РЕШЕНИЕ
№……/…… 2021г.
Година
2021 Град
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет седми състав
На дванадесети януари Година две
хиляди двадесет и първа
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА
Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА
като
разгледа докладваното от съдията АНД № 4462
по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на Д.К.Д., ЕГН **********,***, депозирана чрез пълномощниците адв. Е.Г.Е.,*** и адв. П.Г. ***
против Наказателно постановление № 20-0439-000377/18.09.2020 год.,
изд. от Началник Сектор в Трето РУ към
ОДМВР-ВАРНА, с което му е наложено : административно наказание „глоба“ в размер
на
20. 00 лева на основание чл. 183, ал.
2, т. 1 от Закона за движението по
пътищата за нарушение на чл. 98, ал.
1, т. 1 от същия закон..
В жалбата се сочи, че издаденото
НП е необосновано, неправилно и незаконосъобразно поради допуснати нарушения на
материалния закон и съществени процесуални нарушения. От така даденото описание
на нарушението било невъзможно да разбера какво точно нарушение се твърди да е
извършено на въпросната дата - автомобилът е създавал опасност за движението,
което е една от хипотезите на чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП, или е бил пречка за
движението, което е съвсем друга хипотеза на цитираната разпоредба. Нещо повече,
добавена била и третата хипотеза на чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП -закриване на
пътен знак или сигнал. С тези и други аргументи се иска отмяната на НП. Претендират
се на осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, да бъдат присъдени
сторените разноски в производството, в т.ч. заплатен адв.хонорар.
Доказателства за заплатен адвокатски хонорар не се представят.
В съдебно
заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, а се представлява от
надлежно упълномощен процесуален представител –адв.Г..
По съществото на делото адв. Г. пледира да се уважи жалбата, и НП да бъде отменено, като се позовава на аргументите
в жалбата, навежда и нови такива.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание
не изпраща процесуален представител. По делото са постъпили писмени бележки от
надлежно упълномощен юрисконсулт, който
оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Претендира и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
С
оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 14.08.2020г., около 12,15 часа, служители на Трето РУ към ОД
МВР – Варна, сред които и св. Т.В., работеща на длъжност полицейски инспектор,
извършили проверка на ул.“Атанас Христов“, гр.Варна по сигнал на граждани за неправилно паркирани
автомобили. На място било установено, че в активната лента за движение, в
дясната страна на пътя, посока центъра, били паркирани автомобили, в това число
и лек автомобил марка „БМВ 325 ТДС“ с рег.№В6016РН. Понеже улицата водела към
паркинга на Гранд мол-Варна и входа на Следствения
арест на Варна, полицейските служители преценили, че така паркираните
автомобили създават затруднение в движението и предпоставки за ПТП. Поради това
св.В. пристъпила към съставяне на глоба с фиш на собствениците на автомобилите. Така срещу
собственика на лек автомобил марка „БМВ 325 ТДС“ с рег.№В6016РН- възз.Д. бил съставен фиш с №0012918 за нарушение по чл.98,
ал.1, т.1 от ЗДвП. На 18.08.2020г. възз. подал
възражение срещу съставения фиш, като оспорила нарушението. Затова на 20.08.2020г.
св.В. съставила срещу въззивника АУАН, в който описала допуснатото от него на 14.082020г.
нарушение по чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП, а именно , че паркирал лекия автомобил в
гр.Варна, ул.“Атанас Христов“ на пътното платно за движение, като създава
пречка за движението.
АУАН
бил съставен в присъствието на въззивника и свидетел на неговото съставяне,
предявен и връчен, като същият го подписал с отбелязване, че има възражение.
Такива , обаче, не постъпили в срока по чл.44 от ЗАНН.
Въз
основа на акта за установяване на административно нарушение и като преценил
събраните в хода на АНП данни, АНО издал
атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление, с което на
основание чл. 183, ал.1, т.1 от ЗДвП за нарушение на чл.98, ал.1, т.1
от същия закон определил на Д. административно наказание „глоба“ в размер на 20
лева, за това че „на
14.08.2020г.около 12.154.в гр.Варна, на ул.Атанас Христов,паркира собствения си
лек автомобил БМВ 525 ТДС с рег.№ В6016РН на пътното платно за движение.където
превозното средство създава опасност или е пречка за движението“.
Наказателното
постановление било връчено лично на въззивника на 14.10.2020г..
В хода на съдебното следствие съдът разпита
св.Т.В..
Описаната фактическа обстановка се
установява и потвърждава от събраните по делото доказателства, а именно
писмените доказателства - преписката по АНП, вкл.АУАН, заповеди, справка за нарушител
и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Като непротиворечиви и логични, съдът
кредитира показанията на свидетеля В.- очевидец на нарушението, тъй като същите
са в пълен унисон със събраните по делото писмени доказателства.
Съдът
кредитира и останалите писмени доказателства приложени по делото.
Съдът,
предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение.
