гр. Велинград, 09.07.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично
заседание на двадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Цветана Коцева
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 196 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по иск за делба на недвижим
имот с правно основание
чл. 34 ЗС, вр. 341, ал.
1 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по иск за делба на
недвижим имот, предявен от ищците: Й.Г.М.,
ЕГН **********,***, Р.Г.И., ЕГН **********,***, Ф.Г.М., ЕГН ********** ***, А.Г.М.,
ЕГН ********** ***, С.Г.А., ЕГН **********,***, Д.С.Я., ЕГН ********** ***, Г.С.Я.,ЕГН
********** ***, Н.С.Я.,ЕГН ********** ***, С.С.Я.,
ЕГН ********** ***, Й.С.Я.,ЕГН ********** ***, А.М.М.,
ЕГН **********, непълнолетен със съгласието на майка си Р.Ж.К. с ЕГН **********,
двамата с постоянен адрес: ***, с настоящ адрес
***, А.М.М. с ЕГН **********, непълнолетна със
съгласието на майка си Р.Ж.К. с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: ***,
с настоящ адрес:***, против А.Г.М., ЕГН **********
и В.А.М.,ЕГН **********-*** и Д.Г.М., ЕГН ********** ***.
Ищците твърдят, че са
наследници по права линия и правоприемство на общия
им наследодател Г. А. М.,***, починал на 04.10.1992 год. Наследодателят им
приживе притежавал недвижим имот- дворно място с площ 435 кв.м. с идентификатор
62004.5.853 по действащия кадастрален план на гр.Ракитово, ведно с построената
в него жилищна сграда с площ 51 кв.м. с идентификатор 62004.5.853.1. Като негови
наследници били съсобственици в процесния имот при
квоти: за Й.Г.М. -10/90, за Р.Г.И. - 10/90, за Ф.Г.М. 10/90, за А.Г.М. - 10/90,
за С.Г.А.10/90, за Д. С. Я. -2/90, за Г. С. Я. -2/90, за Н. С.А Я.-2/90, за С. С.
Я. -2/90, за Й. С. Я. -2/90, за А.М.М. -5/90, за А.М.М. - 5/90. А ответниците при
квоти: за А.Г.М. - 10/90 и за Д.Г.М. - 10/90.
Твърдят също, че след
смъртта на наследодателя им в цитираната жилищна сграда продължили да живеят
първият ответник по иска и брат му М.Г.М. със семействата им. На 18.02.2011г. М.М. починал и ответникът по иска една година след смъртта на
брат си изгонил семейството му - последните двама ищци и тяхната майка. А след
като завладял целият имот от лятото на 2012г., ответникът се снабдил
неправомерно с нотариален акт за собственост върху имота по давностно
владение, / нот.акт № 102,т.VIII, дело № 1216/2017г.
на Служба по вписванията при PC-Велинград/, въпреки че владението му било
продължило едва пет години и същото не можело да се определи като
необезпокоявано и неоспорвано. В тази връзка твърдят, че майката на последните двама
ищци няколкократно била ходила при ответника с искане на децата й да бъде
отстъпена една от стаите, тъй като нямали друго жилище, но ответникът не ги допуснал
да се върнат в процесния имот. Настоява се и на това,
че останалите ищци също искали да получат
дяловете си от наследствения имот с цел да се разпоредят с тях, така както
намерят за добре.
Твърдят, че не могат да се разберат относно доброволното
уреждане на спора, поради което предявяват настоящия иск.
Въз
основа на така очертаната обстановка се иска съда да постанови решение, с което
да прогласи Нот.акт № 102, т.VIII, дело
№ 1216/2017 г. на Служба по вписванията при PC-Велинград за унищожен, както и
да допусне делба на недвижим имот, намиращи се в гр.Ракитово, ул. „Бор“ № 4 и
представляващ дворно място с площ 435 кв.м. с идентификатор 62004.5.853 по
действащия кадастрален план на гр.Ракитово при граници и съседи: имот с
идентификатор 62004.5.854 , имот с идентификатор 62004.5.9580, имот с
идентификатор 62004.5.9581 имот с идентификатор 62004.5.852, ведно с
построената в него жилищна сграда с площ 51 кв.м. с идентификатор
62004.5.853.1, при квоти: Й.Г.М. - 10/90,Р.Г.И. -10/90,Ф.Г.М. 10/90, А.Г.М.
