяща кореспонденция за периода от м. май – м.август 2019г. от Х.Т., младши експерт в дирекция
„Административно обслужване”, която е замествала отсъстващия служител на гише
„Деловодство” – Н.Г., заемаща длъжността ”главен специалист” в дирекция
„Административно обслужване, поради ползване на платен годишен отпуск. Сочи се
още, че Т.е открила прибрани в шкаф документи, които е предала на прекия си
ръководител и които са именно: от месец май - 4 броя жалби на граждани
и 2 заявления за издаване на служебни бележки; от месец юни
- 5 броя жалби и 1 брой писмо с приложен към
същото оригинал на платежно нареждане, във връзка с решение на КЗЗ; от
месец юли – 8 бр. жалби на граждани; от месец август – 8 бр. анонимни сигнала
от граждани, без подател и адрес на обратна връзка. Работодателят е приел, че
вина за откритата от свидетелката входяща кореспонденция има ищцата, която не е
спазила разпоредбите на чл. 47 от Устройствения
правилник на МЗХГ, чл. 22 от Вътрешните правила за обмена на документите по
електронен път и документи на хартиен носител в МЗХГ и т. 5.1 от връчената на
ищцата длъжностна характеристика. Посочено е, че Н.Г. освен това е нарушила и
правилата за поведение при взаимоотношения с граждани съгласно чл. 4, ал. 1,
изр. 1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. Работодателят
е наложил на служителката най – тежкото дисциплинарно наказание, вземайки
предвид дадените от ищцата обяснения, които счита за недостатъчно обосновани, и
предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които същото е извършено
и настъпилите последици. Видно от отбелязване върху заповедта, същата била
връчена на ищцата на 05.09.2019г.
По
делото е представена и регистрационна карта, от която се установява, че ищцата била регистрирана
като безработна в Дирекция „Бюро по труда“ на 11.09.2019г., като първата среща с трудов посредник следвало
да бъде осъществена в срок до 09.10.2019 г. В регистрационната карта няма вписани последващи срещи с трудов посредник след 09.10.2019 г. Видно от покана от Дирекция
„Бюро по труда“ ищцата била поканена на Европейски ден на труда, който щял да се проведе на 17.09.2019г.
Към
доказателствената маса освен това е ангажиран и Формуляр
за оценка изпълнението на длъжността от служители, видно от който за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018г. на ищцата била дадена оценка
„изпълнението надвишава
изискванията“.
По
делото в последното съдебно заседание е представен като писмено доказателство
фиш за работната заплата, неоспорен от ответната страна, от който се
установява, че за последния пълен отработен месец юли 2019г. брутното трудово
възнаграждение на ищцата е в размер на 880 лв.
По
делото са ангажирани и гласни доказателствени
средства, като свидетелката В.Г.И., бивш служител на министерството, заявява,
че работното място на ищцата представлява гранитен остров в приемната на министерството, отворен към хората, с
изградени около 18 кабинки, ползвани от различните дирекции. Отделните работни места не се заключвали и до тях
имали достъп голям брой xopa. Когато някой от служителите излизал в почивка или
в отпуск, бил заместван от друг, като
нямало установена практика при смяна на служителите документите да се предават
по опис.
На
следващи място от показанията на свидетелката Х.Х.Т.се
установява, че когато ищцата е ползвала платения годишен отпуск през 2019г.
последната е била замествана от Т.. Свидетелката заявява, че не може да посочи
конкретен ден, когато е отворила едно от шкафчетата на гише „Деловодство” и е
намерила вътре купчина документи, които не са били регистрирани в деловодната система на министерството, като
сред тях е имало и платежно нареждане. От показанията на Т.се установява, че
същата се е обадила на прекия си ръководител, съобщила й е какво е намерила,
предала й е документите и се е върнала на работното си място. Освен това
свидетелката заявява и че към края на работния ден пряката й началничка я е
извикала и й наредила да входира докуметите,
които са били от месец август незабавно, а за останалите с по-стари дати ще
изготви доклад до стария секретар с оглед завеждането им. Същата е категорична,
че е имало доста стари документи от май и юни месец. Свидетелката поддържа и че
след изготвянето на доклада й е наредено да заведе намерените документи с
отбелязване, че същото се прави с оглед на доклада. Заявява и че по – голямата
част от документите са били жалби от граждани, като повечето е можело да бъдат
заведени, тъй като са имали всички необходими реквизити. Свидетелката сочи и че
е имало и анонимни жалби, които не се завеждат в системата, като уточнява и че
при постъпването на всяка една анонимна жалба е уведомявала задължително прекия
си началник, който й е казвал за всеки отделен случай дали документът може да
се заведе. Освен това свидетелката сочи и че служителите в експедицията си
водят описи на постъпилите документи в министерството. Заявява, че не й е
известно да има опис, когато се разпределя пощата къде да бъде заведена.