При извършена служебна проверка на
приложените към преписката АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от
компетентните длъжностни лица съгласно ЗДвП и приложената по делото заповед,
в сроковете предвидени в нормата на чл. 34
от ЗАНН.
Както
в акта така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението. В НП
са посочени и данни позволяващи индивидуализацията на нарушителя в достатъчна
степен- посочени са три имена, ЕГН, адрес, както и процесния
лек автомобил, които безспорно данни позволяват да се индивидуализира въззивника
и неговия автомобил. Възз. не оспорва
обстоятелството, че е управлявал процесния автомобил
на процесната дата и че е негов собственик.
Съдът констатира, че е допуснато нарушение на чл.40, ал.3 от ЗАНН при
съставяне на АУАН, но това нарушение по
разбиране на настоящия състав, не влече след себе си абсолютно основание за
отмяна на НП. Това нарушение по никакъв начин не се отразява и не води до
нарушаване правото на защита на въззивника (не го лишава от възможността да
разбере в извършване на какво нарушение е обвинен) съответно не представлява
съществено нарушение на процесуалните правила водещо до отмяна на НП.
На въззивника
е наложено адм. наказание за извършено от него
административно нарушение по чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП. В тази разпоредба е
предвидена забрана за престой и паркиране в няколко алтернативни хипотези. Според
разпоредба на чл.
98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, престоят и паркирането са забранени на място,
където превозното средство: 1) създава опасност или 2) е пречка за движението,
или 3) закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал.
Анализът на нормата сочи на три възможни форми на изпълнителното деяние на
нарушението. Ето защо в АУАН, с който се поставя началото на административнанаказателното производство фактите следва да
бъдат описани коректно и в достатъчна степен да описват белезите на
изпълнителното деяние. С АУАН на възз. е предявено
обвинение, затова, че е паркирал лек автомобил на пътното платно, където създава
пречки за движението. С НП той е обвинен, в това че е паркирал на пътното
платно за движение, където превозното средство създава опасност или е пречка за
движението. От правна страна пък наказващият орган е посочил, че е нарушена
разпоредбата на чл.91, ал.1, т.1 от ЗДвП, като е посочил, че нарушението се
изразява в това, че „спира или паркира на места създаващи опасност, пречки
за движението или закриващи пътен знак, или сигнал“.
Служебната проверка на въззивния
съд констатира, че в хода на проведеното срещу въззивника административно –
наказателно производство е допуснато съществено процесуално нарушение, касаещо описанието на нарушението, дадено както в АУАН,
така и в обжалваното наказателно постановление. За да гарантират в пълна степен
правото на нарушителя на защита, както актосъставителя,
така и административно – наказващият орган имат задължението да дадат
конкретно, ясно и точно описание на допуснатото нарушение, по начин, че то да
може да се сведе до конкретна правна норма, която се твърди, че е нарушена.
Нещо повече - законосъобразното издаване на наказателното постановление изисква
пълно съответствие между описанието на нарушението, дадено в АУАН и това,
отразено в НП. Цитираната като нарушена законова забрана обхваща широк спектър
от дължимо поведение на водача и затова може да има най - разнообразни
конкретни проявни форми. Същото вменява няколко
забрани за водачите. Наличието на такива алтернативни хипотези изисква при
квалификация на деянието да се навлезе в конкретика
от една страна, по отношение на предложението от закона, което се сочи за
нарушено. И доколкото подобно нарушение на материалния закон би било отстранимо
посредством обстоятелствената част на наказателното постановление и АУАН, то от
друга страна, следва в тези части на двата акта да е налице коректно изписан
фактически състав на нарушението.
В настоящия казус на първо място не е
посочена конкретната нарушена правна норма, а е визиран чл. 98, ал.1, т.1 от ЗДП,
където се съдържат съставите на няколко отделни забрани за спиране или
паркиране спрямо водачите на МПС.
На следващо място в
НП е посочено,
че е водачът е паркирал лек автомобил на пътното
платно за движение, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението, без да е посочено
къде точно на пътното платно е паркиран автомобила, има ли наличие на пътни
знаци и прочие.
Не е ясно в крайна сметка за какво конкретно нарушение е наказан възз.- за това, че създава пречка за движението, за това, че
създава опасност за движението или пък и за двете форми на изпълнителното
деяние. А от описаното от правна страна, не е ясно и дали обвинението не
включва и паркиране на място закриващо
пътен знак или сигнал.
Горното е необходимо, с оглед реализиране правото на защита
на санкционираното лице.
Видно от наведените
от лицето възражения още със
съставяне на фиша, същото
е посочило, че не е нарушило
знаци, забраняващи паркиране и не е паркирало неправилно, не е пречило на
движението, което сочи, че
за същото е останало неясно конкретното обвинение.
Точното описание на
нарушението очертава обхвата на фактическото и юридическото обвинение
против нарушителя и е от значение не само за пълноценното реализиране на
правото му на защита, а и за правилната преценка за неговата виновност, респ.
