Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София,04.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, ГО ІV -А въззивен състав, в открито заседание на двадесет и пети
март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТЕЛА
КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛИНА ТАШЕВА
Мл.с.ПАВЕЛ ПАНОВ
При участието на
секретаря А.Луканова като разгледа докладваното от съдия ТАШЕВА гражданско дело
12945по описа за 2018 г., взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение от 04.07.2018 г., постановено
по гр. д. 22518/17 г., СРС -81 състав ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО70,че Т.Ф.Т. - П., ЕГН ********** дължи на „И.С.К.” ООД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление ***, ж. к. „*****“ бл. ***, офис 11, представлявано от Д.Д.-
управител, сума в размер на 2281,20 евро, представляваща
неплатена главница по запис на заповед, издаден на 15.05.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК - 08.10.2015 г. до окончателното
изплащане на вземането, като отхвърля иска в останалата част.
ОСЪЖДА
Т.Ф.Т. - П., ЕГН **********,
с адрес ***, ж. к. „*****вх*****ал. 70, ДА ЗАПЛАТИ на „И.С.К.” ООД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление ***, ж. к. „*****“ бл. ***, офис
11, представлявано от Д.Д.-
управител, сума в размер на 574,03 лева, представляваща
направени разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА
Т.Ф.Т. - П., ЕГН **********,
с адрес ***, ж. к. „*****вх*****ал. 70, ДА ЗАПЛАТИ на „И.С.К.” ООД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление ***, ж. к. „*****“ бл. ***, офис
11, представлявано от Д.Д.-
управител, сума в размер на 163,82 лева, представляваща
направени разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА
„И.С.К.” ООД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление ***, ж. к. „*****“ бл. ***, офис 11,
представлявано от Д.Д.- управител, ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат Н.В.от САК, адв. №
**********, със съдебен адрес ***, сума в размер на 159,89 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение.
Срещу това решение е подадена въззивна
жалба от ответника с изложени в нея съображения за незаконосъобразност на постановения съдебен акт,както и в
нарушение на съдопроизводствените правила.Съдът не
обсъдил каузалното правоотношение и
връзката му с издадената ценна книга.В хода на процеса доказала връзката между
записа на заповед и каузалното правоотношение и следователно погасяването на
задълженията по едното правоотношение имало за последица погасяването на задълженията
по другото правоотношение.Съдът не спазил предписанията по т.17 от ТР 4/14 г.Моли
да се отмени решението и да се отхвърли
исковата претенция. Не претендира разноски.
Срещу въззивната
жалба е подаден отговор,с който същата се оспорва. Претендират
се разноски.
Пред въззивната инстанция не са приети нови доказателства.
След преценка на доказателствата по делото,
съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Релевантните за делото факти са
установени обосновано от СРС, поради което на основание чл. 272 ГПК, съдът
препраща към фактическите изводи на СРС и те стават неразделна част от
настоящите мотиви.
Правните изводи на СРС са
законосъобразни и на основание чл. 272 ГПК, съдът препраща към тях и те стават
неразделна част от настоящите мотиви.
За пълнота следва да се отбележи
следното:
По делото е установено,че като
обезпечение към договора за заем от 15.05.2015 г. е бил издаден процесния запис на заповед.
Съобразно задължителните указания относно
разпределението на доказателствената тежест между
страните, установени в т. 17 от Тълкувателно решение № 4, постановено на
18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2014 г. на Общото събрание на
Гражданската и Търговската колегия на Върховния касационен съд, според което „с
въвеждането на твърдения или
възражения от поемателя или от издателя за наличието
на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният
запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или
обезпечителния характер на ценната книга. В тази хипотеза в производството по
чл.422 ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение доколкото
възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица
погасяване на вземането по записа на заповед. По правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК
за разпределение на доказателствената тежест всяка от
страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си, и
които са обуславящи за претендиралото, съответно отричаното право — за
съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед. При
липса на спор между страните относно наличието на конкретно каузално
правоотношение, чието изпълнение е обезпечено с издадения запис на заповед,
съдът разглежда заявените от ответника — длъжник релативни възражения, като
например: за невъзникване на вземането, за погасяването му или за
недействителност на основанието по каузалното правоотношение. Ако страните
спорят относно конкретното каузално правоотношение и връзката му с издадената
ценна книга, като сочат различни каузални правоотношения, по повод или връзка с
които е издаден записът на заповед, съдът обсъжда в мотивите на решението този
въпрос. При доказана връзка между записа на заповед и конкретно каузално
правоотношение, независимо от коя страна е въведено в делото, съдът разглежда
заявените от длъжника релативни възражения, относими
към погасяване на вземането по издадения запис на заповед. При въведено
твърдение на ищеца с исковата молба по чл.422 ГПК, че вземането му по
издадената заповед за изпълнение произтича от конкретно каузално правоотношение,
изпълнението по което било обезпечено с издадения запис на заповед, не се
променя предметът на делото. Ищецът - кредитор сочи обезпечителната функция на
записа на заповед спрямо каузалното
правоотношение, като доказва вземането си, основано на
менителничния ефект. При заявени релативни възражения
от ответника се прилагат посочените правила за разпределение на доказателствената тежест”.