Поддържа, че изхождайки от това, че има
опис където се описват всички постъпили документи в министерството, би следвало
да има и опис даден документ къде е разпределен да бъде заведен. Свидетелката заявява, че не твърди, че
на Г. са били дадени въпросните
документи за завеждане, но отчита, че пощенските клейма на същите са били след
май месец, когато това е било работно място на Н.Г.. Поддържа, че през месец
март директорката е събрала служителите от деловодството, като е разпоредила Х.Т.
и Н.Г. да си сменят работните места, като Т.да влезне вътре в деловодството, а Г.
да излезне отвън на гишето. Уточнява и че в приемната
на министерството има само по едно гише на всяка една дирекция.Твърди още, че
работата отвън на гишето е по- малко като обем, отколкото тази вътре в
деловодството и че отвън на гишето не се дават дежурства, а вътре в
деловодството има дежурства.
По
делото е извършен разпит и на свидетелката П.Н.М., пряк ръководите на ищцата и директор на Дирекция „Административно
обслужване“ която заявява, че Г. е излезнала в отпуск и е била замествана от друг служител,
като още първия или втория ден е била уведомена от заместващата я, че на гишето
в приемната на гражданите е намерила в чекмедже нерегистрирани документи, като
същите са били за последните четири или пет месеца. Последната
допълва, че
веднага след като
била уведомена
за нерегистрираните документи се обадила на ищцата в края на работния ден и й казала какво е намерила, че документите били от няколко
месеца, че
сред тях имало
такива за
служебни бележки, платежни документи. Н.Г. заявила, че ги е забравила, като изразила готовност да си понесе отговорността за допуснатите пропуски. Според М.ищцата си довършила платения годишен
отпуск и след като се върнала на работа от „Човешки ресурси“ придвижили процедурата
по искане на обяснения. Твърди, че според нея това са документи, които са
слагани постепенно и не може да са слагани наведнъж. Свидетелката П.М.признава, че ищцата е стар, опитен служител
на
министерството, поради което била шокирана от извършеното нарушение. Заявява, че е на мнение, че ищцата е била
пределно наясно за какво става дума. Директорът на дирекцията пояснява, че документите се предавали от куриерите в деловодството за входиране, но няма данни това да е ставало срещу подпис или по опис. Пояснява и че намерените документи са описани по
месеци към доклада до главния секретар, като след намирането им всичките са входирани в системата със забележка, че са входирани въз основа на доклада от главния секретар, поради
вкарването им в системата едва септември месец. Сочи, че към момента на входирането им документите отиват директно към дирекцията,
но че ищцата е имала достъп до деловодната
система, така че би могла да види всеки един документ със забележка.
Заявява още, че на гишето в „Деловодството” в приемната за граждани се
обслужват всички, които идват и носят на ръка документи, куриерските фирми,
които носят поща, и това, което идва от Български пощи, но е подадено от
физически лица, а не от фирми и асоциации. Уточнява и че вътре в деловодството
се работи с документите на министерството и с второстепенни разпоредители с
бюджета към министерството. На следващо
място сочи и че има звено, което разпределя пощата и ги носи за входиране, като те ги получават от пощата по опис срещу
подпис и ги разпределят между вътрешното деловодство приемната за граждани.
Заявява освен това, че когато е говорила с ищцата я е уведомила, че има и
документи извън анонимните сигнали. Потвърждава и че когато е имало анонимни
сигнали Г. за по- голямата част е идвала и е питала прекия си началник дали да
ги входира или не, поради което не може да си обясни
как е допуснала такъв пропуск.