невиновност. Такова именно описание липсва в процесните
АУАН и НП и затова въззивникът е поставен в
невъзможност да разбере ясно, по какъв начин се твърди, че е извършено
съответното нарушение, а това реално и съществено е ограничило възможността да
реализира пълноценно правото си на защита. В случая нито в акта, нито в НП е
посочено къде точно е паркирал водачът, как е било уредено движението в
участъкът от пътя, за да се прецени наруши ли е законовите забрани на чл.98,
ал.1, т.1 от ЗДвП. Действително в с.з. св.В. конкретизира, че автомобилът е бил
паркиран в дясната част на пътното платно, при двупосочно движение в този
участък, но това не може да компенсира липсата на описание в АУАН и НП, тъй
като е недопустимо съставомерни факти да бъдат
установявани едва в с.з. Съгласно константната съдебна практика, за да е налице
описание на нарушението следва в обстоятелствената част да се съдържат
обстоятелства и факти, които описват нарушението с неговите обективни и
субективни признаци.
Няма спор в теорията и в съдебната практика,
че обвиненото лице се защитава срещу предявените му факти, а не срещу тяхната
правна квалификация, но предявените факти трябва ясно и недвусмислено да сочат
конкретен състав на нарушение, а не да се извлича по тълкувателен път от
материалите по АНП или от доказателствата събрани в с.з.какво е действителната
воля на АНО и за какво точно нарушение е наложил той санкцията си.
При
така изтъкнатите съображения, съдът намира, че констатираните съществени
нарушения на процесуалните изисквания по чл.42 т.4 и чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН
представляват основание за отмяна на обжалваното НП поради процесуална
незаконосъобразност.
С оглед всичко горепосочено,
съдът намира, че в хода на АНП са допуснати съществени процесуални нарушения,
които изцяло опорочават издаденото НП.
По изложените съображения, съдът намира, че
издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Предвид крайния извод на съда, не се налага
обсъждане приложимостта на чл.28 от ЗАНН в конкретния случай.
Относно искането на страните за присъждане на
разноски.
На основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова –
ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в съдебните производства по ал. 1 страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от 04.12.2019 г. Съдът се произнася
по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали
това.
От процесуален представител на ОД на МВР –
Варна, в писмените бележки депозирани по делото, е направено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Едновременно с това е направено искане за присъждане на такива разноски в
минимален размер спрямо насрещната страна, при отчитане на фактическата и
правна сложност на случая. Искането за присъждане на разноски от страна на
процесуалния представител на ОД на МВР – Варна е направено своевременно. Същото
обаче предвид изхода на спора /НП следва да бъде отменено/, по арг. на противното на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, е неоснователно и се отхвърля от
съда.
От процесуалните представители на възз. в жалбата също е поискано присъждане на сторените по
делото разноски, в това число и адв.хонорар. До
приключване на устните състезания по делото, обаче, доказателства за сторени
разноски, в това число и за адв.хонорар не са
представени по делото.
Според
задължителните указания дадени в Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по
тълкувателно дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС - т. 1, съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат тогава, когато страната е заплатила
възнаграждението. В обстоятелствената част на решението е прието, че за да бъде
присъдено възнаграждението, страната трябва да е доказала реалното му заплащане
на процесуалния си представител. В зависимост от уговорения в договора за
правна помощ и съдействие начин на плащане - в брой или по банков път,
заплащането на възнаграждението се доказва или чрез вписване на направеното
плащане в самия договор, който има характер на разписка, или с представяне на
доказателства за извършен банков превод. По делото не е представен договор за правна защита и съдействие, а е приложено единствено
пълномощно, с което жалбоподателят е
възложил на адвокатите Е. и Г. процесуално представителство пред всички
съдебни инстанции по обжалване на процесното НП. По
делото не са представени доказателства възнаграждение за адвокат да е платено в
брой или да е преведено на процесуалните представители по банков път до
приключване на устните състезания във въззивното
производство. При отсъствие на доказателства за плащане на възнаграждението въззивният съд намира, че няма законово основание
възнаграждение да бъде присъдено на страната под формата на разноски по чл. 78 ГПК. Така възприетото разрешение съответства и на задължителните указания,
дадени в Тълкувателно решение №
6/06.11.2013 г. по т.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС, обуславящи присъждането на
адвокатско възнаграждение от представянето на доказателства за реалното му
плащане. В този смисъл- Определение № 145/13.02.2014г. по ч.гр.дело № 358/2014
год. на ВКС, трето гражданско отделение.
Предвид
изложеното съдът намира искането за присъждане на разноски за неоснователно.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
20-0439-000377/18.09.2020 год., изд. от Началник Сектор в Трето РУ към ОДМВР-ВАРНА, с което на Д.К.Д., ЕГН **********,*** е наложено : административно наказание „глоба“
в размер на 20.00
/двадесет/ лева на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от Закона за
движението по пътищата за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 от същия закон.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния
представител на ОД на МВР-Варна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалните представители на жалбоподателя за
присъждане на направените по делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
СЪДИЯ при РС- Варна: