Решение по дело №257/2021 на Окръжен съд - Смолян

Номер на акта: 211
Дата: 26 октомври 2021 г. (в сила от 26 октомври 2021 г.)
Съдия: Петранка Райчева Прахова
Дело: 20215400500257
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 юли 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 211
гр. Смолян, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Софка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско
дело № 20215400500257 по описа за 2021 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С Решение № 116/23.04.2021 г. по гр. д. № 789/2020 г. Смолянски
районен съд е осъдил „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД да заплати на
„ГЕОРГИЕВ И СИЕ“ ООД гр. Смолян, сумата в размер на 892, 67 лева,
представляваща застрахователно обезщетение по щета №
44012011908047/25.10.2019 г. за настъпила вреда на автомобил „Мицубиши
Аутлендър“ с рег. № СМ 9343 АН при ПТП на 19.10.2019 г., по застраховка
„Каско +“ по застрахователна полица № 440119151024679 с период на
действие от 18.07.2019 г. до 17.07.2020 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на предявяване на иска – 04.09.2020 г. до окончателното изплащане
на сумата; ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски по делото в
размер на 535 лева.
Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от
ответникът "ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД – София, чрез юрисконсулт
Р. Ив., с оплаквания, че е постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон.
1
Във въззивната жалба се твърди, че съдът не е обсъдил и
неправилно е преценил всички доказателства и доводи по делото, както и е
допуснал съществени нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди
се, че съдът неправилно и необосновано не е допуснал съдебна авто-
техническа експертиза, като по този начин не е дадена възможност на
ответника да установи възраженията си за липса на пряка причинно-
следствена връзка между декларираното събитие и увреждането на резервоар
еолис.
Твърди се в жалбата, че районният съд не е коментирал и
разглеждал възражението в отговора на исковата молба, че застрахованият не
е изпълнил задължението съгласно Общите условия към имуществена
застраховка „Каско“ – преди да ремонтира автомобила да представи на
застрахователя предварителна оферта за съгласуване от застрахователя;
твърди се, че доказателствата безспорно установяват възражението за
неизпълнение на така уговореното в Общите условия.
С въззивната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното
решение и постановяване на друго, с което исковата претенция да бъде
отхвърлена като неоснователна и недоказана, ведно с всички законови
последици. Претендират се разноски за настоящата инстанция и се въвежда
възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение.
В срок е депозиран отговор на въззивната жалба от ищецът
„ГЕОРГИЕВ И СИЕ“ ООД гр. Смолян, с който се оспорва жалбата като
неоснователна. Излагат се доводи, че обжалваното решение е правилно,
обосновано, постановено при спазване на материалния закон и
съдопроизводствените правила.
Сочи се установеност на претенцията с оглед заключението на
авто-техеническата експертиза. Относно предварително представяне на
оферти съобразно Общите условия се сочи, че представителя на
застрахователя в клон гр. Смолян не е предявил тези изисквания, а е посочил
че следва да се представи фактура за ремонта; не се твърди дружеството да
има доверен сервиз в гр. Смолян. Сочи се, че това изискване е търговски и
правно необосновано и недопустимо, защото вменява едностранни условия и
изгоди в полза на застрахователя.
Прави се искане да бъде потвърдено обжалваното решение и се
претендират разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща
представител.
За въззиваемият пълномощникът му адв. Д. К. оспорва въззивната
жалба.
2
Смолянски окръжен съд, след като взе предвид становищата на
страните и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, намира, че въззивната жалба е процесуално допустима като
депозирана в законно установения срок от надлежна страна, ДТ е внесена, а
по същество съобрази следното:
От писмените доказателства – Уведомление за щета и Опис-
заключение по щета, от заключението на авто-техническата експеретиза и от
показанията на свид. Тошев се установява механизма на причиняване на щета
на автомобила на ищцовото дружество. В опис-заключение, изготвено от
експерта Н. Т. като увреден детайл е посочен именно „резервоар еолис“, както
и че същият е за подмяна. Авто-техническата експеретиза дава заключение,
че от техническа гледна точна описаната увреда на автомобилна част –
резервоар за течност за филтър за твърди частици, намиращ се в долната част
на автомобила, добре отговаря и е напълно възможно да настъпи при сочения
от ищеца механизъм /съприкосновение на автомобила с препятствие на пътя –
камък/. Настоящата инстанция счита, че следва да се кредитира заключението
на авто-техническата експертиза, депозирано пред районния съд, като
обективно и компетентно изготвено. Не са налице основания за назначаване
на нова авто-техническа експертиза, тъй като вещото лице Самоходов в
съдебно заседание от 24.03.2021 г. е отговорил на поставените от
застрахователя въпроси. От направените от вещото лице в съдебно заседание
уточнения се установява, че е напълно възможно да настъпят и други
увреждания в предната част на автомобила предвид обстоятелството, че не са
известни параметри, габарити и разположение на препятствието на пътя.