Съдът кредитира показанията и на трите свидетелки като обективни, последователни, подробни, логични и подкрепени от останалия по делото доказателствен
материал. Съдът отчете и
обстоятелството, че свидетелите Х.Т. и П.М.към момента на разпита им като свидетели са служители в
дружеството, като отчете и разпоредбата на чл. 172 ГПК, съгласно която
показанията на свидетели, които са заинтересовани в полза или във вреда на една
от страните, се преценява от съда с оглед на всички други данни по делото. По
делото не са налични данни, че свидетелите не са възпроизвели добросъвестно
фактите съобразно показанията си.
Настоящият
съдебен състав намира направеното възражение от въззивника
– ответник, че не е верен извода на съда, че е налице неизяснена фактическа
обстановка, тъй като в заповедта за уволнение не се съдържат достатъчно данни
за конкретните документи, за които се твърди, че не са регистрирани от ищцата,
за неоснователно. Подобно на първата съдебна инстанция въззивният
съд намира, че в конкретния случай работодателят не е спазил законовите
изисквания по отношение на провеждане на процедурата по чл. 193 ГПК, нито пък по
отношение на мотивираност на заповедта за уволнение.
В
установената практика на ВКС е изтъкнато, че условието на чл. 193, ал. 1 КТ
стои на преценка в трудовия спор както с оглед съдържанието на искането за
даване на обяснения, с цел за да бъде работникът
или служителят в състояние да разбере за кои негови действия, третирани като
дисциплинарни нарушения се искат обяснения (решение № 432/2010 г. по
гр. д № 1322/2009г., III г. о.), така и с оглед дадения от работодателя срок за
депозиране на писмени обяснения, с цел
работникът или служителят да има реална възможност да се защити, а
работодателят да вземе предвид обясненията му. (решение № 137/2010 гр.
д № 20/2009 IV г. о на ВКС, реш. № 275/2012 г по гр.
д № 985/2011 IV г. о, реш. № 330/2013 г. по гр. д №
1220/2013 г. IV г. о, решение № 221 от 30.07.2014г. по гр. д № 7639/2013 г. IV
г. о., реш. № 272/2014 г. по гр. д № 145/2014 IV г.
о.) . Затова поначало разумен и достатъчен е този срок за писмени обяснения,
който позволява на дисциплинарно уличеният след като се ориентира във фактите,
да изложи обмислен коментар на твърденията, или отговор на въпросите в писмена
форма, да изрази субективното си отношение, включително ако е допуснал
нарушението. Работникът или служителят може да даде обяснение, но той не е в
положение да доказва. Това следва да се отчита при преценката за разумен срок,
тъй като е достатъчно да бъде насочен работодателя към доказателства и факти,
които добросъвестно да събере и оцени. Изключение са случаите, при които
възможността за даване на съдържателни писмени или устни обяснения в тази
връзка, ще бъде реално обусловена от подготовка, наложителни справки, проверка
на документи и пр., отнемащи повече време. Когато
работодателят е поискал писмени обяснения за множество нарушения в кратък срок,
като по някои от обстоятелствата е имало необходимост от подобни справки,
включително поради отдалеченост във времето, от значение е дали писмените
обяснения са дадени по всички въпроси и дали са взети предвид преди налагане на
дисциплинарното наказание. Работодателят може да поиска за различен брой
отделни нарушения обяснение да се даде едновременно, като даде един общ срок за
депозиране в рамките на дисциплинарното производство. И в този случай
действието му се преценява с оглед изискванията на чл. 193, ал. 1 КТ, по
отделно за всяко от посочените нарушения, включително достатъчен ли е бил
даденият срок за писмени обяснения във връзка с конкретното нарушение, за което
е наложено наказание, а не като цяло.
На
следващо място следва да се отбележи и обстоятелството, че в искането за
изискване на обяснения следва да се посочи конкретно за какво нарушение се
искат обяснения. Не е допустимо от работника или служителя да се иска да каже
какви нарушени е извършил , без да се посочва конкретно нарушение, за което му
се искат обяснения. В случай, че е било извършено повече от едно нарушения в
искането следва да се посочат конкретно всички нарушения. За нарушения, за
които не са искани обяснения, дисциплинарно наказание не може да се налага.