-10/90, С.Г.А.-10/90, Д. С. Я. -2/90, Г. С. Я. -2/90, Н. С.А Я.-2/90, С. С. Я.
-2/90, Й. С. Я. -2/90, А.М.М. -5/90, А.М.М. - 5/90, А.Г.М. - 10/90, Д.Г.М. - 10/90.
В срока по чл. 131,
ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от
ответника А.Г.М., чрез пълномощника си адв.В.Д.. В него
твърди, че предявеният иск бил за унищожаване на Нотариален акт №102, T.VIII,
дело №1216/2017г. на Служба по вписванията при Районен съд – Велинград, като
неправилно бил посочен от ищците номера му, тома и делото на н.а., докато
правилното било Нотариален акт №173, том II, рег.№4678, нот.дело
№360 от 20.11.2017г. Този иска намира за недопустим, поради което и счита, че производство по този иск следвало да се
прекрати като недопустимо.
Намира предявеният
иск за съдебна делба на процесния недвижим имот да е
допустим, но за ищците към датата на подаване на исковата молба липсвал правен
интерес за предявяване на този иск. Счита, че в настоящият случай искът за
делба се намирал в зависимост от основателността или неоснователността на
главния иск - за унищожаване на Нотариален акт №102, T.VIII, дело №1216/2017г.
на Служба по вписванията при Районен съд - Велинград. А към датата на подаване
на исковата молба процесният недвижим имот не бил съсобствен, а еднолична собственост на А.Г.М..
Това било така, тъй
като А.Г.М. бил собственик, съгласно Нотариален акт №173, том II, рег.№4678, нотар.дело №360 от 20.11.2017г. за собственост върху
недвижим имот придобит по давностно владение. В
случай, че се отмени нотариалният акт по обстоятелствена проВ.с
влязло в сила решение, то едва тогава процесния
недвижим имот щял да стане съсобствен между страните
и можело да се допусне до съдебна делба. Следователно, ищците по настоящата
искова молба щели да имат правен интерес да предявят иск за съдебна делба на
наследствения недвижим имот, едва след успешно проведено съдебно производство в
защита на правото си на собственост срещу лицето, което се ползва от
материалната доказателствена сила на констативния
нотариален акт по обстоятелствена проВ.. С оглед на
това счита, че, образуваното производство по иска за съдебна делба следвало да
бъде прекратено, поради липса на правен интерес за ищците.
Ако Районен съд -
Велинград приемел, че предявените искове са допустими, то се иска същите да
бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни, по
следните съображения: Исковата молба била подписана от 12 на брой ищци,
но двама от ищците не били подписали адвокатското пълномощно и за упълномощения
с него адвокат липсвала представителна власт да представлява тези двама ищци в
производството по делото.
Счита, че в
производството по делото не бил конституирана като страна съпругата на ответника
А.Г.М., а именно - В.А.М. ЕГН:**********,***, която се явявала необходим
другар, по смисъла на чл.216, ал.2 от ГПК и следвало да вземе задължително
участие в производството по делото.
Относно вторият
ответник по исковата молба - Д.Г.М. изразява
становище, че същият не черпи собственически права от процесния Нотариален акт №173, том II, рег.№4678, нотар.дело №360 от 20.11.2017г. за собственост върху
недвижим имот и спрямо него производството по делото следвало да бъде
прекратено.
Твърди, че в исковата
молба ищците въвеждат изцяло неверни твърдения относно обстоятелството, че след
смъртта на техния общ наследодател - Г. А. М., починал на 04.10.1992г., в процесния недвижим имот са продължили да живеят освен
ответника –А.Г.М. и семейството му, така и неговият брат М.Г.М. с неговото
семейство. Неверни били и твърденията на ищците, че една година след като е
починал М.Г.М. на 18.02.2011г., ответника е изгонил семейството му - последните
двама ищци - А.М.М. и А.М.М.