Вещото лице сочи, че не може да бъде направен експертен анализ за
вероятността кога и къде е следвало да настъпи увреда по бронята, като
следва да се има предвид, че е възможно предната част на автомобила да е
преминала над препятствието и в процес на спиране автомобилът да промени
своята сходимост, при което да настъпи контакт в зоната на увреждане на
увредения детайл. Вещото лице също така уточнява, че е възможно
застъпване с предна гума на автомобила, при което камъкът да бъде
отхвърлен и да увреди увредения детайл. С оглед така заявеното от вещото
лице настоящата инстанция споделя извода за установеност на сочения от
ищеца механизъм на възникване на увреждането.
Поради това от страна на районният съд не е допуснато
нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не е била налице
необходимост от назначаване на нова експертиза, поради което и искането за
такава експертиза бе отхвърлено и от настоящата инстанция.
Неоснователно е и другото възражение на жалбоподателя –
относно неспазване на задължението за представяне на предварителна оферта
за съгласуване от застрахователя. Жалбоподателят се позовава на т. 12.1.2.1
от раздел ІІ от Общите условия към договора за застраховка „Каско +“,
3
съгласно която преди започване на ремонта застрахованият е длъжен да
представи оферта от избрания от него сервиз; застрахователят може да
поиска да му бъдат предоставени оферти от повече от един сервиз или сам да
осигури такива. От показанията на свид. Т. – експерт в ответното дружество,
не се установява да е уведомил представителят на ищцовото дружество да
представи оферта за ремонт на МПС.
Същественото е, че при съдебно предявена претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към
момента на настъпване на застрахователното събитие – чл. 386 ал. 2 от КЗ и
чл. 400 ал. 1 и ал. 2 от КЗ. Съгласно практиката на ВКС – Решение №
22/26.02.2015 г. по т. д. № 463/2014 г. на ІІ т.о., Решение № 209/30.01.2021 г.
по т. д. № 1069/2010 г. на ІІ т.о., Решение № 235/27.12.2013 г. на І т.о.,
Решение № 141/08.10.2015 г. по т. д. № 2140/2014 г. на І т.о.,
застрахователното обезщетение при вреди на имущество е в размер на
действително претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в
застрахователната полица застрахователна сума.
Отделно от това, в настоящия случай и от отговора на
застрахователя по повод възражението на ищеца, не се установява по какъв
начин е изчислено изплатеното на ищеца обезщетение и каква редукция е
извършена. При настъпване на покрито от договора застрахователно събитие
за застрахователя възниква задължение да заплати на застрахования
уговореното застрахователно обезщетение в размер, определен по правилото
на чл. 386 ал. 2 от КЗ. Съгласно легалната дефиниция на чл. 400 ал. 2 от КЗ за
възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, можнтаж и други, без прилагане на
обезценка. Следователно, при увреждане на оригинални части те следва да
бъдат заменени също с оригинални части и то с нови такива, без прилагане на
обезценка поради овехтяване. В тази връзка е неоснователено оспорването от
жалбоподателят на оценката, дадена от авто-техническата експеретиза.
Смисълът е да бъде реализирана в пълен обез обезвредата на пострадалия,
така че да бъде избегнато обезпеченото с полицата обедняване на
патримониума му вследствие на настъпилия застрахователен риск. Поради
това всякакви клаузи, уговорки и изявления, които дерогират тези
императивни законови правила, не могат да бъдат противопоставени на
застрахователя. В този смисъл предвидените ограничения в общите условия
както относно предварително представяне на оферта, така и относно
методиката на определяне на обезщетение, не намират приложение. При
съдебно предявена претенция за плащане на застрахователно обезщетение
съдът следва да определи обезщетението съобразно предвидените
императивни законови правила.
4
Именно този законов принцип е приложен от районният съд,
поради което постановеното от него решение като обосновано и
законосъобразно следва де бъде потвърдено, а жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемия деловодни разноски за настоящата
инстанция в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното Смолянски окръжен съд

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 116/23.04.2021 г. по гр. д. № 789/2020 г. на
Смолянски районен съд.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, ул. „В.“ № 89Б, да заплати на „Георгиев и СИЕ“ ООД, ЕИК ********,
деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 300 лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване предвид ограниченията
на чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5