Когато обяснението е поискано преди
връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, с него ищецът е
запознат със съществените елементи на допуснатото нарушение, където то е
индивидуализирано, на ищеца е предоставено достатъчно време за отговор и той се
е възползвал от правото си да изложи съображения по съответното нарушение,
обстоятелството че заповедта за уволнение не препраща към писмото, с което са
поискани обясненията, не води до немотивираност на същата, защото ищецът вече е
бил осведомен и запознат с конкретното нарушение. Изискванията на чл. 195 КТ
относно съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание са изпълнени,
когато нарушението е конкретизирано в достатъчна степен - с оглед защитата на
работника или служителя и за да бъде осъществен съдебният контрол за законност
на наложеното наказание. Тези изисквания са налице, когато: в искането за
даване на обяснения и в заповедта за налагане на наказание нарушението е
посочено по разбираем за работника начин и когато в отношенията между работника
и работодателя е ясно за какво е наложено наказанието. Наличието на яснота
се установява от поставените от работодателя въпроси по повод на
дисциплинарното нарушение и дадените от работника или служителя отговори по чл.
193 КТ. Наличието на дадени писмени обяснения от страна на работника /по
връченото му искане за даване на обяснения/, когато в искането нарушението на
трудовата дисциплина е било посочено по разбираем за работника начин, са
достатъчни да установят, че същият е бил наясно с причините за уволнението му.
/виж Решение № 7 от
23.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1393/2017 г., III г. о., ГК, докладчик
председателят Марио Първанов/. Допустимо е в искането на
обяснения работодателят да препраща към други документи, в които нарушенията са
установени и уточнени /Решение № 49 от 08.02.2011 г. по гр. д. № 824/2010 г., на ВКС, IV ГО/.
В конкретния случай по делото не са
ангажирани никакви доказателства, от които може да се установи, че ищцата в
настоящото производство е била запозната с доклада с рег. № 93-5747/29.08.2019г.
още преди да й бъдат поискани обяснения. В представеното по делото писмо за
изискване на обяснения няма препращане
към друг документ – въпросния доклад, нито пък някъде е отбелязано изричното му
връчване на Г.. Нещо повече, по делото се установи, че в писмото за
изискване на обяснения на ищцата не се извършва препращане към който и да е
друг документ. Напротив, писменото искане за даване на обяснения не съдържа
каквито и да е индивидуализиращи белези,
по които ищцата би могла да се ориентира за какви твърдени нарушения й
се изискват обяснения. Това е така, тъй като няма посочване на документите,
които са били намерени на гише „Деловодство”, макар и съвсем ориентировъчно, не
е посочен и периода на извършване на нарушението.
Не може да се приеме, че за съдържанието
на въпросния доклад ищцата е знаела и вземайки предвид показанията на
свидетелката М., в каквато насока е направено възражение от въззивника
във въззивната жалба и същото отново се явява
неоснователно. Настоящият съдебен състав отчита последователната практика на ВКС,
че искането
за даването на обяснения може да бъде направено и/или прието от друго лице, например
от непосредствения ръководител на работника или служителя по поръка на работодателя, като за това действие не е
необходимо формално упълномощаване. В този случай е от значение достигането на обясненията до
работодателя, респективно до носителя на дисциплинарна власт, който да
ги вземе предвид в дисциплинарната процедура, но не е от значение кой е техния
преносител или кой е извършил организационните действия по изискването им.
Следва да се отчете обстоятелството, че за първи път
пред въззивната инстанция въззивникът
навежда твърдения, че е осъществено и устно изискване на обяснения от ищцата,
като същото не е сторил с отговора на исковата молба, където на стр. 2
/последен абзац/ и стр. 3 /първи абзац/ е посочил, че работодателят е спазил
изискването по чл. 193, ал. 1 ГПК да изиска обяснения на ищцовата
страна, като същото е станало преди налагането на дисциплинарното наказание посредством
писменото искане от 29.08.2019г. По
отношение на доклада от същата дата е застъпено единствено твърдението в отговора,
че ищцата е „знаела” за него. Имайки предвид това, може да се заключи, че
направеното възражение за устно изискване на обяснение от ищцата е преклудирано
и настоящият съдебен състав не дължи
произнасяне по това възражение.
За пълнота следва обаче да се уточни и че, за да
можеше да се направи извод, че е направено устно изискване на обяснения от началника на служба
„Деловодство”, то следваше по делото да се докаже, че същото е направено по
поръчение на работодателя. Това не е сторено, тъй като в проведеното по делото
съдебно заседание от 19.10.2020г. свидетелката не заявява, че същата е провела телефонния разговор на
20.08.2019г. по поръчение на работодателя си. Напротив, същата дава
показания, че е била много притеснена от откритите документи и по своя
инициатива в края на работния ден, когато си е тръгвала от работа се е обадила
по телефона на ищцата, като й е съобщила общо, че са намерени платежно,
анонимни сигнали и искания за издаване на служебни бележки, без да посочва да
ли е уведомила същата относно конкретни
дати, на които са постъпвали документите, а е дала информация единствено за
ориентировъчен период от време в заповедта и само за част от документите,
описани в заповедта и доклада. Видно от горепосочените по – горе документ –
докладна записка и доклад, то последните са последващи
на телефонния разговор и не могат да послужат да се установи по делото, че е
извършено устно изискване на обяснение по телефона по поръчение на
работодателя. Не е представена и длъжността характеристика за свидетелката М.,
изпълняваща длъжността директор на Дирекция „Административно обслужване”, от
която може да се заключи какви са нейните задължения за изпълняване на
длъжността и за осъществяване на контрол върху работата в дирекцията. Освен
това по делото не се установи и така наречените от въззивника
„устни обяснения” на ищцата да са били достигнали до работодателя. Видно от
кредитираните свидетелски показания на М., същата заявява, че ищцата била
казала, че извършила пропуск поради големия обем от работа, съжалявала и
заявила, че ще си понесе отговорността. Видно от представената докладна
записка рег. № 93-5747/21.08.2019г. по делото, изготвена именно от св. М.,
същата е посочила единствено, че ищцата Н.Г. не била дала разумно обяснение защо е задържала и не е
регистрирана писмата. Описаното в записката по никакъв начин не отразява
заявеното от свидетелката при разпита й и не припокрива неговото съдържание,
поради което не може да се направи обоснован извод, че до работодателя е сведено
казаното от ищцата, а е докладвана единствено една интерпретация и дадена
оценка на случилото се от свидетелката.
Неоснователно е наведеното възражение от
въззивника, че за изпълнението на задължението по чл.
193 ГПК е необходим и достатъчен един факт
- обясненията от служителя да се поискат преди налагане на
дисциплинарното наказание. Действително, преди налагането на дисциплинарното
наказание на ищцата са изискани писмени обяснения на същата, за което няма спор
между страните по делото, но спазването само на едно от законовите изисквания
не може да послужи за установявана на обстоятелството, че процедурите по чл.
193 КТ и чл. 195 КТ са спазени.
Неотносимо
е и направеното възражение от ответника, че макар и да е нямал това задължение
работодателят с писменото изискване на обяснение от ищцата е предупредил
служителката, че по отношение на нея се провежда дисциплинарна процедура,
поради което ищцата е имала възможност в достатъчна степен да се защити. Следва
да се отбележи, че е ирелевантно дали работник или
служител е уведомен за провеждана по отношение на него процедура по
дисциплинарно наказание, тъй като знанието относно същото не би помогнало да
служителя да организира защитата си, ако
няма яснота за кои нарушения на трудовата дисциплина му се търси отговорност от
работодателя и за кои се изискват обяснения с оглед на провеждане на
дисциплинарна процедура.
Настоящият съдебен състава намира, че
както бе посочено по – горе искането за даване на обяснения няма каквито и да
индивидуализиращи белези, като и заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение не е мотивирана. Нещо повече, първоинстанционният съд е посочил
много подробно и установената практика на ВКС /Решение N 109 от 13.08.2018
г. по гр. д. Nr 3323/2017
г., IV ГО/, съгласно която когато
дисциплинарното нарушение е осъществено в рамките на определения период, а
спецификата на изпълняваната заповед или характера на самото нарушение не
позволява откриването на точен ден и час на извършването му, а контролирането
им е възможно само като краен резултат,
изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ са
изпълнени с посочване на периода на извършването му. Когато нарушението
изразяващо се в бездействие – неизпълнение на възложените трудови функции, е
продължило за определен период, вкл. и до откриването му, изискванията на
чл. 194, ал. 1 КТ и чл. 195, ал. 1 КТ са изпълнени с посочване на момента на откриването му, тъй като извършването на нарушението
и момента на откриването му съвпадат. При пълно тъждество на
индивидуализиращите белези е налице идентичност между деянията, посочени като
основание за налагане на
дисциплинарно наказание и деянията, за които работодателят е поискал
обяснения по реда на чл. 193 КТ. Възможно е при поискване на обяснения
работодателят да не е напълно или точно индивидуализирал деянията, поради неизясненост на фактите и обстоятелствата (напр. за точното
време и място), но след получаване на обяснения от работника или служителя
и въз основа на тях да ги е посочил
точно и с всички индивидуализиращи белези едва в заповедта
за уволнение. В този случай важно е да няма съмнение,
че наказанието е наложено за онези деяния, за които са поискани и дадени обяснения
— обезпечено е правото на работника или служителя да направи своите възражения, а работодателят действително е
имал възможност да ги прецени. Различна е
хипотезата, при която в искането
по чл. 193 КТ и в заповедта по чл. 195 КТ работодателят
е посочил деянията, но без достатъчно индивидуализирзщи
ги белези — тогава изобщо не е спасена
процедурата по чл. 193 КТ, нито заповедта, с която се налага дисциплинарното наказание, е мотивирана. Работникът
или служителят не би могъл ефективно да се защити, нито съдът да прецени за какво деяние става реч, същото
съставлява ли нарушение на трудовата дисциплина, кой е деецът, наказанието съобразено ли е с правилото на чл. 189, ал. 1
КТ, спазено ли е изискването за еднократност на наказанието и съобразени ли са сроковете по чл. 194 КТ. Възможно е заповедта, с която се налага
дисциплинарно наказание, да се основава
на по-малък брой нарушения от тези, за които е поискано предварително обяснение
от работника или служителя, но не и на нарушение, за което не е поискано
от наказания да даде обяснения
по чл. 193 КТ.
В писмено изискване на обяснение от
ищцата не са посочени конкретни индивидуализиращи белези относно твърденията за
извършени дисциплинарни нарушения на същата – не се сочат конкретни
нерегистрирани от ищцата документи, намерени на гише „Деловодство”, няма
препращане към никой писмен документ по делото, в който да са посочени дори и
общо, не се доказа и нерегистрираните писма да са показани на ищцата да се
запознае със същите преди да даде обяснение, същият пропуск както подробно бе
посочено по – горе не може да се санира и от
проведения телефонен разговор със свидетелката М.. Още повече, че по телефона
същата е била уведомена общо за вида на част от документите, като част от тях
не са подлежали на входиране – анонимните сигнали. С
разговор по телефона ищцата не е могла да се запознае с конкретните документи,
за които има твърдения, че са от минал продължителен период от време, поради
което се налага същата да извърши допълнителни справки. Няма и посочена дата,
на която е открито извършването на нарушението. Следва да се уточни и че така
направеното твърдение, че ищцата е могла да се запознае с нерегистрираните
документи след изискването на писменото обяснение от деловодната програма, до
която има достъп, по никакъв начин не би й помогнало да организира защитата си,
тъй като на първо място поради липса на посочена дата и незапознаване с доклада
с рег. № 93-5747/29.08.2019г. същата
трудно би се ориентирала под кои регистрационни номера и от коя дата са входирани процесните документи,
имайки предвид, че кореспонденцията на едно министерство е в изключително голям
обем. На следващо място и отбелязването в графа забележи в деловодната програма
на номера на доклада по никакъв начин не може да подпомогне ищцата да се
ориентира, че това са именно въпросните документи. Не на последно място, както
правилно е отбелязал първоинстанционния съд, от приетите като доказателства по
делото разпечатки от деловодната програма са отбелязани само регистрационен
номер и дата на входиране на документите, но не и датите
на пощенските клейма на същите, с оглед установяване на обстоятелството към кой
момент същите тези документи са постъпили в Министерството на земеделието,
харните и горите, което би осигурило предпоставки ищцата да има възможност адекватно
да организира защитата си при излагане от нея на писмени обяснения,
съобразявайки дали е била на работа на конкретните дати, дали се касае за куриерска
пратка,която следва да се обработи от куриерите в министерството и др. Нещо
повече, именно от св. показния на М.не се установява и последната да е
уведомила Г. за датите на пощенските клейма на документите, като същата дори не
е уведомила ищцата и за всички видове документи, които са посочени в доклада от 29.08.2019г. и в
заповедта за налагане на дисциплинарни наказания. Твърдението на свидетелката,
че Г. е била пределно наясно за какво става дума може да се отнесе като нейна
лична интерпретация, за което обаче не са ангажирани доказателства по делото.