и тяхната майка - Р.Ж.К.. Твърденията на ищците в исковата молба относно
обстоятелството, че ответника е завладял процесния
имот, от лятото на 2012г. и владението му продължило едва пет години, като
същото не можело да се определи като необезпокоявано и неоспорвано, също били
неверни и не отговаряли на действителната фактическа обстановка. А и тези
твърдения на ищците не били подкрепени с никакви доказателства.
Твърди също, че
ответникът А.Г.М. владеел процесния недвижим имот
повече от 25 години, като владението му през целият този дълъг период от време
било явно и необезпокоявано. През това време никой от останалите наследници на
имота, неговите братя и сестри, не били имали претенции за ползване и владение
на наследствените си дялове. Първоначално ответникът живял в имота заедно с
неговия баща, общият наследодател на страните по делото - Г. А. М..
Наследодателят приживе изразил воля, че предава владението върху процесния имот на ответника - на сина си А.Г.М., който след
смъртта му на 03.10.1992г. имал качеството на негов наследник по закон. Поради
това и следвало да се приеме, че още от момента на предаване на владението била
установена самостоятелна фактическа власт с намерение за придобиване на
собствеността. След като баща му починал, единствено наследника А.Г.М., заедно
със семейството си, останал да живее в имота и започнал да владее целият
недвижим имот като свой и само за себе си и семейството си, като владението му
е било явно, спокойно и необезпокоявано от другите наследници. От 1992год. до
датата на подаване на исковата молба ответникът бил владял целият недвижим имот
като свой, както своите идеални части от имота, така и идеалните части на
останалите наследници. Твърди също, че партидата на електромера на процесния имот била заведена в ЕВН - Велинград на името на
съпругата на ответника и използваната за имота електрическа енергия се заплаща
от 1992год. до датата на подаване на исковата молба само и единствено от
ответника.
Всички наследници
знаели и били наясно, че след смъртта на техният баща през 1992г., брат им А.М.
владее и техните дялове от процесния имот, като не се
били и противопоставяли на неговото владение и никога не били имали претенции
след смъртта на баща им да ползват и да владеят техните дялове в имота. Всички
негови братя и сестри, още преди ответника да се ожени през 1991год. и да създаде
семейство, били престанали да живеят в процесния имот
и се установили да живеят трайно в други имоти и в свои самостоятелни жилища.
Ответникът А.М. по ясен начин демонстрирал намерението си да бъде собственик на
имота и ищците по никакъв начин не били заявявали подобни претенции до момента
на завеждане на иска. От страна на ответника били извършени и предприети
конкретни действия, които достигнали до ищците и имали за цел манифестиране на
желание и намерение от негова страна да се разпореди с имота само в своя полза.
Съвсем закономерно ответника се снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проВ.за процесния недвижим имот и
това негово действие било станало достояние на ищците. Наличието на фактически
действия, чрез които ответникът манифестирал спрямо другите сънаследници
субективното си отношение за своене на процесния имот, както и наличието на доказателства,
установяващи, че другите сънаследници са разбрали за
промененото отношение на владеещия сънаследник, да упражнява фактическата власт
само за себе си, давало основание да се приеме, че в настоящия случай било
налице явно и необезпокоявано владение по смисъла на чл.79, ал.1 от ЗС, което
от своя страна е довело до придобиване на собствеността по давност от страна на
ответника.
Прави ВЪЗРАЖЕНИЕ, че
владее процесния недвижим имот явно и необезпокоявано
от 1992 година до датата на подаване на исковата молба, и е придобил същият,
поради изтекла в негова полза придобивна давност,
продължила повече от 10 години, на основание чл.79, ал.1 от ЗС.