Видно от текста на процесния Запис на заповед в него не е посочено основание за плащането, както и условност за поетото задължение. В отговора на исковата молба ответницата в първоинстанционното производство оспорва процесния Записа на заповед, но оспорването й не е конкретно и следва да се квалифицира като общо оспорване. В конкретния случай процесния Запис на заповед, като единствен източник на установяването по реда на чл.422, ал.1 от ГПК на парично вземане, освобождава ищеца - кредитор от задължението да доказва съществуването на каузално правоотношение с издателя като причина за издаване на Записа на заповед. Доказването на каузалното правоотношение в този случай е в тежест на ответника - издател на Записа на заповед, и то при условие, че същият е въвел своевременно в процеса възражения за несъществуване на вземането по Запис на заповед, основани на каузално правоотношение с издателя. Ответната страна не е направила такива възражения в отговора на исковата молба, като не посочва различно каузално правоотношение, а и потвърждава и заявява, че Записа на заповед е издаден като обезпечение по Договор за заем 30 - 1490 от 15.05.2015г.
Във връзка с
разпределение тежестта на доказване, съгласно чл. 154 ал.1 ГПК и основанието на
вземането - абстрактна правна сделка, изрично в мотивите към т.17 на ТР № 4 /
2014 год. на ОСГТК на ВКС се приема, че ищецът - кредитор, сочещ обезпечителна
функция на Записа на заповед спрямо каузално правоотношение, доказва вземането
си, основано на менителничния ефект. Не би могло да
се вмени в тежест на кредитора - поемател по Записа
на заповед, установяването на обстоятелство, за позоваване на което няма
изначален правен интерес в производството по чл. 422, ал.1 ГПК, съгласно посоченото
в мотивите на Тълкувателното решение: че не следва да сочи и доказва връзка
между абстрактното с конкретно каузално правоотношение. Твърдението му за кауза
в процеса е обуславящо единствено за предмета на защитата на ответника -
длъжник по записа. Ако той би потвърдил същата кауза, на доказване биха
подлежащи само релативните му възражения за погасяване на вземането. Ако би
твърдял различна кауза, съгласно Тълкувателното решение, всяка от страните
доказва твърдяната от нея кауза.
В конкретния случай ищецът
сочи, че процесният Запис на заповед е издаден с
обезпечителна цел, а именно относно сключен между страните Договор за заем от
15.05.2015г. В писмения си отговор ответникът не сочи друго каузално
правоотношение. При това положение с оглед позицията на ответната страна ищецът
носи тежестта да установи единствено редовен от външна страна Запис на заповед.
Интерес от установяване на каузална причина за издаване Записа на заповед,
ищецът би имал само с цел преодоляване защитата на ответника, в случай че
последният твърди и доказва различна от действителната каузална причина за
издаване на менителничния ефект, какъвто не е
конкретният казус.
Тъй като изводите на настоящата инстанция напълно съвпадат с тези на първата, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно, а въззивната жалба- оставена без уважение, като неоснователна.
На въззиваемата страна се
дължат разноски за адвокатски хонорар и съдът следва да ги присъди в размер на 550 лв.
Воден от горното, СГС
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 04.07.2018 г., постановено по гр. д. 22518/17 г., СРС -81 състав
ОСЪЖДА ОСЪЖДА Т.Ф.Т. - П., ЕГН **********, с адрес
***, ж. к. „*****вх*****ал. 70, ДА
ЗАПЛАТИ на „И.С.К.” ООД, ЕИК********, със седалище
и адрес на управление ***, ж. к. „*****“ бл. ***, офис 11, представлявано от Д.Д.-
управител, сума в размер на 550 лева, представляваща направени разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.