По делото освен това се установи и че в
самата заповед за налагане на дициплинарното
наказание отново съвсем общо и бланкетно са описани процесните документи, за които се търси дисциплинарна
отговорност на ищцата, поради което същата е немотивирана. За документите
липсват съществени индивидуализиращи белези като датата, на която са постъпили
в Министерството, тъй като именно ненавременното им входиране
в АИС е предмет на дисциплинарното производство, адресатите на документите и
др. признаци, позволяващи им да бъдат конкретизирани. В случай, че се приеме,
че заповедта съдържа всички необходими реквизити, то същото би било абсурдно,
защото на всеки работник или служител в дирекция „Административно обслужване”
може да се търси дисциплинарна отговорност при посочване на брой и вид
документи /писма, сигнали, платежно/, без да се посочват каквито и да е
индивидуализиращи белези и без работникът и служителят да разбере реално за
какво точно му се налага дисциплинарно наказание „уволнение”. Именно поради
обстоятелството, че както в искането си за обяснение по чл. 193 КТ, така и в
заповедта по чл. 195 КТ работодателят се е ограничил само с посочване на
деянията, без да ги индивидуализира достатъчно, е налице неспазване на
процедурата по чл. 193 КТ.
Настоящата въззивна инстанция счита за
неоснователно и направеното възражение от въззивника
– ответник, че е налице признание от ищцата относно извършените нарушения на трудовата
дисциплина. Имайки предвид липсата на каквато и да е елементарна конкретика в искането за писмени обяснение, а именно по
отношение на датата на постъпването на процесните
документи, датата на откриването на нарушението, обща или конкретната индивидуализация
на нерегистрираните документи води и до неяснота в дадените обяснения кой
конкретен документ ищцата визира, че не е входирала не
навреме и еднократно. Следва да се отчете и че същата същевременно е
отбелязала, че регистрира всички документи в деловодната система своевременно,
в деня на постъпването им. Както бе отбелязано напълно подробно по- горе няма
каквито и данни ищцата да е била запозната с конкретните документи, за които
следва да даде обяснения посредством доклади, писмени справки от деловодната
програма, или съобразно проведени телефонен разговор. За може да е налице
признание от страна на ищцата същото следва да е дадено относно
индивидуализирани документи в искането за писмени обяснение, какъвто не е
конкретния случай.
С оглед на всичко горепосочено
настоящата въззивна инстанция намира, че процедурата по чл. 193 КТ е нарушена,
поради което намира приложение разпоредбата на чл. 193, ал. 2 КТ, според която
съдът отменя дисциплинарното наказание без да разглежда спора по същество.
Независимо, че настоящата въззивна
инстанция не дължи произнасяне по останалите възражения от въззивника,
то следва да се посочи, че по делото не са ангажирани доказателства относно
извършените нарушения на трудовата дисциплина от страна на ищцата. С оглед на твърденията в отговора на исковата молба, че е налице
бездействие от Г., изразяващо се в нерегистриране на входяща документация, то по
делото не се доказа на същата да са предавани процесните
документи – било то на хартиен носител от граждани, било то от куриери,
служители на министерството. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че
твърдения, че именно ищцата е приела документите, за които й се търси
дисциплинарна отговорност, не се съдържат в отговора на исковата молба, в писменото искане за писмени документи, в
докладите, докладните записки, нито пък в заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение”. Самият факт на намиране в шкаф на гише
„Деловодство” на множество нерегистрирани документи не означава че същите са
били предадени на ищцата, в каквато насока няма и ангажирани доказателства по
делото. Не е налице яснота въз основа на какви доказателства работодателят е
достигнал до извода, че именно ищцата е виновна за тези нарушения. Нещо повече,
по делото бяха ангажирани гласни доказателствени
средства, от които се установява, че достъп до гишето „Деловодство” в приемната
е имал всеки един служител на дружеството, като шкафовете не са се заключвали.
В тази връзка възраженията направени от въззивника, че заместващата ищцата служителка е входирала 35 нерегистрирани документа, че ищцата има
определи задължение по длъжностна характеристика да входира
навременно постъпилата в министерството документация, че нерегистрираните
документи са отпреди излизане на ищцата в платен годишен отпуск, са напълно неотносими към доказване на предмета на спора. Това е така,
тъй като за да бъде доказано ненавременното входиране
на документи в министерството от ответната страна е необходимо да се докаже, че
тези документи са „достигнали” до ищцата, за да може да ги входира.
Поради и това районният съд е посочил един от начините на постъпване на
документация – по пощата.
При това положение, при неспазван на
процедурата по чл. 193 КТ и чл. 195 КТ и при недоказаност на извършените
нарушения от ищцата е безпредметно и обсъждането на разпоредбата на чл. 189,
ал. 1 КТ, по отношение на направеното възражение от въззивника.
На следващо място неоснователно е и
наведеното възражение, че съдът не е следвало да кредитира свидетелските
показания на В.Г.И., тъй като същата заявила, че не е работила в същата
дирекция, в която е била ищцата. Обстоятелството, дали даден служител работи в
същата или в друга дирекция, не пречи същият да има преки наблюдения от
работата извършвана в други дирекции, още повече, че от показанията на същата
се установи, че не само служителите на Дирекция „Административно обслужване”,
но и тези от другите дирекции имат достъп до така наречения „остров” в
приемната на министерството. Ако се вземе предвид възражението на въззивника, то същото би означавали и че свидетели по
делото не биха могли да бъдат и граждани, дошли да входират
документация относно обстоятелства касаещи местоположението на работното място
на ищцата и осъществяване на достъп до същото. В свидетелските си показания освен
това Иванова е заявила, че самата тя е влизала в тези кабинки или т. нар.
„остров”, за да дава консултации на граждани, като целта е това да е приемна,
където на гражданите да се дава
информация и същата е отворена и
достъпна за всички служители на дружеството, включително и за нея.
По отношение на направеното възражение
за неоснователност на акцесорните претенции, съдът
намира същите за неоснователни. единственото наведеното възражение в тази
връзка е по отношение на непредставянето на трудовата книжка на ищцата, поради
което липсвало основание за уважаване на иска. Настоящата съдебна инстанция
счита, че първоинстанционният съд съвсем подробно и аргументирано е посочил
основанията, поради което се явява доказано по делото, че ищцата е останала без
работа за процесния период. За пореден път въззивника
за първи път въвежда твърдения по отношение на трудовата книжка на ищцата пред въззивната инстанция, поради което настоящият въззивен
състав не дължи произнасяне поради наличието на преклузия.
Следва обаче да се отбележи, че с отговора на исковата молба същият не е
възразил дори да се приемат като доказателства по делото както заверени копия
на трудовата книжка, така и на регистрационната карта на ищцата в Агенция по
заетостта, дирекция „Бюро по труда”.
Липсват други направени
възражения от въззивника по отношение на исковете по
чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което решението
следва да се потвърди и в тази му част.
За пълнота следва и да се
уточни, че районният съд е констатирал и в крайния си съдебен акт, че
ищцата не е представила и в двете
проведени по делото съдебни заседания трудовата си книжка. Същият обаче се е
съобразил и с приетото в Тълкувателно решение № 6 от 15.07.2014г. по тълк. д. № 6/2013г., ОСГК,
BKC, че фактът на безработица може да бъде доказан и чрез регистриране
на ищеца в бюрото по труда като безработен, какъвто е и конкретния случай.
Липсват други наведени
възражения от въззивника по отношение на исковете по чл.
344, ал.1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ,
поради което решението следва да се потвърди и в тази му част.
Предвид
изложеното поради съвпадането на крайните изводи на въззивния
съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на предявените
искове, въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение като неоснователна, а решението на СРС – потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Предвид неоснователността на
въззивната жалба ответното дружество има право на
разноски, като такива не са били претендирани, поради
което и не се дължат.
Воден
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение №
27623 от 31.01.2019г., постановено по гр.д. №
79381/2015г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 75-ти състав,
изменено с определение № 81298/01.04.2019г., постановено по гр.д. № 65265/2018г., по описа на Софийски районен
съд, ГО, 61 състав, СРС.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в
едномесечен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд,
при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.