В срока по чл.131 ГПК
е постъпил писмен отговор и от ответника В.М. /конституирана като такъв с
поправена ИМ/, чрез пълномощника адв.Деспотов. В него намира поправената ИМ за нередовна, тъй
като не била подписана от всички ищци. Излага и идентични с отв.А.М.
съображения за недопустимост на иска за делба.
По основателността на
иска излага същите съображения, както отв.А.М., поради които и намира иска за неоснователен.
Прави възражение, че
съпрузите А. и В.М. са владели процесния недвижим
имот – дворно място и построената в него сграда - явно и необезпокоявано от
дата на смъртта на общия наследодател Г. А. М., починал на 03.10.1992 година до
датата на подаване на исковата молба, и са придобил същият, поради изтекла в
тяхна полза придобивна давност, продължила повече от
10 години, на основание чл.79, ал.1 от ЗС.
В
срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника Д.М..
С влязло в сила Определение № /01.10.2018г. е
прекратено на осн.
чл.233 ГПК, частично производството по гр.д. № 196 по описа за 2018г. на РС
Велинград, V-ти гр. състав, в частта и по отношение на предявения от ищците: 1.Й.Г.М., ЕГН **********
***; 2. Р.Г.И., ЕГН ********** ***; 3. Ф.Г.М., ЕГН ********** ***; 4. А.Г.М.,
ЕГН ********** ***; 5. С.Г.А., ЕГН ********** ***; 6. Д.С.Я., ЕГН ********** ***;
7. Г.С.Я., ЕГН ********** ***; 8. Н.С.Я., ЕГН ********** ***; 9. С.С.Я., ЕГН ********** ***; 10. Й.С.Я., ЕГН ********** ***, с
р е щ у трима ответници - А.Г.М., ЕГН ********** и
съпругата му В.А.М., ЕГН ********** ***; Д.Г.М., ЕГН ********** *** – иск
по чл.357 ГПК - за прогласяване
нищожност на констативен НА № 102/20.11.2017г. , поради отказ от иска.
В резулта производството по делото е продължило по иска за
делба на недвижимите имоти – дворно място от 435кв.м. и построената в него
жилищна сграда на 51 кв.м. с адм.адрес гр.Ракитово,
ул.“Бор“ № 4, между всички ищци и ответници, поради
нищожност на отказа от иска за делба, както и по иск по чл.357 ГПК - за
прогласяване нищожност на констативен НА № 102/20.11.2017г. между ищците А.М.М. и А.М.М. и ответниците
А., В. и Д.М..
В с.з. ищците, чрез пълномощника си адв.К., подържа предявения иск за делба, а ищците А. и А.М. и
иска по чл.537 ГПК, с
подробни съображения в писмена защита .
В с.з. ищеца Ф.М.
се явява лично, а ищеца Й.Я., не се явява несе представлява. И двамата са
депозирали писмени становища, в които се иска отхвърляне на иска за делба и
иска за унищожаване на НА, с подробни съображения изложени в тях.
В с.з. ответниците, чрез пълномощника си адв.Деспотски,
поддържат направените с отговора възражения и искат отхвърляне на исковете, с
подробни съображения в писмена защита.
От събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:
От констативен НА
№ 173/20.11.2017г., том II, н.дело 360/2017г. се установява с него да е признат
за собственик на основание наследство и давностно
владение ответникът А.Г.М. на следния имот: Поземлен имот с идентификатор
62004.5.853 по КККР, с адрес гр.Ракитово, ул.Бор“ №4, с площ от 435 кв.м., с
номер по предходен план 2075 в кв.73, представляващ УПИ II-2075, ведно с
построената в поземления имот Жилищна сграда, еднофамилна и едноетажна с идентификатор
62004.5.853.1, със ЗП от 51,0кв.м.
От представеното удостоверение
за наследници на Г. А. М. с ЕГН **********, се установява той да е починал на
03.10.1992г. и след смъртта си да е оставил за свои наследници по закон 9-те си
деца- четирима сина и пет дъщери, а именно:Й. Г. М. /ищец/; Д. Г. М. /ответник/;
А. Г. М. /ответник/; М.Г. М.; Р. Г.И. /ищец/; Ф. Г.М. /ищец/; А. Г.М. /ищец/; С.
Г.А. /ищец/; А. Г. Я.. От тях са починали след наследодателя, съответно А. Г. Я. и М.Г. М.. От своя страна А. Г. Я. е
починала на 10.10.2013г. и е оставила за свои
наследници по закон петте си деца Д., Г., Н., С. и Й. С.Я. /ищци/. А М.Г. М. е починал на 18.02.2011г. и е оставил
за свои наследници по закон двете си деца – непълнолетните ищци А.М.М. и А.М.М..
От скица №
15-117933/23.02.18г. и скица № 15-118062/23.02.18г. издадени от АГКК –грПазрджик е
видно, че те се отнасат за имот с идентификатор
62004.5.853 с площ от 435 кв.м., представляващ по предходния план УПИ II-2075
от кв.73 по плана на гр.Ракитово, който е записан на собственик А.Г.М. по НА
№102/20.11.2017г. В имота има построена една сграда с идентификатор
62004.5.853.1, а именно: жилищна сграда, едноетажна, еднофамилна със ЗП от 51
кв.м.
От представеното
Удостоверение за сключен граждански брак се установява, че А.Г.М. е сключил
граждански брак с В.А.М. на 12.12.1991г. При което към момента на снабдяване на
ответника А.Г.М. с оспорения констативен НА № 173/20.11.2017г. за пидобиване на собственост върху поцесния
имот по наследство и давностно влядение
признатия за собственик е имал сключен граждански брак с В.М., тоест имота по
този НА е СИО, респективно съпругата В.се явява и
ответник по иска по чл.537, ал.2 ГПК.
Представено е и
удостоверение за данъчна оценка на имотите земя от 435кв.м и сградана ЗП от 51 кв.м. отнасящо се за УПИ II-2075 от кв.73
по плана на гр.Ракитово, според което данъчната оценка е общо 2741,20лв.
От ищците е
представено копие от Разписна книга на община Ракитово, видно от което процесния имот, който е представлявал УПИ II-2075 от кв.73
по плана на гр.Ракитово е записан, като собственост на Г. А. М. – баща и
наследодател на страните.
От представеното
Удостоверение изх.№ 31/17.06.2019г. издадено от общ.Ракитово се установява, че имота с идентификатор
62004.5.853, който е представлявал УПИ II-2075 от кв.73 по плана на гр.Ракитово
от 1987г., обезсилен 2010г. е записан на името на Г. А. М., без документи за
собственост.
От Декларация по
чл.14 от ЗМДТ, подадена от ответника А.Г.М. на 31.12.2017г. се установява в
същата да е деклариран за първи път имот земя и сгради в им.с идентификатор 62004.5.853
и сграда на 51 кв.м., находящи се на адреса гр.Ракитово,
ул.“Бор“ №4. В нея е посочено имотите да са придобити на 31.12.2011г. по
наследство, а като собственици са посочени всичките наследници на наследодателя
Г. А. М..
По делото са
разпитани и свидетелите Ф.К.-баба по майчина линия на непълнолетните ищци А. и А.М.;
Р.Р. –леля на ответника В.М. и С.М. – съпруга на пръви брътовчед на страните. От
показанията на свидетелите при съвпадение на същите се установява следното: На
свидетелите е известен процесния имот, който бил двор
с построена в него къща на един етаж и се намрал на
ул.“Бор“ №4. В този имот имало построена една къща на един етажа с причзем, сътояща се от четири
стаи. Къща било построена от бащата на страните Г.М., чието циганско ими било Асе. Въпросния Г.М. се бил женил два пъти и от
двете си жени имал родени деца, който отглеждал в построената от него къща.
Докато починал през 1992г., като преди него починала и втората му жена, в тази
къща живеел първоначално на етажа с малките си деца и със сина си А.М. и
неговото семейство, а в последствие живел в приземния
етаж. Преди смъртта му някой от децата му вече били пораснали и се оженили и
живеели със своите семейства в други къщи. В построената от бащата къща живеели
последно само синовете му А. и М., като А. живеел със семейството си на втория
етаж, а М. със семейството си на първия. Конкретно сина му М. след смъртта на
баща си, тъй като тогава бил на около 13 години бил взет от сестра му Р. да го
гледа. Но след като пораснал и се оженил, което сталао
след около 8 години, се върнал в бащината си къща и живял там със семейството
си и семейството на брат му А.М. до смъртта си на 18.02.2011г. Като починал М.
жена му и децата му живеели долу, като не били гонени. Жената на М. си излязла
сама от къщата, като отишла и да работи по чужбина, а зълва й Р. гледала
децата. Никой не се настанил в този ежат
след напускането на семеството на М., а обитавания до
тогво от тях първи етаж стоял заключен доста
време. По едно време се отключил защото
паднал покрива и А. го оправил. А. отключил и направил ремонт и от тогава се настанил и там. Това станало наскоро преди
по-малко от една година. Сведетелите твърдят още, че всички
знаели, че къщата е била наследство от бащата на страните, като не им е известно
някога ответника А.М. да е заявявал на братята и сестрите си, че само той е
собственик.
По делото е
представен и протокол от разпита на свидетилите по нот.д.№ 360/2017г. за издаване на оспорения Конставен НА по обстоятелствена проверка, по молба на
ответника А.М.. Видно от него при разпита пред нотариуса свидетелите И.Д., А. Д.
и З.Ц. – съседи на А., са заявили следното: Къщата е строена от бащата на А. в
дворното място с площо около 500 кв.м. на адреса
гр.Ракитово, ул.“Бор“ №4. Къщата била стра и
неподдържана. Преди повече от 5 години и през 2012г. А. направил ремонт на
къщата – поставил вътрешна изолация, изградил канализация, ремонтирал покрива и
сменил гредореда. Свидетели са заявили, че във въпросната къща е живеел А.М.
със семейството си, а не им е известно някой да му е оспорвал собствеността и
да му е пречил на владението и ползването на имота и къщата.
Въз основа на
така събраните доказателства съдът формира и правните си изводи:
Безспорно се становява се по делото, че процесния
имот къща на 51 кв.м., построена в дворно място с площ от 435 кв.м., находаща се на адреса гр.Ракитово, ул.“Бор“ №4 е построена
от наследодателя на страните Г.М.. Последния е живял в този имот от построяването
на къщата до смъртта си през 1992г. След неговата смърт в същия имот са
останали да живеят децат му от втората му жена, на голем от които е сина му ответника А., м., а най-малък е
бил сина му М.М.. Когато бащата починал М. бил отглежздан няколко години от сестра му Р., но като се
оженил отищъл да живве в
бащината си къща. Доколкото по-голямото дете на М. – А.М., ЕГН ********** е
родено през 2000г., то и следва да се приеме, че М.М.
се върнал да живве във въпросната къща пред 2000г. От
показанита на свидетелите се установява, че до
смъртта на М. настъпила на 18.02.2011г. той е живял заедно с брат си А.М. в
бащината им къща.
При тези данни
съдът намира, че за ответника А.М. не изтекъл срока предвиден в чл.79, ал.1 от
ЗС за придобиване по давност на процесния имот, тъй
като нито в периода от 1992г. до 2000г. нито в периода след смъртта на брат му М.
и от 18.02.2011г. до 20.11.2017г. /дата на издавена на КНА № 173/ не изтекъл
срок от 10 години. Не приложима съдът намира в случая и презупцията
на чл.83 от ЗС, че който е владял в отделни периоди имота, той е владял и през
времето между тях, тъй като се установява в преиода
от 2000г. до 18.02.2011г. или повече от 11 години имото
да е владан и ползван едновременно от двамата братя А.
и М.М. и техните семейства.
На следващо място
не са ангажирани по делото кавито и да било
доказателства, че ответника А.М. е демонстрирал по някакъв начин, намерение да
свои имот за себе си, пред другите наследници на баща им. Дори и да се приеме,
че възможно да е изгонил семейството на брат си М. след смъртта му на 18.02.2011г.,
в кавато насока са показанията на св. Ф.К., и по този
начин е демонстрирал спрямо тях намерение за своене,
то това би поставило само началото на придобивната
давност. А такава от 10 години не изтекла от тази дата до 20.11.2017г. /дата на
издавена на КНА № 173/, нито да предяваване на настощата искова молба на 06.02.2018г.
Нещо повече сам
ответника А.М. е подал декларация за облагане с данък на процесния
недвижим имот на 31.12.2017г. и след като вече се бил снабдил с констативния НА
№ 173/20.11.2017г., в която е декларирал, че собственици на имота освен него са
и останалите наследници на баща му, като ги е посочи поименно като собственици,
така като са в удостоверените за наследници. Това от своя страна представлява
признание за наличие на други съсобственици в процесния
имот освен А.М..
В мотивите на ТР
№ 1 от 06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на
ВКС, е посочено, че след като основанието, на което съсобственикът е придобил
фактическа власт върху вещта, признава такива и на останалите съсобственици, то
го прави държател на техните идеални части, и за да ги придобие по давност, е
необходимо да превърне с едностранни действия държанието им във владение.
Завладяването на частите на останалите съсобственици и промяната в намерението
трябва да се манифестира пред тях, освен ако това е обективно невъзможно.
Приема се, че такава обективна невъзможност е налице например когато на
сънаследника - владелец не е било известно наследодателят да има и други
наследници поради липса на данни за това в регистрите на населението, или
когато невладеещият съсобственик е напуснал пределите на страната и адресът му
е неизвестен. В тези случаи за да бъде осъществен фактическия състав на придобивната давност е достатъчно владеещият съсобственик
да е изявил намерението си да свои целия имот за себе си по отношение на
всички- чрез извършване на такива действия, които не оставят съмнение, че той
упражнява фактическата власт за себе си, и за които всеки заинтересован може да
узнае. По делото няма данни за това ответника А.М. да е депонстрирал
намерени да свои имота за себе си, което да е демонстрирал пред другите. Определено
не представлява фактическо действие по своене на
имота, обстоятелството, че Велка М. е открила партида за заплащане на ток
на свое име,
в кавато насока единствена са твърденията и
ангажираните доказателства, тъй като това е действие по ползване на вещтта, но не и по своенето й.
Ето защо и съдът
намира, че за ответника А.М. и съпрегта му В.М. не се
установява наличие на намерението да своят идеалните части на останалите
съсобственици, което да е обективирано чрез
извършване на действия, които да сочат на отричане на чуждите права.
Действително наследателя на страните Г.М. не притежава документ за
собственост върху процесния имот, но същия е записан
като собственик в разписната книга на общината, а се установи наследодателя да
е живял в този имот и да е отгледал в него децата си, тоест поне в периода от
1970г., когато е роден сина му А.М. и до смъртта си през 1992г. или повече от
22г. При което и следва да се признае, че станал собственик по давностно владение на процесния
имот.
И тъй като
Констативния НА № 173/20.11.2017г. с който ответника А.М. и съпругата му В.М.
се легитимират като собственици в режим на СИО на процесния
имот е оспорен единствено от ищците А.М.М. и А.М.М., които като наследници по заместване на баща си М.М., на наследодателя Г.М. имат право на 1/9 ид. част от оставеното от този наследодател наследство,
съгласно чл.5 от ЗН /тъй като е имал девет деца/, то и искат по чл.537 от ГПК
ще се уважи като се постанови отмяна на Констативния НА № 173/20.11.2017г., но само до
размера на 1/9 ид част , какъвто е размера на
признатите права на непълнолетните ищци А.М.М. и А.М.М.. В останалата част и за разликата на 1/9 ид. част искът за отмяна на същия НА е неоснователен и като
такъв ще се отхвърли, тъй като остналите наследници
изрично са заявили, че не го оспорват и са се отказали от този иск.
Въз основа на
така установеното от фактическа страна и предвид отмяната констативния НА №
173/20.11.2017г. за собственост върху процесния имот до
размера на 1/9 ид част , то налице е съсобственост
между ищци А.М.М. и А.М.М. и
ответника А.Г. М. и съпругата му В.М. в делбения имот
–Дворно място с площ 435 кв.м. с идентификатор 62004.5.853 по действащия
кадастрален план на гр.Ракитово при граници и съседи: имот с идентификатор
62004.5.854 , имот с идентификатор 62004.5.9580, имот с идентификатор
62004.5.9581 имот с идентификатор 62004.5.852, ведно с построената в него жилищна
сграда с площ 51 кв.м. с идентификатор 62004.5.853.1, с административен адрес
гр.Ракитово, ул.“Бор“ №4, то искът за делба е основателени
като такъв ще се уважи по отношение на горните съделители,
при квоти в съсобствеността 1/9 ид. част общо за ищци
А.М.М. и А.М.М., или по
1/18ид.част за всеки от тях и 16/18 ид.части
(8/9ид.части) обшо за А.Г. М. и съпругата му Верка М.,
по отношение на остналите ищци и по отношение на
ответника Д.М. искът за делба ще се отхвърли, като неоснователен.
Въз основа на
изложените по-горе съображения, ВлРС, V гр.с.:
Р Е
Ш И :
Отменя, на осн. чл. 537, ал. 2
от ГПК, НА № 173/20.11.2017г., нот. дело № 360/2017
г. на нотариус Мария РА.и с район на действие Велинградски
районен съд, вписан в Служба вписвания при PC-Велинград като акт № 102, т.VIII,
дело № 1216/2017 г., в частта до размера на общо 1/9 ид.
ч. от имотите- Поземлен имот с идентификатор 62004.5.853 по КККР, с адрес
гр.Ракитово, ул.Бор“ №4, с площ от 435 кв.м., с номер по предходен план 2075 в
кв.73, представляващ УПИ II-2075, ведно с построената в поземления имот Жилищна
сграда, еднофамилна и едноетажна с идентификатор 62004.5.853.1, със ЗП от 51,0кв.м., с който А.Г.М., ЕГН **********, е
признат за собственик на основание наследяване и изтекла придобивна
давност, като отхвърля иска за разликата над 1/9 ид
част, като неоснователен.
Допуска да се извърши делба между А.М.М., ЕГН ********** и А.М.М. с ЕГН ********** и двамата непълнолетни действащи със
съгласието на майка си Р.Ж.К. с ЕГН **********,***, с настоящ адрес ***, от
една страна и А.Г.М., ЕГН ********** и
Верка Ангелова М., ЕГН **********-*** от друга на следните имоти:
- Поземлен имот с
идентификатор 62004.5.853 по КККР, с адрес гр.Ракитово, ул.Бор“ №4, с площ от
435 кв.м., с номер по предходен план 2075 в кв.73, представляващ УПИ II-2075,
ведно с построената в поземления имот Жилищна сграда, еднофамилна и едноетажна
с идентификатор 62004.5.853.1, със ЗП от
51,0кв.м.
при
квоти: по 1/8 ид част за А.М. и А.М. и 16/18 ид.
части общо за съпрузите А. и Верка М., като
ОТХВЪРЛЯ иска за делба на същия имот по отношение на ищците Й.Г.М., ЕГН **********, Р.Г.И., ЕГН **********,
А.Г.М., ЕГН ********** ***, Ф.Г.М., ЕГН ********** ***, С.Г.А., ЕГН **********,***
, Д.С.Я., ЕГН ********** ***, Г.С.Я.,ЕГН ********** ***, Н.С.Я.,ЕГН ********** ***,
С.С.Я., ЕГН ********** ***, Й.С.Я.,ЕГН ********** ***
и ответника Д.Г.М., ЕГН ********** ***,
като неоснователен.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................................
( Валентина Иванова)